неделя, 23 декември 2012 г.

Хората против ГРОБ (и против политическия сговор)

ГЕРБ започна да изгражда не само магистрали, а нещо непостижимо преди него: Обединеното противодействие на опозицията - лява и дясна. Не защото левите и десните са залюбили, или защото са в конспиративна връзка помежду си. Причината е очевидна и за аполитичните, и антиполитичните хора - ГРОБ обслужва единстевно олигархията и прислужващия й апарат милиционери и държавни служитули.

Почти вицово доказателство за това е диалог от форума на в."Капитал". Необходимо пояснение: В този форум пишат основно форумци от "Дневник", а старите форумци се знаем от много време. Авторите и на двете реплики са форумци, пишещи от поне 2-3 години. Соча го, за да е ясно, че диалогът изразява съществуваща обществена тенденция, а не моментен изблик на минаващ човек. Ето диалога:
- Аз, дето съм червена бабичка, ми идва да строша бастуна си в теб.
 

- Доживях и на теб да ти пиша +   Тва червените сте цвете в сравнение с мутромилиционерите.

Алоу, тия дето сте членове на ПЕС и ЕНП! Дотяам ли ни докарахте?
Организирана престъпна група начело с наркотрафикант да смачква дребния бизнес (близо 100 000 са фалиралите фирми), да изхвърля хората на улицата (400 000 нови безработни са заслугата на ГРОБ), да налага полицейната във всички сфери на общеиствения живот (тук няма да ми стигнат скобите до дам най-драстичните примери).

Тия, дето си дремете в парламента, не ви ли боде съвестта, че легитимирате управлението на мутромилиционерската шайка?




Полицейски контрол върху Интернет

Форумът на Дневник е един от трите сайта, в които се позволява свободен анализ и съответна критика към управляващата мутромилиционерска шайка. Затова не е чудно, че ведомството на Церлок Цолмс (ЦЦ) се е заело с противодеийствие на тия врагове на Партията и правителството. За съжаление на Цвъ, мобилизираните за изпълнение на гробарската повеля кадри притежават също толкова мозъчни клетки, колкото него. По тази причина едно от милиционерските тролчета с ник lara_croft във форума на Дневник се изтърва:
"Някой път като имам време ще направя списък - още повече че на повечето коментиращи личните им имена и връзките им с никовете в потребителските профили са лесно проследими. Табличката ще има следните колонки - име, местожителство, възраст, използвани никове, партийна ориентация, психологическа характеристика."

Изтърваването е в коментар №141 към статията "Изборът на нов главен прокурор (хронология)", линк към която за да се види коментара -->
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2012/12/20/1973029_izborut_na_nov_glaven_prokuror_hronologiia/

Скрийншот на оригиналния коментар на цветановото тъпо милиционерче:

ГРОБ следи Интернет





Хората с компютрите сме несъвместими с ГРОБарската мутромилиционерска шайка

Компютърът ми сдаде багажа преди около два месеца. По точно дъното. Нямах и не намерих пари за нов или за нова дънна платка със съответен ъпгрейд на останалите компоненти. Което, съвсем междудругото, е  шибано гадно опровержени на лъжата, че ГРОБ били много по-добри от всички преди тях. Ето моя критерий за оценка на едно управление, който може да изглежда смахнат, но кореспондира с оценките, направени по всички общоприети критерии:

Възможността на средния човек да придобива/обновява компютъра си. Купих си компютър през 1992 г. с 10-те хиляди лева награда от конкурса "Репортер на годината", който спечелих. Беше 386-ца, работеща под DOS с черно-бял монитор.

При Иван Костов през 2000 г. го смених с втора ръка 486DX, който можеше да подкарва Windows 98. При царя през 2002 го смених с нова система, базирана на  Pentium II. При Тройната коалиция я смених с с нова система на AMD Sempron 2,8 GHz. 

Управлението на мутромилиционерите е единственото, което ме докара дотам да не мога лесно да си позволя прилична машина. 

Ще ми кажатг, че моят критерий е изгъзица на богати копелета, а хората не могат да ядат - лява критика; или че не мога да си обновя машината, щото съм некадърна да изкарвам пари - гробаджийска критика. Това са глупости на търкалета. Защото отдавна сме минали етапа на ранния капитализъм, когато въпросът е бил само до яденето - това за левите. И отдавна гарантирането на материални възможности масата хора да са средна класа е незаобиколима част от политиката на развитите дървжави, като САЩ не са изключение. Обаче мутромилиционерите СА. 

Тук е важно да индикирам разликата между псевдодясната фразеология на ГРОБ и автентичната дясна позиция, артикулирана у нас от ДСБ. Десните сме против икономическата доминация на монополи, олигополи и картели в икономиката. Десните сме за създаването на максимално благоприятна среда за дребния бизнес. Десните сме за независима и силна съдебна система, защото тя е гарант за опазването на основните човешки права, както и за гарантирането на общи правила  за воденето на бизнес, тъй щото всички предприемачи да са в равни условия (това е конкуренцията) и също интересите на най-кадърните бизнесмени да са вървят в една посока, или поне да не пречат на обществените интереси. Не определени, близки до властта бизнесмени да са най-успешни; а правителството да създава среда, която стимулира най-добрите да мислят и действат не само за своя, а и за обществения интерес. 

Десните смятаме, че компютърът е дълготрайна стока от първа необходимост за съвременния човек като хладилника, печката, перавнята, телевизора и като такъв трябва да бъде достъпен за огромната част от хората. Десните смятаме, че властта трябва да използва гражданската Интернет активност като обратна връзка, а не да я контролира и подтиска. Десните смятаме, че достъпът до Интернет е основно човешко право, което държавата трябва да гарантира. Това, разбира се, не означава, че трябва да купи компютър на всеки и да му плаща сметката за достъп. Държавата трябва да създаде достатъчно места за обществен достъп до Интернет, които да поддържа финансово - в училища, библиотеки, общини. Тук е много уместно да се използва една уникална българска форма на обществена самоорганизация - читалищата. Модерно е да се твърди, че българите сме роби по душа и не сме способни да изградим гражданско общество. Проповядващите тая тъпня очевидно не познават историята на нашето Възраждане, когато в условията на пълна липса на държавна подкрепа (хахаха, османската държава да подкрепя), градчетата и големите села изобретяват читалищата като гражданска организация за образование и просвета. След 1944 г. комунистите обезсмислят функциите на читалищата, превръщайки ги в поредната казионна структура. За съжаление, след 1989 г. нито едно от правителствата не успя да разбере колко голям потенциал има тази уникална българска обществена форма на самоорганизация. Ако сега държавата подпомогне всяко читалище да изгради Интернет център за обществен достъп, това ще бъде огромна крачка напред за модернизацията на обществото.

Заради всичко това много се ядосах от това как ГРОБарите нагло газят всички демократични норми и процедури, как обяздват медиите, как грабят като за последно - само и само да си обезпечат втори мандат (тази възможност е само в цървулските глави на милиционерите), или поне гаранции, че няма да бъдат тикнати в затвора (където им е мястото) от следващата власт. Затова си купих машинка на старо. Слабичка, ама бачка като за браузване, форуми и социални мрежи и ще блогвам редовно. Не се лаская, че блогът ми е значим, но дори да дам повод само на 10-тина души да се замислят за това, което става, ще е полезно.


вторник, 6 ноември 2012 г.

А след Максим?

От 15 митрополити, ръководещи епархиите на Българската православна църква, само о бозе почившият патриарх Максим, ловчанският митрополит Гавриил, доростолският митрополит Амвросий и най-младият сред висшите духовници - пловдивският митрополит Николай, не са били сътрудници на Държавна сигурност - по официалното огласените данни от Комисията по досиетата.

Оттук нататък е твърде интересен изборът на новия патриарх.  Нямам предвид каноничните изисквания и процедури, а обществено-политическия смисъл. Ако бъде избран бивш агент на Държавна сигурност, сиреч, някой от мнозинството други 13 митрополити - това ще е знак, че гербавите мутромилиционери са овладяли и Църквата.

Същият знак ще е ако бъде избран Николай Пловдивски. Той е твърде властоугоден, въпреки че умело маскира това под формата на православен фундаменталист. Истинският проблем на Николай Пловдивски е, че не отговаря на изискването за навършена 50-годишна възраст, липсват му цели 7 години до нея. Не ми се вярва днешната власт да постъпи както глупавите и богонеугодни хора при първото управление на СДС, които нагазиха с калните си обувки църковната същност и църковния канон. Според мен около 95% от българите, независимо, че голямата част от тях се смятат за православни, нямат идея какво е канон. Това е все едно закон - но не в държавата, а в църквата. Особено в православните църкви на той е изключително важен. Дори Римокатолическата църква е по-гъвкава по отношение на канона.

Оттук нататък е твърде интересен изборът на новия патриарх.  Нямам предвид каноничните изисквания и процедури, а обществено-политическия смисъл. Ако бъде избран бивш агент на Държавна сигурност, сиреч някой от мнозинството 13 митрополити-агенти  - това ще е знак, че гербавите мутромилиционери са овладяли и Църквата.

Същият знак ще е ако бъде избран Николай Пловдивски. Той - поради младостта си, не е агент, но е твърде властоугоден, маскирайки слагачеството си под формата на едва ли не православен фундаментализъм. Проблемът с Николай Пловдивски е, че не отговаря на изискването за навършена 50-годишна възраст, липсват му цели 7 години до нея. Не ми се вярва днешната власт да постъпи както глупавите и богонеугодни хора при първото управление на СДС, които нагазиха с калните си обувки духовната същност и канона на Светата православна църква, създавайки разкола.

Според мен около 95% от българите, независимо, че голямата част от тях се смятат за православни, нямат идея какво е канон. Това е все едно закон в църквата. Особено в православните църкви той е изключително важен. Римокатолическата църква например е по-гъвкава по отношение на канона.

Междудругото, като казах "православни църкви" - т.е. множествено число, е също нещо непонятно за 95% от българите. Римокатолическата църква е една единствена. А православните църкви са 15 автокефални, сиреч самоуправляващи се (който поназнайва гръцки, ще разбере само от базисното определение - "автокефални") и 7 църкви, които са в канонична зависимост от някоя автокефална църква. Автокефалните църкви са Константинополската, Александрийската,  Антиохийската, Иерусалимската, Руската,
Грузинската, Сръбската, Румънската, Българската, Кипърската, Еладската,  Албанската, Полската, Православната Църква на Чешките земи и Словакия, Православната Църква
в Америка.

Всички тези църкви, респективно техните глави - патриарситe, са равни помежду си. За разлика от римокатолиците от цял свят, които имат един глава - папата, и чиито енциклики, були  и прочие (не съм им много веща в канона) нормативни
църковни актове имат сила, задължителна за всички.

Но да се върнем към нашия проблем. Моралът и канонът предполагат, че изборът на наследник на о бозе почившия Максим  трябва да се осъществи измежду двама митрополити:
Гавриил Ловчански и Амвросий Доростолски - които не са били агенти на ДС.

Третият, кото не е бил агент - поради младостта си, Николай Пловдивски би бил открито скандален избор от гледна точка
на устава - 43-годишен, когато се изискват 50.

