сряда, 14 юни 2006 г.

Смъртта на пълния член


Смъртта на пълния член

Това не е новина, а констатация на процес, протекъл в последните 10-15 години и безвъзвратно завършил. Това, че не е издаден смъртен акт по надлежния ред, не значи, че въпросният член е жив и здрав.

Дискусия в един форум по повод реклама "Търсете бикът" ме накара да се замисля за неграмотността, но и отвъд нея. На практика вече не може да се срещне книга, вестник, субтитри на филм или надписи по телевизията, в които да не намериш нарушение на правилото за пълния и краткия член. За обявите отдавна сме претръпнали - "Магазина е затворен", "Ресторанта работи до 24 часа" дори не ги забелязваме.

Убедена съм, че ако се направи изследване на значителен брой неофициални текстове от Интернет (от форуми, мейлове и чатове), ще се потвърди отдавна известният факт, че поради правилото за пълния и краткия член практически 95% от българите са неграмотни. Казано инак, за 95% от българите правилото за пълен и кратък член е трудно за усвояване и прилагане.

И фактът, че езикови носители, които традиционно са базирани на книжовния език и са негови носители (книги, вестници, субтитри) по правило нарушават това правило, означава само едно - то е мъртво, усетът за него на пазителите му (коректори, редактори, автори) е умрял.

Лесно е да потърсим причините за това в последните 15 години - оттеглянето на държавата от поддръжката на културата, упадъка на българското образование, безхаберието на свободната преса, желанието на издателите да спестят пари за добри коректори..., сигурно още много неща могат да се изредят. И не че няма да са верни, но не са достатъчни като обяснение.

Проблемът с пълния и краткия член не само съществува преди 1989 г., той съществува откак през 19 век започва да се формира българският книжовен език и буни непрестанно езикови, литературни и политически страсти до 1944 г. Същината му е много проста - няма български говор/диалект, в който да съществува това правило. То е изкуствено съчинено - на синтактичен (квазипадежен) принцип - граматичният извършител на действието, т.е.
подлогът на изречението се членува с пълен член. Членува се този обект от мъжки род, който извършва действието от граматична гледна точка. Граматичният извършител невинаги съвпада с реалния или логическия. Как да се прецени кой е извършителят? Ами преценява се кое е действието и се пита кой го върши. Само с дребната подробност, че не е съществувал реален български говор/диалект, където това да е функционирало. Т.е., никога не е имало езикова среда, езикови носители на това мислене, на тая логика.

Първоначално това правило е установено още в практиката на Пловдивската и Търновската езикови школи преди Освобождението, а се свързва с една по-стара традиция, създадена от Неофит Рилски. Каравелов и Марин Дринов са запазили само пълния член, но след Освобождението в широката практика са разпространени и двете форми, характерни за различни говорни области. В края на 19 век има три държавни опити за реформи.

Комисията за езикова реформа от 1893 г. предлага механическо правило за разграничаването им (пълен член се употребява при безпредложни съчетания, независимо от синтактичната (квазипадежната) им функция, а кратък член — в предложни съчетания, например "столът падна", "донеса столът", но "седни на стола", "стани от стола").

Комисията от 1895 г., Ив. Вазов като просветен министър през 1898 г. и Тодор Иванчев като просветен министър през 1899 г. възприемат изкуственото синтактично възрожденско правило. Този правопис, наречен Иванчевски (също и Дриновско-Иванчевски), слага край на правописните спорове от последното десетилетие на 19 век.

След войните новата земеделска власт се заема решително да промени устоите на държавата, вкл. и правописа. През 1921 г. министърът на просветата Стоян Омарчевски от кабинета на Стамболийски, след допитване до малка комисия изтъкнати езиковеди, предприема опростяване на правописа. За употребата на пълен и кратък член при имената от мъжки род се въвежда фонетично (еуфонично, т.е. благозвучно) правило: пълен член пред думи, които започват с гласна (за избягване на хиатуса, т.е. зева), а кратък член пред думи, които започват със съгласна, например "човека дойде", "ловецът уби орела",
"българският език", "българския народ".

