Показват се публикациите с етикет здравеопазване. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет здравеопазване. Показване на всички публикации

сряда, 23 май 2012 г.

Българският лекарски съюз - паразитна и социално вредна организация

Последната изцепка на БЛС заслужава само презрение - презрение къвм хората, които я предлагат. Защото съм убедена, че обикновените лекари, които всеки ден се срещат с пациентите си, са наясно с възможностите им и не биха подкрепили това безумие - потребителската такса за посещение да стане 11 евро. 

Не само всички пенсионери ще бъдат практически отрязани от лекарска помощ. Значима част от хората в зряла възраст, което получават средни и под средните, да не говоря за близките до минималните заплати, също ще бъдат лишени от нея. Джипитата се интересуват повече от намаляване на бюрократичните изисквания на касата, поради които половината време от един преглед отиват за писане на бумаги. Да, вече не пишат хартиени бумаги, но попълването и обработването в е-системата за връзка с касата е ужасно времеядящо и безсмислено гълтащо време.

Също се интересуват от премахването на безсмислици, предназначени  на практика да блокират лекарската им работа. Конкретен и драстичен пример е процедурата при отказ от направление от страна на джипито поради изчерпан лимит. Процедурата - според нормативните документи на касата, е добра. Щом се докаже липса на направления при доказана нужда от такова, може да се отпуснат допълнителни. Само че практиката при приложението е безобразна и на практика блокира изобщо тази възможност. Защото когато има такава молба, касата праща проверка на джипито, която обхваща цялата му документация, и ако намери сбъркана запетайка или графа, го глобява със значителна сума. А при огромната документация, която трябва да поддържа джипито (голяма част от която безсмислена) винаги се намира за какво да се захванат и да наложат голямата глоба. Кой постоянен пациент ще се рискува да си развали тотално отношението с джипито след такава глоба, провокирана от него? Да останвим настрана, че цялостната проверка на документацията няма нищо общо със заболеваемостта в контингента на джипито и съответната необходимост от направления. Цялата процедура е замислена и работи към практическата невъзможност за прилагане на прокламирания принцип, че ако има необходимост, ще се  отпуснат направления.

Но Лекарският съюз не го еня за тези конкретни проблеми. Тъй тръгва по линия на популизма, разчитайки, че лекарите, помамени от призрака 11 евро, ще го подкрепят. И много ми напомня на лумпенското поведение на лекарските лидери през 90-те години (тогава нямаше лекарски съюз), който бяха една от най-политизираните и радикални секции на "Подкрепа". Е, получиха това, което искаха - подкрепаджията Димитър Игнатов стана шеф на новосъздадения Лекарски съюз. И като такъв гласува за един силно рестриктивен закон, задължаващ всички лекари да членуват в съюза.

И това даде огромни права на новата структура. Тя участва като основна страна в договарянето, тя ръководи и преценява научното усъврешнстване и квалификация, тя се занимава и със санкционирането. Такова всевластие нямаше и по комунистическото време на Малеев.

Едва ли стачкуващите с повод и без повод лекари искаха това. Но те си избраха човек, който го направи. Сега огромната част от лекарите казват, че не виждат никаква полза от Съюза, освен бремето на задължителния членски внос.

Обаче шефът на Съюза д-р Цветан Райчинов, който иска вноска от 11 евро, заявява „Явно е трудно да се ликвидира лекарския съюз политически, по-лесно е това да стане икономически" (имайки предвид отказа от драстично повишаване на потребителската такса). Което е пълна безсмислица. Защото най-добрият начин да бъде ликвидиран монополът на Лекарския съюз, е да се обяви членството в него за незадължително за упражняването на лекарска професия. Гарантирам на д-р Райчинов, че тогава в Съюза ще остане ръководството му и приближените му. Но на никои управляващи това не е изгодно. На тях им е нуожно да държат лекарското съсловие в подчинение чрез близкото до всяка власт ръководство на Лекарския съюз.

Идеята на БЛС:
БЛС предлага потребителската такса да се определя на база средната, а не минималната работна заплата



събота, 28 април 2012 г.

