Защо нашите политици нямат морал

Е-х, ако българите имахме този дух:

Робърт Бърнс

Щастието на войника

    Доволен съм с малко и с малко богат,
    и грижи смутят ли покоя ми, брат,
    със чашка и с песен — за първи ли път? —
    ги пращам, по дявола нека вървят!
    
   Понякога стискам от мъка пестник,
   но бой е живота, а ти си войник!
   Безгрижният нрав е богатство за мен:
   пред никой не скланям глава унизен.

    Гнетят ме нещастия, скърби и страх!
    Но вечер с другари — лекувам и тях!
    Когато сме стигнали читави, брат,
    защо да си спомняме злото назад?

   Съдбата ми — кранта, се спъва навред.
    Към зло, към добро ли, да кара напред!
    Аз своята участ, добра или зла,
    ще срещна усмихнат с „добре си дошла“.



Ех, ако нашите политици имиха тоя морал...

Иван Вазов за руско-българската война през 1916 г.

ИВАН ВАЗОВ

На руските воини

О, руси, о, братя славянски,
защо сте вий тука? Защо сте
дошли на полята балкански
немили, неканени гости?

Желали би вас възхитени
да срещнем со сълзи и с китки…
Но идете вий настървени,
на грозни зовете ни битки!

Желали би вас да прегърнем
и тоз път сърдечно, горещо.
Но взорът ви свети зловещо…
Как ръце сега да разгърнем?

Дошле сте да браните,клети,
на хищник грабежа хайдушки,
та вместо любов и привети
вий срещате нашите пушки.

О, руси! Аз друг път ви славях
за подвиг велик и чудесен,
високо ви ликът поставях
във мойта душа, в мойта песен!

Вий някога знаме Христово
развяхте за благо човешко –
строшихте ни игото тежко,
а днеска ни носите ново!

И пак не ви мразим (не крия:
обича ви още народа);
но любим и свойта свобода,
стократно по любим я ния.

За тоз кумир ние се бием
и с чужд, и със близък упорно
и няма ний врат да превием
пред никакво иго позорно!

Още публикации по темата в този блог:
Наши възрожденци за Русия - 2
Пейо Яворов за Русия
Наши възрожденци за Русия - 1

Реформаторският блог, описан от Ръдиард Киплинг

Звучи свирепо за нашите политически коректни правила, но политическите нрави по времето на Ръдиард Киплинг са били доста по-сурови. И въпреки това той описва метафорично една почти съвършена дясна, водена от харизматичен лидер политическа организация, възникнала 20-тина години след смъртта му, която възроди западащата Великобритания.. Като че е предчувствал Маргарет Тачър и революцията, която тя направи в Консервативната партия, в икономикита, в политиката, в изродения синдикализъм и в какво ли още не....

А сега е добре хората от Реформаторския блок да се вслушат в Киплинг.

ЗАКОНА НА ДЖУНГЛАТА

Това е Закона на джунглата - по-стар от небесната твърд;
 
със него Вълкът ще владее; без него - делът му е смърт.
 
Подобно лиана Закона се вие и сплита така:
 

Вълкът е в Глутница силен, тя пък е силна с вълка.
 
До блясък се мий ежедневно, пий жадно, но с мярка пийни:
 
Нощта е за лов - не забравяй! Денят е за сън - запомни!
 
Чакалът край Тигъра хленчи - Вълче, не поглеждай натам!
 
Вълкът е Ловец - запомни го! Убивай си плячката сам!
 
Не влизай във разпра с Царете - Багира, Балу и Шир Хан!
 
Не джафкай край Хати Мъдреца; почитай добрия Глиган!
 
Две глутници щом се пресрещнат на пътя - легни и постой.
 
Водачите нека говорят -не бързай да скачаш на бой!
 
Уреждаш ли сметки със свои - идете сами, настрана,
 
че често се включват и други и почва сред братя война.
 
Изрови ли своя бърлога, в Дома на Вълка занапред
 
не влиза дори и Водачът, ни даже самия Съвет.
 
Домът му е негова крепост. Но щом във Съвета решат,
 
че твърде небрежно е правен - веднага го сменя Вълкът.
 
Не вий сред гората, когато убиеш преди полунощ -
 
че братята дебнат наблизо и техният Лов ще е лош.
 
За теб, за вълчица и малки -убивай във своя обсег.

Но не за наслада! И нивга, и седем по нивга. Човек!
 
Отнемеш ли плячка от по-слаб, недей я оглозва докрай:
 
съгласно Закона - главата и цялата кожа му дай!
 
Глутничата плячка е обща. Иди и наяж се добре!
 
Но който примъкне от нея в бърлогата - той ще умре.
 
Във Глутница Вълчата плячка е лична. Вълкът е убил -
 
и друг не яде от месото, когато не е разрешил.
 
Храната и право на ИСКАМ е право на Малкия вълк.
 
Когато Вълчето е гладно, да дава - за всеки е дълг.
 