След преврата през 1923 г. е назначена незабавно нова правописна комисия, начело с проф. Любомир Милетич, по препоръка на която се възстановява синтактичното правило за употреба на пълния и краткия член в м. р., ед. ч., например "столът се обърна", но "подай ми стола", "седни на стола".

След преврата от през 1944 г. новата власт назначава голяма комисия от езиковеди и писатели и извършва правописна реформа със специална наредба-закон. Правописната комисия предлага да се употребяват свободно двете форми на члена в м. р., ед. ч. (пълен и кратък член). Министерският съвет обаче не приема това и запазва старото синтактично правило, доста трудно за прилагане.

Трудността идва от това, че граматичният извършител на действието невинаги съвпада с реалния или логическия и за да се види извършителят, трябва да се прецени кое е действието. В живите говори/диалекти никога и никъде не е имало такова правило и то не съществува в говоримия език, а само в писмения. Децата трябва да го усвояват изкуствено в училище, без да се базират на околната говорна среда. А като добавим и трудностите със
страдателния залог, става майка плаче. Да вземем изречението "Носът е счупен от камъка на пакостника" и да питаме едно дете кое е действието. Обзалагам се, че според повечето счупването е действието, но от граматична гледна точка действието е "е счупен". Ей ти пълно разминаване на граматичния извършител (носа) с логическия (камъка) и с реалния (пакостника). В случая граматичният извършител пък е и реалният потърпевш.

В кръга на шегата, казват че академиците държат на пълния член в езика ни само по политически причини. Например, за да се вижда, че македонскиОТ език има нещо доста общо с българския. И пак по логиката на шегата, понеже си оправихме проблемите с македонците (в основни линии), мисля, че спокойно вече можем да узаконим един реално съществуващ факт - синтактичното правило за употрбата на пълен и кратък член в мъжки род единствено число не съществува реално в българския книжовен език. Езикът е жива система, която се развива, а езиковите норми рано или късно се променят, съобразно с
развитието на реалния език. И след като не само огромната част от българите не са в състояние да го прилагат в лични текстове, но и в по-голямата част от официалните писмени текстове (книги и вестници) правилото не функционира, редно е да напишем смъртния му акт. По мое мнение най-добър е вариантът на комисията от 1944 г. - дублетност, т.е. свободна употреба и на двете форми.

36 коментара:

Анонимен каза...

Аз съм "за". Да направим подписка;)

Анонимен каза...

Аз не съм съгласен, защото в по-сложни изкази може да се губи смисъла. И съвсем логично могат да се извеждат два различни смисъла - което работи против идеята на езика, която е най-вече съобщимост на смисли.
Това, че правилото не се прилага не е оправдание на неправилната употреба. Както пишеше Лем "разпространението на нарушението не го оправдава" :)
Все пак винаги има различни говори и едно само официално правило. И винаги това правило е отдалечено от тези разпръснати говори. Но трябва да го има, за да има ориентир. Иначе много лесно може да се стигне дотам, че да не мога да разбирам някого от троянския Балкан, където говорят *само* с пълен член. Например.

Анонимен каза...

Жертва на "своите".. - всъщност май трябваше да напиша "може да се губи смисълът".
И пак - това, че се бърка не е причина да сме против правилата, а да сме против лошата образователна система, примерно.

Анонимен каза...

Наречете ме назадничава, но аз не давам, ако мен питат (но не ме). Едно, по причина, която Ясен посочи и второ, защото и без това се върви към все по-голямо опостняване и опростяване на езика. Ми на мен ми стои филистерско, съжалявам.

Навремето в една пропагандна книжка четох подигравателна публикация по повод колко капиталистическите хамериканци замествали цели изрази с възклицания, просто за да си спестят думите. Примерно "Уау", вместо "Това е изключително" и прочие. Та там имаше примерни дилози с възклицания и в скоби истинското значение, с повече думи.

Пропагандата ясно, но мисълта ми е, нека не докарваме езика си до граматическия еквивалент на плоския червей... Аз съм направо фундаменталист точно за тази промяна. От злите фундаменталисти, с граматическите чалми.

dzver каза...