Панкреатит и диета при панкреатит

Споменах, че боледувах от хроничен панкреатит. Това е изключително специфично и изключително неприятно заболяване. Първото, което трябва да знае и направи всеки диагностициран с това заболяване е да направи пълно изследване на жлъчката си. Защото много често панкреатитът е причинен от хронично жлъчно заболяване. А понеже тези заболявания в голяма част протичат безсимптомно, болният и не подозира за тях.

В случай, че се установи хронично жлъчно заболяване (хроничен холецистит, евентуално усложнен с холелитиаза - т.е. хронично възпаление на жлъчката, евентуално усложнено с жлъчни камъни), радикалното справяне с панкреатита изисква отстраняване на жлъчката. Не се бойте от това, дори досега да не сте имали жлъчен проблем. Панкреасът е много по-важен орган от жлъчката. Без жлъчка можем съвсем нормално да живеем, но и не без панкреас. За да излекувате панкреаса си, си струва да махнете жлъчката. При мен случаят се оказа точно такъв: Установиха ми хроничен панкреатит. Когато махнах жлъчката панкреатитът изчезна.

Какви изследвания трябва да направим за жлъчно заболяване? Кръвно изследване на биохимията, така наречените трансаминази. Ехограф на коремна кухина. Но решаващото средство е дуоденоскопията - вкарва се сонда през устата, която 3-4 чеса събира жлъчния сок, който след това се изследва за наличието на бактерии. Жлъчката е особен орган и бактериалната инфекция може да съществува в нея години наред, без да се забележи. Причината е, че жлъчката е много слабо кръвоснабдена.

Но това, че не се забелязва, не значи, че е безвредна. Освен хроничния панкреатит, който може да предизвика, тя може да се окаже стартов спусък на сериозни заболявания, когато отслабне имунитетът на организма. Пак пример с мен: Разболях се от грип и като усложнение се появи остър пиелонефрит (възпаление на бъбреците). Понеже не се повлия от антибиотиците, лекарите решиха, че има огнище на бактериална инфекция в организма, от което идват бактериите към бъбреците. Обикновено в такъв случай първият "заподозрян" са зъбите. Там инфекциите също текат с години без прояви, защото има минимално кръвоснабдяване. Е, тогава отидох на стоматолог и за месец излекувах/отстраних всички зъби с грануломи. Но пиелонефритът продължаваше. И тогава лекарите ми направиха т.нар. дуоденоскопия и при анализа на жлъчния сок се оказа, че в него има точно тези  бактерии, които причиняват пиелонефрита. Направиха един курс антибиотици, насочени към тоя специфичен вид бактерия и пиелонефритът се излекува.

Но се оказа, че това не е изчистило проблема с жлъчката като цяло, което се видя след години с панкреатита. Така че при всяко хронично заболяване на жлъчката е добре да се обсъди с лекаря възможността за премахването й с оглед на това, че може да причинява проблеми, при които отгоре на всичко да не може лесно да установи причината. 

Сега да се върна към панкреатита. При него възможностите за медикаментозно лечение са доста ограничени и основно е значението на диетата. През първия до третия ден храненето се изключва. Диетата започва от 4-тия ден на болестта и лекарят задължително съобщава диетата на болния. Но хубаво е болният да знае принципите.:

Остър панкреатит
В първите 1-3 дена не се приема храна  След това болният се захранва при строго съблюдаване на диетата.

Разрешени храни:
Месо от постни риби и немазни птици (пиле), прясна немазна извара, прясно сирене. Мазнините се ограничават до 60 мг на ден като за целта се изключва свинското месо, както и животинската мазвина за готвене (мас). Ограничават се въглеводородите, особено сладките. Тоест без хляб, тестени, сладки, особено конфитари, мед, десерти, газирани напитки. Храна се поема само топла. Яде се на малки порции, 6-8 пъти на ден.