С Амвросий Доростолски има друг проблем - по време на печалния за вярата, за Църквата и за вярващите разкол той бе активен участник в разколническата група на Пимен. И независимо от това, че разколът бе преодолян с доброта и взаимосъгласие, той не може да бъде зачеркнат като несъществуващ. И никой от митрополитите участници в него не може да свали от себе си този грях.


Всеки от останалите 13 пък би бил скандален от морална гледна точка. Не само от гледна точка на общочовешкия морал, а и от църковния. Нещата, които има в досиетата на почти всички, са, меко казано, нелицеприятни. Може би единствен Натанаил Неврокопски би могъл, и то с основание, да твърди, че няма небогонеугодно дело, което е вършил, а е работил за българската държава. Да, така е. Ама като агент на Първо главно управление на Държавна сигурност. Не мисля, че да работиш за комунистическата Държавна сигурност е богоугодно дело.

И какво стана? Единственият достоен от църковна и морална гледна точка е Гавриил Ловчански. Той е приеман донякъде като представител на руското лоби. Но когато говорим за църковни лобита, сме длъжни да знаем, че общата политика има малко общо с тях. Защото Руската православна църква днес е мракобесно-фундаменталистка, но и Гръцката не е по-добра стока - същото мракобесие. Който и да е, трябва да уведоми за кончината първите държавници и поместните православни църкви и до 7 дни да организира избирането на наместник-председател. Той пък до 4 месеца трябва да насрочи и проведе изборите за нов патриарх - единствената разлика в мракобесието на руската и гръцката църква е, че рашките стимулират фундаментализма й с властови цели; а византийците озаптяват - къде с морков, къде с тояга, православния фундаментализмъм. Основнаота разлика е в пронципното отношение към православния фундаментализъм: рашките го стимулират е култивират; а византийцитеупорито продължават (и имат успех) в озаптяването им - чрез кротце, со благо (и малко кютек) и без да им бута гювеч, за разлика от путинска Русия.

Натанаил, който е основен представител на гръцкото лоби, както и до голяма степен Николай Пловдивски не се срамят да се изявявят ката фундаменталисти (нещо, което другите руски възпитаници у нас не си позволяват) - Николай заклеймяма Мадона и инвитрото, Натанаил се би преди няколко години в храма "Александър Невски" с разколници - да, би се като верно готин побойник в буквалния смисъл на думата и след това обясни гаменщината си с Христовите думи "Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч" (Мат. 10:34). Но по принцип в автокефалните църкви (каквито са православните) няма особено значение този вид - междудържавен, лобизъм. Това, което има значение са личностовите характеристики на Николай Пловдивски и Натанаил Неиврокопски. Патриоархът би трябвало да е умерен и с отворена душа към всеки, както не би трябвало в душата му да има гняв.

Не можем да правим никакви изводи за бъдещия избор от това, че единственият достоен кандидат за патриарх - Гавриил Ловчански ще ръководи временно Светия Синод. Тъй като това се определя дефинитивно по старшинство. Който и да е ръководещ го като най-старши, трябва да уведоми за кончината на о бозе почившия патриарх първите държавници и поместните православни църкви и до 7 дни да организира избирането на наместник-председател. Той пък до 4 месеца трябва да насрочи и проведе изборите за нов патриарх.

Сиреч знаков ще бъде изборът на наместник-председател.  И сега ще прозвуча кощунствено, правейки връзка с ефимерната от църковно-духовна гледна точка светска власт. Ако за наместник-председател бъде избран друг освен Гавриил, това ще значи едно единствено нещо - че гербавите мутромилиционери са решили да овладеят и църквата. И след нагласени избори - а как няма да ги наглласиш като имаш 13 агенти - нна финала азначиш гербоудобен патриарх.

Толкова ме възмущава подобна възможност, че ме избива на неприличен хумор - а за чий им е?


Лъжовна реклама. Кучешки протези и зъбен камък

Гледам напоследък една мното яка, в смисъл въздействаща според мен върху целевата група реклама - кучкарите. Понеже много кучета страдат от проблеми със зъбите. Най-готината част са снимките на различни породи с протези като решение на проблема - страхотно. Е, накрая едно псе казва "Шегувате ли се? Има еди къв си дентастикс, който решава на 80% проблема със зъбняа камък. Давайте всеки ден по един и нЕмайте грижа".

И аз като вроден скептик се запитах: Ако цялата работа със зъбния камък се решаваше с дъвченето на някаква пръчка дентастикс, къде дреме стоматологичната индустрия? Докато имах повече оригинални зъби, а не коронки и мостове, помня, че чистенето на зъбния камък ставаше с машинката зъболекарска и хич не беше приятно.  А като гледам тази реклама - баси, иска ми се да съм куче и да ми дават по една такава пръчка на ден.

Какво иска да каже авторът: Рекламата е лъжа. Ако имаше грам истина, стоматологичната индустрия щеше да произведе десетки видове пръчки срещу зъбен камък - за деца, за възрастни, за стари хора, с еди-какви си аромати, с еди-каква-си сила (примерно пръчка, която ядеш един път на ден и пръчка, която ядеш три пъти на ден). Ама пръчки срещу зъбен камък при хора няма. Който го е еня за зъбния камък, ходи да го тормозят с гадната зъболекарска машинка. Което значи едно единствено нещо - че готината реклама е пълна лъжа.

понеделник, 5 ноември 2012 г.

Рабфак - Прочь, Демократия! (Pussy будут сидеть!) [видеоклип]

Рабфак - Прочь, Демократия! (Pussy будут сидеть!)

[видео]

[край на видеото]

Рабфак

Прочь, Демократия! (Pussy будут сидеть!)

Как меня бесит этот бардак
Лезет в мессии каждый мудак
Каждая сволочь гонит волну
Как обустроить нашу страну

В телеке рожи бывшей братвы
Учат нас жить а сами мертвы
Правые, левые, всякая шваль
Всё, по домам! Закрывай фестиваль!

Прочь, демократия, старая блядь!
Нас не заманишь в хитрую сеть
Кремль стоит и будет стоять
А Пусси сидят и будут сидеть

Пусть кто-то вякнет из-за бугра
Вспомнят в Берлине наше "ура"!
Класть я хотел на Лондон и Рим
Мы по посольствам не шестерим

Прочь, демократия, старая блядь!
Нас не заманишь в хитрую сеть
Кремль стоит и будет стоять
А Пусси сидят и будут сидеть

Зреет по кухням праведный гнев
Раем скоту покажется хлев
Выдай кнуты нам, главный пастух
Будут порядок, вера и дух!

Прочь, демократия, старая блядь!
Нас не заманишь в хитрую сеть
Кремль стоит и будет стоять
А Пусси сидят и будут сидеть

Прочь, демократия, старая блядь!
Тут у нас рулят водка и плеть
Кремль стоит и будет стоять
И Ходор сидит и будут сидеть

Само песента, без видео, даунлоуд като mp3:
http://rusfolder.com/33465485

Очевидно постингът ми е за хора, които имат понятие от руския език, но по ред причини може да не са напълно наясно с интензивното развитие на сленга и също толкова интензивното му инкорпориране от нормативната реч:

братва - Член на, или цялата компания - хулиганска преди всичко, престъпното не е основното в значението; но братва - это потенциальные преступники

шваль - Жалки, нищожни хора, боклуци

из-за бугра - Западът като такъв. Директна проява на  рекомунизацията, характерна на словесно-смислово ниво за путиновия режим. "Из за бугра" значеше буквално ония отсреща с директен елемент на противостояние, защото "бугор" значи "хълм, могила", сиреч пространствено сме разделени, сиреч принципно сме противопоставени.

шестерить - угоднича, подмазвам се, прислужвам, слагам се, подлагам се

хлев - специално оградена площ, обикновно за коне и крави, оградена със стабилна ограда, където могат да се разхождат, играят, най-важното - да пасат, и всичко това като вид свобода

плеть - камшик, бич

Ходор - Михаил Ходорковский. Олигарх, който легализира целия си бизнес, извади го на открито, легализира го в смисъл публикуване на всички отчети, баланси, акционерни участия. И предложи всички като него да го направят, и още -  предложи на Путин всички олигарси да дадат безвъзмездно значителни суми на държавата за социални цели поради това, че са придобили собствеността си в една ситуация на хаос, която не беше честна. По принцип Путин възприе идеята, но побесня, когато при обща среща с големите бизнесмени Ходорковски му каза, че корупцията и рекетът от страна на държавните чиновници и милиционерите убиват бизнеса. Ходорковски не разбра, че удари в най-болезнената точка на Путин - а именно начина, по който той и приближените му забогатяват в много по-огромни размери, отколкото олигарсите по времето на Елцин през 90-те години на миналия век. Още повече, че Ходорковски бе започнал да финансира социалдемократически формации съвсем открито, декларирайки това - без разрешението на Путин. Не вярвам да има 1% българи, които да знаят, че финансирането на всяка политическа или имаща отношение към политиката формация се надзирава лично от Путин. Но е така. Оттам нататък Империята съсипа Ходорковски - лепнаха му обвинения в престъпления, които са безумни за всеки юридически второкурсник, осъдиха го, взеха му компанията. И понеже той не се призна за виновен, не подаде молба за помилване, а продължи борбата - дори от лагера - чрез писма и интервюта - го осъдиха втори път. Което бе абсурдно смешно вече и за първокурсник. При първото дело го осъдиха, затова, че е укрил дължимите данъци от неговите приходи. А във второто дело го осъдиха, че тия приходи не били негови, а  били откраднати. Феерично!


Други феерични парчета на Рабфак:

Рабфак - Путин, прощавай завинаги 

Рабфак - Наш дурдом голосует за Путина

Рабфак - Эх, Россия моя…

От последното ще цитирам припева, койта ми е любим:

Эх, Россия моя!
Нефти до жопы
Угля до хуя!
Лес до небес и дичи полно
Жаль только — люди говно.

 

 

събота, 3 ноември 2012 г.

При ленторязането Бойко хапва ли първи от питката?

Аз принципно не гледам телевизия. В стаята на майка ми има зомбивизор но то си е нейна стая и аз не се тикам там .Моят зомбивизор отдавна го шитнах на 1/3 от цената му.

Обаче днес татко - те са отдавна разведени с майка, има си друго прекрасно семейство, в което гледат семейно част от вечерта телевизия, ми обърна внимание на нещо много интересно:

При ритуала на ленторязането има и разчупване и хапване на специално приготвена питка. Татко твърди, че никога Бойко не е хапвал първи от питката, а като отчупи първи парченце, го дава на момичето, което му поднася питката. Единственото разумно обяснение е, че го е страх да не го отровят. Знам, че звуча параноично. Но то е защото не гледам тв. Моля, който гледа новини, да обърне внимание на ритуала с питката и да ми каже прав ли е баща ми.

