Лъжовна реклама. Кучешки протези и зъбен камък

Гледам напоследък една мното яка, в смисъл въздействаща според мен върху целевата група реклама - кучкарите. Понеже много кучета страдат от проблеми със зъбите. Най-готината част са снимките на различни породи с протези като решение на проблема - страхотно. Е, накрая едно псе казва "Шегувате ли се? Има еди къв си дентастикс, който решава на 80% проблема със зъбняа камък. Давайте всеки ден по един и нЕмайте грижа".

И аз като вроден скептик се запитах: Ако цялата работа със зъбния камък се решаваше с дъвченето на някаква пръчка дентастикс, къде дреме стоматологичната индустрия? Докато имах повече оригинални зъби, а не коронки и мостове, помня, че чистенето на зъбния камък ставаше с машинката зъболекарска и хич не беше приятно.  А като гледам тази реклама - баси, иска ми се да съм куче и да ми дават по една такава пръчка на ден.

Какво иска да каже авторът: Рекламата е лъжа. Ако имаше грам истина, стоматологичната индустрия щеше да произведе десетки видове пръчки срещу зъбен камък - за деца, за възрастни, за стари хора, с еди-какви си аромати, с еди-каква-си сила (примерно пръчка, която ядеш един път на ден и пръчка, която ядеш три пъти на ден). Ама пръчки срещу зъбен камък при хора няма. Който го е еня за зъбния камък, ходи да го тормозят с гадната зъболекарска машинка. Което значи едно единствено нещо - че готината реклама е пълна лъжа.

За малкото достойни журналисти. Нери Терзиева

На първо място безспорно е Нери Терзиева. Тя беше идеологът, двигателят, сърцето и душата на "Ефир2" - така през 1990-92 нарекоха Втора програма на БНТ. Нери и Асен Агов водеха новините на "Ефир 2" иш безспорно изпреварваха Емилия и Райчо от Канал 1. Нери въведе толкова нови идеи, похвати, форми, дари праости техники  в наовинарските емисии, че до голяма степен тая прилична посредственост в днешщните телевизионни програми се дължи на нея. В смисъл, че хоряата, които бичат халтурата, все са поели нещо от искрата на Нери.


Друг голям принос на Нери е, че вкара много нови, млади и кадърни хора в телевизията. Вкарваше ги направо - ей ти камера, бягай и искам след 1 час 3 минутен репортаж. Ами това е начинът да се учиш. Хвърлят те в басейна и или изплуваш, или те вадят полуудавен и повече не те пускат до басейн.

Понеже не бе склонна на безпринципни компромиси, в края на миналия и началото на нашия век тя остана извън  многовъзникналите телевизии. Защото Нери не може да служи на каузи, в които не вярва, и на хора, на които не вярва.

За мнозина бе изненада, когато стана основен имиджмейкър на президента Петър Стоянов . За мен не бе изненада. Аз се запознах с него през януари 1996 в предаването на Мико Петров по БНР "Неделя 150" , което тогава бе култово предаване. Основни участници бяхме Велислама Дъреива, Петър Стоянов и аз. Темата - моят публичен скандал с Луканов. Мисля, че излязох победител в дебата. Но ме порази пълната безпомощност на Петър Стоянов - да устоява на агресия, на подвеждащи въпроси, на недостатъчно обосновани обвинения, на подвеждащи отклонения от темата и т.н. Човекът се държа като безгръбначен. Аз му казах в прав текст "вие - СДС, в това състояние сте културно-прасветителска организация" и той замълча. Замълча. Даже Мико Петров по едно време обобщи "май истинската битка власт-опозиция се разиграва в БСП, реализирана тук чрез Невена Гюровая и Велислава Дърева". И той пак замълча.

Е, господи, не можах да позная тоя плужек от "Неделя 150" когато стана президент. Той промени всичко - водене и направление на разгавар, необходима умерена агресия, осмиващо отхвърляне на неудобни реплики. Господи, тоя човек си промени жестовете, външния вид и поведението. Президентът Стоянов нямаше нищо общо с човека, когото съжалих преди година в "Неделя 150".