С тази диета постепенно се възстанявава функцията на панкреаса. Но за да няма рецидиви и за да предпазим панкреаса от по-нататъшни увреждания е хубаво да спазваме следната диета, и то години наред:

Дългосрочна диета:
Готви се основно на фурна и на пара. От зърнените е разрешен подсушеният (на фурна или в микровълнова) бял хляб и сухарите. От постните супи – зеленчуковите (но без зеле). Месото е само нетлъсто телешко и пилешко. Рибата също е от нетлъсти видове. Месото се приготвя предимно на скара или на пара, избягва се пърженето. Млечните продукти трябва да не са преминали силна ферментация, т.е. без кашкавали, деликатесни сирена и подобни, без овче сирене – само прясно краве сирене. Олио и сметана (нискомаслена) могат да се използват за подправки. Яйцата се ограничават. Зеленчуците – моркови, зеле, картофи, цветно зеле, цвекло и т.н., трябва да се смилат и сваряват. От плодовете могат да се ядат настъргани, както и печени без обвивката, ягоди, банани, компоти, желета, некисели сокове. По възможност е хубаво храните да се смилат или настъргват.

Категорично трябва да се изключат обикновеният хляб, тлъстите меса и риби, сушените и консервирани меса, всички салами и колбаси, твърдите сирена, овчият кашкавал. Също така месните, пилешките, рибните и гъбените бульони и супи, високомаслената сметана, животинските мазнини, масленото кисело мляко (3,6 и повече процента мазнини), бялото зеле, репичките, ряпата, киселеца и спанака. Изключват се още алкохол, кафе, цигари, какао,газирани напитки, силни месни и рибни бульони и супи, субпродукти (дреболии - мозък, бъбреци, дробчета, език), хайвер, бонбони, шоколад, сладолед, торти, пасти и сладкиши. Захар не се ползва.

Добре е да се яде на малки порции, 6-8 пъти на ден.


Други жлъчно-чернодробни постинги:

Болната жлъчка - какво да я правим?

Хранителен режим след отстраняване на жлъчка

Жлъчни камъни

Камъни в жлъчката

Жлъчка

 

 

сряда, 4 април 2012 г.

Депресия и биполярно разстройство - 25 книги за свободен даунлоуд (eng)

В предишния пост споменах, че имам гигабайтова библиотека е-книги и който иска, може да пита за дадена тема - щe пусна това, което имам. Някой (не иска да се публикува името му) ме попита за книги за депресията. Ето това, което имам (има и 3-4 за биполярното разстройство, в което се включва депресията). Файлът е zip, а книгите са:

Bipolar Disorders. Basic Mechanisms and Therapeutic Implications
An Atlas of Depression - David S. Baldwin
Antidepressants - Jim Phelps
Antidepressants in Bipolar Disorder. The Controversies
Barondes - Better than Prozac. Creating the Next Generation of Psychiatric Drugs
Bipolar Disorder. The Ultimate Guide. 2008
Bipolar Disorder. The Upswing in Research and Treatment
Bipolar Disorder (WPA series)
Bipolar Disorders. Basic Mechanisms and Therapeutic Implications. 2nd ed
Bipolar Medications. Mechanisms of Action
Brain Chemistry of Depression. From Stress to Genes, from Mind to Molecules
Child and Adolescent Bipolar Foundation
Depression and Globalization. The Politics of Mental Health in the 21st Century
Depression is Not a Moral Weakness - Jim Phelps, M.D.; Corvallis, OR, USA
Depression. the Mood Disease
Depressive Disorders. 2nd Ed
Epigenetics and Depression
Handbook of Depression and Anxiety
Melancholia. The Diagnosis, Pathophysiology, and Treatment of Depressive Illness
Men and Depression
Mood Disorders. A Handbook of Science and Practice
The Biologic Basis of Bipolar Disorder. 5 Mini-chapters on the Brain Chemistry of Mania and Depression
The International Encyclopedia of Depression
Treating Depression Effectively. Applying Clinical Guidelines. 2nd ed
Understanding DepressionDownload

понеделник, 2 април 2012 г.