За недостойните журналисти. Иван Гарелов

Другарят Иван Гарелов като младши лейтенант от ПГУ-ДС преди мнооого години. Скоро след това го изпращат на разузнавателна школа в КГБ, откъдето го гонят заради трипер, морално-битово разложение и загуба на секретната карта, докато се е тър
калял с рускинята по поляните. Много тъп - отишъл да се лекува от трипера в една болница, КГБ го засякло веднага и като резултат - айде, торбичката на тоягата и бегом марш в България. Изгонили го от ПГУ-ДС, но скоро го преназначили като ОРОН /оперативен работник на обществени начала/, а от края на 70-те станал шеф на резидентурата на ДС в БНТ


 
Аз пиша не от днес за Иван Гарелов. Без да съм му чела досието, знам, че е ченге, и нещо по-важно - не заслужава моето уважение. Защо? Ще разберете защо като прочетете  тези неща които писах, още когато не бяха огласени, а други ог тях и до днес се премълчават:

Как пишех сценариите на Гарелов (признание на един зомбиращ пиар)


Още за Гарелов. И за прочието "борци за свободно слово".


Както питаше учителката в 4-ти клас"Какво иска да каже авторът?" Авторът иска да каже много неща, но е хубаво да се ограничава с формАта - в смисъл формат - в който пише. В конкретния случай авторът обаче иска да сравни два коренно различни типа журналистическо поведение. Различни в генетичните си основи. Имям предвид предишния си текст:

За малкото достойни журналисти - Нери Терзиева.

И ще постъпя хулигански - правила съм го в рамките на държавната политика, защо да не направя сега? - чисто професионално като журналист Иван не отстъпва на Нери (те всъщност имат различен натюрел и съответно различни зрителски ниши). Но! И двамата се замесиха в политиката - Нери открито, Иван ужким, че не. И тук се сещам - може би не съвсем на място, за една фраза "Пепелта на Клаас удря гърдите ми; аз искам да спася Фландрия"*. Аз мисля, че е на място. И месля, че ако Нери ме прочете, всъщност ще й го напиша на стената - ще знае за какво говоря. А в гърдите на Иван няма нищо. Празно. И нищо той не иска да спаси. Той иска да спаси само себе си - в която и да е конюнктура

Извинявай, Иване! Харесвам те като човек - интелект, остроумие, умение за общуване, умение да предразполагаш хората,умение да купонясваш, откритост, сърдечност, емоционалност, непосредственост, умение за импровизация.... Но.... Сам разбираш, защо казвам "НО"

 "Пепелта на Клаас удря гърдите ми; аз искам да спася Фландрия" e ключова фраза от романа "Тил Ойленшпигел" на белгийския писател Шарл де Костер. Испанската инквизиция изгаря Клаас. И след това жена му и синът му Тил събират малкото пепел от смъртните останки на Клаас. Майката на Тил ушива торбичка от червени и черни парчета плат, в която полага пепелта на Клаас, и я окачва на врата на сина си с думите "Нека тази пепел, която беше сърцето на моя мъж, в червено, каквато беше кръвта му; и в черно, подобно на нашата скръб, да бъде вечно на твоята гръд като пламък за отмъщение на неговите палачи". И всеки път преуди да предприеме решителна стъпка Тил казва "Пепелта на Клаас бие в сърцето ми"

петък, 2 ноември 2012 г.

За малкото достойни журналисти. Нери Терзиева

На първо място безспорно е Нери Терзиева. Тя беше идеологът, двигателят, сърцето и душата на "Ефир2" - така през 1990-92 нарекоха Втора програма на БНТ. Нери и Асен Агов водеха новините на "Ефир 2" иш безспорно изпреварваха Емилия и Райчо от Канал 1. Нери въведе толкова нови идеи, похвати, форми, дари праости техники  в наовинарските емисии, че до голяма степен тая прилична посредственост в днешщните телевизионни програми се дължи на нея. В смисъл, че хоряата, които бичат халтурата, все са поели нещо от искрата на Нери.


Друг голям принос на Нери е, че вкара много нови, млади и кадърни хора в телевизията. Вкарваше ги направо - ей ти камера, бягай и искам след 1 час 3 минутен репортаж. Ами това е начинът да се учиш. Хвърлят те в басейна и или изплуваш, или те вадят полуудавен и повече не те пускат до басейн.

Понеже не бе склонна на безпринципни компромиси, в края на миналия и началото на нашия век тя остана извън  многовъзникналите телевизии. Защото Нери не може да служи на каузи, в които не вярва, и на хора, на които не вярва.

За мнозина бе изненада, когато стана основен имиджмейкър на президента Петър Стоянов . За мен не бе изненада. Аз се запознах с него през януари 1996 в предаването на Мико Петров по БНР "Неделя 150" , което тогава бе култово предаване. Основни участници бяхме Велислама Дъреива, Петър Стоянов и аз. Темата - моят публичен скандал с Луканов. Мисля, че излязох победител в дебата. Но ме порази пълната безпомощност на Петър Стоянов - да устоява на агресия, на подвеждащи въпроси, на недостатъчно обосновани обвинения, на подвеждащи отклонения от темата и т.н. Човекът се държа като безгръбначен. Аз му казах в прав текст "вие - СДС, в това състояние сте културно-прасветителска организация" и той замълча. Замълча. Даже Мико Петров по едно време обобщи "май истинската битка власт-опозиция се разиграва в БСП, реализирана тук чрез Невена Гюровая и Велислава Дърева". И той пак замълча.

Е, господи, не можах да позная тоя плужек от "Неделя 150" когато стана президент. Той промени всичко - водене и направление на разгавар, необходима умерена агресия, осмиващо отхвърляне на неудобни реплики. Господи, тоя човек си промени жестовете, външния вид и поведението. Президентът Стоянов нямаше нищо общо с човека, когото съжалих преди година в "Неделя 150".

И основната заслуга на това бе на Нери. Тя стана негов имиджмейкър и водещ на екипа пиари, спичрайтери, а когато трябваше вкарваше нуобходимите хора в ролята на спин доктори*. Без Нери и нейния екип безличният мухльо - когото не само аз видях директно в "Неделя 150", а за какъвто и го мислеха много седесари - нямаше да стане авторитетния президент Петър Стоянов. Нери го направи истински президент. Абе тя му промени физическото поводение, интонацията, емоционалната изразност...

А гафовете му са плод на това, че той взе, че си повярва. Реши, че вЕрно е голям президент. И изплеска три глупости горе-долу една след друга:
- "Ваньо, кажи си, те ще те разберат"
- изважгдането на доклад от контаразузнаването срещу Богомил Бонев в предизборния дебат
- презрителната му оценка за СДС след изборната загуба, че са "разбитите авари".

Обзалагам се на бутилка черно Джони, че тия Петьови самодейности са били неприятна изненада за Нери.

Но пак да си кажа това, което казвах надълго и широко досега:
Без Нери Терзиева нямаше да го има тоя президент. Или щеше да я има същата личност, заемаща поста, но с поведение хем на плужек, хем на заплашен плъх, който дебне да те ухапе.

Това, което единствено не ми е ясно е:
Дава ли си Петър Стоянов сметка за ролята, която Нери изигра в живота му? Аз нямам отговор.

Анатолий Чубайс - Экономика и управление в современной электроэнергетике России - с линк за даунлоуд

След всенародните циркове, организирани съвместно и (подозирам) не независимо от ГЕРБ и БСП за АЕЦ"Белене", обилно поляти с гнусния вмирисан салатен медиен сос - довели ни до "съдбовния" и дебилнобезсмислен референдум - си промених мнението за базисните, вродени, така да се каже, познания на българите. Допреди да почнат цирковете около "Белене" мислех като всички традиционалисти от десетилетия насам, че всеки българин разбира от футбол и политика. Сега разбрах, че всеки българин разбира и от енергетика. Интересно заключение. До какви изводи води - всеки според колкото е способен мисловно, да решава.

Поради тази причина - всъщност заради няколко души като Дамян от форума на Дневник.бг, пускам една изключително професионална книга, която има един сериозен недостатък и едно сериозно достойнство, а именно:.

Тя определено е за специалисти енергетици, в нея няма милиграм от това, което приемаме за "научно-популярно". А е изключително подробна, професионално аргументирана и идеологически (в смисъл на енергетическа идеология) консисентна, тъй че ще е полезна за хората, интересуващи се професионално от българската енергийна система и започналата й либерализация. Тук трябва да напомня, че Чубайс извърши нещо, в което никой не вярваше - направи демонополизацията на държавния гигант монополист РАО "ЕЭС", както и започна либерализацията на енергийния сектор. Но няма смисъл лаик като мен да се опитва да прави представяне на книгата. Самото й съдържание говори достатъчно за разбиращите и интересуващите се, затова давам подробно съдържанието. А линкът за сваляне на книгата е накрая:


Оглавление

Введение (Предисловие)

Раздел I. Российская энергетика, ее роль в России и мире

Глава 1. Электроэнергетика – базовая отрасль российской экономики
1.1. Значение, особенности, технологическая структура и топливная база электроэнергетики
1.2. Российская электроэнергетика и ее место в мире
1.3. Основные этапы развития отечественной электроэнергетики
1.3.1. Становление и развитие отечественной электроэнергетики в период до 1990 года
1.3.2. Структурная перестройка электроэнергетики России в 1990-е годы
1.3.3. Реформирование электроэнергетики в 1998-2008 гг.
1.4. Техническая база российской электроэнергетики
    1.4.1. Генерация
    1.4.2. Электропередача
    1.4.3. Оперативно-диспетчерское управление
    1.4.4. Электромашиностроение и электротехника
1.5. Экология электроэнергетики
    1.5.1. Экологический аспект производства и передачи электроэнергии
1.5.2. Особенности экологических проблем ТЭС и ГЭС, пути их решения
1.5.3. Проблема эмиссии парниковых газов

Глава 2. Взаимодействие российской и мировой электроэнергетики
2.1. Либерализация электроэнергетики — мировой опыт
2.1.1. Эра вертикально-интегрированных энергетических компаний  и предпосылки изменения структуры электроэнергетики
2.1.2. Общие черты и суть либерализации электроэнергетики
2.1.3. Примеры рынков электроэнергии
2.1.4. Уроки либерализации и функционирования рынков электроэнергии
2.2. Синхронная зона ОЭС/ЕЭС — роль и стратегия развития на евроазиатском континенте
2.3. Торгово-экономическое сотрудничество российской электроэнергетики
2.3.1.  Экспорт и импорт  электроэнергии
2.3.2. Приобретение и эксплуатация энергетических активов   

Раздел II. Государственные и рыночные механизмы управления современной энергетикой и ее организационно-экономическая структура

Глава 3. Реформа электроэнергетики в России
3.1. Экономические предпосылки и технологические ограничения реформирования электроэнергетики
3.2. Организация реформирования электроэнергетики
3.2.1.  Реорганизация отрасли
3.2.2.  Переход к конкурентным рынкам
3.2.3. Структурные преобразования

Глава 4. Организационно — экономическая структура отрасли
4.1. Модель товарно-денежных потоков
4.1.1. Общая логика модели, экономический и финансовый анализ потоков
4.1.2. Операционная деятельность
4.1.3. Инвестиционная и финансовая  деятельность
4.1.4. Применение модели товарно-денежных потоков для оценки текущего состояния, прогнозов развития и инвестиционных проектов

