Държавата на брат'чедите

Помня една фраза на Костов, че България е страна, в която всички са братовчеди. После как ли не злоупотребяваха с нея, но в основата си тя е вярна - едно защото сме прекалено малко, няма и 8 милиона; и второ - заради късната ни и непълна модернизация - което се реализира в това, че роднинските, родовите, съседските, земляческите връзки са много силно действащ социален фактор. Сравнение с една Унгария, която като население е горе-долу колкото нас. Там един богат човек, който има майка на възраст, ще й плаща разходите. А у нас е нормално богаташът да я назначи във фирмата си на някаква си измислена длъжност. У нас е прието на работа да наемеш "свой" човек, независимо че за нищо не става. У нас е прието като ти се обади "братчедът", да му свършиш услугата, която поиска. Защото утре може да ти се наложи ти да му се обадиш за услуга. Е, в Унгария - която не е била в Османската империя, а в Австрийската - това го няма.

А за "братчедската" социална тъкан не мога да забравя един прекрасен материал от швейцарския вестник "24 часа" - да, имат вестник точно с това име и то много отпреди да има българският такъв. Този материал бе публикуван през 1991 г., четох го в един от многото бюлетини на БТА. Та в него се казваше, че за разлика от другите бивши соцстрани у нас политическото противопоставяне е много по-слабо и го обясняваха именно по този начин: България е малка страна и на практика всеки има връзки с всеки. Ако не са роднини, то са от един град, или село. Или са учили в една езикова гимназия. Или са състуденти от университета. Та от онова време си спомням краен пример на тази всеобща свързаност: Депутат от СДС беше Георги Марков, бъдещият конституционен съдия, който бе от най-крайните политически остриета на опозицията. От другата страна на пленарната зала, т.е. сред депутатите на БСП, бе братовчед му Огнян Пищиков- също един от най-крайните депутати на червените. И като любопитен детайл: много се изненадах като разбрах, че лидерът на СДС Филип Димитров и младата тогава надежда на БСП Янаки Стоилов са много добри близки познати - като студенти в Юридическия факултет на СУ са били в една бридж компания, бридж са играели заедно :-)

Чудя се това ли е голямото ни зло - че сме навързани всички като свински черва; или пък може би е някакво предимство, което не успяваме да оползотворим? Защото при китайците например лоялността към рода, към съседите, изобщо към другите китайци - това в чужбина, е много силна и само им носи предимства. А ние някак си не оползотворяваме в обществена полза този тип социални връзки.

И като се замислям за тия неща, неизбежно се сещам и за собствения си род. Дядо ми по майчина линия е бил изпратен на лагер след 9 септември. А мъжът на сестрата на баба ми - също по майчина линия, е бил офицер в Държавна сигурност. Което ме сеща за великия виц, дето двама братя, които не се били виждали много години, се срещнали и взели да се питат кой какво прави. Ама преди 9 септември единият бил партизанин, а другият - полицай. И партизанинът "хъм-мън, ами не съм добре"и брат му като пита защо, партизанинът казва, че във всички отчети се водело, че има брат полицай. А полицаят му казал "аз пък съм си много добре, защото навсякъде ме пишат с брат партизанин".

Та така с роднините...

За кирилицата, шльокавицата и Интернет класата

На днешния празник на буквите искам да отдам заслуженото на Интернет-класата (ама че тъпо понятие, ама не е мое, а на въпросния Минчев), незаслужено обругана тия дни от политолога Огнян Минчев, който я обвини едва ли не в национално предателство, защото в съюз с олигархията била свалила от власт добрия г-н Бойко Борисов. Няма да коментирам тая феноменална глупост, достатъчно умни хора го сториха. А ще посоча един незабелязан и неоценен принос на хората от българския Интернет - именно те наложиха кирилицата в него, а не някоя държавна организация.

Спонтанният процес на налагането на кирилицата започна още в началото на първото десетилетие на 21 век, когато българснкият Нет беше мъниче. Нямаше блогове, да не говорим за Фейс и Туитър, имаше малко форуми - на Дир.бг, на Гювеча, който после го взе Нетинфо, на Дата.бг, Калдата и още няколко по-специализирани форума, както и форумите на в. Дневник, в.Монитор и в.Сега. Масово се пишеше на латиница, но постепенно започнаха да се появяват призиви да се пише само на кирилица. Появиха се различни картинки.Много от пишещите във форумите започнаха да слагат картинки-подписи "Не на шльокавицата!"

"Шльокавица" се наричаше писането на български са латински букви. За съжаление не съм запазила такава картинка, но успях да намеря подобна:

В българската Уикипедия започнаха да трият “приноси” на шльокавица, без значение колко ценна информация съдържат. Администраторите на форумите оцениха разрастващия се бойкот на шльокавицата и започнаха да въвеждат правилото “писането на български – само на кирилица” и триеха постингите на шльокавица. За пишещите от чужбина на латинска клавиатура слагаха специални бутони за конвертиране от латиница на кирилица. Когато към 2003-2004 се появиха блоговете, повечето им собственици - преди всичко хора от ИТ средите, от самото начало въведоха правилото коментарите да са само на кирилица.

И ще завършва с великолепните думи на приятеля ми Григор Гачев за социокултурната страна на настъплението на кирилицата в българския Нет:

"Много хора не смятат себе си за големи патриоти. Немалко не ги е особена грижа и дали са българи, или не. Но стане ли дума за кирилицата в Нета, я подкрепят. Някакъв особен вид патриотизъм – не национален, държавен или народностен, а културен. Усещаме, че кирилицата е част от нашата културна идентичност, и си я пазим.

Не мога да понасям клиничните патриоти. За мен патриотизмът е три неща. Първо, да си плащаш честно данъците. Второ, винаги да си готов да пазиш страната и народа си от държавата си и нейното ръководство. И трето, ако някой те обвинява, че не си достатъчно патриот (а той е), да му затвориш устата. И ако се наложи това да е с юмрук, да се гордееш, че си го направил… Но културният патриотизъм, който виждам в налагането на кирилицата, ме радва. Защото ми показва, че почваме да имаме самочувствие. Като… може би не точно народ, по-скоро като общност.

А това е добре. Ценим ли себе си, уважаваме ли нещо в себе си, има шанс да стане нещо от нас."

На дясното с обич и омерзение

Този пост не е мой. И заглавието е полумое - перифраза е на Селинджър. А текстът е на състудента ми и сродна душа Иван Стамболов - Сула.  Защото се опитвах много пъти в последните дни да изразя чувствата, които напираха в мен след изборите. Изборите, на които нито нито една дясна формация не влезе в парламента. Изборите, след които не можех да си надмогна мъката и отчаянието, които ми пречеха да си намеря думите, докато не срещнах думите на Иван, които ми извикаха представата за оня велик разказ на Селинджър "На Есме с обич и омерзение". Та така, ето какво написа Иван Стамболов - Сула:

С лявото рамо напред, марш!

„С лявото рамо напред“ е строева команда, чиято цел е войниците да завият надясно. На пръв поглед парадоксално, но дълбоко в себе си логично. Когато лявото рамо натежи прекалено, изпреварва останалия организъм и го кара да завие в другата посока, тоест надясно.

Българското общество е ляво. Ляво е не само защото е бедно (а лявото е илюзията на бедните), но е ляво и защото така са възпитавани предпоследните две поколения, а пък последното не е възпитавано никак. Като си припомните, че едно поколение е горе-долу 20 години, можете да разположите нещата по оста на историята между катастрофата от 1944 и ден днешен. Затова и час по час разни умници, сред които и аз, надигаме възпитан глас в подкрепа на убеждението, че е крайно време за нов български десен проект, дето се вика поне да се балансират нещата, пък и едни хора да се видят представени по справедлив начин във властта. Аз поне надигам този гласец от 2007 година, тоест от средата на управлението на тройната коалиция, която тогава сериозно ме беше вбесила. Надигах възпитан гласец покрай всички състояли се оттогава досега местни, парламентарни и президентски избори. Ще го надигна и днес в общия хор, който вече дружно се разпява из медиите.

В неделя се проведоха поредните предсрочни избори. Както се казва: кой влязъл – влязъл. Мен ми се ще обаче да поговорим за кой не влязъл. В поредния парламент не успя да влезе десницата на България или, по-точно казано, не успя да влезе нито една партия, която претендира да представлява българската десница – нито отломките на старото СДС, в което всички ние сме се клели и с чиито байраци сме плющели по улиците в младостта си, нито отломките на тези отломки, нито новият десен проект, в чието създаване съм замесен и аз лично – партията „Движение България на гражданите“. Влезе например Атака, която е идеологически феномен – лява и проруска организация, която иска да национализира предприятия, но иначе е националистическа, а не интернационалистическа, както се полага на истинска лява партия с ценности ориентирани към класата, а не към расата. Както и да е, това е тема на друг, безкрайно интересен, но в момента страничен разговор.

Ако политическото общество е тяло, то нашето тяло е твърде озадачаващо. Има една лява ръка, макар и посъсухрена вече, и няколко десни ръце, които се размахват вдъхновено и убедително. Защо е така? Защо в България има няколко десни партии, но само една лява? Или поне така изглежда, защото не знам дали знаете, но имаме няколко комунистически, няколко социалдемократически и няколко работническо-селски партии. Формално лявото пространство е доста населено. Но въпреки това, като кажем „левица“, представяме си БСП. Докато като кажем „десница“, изпадаме в нещо като шизофрения и започваме да броим на пръсти. Дали причината не е в това, че десните лидери са по-ярки индивидуалности от левите и хората по-лесно ги запомнят тях и партиите им, колкото и бутикови да са те? Де да беше така, ама май не е… Дали тогава пък причината не се крие в това, че десните хора са по-суетни и по-големи егоисти и индивидуалисти, тъй че всеки от тях иска да блесне в собствено достойнство и хич даже не бръсне колектива (пардон – екипа, както е по-редно да се каже подясному)? А може пък да са прави и конспиративните теоретици, които твърдят, че шпионите на бившите социалистически служби (леви, но приказно богати) нарочно инженерстват несъстоятелни десни партии, за да няма лявото адекватен опонент отдясно. Може. Всичко може.

И от „Раковска“ и от „Кърниградска“ се надигнаха гласове за нова дясна формула. Стана ми драго, защото тези гласове са в пълно съзвучие с моя гласец от 2007, за който стана дума по-горе. Страх ме е само да не стане така, че всеки да се самообяви за кристализационен център на дясното и да покани останалите да кристализират около него, защото пак ще се върнем у първо отделение. Всеки има какво да изтъкне, всеки е способен да се изкара толкова десен, че чак да ти се изкълчи дясното рамо.