Световен ден за аутизма + 15 книги по темата за свободен даунлоуд

Световен ден ден за информираност за аутизма
Днешният ден - 2 април, е обявен за Световен ден за информираност за аутизма. Инициативата цели да привлече вниманието към превръщането на аутизма в глобална здравна криза, да повиши осведомеността и да насърчи ранното диагностициране и ранната интервенция, които са от основно значение за успешното развитие на децата с аутистично разстройство. Тя е и израз на уважение към уникалните таланти и способности на хората с аутизъм и иска да провокира толерантност и съпричастност и да улесни приобщаването им в училището и обществото.

Тази година България за първи път става част от световната кампания за повишаване информираността за аутизма "Освети в синьо", в рамките на която знакови световни сгради и обекти като Статуята на Христос Спасителя в Бразилия, Емпайър Стейт Билдинг в Ню Йорк, Операта в Сидни – Австралия, Сградата на Парламента в Будапеща, грейват в синьо, за да привлекат общественото внимание.

В София в 18.30ч. в синьо ще засвети сградата на Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий", избрана като символ на знанието. Пред библиотеката по същото време ще започне и концерт под мотото "Време е да научим за аутизма", с водещи Ники Кънчев и Део и с участието на  Графа, Орлин, Любо, Тома, Дидо от Д2, Камен Воденичаров, София, Група Ice Cream и Дони и др.

Световен ден ден за аутизма - синя светлинаУ нас децата аутисти и родителите им са оставени съвършено без помощ и грижи от страна на държавата. Съществуващите малко дневни центрове за обучение и адаптация са без изключение платени, НЗОК не плаща никаква клинична пътека за аутизъм и няма обществени центрове за помощ на децата и на родителите. Де не говоря за крайни случаи на професионална и морална тъпота - мои познати имат тийнейджър тежък аутист, което те изгледаха с много мъки и лишения сами, осигурявайки му някаква степен на адаптация, но недостатъчна, за да работи пълноценно. Поискаха да го освидетелстват за инвалидност, тъй че да има поне малка пенсия - и тъпанарите от ТЕЛК решиха, че е здрав.

Както и да е. За родителите и близките, които се грижат за дете-аутист, както и за всеки, който се интересува, качих няколко книги за аутизма за свободно свлаяне. Архивирани са в един zip файл, заглавията са:

Animals in Translation. Using the Mysteries of Autism to Decode Animal Behavior.pdf

Autism, Brain, and Environment.pdf

Autism. A Very Short Introduction. 2008.pdf

Autism. An Evolving Concept.pdf

Autism. Current Theories And Evidence - (Andrew W Zimmerman) Springer Humana Press 2008.pdf

Autism. Current Theories and Evidence (Current Clinical Neurology). 2008.pdf

Autism. Mind and Brain.pdf

Dashas Journal. A Cats Reflection on Life, Catness and Autism.pdf

David.Fulton,.Autistic.Spectrum.Disorders.(2004).YYePG.LotB.pdf

The.Neurobiology.of.Autism.pdf

Understanding Autism. From Basic Neuroscience to Treatment.pdf

Дэн Ольмстед - Эпоха аутизма.pdf

Жаклин Мак-Кендлесс - Дети, у которых голодает мозг.pdf

Франческа Аппе - Введение в психологическую теорию аутизма.pdf

Ширли Коэн - Как жить с аутизмом.pdf

събота, 3 март 2012 г.

Жлъчка. Панкреас. Панкреатит (Това, за което не знаем как да питаме). 1.

Преди 2-3 години писах за мои здравни проблеми, защото:
1. бяха сериозни
2. не срещнах адекватно според мен отношение, което наложи
3. самообучение от учебници за студенти до монографии на специалисти

Резултатът бе, че се оправих. И аз знам, и моите лекари тогавашни знаят, че се оправих, защото аз открих какво е. Тук е много важен смисълът на думата "открих". Нищо научно не съм открила. Но бях силно мотивирана, че съм болна от потенциално инвалидизираща болест и трябва да разбера какви са механизмите й, за да ги спра. Като открих това, го обясних на лекуващите ми лекари - разбира се, без предходната патетика - просто казах, че ми трябва курс имуноглобулини, останалото сама си го знам и мога. Един младок специализант тогава ми каза "що, бе, мацка, не свърши медицина, щеше да дрънкаш"