4.2. Основные участники рынка электроэнергии
4.2.1. Поставщики
4.2.2. Единая национальная (общероссийская) энергетическая сеть
4.2.3. Распределительные сети
4.2.4. Системный оператор
4.2.5. Организации коммерческой инфраструктуры
4.2.6. Энергосбытовые организации в энергетике
4.2.7. АО-энерго – энергосистемы изолированных регионов

4.3. Организационно-экономическая структура энергетики Дальнего Востока
4.3.1. Особенности функционирования Объединенной энергосистемы (ОЭС) Востока
4.3.2. Цели и задачи реформирования энергосистем Дальнего Востока

Глава 5. Система государственного регулирования в электроэнергетике

5.1. Функции и органы государственного регулирования
5.2. Сфера и методы тарифного регулирования в современной электроэнергетике
5.2.1. Регулирование на основе экономически обоснованных затрат   
5.2.2. Стимулирующее регулирование
5.2.3. Система регулируемых тарифов в российской электроэнергетике
5.3. Недискриминационный доступ к услугам естественных монополий
5.4. Регулирование конкурентных видов деятельности в электроэнергетике
5.5.  Антимонопольное регулирование рынка электроэнергии
5.6.  Регулирование рынков топлива
5.7. Прогнозирование и проектирование развития электроэнергетики
5.7.1. Разработка перспектив развития электроэнергетики
5.7.2. Системное проектирование электроэнергетики

Глава 6. Система рынков в электроэнергетике
6.1. Состав и взаимосвязи рынков
6.2. Основы построения оптового и розничных рынков
6.2.1. Рынок электроэнергии на сутки вперед и двусторонние договоры купли-продажи электроэнергии
6.2.2. Балансирующий рынок
6.2.3. Рынок мощности
6.2.4. Рынок системных услуг
6.2.5. Финансовые права на передачу
6.2.6. Производные финансовые инструменты
6.2.7.  Розничный рынок электрической энергии

6.3.Особенности оптового рынка в российской электроэнергетике
6.3.1. Субъекты российского оптового рынка
6.3.2. Основные принципы функционирования переходного оптового рынка электроэнергии (мощности)
6.3.3. Особенности российского розничного рынка электроэнергии

6.4. Рынки сервисов
6.4.1. Сервисные виды деятельности
6.4.2. Организация конкурентного оказания сервисных услуг
6.5. Рынок тепловой энергии и его взаимосвязь с рынком электроэнергии

Глава 7. Управление надежностью в электроэнергетике
7.1. Надежность объектов электроэнергетики и энергосистем
7.2. Обеспечение надежности
7.2.1.  Механизмы управления надежностью
7.2.2. Технологические и организационно-экономические возможности регулирования уровня надежности
7.2.3. Рынок системных услуг и основные направления повышения надежности

Раздел III. Управление и экономика предприятий электроэнергетики

Глава 8. Основы современного менеджмента и построения организационных структур
8.1. Развитие науки управления и современный менеджмент
8.2. Уровни и методы управления
8.3. Основные  функции менеджмента
8.4. Организационные структуры и их проектирование
8.4. Организационно-структурные преобразования в РАО «ЕЭС России»   

Глава 9. Корпоративное управление на энергетических предприятиях
9.1. Органы и процедуры управления энергокомпанией
9.1.1. Общие положения
9.1.2. Структура органов управления и контроля, модель управления
9.1.3. Процедуры управления

9.2. Организация взаимодействия менеджмента с акционерами и инвесторами
9.2.1. Статус акционера и порядок учета его прав
9.2.2. Права и  классификация акционеров в зависимости от их прав
9.2.3. Инвесторы
9.2.4. Система взаимодействия с инвесторами (акционерами)

9.3. Оценка бизнеса энергопредприятия и его рыночная капитализация
9.3.1. Стоимость предприятия. Факторы, влияющие на стоимость предприятия электроэнергетики
9.3.2. Методы оценки стоимости предприятий электроэнергетики
9.3.3. Порядок распоряжения активами

9.4. Реорганизация на энергопредприятиях: разделение, выделение, слияние и поглощение
9.4.1. Разделение и выделение как способы реорганизации
9.4.2. Порядок реорганизации в форме выделения (разделения)
9.4.3. Укрепление разделившихся компаний. Формирование холдингов, присоединение (слияние)

Глава 10. Планирование, бюджетирование и оценка финансовых результатов предприятия электроэнергетики
10.1. Стратегическое планирование
10.1.1. Введение в стратегическое планирование
10.1.2.  Примеры стратегий энергетических предприятий

10.2. Бизнес-план и планирование
10.2.1. Общие принципы бизнес-планирования. Система планов
10.2.2. Организация бизнес-планирования в ОАО РАО «ЕЭС России»
10.2.3. Структура бизнес-плана
10.2.4. Особенности бизнес-планирования в электроэнергетических компаниях разного профиля деятельности
10.2.5. Порядок разработки бизнес-плана
10.2.6. Консолидированный бизнес-план межрегиональных компаний

10.3. Бюджет движения потоков наличности в системе бюджетирования электроэнергетических компаний
10.3.1. Бюджетирование
10.3.2. Современная организация бюджетирования
10.3.3.  Казначейское исполнение бюджета

10.4. Учетная и налоговая политика электроэнергетических компаний
10.4.1. Особенности учетной и налоговой политики электроэнергетической  компании
10.4.2. Организация бухгалтерского и налогового учета в компаниях электроэнергетики
10.4.3.  Аудиторское заключение по финансовой отчетности
10.4.4. Управленческий учет
10.4.5. Переход от российских стандартов бухгалтерского учета к международным стандартам бухгалтерской отчетности

10.5. Оценка финансовых результатов
10.5.1. Прибыль как основной финансовый результат работы электроэнергетической компании
10.5.2. Особенности расчета прибыли в российской системе бухгалтерского учета и в международной системе финансовой отчетности
10.5.4. Экспресс-анализ финансовых результатов
10.5.5. Основные направления распределения и использования чистой прибыли

Глава 11. Важнейшие функциональные подсистемы в электроэнергетических компаниях
11.1. Управление персоналом
11.1.1. Структура кадров, методы оценки и отбора, подготовки и переподготовки
11.1.2. Мотивация и стимулирование персонала
11.1.3. Нематериальное стимулирование персонала
11.1.4. Социальное партнерство

11.2. Управление издержками
11.2.1. Издержки на энергопредприятиях
11.2.2.  Программа управления издержками: структура, порядок разработки, утверждения и контроля

11.3. Управление закупками
11.3.1. Оптимизация закупочной деятельности
11.3.2. Организация закупочной деятельности в элетроэнергетике

11.4. Управление инвестиционным процессом
11.4.1. Инвестиционные проекты и оценка их эффективности
11.4.2. Проектное финансирование
11.4.3.  Формирование инвестиционной программы и портфеля заказов. Управление проектами

11.5. Управление ремонтными услугами
11.5.1. Система комплексного ремонтного обслуживания
11.5.2. Основные  подходы к организации технического обслуживания и ремонта оборудования, зданий и сооружений тепловых электростанций
11.5.3. Планирование ремонта оборудования

11.6. Управление инновациями
11.6.1. Интеллектуальная деятельность, ее учет и оценка
11.6.2. Организация структуры в инновационной сфере
11.6.3. Формирование рынка инноваций и интеллектуальных ресурсов на основе IT-технологий

11.7. Техническое регулирование в электроэнергетике и управление качеством
11.7.1. Закон «О техническом регулировании» и его применение в электроэнергетике
11.7.2. Практика стандартизации в электроэнергетике
11.7.3. Системы менеджмента  качества согласно ИСО 9000

11.8. Управление воздействием энергопредприятий на окружающую среду
11.8.1. Электроэнергетика и окружающая среда
11.8.2. Экологическая работа в энергокомпаниях
11.8.3. Формы и методы участия энергопредприятий в механизмах Киотского протокола

11.9. Оперативное управление
11.9.1. Функции, структура и особенности оперативного управления
11.9.2. Задачи оперативного управления
11.9.3. Оперативное управление рисками (риск-менеджмент) и антикризисное управление
11.9.4. Общие требования к инженерному менеджменту в области оперативного управления производственной деятельностью
11.9.5. Контроль и анализ в оперативном управлении
11.9.6. Оперативное управление технологическими процессами предприятий электроэнергетики
11.9.7. Оперативное управление финансами
11.9.8. Оптимизация режимов работы электроэнергетического оборудования

Глава 12. Основные подсистемы предприятий электроэнергетики, обеспечивающие их жизнедеятельность
12.1. Юридическо-правовая защита
12.1.1. Организация правового обеспечения
12.1.2. Направления и оценка качества правового обеспечения
12.1.3. Опыт РАО «ЕЭС России»

12.2. Связи электроэнергетических компаний с общественностью и органами государственной власти –  PR и GR
12.2.1. Связь с общественностью
12.2.2. Особенности PR-деятельности электроэнергетических компаний различных видов деятельности
12.2.3. Взаимодействие электроэнергетических компаний с органами государственной власти
12.2.4. Организация, формы и методы GR-работы

12.3. Информационные технологии
12.3.1. ИТ-служба в системе управления электроэнергетической компании
12.3.2. Информационные системы электроэнергетики

Глава 13. Развитие энергетики в условиях рынка
13.1. Концепция инвестиционного развития электроэнергетики
13.2. Реализация перехода в фазу развития в 2006-2008 гг.
13.3. Институционные условия эффективного развития электроэнергетики в условиях рынка

Глава 14. Долгосрочное планирование и проектирование  развития электроэнергетики

14.1. Целевое видение развития ЕЭС России на период до 2030 года
14.2. Генеральная схема размещения объектов электроэнергетики до 2020 г.
14.3. Прогнозный баланс электроэнергетики на 2008-2015 годы


Рекомендуемая литература
К разделу I
К разделу II
К разделу III
К разделу IV

Федеральные законы РФ
Постановления Правительства РФ
Приказы Министерств РФ
Методические указания


Размер 13.57 Мб Формат Word 93 (doc) страници 1074


Даунлоуд: http://rusfolder.com/3343208




Какво прави бойковата власт с парите на инвалидите?

Допреди Бойко, може би по-правилно да кажем до преди новата ера, интеграционните добавки за инвалидите (които са мизерни - около 18 лв на месец) се превеждаха по дебитните карти (които всеки инвалид трябваше да има) 2-3-4 дена преди началото на новия месец. Така беше при Костов, при царя и при Станишев. Откакто дойде очилатото недоразумение от Световната банка, нещата коренно се промениха. Не само че не се изплащат преди първи 1-ви от следващия месец, а се бавят и след това. От разговор с приятелски настроен банков служител разбрах далаверата:

- дебитните карти на пенсионерите са от банка ДСК
- логиката сочи, че Агенцията за социално подпомагане (АСП) трябва да превежда парите директно на ДСК
- обаче във всяка област областната дирекция на АСП превежда парите на банка-посредник, която след това ги превежда на ДСК.

Не съм банков спец, но знам, че това е далавера. Най-малкото защото банките посредници взимат такси за тези услуги. А имам и подозрение защо се задържат няколко дни в сравнение с всички правителства преди тях - ами заради лихвата по овърнайт-депозитите. Може и да бъркам. Но принципно съм права - за да се вкара банка-посредник означава, че тя има някаква далавера.