"упадъка на българското образование" - да се чете упадъкът според мен.

Въпреки липсата на глагол, упадъкът се явява подлог. Каквото и старание да проявява човек, все ще го изтърве някъде или постави някъде дето не трябва пустия му пълен член.

:PPPPP

Анонимен каза...

Употребявам правилно пълния член и променливото я, което дължа на учителката си по граматика от 7 клас - определени глави от учебника ги преписвахме много пъти всички.


Ако няма пълен член и променливо я ще се слея с политиците и няма да ме различавате от Слави Трифонов. Нека сме различни :-)

Анонимен каза...

Problemat e v MAZKIA rod:-). av.

Анонимен каза...

Ми аз пък ги слагам абсолютно както ми дойде - хем по професия се водя книжевник един вид. Шото и за мен тая работа с двата члена е умряла работа. Пък да му мислят тия, дето оправят след мене :-).
Сещам се за една песньовка, дето по времето на моето следване - началото на 90те, но песента определено е по-стара - се водеше Химн на факултет "Славянски филологии":

Деца, учителят каза,
вземете си бележка:
урока ще започнем днес
с граматиката тежка.

За члена ще говорим днес -
че членът се поставя
на думата в самия край,
по-ясна тя да става.

За женски - ТА, за мъжки - ЪТ,
помнете го с умЪТ.
"Жена" например е без член,
със член е пък "мъжът" - ЪТ!

У нас го слагаме отзад,
французите - отпред,
за турците разправят, че
го слагали навред.

Деца, учителят каза,
вземете си бележка -
урока ще завършим днес
с граматиката тежка.

:-)

Unknown каза...

@turin

"в по-сложни изкази може да се губи смисъла. И съвсем логично могат да се извеждат два различни смисъла"

Два аргумента против:
1.ГОВОРИМИЯТ ЕЗИК.
В никой български говор/диалект, нито в сегашния говорим език смисълът не се се губи, въпреки че в живите говори не се използва нито преди, нито сега това изкуствено правило.
2. ЖЕНСКИЯТ И СРЕДНИЯТ РОД.
При тях не съществува пълен и непълен член и въпреки това двусмислия не се получават.

Извод: След като в говоримия език, и в писмения при женския и средния род хората се разбират и няма двусмислия, значи е възможно и при мъжкия род.

@turin и алекс
Опростяването на всеки език все някога се налага, защото живият/говоримият език се развива и в един момент нормите на книжовния език стават толкова отдалечени от него, че затрудняват изучаването му (на книжовния език) и така косвено книжовният език се превръща в социална преграда пред по-бедните слоеве на населението.

В българския език през 1944 г. са премахнати:
- буквата "е двойно", тя е като "ь" само че пресечен с черта, и се е пишела там, където е променливото е/я
- буквата голяма носовка - това е буквата, която прилича на "ж" и се пише за звука "ъ" в някои думи като "дъб", "път"
- изписването на буквите "ъ" и "ь" в края на думите, завършващи на съгласна.
А през 70-те години беше премахнато задължителното изписване на "-твув-" в глаголи като "чувствувам", "бедствувам", "будствувам" и се прие, че може да се изписват "чувствам", "бедствам", "блудствам".

И тези промени се възприеха съвсем естествено и никой не може да каже, че българският език се е опростачил

В книжовния американски английски е опростено изписването на доста думи от книжовния британски английски.

Драстичен пример е гръцкият език: там консервативните сили доминираха повече от столетие и аргументите им да не се опростачва езика на практика доведоха до съществуването на два езика - катаревуса (книжовния език) и димотики (говоримия). Двата бяха толкова далечни, че за огромна част от хората беше твърде трудно по материални и други причини да изучават катаревуса и той се превърна в допълнителна социална преграда пред по-бедните. В крайна сметка гърците направиха сериозна реформа и сега книжовният им език е на практика димотики.