Хората от СДС (настоящи и бивши) с право могат да кажат, че СДС е марка. Такава могъща марка на българската демокрация, че чак Бойко Борисов в зората на политическия си възход беше готов на сериозни жертви, за да може да я преобрети за себе си. СДС е единствената партия, за която лично аз съм излизал на улицата, макар че когато съм излизал, СДС още не беше партия. За мен СДС е невероятното изживяване на милионния митинг на Орлов мост под прозорците на родната ми къща и това е спомен, който никога няма да избледнее в душата ми.

Хората от ДСБ с право могат да кажат, че са първите истински български консерватори след края на 19 век. Или поне можеха да го кажат, преди да поемат по един малко по-конформистки път и да се разпръснат в различни посоки, начело с най-теоретично аргументираните си консерватори. Докато в СДС бяха милите ми приятели от моето поколение, че и малко по-възрастни от мен, в ДСБ бяха(а някои от тях и продължават да бъдат) младите, интелигентни и компетентни политици на България. Хората, които искам да видя във властта, за да мога, както се казва, да умра със затворени очи.

Хората от ДБГ („Движение България на гражданите“, чийто основател съм и аз) също могат да претендират да бъдат кристализационното ядро на новия голям, модерен и истински десен проект, за който е абсолютно крайно време да се състои. Имаме пълното основание да кажем: преходът свърши, политическите доктрини вече са по-различни. Много от тях се изчерпаха, много от тях се компрометираха. Политиката вече не се дели на „Левски“ и ЦСКА, антикомунизмът не е аргумент за дясност, наой-малкото защото е актуално вече едно поколоние, което за съжаление (а може би и за голямо свое и наше щастие) не помни комунизма, тъй че няма как да бъде и антикомунистическо. На мен лично антикомунизмът много ми липсва като аргумент в нашия политически дискурс, защото като че ли именно той беше този, който вкарваше големи парламентарни групи на десните партии. Пак казвам – българското общество е преобладаващо лявоцентристки настроено и когато е подкрепяло десни формации, е гласувало не „ЗА“, а „ПРОТИВ“ нещо.

А има нужда от нова дясна политическа формация, която адекватно да представи българската десница, българските десни хора във властта. Тази формация трябва да е достатъчно компетентна и информирана, за да може на прагматичен принцип да взима правилни решения спрямо конкретни ситуации, което в съвременния свят е от огромна и, бих казал, съдбоносна важност. Тази формация трябва да е разпозната и призната от Европа, ако, разбира се, продължаваме да вярваме, че именно Европа е цивилизационният избор на България, а не Турция или Русия, в което също има основание. Най-сетне тази формация трябва със спокойния си, компетентен и аргументиран тон да убеди хората, че има периоди, в които дясното управление е по-полезно и е за предпочитане и в интерес на граждани с не дотам десни и консервативни убеждения.

И в СДС, и в ДСБ и в ДБГ има по частица от моето сърце, останало при някой уважаван човек или мил приятел. В последната абревиатура частицата ми е по-голяма, защото там е и останалата част от моя уморен, но иначе сравнително здрав организъм. Много ми се иска в тези първи дни след изборите да не се надвикваме кой ще води „бащина дружина“. Готов съм да говоря с всекиго било на работни срещи, било в кръчма, било по медиите. Казвам го в абсолютно лично и частно качество, защото по душа съм частник, който вярва, че частната собственост е най-прекия път към свободата на личността. За мен, като човек с напълно задоволени амбиции за кариера, е важно да има справедливост, а справедливостта, поне от моята персонална и частна камбанария, се състои в това всеки да бъде справедливо представен в процеса, в който се взимат общите решения. В момента, а и от доста години насам, много хора, които харесвам, които дават своя достоен принос за общото благо и които никому не са сторили зло, а тъкмо напротив, не са представени в процеса, в който се взимат общите решения. Аз мисля, че това не е справедливо.

Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Ще има силен наказателен вот, но той ще се разпредели между опозиционните партии

Липсата на популистка алтернатива на ГЕРБ няма да концентрира наказателния вот, но това не значи, че ГЕРБ няма да го инкасира. Той просто ще се разпрeдели между опозицията - парламентарна и извънпарламентарна. И в това няма нищо лошо или ненормално - както вещаят социологическите и прочието врачки воглаве с преброителскния гуру проф.Михаил Константинов, обясняващ защо не бива да си даваме гласовете на малките партии - сакън да не загубели. Изобщо сума учен народ в последните 10-20 дена се упражнява в сума медии да ни обяснява същото, ама много загрижени се оказаха всички учени за нашите гласове да не сме си ги загубили. Като някой голям човек много  се загрижи за мен, винаги се питам "каква му е далаверата?"

И в конкретния случай отговорът е ясен: Далаверата на всичката социологическа паплач и големите партии, които тая паплач обслужва (БСП, ГЕРБ и ДПС), е да не се гласува за малките партии. Затова непрекъснато ни набиват в главата мантрата "разпиляване на гласовете".

А това, че наказателен вот срещу ГЕРБ в полза на малките партии ще има, е видно и от един много интересен факт във фейсбук, вижте скрийншот, тълкуванието по-долу:

616 споделяния на картинка не се сещам да съм виждала във фейсбука сред моите приятели. А моите приятели не са, повярвайте, средна ръка хора, камо ли такива, дето викат "Левски, оле", "Циганите на сапун", ходят по улиците с бутилка бира и изобщо май нямам приятели от долната класа. Приятелите ми са от целия политически спектър - леви, вкл. крайно леви - и комунисти; десни, вкл. СДС-ари, мразещи ДСБ, и НДСВ-ари като Владо Каролев; сума атакаджии и купища други националисти; стари приятели от Зелените; хора от антисистемните движения, възникнали от протестите; и няколко гербера се въдят, но те са за присъствие, щото са мълчаливи, такава им е породата, не са словесни същества.

Разбира се, нито съм си адвала приятелите по политически критерий, нито - вярвям, те са ме избирали по него. В случая споменах принадлежността на приятелите си във фейбуск за друго:

Щом разнообразната  политическа общност от моите приятели с такова огромно мнозинство споделя горната картинка, значи за ГРОБ нещата не са добри. Значи, че всичките - и леви, и десни, и националисти, и зелени, и протестираращи против системата ще гласуват против ГРОБ. Сега, разбира се, всеки от горните социолЪзи ще скокне и ще рекне, че фейсбука не е представителна извадка. Да, знам, ще рекна аз. Ама той е друго силно социологическо средство. Във фейсбука виждаме т.нар. опиниън мейкъри, т.е. хората, правещи обществено мнение. Хората, които формират общественото мнение в малките групи, т.е. влиящите въру други да си сформират мнението. Хората, които имат авторитет в семейството, в блока, в квартала, сред колегите, във фирмата, сред съседите. Това по правило са по-образованите, с по-добър материален и социален статус, с по-добро положение, с прилично семейство и изобщо добре изглеждащи и прилично държащи се. Е, ами тези хора са най-силно представени сред моите приятели. Т.е. имам основание за прогнозата си за наказателен вот, който ще се разпредели между опозицията - парламентарна и извънпарламентарна. Остава да чакаме дали ще се потвърди. Ако не - ще си посипя главата с пепел.

Така че размислете на 12-ти:

Дали да повярвате на лъжливите врачки, че трябва да си дадете гласа на старите големи лъжливи партии?

Лъжата ГЕРБ (видео)

Любителското видео, което взриви фейсбук. Лъжите, манипулациите и наглостите на гербавите лидери от първа ръка и уста. Ако си забравил цялата гадост на изминалите 4 години, защото човешката памет има това благословено свойство - забравя злото и мъчителните спомени - следващите 16 минути можеш да си ги спомниш. Не за друго, а защото идва 12 май, когато трябва да направиш избора си за следващите 4 години.

[видео]

[край на видеото]

За изборните машинации. Малко история и още нещо.

11% от българите са готови да продадат гласа си, установи неотдавна национално представително проучване на НЦИОМ. Според мен са няколко процента повече, проценти хора, които осъзнават, че това или е срамно, или не е редно. Както и да, в момента ми е интересно да пиша за друго - за това, че купуването и продаването на гласове не е нещо изключително за демокрацията, а е неизбежен етап в развитието ú  и най-вeликите демокрации са минали през него.

Във Великобритания през 18 век местата в Камарата на общините открито се купуват и продават, както и гласовете на избирателите. През 1734 г. Антъни Хенли, член на британския парламент от Саутхемптън, пише писмо в отговор на оплаквания на избиратели относно подкрепата му на акцизите:

"Господа,
Получих писмото ви и съм изненадан от вашата наглост да ме занимавате с актцизите. Вие и аз много добре знам, че съм ви купил. Аз освен това знам нещо, което вие може би не знаете, че знам - сега вие се продавате на друг. Но също така аз знам нещо, което вие също така не знаете - а именно, че купувам друг избирателен район. Проклети да сте! Дано домовете ви бъдат лесно достъпни за всички данъчни служители, каквито бяха вашите съпруги и дъщери за мен, докато защитавах вашата мошеническа община."

Изборите в САЩ през 19 век са зле организирани, опасни и прословути с корупцията си. В книгата си "Епоха на предателство. Триумфът на парите в Америка, 1865-1900" Джак Бийти разказва, че текущите цени на гласовете (между 14 и 27 долара) са отпечатани във вестниците на северната част на щата Ню Йорк; че афроамериканските избиратели от Юга буквално се тълпят във фермите, за да могат да продадат гласовете си на този, който предложи най-висока цена; че 85% от избирателите в окръг Адамс, щата Охайо, и 42% от избирателите в окръг Кейп Мей, щата Ню Джързи, са продали гласовете си през този период. Когато ставало прекалено скъпо да се купуват гласове, политическите шарлатани  пълнели избирателните урни с хиляди фалшиви бюлетини. През 1865 г. организацията на Демократическата партия в щата Ню Йорк и в града Ню Йорк печели с 45 000 фалшиви бюлетини. В един от избирателните окръзи на Филаделфия пък обзет подозрения политически реформатор изпраща писма до всеки регистриран гласоподавател; 63% от писмата се върнали с обратна разписка, че получателят е починал, преместил се е или не може да бъде намерен.

Източник:
Уолтър Ръсел Мийд
"Бог и златото. Вeликобритания, Америка и формирането на модерния свят"
Изд. "Обсидиан, С. 2010, стр.434-436

Подобни картинки, може би не така драстични, (поради наличието на т.нар международна демократична общност) се наблюдат и в наши дни в неразвитите демокрации. Лошото е, че ние от развита демокрация станахме - е, не чак неразвита, но демокрация в криза. ОССЕ и ПАСЕ изпращат наблюдатели за изборите - както през 1990 г., когато не бяхме демокрация. Жалка работа...

Защото не само Бойко и гербаджийската пасмина са виновни. Виновни сме всички ние - т.нар народ.Че преди 4 години избрахме мутромилиционерската шайка и че я търпяхме 4 години да ни управлява. И ако сега допуснем да спечели изборите - независимо дали честно или нечестно, няма на кого да се сърдим освен на себе си.