И тук иде въпросът: Как областните дирекции са избрали банките-посредници? Чрез обществена поръчка? Чрез конкурс? Дрън-дрън.

И още въпрос имам: Сред банките-посредници фигурират ли ПИБ на Цеко Минев, КТБ на Цветан василев, Инвестбанк на Петя Славова, Българо-американската кредитна банка на Цветелина Бориславова?

Мнозина здрави и прави хора ще си кажат "е, какво, задържали ги няколко дена". Ама вижте общия размер на  сумата и таксите върху оперирането с нея; както и евентуалните лихви по овърнайт депозити, които подозирам. Резултатът в парично изражение съвсем, ама съвсем няма да е малък.


Според мен псипопатът с очилата започна да задържа всички плащания в края на миналата - началото на тази година, когато усети, че ни заплашва ликвидна криза. Опасността от нея мина. Но новооткритата далавера разцъфтя.

Съжалявам, че съм боса в банковото право - закони, правилници, наредби - така че да мога да изготвя компетентно искане по Закона за достъп до обществена информация за тая далавера.

Edit:
Понеже изтрих един коментар, който ме обвияваше, че след като признавам, че не съм компетентна, продължавам да пиша в блогосферата лайна - издтрих го за обидата, не за упрека. И се зарових малко. Хората учат 5 години за банкери и с голата си диплома след това 10 години им трябват, за да станат такива. Но ако човек иска да научи нещо конкретно, е твърде вероятно да успее. За какво иде реч - за нещо, което по-горе казах, че подозирам, а сега разбрах, че съм права:

За така нарачените overgnight депозити. Това са еднодневни депозити на банките, за които получават, макар и минимална лихва (под1%). Два-три деня задържаш плащането на инвалидните добавки и ей ти я лихвата на тепсия - която не е хич не е малка, ако  погледнем целия и паричен еквивалент.

И пак да кажа: грабежът е предпоставен със самия факт, че една държавна агенция - Агенцията за социално подпомагане, не превежда парите директно на ДСК (защото само от там ги взимат инвалидите), а набутва банка-посредник. Който посредник очевидно не го прави от алтруизъм. Описах по-горе двата механизма чрез които избраните от властта банки крадат и чрез инвалидите.

четвъртък, 1 ноември 2012 г.

Какво става в Русия и какво тепърва ще става

Малко наши журналисти, политолЪзи и социолЪзи се интересуват от Русия и затова руската тема почти не присъства в медиите.

Което освен невежество, е и груба грешка. Тъй като сме твърде зависими от Северната империя и е добре за нас да сме наясно какво става там. А не да слушаме цирковете на Дянков с напляскването, да гледаме кашата, която Баце забърка с АЕЦ "Белене" и глупостите, които изприказва покрай това,  импотентността на външния ни министър по отношение на Русия или унижението да получим отказ от предварително договорено посещение на руския президент.

И необходимото познание на процесите там е важно не толкова за русофилите, колкото за русофобите. Затова давам заглавията и линкове за сваляне на 4 много нашумели в Русия аналитични доклада, които имаха голям обществен отзвук сред политическите среди и интелигенцията. Професионално написани доклади, от истински професионалисти - политолози и социолози, а не като нашите търчи-лъжи рейтингометри.

2011. Политический кризис в России и возможные механизмы его развития - ЦСР (Сергей Белановский, Михаил Дмитриев).doc
Размер: 397 кб


2012-05. Общество и власть в условиях политического кризиса - ЦСР.pdf
Размер: 1.49 Мб

2012-08. Большое правительство Владимира Путина и «Политбюро 2.0» - Минченко.pdf
Размер: 443.12 кб

2012-08. Схема на участниците и връзките им в Политбюро 2.0.gif
http://rusfolder.com/foto/view_foto/5ash7b_rp0lc/ 

2012-10-23. Изменения политических настроений россиян после президентских выборов - ЦСР.pdf
Размер: 1.80 Мб

сряда, 31 октомври 2012 г.

понеделник, 29 октомври 2012 г.

Как да участваме в атака на Anonymous

Малко хора знаят, че големите атаки на Anonymous, Lulzsec и други хакерски групи всъщност не са дело на ограничена група хактивисти, а са социално движение. При декемврийските атаки на Anonymous се смята, че са участвали няколко десетки хиляди хора от цял свят. От социологическа гледна точка това е изключително интересно - как малка, тясна, силно затворена група вможе да мобилизира десетки хиляди хора.

Не съм социолог (въпреки че горният въпрос ми е мното интересен), а като хактивист ще покажа как можем да се присъединим към атака. Изключително просто е. Трябва да се намери някъде в мрежата да се свали една мъничка програмка HOIC. Като я напишете в гугъл ще я намерите, но ето и директен линк - http://rusfolder.com/33361438
Файлът е zip, разархавираме го в отделна папка  HOIC и нш трябва само файлът hoic2.1.exe . Стартираме го и излиза следната картинка:

Долу крайно десният бутон ч(въпреки, че не е оформен като бутон) е TARGETS с две опции (+) и (-). TARGETS означава "цели" е опциите са за прибавяне или махане на цели. Когато знаем целта, натискаме (+)


В отворения вляво прозорец горното поле е URL - в него вкарваме обекта на атаката, т.е. адреса на сайта както е обявен от организаторите. Ако не сме много наясно, не пипаме другите опции. Единственото което ни остава да направим е да натиснем червения бутон  FIRE TECH LAZER. И вече сме един от атакуващите.

Това са атаки тип DDoS (distributed denial-of-service attack) - груб превод - широко разпределени атаки за отказ от услуга. В смисъл, когато твърде много потребители се обръщат към един сайт, т.е. към неговата услуга, той в един момент блокира, защото ресурсът му не е достатъчен. С мощен DDoS практически може да бъде свален всеки сайт. Сега дойде моментът да обясня какво прави HOIC, което е абревиатура на High Orbit Ion Canon. Кяато стартираме програмката, вкараме адреса и натиснем бутона FIRE TECH LAZER към сайта-цел започват да идват непрекъсняато заявки, ама толкова непрекъснато, че 200-300 души могат свалят простичък сайт. А за големите сайтове е необходимо да се включат няколко хиляди души.

Засега нашите Anonymous са малко и нямат технологична култура и идеология. Друга имат - но технологичната култура и идеология им липсват. Затова свалят сайтове в неработно време - когато системните администратори ги няма. Много уважавам идеята и движението Anonymous, но след работно време ако измисля как да подлъжа приятелките пенсионерки на баба ми докато си дрънкат по скайпа с внучето в САЩ да си пуснат HOIC, всеки сайт ще сваля.

Разбира се, възникват куп въпроси, първият е: откъде да разберем кого атакуваме и от колко часа (много е важно да е едновременно). Принципно се прави чрез IRC канали и туитър - обявява се целта, началният и крайният час на атаката.

Това може да го възприемете като въведение, защото има още неща, които редовният  участник в атаките е хубаво да знае. А специално за КиберЯвор пояснявям, че пиша това с чисто образователна цел и никого не подтиквам да прави тези неща.


събота, 27 октомври 2012 г.

Тайната справка на спецслужбите за Бойко Борисов

Преди няколко дена написах постинг "Тайната история на Бойко Борисов", в края на който обещах, че ще следват 4 продължения. Но след като размислих, че това не е добро решение, защото справката е цялостен документ и не може логично да бъде разделена на части, от което се губи цялостната представа за Светиня Му. Затова реших да я пусна цялата, макар и дълга, защото мисля, че е важна за нашето общество.

Тази справка се появява от няколко години в различни форуми, без да е посочен автор. Повечето  хора нямат представа как работят спецслужбите - авторство на аналитични доклади, справки и пр. няма - те са екипно дело. От анализа на справката е очевидно, че е писана през 2002-2003 година от екип служители от спецслужбите. 

И понеже всички медии мълчат, аз публикувам този текст. С ясното съзнание, че в екипа е имало и служители от бившата Държавна сигурност - което за зомбираните гейберасти е поредно доказателство за заговора на комунетата срещу Великия вожд. А въпроси за отношенията на Светиня Му с Държавна сигурност и наследилите я полупрестъпни мрежи гейберастите отказват дори да си задават.

Аз не приемам на доверие нито едно твърдение от нея, но предполагам, че 90% от нещата са верни. Обаче не са написани, за да станат достояние на обществото или на правоохранителните органи, за да вземат съответни мерки. А да са средство за манипулация на нарцистичния пожарникар.

Ето я справката, за която всички медии мълчат:


Бойко Методиев Борисов е роден на 13.06.1959 год. в София – гр. Банкя. Баща му - Методи Борисов, до 1987 год. е служител на Софийско градско управление – МВР.Бил е началник на 2-ри сектор в столичната противопожарна охрана. Членувал в БКП. Уволнен заради извънбрачна връзка.Майка му - Венета Борисова е починала. Била е начална учителка в Банкя. Сестра му Красимира Методиева Иванова, род. 1956 год. и живуща в София, кв. Княжево, работи като лекар-педиатър в бившата ІІІ АГ-болница, Княжево. Болницата е приватизирана от акционерно дружество с нейно дялово участие.

Съпругът й е адвокат. Имат син, студент по право. Бойко Борисов има дъщеря от разтрогнат брак – Венета, която учи в САЩ, Лос Анджелис. Понастоящем съжителства с Цветелина Бориславова - Известна с псевдонима "Цеца- Секса"(вж. Приложение № 1). Бойко Борисов завършва средно образование в гр. Банкя. Бил е секретар на комсомолската организация в училището.

През 1977 год. кандидатства във Висшата специална школа на МВР в Симеоново, факултет "Държавна сигурност", но e пренасочен и приет във факултет "Противопожарна охрана" с оглед миналото на дядо му (разстрелян на 22.09.1944 год.). През 1982 г. се дипломира като инженер по специалността "Противопожарна техника и безопасност" с чин младши лейтенант. Редовната си военна служба отбива в ШЗО-Плевен през периода 1977-1978 год. Активен състезател по карате. Бил е треньор на националния отбор по карате.

В системата на МВР започва работа като командир на взвод, а по-късно е командир на рота в СГУ-МВР - “Противопожарна охрана”. Впоследствие е преназначен в ЦУПО (Централно управление на противопожарната охрана). Известно време е физкултурник на Софийско градско управление - МВР. От 1985 г. до 1990 г. е преподавател и завеждащ катедра във Висшия институт за подготовка на офицери и научноизследователска дейност (ВИПОНД) на МВР. Има защитена докторска дисертация. През 1989 год. е командирован с курсантски взвод в района на Каолиново, Дулово и Разград за охрана на селскостопански обекти и оказване помощ по прибиране на реколтата след масовите изселвания на местните жители в Турция. (Неговите твърдения в интервюта от 2001 г., че в този период е командвал батальон не отговарят на истината.)