В бърлога Вълчицата-майка, знае правата си.
 
Щом поиска за своите малки - й носят в нейния дом.
 
Ловът и семейното право е дълг на Бащата. Вълкът
 
в Лова е свободен. Единствен Съветът го вика на съд.
 
Водачът е силен и мъдър, и ловък, и страшен във бой.
 
Закона когато го няма, то значи Закона е той.
 
Това са законите. Те са и мъдри и много, но знай:
 
един Закон е над всички и той е "Подчини се докрай!"

Шекспир, 66 сонет: Reloaded again

Шекспир, 66 сонет: Reloaded again

Тази сонет на Шекспир го написах тогава - 11 февруари 2007 г. , защото нещата в общото ни пространство тръгваха на лошо. Повторих го, когато лошото придоби грозно лице - 12 февруари 2007. Сега лошото е всекидневие, което ни дъвче безнаказано - дотолкова безнаказано, че за нормалния човек не са нужни линкове. Линковете удрят по главата отвсякъде!!! Не съм привърженик на ГРОБ и не искам по никакъв начин те да се върнат. Но и не искам сегашните. Затова мога само да повторя:

Зова смъртта. На този свят съм сит:достоинства - родено лицемерие,
нищожества, придаващи си вид,
и гаврата с човешкото доверие

и с чест удостоени подлеци,
и с девственост търгуваща нечестност,
и силата в ръцете на скопци,
и съвършенство в мрак и неизвестност,

и с вид на вещ, на сведущ глупостта,
и в глупост обвинена прямотата,
и творчеството с вързана уста,
и истината в служба на лъжата.

Отдавна бих напуснал тази кал,
но друже мой за тебе ми е жал.
но друже мой за тебе ми е жал.

----------------
Now playing: Jose Feliciano - Rain [foobar2000 v0.9.4.4]
via FoxyTunes

Социализмът. Желязото и нежността. Разпадането на мита.

Днес стана някак лесно и някак вторично модерно да се говори срещу комунизма. Лесно, защото повечето от тези, които говорят, нямат собствена, автентична представа за него. Аз нямам намерение да ги укорявам за това. Всяко поколение има право на възгледите си. Между които има и неправилни или изкривени, но те имат право на тях.. Искам само да им покажа един автентичен възглед на един голям наш поет, който преживяваше комунизма със своята истинска болка - болката на човек, който е вярвал в него, и който после дълбоко е преживял разочарованието си - Веселин Ханчев.

Уводното стихотворение в първата му стихосбирка, написана като войник на фронта през 1944-45 е

 Стихове в паласките 

 

В паласките, до пачките с куршуми,

на походи и в люти боеве

зареждах ви, сурови мои думи,

родени в боя мои стихове.



Войнишката си нежност и омраза

на вас, на вас еднички поверих.

Това, което с думи не изказах,

опитах се да кажа в моя стих.

И младежкият, романтичен мотив за куршумите и думите - вече осмислен като желязото и нежността, ражда години по-късно, в късноия социализъом едно от най-прекрасните му стихове:


Желязото И Нежността

Разпънат бях
между желязото и нежността.

Железни хора
идваха при мен и ме съветваха:
-Стани железен.
Постави в очите си две капки от олово.
Превърни езика си в кама.
Протягай не ръце,
а чукове към хората.
Затваряй се като врата на каса.
Издигни железен дом
и постави между стените му
железни птици,
думи
и цветя.
Изстивай,
вкоравявай се,
тежи над всичко покрай теб,
за да си винаги неуязвим.
А аз бях слаб.
Незащитени бяха моите ръце
с окови.
Бях с прозрачни мисли
и нетрайна плът,
изложен винаги на удари,
на ласки,
на грабежи,
на съмнения,
на милост.

Бях така несъвършен,
че преминаваха през мен
слънца и мълнии,
така открит,
че никога желязото
не можеше да стигне до сърцето ми,
освен като куршум.
Бях много слаб.
-Идете си, железни кора – шепнех аз.

Но те не си отиваха.
Те бяха много силни.
Искаха да ме спасят от слабостта ми.
Бавно се приближаваха към мен,
улавяха ръцете ми
и нежно ги пречупваха,
с любов ме смазваха
върху гърдите си,
доброжелателно ме тъпчеха
и ме превиваха
под себе си.

А аз се гърчех в техните прегръдки,
аз замръзвах от милувките им,
аз крещях.
Болеше ме.
И по лицето ми течаха сълзи.

Не видях
кога една сълза,
попаднала на тяхното излъскано желязо,
бе направила ръжда.



Рядко съм срещала толкова лаконично поетично разкъсване на един мит - мита за социализма. И рядко ми се случва да съжалявам следващите поколения, че това дъолбоко разбиране им е напълно неразбираемо.