И сега ми дойде чувството, че трябва да съм "мацка, та дрънка". За тези, на които съм мога да съм полезна. Защото според всякаквите статистики блогът ми като цяло и отделни публикации са най-търсени по жлъчно-чернодробната тематика. Понеже аз имам този проблем, го изследвах, сравнявах с лекари, пак изследвах, пак сравнявах - и като резултат, мисля, че това, което съм писала дотук, покрива и надпокрива познанията на средното джипи.

Но сега разчрах, че това не стига. Защото съвсем не изчерпах всичко, което има отношение към тази група болести. Нито пък - откровено - аз се изцерих. Затова мисля да продължа с темата. Макар че блогът ми го направих политически напоследък, кой и какво ме спира да е само такъв?

Започвам със жлъчно-чернодробните проблеми. Като начало с един от най-рядко споменаваните

Болестите на панкреаса

Панкреатитът е възпаление на панкреаса. Това става, когато ензимите на панкреаса (особено трипсина), които участват в смилането на храната, се активизират в панкреаса, а не в тънките черва, където природата им е отредила.  Причините са много, както и проявите. Но понеже пиша не за доктори, а за хора като мен, които имат проблеми като моите, ще пиша с минимум медицински термини (макар че при запитване от професионалист, ще се аргументирам de lege artis):

Острият панкреатит не може да се сбърка. Болката е толкова силна, до непоносимост, че няма начин човек с остър панкреатит да не се окаже в спешната и неотложна помощ. И въпреки че много съм ги критикувала в този блог, знам, че случай на остър панкреатит не могат да изпуснат и само на тях трябва да са благодарни човекът и близките му. Ако - за съжаление, поради характерната за българите липса на здравна култура - близките не са "изтървали" острия панкреатит до неспасяемост.

Сега ще кажа нещо много важно за всички близки на болни с каквато и да е панкреатитна болест: Панкреасът е много особен орган. Даже е по-особен от черния дроб. Ето, вижте - днес черен дроб се трансплантира, а панкреас - не. Значи тук има нещо по-сложно. Нарочно обяснявам така, защото знам как близките тормозят лекарите. И бога ми, обяснявам го така, именно защото съм била и от едната, и от другата страна. Ракът на панкреаса е четвъртата причина за смърт според световната здравна статистика. Засега не ми се пише за него (ще го направя), защото има ред много по-важни неща за панкреаса, които хората със стомашно-жлъчни проблеми трябва да знаят.

Казах вече, че панкреасът е особен орган. Една от коварните му особености е, че не дава знак, когато има проблем. Грубо казано - "черна кутия". Работи си като калпав мотор, докато окончателно не сдаде багажа. Това "окончателно" на медицински езис преведено значи най-малкото "реанимация". Поради тази способност на панкреаса да "поема" дефекти, огромната част от хората, които имат хроничен панкреатит, не знаят това. Да са живи и здрави, целта ми не е да плаша. Ще разкажа моя случай, а изводът всеки ще си направи сам:

На 20 годишна възраст, по повод подробно изследване за друго заболяване, мие откриха холецистит. На български - възпаление на жлъчката. И установиха причината чрез съответни тестове - Staphylococcus aureus, на български - златист стафилокок. Макар че нямах никакви обективни стомяашно-чревни проблеми, ми назначиха лечение със специфичен за тоя вид антибиотик. Правилно направиха, и сега твърдя както всеки дори специализант, че при идентификация на фокално огнище трябва да се атакува веднага и силно.

За съжаление, при мен това се оказа недостатъчно. Разбрах го след 10 години, през които - както и изобщо когато и да е - не съм имала стомашно-чревни проблеми. Именно затова, умишлено специално повтарям и подчертавам - може да имате болна жлъчка и/или панкреас, без да сте из-питвали никакви знаци/симптоми за това.