През 1990 год. отказва да подпише декларацията за деполитизиране, напуска системата на МВР и започва личен бизнес в областта на охранителната дейност. В този период установява сътрудничество и взаимодействие с публично компрометирани лица и фирми, занимаващи се рекет, връщане на пари от неизправни длъжници и други незаконни дейности (вж. Приложение № 1). Показателно в тази насока е дългогодишната съобщна дейност, вкл. ползването на общ офис в парк хотел "Москва", с Младен Михалев "Маджо", Румен Николов "Пашата" и др. Налице са данни от много източници и публикации в пресата, че охранителната фирма на Бойко Борисов “Ипон” също е съпричастна криминални деяния, в т. ч. и към неразкритото убийство на лице на 05.12.1994 г. в “Зона Б-5” (фирмата е била наета като посредник за възстановяване на дължими от убития няколко десетки милиона лева на известна фирма). Не е разкрит и случаят с кражбата на 500 000 лв. от касата на “Ипон” и последвалото убийство на извършителя (служител във фирмата) и неговата приятелка в района на гр. Враца.

Предвид връзките на Бойко Борисов с организираните престъпни структури през 1998-2000 г. е изучаван от Националната служба за сигурност (ОР Румен Йорданов) с цел привличането му за негласен сътрудник. В този период е давал регулярна информация за поведението и действията на лидери на престъпни силови структури и други криминално проявени лица. (Тогава, а в някаква степен и понастоящем, откриването на оперативна разработка или регистрирането на определени лица като агенти и нещатни сътрудници или кандидати за такива, се е използвало като форма за осигуряване чадър при осъществяване на незаконосъобразни действия в полза на конкретни управленски или корпоративни кръгове. Като пример – Поли Пантев, Косьо “Самоковеца”, Славчо Б. Христов и много други.) Папката със събраните за Бойко Борисов материали, заедно с постъпилите от него сведения са били докладвани на тогавашния директор на НСС ген. Атанас Атанасов и вербовката е била одобрена, но не е осъществена поради настъпилите кадрови и структурни промени в спецслужбата след парламентарните избори през 2001 г.

Понастоящем “Ипон” се нарежда сред най-големите охранителни фирми в страната (охранителният й състав възлиза на около 800-900 души). Фирмата охранява редица обекти и лица, вкл. "Мобилтел", тръбопроводите на "ЛУКойл", хазартната фирма "Ай Джи Ем", Първа източна международна банка, "Булинс"; къщите и вилите на Славчо Христов, Николай Маринов "Маргина", Младен Михалев "Маджо" и др. През лятото на 2000 год. "Ипон" поема физическата охрана на Общинска банка с протекциите на Стефан Софиянски, Сава Джендов (бивш началник на УБО) и др. От пролетта на 2001 год. "Ипон" охранява и алкохолната фирма "Синхрон инвест". След назначаването на Борисов за гл. секретар на МВР, той прехвърля акциите си от фирмата на Д. Бадънков (бивш началник на направление "Охранителна полиция" към СДВР, чийто син е служител на ГКПП-Аерогара София). На възловата длъжност в системата на МВР е лансиран на премиера от бизнесмени и политици със съвпадащи интереси за запазване контрола върху обстановката в страната след последните парламентарни избори:

- о. з. ген. Любен Гоцев, о. з. ген. Бриго Аспарухов и др., ориентирани към съхраняване и разширяване значението и участието си в управлението на обществено-икономическите и политически процеси;

- кръга “Банкя” (контролиращ ключови властови структури - главно в МВР, МФ и МП, и с огромно влияние върху сенчестата икономика и организираните силови структури), включващ Чавдар Чернев, Димитър Събев, Максим Димов, Виктор Вълков, Ивайло Трифонов, Славчо Б. Христов и др., с цел избягване риска от трусово разграждане изградените и функциониращи сенчести финансово-икономически схеми.

За кратък период се налага като ключова ръководна фигура в системата на МВР, въпреки липсата на професионални познания, разбиране и опит в полицейската дейност и очевидните безсъдържателност и хаотичност на предприетите от него действия. За това спомагат:

- атрактивното му публично поведение, ориентирано към формиране на обществена видимост за наличие на решителност, воля и възможности за решаване проблемите на борбата с престъпността на фона на слабите енергичност и реактивност на министър Петканов;

- съдействието на бързо разширилият се кръг от обществено-политически и икономически субекти (фирми, групировки, политически дейци, медии), открили в лицето му шанс за оптимално съхраняване на изградената политико-икономическа властова схема, като резултат от толерантния му подход спрямо реалните възлови фигури, свързани със сенчестия и престъпен бизнес. Ходове на Бойко Борисов в тази посока:

1. Отсъствие на действия по активирането на заведени и откриването на нови оперативни дела и сигнали за определени лица и структури в паралел с наличните безспорни свидетелства за негови регулярни срещи с тях, а именно:

- бивши и настоящи ръководители в системата на МВР (ген. Атанасов, Сл. Босилков, и др.), обезпечавали отклоняването на средства от контрабандните канали за нуждите на кабинета “Костов” и с данни за съпричастност към функционирането на дълбоко вградените корупционни мрежи с базово значение за основни престъпни дейности (контрабандата, наркотрафика, кражбите и задграничния трансфер на автомобили и др., които са практически неосъществими без информационно обезпечаване и техническо осигуряване от страна на полицейските и специалните служби и свързаните с властта охранителни фирми). Това е придружено с тяхната настоятелна немотивирана публична подкрепа, без да се дава ход на наличните данни за техни неправомерни действия в битността им като държавни служители. (Напр. действията им по отношение водените в НСС и ЦСБОП разработки на Косьо “Самоковеца”, сигналите за контролираната от ген. А. Атанасов контрабанда на ГКПП-Русе, оперативните дела на РДВР-Хасково от 1997 и 1998 г.,).

- престъпните лидери Младен Михалев (“Маджо”), Костадин Димитров (“Косьо Самоковеца” – засечени са няколко негови срещи в хотел на Боровец с приближени на Бойко Борисов), Методи Методиев (“Мето Илиенски”), Георги Илиев (проведената среща с него през м. януари т. г. е завършила със скандал). На настоящия етап, извън спорадичните публични бойки заявления срещу членове на техните структури от второ и трето ниво, не съществува готовност и нагласа за разгромяването или поне частичното им неутрализиране за някакъв обозрим период.

2. Провеждане на кадрова политика, ориентирана към възстановяване и укрепване на служители с нееднозначна професионална и личностна характеристика, вкл. такива, за които има множество свидетелства за нерегламентирани контакти и връзки с криминални структури - Красимир Петров, (директор на РДВР-Бургас), Стоян Велчев (зам.-началник на СДВР – МВР), Веселин Павлов (зам.-началник на НСГП), Венцислав Великов (зам.-началник НСБОП), Огнян Атанасов (директор на ДОИ-МВР), Красимир Младенов (зам. директор на НСБОП), Николай Начев (началник на икономическото направление в НСС), Янчо Станчев (началник ДОИ-Хасково), Николай Григоров (началник служба “Полиция” - СДВР), Цветан Сечанов (началник служба "Полиция" в РДВР – София окръг), Александър Василев (началник на 02 РПУ-София, вкл. директора на ДНСП Васил Василев и др. (Вж. Приложение № 1)
Очерталият се паралел между личните амбиции на Бойко Борисов и интересите на корпоративни и партийно-клиентелистки кръгове дава тласък за неговото форсирано оформяне и използване като реален политически фактор с нарастващо значение за бъдещото конфигуриране на политическата власт. Ходове в тази насока:

- дискредитиране и отстраняване от политическата сцена на Стоян Ганев – данните са, че Бойко Борисов е предоставил на премиера компрометиращи материали за Стоян Ганев, в т. ч. подадена му от ген. Атанас Атанасов информация за номерата на негови сметки в задгранични банки. Постигнатата цел е неутрализиране на рисково силното за него влияние на приближения до премиера началник на кабинета му (респективно пресичане достъпа до изпълнителната власт на считания за протеже на БСП Васил Божков “Черепа”) и превръщане на Бойко Борисов в първостепенно довереното лице на Симеон Сакскобургготски. Размиване причастността на главния секретар на МВР към този акт е постигнато чрез подходящи коментари в пресата (в. “Сега”: “Сега генералът изглежда точно на мястото си… Нещо повече - той стана най-популярният човек във властта. За разлика от Ганев, Борисов съвсем ясно заявява, че няма намерение да драпа за по-висок от отредения му пост. От всички думи и действия на главния секретар на МВР може да се отсъди, че той признава един-единствен авторитет над себе си - премиера - и ще му е предан до края.”). Пуснати са в обръщение и всевъзможни предположения и слухове, в т. ч. шоково невероятни (завършила с разрив хомосексуална връзка между премиера и Ст. Ганев).

- настъпателно надхвърляне рамките на отговорностите и компетенциите му като главен секретар на МВР, способствало за принизяване значението и статута на вътрешния министър и установяване на практическо вътрешноведомствено двувластие. - принизяване отговорността на гл. секретар на МВР за състоянието на криминогенната обстановка в страната чрез нестихващи публични атаки срещу следствието, прокуратурата и съда, с цел фокусиране вниманието на обществото (и влиятелните фигури в изпълнителната власт) основно върху пасивите на съдебната система. Удобно формираният резултат е бързо завишаване на личната популярност на Бойко Борисов за сметка на нарастващото междуинституционално напрежение, а следователно и на стабилността на управлението на страната. Разчетът предвижда безусловно ситуиране на Бойко Борисов на възлова властова позиция в бъдещата управленска схема при дискредитиране и отпадане на сегашния кабинет.

- безусловно неутрализиране на конкурентните сенчести структури (Васил Божков “Черепа”, “баретите”, ВИС). Данните са, че отдавнашната остра непрязън между Алексей Петров и Бойко Борисов (респективно Младен Михалев “Маджо” и Румен Николов “Пашата”) прераства в открито противопоставяне с назначаването на последния за гл. секретар на МВР. Причините за това са силните притеснения на Борисов от наличните в Алексей Петров компрометиращи данни за него; значителната поддръжка на влиятелни еврейски кръгове (съвместен бизнес, поддържана стабилна връзка с бившия посланик на Израел Давид Коен); застрашително силните му позиции във Военна и Главна прокуратура (Никола Филчев), службите в системата на МВР (Филко Славов) и политическите партии .(Надежда Михайлова); даващи реални шансове на опитите за неговото лансиране за шеф на НСБОП. Стрелбата срещу Алексей Петров през м. август т. г. беше използвана за легитимиране масираната атака срещу свързаните с него структури и трайното му игнориране като рисков за Бойко Борисов фактор. (Паралелния резултат е отклоняване на общественото внимание от неочаквано проявилата се причастност на Борисов към схемата за продажбата на “Булгартабак” - публикувания в пресата запис на срещата на Майкъл Чорни с консултанта по сделката Георг Цветански”)

- създаване на необходимите предпоставки и условия за изтласкване на Бойко Борисов високо в йерархията на изпълнителната власт. Това се потвърждава от споделеното от него в тесен кръг твърдо намерение да се кандидатира за кмет на предстоящите местни избори, което ще му проправи пътя до поста на министър-председател. Базирано е на преценката му, че много скоро, поради задълбочаващи се здравни проблеми, Симеон Сакскобургготски няма да бъде в състояние да се справя със задълженията на премиер и ще слезе от българската политическа сцена. На настоящия етап заплаха при реализацията на политическия възход на Бойко Борисов се очертава от страна на:

- някои внимателно наблюдаващи страната външни фактори – САЩ и някои европейски страни, разполагащи с достатъчно информация за него самия като личност и за същностните подбуди на подкрепящите го финансово-икономически и политически кръгове. На проведена през м. май т. г. среща в Румъния на министрите на външните работи на ЕС, представителят на Португалия в пряк текст е заявил, че одобряването на кандидатурата на България е силно несигурна, предвид лансирането на криминално проявения Бойко Борисов на високите етажи на изпълнителната власт. След обсъждане присъствалите на срещата български представители постигнали съгласие до срещата в Прага да не се дава гласност на заявената на форума позиция.