@hp
Знаеш ли колко деца отпадат от училище далеч преди 7-ми клас? Няколко десетки хиляди. По икономически причини, родителите им нямат пари и те трябва да работят. Вярно е, че повечето са ромчета и турчета, но защо трябва и това изкуствено правило да става допълнителна социална бариера пред тях?
А и колко от тези, които не отпадат, имат учителки като твоята? Знаеш ли колко е спаднало нивото на учителите? Причините за това са друга тема.

Със Слави и с политиците няма как да те сбъркаме, щото те само дрънкат - те не пишат ;) А както казах - правилото съществува само в писмения език.


@komata
Евала за стихчето :) И веднага се вижда кой е книжевник профешънъл - съвсем му е ясно кое е умряла работа :)

За всички:
Поради това, че правилото е изкуствено и не се опира на никаква говорна практика, то предизвиква основателни спорове сред езиковедите и политиците вече повече от 150 години. Неслучайно писах повечко за историческото развитие на въпроса.

А след като вече практически всички материални носители на книжовния език (книги, вестници и списания, административни документи) са пълни с нарушения на правилото, защото живите носители на книжовния език (автори, редактори, коректори, чиновници) не го владеят - значи то практически не съществува. Умряло е. Въпрос на време е кога ще го признаем.

Анонимен каза...

Така и не го научих този мъжки пълен член, защото даскалЪТ ми по литература твърдеше, че правилото било на умиране. Това беше преди 20 години и още чакам да ям жито по случая...

Пак от него съм запомнила единствено правилото: "Пълният член върши работа..." :)

Ако ще спрятате подписка за умиргането му, ще гласувам и аз :)

Анонимен каза...

Eee, takmo vzeh da go shvashtam chlena - sega shte mi go vzemete li :-)

Анонимен каза...

Какъв писмен език искаме? Традиционен/бавно променящ се/ или динамичен, логичен, лесен за научаване и употреба или "дизайнерски", в който комисия от културоведи оценяват влиянието на всяка промяна.

Аз съм за максимална простота и еднозначност на правилата. Свободен/незадължителен/ пълен член! И ако умре - лека му пръст!

Анонимен каза...

Здравейте!
Позволете да не се съглася. Благодаря за интересната историческа информация! Подобряването не е в опростяването. Подобряването е в стилизацията и свързване с контекста на употреба. Пример: книжовните норми са задължителни за книжовния стил, следователно ни трябва по-добър софтуер (лексически, правописен и граматически), по-добро образование и по-голяма лична и обществена нетърпимост към правилността на писаното слово, което публикуваме.
Това, че се затрудняваме с определянето на подлога не ни извинява да се запознаем с правилата и да се опитаме децата ни да пишат правилно.
По опростенческата логика излиза, че с премахването на „е двойно“ [ѣ] (ятъ) печелим... но дали ако размислим няма изгубените следи да се окажат доста, и то не само в книжовен смисъл.
Не пипайте правилото, моля! Ако искате да помогнете – създайте нетърпимост към непровереното. Ако всички се придържаме повече към собствените си правила, по-лесно ще разберем чуждите. :-)
Първата буква, която аз бих реабилитирал: хлѣбъ, пѣсенъ, умѣние...
Накратко: правилата са за да се спазват. :-)

Анонимен каза...

Пълният член трябва да остане! Много е удобно - грамотно пишещите хора веднага си личат:))

Анонимен каза...

Едно просто правило:
Ако можете да замените думата, която се колебаете дали трябва да членувате, с местоимението "той" - пълен член.
Ако можете да я замените с "него" - непълен член.

Пример:
1. "Смъртта на пълния член" - непълен член ("Смъртта на "него"). "Смъртта на "той" не звучи добре, нали?
2. "Пълният член е осъден на смърт" - пълен член ("Той" е осъден на смърт). "Него" е осъден на смърт" звучи абсолютно безсмислено.

Дано горното ви бъде полезно. На мен ми върши работа повече от 20 години.

Таралеж каза...