През 1994 г. се оказах в урологията на Медицинска академия (бог да благослови доккорите й) с много тежък пиелонефрит, довел до малко-преди-карбункул. Да ме извинят докторите, ако ме четат такива, но на тях ще кажа, че точно с тези думи ми го обясниха тиквите от спешната помощ - когато не можеха да ми смъкнат температурата под 40 градуса. И обясниха, че се е образувал нещо като гноен цирей в бъбрека и ще трябва да го махнат - ама те ме водят там, където ще го махнат. Имаха предвид - бъбрека с цирея. Но когато попаднах в самата клиника в Александровска болница, подобни лекарски безумици нямаше. Докторите бяха - благодарна съм им и до днес - на ниво. 

Сега в момента се питам, доколко е уместно да продължавам в един постинг разглеждането на две сериозни диагностично-свързани групи - защото за мен понятието "Клинична пътека" е признание за професионална непригодност и за подлагане за служене на властимащитне в здравеопазването. Мисля, че ще е по-добре за хората, за които това е важно, да продължа писането в две отделни линии. Ако тия, дето ги избирахме, ни казваха нещата направо, щяха да кажат - нека да разгледаме отделно две различни ДСГ (диагностично-свързани групи).

Моят бъбречен проблем е част от една ДСГ, но дава насоки за друга ДСГ  - жлъчно-чернодробна. Следователно трябва да ги разглеждаме, съответно лекуваме отделно. Отделно, но свързано като цялостно болестно състояние на човека. А не като сега - бъбречноболен го отсвирваме от лечение за диабета му, диабетен го отсвирваме за язвата му; отдeлно пък как масово безскрупулно отсвирвамe хората с деменции, които са проявили какъвто и да е непсихически проблем. Сега ще стана нецензурна - в Австрия, държава с население горе-долу като нашето и не от най-първите в ЕС, 90% от разходите за деменците се покриват от държавата. За Австрия се сетих на прима виста, но проверете и другаде как е. Има ли една държава в ЕС, която да не покрива и евроцент от лечението на деменции и инсулти?
Ако нищо не сте разбрали дотук, нямайте грижа. Те депутатите от здравната комисия в парламента, началниците в здравното министерство и в здравната каса не щат да разберат - или не могат? - та случайният читател на блога ми ли ще успее в тая премудрост....
За разлика от тия по-горе, аз обещавам, че до 10 дена тук ще има два подробни постинга по темите:
1. Хроничен панкреатит
2. Пиелонефрит


Както мисля се разбра, продължението следва като в криминалните сериали - защото трябва да обясня как завръзката с панкреаса се оправя с бъбреците - или обратно. Абе, с две думи: Да продължа да разказвам като човек нелекар, но боледувал, на хора нелекари и също боледували.
Обещах: до 10 дена.

понеделник, 3 януари 2011 г.

Продължават да обричат болните. Твоите министри, Бойко

[Здравният министър]: ...са много хубави и с много добра цена пътеките [клиничните - уточнение на автора]

[Въпрос] ..Показахме преди време и с участието на шефа на бърза помощ ситуация, в която пациент чака няколко часа за линейка. Обяснението на бърза помощ, на Спешна помощ беше, че имат много малко екипи, много малко линейки, с предимство обслужват малките деца и така, и работят в много непривлекателни условия, ниско заплащане, затова спешната помощ понякога я чакаш 4-5 часа.

[Същият министър]: ...за да има повече линейки, ето точно това, което казахме, и на д-р Гелев сме го предложили, и трябва да стане от следващата година.

Упссс! Бате здравен министър, бате Константинов, тези, които преебавате с липсата на адекватен транспорт - а повечето от тях са основно от малки градове и села и повечето са бедни, а там, където живеят, няма апарати за хемодиализа - преебавате ги с идиотската ви система от министерството за хемодиализата, а сега още повече я затягаш - за тях какво какво ще кажеш?