- професионалните кръгове от системата на МВР и образованите слоеве от населението, разполагащи с информация и възможности за обективна оценка на действията и преследваните цели от Бойко Борисов и поддържащите го кръгове. Индикация за това са преобладаващия брой негативни становища в Интернет-форумите и коментарните рубрики на електронните издания на вестниците (негативните оценки за него като личност и държавен служител далече надхвърлят позитивните - до 80% в полза на негативните), както и огласените в тях видимо обосновани дискредитиращи го информации. (Вж. Приложение 2).

Възприетата тактиката по париране на тези неблагоприятни тенденции е:

- масирана медийна обработка и необратимо трайно насаждане в публичното съзнание неговата успешност като управленец, което да направи невъзможно евентуално противодействие на президента, парламентарно представените партии и критично настроените обществени кръгове срещу политическото му израстване. (Емил Кошлуков, в. "Новинар": “Това, което Бойко Борисов постигна като политическо развитие, трябва да бъде използвано... Днес неговото умение, неговото политическо присъствие трябва да бъде осребрено. И ще бъдем глупави политици, ако не използваме тази възможност… Това си личи по изследванията - човекът е най-уважаван от всички. Безспорно това е лидерът.) За наличието на подобен стремеж може да се съди и по безцеремонно различните трактовка и оценки на определени политически и икономически кръгове и свързани с тях медии за очевадно припокриващите се и като параметри, и като управление криминологични обстановки - настоящата и тази преди 2 години. Конкретен пример за настъпателно ориентиране политиката на медиите в благоприятна за Борисов посока е прекратеното огласяване на компрометиращи данни за него от радио “Нет” през м. февруари т. г. след проведен личен разговор с Андрей Райчев – известен социолог и съпруг на тогавашния програмен директор на радиото Виза Недялкова.

- поддържане на редовни контакти с премиера, президента, политическите лидери и обществено влиятелни фигури с оглед възприемането му като безалтернативен действен фактор в управлението на страната, включително и чрез изграждане на лично ангажирани отношения с тях. (Известно е, че Борисов е настоявал пред началника на НСО да не се снема персоналната охрана на Надежда Михайлова, въпреки липсата на необходимост от такава. Като аргумент посочил постъпили сигнали за заплаха срещу нея и когато службите не потвърдили наличието на такива, се позовал на отправено към него искане от задгранични фактори.)

- установяване на взаимно обслужващи контакти и връзки с представителите на чужди държави, в т. ч. чрез оказване на незаконосъобразни услуги. (През м. май т. г. американски спец. представител е посетил главния секретар в неговия кабинет в МВР и се е интересувал дали българските специални служби могат да подслушват посолството на Иран. Борисов опитал да направи справка по телефона, но останал недоволен от получения уклончив отговор и завел американския разузнавач директно в командния център на СОТИ, където достъп имат само много малък, списъчно ограничен брой длъжности лица. В негово присъствие Борисов попитал една от дежурните операторки: "Абе, можем ли да слушаме иранското посолство?". Слисаната служителка отговорила, че не знае. По подобен начин главният секретар реагирал и във връзка с молба на американски гражданин, служител от охраната на американското посолство, за извършване на справка за лице. На предишна среща двамата се договорили подобни рутинни справки да се извършват директно, а не чрез МВнР. С оглед тази договорка американският служител се свързал с началника на оперативния отчет на СДВР и поискал да му бъде предоставена информация за интересуващото го лице. Получил отказ с обяснението, че това е нарушение на нормативните разпоредби. Веднага след това Борисов се обадил на дежурния офицер в СДВР да се интересува за "бюрократа" и "идиота", който отказал услугата на американския служител.)

ПРИЛОЖЕНИЕ № 1 УЧАСТИЯ ВЪВ ФИРМИ:
1. Ипон-1"ООД, регистрирана на 13.09.1991 год. на адрес София, ул. "Раковски" 209. В тази фирма Бойко Борисов е съдружник с баща си (Методи Борисов Георгиев), Живко Делчев Делчев и Павел Методиев Алексиев.

2. "Ипон-2"-ООД, регистрирана в края на 1992 год. на същия адрес, в която е съсобственик с Цветелина Бориславова.

3. "Ипон-Агенция за сигурност и охрана"-ООД, регистрирана през м. април 1998 год. на адрес: София, ул."Гечкенли". Съдружници и управители - Владимир Петев и Васил Калугеров. Изпълнителен директор - Младен Георгиев.

4. "Интербулпред"-АД, регистрирана през есента на 1997 год. на адрес София, бул."Г.М.Димитров", бл.3, ет. 6. и уставен капитал 1 млн.лв. Съвет на директорите - Бойко Борисов, Евстати, Гюров, Чавдар Чернев, Румен Николов, Димо Кръстинов, Владимир Петев.

5. "Тео Интернационал"-АД, Бургас - до лятото на 1996 год. Бойко Борисов е член на Съвета на директорите заедно с Румен Николов "Пашата". Впоследствие са заменени от Иво Каменов Георгиев и Недялко Кирезиев. В периода 1994–1997 "Тео интернационал" е уличена в производство на фалшиви цигари "Марлборо" и "Мелник" във фабриката й в Крайморие. Борисов се оттегля от нея на 24.06.1996, след скандала и бягството на третият собственик – Емил Райков. Аферата е разкрита още на 25.03.1995 г., но тогава делото било смачкано и фабриката продължила да произвежда още 2 г. Налице е информация, че Бойко Борисов и Румен Николов “Пашата” изобщо не са разпитвани за разбитата фабрика. Има данни, че доверен информатор от I РПУ-Бургас е предупреждавал фирмата за предстоящите проверки. По това време шеф на РПУ-то е Георги Пенев - пенсиониран от Бойко Борисов с почести и назначен през м. ноември 2001 г. за регионален директор на охранителната фирма “Ипон”.

6. "Джи енд Би травъл къмпани", регистрирана през есента на 1994 год. и свързана със СИК. Съдружници са Бойко Борисов, "София Делта"-ООД и др. През април 1996 год. фирмата е одобрена за купувач на 55 % от акциите на грандхотел "София" за 595 млн.лв. (8, 5 млн. долара). Впоследствие сделката е разтрогната, поради неизплащане на първата вноска.

7. "Прахайм"-ООД - Червен бряг, учредена през 1996 год. Дейност – производство на сапуни и миещи препарати. Съдружници - Бойко Борисов, Цветелина Бориславова и "Прайм инвестмънт тръст"(един от учредителите и основните акционери на ТСБанк,). Управители – Цветелина Бориславова и Алипи Алипиев.

8. "Будоинвест"-ООД Съдружници: Румен Цветков, Алексей Петров, Бойко Борисов (до м.август 1998 год.)

9. "Би енд Пи Комерс"-ООД, регистрирано през м.май 2001 год. на адрес: София, ул. "Любен Каравелов" 83, ет. 2. Съсобственици - Бойко Борисов и Пламен Тачев Петров.

10. "Цебра"- ООД, регистрирано през 1994 год. Съдружници - Бойко Борисов, Цветелина Бориславова, Живко Делчев.

11. "Ти Би Ай - 97". Съдружници - Бойко Борисов, Тодор Толев-разстрелян преди няколко месеца .

12. "Сириус-2"- ООД, регистрирано през 1992 год.Собственици – Бойко Борисов и Цветелина Бориславова.

13. "Химтекс"- АД. Членове на съвета на директорите Бойко Борисов, Цветелина Карагьозова и Мирослав Дерменджиев до 1997 год. Впоследствие в СД на дружеството влиза майката на Цветелина


ЛИЧНИ ВРЪЗКИ
1. Цветелина Бориславова Карагьозова, род. 27.09.1958 год. в София, председател на Надзорния съвет на СИБанк, разведена. Баща й - Борислав Карагьозов, преди 1989 год. е бил служител на ПГУ- ДС и е работил като материално отговорно техническо лице към български посолства (САЩ, Индонезия, Румъния). Майка й - Веселина Карагьозова, род. 28.06.1929 год. е акционер е в "Кемисол"- АД, Стара Загора – дружество, търгуващо с химически продукти. Има две дъщери от разтрогнат брак със Стефан Абаджиев (син на бившия член на Политбюро на ЦК на БКП и бивш посланик в Румъния Иван Абаджиев). До 18-годишната си възраст Цветелина живее със семейството си предимно зад граница. В Букурещ завършва гимназия към руското посолство. В Румъния започва да следва философия, но след една година прекъсва, поради завръщане на семейството й в България. В София Цветелина завършва английска и испанска филология. Докато следва, започва работа в международния отдел на СУ. След завършването, известно време работи в свързаното със спецслужбите външнотърговско дружество "Инко". По същото време следва и в УНСС, специалност "Международни икономически отношения". Първоначално е представител за Балканите на международна компания за автоматизирани системи. Впоследствие работи в стопанско обединение "Гъвкави автоматизирани производствени системи" (ГАПС). През 1989 год. напуска ГАПС и започва частен бизнес. Участие във фирми и др. стопански организации:
- "Бентонит" - Кърджали (собственост на СИБанк - пряко и чрез офшорни фирми) - собственик и управител. Предприятието е закупено в периода 1998 – 1999 г. от РМД с участието на частни фирми, като сделката е финансирана от свързаната със Славчо Б. Христов БРИБ. Понастоящем има назначена прокурорска проверка за произхода на парите за неговата приватизация като част от разследването на кръга “Капитал”. "Консорциум каучукова индустрия"- АД, София - член на Съвета на директорите;
- "Ай Ти Пи - България"- ЕООД - собственик и управител;
- "Интерпрайм тобако"- ООД - съдружник и управител. Във фирмата участва Румен Николов “Пашата” чрез фирмата си “Арена 95”.
- “Ипон-2"-ООД – съсобственик;
- “Прахайм"-ООД - Червен бряг – съуправител;
- "Цебра"- ООД (която от своя страна е съдружник в "ИПОН - Агенция за сигурност и охрана" – ООД) – съдружник;
- "Сириус-2"- ООД – съсобственик;
- "Химтекс"- АД - член на Съвета на директорите
- "Трол", Лихтенщайн (офшорна фирма) - управител на търговското представителство на фирмата в България. Представителството се помещава на адреса на "Ипон"; - председател на фондациите “Екофонд-Ра” и “Българска медицина” (свързана със Славчо Б. Христов). Двете фондации” държат 9.87% от акционерния капитал на СИБанк. От м.октомври 2001 год. Цветелина Бориславова е председател на Надзорния съвет на СИБанк (според договореност от проведена среща в Гърция през пролетта на 2001 год., на която присъства и Бойко Борисов).
На 27.03.1997 год. е взривен джипа й, вследствие на което е тежко ранена и претърпява няколко операции.