Защо се разцепиха сините

Във фейсбук прочетох от човек, комуто общо взето вярвам, но лично не познавам, че Надето Михайлова поискала да води листата на софийския 23-ти многомандатен избирателен район (23 МИР). А там винаги е водил Костов. "Синьо единство" са искали и други неща на гърба на ДСБ, въпреки че са новосформирана партия. Дори парите, необходими за регистрацията, ги нямат по банкова сметка. На миналите избори по подобен начин СДС се уреди с 10 места в парламента срещу 5 за ДСБ в общата листа на "Синята коалиция". Картинката се изяснява - Иван Костов не е позволил СДС отново да "яхне" ДСБ. Други добавят, че по време на преговорите на Надка й звъннал телефонът, тя излязла навън, за да говори и като се върнала, казала, че преговорите са провалени.  Найо Тицин подозира дългата ръка на ГЕРБ.

Всичко това е в рамките на слуховете, предполагам, че истината е някъде по средата. По повече вярвам на версията на Найо, в нея има повече логика - да бъдат  отказани да гласуват част от десните, а друга част да прелеят към ГЕРБ като единствената дясна антикомунистическа партия. Версията за амбициите на Надка и Мартин издиша - да се откажат от обединение, защото не им дават да "яхнат" отново ДСБ, според мен "издиша". Те ми изглеждат мислещи хора, за да си правят илюзии, че по какъвто и да е друг начин хора от "Синьо единство" могат да влязат в парламента.

Но в двете версии за предизвикалите разделението - "Синьо единство"  или ГЕРБ, е най-лесно да си измият ръцете с Иван Костов, защото вече 13-та година не спира медийното му демонизиране. Политическото също. Човекът, вадил България от двете най-тежки кризи след 1989 г., човекът поставил основите на 10 години траен икономически растеж, човекът, създал предпоставките за влизането ни в ЕС и НАТО и който вече 12 години не е на власт - той продължава да е виновен за всяка глупост, сътворена от последвалите го управляващи. И за по-голямата част от народа очевидно също, след като 12 години е в опозиция. Тук щях да кажа нещо много лошо за народа, но се сетих, че още Петко Славейков го е казал още през 1875 г.:

              Не сме народ 

Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
"Аз не зная! Аз не мога!" - общ е глас.
И не знаем, не можеме, не щеме
да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме, и щеме
един други злобно да се ядеме...
Помежду си лихи, буйни, топорни,
пред други сме тихи, мирни, покорни...
Все нас тъпчат кой отдето завърне,
щот сме туткун, щото не сме кадърни...
Всякой вика "Яман ни е нам хала!" -
а всякому мерамът е развала...

Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша.

Шекспир, 66 сонет: Reloaded

Малко стари блогвания: Месец след като ни прибраха по милост (+ добре калкулирана сгода) в Евросъюза, усетих, че нещата тръгват на недобре и смътното си усещане маркирах като блогнах този велик Шекспиров сонет. Без коментари.Сега  (по Троегъзото време) също не искам да коментирам. Щото искам да вия. И пак блогнах великия сонет.

Оказах се обаче голям оптимист. Защото мислех, че по-лошо нещо от Триглавата ламя не може да има. Оказа се, че може -  управлявалата ни доскоро Празноглава ламя. Сега обаче виенето не ми стига. Фуча зверски и ако ми падне някой, ще хапя и дера без всякакви спирачки. Като този приятел:

Но да се върна на топика на великия бард. Който като че вечно оживява във времена като сегашните.

"Зова смъртта. На този свят съм сит:
достоинства - родено лицемерие,
нищожества, придаващи си вид,
и гаврата с човешкото доверие

и с чест удостоени подлеци,
и с девственост търгуваща нечестност,
и силата в ръцете на скопци,
и съвършенство в мрак и неизвестност,

и с вид на вещ, на сведущ глупостта,
и в глупост обвинена прямотата,
и творчеството с вързана уста,
и истината в служба на лъжата.

Отдавна бих напуснал тази кал,
но друже мой за тебе ми е жал."

 П.П. Преводът е на Владимир Свинтила

П.П.П. Заглавието (и метафората "презареждане") на постинга е инспирирано от "The Matrix: Reloaded" ("Матрицата: Презареждане").


При предишното "66 сонет: Reloaded" колега блогър основателно отбеляза, че при преводи е добре да се дава и оригиналът, Дори само като го погледнеш, успяваш по-добре да разбереш и смисъла, и преводача, сега го правя, защото разбрах, че е прав:

Tired with all these, for restful death I cry,
As, to behold desert a beggar born,
And needy nothing trimm'd in jollity,
And purest faith unhappily forsworn,
And guilded honour shamefully misplaced,
And maiden virtue rudely strumpeted,
And right perfection wrongfully disgraced,
And strength by limping sway disabled,
And art made tongue-tied by authority,
And folly doctor-like controlling skill,
And simple truth miscall'd simplicity,
And captive good attending captain ill:
   Tired with all these, from these would I be gone,
   Save that, to die, I leave my love alone.



.