Тази дискусия е безмислена. И не защото хората са грамотни или неграмотни, а защото тенденцията която се прокрадва все по-често и по-често е че, за хората е неестествено подлогът да бъде неодушевен предмет. Точно тогава изреченията "магазина е затворен" е съвършенно логически вярно. Също и "тухлата падна". И също така изречението "Яде ми се." като съкратена форма на "на мен ми се яде" има подлог - тъй като аз съм одушевено същество и извършвам действие - изпитвам глад.

Таралеж каза...

Запетайката нарочно е поставена след "че". При говорене паузата се прави след "че"; "защото" и .т.н.

Анонимен каза...

сега остана да премахнем запетайките и да заменим кирилицата с латиница, за да доразкажем играта на собствения си език. и немци, и руснаци могат да се справят с падежи, а на нас пълният член ни е проблем. просто нещо в образованието ни куца...

Анонимен каза...

"Каква ти е забележката , относно българският ми език ? "
Запетайката и пълният член грешка ли са или просто излишни ?

Анонимен каза...

Логиката на противниците на официалното правило е логиката по която земеделският министър на просветата Стоян Омарчевски въведе фонетичен правопис и премахна образцователния ценз (освен за лекари и инженери). Тъй де, гражданята да не си дигат много носа...

Простащината, която варварски наводнява езика ни трябва да бъде спряна.

Без граматика няма логика, беше казал някой си Рене Декарт. Вземете Наказателния кодекс, премахнете от него пълния член, та да не се знае кой е извършил нещо -- и си представете, че ви съдят.

Unknown каза...

Ако тръгнем от логиката "дайте да го премахнем, защото не се използва", то ще трябва да премахнем и половината закони, както и червеното от светофара, защото 75 на сто от българите явно не са наясно (или поне дават вид)с употребата им. Единственото за което съжалявам, е че колегите журналисти напоследък масово изкривяват езика, за да бъдат "по-близо" до т.нар. среден читател. На тях бих казала: наведете се още малко и целият български народ ще почне да мучи след някоя и друга година. Но истината е, че на много хора неграмотния електорат им е удобен. Връщам един цитат към Комата (добър приятел и прекрасен филолог):
"Ezyk sveshten na moite dedi..."

Анонимен каза...

Аргументът "няма да се разбира кой върши действието" според мен е невалиден - след като при женски и среден род няма проблеми, значи и при мъжкия няма да има!

От друга страна, опростяването на езиковите норми единствено с цел сближаването им с говоримия език не ми харесва - дайте тогава да премахнем ВСИЧКИ граматични правила и всеки да пише както си иска! Не само няма да изглежда добре, но и просто ще спрем да си разбираме написаното. Освен това, трябва да има поне някаква разлика между книжовния/литературния и разговорния/уличния език, нали? Иначе как ще отличаваме образованите и културните хора от простаците и лумпените? Защо мислите френският и английският правопис, които ужасно се разминават с изговора, все пак не се "нагаждат" към разговорния език? Това е една от причините.

Аз лично съм против връщането на Ъ и Ь на края на думите - излишно писане на букви, които (почти) не влияят на изговора. Носовката (големият юс) също няма смисъл да се връща, защото разликата между "нейния" звук и този на Ъ вече не съществува. Но ако има нещо, което трябва да се възстанови, това е "двойното/широкото е" или "ят" - тази буква отразява реално съществуваща и днес разлика в изговора в различните диалекти, и аз например (като носител на западния говор), не се чувствам комфортно когато трябва да пиша "хлЯб" и "млЯко". Би било по-правилно всички да пишем тези думи с "широко е", а всеки да ги чете според своя говор. Не пречи и да се запази и общият, книжовен изговор, за официално-тържествени случаи.

И последно - писането на български на латиница не е същото като неграмотното писане! Човек може да пише съвсем правилно на латиница и може да пише абсолютно неграмотно на кирилица! Въпросът не е в азбуката! Според мен е крайно време да се приеме единна българска норма за писане на латиница, и тя да се третира и изучава наравно с кирилицата.

Vassilena каза...