Още публикации за изборни манипулации и машинации:

Статистиката разкрива фалшифицираните руски избори. Първа част. 

Статистиката доказва фалшифицираните руски избори. Втора част

Статистиката доказва фалшифицираните руски избори. Трета част

Българските избори: манипулации или фалшификации?

 

 

Иван Костов - България не се нуждае от милост

Иван Костов, Агенция БГНЕС, 2013-05-04

Най-голямото ми съмнение е дали ще ни стигнат силите да минем през тези изпитания, пред които сме изправени в момента - периодът на политическа стабилност. Това заяви пред Дарик радио лидерът на ДСБ Иван Костов.

Съмнявам се дали ще бъде решена политическата криза, съмнявам се, че ще ни стигнат сили да променим Конституцията, за да премахнем дефектите на българския политически модел. Моля се да ни стигнат силите и разума, защото движени от емоциите толкова много години, ние не можем да се доверим на разума и на аргументите. Моля се хората да вземат правилния избор в тези два месеца, които имаха за мислене, защото ако не направят правилния избор, те сами ще обрекат страната си на политическа нестабилност, заяви Костов. Той призна, че е готов да се разкае за много неща, "но първо трябва да видим какво съм взел и съм оставил след себе си". "Взел съм страна във фалит, това съм заварил и съм оставил страна, за която следващият премиер каза, че съм поставил висока летва", каза Костов. Той посочи, че е заблуда и митологизирана недействителност темата за смятаната на собствеността. "Няма такова нещо", подчерта Костов. 

"Сигурно съм сбъркал, че не се доверих на екипа на Илко Семерджиев и не завърших на практика всички мерки за болничната реформа, а се уплаших и последвах съвета на Световната банка, защото те казаха оставете това за следващото правителство. Давам си сметка, че този момент на колебание е причинил много злини на хората", заяви Костов. Попитан кой закон би променил, лидерът на ДСБ е категоричен, че в България има много лоши закони. "Огромна част от тях са свързани с контрола върху нелоялната конкуренция на пазара, обществените поръчки, администрацията тежко е злоупотребила с властта си. Демонтираха всички елементи, свързани със защитата на интересите на потребителите. Тези закони всичките трябва да бъдат сменени", подчерта Иван Костов. 

България не се нуждае от милост, а от икономически решения. Милостта е свързана със социалното подпомагане, а системите за такава социална помощ в България се задъхват и не са в състояние да свършат каквото и да било. България има нужда от силна икономическа политика за възстановяване на пазара и силен икономически растеж, заяви Костов. Той подчерта, че осъжда посегателството на закона и отказа да си изпълняват задълженията администрацията и отказа на политиците да изпълняват дълга си, осъждам отказа от правосъдие и осъждам много неща в себе си. Знам, че не трябва да съдя другите хора персонално, защото нали един ни съди всичките, каза Иван Костов. Много искам България да излезе от тази криза сега.

Голямата измама и на тези избори е популисткият лозунг, че политиците могат да дадат работа, заплати, високи доходи на хората. Това не е вярно. Хората изработват доходите, хората създават работата, хората създават предприемачеството, категоричен е Костов. 

Не съм имал никога усещането, че предавам някого. Имал съм винаги усещането, че съм боец, който никога не предава. Никога няма да отстъпя пред гневна тълпа, подчерта лидерът на ДСБ. 

За децата в България, Костов каза, че "трябва да създадем условия децата да се върнат. Да ги спираме да не заминават, си е жив комунизъм". Дайте да дадем на децата да намерят доброто и да отидат при него, ако сме истинска държава трябва да знаем, че в децата живее и недоброто и негативни качества и че държавата е точно за това - да се противопоставя на негативните неща, но да помага да се развиват добрите качества, заяви още Костов.

Благодатния огън, ГЕРБ и Николай Пловдивски

Чета, че гербав бизнесмен финансирал дедо Психолай, иженарицаемий Николай Пловдивски, да донесе благодатния огън. Но ни дума, че ГРОБ финансира огъня на живите хора-факли, каквито и по турско не е имало у нас.
Толкоз.

А дедо Психолай ще гори в геената огнена за всичките си грехове.

Какво искаше Жан. Какво не успя. И защо.

Аз бях зам.шеф на пресцентъра на Жан Виденов. Кой го интересува това, ще кажете. И ще бъдете прави - ами никого на пръв поглед. Макар че олигархията се опита да изтрие отвсякъде следите, че ме е имало, все още в българския нет има следи за мен --> http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=927&elementID=314579054&sectionID=5

И изглежда, че все пак някого интересувам, понеже почти всеки пети мой постинг в блога ми или във фейсбука среща отговор от типа "плюеш ГРОБ, а си комунистка, защото работеше за Виденов" или "вие, гадните костовисти, които сте комунисти, защото сте от Виденов". Вярно е, че изглежда малко като словесна салата *.  Но все пак мисля че е добре да изясня защо работих 11 месеца за кабинета на г-н Виденов, след което си подадох оставката и напуснах . Не за да се оправдавам - няма за какво. А за да е ясно в името на какво. И за да е ясно - против какво.

Г-н Виденов ме покани  в лично качество. Макар че бях десен журналист. Защото му трябваше професионален коректив в конкретна област - медиите. Не бях член на неговата партия БСП. Не съм била член и на предишата му партия БКП.  Бях изявен журналист с десни убеждения. Избран за репортер на годината №1 за 1993 година, №2 за 1992 г., №4 за 1994 г. Тогава класацията бе свръхдемократична - правеше се чрез анонимни анкети сред около 200 професионални журналисти, а не както сега - чрез явно гласуване от определени журналисти, угодни на организаторите. 

Та защо Жан ме покани мен? В средата на 90-те години на миналия век той разбра, че идва движение надясно в световен мащаб и мислеше, че добрият път за България и за българите е да тръгнат по тоя път, но в лентата на социалната пазарна икономика ала Финландия и изобщо на скандинавския модел. А не в лентата на дивашкия неолиберален англосаксонски модел. Абе, и германско-австрийският модел щеше да е по-добър. Питайте сега Иван Костов, гарантирам ви, че той ще каже най-добри думи не за скандинавците, но за германците. 

Обаче не му позволиха на Жан да готви друго освен англосаксонската рецепта. Днес е ясно кои и защо. Основно и преди всичко властните фигури в БСП през 90-те години - Лилов и Луканов. СДС го нямаше никакво на политическата сцена, за да позволява или забранява. Мит и лъжа е, че десните, разбираш ли, умрялото СДС плюс някакви мутри, плюс някакви посолства били го били свалили. Десните бяха аут. БСП си го свалиха. Лукановият клан искаше див капитализъэм, за да циментира позициите си в икономиката. Лиловият клан искаше също див капитализъм, за да циментира позициите си в партията - т.е. на него му трябваха дивашки експлоатирани хора, на които партията да е единствена опора. Не зная и до днес кой от двамата е по-гнусен и по-отвратителен.


И по този начин - чрез съвместните усилия на двата крокодила Лилов и Луканов - визията на Жан за социална масова приватизация и за социален капитализъм, подобен на скандинавския, която бе насочена към максимална полза за обикновените хора, бе блокирана. Е, Жан ме покани да работя за него в името на това да блокираме двата дивашки олигархични клана. Когато малко преди първата година разбрах, че Жан няма сили - или безразсъдна смелост - да се бори докрай, си подадох оставката.

Толкоз. Но момчето Жан поне опита. Както и аз.

*Шизофазия - Крайна и най тежка разновидност на разкъсаното мислене е т.нар. шизофазия, известна още като словесна салата. При нея се нанизват една след друга отделни думи. Произнасят се много слова без връзка и неоформени в определени мисли. При шизофазичната реч, разбира се могат да се срещат отделни добре формулирани изрази. Характерно е обаче преобладаването на набор от думи. Разкъсаното мислене се наблюдава при болните от шизофрения.

Ей, 7-те милиона, живеещи около Стара планина! На Бойко не му пука за вас!

Самият той ви го доказва:

Драги ми народе, ти си като децета за твоя премиер и за твоя президент. Ти ги избираш, за да се грижат за теб както добри родители за децата си.

А на Бойко за собствените му деца не му е пукало (камо ли за народа му) - чуйте сами в интервюто на Светиня му от  5 юли 2009 г. пред Би Ти Ви. За улеснение давам и ключовата част, свалена като стенограма:

“…Аз не съм способен на страдание. В това отношение съм голям егоист. В смисъл, такъв, че... Аз гледам така да подредя, че на мен да ми е угодно в живота. Така да подредя нещата, че да ми е добре на мен… За децата ми не съм оставал време да ги гледам. Никога не съм къпал бебе, никога не съм го приспивал. Никога не съм го преобличал. Никога не съм го водил на детска градина… Усета ли лабилнос..., усета ли страх…, усета ли разколебанос в нещо… паля три свещички… целувам богородичка, бог напред и аз след него, това майка ми е казала и излизам и се чуствам вече добре…”

[видео]

[край на видеото]

Та весели великденски празници, мили ми народе, и... умната на 12 май!

Мутро-олигархичен ренесанс?

Не мислех, че ще ще трябва да разказвам това. Но дойде време. Преди 12 години и нещо аз влязох в остър публичен конфликт с Андрей Луканов. Бидейки зам.шеф на пресслужбата на Министерския съвет на Жан Виденов. Да, не е невероятно. Шеф на пресслужбата на на социалистическия кабинет в тежък конфликт със социалистическия депутат и неформален бос Луканов. Обвиних го в интервю пред "Свободна Европа" че:

1) Предава българските национални интереси на Русия за жълти стотинки като иска да й хариже транзитните газопроводи чрез дружеството "Топенерджи"

2) Работи за групировката "Мултигруп"

3) Създател е на икономическите групировки и на т.нар. "бухалки"

В резултат на това се развихри жесток публичен скандал, аз си подадох оставката, но в крайна сметка големият потърпевш от скандала беше Луканов. Което бе и целта ми. Както и да е.

Не за да се изкарвам герой със задна дата пиша това. Хората, които ме знаят, знаят тези неща отдавна.

Пиша го за друго - заради третата точка. Защото днес сме изправени пред съдбовен въпрос. Въпросът за мутренския ренесанс. А затова е важно да изясним мутренския генезис.

Обвиних Луканов, че е създател на т.нар. "бухалки". Сега мнозина мои читатели няма да ме разберат, а тогава това бе ясно за всички. Тогава  (1995 г) така наричахме мутрите - СИК, ВИС и купчина други силови групировки. Тук е важно да отбележа, че тогава правехме разлика между силови групировки и икономически групировки. Икономически групировки бяха Мултигруп, Трон, ТСБанк и някои други. Което  навежда чисто семантично на идеята, че и едните и другите бяха все една стока. Което е абсолютна истина. Все едно котило - комунистическо-ДСарско. Както и да е. Да се върнем на мутрите.