И основната заслуга на това бе на Нери. Тя стана негов имиджмейкър и водещ на екипа пиари, спичрайтери, а когато трябваше вкарваше нуобходимите хора в ролята на спин доктори*. Без Нери и нейния екип безличният мухльо - когото не само аз видях директно в "Неделя 150", а за какъвто и го мислеха много седесари - нямаше да стане авторитетния президент Петър Стоянов. Нери го направи истински президент. Абе тя му промени физическото поводение, интонацията, емоционалната изразност...

А гафовете му са плод на това, че той взе, че си повярва. Реши, че вЕрно е голям президент. И изплеска три глупости горе-долу една след друга:
- "Ваньо, кажи си, те ще те разберат"
- изважгдането на доклад от контаразузнаването срещу Богомил Бонев в предизборния дебат
- презрителната му оценка за СДС след изборната загуба, че са "разбитите авари".

Обзалагам се на бутилка черно Джони, че тия Петьови самодейности са били неприятна изненада за Нери.

Но пак да си кажа това, което казвах надълго и широко досега:
Без Нери Терзиева нямаше да го има тоя президент. Или щеше да я има същата личност, заемаща поста, но с поведение хем на плужек, хем на заплашен плъх, който дебне да те ухапе.

Това, което единствено не ми е ясно е:
Дава ли си Петър Стоянов сметка за ролята, която Нери изигра в живота му? Аз нямам отговор.

Как се излъгах като първи аджамия. За "коварството" на Интернет

За мой срам, уж съм стар и опитен потребител (от 1995 г. ползвам Интернет) се хванах на великолепна "фолшива патица". Когато пускам дадена информация, по правило я проверявам и досега никога не ми се е случвало да се хващам на така наречените на английски hoax - класически пример в последно време бе скандалното "интервю" на Умберто Еко с доста неприятни твърдения за българите. Но в случая по-долу очевидно не съм проверила достатъчно сериозно и съм клъвнала.

Един читател ми писа, че това е политическа инсценировка на социалисти, насочена срещу ГЕРБ. Първият ми импулс бе да изтрия срамотния постинг, но после реших, че ще е поучително да покажа на практика колко "коварно" нещо е Мрежата и как дори човек с опит може да се подведе и че разпространеният аргумент "пише го в Интернет" сам по себе си нищо не значи..

От друга страна, съм длъжна да кажа "браво" на младите социалисти, които са измислили такава оригинална и провокативна  форма на политическа реклама и пиар.

А от трета страна, тома, че се хванах на партенката не променя оценката ми за младия социалистически активист Борис Цветков и за това колко е важно за обществото БСП да стане нормална лява партия.

ГЕРБ имал развъдници на герберчета  

"ОДЗ" значи Обединено детско заведение. Накратко - детска градина. Първо помислих, че е колаж, фотошоп или откровена инсценировка. Уви, оказа се жива истина. Ето страницата, на която има повече снимки за откриването - http://www.facebook.com/socialistizasofia . Дори по комунистическо нямаше детска градина "Комунистче". Къде отиваме, ако изобщо сме се мръднали в последните 20 години?...

Страницата е дело на Борис Цветков - общински съветник, един от младите активисти на БСП. Не я харесвам тази партия и идеите й, но г-н Цветков уважавам, защото е съвременно мислещ и доколкото знам честен млад човек, а не олигархичен наглец като връстника му Кирил Добрев. За социалистическата партия и за обществото ще е добре ако такива хора застанат начело на партията, а не гоцевци и техните изчадия. Парадоксален аргумент: за да има нормално дясно, трябва да има и нормално ляво. Докато левицата е олигархичен вълк, облечен като лява овца, дотогава и автентичните десни ще са екстравагантни радикали, тегнещи съм сектантство и радикализъм. "

Как да "стотвиш" журналист

Поведението на медиите около последната издънка на МВР ме вдъхнови да напиша материал за падението и мерзостите на родната журналистика, който да публикувам тук, но да не съдържа само субективните ми оценки. Сериозният проблем  при такъв подход е, че фактите и събитията от медийното задкулисие са много малко, да не кажа никак известни на широката публика - защото медиите премълчават всичко нелицеприятно и критично по свой адрес, независимо дали е от популярни сайтове като Afera.bg и E-vestnik.com, или от Асоциацията на европейските журналисти. Затова преди да пусна моята статия, ще публикувам няколко "неудобни" за бг медиите публикации - да създам контекст, казано префърцунено ;-)

Започвам с Как да "сготвиш" журналист от ETRUD.TK, който се списва от работещи журналисти, желаещи да останат анонимни, тъй като осветяват тъмната страна на бг медиите

Талантлив журналист, но вече безработен. Така пиарката от популярен български сериал „уволнява“ по телефона репортер, задал въпроси за проблемите около разрешенията за строеж на МОЛ 2 с общината. Тя звъни гневно на собственика на списание “Бизнес“ и заплашва, че ако не разкара журналиста, рекламите ще спрат.