Прекрасна статия, съжалявам, че не съм я видяла по-рано. В последните дни ме заболяха ръцете да пиша точно тези неща по форуми и фейсбук дискусии.
Пълният член сякаш се поставя на някакъв социолингвистичен пиедестал, издигнат да отличи интелигентните от "простите", превърнал се е в статутен символ един вид. Така всеки, който е наясно с използването му, че и някои, които само си мислят, че са, надават супер вой при всяко предложенияе за отпадане или дублетност. Нямало да си личи вече кой колко е грамотен.
Може би трябва да се дискутира и какво е грамотност. Идеята, че това е наизустяването на изкуствени езикови правила, принадлежи на една много остаряла образователна идеология, насърчаваща само запаметяването и възпроизвеждането на фиксирана информация. Но явно има много защитници все още.
И за мен дублетността е най-доброто. Така пълният член ще може да изпълнява стилистична функция, а и който смята, че звучи много интелигентно, ще може да си го използва.

pinot каза...

Много благодаря за статията! Рязко прмених мнението си! Все пак остават много други знаци за доброто образование! Благодаря!

begemot каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
begemot каза...

Честно казано, все ми е едно дали правилото ще отпадне или не, но смятам, че аргументите на противниците на отпадането на правилото са абсолютно неоснователни. Първо, защото както казахте, смисълът не се губи. Твърдението на върлите защитници на члена, който най-много ме дразни обаче е, че според тях, видите ли, правилната употреба на пълен член е мерило за персонален, а цялостната сложност на езика - за национален интелект (интеуект). Разбирам, че премахването на това правило безвъзвратно ще лиши някои хора от всякаква възможност да демонстрират интелектуален потенциал, защото освен да употребяват пълен член друго не могат, и много съжалявам за тях. Иначе, ако сложността на един език е повод за гордост и мерило за интелект, то дайте да вземем да върнем глаголицата, че е по-така... шик. Или да минем на йероглифи? Даже предлагам, за да се направим на много умни, да използваме сложни криптиращи алгоритми.

Анонимен каза...

Аз съм за по-радикална промяна. Да опростим нещата докрай. Ето пример:
В казармата имаше един индивид от чипровската околия, който питаше: "Жежок ле е лебот?" Друга негова крилата фраза беше: "За обет имааме чуфчета."
Конкретното ми предложение е всеки да си пише каквото чува и майната им на правилата.

Ни въ ли ъ страм?

... каза...

Най-дългата българска дума - "непротивоконституционствУВателствУВайте" - според нормотворчеството на българските "учени от БАН" вече не е толкова дълга: "-УВ-" е "окончателно и безвъзвратно" премахнато от всички наши думи! И така, бан(яджий)ските корифеи вече "съществат" (а не съществуват...).

Въпросната "езикова реформа" всъщност се осъществи, за да се прикрие в максимална степен вродената полуграмотност на властвУВащата прослойка (т.нар. "олигарси" – всъщност - клептократи, "нови капиталисти", "бивши комунисти", "разузнавачи", "спортисти" - замръкнали просяци, събудили се приказно богати крадци на българското национално богатство).

ВЕрно е, че само преди нЕкакви си двадесетина години "корифеите от БАН и СУ" бЕха готови да премахнат (за удобство на другарите от Политбюро, ЦК и другите - до равнището на първична партийна организация) и членуването на съществителните, прилагателните и наречията (за да не се забелЕзва трагичната езикова - говорна и писмена - простотия на "хората от народа"!

Впрочем, те се оказаха такива блюдолизци като техните предходници от времето на "народния" водач Александър Стамболийски (премахнали окончанието "" от думите, завършващи на съгласна буква - за да могат по-успешно да злоупотребяват предимно с документи с финансов характер - тъй като окончанието "" не позволява това).

"Баняджиите" са достойни следовници и на "Комисията Осинин", скоро след 09.09.1944 г. премахнала променливото "Я", което беше живата връзка между западните и източните български говори ("млЯко", "млЕко", но и "млЕчен", "млЕчни", а не "млЯчен", "млЯчни"); те продължават самодоволно да се перчат с постиженията си, докато писателят Димитър Осинин все пак имˋа достойнството и смелостта да се отрече от пъкленото си дело, макар и нЕколко години преди кончината си, макар и в условията на тогавашната цензура.