Източник: Интервю на здравния министър Стефан Константинов пред "Дарик радио"

Няма да сквернословя, само въпрос мой:
Абе, бат`Бойков министре - защо продължаваш делото на двата предходни кабинета? Даже ги затягаш още (лимитът на направления и прегледи)
Пояснявам, че у нас няма клинична пътека за лечение и рехабилитация след инсулт - и близките шарят яко пари - ако имат - обаче в повечето случаи си струва, защото при добро медикаментозно лечение, съпроводено с добра рехабилитация, немалък брой се възстановяват до степен на възстановен интелект, да говорят, да ходят, да се самообслужват, даже някои - Йоско Сърчаджиев и един мой далечен роднина в някаква степен опитват да вършат професионалната си работа - не с предишното качество и интензивност, разбира се.

Също няма клинична пътека за деменциите. Близо 60% процента от хората над 65-70 години страдат от деменция и при много е в начален стадий. Не знаете, че при навременна диагностика и адекватно лечение при значим брой от тях процесът се забавя до степен да не са 24-часово зависими от близките си.

Съпоставка: в Австрия се отделят около 30-35 млн. евро за страдащите от деменция. А тук ако близките имат - яко пачки на докторите.

За децата с детска церебрална парализа (ДЦП) родната държава също не дава лев. А при тях е особено важно - защото при подходящо лечение голям брой се възстановят дотам, че (почти) не се различават от здравите. Не знаете и че голям от децата с ДЦП имат съвършено нормален интелект, само тялото им е увредено и то - обратимо.

Не знаете, че страдащите от хидроцефалия трябва да бъдат оперирани, за да се имплантира в мозъка шънт (нещо като клапа), който отвежда излишната цереброспинална течност от мозъка в стомаха, така че натискът й върху мозъка да спре и те да се развият като здрави деица. Без шънт се развиват (разговорно казано) слабоумни. Да, държавата поема операцията, но не и цената на шънта, която е 1000 евро.

Знам във всички детайли проблема с хидроцефалият не само заради мамама, а защото наскоро я установиха, (и эпонеже съм медицински маниак изучих повече от психиатъра й и от невролога й. Знам по-малко от неврохирурга (щото той слага шънтовете и е наясно с практиката - за разлика от мен). Неврологът, при който я прати джипито й, каза каквото и да е, освен, че има начална деменция. Психиатърът, който аз намерих установи начална мозъчно-съдова деменция (просто казано - артериите, които снабдяват мозъка с кислород, са стеснени от холестерол и мозъкът страда). Почнах да плащам (тестът при психолог за установяване степента на увреждане на мозъка = 40 лв.) установи, че деменцията е в съвсем начален стадий. Той не поиска нищо, щото е верен приятел. Праща я на на скенер, от който се установява не деменция от мозъчно-съдова болест, а хидроцефалия със съпътстващите я нарушения (тежка депресия, проблеми в паметта, в ходенето - бавно ходене с малки стъпки, влачейки краката по пода, стигащи до често падане, проблеми със задръжката на тазовите резервоари (т.е., понякога изпускане по малка и голяма нужда). Шънтът ще реши почти всичко - за около 7-8 години (после трябва нов шънт, но голямата част не преживяват тези години, поради други старчески заболявания). Майка е на 77. Кръвното й е овладяно с подходящи медикаменти, исхемичната болест на сърцето - също. Защо да не получи още 7-8?

Немалко възрастни (над 10% от близо 60%-те, диагностицирани като съдова деменция всъщност имат хидроцефалия.. Причината не е както при децата с ДЦП /сериозни усложнения при раждането/, а, общо казано, възрастови изменения). И при тях в около 80% шънтът помага.

Но!!!! Касата покрива стойността на операцията, не и цената на шънта - 1000 евро. Същото е положението със замяната на абсолютно износена тазобедрена става (която прави болния инвалид) - операцията се плаща, новата става- не. И там цената е от сходен порядък. Сигурна съм, че има немалко подобни случаи при други сериозни заболявания.

Да коментирам? Да изразя чувствата си - което не мога без сквернословия? Няма смисъл. Тези, които правят тези неща, не четат блога ми. И да го четат - пука им.

А другите, непричастните към жестокостта и неизбежната присъда на болните - сърцето и умът им коментират. Със сквернословия - мисля.