Та някъде към 1987-1988 г. другарят Живков, гледайки какви ги върши другарят Горбачов, разбра, че лагерът (социалистическият) си е таковал майката и се опита да направи  плавен маньовър къмто пазарна икономика, за което бе издаден Указ 911 за селското стопанство, Указ 56 за фирмите, Постановление 35 и забравих кое постановление за банките. И къмто 1991-1992 г. у нас имахме доста развихрена частна инициатива и червенюгите се уплашиха сериозно. Тогава Карлович роди "гениалната" идея:

Да дадем рамо на "нашите" момчета-спортисти, в гадния капитализъм те остават без хляб, да почнат да искат данък от мръсните капиталисти, това е справедливо, да не им дават да си пълнят гушите. За да останат само нашите, добрите, справедливите национално-отговорни капиталисти (на които бяхме дали куфарчетата), национално-отговорният капитал.

Знаете ли колко дребни собственици-бизнесмени изгоряха тогава? Защото не искаха или не можеха да плащат на мутрите-застрахователи-рекетьори?

Схванахте ли сега връзката между тогавашните икономически групировки и тогавашните силови групировки?

Да, тогава Луканов, Андрей Карлович, използва мутрите, за да разчисти пътя на олигархията към властта. Олигархията обаче някак упУщи пусулата и мутрите гепиха властта през 2009 г. Сега първият въпрос е - ще повярваме ли, че битката е нещо друго освен битка за кокала; и второ - ще им позволим ли техен ренесанс? Ренесанс на мутрите и олигархията?

Да разбием Системата. Хм?

Протестите кристализираха, или поне известна част от тях тази идея, после част от тая част кристализира някакви такива партии. И част от тия партии се регистрира да участва в изборите. Пак други партии прихванаха част от протестните искания и вдигнаха рейтингите си двукратно и трикратно и поне една от тях вече е сигурен участник в бъдещия парламент след като беше практически умряла. Не соча имена, защото целта ми не е партийна (анти)пропаганда, а съвсем друга. Искам да посоча глупостта на безумието антисистемност. Но не с аргументи рационални. Защото антисистемните аргументи сами по себе си са ирационални. За целта ще пусна изключително силен антисистемен клип на Били Айдъл - Shock To the System, посветен на бунтовете в Лос Андежелис през 1992 г.

[видео]


[край на видеото]

А сега е важна и  лириката на Били Айдъл - когото много харесвам.  Харесвам и парчето. И клипа.

"Shock To The System"

Woah yeah
It was a night, L.A., burning bright
Oh what a night
Say yeah,come on
It makes my world stand still
Ahh riot, rape, race and revolution, ah yeah
Here come the fire, and my world burns still
Yoww say yeah

Well, you can rock this land baby yowww

Like a shock to the system
I feel good, well alright
Like a shock to the system
Say yeah, ain't it irie

It was a night
Hell of a night, L.A., it really was
Oh what a riot
I said yeah, come on
It makes my life feel real
Fear police and civil corruption oh yeah
Is there a man who would be king
And the world stood still
Ah yeah loud

You can rock this land baby
Yeahhh

Like a shock to the system
It feel good, well alright
Like a shock to the system
I said yeah, come on baby
Shock to the system
Feel good, well alright
Like a shock, shock to the system
I say yeah, I say yeah, I say yeah
Come on baby

Yeah, well you can rock this land baby
Like a shock, shock to the system
It feel good, well alright
Like a shock to the system
I say yeah
Ain't it irie

Shock to the system
It feel good, well alright
Like a shock to the system
I say yeah
I say yeah
I say yeah, come on baby

Shock to the, shock to the
Shock to the system
Loud I gotta
Shock to the, shock to the
Shock to the system
Yeah I gotta
Shock to the, shock to the
Shock to the system
Yeah I gotta
Shock to the, shock to the
Shock to the system
You could be king
[laugh]
Or I could be king
Yeah well
You could be king
Or I could be king
Well I gotta
You could be king
Say it louder
The world still burns
You could be king
I could be king
Yeah well
You could be king
Say it louder
I could be king
You could be king
Say it louder
The world still burns 

Сега е важно да посоча очевидното: Хаосът и бардакът, който доминира. Необходимо ли е да анализирам повече?  The world still burns. Самореализацията на хора, които за друго не стават освен да рушат всичко около себе си - I could be king, You could be king. Мисля, че за нормалния човек не е необходимо повече. Лошото е друго - че голяма част от хората, които ги привлича тази стилистика, са нормални, но им липсва образованието, за да разберат отровната същност на тази идеология. Те са като невежите примитивни латиноси и чернокожи, които вандалстваха по улиците на Ел Ей през 1992 г. От нас, цивилизованите, които сме малцинство, зависи да не допуснем нещо подобно, макар и в по-малък мащаб, да не се случи в късната есен-зима в България.

Да те следват в социалните мрежи - какъв е смисълът

Сега видях, че имам 115 фоловери в Twitter. За други миоже да не е много, но за мен е много. Защото това е огромна отговорност. Не си давах досега сметка за това колко е огромна отговорност. Тези хора ме четат, значи вярват в мен, разчитат на мен.. Не си давах досега сметка за това. Сега си давам. Вече мисля не само за себе се. Разбирам. Осъзнавам. Вече мисля не само за себе се.

Кака Марга Попова плаче омерзена

Бившият правосъден министър и настоящ вицепрезидент Маргарита Попова заяви, че е "омерзена" от изтеклите записи на разговори между бившия премиер Бойко Борисов, предишният земеделски министър Мирослав Найденов и градският прокурор на София Николай Кокинов, предаде БНТ. По думите й тя няма как да ги коментира, защото не е ясно дали това е подслушване или предизборен скандал.

"Подслушването? Какво да ви кажа, цялата тази история, която се случва, няма как да се коментира, защото не се знае всъщност това какво е. Какво е това всъщност в момента, което искате да се коментира? Подслушване ли е, не е ли, какво е това? Или са поредните пердизборни скандали? Омерзена съм. Просто бих призовала да престанат да обезобразяват държавата. От всички позиции, от всички посоки. Просто е отвратително", смята още Попова.

Дневник.бг 28 април 2013.

А какво е, бе, како Марге? Да говоря ли както си говорите у вашите среди? На вашия език, който лъсна вече? Щото не може, како Марге, хем да си цЕлата у бело, хем да си европейски чиста. Не става. Не може да прикриваш премиер който се интересува дали един зам.главен прокурор "ебе" друг зам.главен прокурор - цитирам, г-жа Марге, цитирам СРС на премиера, г-жа Марге. И докато ти си вицепрезидент на държава от ЕС, не се измъквай с евтини лафове, че си била омерзена. Лафовете стават за вестници. Ти като юрист, трябва да инициираш адекватни действия за измиването на образа ни пред Европейския съюз, а не да ревеш като елементарна кифла пред Централна гара. 

Псето си захапа опашката. 3. Система на организираните халюцинации.

И въпреки мързела ми да пиша смислено, не мога да не отбележа идентичността на идеите за реалността като система на организирани халюцинации и за обществото като система на организираните имиджи. Защото става дума за едно и също - за халюцинаторната реалност, в която живеем. В този смисъл всеки разумен човек може да разглеждаме като програмист ("системен хакер" в друга терминология) - човек, който прави дисекция на халюцинаторната реалност и по-такъв начин й отнема основанието за съществуване. Защото не можеш да вярваш в нещо, когато знаеш механизма зад него. Поради всичко това се осъзнавам като системен хакер. Което пък съвсем не е удоволствие, но се отплесвам към друга тема.

Псето си захапа опашката. 3. Система на организираните халюцинации.

Система на организираните халюцинации*

Винаги властта в обществото се е реализирала, създавайки халюцинаторни реалности, но чак сега, с постиженията на дигиталните технологии и комуникациите, можем да направим тяхната прецизна патоанатомия. Подобна на тази, която прави Иван Попов в книгите и статиите си. Затова ще пейстна негов цитат, който прекрасно разказва мислите ми (а и защото ме мързи да ги формулирам, а пък ми напират):

"...масовите знания са абсолютно недостатъчни за каквато и да била истински рационална оценка на реалността. Един пример: 99% от българите не знаят как работи капитализмът! (В който, ако не живеем днес, поне по идея го строим.) Нещата не опират само до икономическа изостаналост на общественото ни съзнание – в САЩ сигурно 90% също не отбират много-много от подобни неща, макар че се смятат за "икономически здравомислещи" и горещо застъпват една или друга гледна точка (така се държат впрочем и нашенците). Икономическото ни съзнание борави с образи и митове, а не с наистина рационални картини; може би затова всяка реформа води до точно обратните резултати на онези, за които са си мислели хората, гласували уж за реформата...

По същия начин огромното мнозинство не знае как работи демокрацията, в която уж живеем, но чиято реалност си описваме горе-долу така "рационално", както преди пропагандистите (а и контрапропагандистите) описваха реалността на социализма. Как тогава масовият човек да гласува рационално? Някои ще възразят – той, човекът, винаги може да оцени как е живял преди и как живее сега и да разбере кой е крив и кой прав. Това възражение обаче е безсмислено. Защото човекът не може да оцени кой, какво и защо е виновен за лошия живот – и отново ще попадне в плен на "образите на рационално мислене", родени от пропагандата. Или пък – ако животът му е добър – може да му се внуши, че е можело да бъде много по-добър, но пречат съответните зли сили. Или пък – ако се вземе предвид шопската максима "Я не сакам на мене да е добре, а на Вуте да е зле" – да се внуши, че рационално е да гласува срещу онези, които живеят добре... И тъй нататък. Вместо рационален вот имаме имиджи на рационален вот; вместо антикризисни програми – имиджи на антикризисни програми (програмите дори да ги има, масовият избирател не може да ги оцени).
И това не е проблем (както някои мислят, че ще обявим) на особена калпавост на демократичната система или особено изявена тъпота персонално на българските избиратели. Подобна е ситуацията в много по-"разумни" области. Да вземем уж най-рационалната дейност – икономическата, и в нея уж най-интелектуалната област – консултантските услуги. Ето какво признава съвсем откровено стратегическият консултант Сергей Дацюк: "Клиентът [на консултантските услуги] не знае и не може да знае какво иска. Ако знаеше, нямаше да му е нужен консултант... [Съвсем като в китайската мъдрост: ако знаеш въпроса – знаеш и половината отговор! (б.м. – И.П.)] Затова позицията на консултанта се заключава в активно формиране на поръчката и влияние върху нейното съдържание, а не само върху цената." И така: понеже клиентът не знае какво иска, му измъкват парите (немалко!), за да разбере какво е искал! Ако това е рационално поведение... Но все пак какво мотивира този клиент, кое го кара да хвърли съответните пари? Ясно какво – ИМИДЖЪТ на консултанта в частност и на консултантския бранш като цяло."