Ето чуждоезиков пример с нЕколкохилядогодишна история: в обширната територия на Китай се говорят стотици разновидности на официалния език (мандарин), но йероглифите са едни и същи вече хилядолетия! И въпреки че един йероглиф звучи коренно различно в две отделно взети точки на Поднебесната, всички се разбират прекрасно чрез написаното слово.

За което, впрочем, се изисква Мъдрост.

... каза...

Най-дългата българска дума - "непротивоконституционствУВателствУВайте" - според нормотворчеството на българските "учени от БАН" вече не е толкова дълга: "-УВ-" е "окончателно и безвъзвратно" премахнато от всички наши думи! И така, бан(яджий)ските корифеи вече "съществат" (а не съществуват...).

Въпросната "езикова реформа" всъщност се осъществи, за да се прикрие в максимална степен вродената полуграмотност на властвУВащата прослойка (т.нар. "олигарси" – всъщност - клептократи, "нови капиталисти", "бивши комунисти", "разузнавачи", "спортисти" - замръкнали просяци, събудили се приказно богати крадци на българското национално богатство).

ВЕрно е, че само преди нЕкакви си двадесетина години "корифеите от БАН и СУ" бЕха готови да премахнат (за удобство на другарите от Политбюро, ЦК и другите - до равнището на първична партийна организация) и членуването на съществителните, прилагателните и наречията (за да не се забелЕзва трагичната езикова - говорна и писмена - простотия на "хората от народа"!

Впрочем, те се оказаха такива блюдолизци като техните предходници от времето на "народния" водач Александър Стамболийски (премахнали окончанието "" от думите, завършващи на съгласна буква - за да могат по-успешно да злоупотребяват предимно с документи с финансов характер - тъй като окончанието "" не позволява това).

"Баняджиите" са достойни следовници и на "Комисията Осинин", скоро след 09.09.1944 г. премахнала променливото "Я", което беше живата връзка между западните и източните български говори ("млЯко", "млЕко", но и "млЕчен", "млЕчни", а не "млЯчен", "млЯчни"); те продължават самодоволно да се перчат с постиженията си, докато писателят Димитър Осинин все пак имˋа достойнството и смелостта да се отрече от пъкленото си дело, макар и нЕколко години преди кончината си, макар и в условията на тогавашната цензура.

Ето чуждоезиков пример с нЕколкохилядогодишна история: в обширната територия на Китай се говорят стотици разновидности на официалния език (мандарин), но йероглифите са едни и същи вече хилядолетия! И въпреки че един йероглиф звучи коренно различно в две отделно взети точки на Поднебесната, всички се разбират прекрасно чрез написаното слово.

За което, впрочем, се изисква Мъдрост.

Анонимен каза...

много добър анализ. поздравления. абсолютна псевдонаука е този пълен/непълен член само в мъжки род ед. ч.. никой никъде в реалния живот не го изговаря крайното т, но никога няма и проблем с разбирането. та ние от поне 3-4 века нямаме винителен падеж, защо изведнъж при м.р. ед.ч. се появява? според мен трябва навсякъде да е исторически правилното -ът, дори и за сказуемо и да не е задължително да се изговаря. напр. бях в градът. той вятърът счупи прозорецът. кажете ми моля, че не се разбира смисълът, смешно е! за членуване на прилагателни от м.р.ед.ч. също призовавам за "-ът" вместо изкуственото "-ят": напр. големиът български патриот. четенето ест. си остава както си е...

Анонимен каза...

За съжаление, от позицията си на лингвист-ентусиаст ще трябва да не се съглася с мнението ви.

Премахването на пълния член е вредно от семантична гледна точка, което се корени в смисловите страни на синтаксиса в този случай.

Без определителен член чрез членуване на пълен член би настанал хаос и преводът от и на чужди езици би станал значително по-сложен, а от там би пострадало умението ни да се разбираме с чужденци.