Краткият сюжет от сериала обаче не е само художествена измислица, а реална картина на отношенията между българските медии и пиарите на държавни учреждения и големи частни компании. Проблемът се засилва от факта, че на много издания няма нужда да им се оказва натиск, защото те сами се натискат да се харесат на управляващите. Други медии пък притискат избрани политици, за да им спестят публикации срещу услуга.

Родните пиари, които в огромната си част са бивши журналисти, са разработили стратегия за разправа в неудобни журналисти, посмели да се занимават с бизнеса на клиентите им. Новите практики копират изцяло руските методи за държане на медиите на „каишка“. Според нея, “пиарът“ е средство, което трябва да накара медиите да млъкнат. Най-странното е, че те са „внесени“ в България от преподавател по журналистика в СУ *, който се води и специалист по кризисен пиар, и бивша синдикалистка **, ръководеща от години отдел „Връзки обществеността“ на филиала на руска компания у нас. Техните методи допадат и на колегите им, удивени от гарантираните резултати.

Схемата има няколко етапа. Всеки следващ влиза в действие, ако предишният се окаже неефикасен.

Първа стъпка е „неволна“ среща с репортера, на когото се обяснява, че е професионално нездравословно да се рови около клиента му и неговия бизнес. Втората се състои в „приятелски“ разговори с колеги на репортера. Обяснява им се, между другото, че всъщност той изпълнява нечии поръчки. И тъй като няма човек без врагове, а при съмнително забогателите родни политици и бизнесмени те са в изобилие, се измисля едно име, което да бъде пуснато в обръщение като подбудител на несправедливото ровене в бизнеса на клиента на пиара.

Ако това не даде резултат се пристъпва към следващия етап -среща с преките началници на въпросния журналист. При нея се прилага същата схема - срещу създаване на проблеми, се предлагат дребни подаръци или обещания за „плодотворно съвместно сътрудничество“.

Четвъртата стъпка е среща с главен редактор или издател. Там пиарът се развихря в клеветите, като целта да бъде разкаран дразнителят на богатия му клиент, който току що го е заплашил, че ще прекрати договора с него, ако не се справи с „проблема“.

Петата част от схемата е стимулиране и клеветническа кампания срещу него в жълти вестници. Дописките са платени или срещу услуга в бъдеще време. Шестата и последна стъпка е известна като „направляване на граждански дела“. Пиар отделът на министерство или частна компания прави специално проучване на темите, по които е работел журналистът. Търсят се засегнати от публикациите и разследванията му лица. Търси се среща с тях, на която се обяснява, че би трябвало и съществува възможност да си потърсят правата в съда. Пиарът се ангажира с разноските по делото, както и с осигуряването на съдебната такса за стартиране на гражданския иск. Докато тече делото, то изцяло се направлява от пиар отдела на компанията. За да се подсили ефектът, се пускат и платени дописки в жълти вестници.

Случаите, при които у нас прилагана тази схема са много. Струва си обаче да се отбележи, че по този начин е разкаран от водещият на сутрешният блок на Нова телевизия Георги Коритаров***. Така бивш пиар на земеделския министър Нихат Кабил (виж *) „затворя устата“ на няколко вестника.

______________________________________

* Единственията, който ми ми прилича на това описание, е Джими Найденов

"Партията на Бойко Борисов – ГЕРБ, е сключила договори с почти половин стотица рекламни, социологически и пиар агенции... в списъка фигурират и фирми, които имат икономически обвързаности с правителството и с водещи фигури от управляващата партия. Крещящ пример за конфликт на интереси е... договорът с рекламната и пиар агенция "Ориндж ПиАр" ООД. Години наред тя се занимава с връзките с обществеността на златодобивната компания "Дънди прешъс металс". Близо 8 години канадците правят опити да започнат добив на злато в местността Ада тепе край Крумовград. Предишният екоминистър Джевдет Чакъров спъваше проекта им за разлика от неговата наследничка на поста Нона Караджова. Проверка на "БАНКЕРЪ" в Търговския регистър установи, че мажоритарен собственик на "Ориндж ПиАр" е Вера Джамбазова. Името й нашумя преди 2 г., когато стана ясно, че телефонът й е подслушван от спецслужбите покрай разработката за енергийния лобист Стефан Гамизов.