И въпреки мързела ми да пиша смислено, не мога да не отбележа идентичността на идеите за реалността като система на организирани халюцинации и за обществото като система на организираните имиджи. Защото става дума за едно и също - за халюцинаторната реалност, в която живеем. В този смисъл всеки разумен човек може да разглеждаме като програмист ("системен хакер" в друга терминология) - човек, който прави дисекция на халюцинаторната реалност и по-такъв начин й отнема основанието за съществуване. Защото не можеш да вярваш в нещо, когато знаеш механизма зад него. Поради всичко това се осъзнавам като системен хакер. Което пък съвсем не е удоволствие, но се отплесвам към друга тема.

* За по-добро разбиране на изглеждащото като шашавост писание е препоръчително да видите Хакерите, Мирогледът на хакера и Втори живот.

Рушветната машина

Рушветната машина

ГРИГОР ГАЧЕВ


Пиша този анализ от доста време. Стотици пъти съм го редактирал, допълвал, почиствал. Основните идеи в него не са се променили. Не ми харесва обаче яснотата и стройността на изказа. И надали някога ще ми хареса – уви, перфекционист съм за неща, които ми се струват важни. Затова го публикувам какъвто е към момента, на много места недовършен и суров. Вероятно ще продължавам да го дооправям впоследствие.

Освен суров е и много оскъден. Сериозен, пълноценен анализ вероятно би бил от порядъка на триста страници. Нямам времето да го напиша, ако и да го нося в главата си. Но се надявам, че даденото тук е все някакво начало, достатъчно за който иска да си изясни и изчисти картинката докрай.
—-
Възможно ли е икономиката и управлението на една държава да бъдат базирани изцяло на корупция? Според мен – да. Затова съм се опитал да направя теоретичен анализ на корупционната икономика. Подчертавам още отначало – анализът е теоретичен. В реалните ситуации винаги има и много специфика: надали ще се намери реална ситуация, която да му съответства с пълна точност.

Дефинициите

Във всяка икономика има известно количество корупция. Ако обаче тя бъде оставена, случайно (или по-често умишлено) да придобие особено големи размери, може да се стигне до създаване на строен, единен икономически механизъм в държавата, предназначен за генериране на доходи чрез корупция – а именно, чрез събиране на рушвети. За разлика от корупцията в обикновения тип икономика, този механизъм като правило постига изтегляне и преразпределяне на значителна част от генерираните като цяло в икономиката печалби (често над 50%) чрез себе си, в полза на тесен, обикновено единен кръг лица. Тук наричам този механизъм рушветна машина, а икономиката, управлявана чрез такава машина –корупционна икономика.

Отначало рушветната машина обикновено се управлява от лицата на върха на механизма й. На по-късните й етапи обаче управлението обикновено бива поето от бивши нейни върхови функционери, които са натрупали чрез нея едри капитали, и са я напуснали, за да намалят риска за себе си. (Ако рушветната машина е създадена по начало от или с помощта на хора, които разбират от механизмите й, може още със създаването й те да останат извън нея, и да я “консултират”, или управляват по друг начин отвън.) Тези хора обикновено са неизвестни за широката публика, и формално не са ВИП-ове – най-често собствеността им се води на, и контролът им се упражнява чрез подставени лица или организации. Тук наричам такива хора кукловоди.

Общите принципи

Когато се говори за корупция, сме свикнали да си представяме митничаря или катаджията, който си “допълва заплатата”. Малко от нас се замислят, че виждаме всъщност една малка част от система, която стига до най-високите постове в държавата, и активно се самоподдържа и разширява.

Основна схема

Основната схема на действие е простичка. За да могат да постигнат каквото и да е извън рамките на базовото съществуване (да получат разрешение за строеж, да внесат през границата поредната пратка стока, да се отърват от глоба заради неспазване на неизвестна или безсмислена разпоредба), съгласно нормативната база хората или бизнесите имат нужда от съдействие от (държавен) служител. Служителят обаче, опирайки се на сложността и противоречивостта на нормативната база, им отказва съдействие, докато не получи рушвет.

Принципно рушветът може да бъде както искан (инициативата е на рушветовземателя), така и даван (инициативата е на рушветодателя). В нормалните държави, чиито икономики не са базирани на рушвети, обикновено инициативата е на рушветодателя. Той е, който иска да постигне нещо, непозволено от нормативната база (и най-често носещо му облаги, но нарушаващо правата на другите), и затова предлага рушвет на отговорни служители в държавата, или в организации или бизнеси, които могат да попречат. В рушветната икономика обаче нормативната база не е предназначена да опазва интересите на хората – целта й е под благовиден предлог да дава контрол и власт на държавните служители върху всеки вид активност, за да могат те чрез този контрол да извличат рушвети. Затова и в нея инициативата за рушвета като правило е на рушветополучателя. Иначе казано, той изнудва рушветодателя, и рушветите са рекетът, който той събира.

Често този факт е донякъде замаскиран чрез това, че служителят не иска рушвета директно. В такива случай той просто създава пречки на тези, които не се досещат да предложат рушвет, докато не го направят, без значение дали отговарят на условията за премахване на пречките, или не. Формално в този случай изглежда, че рушветът не бива искан, но бива предлаган. Реалното положение, естествено, не се променя – служителят принуждава хората или бизнесите да му предложат рушвет, като ги рекетира чрез правата си, тоест инициативата за рушвета е негова.

Участие на нивата

Предаването на рушвета се извършва в контакта между някаква инициатива (частно лице, бизнес…), която има нужда от нормативно съдействие (одобрение, разрешение, задължителна регистрация, помощ…) и служител, който е оторизиран да го извърши. В зависимост от характера на одобрението служителят може да е както най-ниско в йерархията (санитарка в болница, която няма да се погрижи за болния, ако не й се плати; катаджия, който ще проверява спрения шофьор и ще търси за какво да се заяжда, докато не получи “за кафе”…), така и много високо (министър, чийто подпис е необходим за създаването на предприятие, или разработката на природен ресурс). Това е един от механизмите, които позволяват на служители от различни нива да участват в притискането за рушвети, и да се облагодетелстват от него.

Този механизъм обаче не може да подсигури участие във вземането на рушвети на преобладаващата част от служителите в системата, нито може да окаже сериозен натиск за въвличане в нея върху много от тези, които не желаят да бъдат въвлечени. Съответно, изключените от рушветовземането могат да създават проблеми на участващите в него (и като правило биват смятани от участващите за потенциален риск). Тази пречка пред развитието на стройна и агресивна система за събиране на рушвети се преодолява от друг механизъм – преразпределението на рушветите под формата на такса протекция.

Преразпределение на рушветите

Взимането на рушвети се наказва от нормативната база – служителите, които прибират рушвети, принципно рискуват проверки и наказания. Корумпираните им началници използват това, за да ги принуждават да плащат процент от рушветите като “такса протекция”. Срещу тази такса рушветовземателите получават защита срещу започнати от тях, и отчасти срещу спуснати отгоре или извършвани отвън проверки, и евентуалните наказания, които те носят. Този механизъм е, който обединява отделните рушветовзематели в стройна и дисциплинирана система – рушветната машина.

Веднъж взели част от рушветите, началниците от първо ниво на свой ред се оказват в рискова позиция пред по-старшите началници. Защитата им е точно същата – те заплащат процент от полученото по-нагоре, като “такса протекция”. Механизмът продължава нагоре по нивата, докато се стигне до върха на изпълнителната власт.

Колкото по-високо е нивото, толкова по-често вместо процент от изкараните чрез рушвети пари протекцията се заплаща чрез политически услуги. Министрите например заплащат протекцията си на практика само чрез такива услуги, към група едри кукловоди, които стоят в сянка.

Изграждане и поддържане на рушветната машина

Създаване и организиране на елементите на машината

Превземането на звено служители от рушветната машина обикновено не е трудно. Достатъчно е един или двама от десетина подчинени да взимат активно рушвети, дори ако го правят само от нарушителите на закона, и в звеното започва да се натрупва приход от рушвети. Тъй като нарушават нормативната база, рушветовземателите започват да се безпокоят за длъжностите си, и да търсят начин да си осигурят протекции.

Ако шефът на звеното е честен и решителен човек, превземането на звеното може да е трудно; ако има и добри позиции сред своите началници, може и да е невъзможно. Най-често обаче той може да бъде убеден да приема процент от рушветите срещу някакъв вид защита за вземателите им, или някой по-високо в йерархията се съгласява срещу този процент да го притисне, за да си мълчи. (Отначало нещата обикновено изглеждат много безобидно, особено при пълна с безсмислени забрани и ограничения нормативна база, и хора, готови да се отблагодарят, ако не им се пречи с глупости. Много хора са навлезли в рушветната машина с искрената вяра, че правят добро, и че просто приемат почерпките на благодарните хора, за да не ги обидят.)

Дори ако никой в звеното не разбира истинските механизъм и същност на рушветната машина, нещата рядко спират дотук. От една страна, апетитът на служителите (а често и на шефа) идва с яденето, и те започват да взимат рушветите с все по-малко угризения. От друга страна, рано или късно участието на шефа в “далаверата” става известно нагоре, и се налага и той да плаща данък протекция на някой над него, а това намалява доходите му. За да ги поддържа, той трябва да увеличи приходите си – да взима по-голям процент от корумпираните си подчинени, и/или да прикани към корумпиране останалите, и/или ако някои са вземали рушвети “самостоятелно”, да притисне и тях да плащат такса протекция. (Апетитът на по-големия шеф също идва с яденето – в един момент той също започва да иска повече, и процесът се задълбочава.)

Очистване от некорумпираните

Натискът върху корумпираните служители ги принуждава да разширят обхвата на рушветовземането, например:

- да увеличат размера на рушветите, които взимат
- да допускат по-рисковани нарушения на закона, за които се взимат по-големи рушвети
- да притискат за рушвети и по-дребни нарушители, които преди са минавали с “благодаря”
- да създават проблеми и на хора или бизнеси, които не са в нарушение, за да бъдат принудени да платят рушвет

Служителите, които до този момент не са участвали в рушветната система, също биват поканени да влязат в нея. Тези, които са съгласни, обикновено бързо настигат “старите кучета”, и се вграждат в машината. Създава се строг порядък: служителите взимат рушветите, шефът само получава процент. Срещу него той осигурява защита на служителите. (Реално при тежки гафове, когато не е по силите на шефа да защити служителя си, той го използва като “бушон” – измива си ръцете с него, и се представя за незамесен. Тъй като не контактува пряко с рушветодатели, които в тази система са заинтересованите даването на рушвети да спре, виновността на шефа обикновено е много трудно доказуема, и той обикновено се отървава.)