Махането на пълния член е равностойно на премахването на „the“ в английския език -- без него всеки текст на английски става невъзможен за разбиране поради липсата на индикатор кой е подлогът на действието или кои от изброените съществителни имена е вече известно на читателя/слушателя (или вече споменато).

По същата сгрешена логика се води и по-младото поколение българи, което до 20 години ще направи българския език българийски (Bulgarish), а Вие няма да можете да ги разбирате, защото ще трябва да научите английски, за да научите повлияната от него българийска помия (!!!), в която постепенно изкуствено мутира езикът ни, като цялата тази трансформация на езика ни е продиктувана от налагането на общото затъпяване и оскотяване на цялостната ни култура и общество като социална „норма“, но както знаете -- „рибата се вмирисва от главата“, а българските управляващи са изключително некадърна, престъпна и неграмотна маса държавни предатели, виновни за геноцида над българския народ в последните над 20 години.

Дегенерацията на езика е поредният признак за наближаващия край на България, която ще намалее с над 1,5 млн. през следващите 50 години, което ще ни постави в позиция на тотална разруха (икономиката ни и сега едва крата, а като вземем предвид, че България е най-застаряващата страна в света и на първо място по изчезване на населението в световен мащаб поради огромния отрицателен демографски приръст, това води и до колапс на обществото като цяло и превръщането на територията ни в крепостически олигархично-клептократски „графства“, нещо, което вече почти е постигнато в голяма част на цялата ни територия), която води до измирането на нацията и държавата ни, или тоталната замяна на всичко българско с поамериканчени полуфабрикати и псевдоевропейски „ценности“.

Иван Вазов и останалите класици на българската литература се обръщат в гробовете си, този път обаче няма достатъчно родолюбиви, образовани и умни български учени, които да защитят словото ни и да подобрят образованието по български език, както и справочната литература по въпроса. Вместо това настоящите езиковеди от ИБЕ към БАН просто като по махленски си пренаписват езика с някои от новите боклучави речници на българския книжовен език, в който пише, че правилно е да се пише „Напът“, а не „на път“, наред с други недоразумения.

Но нали трябва всичко добро в България да се опошли и доунищожи, докато има време то да се съхрани и развие...

П.П. В писмения книжовен език пълният член е нужен, в устния може и да се използват и двете форми като компромисен вариант, но пак препоръчвам употребата му, отново поради вече гореизброените семантично-синтактични граматически причини.

С разочарование,
един лингвист

Анонимен каза...

Поправки към предишния коментар:
„[...] СА вече известни [...]“ и „[...], в коИто пише, [...]“.

(Грешки от бързане, за които се извинявам...)

Анонимен каза...

Лесно е да потърсим причините за това в последните 15 години - оттеглянето на държавата от поддръжката на културата, упадъка на българското образование, безхаберието на свободната преса, желанието на издателите да спестят пари за добри коректори..., сигурно още много неща могат да се изредят. И не че няма да са верни, но не са достатъчни като обяснение.

Не би ли трябвало да се пише:

Лесно е да потърсим причините за това в последните 15 години - оттеглянето на държавата от поддръжката на културата, *упадъка(ът)* на българското образование, безхаберието на свободната преса, желанието на издателите да спестят пари за добри коректори..., сигурно още много неща могат да се изредят. И не че няма да са верни, но не са достатъчни като обяснение.

Unknown каза...

Имам едно въпросче."Докторе,мотора/ът добре ли е?" Кое е правилното,защото направих проверка и ми показва,че и двете са верни.Благодаря предварително.

Unknown каза...

В думи от женски род сме свикнaли дa нямa пълен член и смислово не срещaме кой знaе кaкви проблеми.

Анонимен каза...

Към aleksandar georgiev:
Правилното е: „Докторе, моторЪТ добре ли е?“. В случая „е“ е словоформа на неправилния глагол „съм“. Като заместим думата с „той“ се получава „Докторе, ТОЙ добре ли е?“. Щом звучи правилно така, значи е с пълен член.

Поздрави,
—sahwar / един лингвист (10:08)