Странностите продължават и по-нататък в списъка с агенциите на ГЕРБ. Договор за пиар услуги е сключил и Димитър Найденов чрез фирмата си "Кота 97" ООД. Найденов е преподавател във Факултета по журналистика в СУ "Климент Охридски" и е съпруг на Вера Джамбазова. В правителството на тройната коалиция от услугите му се ползваха уволненият земеделски министър Нихат Кабил и изгоненият от ДПС бивш заместник-шеф на партията Касим Дал."

Ангел Дамянов, в."Банкер", 15.10.2011

От форума на Vsekiden.com, 22.09.2009

** Единствената, която отговаря на описанието, е Диана Дамянова, пиар на Валентин Златев, боса на "Лукойл"

*** Преди 3 години след намеса на Диана Дамянова Коритаров бе уволнен от Нова телевизия

Дойде му времето или за професионализма в рекламата

Чувството за хумор много ме изкефи (щото моят хумор е от този тип, а е общоизвестно, че всеки съди по себе си). И се замислих за професионализма - напоследък попадам все на разни свежи рекламни идеи, принадлежащи очевидно на непрофесионалисти, и съответно реализирани елементарно, примитивно. И се запитах дали професионализмът не започва да оказва от един момент нататък (в смисъл от постигането на едно добро ниво) известен задържащ ефект върху креативността?

Интуитивно ми се струва, че има такъв момент, но не съм вътре в рекламния бранш. И като се замислих за браншове, се сетих за браншовата специфика и ми се породни последващ размисъл - няма ли универсална обратна връзка "професионализъм - креативност"? С други думи - колкото повече знаеш, толкова по-малко можеш да мислиш.

Интуицията ми е - за съжаление - тази :-(

Елате в страната на...

В самото начало на 90-те, когато първите западни реклами нахлуха през екрана на телевизора, ги гледах със смес от удивление и възторг. Те показваха един друг свят - щастлив свят на щастливи хора, пълен с чудни вещи - свят, който ни бяха обещали, че ще имаме и ние.

И до днес помня рекламата на Adidas Torsion, за която днес смятам, че не беше нищо особено. Първата реклама на Pepsi обаче оценявам високо - с колежанчето и Глория Естефан като преподавателка, която изведнъж се превръща в пеещата и танцуваща Глория Естефан, хлапето надига кен пепси и задкадров глас казва логото на тогавашната кампания - "The Choise Of New Generation". Колко ли не търсих после тази песен и не можах да я намеря. И великолепната, разбира се, "Come To Marlboro Country" с неустоимия Marlboro man на Leo Burnett . "Елате в страната на Марлборо!" беше не просто имиджова реклама на марка, а покана да влезеш в един нов и чуден свят. По-късно разбрах, че идеята на Leo Burnett е била да продава мъжка и американска идентичност.

Ей за такива неща се размислих, когато видях в блога на Cybercrackerbg тая снимка. Тошо Тошев, Косьо Димитров - Самоковеца и гаджето му Цеци Красимирова. Cybercracker пояснява "Не е архивна, а от преди три години, но на някои много им се иска да изглежда такава, за да ни набиват в главите, че България е земя на групировки, курви и доносници. Щракнати в интимен момент, тримата сякаш показват кукиш на правовата държава, независимите медии и гражданското общество." И в главата ми моментално възникна реклама - "Елате в страната на групировките, курвите и доносниците!" Но това не е моята идентичност, това е ТЯХНАТА идентичност, на тези, които си присвоиха страната ни.

Снимката е правена в кабинета на ТТ и е публикувана в самия вестник "Труд". Апропо, смятам за признак на лош вкус една медиа да използва себе си, за да говори за себе си. Като репортажите на телевизиите за разни техни събития например.

Реклама-убиец!!!

И това сигурно го е правил някой горд владелец на диплома по реклама от университета! Ако ставаше дума за Интернет гей клуб (не знам да има такива, но що пък да няма?) - идеално, обаче за LAN доставчик?