Несъгласните подчинени (или шефове на подчинени звена) най-често отначало биват търпяни известно време. Тези, които биват преценени като “твърде честни хора”, често дори не биват канени в играта. Когато обаче натискът отгоре за пари (и апетитът на шефа) пораснат достатъчно, те обикновено биват притиснати, по-деликатно или по-грубо, да се огънат или да напуснат, за да бъдат заети техните места от съгласни да участват в машината. В притискането играе роля и недоверието на вече корумпираните към несъгласните – тъй като нямат защо да се боят от закона, те биват смятани за потенциални предатели, или най-малкото слаби звена във веригата.

Увеличаване на оборотите

Този процес представлява изграждането на рушветната машина в звеното, и включването й като детайл в общата рушветна машина на държавата. В хода си той увеличава броя и размера на рушветите, събирани от звеното. Това увеличава обаче и видимостта на закононарушенията в него. “Защитниците”, на които шефът плаща такса протекция, използват предлога, за да увеличат събираната от него такса. Това налага ново увеличаване на броя и размера на събираните рушвети, и процесът расте спиралообразно.

От една страна, рушветната машина в звеното става все по-стройна, по-сурова, по-безкомпромисна и по-безмилостна. Веднъж осъзнал рушветите като вид “бизнес”, шефът на звено обикновено се досеща, че звеното му всъщност е неговата фирма в този бизнес, и се заема да оптимизира рушветната машина в него. Иновативността в събирането на рушвети се поощрява. Рушветовземателите бързо осъзнават, че прякото искане на рушвети ги излага на риск (струва им пари), и се опитват да свикнат “клиентите” си да им предлагат рушвети. Създават се сложни механизми, които да предотвратят законовото разкриване на рушветите. Нетърпимостта към пропуски в събирането на рушвети расте. Кандидатите за работа в звеното биват внимателно пресявани, като умението им да събират рушвети бива ценено далеч повече от професионалните умения във формалната работа на звеното. Ако случайно назначен се окаже неподходящ (недостатъчно склонен към корупция и/или недостатъчно надежден при опазването от закона), веднага се търсят начини той да бъде уволнен или преместен в друго звено.

От друга страна, имащите взимане-даване с това звено биват притискани за рушвети все повече. Често звеното осъзнава, че е ключова бариера пред съответната активност, и се опитва да се постави в ролята на ключов фактор на конкуренцията: който плати най-много, остава в картинката, конкуренцията му загива. Това кара хората, които се занимават с тези активности, да преразпределят все по-голяма част от бюджета на активността към рушвети за звеното (и други подобни звена, които участват в рушветната машина). Ако активността постигне монополен статут, възможностите й да вдига цени, и оттам да плаща рушвети рязко скачат – съответно, исканите от нея рушвети нарастват. Това създава стимул пред държавните звена да създават монополисти, които ги изхранват за сметка на купувачите си, тоест на гласоподавателите.

Тези два фактора обаче не променят основната закономерност на процеса: колкото повече растат рушветите, толкова по-очевидно е нарушението на закона. Ако високопоставените в държавата осъзнават това (а те обикновено го осъзнават), те разбират, че им е най-изгодно да наложат режим, при който процесът е небалансиран: таксата за протекция винаги е малко над нивото, на което би постигнала баланс с каквото звената надолу са склонни да отделят от събираните рушвети. За да я отделят, по-ниските звена в рушветната машина се принуждават да събират още повече рушвети; това обаче ги излага на законов удар още повече, и таксата за протекция отново расте. Така по-ниските нива биват стимулирани непрекъснато да носят все повече доходи на по-високите. Тази тенденция спомага до върха да стига значителен процент от събираните като рушвети суми.

Катализатори на процеса

Механизмите на рушветната машина позволяват тя да бъде успешно изградена дори ако никой от отделните участници в нея не ги осъзнава, разбира и/или използва. Често обаче в изграждането й участват личности, които имат опит и/или теоретични познания върху нея. Участието им в процеса го ускорява и изчиства значително. В държави с висока престъпност такива личности обикновено идват от средите на криминалната мафия (която в много отношения е функционален аналог на рушветната машина, и има опит в нарушаването на закона и купуването на протекция срещу преследване заради това нарушаване). В бивши тоталитарни държави такива личности обикновено идват от средите на бившите тайни служби (тоталитарните държави често се управляват именно чрез установяване на нормативна база, която стимулира повечето хора да я нарушават, и така да стават уязвими за шантажиране от тайните служби да им съдействат).

Роля на рушветната машина в държавата

Рушветната машина е неразделна от държавния апарат. Тя се създава в него – той е естествената почва на нейното развитие. Тя няма свои структури, а използва неговите. Тяхната регулаторна отговорност (която по същество е вид монополна икономическа позиция) е, която създава възможността за принуждаване към рушвети.

Единството и цялостността на рушветната машина също са невъзможни без държавните органи за опазване на закона. Ако тези органи не съществуват или не действат, изгодата на рушветовземателите да плащат такса протекция рязко спада, особено на високите нива, където уволняването на подчинен без убедително оправдание е трудно. Ако тези органи не са интегрирани в рушветната машина, плащането на такса протекция е безсмислено, тъй като тя не осигурява реална защита от тях. И в двата случая рушветната машина бързо се разпада на отделни части, или дори те по начало не се интегрират в общ механизъм.

Овладявайки държавния апарат, рушветната машина подменя целите и насоките на работата му. Тъй като в нея всички са нарушители на закона, и всяко по-ниско ниво е по-зле защитено от по-високото, то подчинените са принудени да изпълняват безусловно всякакви желания на началниците си, включително такива, които противоречат на служебните им задължения, и/или им създават неприятности. Това придава на рушветната машина командно-авторитарен характер, и превръща овладения от нея държавен апарат от инструмент за реализиране на интересите на гласоподавателите в инструмент за реализиране на интересите на върхушката на рушветната машина (или по-точно на нейните кукловоди).

Роля на рушветната машина в икономиката

Рушветната машина автоматично се стреми да се превърне в основното звено за извличане на печалби от всяка икономическа дейност в държавата. При бизнеси рушветната машина започва да концентрира в себе си основните печалби от тях. При не-бизнес дейности (напр. строителство на вили от частни лица), се налага бюджетът за дейността да бъде увеличаван за сметка на останалите части от бюджета на извършителя (напр. общата стойност на вилата расте, заради растежа на рушветите, за сметка на други разходи на семейството). Като се има предвид, че добре разработената рушветна машина покрива икономически всички или почти всички дейности в държавата, по същество тя се превръща в основният фактор за извличане и концентриране на печалба в съответната икономика.

В същото време, затягането на работата на рушветната машина води до изтегляне на разпределението на събраните средства нагоре, към върха й. При “правилното” й управление в зрелите й етапи над 60-70% от сумите на рушветите се концентрират у върхушката й. Тъй като тези рушвети са голямата част от получаваната в цялата икономика печалба, рушветната машина се оказва най-удобният наличен механизъм за бързо натрупване на голям първоначален капитал, и създаване на класа на едрите богаташи. Много от кукловодите в съответната държава често са натрупали капитала си именно чрез рушветната машина.

Извличането на колкото се може повече от печалбата в държавата като рушвети, и концентрирането й към върха на рушветната машина може да бъде формулирано като КПД на рушветната машина. Върхушката й най-често го осъзнава именно по този начин, и разбира, че грижата за повишаване на това КПД по същество е грижа за доходите им. Това позволява на върхушката да анализира работата на рушветната машина както инженер анализира работата на машина, и да открива начини за повишаване на това КПД, дори ако не са очевидни за незапознатите.

След като бъде натрупан първоначален едър капитал, и бъде създадена негова класа, обаче положението се променя. Рушветната машина влиза в противоречие с този капитал, и ролята й започва да запада.

Обхват на рушветната машина

По-горе е разгледан само една от сферите на действие на рушветната машина – държавните органи. Анализът обаче показва, че за целите на вграждане в рушветната машина е подходяща всяка възможност за нарушаване на закона, чрез която се извличат облаги (още по-точно казано, всяка системна точка, която упражнява монополни права, е потенциално уязвима за овладяване от рушветната машина). Системата й интегрира удобно както нарушаващите закона рушветовзематели, така и органите, натоварени с опазване на закона. Първите събират и доставят средствата, с които тя работи. Вторите биват неутрализирани чрез интегрирането си (шефовете получават канал да опазват подчинените си от тях), и в същото време използвани за шантаж на “работниците” с цел повишаване на производителността на рушветосъбирането.

Организирана престъпност

Класическо нарушаване на закона, което носи облагодетелстване, и е склонно да плаща за протекция. Рушветната система бързо интегрира организираната престъпност, като й осигурява протекция срещу преследване от закона. Друга полза за организираната престъпност е, че системата осигурява преследване на “конкуренцията” й – неорганизирани престъпници и кандидати за нови престъпни кланове. Резултатът е, че организираната престъпност получава де факто безнаказаност: биват разследвани и разкривани само престъпления, вършени от случайни престъпници извън организираната система.

Тъй като са потенциална заплаха за престъпниците от системата, опитите на гражданите да се самозащитават биват наказвани неотклонно и сурово, в рязък контраст с (не)наказването на престъпниците. Особено безмилостно биват разбивани и наказвани опитите за организирана самозащита. Тъй като създават възможност за де факто подмяна на корумпираните органи за опазване на реда с некорумпирани (и много трудни за корумпиране, тъй като са създадени от жертвите на престъпността), те са смъртна опасност за рушветната машина, и върхушката й го знае.

Интегрирането на организираната престъпност се извършва на различни нива. В някои случаи таксата за протекция се заплаща изцяло вътре в големи мафиотски организации, босовете на които я предават пряко на високопоставени държавни фигури. В други случаи обаче таксата се заплаща на по-ниско ниво; това е предпочитаният от рушветната машина начин, тъй като високопоставените в нея са защитени при него с повече слоеве “бушони”. Например наркодилърските банди, които държат райони от града, често заплащат таксата протекция вместо на тесен кръг криминални “капо” на началниците на съответните РПУ. Автоджамбази от регионален мащаб обикновено си плащат на регионалните началници на КАТ. И т.н. Често високопоставени хора от рушветната машина (нерядко – служители на реда) посредничат между различните престъпни групировки, с цел запазване на спокойствието (и изправната работа, а оттам и доходите на рушветната система).

В държави, в които създаването на рушветната машина се направлява умишлено от хора с познания в областта, често биват изкуствено създавани рекетьорски мрежи, които обхващат цялата държава. Обхватът им позволява в тях да бъде събиран значителен процент от печалбата в държавата, а строгата им престъпна дисциплина осигурява доставянето на големия процент от събраното на върха на машината. (Алтернативно, такива мрежи могат да бъдат създадени сравнително бързо от случайни престъпни гении: в такива случаи те биват приети в ръководството на рушветната машина, и техните мрежи биват интегрирани в нея.) Опити тези мрежи да бъдат поставени като алтернатива на рушветната машина по същество са опити за оспорване на икономическото господство на върхушката й, и биват пресичани “с цялата твърдост на закона”.

Интегрирането на организираната престъпност в рушветната машина дава на кукловодите възможност за контрол върху нея, дори ако те не са престъпните босове. Това им дава най-различни възможности:

- опазване на себе си и своите хора от организирани престъпления
- използването на организираната престъпност за изпълнение на поръчки срещу конкуренти или неудобни лица
- подтискане или засилване на активността й по заповед (напр. при нужда от подобряване или от подкопаване на имиджа на изпълнителната власт).

Органи за опазване на реда

Полицията, следствието, прокуратурата и съдът задължително биват интегрирани в рушветната система. Тъй като те играят в машината доверена роля – на органи за контрол и принуда – изискванията за корумпираност към тях са значително по-високи, отколкото към звената, които събират рушвети (напр. митничари или лекари). Затова освен естествения натиск за корумпиране, пораждан от настъплението на рушветната система вътре в звената им, те са подложени и на значителен натиск отгоре. Резултатът е степен на корумпираност, далеч по-висока не само от средната, но често дори от пословичните в това отношение професии.

Основната финансова полза за тези органи идва от таксата протекция, която им заплащат рушветовземателски звена. Малка част идва от рушвети, заплащани от хванати рушветовзематели, които не са заплащали такса протекция.

Тези органи могат да се корумпират и към рушветовземане от спазващите закона. Катаджиите изнудват “за кафе” както нарушители, така и редовни шофьори. Следователи и прокурори вземат рушвети, за да свършат работа на жертви на престъпления (ако извършителите не са част от системата, и не плащат такса протекция), или да обслужат поръчки за сплашване или пречене. Обикновени полицаи подпомагат организираната престъпност срещу заплащане. Съдии вземат рушвети, за да решат дело в нечия полза. За тези си приходи те на свой ред плащат такса протекция, в пари или изпълняване на поръчки по контролиране на рушветната машина.

Тъй като основната им роля е не събирането на рушвети, а контролът върху събирачите (събират предимно такса протекция от рушветосъбирачите, а не рушвети от спазващите закона), те могат да имат обществен имидж на не толкова корумпирани, както други професии, които са ориентирани изцяло към рушветосъбиране.

Свързани бизнеси

Често едни или други бизнеси имат тесни връзки с рушветната машина (обикновено с нейни влиятелни функционери). Те си осигуряват различни услуги (прекрачвания на закона с цел извличане на изгоди, или незаконно подсигуряване на свръхзаплатени държавни поръчки, или сплашване или елиминиране на конкуренти…), като заплащат рушвети. Разликата между тях и обикновените принуждавани към рушвети бизнеси е степента на интегрирането им в рушветната машина.

Тези бизнеси са едно от изключенията от правилото, че рушветната машина активно принуждава да й се плаща – при тях плащането е взаимна договореност. Най-често функционери на рушветната машина имат участие в тях (рядко пряко, обикновено чрез подставени лица или организации). В тези случаи бизнесите не са под натиск да плащат рушвети, тъй като печалбите им пряко отиват за върхушката (напр. никой чиновник не би посмял да поиска рушвет, за да разреши строителството на ново заведение на местния мафиотски бос, полицейски началник и пр.).

Едни от най-честите бизнеси, свързани с рушветната машина, са “бушоните” – фирми, които формално приемат рушветите, които някой трябва да заплати, за да получи от каквото има нужда. Срещу малък процент за изпирането те прехвърлят средствата на свързани с рушветодателя или подставени лица или фирми, или в банки в държави със силна банкова тайна, или където другаде е подходящо. Най-често тези фирми не служат за нищо друго; има обаче и изключения.

В особено йерархични и дисциплинирани рушветни машини такива фирми са рядкост – там шефовете наказват сурово опитите за прикриване на приходи. В типичните рушветни машини те цъфтят през периода на създаването и първата част от узряването на машината, западат през периода на върхова зрелост, когато се следи особено строго всеки доход да плаща таксата протекция, и отново се надигат при западането на машината.

Управление на рушветната машина

Установяване на контрол върху рушветната машина

Отначало рушветната машина се управлява от най-висшите постове в нея, тоест в държавата. Те бързо натрупват чрез нея голям капитал. След това най-често я напускат, за да могат да си създадат официални големи доходи чрез легален бизнес, и така да излязат от риска, който носят като части от по същество престъпна организация. (В някои случаи рушветната машина се управлява от хора формално извън нея още от създаването си; на тях не им се налага да я напускат.)

Дори излезли от рушветната машина, кукловодите запазват контрола си върху нея, като реално назначават ръководството й. Най-често го правят, като избират правителствата на държавата – тъй като рушветната машина е неотделима от нея, и използва нейните структури, ръководството на държавата е по същество мениджмънтът на рушветната машина. По същество това е сделка: кукловодите избират “бушончета”, които да изпълняват политическите им поръчки, и да отнасят негативите за тях, и им заплащат с възможността чрез рушветната машина да ограбват населението.

Контролът върху избирането се върши чрез минималните достатъчни средства. Някои от тях са:

- лансиране на желаните кандидати чрез контрол върху медии
- спонсориране (пряко или от държавни средства) на изборни кампании
- шантаж, процедурно блокиране или дори пряко отстраняване на нежелани кандидати
- фалшифициране на изборни резултати

В случаи, когато кукловодите имат голямо силово влияние (тесни връзки с ръководството на силна в страната армия, или на силни тайни служби), те могат и да прехващат управлението чрез силов шантаж на вече избраните политици.

Механизми на извършване на управлението

Повечето хора обикновено си представят рушветната машина като вид мафия, а управлението й – като изпълняване на команди отгоре надолу. Това наистина е основният начин за спускане и изпълняване на конкретни, несвързани с рушветосъбирането поръчки на кукловодите или висшите й функционери. Основната й дейност, събирането и преразпределянето на рушветите (включително осигуряването на протекцията) обаче по характер е автономна, върши се на най-ниското адекватно за всеки случай ниво и се определя най-вече от динамични баланси и взаимодействия между глобални фактори. Затова тя се управлява най-добре чрез промени в условията, при които работи – иначе казано, чрез регулиране на нормативната база в държавата.

Тъй като основният фактор в държава с корупционна икономика са кукловодите на рушветната машина, а тя в периода на създаването и зрелостта си е основният техен инструмент (и най-често и източник на доходи), нормативната база на държавата се съобразява изцяло и единствено с нуждите на управлението на рушветната машина. То се извършва чрез няколко лоста:

- Ефективност на органите за опазване на реда

Корупцията и анти-корупционната ефективност на органите на реда са в обратна зависимост. Затова в периода на началното изграждане на рушветната машина анти-корупционната ефективност на органите на реда бива сериозно възпрепятствана. Обикновено това се върши чрез ограничения върху дейността им, задавани чрез нормативната база.

След като процесът е стартиран обаче, свързването на рушветната машина в единен организъм е невъзможно без наличието на заплахата от органите на реда (ако няма нужда от протекция, никой не би плащал такса протекция). Затова се налага интегрирането на тези органи в машината.

- На първия му етап органите получават, отново по нормативен път, техническата възможност и материалната изгода да се корумпират. Тъй като органите на реда по дефиниция са антикорупционни, подмяната на същността им с точната й противоположност обикновено отнема известно време. Ако органите на реда са предварително възприели в някаква степен корупционна психика (често явление в бедни държави), това време може да е много кратко или дори етапът реално да липсва. Това е етапът на развиване на “продукцията” на рушвети.

- На последващия етап, парадоксално на пръв поглед, нормативната база постепенно започва да включва по-сериозни наказания за корупция, и мерки за повишаване на ефективността на органите в проследяването й. Успоредно с това обаче базата все още не включва мерки и средства за реален контрол на органите на реда “отгоре надолу”; това позволява на заловените корупционери да се “откупват”, и докорумпира органите на реда. Този етап служи за създаване на порядък, при който рушветите биват споделяни нагоре, и некорумпираните служители биват отстранявани, като рискови и недоходоносещи.

- На последващия етап в нормативната база постепенно се въвеждат мерки и средства за реален контрол върху органите на реда “отгоре надолу”. Този етап служи за изграждане на канали, по които събираните рушвети да бъдат изтегляни към върхушката.

(Мерки и средства за реален контрол върху органите на реда “отдолу нагоре”, от избирателите, най-старателно се избягват на всички етапи на съществуване на рушветната машина. За разлика от интегрираните в нея органи на опазване на закона, популацията има реален интерес от разбиването на машината. Ако е необходимо, например при засилване на натиска за реални мерки отдолу, се въвеждат предварително обеззъбени мерки, или се вади подходящо плашило, за да бъде отклонено вниманието на популацията, докато натискът затихне. В краен случай може да се симулира вземане на мерки, и борба с корупцията; липсата на реални резултати обикновено се оправдава с някакви технически невъзможности.)

- Степен на регулиране на икономиката и другите аспекти на живота в страната

Ако една инициатива може да функционира без различни одобрения и разрешения, тя няма изгода да плаща рушвети. Затова нормативната база в корупционната икономика е устроена така, че всяка инициатива, лична или бизнес, да трябва да получи различни административни одобрения и разрешения. Тези одобрения и разрешения се предвижда да бъдат издавани от органи, които по начало са гръбнакът на рушветната машина – държавните органи. Вариант е нужните одобрения и разрешения да се получават и без рушвет, но след чакане, което ги обезсмисля: в този случай рушветът купува навременност на предоставянето на одобренията.

На практика това се реализира, като нормативната база предвижда разрешителни и ограничителни режими за всяка инициатива. Режими, които е нормално да бъдат само разрешителни, биват издигани под благовидни предлози (или тихомълком) в ограничителни. Режими, които е нормално да бъдат регистрационни, биват издигани в разрешителни. Прояви, които е нормално да не подлежат на какъвто и да е режим, биват прехвърляни (пак под благовидни предлози) на регистрационни режими, с цел по-нататък при възможност да бъдат прехвърлени на разрешителни. Корумпираните низши звена нямат нужда от подкана, за да започнат да използват тези режими за извличане на рушвети.

В същото време, необходимостта от твърде много одобрения и разрешения обезсмисля инициативата в държавата. Активността на инициативите рязко спада, а оттам и печалбите им, и съответно размерът на рушветите, които могат да платят. Това налага разхлабване на разрешителните режими с цел подобряване на рушветопотока. Обикновено то се извършва с много медиен шум, с цел да се пожъне политически кредит (приличен процент от гласоподавателите знаят, че разрешителните режими реално служат само за събиране на рушвети). Съвземе ли се инициативата обаче, режимите отново се затягат (тихомълком), за да се увеличат събираните рушвети.

Популярната представа за този процес е, че разрешителните и други режими за намеса, чрез които се цедят рушвети, се налагат и въвеждат от най-високите държавни нива (доколкото те са, които регулират чрез нормативната база рушветната машина). Това обаче не е вярно. Обикновено нормативните правила за намеса се въвеждат активно от всяко ниво, според правата му. Няма нужда МВР да спуска директиви за слагане тук или там на знаци, които ограничават скоростта на каране, на безсмислени места (“хранилки”) – районните управления сами го вършат, за да повишат доходите на служителите си от рушвети. Няма нужда да се разпорежда централно за ваденето на всякакви разрешителни да се искат голям брой безсмислени документи – органите, които издават разрешителни, активно създават такива правила. (Или, ако нямат това право, “лобират” за тях пред най-ниското ниво, което има правото.) Резултатът е, че обикновено се сътворяват количества нормативни правила за намеса, които са далеч над оптималното количество, и биха блокирали дейността на икономиката (и способността й да плаща рушвети).

Затова и регулирането на рушветната машина, извършвано от централната власт, обикновено се състои не във въвеждане на ограничителни правила, а в отмяната на ограничителни правила, въведени от по-ниските нива. Ниските нива “автоматично” създават постоянен, превишаващ оптимума поток ограничителни правила; високите регулират рушветната машина чрез отменяне на по-голяма или по-малка част от правилата.

Това отменяне обикновено се използва от централната власт, за да се представи като борец срещу корупцията, който отменя хранещите я ограничителни режими. В същото време обаче, даването на истински контрол на избирателите върху дейността на държавната машина се избягва най-старателно, тъй като би довело до реална отмяна на повечето безсмислени ограничителни правила, и сериозно подкопаване на доходите на рушветната машина.

Тъй като отмяната на ограничителни правила, въведени от по-ниските нива, се извършва от по-високите, за кукловодите е достатъчно да управляват висшите законодателни органи в държавата, например парламента. Благодарение на това за тях е достатъчно да определят кои кандидати за депутати ще бъдат избрани, за да получат контрола върху управлението на нормативната база в полза на рушветната машина.

Други особености на рушветната машина

Важен фактор за правилната работа на рушветната машина е балансирането на разрешителните режими между различните видове инициативи. Ако едни инициативи са по-малко ограничавани от други, това ще предизвика изместване на активността към тях, и намаляване на събираните рушвети. Съответно, при преразвитие на активността в даден вид инициативи тя бива поставяна на по-строги режими, за да се съберат повече рушвети. Често тези промени в нормативната база биват представяни като регулация на икономиката, грижа за потребителите или под други благовидни маски.

Особено добре координирани и дисциплинирани рушветни машини могат да са в състояние да развиват “бизнеси”, които реално са тяхна собственост, протектирани са изотгоре от всякакво даване на рушвети, и предават печалбите си пряко във върхушката на машината. Такива машини като правило са базирани на строго йерархични криминални мафии, или пък създадени от чужди разузнавания или други тайни служби, или пък са в момента на върха на зрелостта си. Те могат да функционират и в условия на много строги разрешителни режими, които в този случай реално служат за смазване на конкуренцията. Така голямата част от бизнеса и печалбите в държавата попадат пряко в ръцете на тясна върхушка (“мафиотски капитализъм”).

Такава система обаче много бързо създава едри кукловодски бизнеси, и съответно мотивация за ограничаване на рушветната машина. Продължително време могат да издържат срещу тази мотивация само особено силно централизирани и строго йерархични рушветни машини. Те обаче се сблъскват с друг проблем – мафиотският капитализъм рязко отслабва възможностите на хората да печелят, а оттам и инициативата им да работят и да предприемат успешни начинания. Резултатът е спад на печалбите в икономиката като цяло, а оттам и на приходите на кукловодите.

Единственият начин този спад да бъде избегнат е мафиотизирането на икономиката да се ограничи. За да бъде опазена поне част от мафиотско-монополното положение на кукловодите, разхлабването на контрола върви отдолу нагоре. Първо охлабва примката около врата на най-дребните бизнеси. Ако това се окаже недостатъчно, след това на малко по-големите, и т.н. Това е един от механизмите на западането на рушветната машина.

Получаването на облаги без нарушаване на закона е несъвместимо с корупционната икономика. То е пропуснат доход за рушветната машина, и дава възможност на съответните инициативи да получат финансова стабилност, която им дава свобода за действие. Затова нормативната база на думи поощрява инициативата, но на дело ограничава колкото се може повече възможността да се печели и дори съществува нормално по законен начин. Рушветите може да са по-големи или по-малки, но е важно да бъде принуждаван да ги плаща всеки, който има доходи. Точно както основната грижа на корумпираните хора във всяко звено е да изхвърлят от него некорумпираните, така основната грижа на рушветната машина е да ограничи възможността да се печели, без голямата част от печалбата да бъде превръщана в рушвети.

Западането на рушветната машина

Много от кукловодите започват като върхови фигури в рушветната машина. Първоначалният им капитал е натрупан чрез нея. В същото време, тя е много неудобен инструмент. Тъй като е по същество мафия, върхът й е много нездравословно място. Участието в нея означава замесеност в закононарушения, а това носи постоянен риск от елиминиране от противник или конкурент чрез органите за защита на закона. Също, управлението й е компромис от много, често противоречащи си интереси, за разлика от частният бизнес, в който едрите правят почти каквото си поискат. Затова кукловодите се опитват да я използват единствено за да станат едри капиталисти, след което да излязат от нея.

Концентрирането на повечето финанси и печалба в рушветната машина обаче ги изсмуква от истинския, производителния бизнес, и обикновено съсипва икономиката на страната. Това не пасва на интересите на създадения едър капитал. Никой собственик на верига магазини няма изгода купувачите да нямат достатъчно пари. Никой собственик на молове няма изгода магазинерите да не могат да печелят, и т.н. И тъй като едрият капитал са кукловодите, които поръчват нещата, обикновено рушветната машина бива регулирана да не изсмуква твърде много средства.

Рушветната машина е неудобна за вече натрупалите капитал и отделили се от нея бивши нейни управленци и с основния си социален ефект – да превръща мениджърите си в едри капиталисти. Колкото по-малко маймуни има на клона, толкова по-комфортно е за всяка. Ограничаването на средствата, които рушветната машина събира и концентрира към върха си, спомага и да се ограничи създаването на още едри капиталисти, които да конкурират вече наличните.

С времето едрите капиталисти осъзнават и че силната и добре финансирана рушветна машина е опасна за тях. Тъй като е неразделно срасната с държавата, тя може да даде на изпълнител, застанал на върха й, финансовата мощ не просто да стане още един от тях, а да създава проблеми на цялата им класа. Когато осъзнаят това, те обикновено нареждат допълнително ограничаване на ефективността на рушветната машина. Иначе казано, започват борба срещу корупцията.

Твърде рязкото западане на рушветната машина обаче е неизгодно за кукловодите. Ако тя престане да осигурява към върха си достатъчно приходи, изпълнителите може да изгубят стимула си да изпълняват политическите поръчки на кукловодите. Затова борбата с корупцията се регулира внимателно като ефективност – тя не трябва да бъде нито съвсем неуспешна, нито твърде успешна. Крайната цел обикновено е свеждане на доходността й до ниво, което би позволило на изпълнител да забогатее значително за един или два мандата, но не и да стане способен да се сравнява икономически с кукловодите.

Това, че повечето кукловоди в държава с корупционна икономика са натрупали капитала си именно чрез рушветната машина, означава и още нещо – че са показали умения не толкова за бизнес, колкото за нарушаване на закона. В условия, при които рушветната машина е отслабена до степен да не пречи съществено на появата и развитието на нови бизнеси, започва естествено издигане на кадърни бизнесмени, които може в един момент да надконкурират кукловодите. Възпирането на този ефект е възможно на практика само чрез рушветната машина.

(Понякога се правят опити рушветосъбиращата част на машината да бъде разградена, и да бъде запазена контролно-репресивната. Те обаче обикновено са неуспешни: двете части са две страни на един и същи механизъм. Подтискането на едната автоматично подтиска другата: без прилични приходи от рушвети опазващите реда органи губят стимула да изпълняват противозаконови поръчки. И обратно, запазването на едната автоматично дава сили на другата: свикналите на приходи от рушвети органи за опазване на реда започват да поощряват, или дори да принуждават към събиране на рушвети.)

В крайна сметка ограничаването на рушветната машина обикновено се провежда бавно и постепенно, за да могат кукловодите да сложат ръка върху, или поне да поставят под контрола си колкото се може повече от бизнеса в държавата (“кръстничество”, процентни участия, картелизиране…). Ако те се почувстват несигурни, или се създаде реална тяхна конкуренция, ограничаването на рушветната машина може да бъде спряно, или дори върнато назад, за да се овладее положението.

Процесът на ограничаване обикновено тръгва по-бързо, когато кукловодите развият бизнесите си до степен да се конкурират един друг. Рушветната машина (и по-точно контролно-наказателната й страна) може да стане в този процес изключително опасно оръжие срещу всеки от конкурентите. Освен това, тъй като върхушката й обикновено се състои от изключително безскрупулни хора, с увеличаването на броя на кукловодите и на антагонизмите между тях тя става все по-трудна за предвиждане и контролиране. (Веднъж напуснали общата мафия, те все по-трудно могат да намерят “бушон”, на който всички или повечето да имат доверие.) Ограничаването на силата й внася в съществуването на кукловодите предсказуемост и предвидимост, и намалява риска да бъдат отстранени едни от други.
—-
Този модел на западането, както и описането на рушветната машина като цяло, е опростен и не отчита влиянието на голям брой възможни допълнителни фактори. Ако например разузнаването на друга държава, която смята тази за потенциален враг, има силни позиции сред кукловодите и/или върхушката на корупционната машина, то ще работи за запазването й, и за засилването на ефекта на съсипване на икономиката, който тя упражнява. Ако пък например друго разузнаване пък се опитва да противостои на това (например ако няма изгода тази държава да е слаба), то може да работи за постепенното разрушаване на машината, и прехващането на контрола върху кукловодите.

Реалното развитие на нещата зависи от баланса между естествения ход на процеса и различните външни влияния. Ако човек вземе като основа изложената теория, и отчете достатъчно от допълнителните фактори, които повлияват процеса, според мен ще получи с прилична точност реалното положение на нещата. Или пък, обратно: по разликите между теоретичното и реалното положение може да съди за наличието и характера на допълнителни фактори, които повлияват процеса, и са останали скрити от публиката.