2. БИЗНЕС ПАРТНЬОРИ:

- Павел Алексиев, съдружник в Ипон-1" ООД. Фигурира в редица други фирми, по-интересните от които са в структурите на гравитиращия около КТ "Подкрепа" "Елтекс холдинг". Някои от фирмите на Алексиев са в списъка на т. н. кредитни милионери, а други са свързани с "Отворено общество" и Георги Прохаски. Алексиев е бил собственик на "Солекс" - с. Петърч - един от най-крупните длъжници на фалиралата БЗК.

- Владимир Цонков Петев, род. 1959 год. във Варна, съдружник в "Ипон-Агенция за сигурност и охрана" ООД. Бивш служител в СГУ – ДС. Един от най-близките приятели на Бойко Борисов. Служили са заедно в ШЗО-Плевен и съвместно са тренирали карате.

- Васил Калугеров, съдружник в "Ипон - Агенция за сигурност и охрана" ООД, бивш началник на охранителна полиция в СДВР. След напускането на МВР работи в "Ипон". До 1999 год. е съдружник в "Россия.Ком"-ООД. Заедно с бившия директор на СДВР Ангел Трифонов Трифонов е съдружник във "Флай инс"-ООД, София. Освободен в началото на 2000 г. и мястото му като съсобственик е заето от "БИУМ-99"-ЕООД – фирма на Б. Борисов, регистрирана през м.май 1999 год. в София, ул."Карнеги" 3 с капитал 5 млн.лв. и управител Йордан Здравков Йорданов. (Всъщност собствеността на Борисов в "Ипон" понастоящем е чрез "БИУМ".)

- Младен Георгиев, управител на "Ипон - Агенция за сигурност и охрана" ООД. Към 1991 год. е бил шофьор и автомобилен механик в ЦСБОП. За известен период е оглавявал сектор "Автотранспорт" в същата служба. Завършил задочно школата в Симеоново, а впоследствие и право, след което е назначен за оперативен работник в сектор "Вътрешен тероризъм" - ЦСБОП. Освободен е със заповед на тогавашния директор Кирил Радев, като истинската причина е връзки с престъпни и силови групировки. Започва работа в "Ипон" и през лятото на 2001 год. пряко отговаря за охраната на царица Маргарита.

- Иво Каменов Георгиев, член на Съвета на директорите Тео Интернационал"-АД, Бургас. Завършил ВИФ и защитил най-висок дан киокушинкай в Япония. Член на ръководството на “Химимпорт”. Един от главните съдружници във фирмите на империята ТИМ – варненска групировка, чието име се свързва с прокурора от Върховна касационна прокуратура Николай Колев. Започнала с охранителен бизнес и съмнения за участие в трафик на крадени коли. Извоювала правото на независима дейност след серия от сблъсъци с ВИС, СИК и „Аполо и Болкан". През 1996 г. участвала в престрелка с хора на бившите барети заради контрола на проститутките на Златни пясъци. През 1998 г. обвинена, че е взривила колата на собственика на, бургаската телевизия СКАТ, кандидатстваща да купи „Варна кабел". Заподозряна и в извършено през 1997 г. покушение срещу Иван Чолаков - тогавашния приватизатор на Варна. Понастоящем собственик на телевизия “М САТ”, “Химимпорт”, 30% дялово участие в Централна кооперативна банка (чрез офшорни фирми)

- Евстати Борисов Гюров, род. 1959 год. в София, член на СД на "Интербулпред" АД и съдружник в "Джи енд Би травъл къмпани"(чрез "София Делта"-ООД). След 1982 год. е работил по линия на ДС в 05 РПУ и IV управление на ДС (икономическо направление), София. Напуснал системата на МВР и започнал частен бизнес през 1988 г. Кредитен милионер. Засичан във връзки с чеченски групировки.

- Димо Генчев Кръстинов, член на СД на "Интербулпред" АД. О. з. офицер от ПГУ- ДС, близък с Максим Димов и Чавдар Чернев.

- Чавдар Антонов Чернев, член на СД на "Интербулпред" АД и съдружник в "Джи енд Би травъл къмпани" (чрез "София Делта"-ООД). Бивш зам.началник по ДС на 02 РПУ, София. Директор на столичното управление на МВР през 1990-1991 г. (в периода на създаването на борческите структури; разрешил получаването на оръжие от група борци, извършили първата афиширана публична демонстрация на сила и законова недосегаемост през м. август 1991 г. - охраната на ресторант "Ла Страда" във ВС "Дюни" открито се противопоставя на извършването на полицейска проверка във връзка с осъществено тежко престъпление.). Сега бизнесмен и възлова фигура в кръга “Банкя”. Близък с Лора Виденлиева, Максим Димов, Виктор Вълков, Ивайло Трифонов, с които има съвместен бизнес. Неговият брат Тихомир Чернев от митнически инспектор на летище София е преназначен за главен секретар на ГУ “Митници” през 2002 г.

- Румен Гоцов Николов ("Пашата"), член на СД на "Интербулпред" АД. Род. 26.05.1962 год. в с. Миланово, Благоевградско, член на СД на "Интербулпред"-АД българомохамеданин, бивш служител от спецотряда за борба с тероризма, един от лидерите на силовите структури в България. Съдружник в "Интергруп" (на "СИК", "Интерпетролеум", ЗК "Спартак", "Ин- 80", "Сенатор-ПМ", "Ай-Джи-ЕМ"- АД, "Цебра"- ООД, "Тео интернационал"- ООД, "Ремекс"- ООД и др. Шеф на фирма "Омега- 93", собственик е на "Арена- 95". Според публикувания през януари 1998 год. списък на "кредитните милионери", "Тео интернационал"- АД има необслужван кредит към ПЧБ в размер на 1, 27 млрд.лв.;

- Живко Делчев Делчев, съдружник в "Ипон-1" ООД и "Цебра" ООД. Има съвместна фирма с гравитиращия към СИК Рахмат Сукра – бивш борец, участващ чрез фирмата си “Бухал” в ПИМБ – банка публично известна като “банката на мутрите”. (Доклад на МВР от 1996 г.: "Като най-фрапиращ пример може да се посочи фактическото обсебване на ПИМБ от силовата криминално проявена групировка, действаща под прикритието на ЗПАД „СИК" и „Интергруп" АД." Всъщност освен „Интергруп" и „СИК" в ПИМБ участвуват и фирмите „Бухал" на Рахмат Сукра, „Омега" на Румен Николов - Пашата и др. Непосредствено след овладяването на банката в управителните й органи пряко участвува Младен Михалев - Маджо и Венцеслав Стефанов, които после формално се оттеглят. Наличието на подопечна банка е насъщно за мутрите, за да прекарат през нея натрупаните чрез рекет пари и да участвуват в приватизационните сделки - тъй като при приватизация с кредит необходимостта от доказване произхода на капитала отпада. …ПИМБ бе извадена от списъка за поставяне на банки под особен надзор, въпреки че финансовото й състояние бе по-тежко от това на някои банки, спрямо които беше приложена тази мярка. При това трябва да се подчертае, че опитите да се прави изкуствено дишане на ПИМБ са с по-стара дата. С рефинансирането в размер на 5 550 000 000 лв. от ДСК тя е втората поред след Бизнесбанк в класацията на банките, преживяващи чрез парите на българските спестители. При това огромната част от тях са излети в трезора на мутрите през първите шест месеца на 1996 г."

- Алипи Алипиев, управител на “Прахайм" ООД - Червен бряг. Бивш служител на ПГУ-ДС. Според източници за известен период е имал интимна връзка с Цветелина Бориславова. Бил е привлечен от нея в управлението на СИБанк и напуснал по собствено желание през м. септември 2002 г. По негови твърдения истинската причина е натиск от страна на Цветелина Бориславова след отказа му да подпише искано от нея отпускане на необезпечен кредит на частна фирма.

- Румен Цанков Цветков, съдружник в "Будоинвест" ООД. Известна фигура от силовите структури. До средата на 90-те години ръководи фирма "Реал", която е собственост на "Мултигруп" и осъществява вътрешната охрана на сградите и обектите на групировката.

- Алексей Илиев Петров ("Трактора"), съдружник в "Будоинвест" ООД. Род. м. април 1962 г., бивш служител от спецотряда за борба с тероризма (до 1990 год.). Съосновател на сдруженията “Съюза на бившите барети”, "Българска национална федерация карате" и "Гражданска самозащита". Член на консултативния съвет на Гражданския съюз за стопанска инициатива и надзора на Националния осигурителен институт. Съучредител и член на управителните тела на застрахователните дружества "Аполо и Болкан", ЗК "Спартак" и ЗКА "Левски Спартак". Участва в управата на "Лев интеркорпорация", "Квон България", Спартак-холдинг, "Булпетролиум”. Заподозрян за участие в наркотрафик. Прострелян и ранен в София през м. август т. г. от неизвестен извършител, което е втори опит за покушение срещу него след раняването му в крака през м. март 1999 г.

- Пламен Тачев Петров (“Кашика”), съдружник в “Би енд Пи Комерс” – ООД – бивш служител във фирма “Василка”;

- Мирослав Григоров Дерменджиев, член на СД на "Химтекс"- АД. Ръководил "Макском холд" (фирма - кредитен милионер), бил е изп. директор на фалиралата "Елитбанк", близък с Иво Георгиев. Контактувал е с Андрей Луканов.

- Тодор Толев, съдружник в Ти Би Ай - 97". Участвал в контрабанда на цигари. Близък роднина на бившия н-к служба “Полиция”-СДВР Емил Миланов и ген. Емил Танев (за които има много сведения за поддържани нерегламентирани контакти с криминално проявени лица и причастност към незаконосъобразни действия). Бивш съдружник на Ангел Стойчев – бивш зам.-началник на СГУ-МВР, сега бизнесмен, свързан с кръга “Банкя”, участник в контрабандни схеми. Бил е в бизнесотношения със Славчо Боянов Христов във фирма "Норд" ООД. Председателят на съвета на директорите на тази фирма Владимир Петев е съдружник от своя страна с Георги Лялев - член от управителното тяло на бившата СИК, уредил издаването на документи за завършено висше образование на Младен Михалев “Маджо” и Румен Николов “Пашата” от Благоевградския университет.

3. ДОВЕРЕНИ СЛУЖИТЕЛИ В СИСТЕМАТА НА МВР И СПЕЦСЛУЖБИТЕ:

- о. з. ген. Атанас Атанасов. Макар и извън системата на МВР запазил пълен контрол над НСС чрез: назначените негови доверени лица за ръководители на всички по-важни звена в службата; назначените от него и ръководени понастоящем от приближения му Иван Драшков 22-ма офицери на прикритие; изградената лична агентурна мрежа – от 4 до 6 лица във всички сектори на НСС, повечето от които продължават да са действащи служители; преснетите, изнесени и активно ползвани понастоящем от него огромен брой оперативни дела, сигнали и други материали. С позиции в системата на МВР и спецслужбите, поставени в услуга на Бойко Борисов (макар и не в толкова разгънат мащаб), разполагат Богомил Бонев, Сашо Попов (бивш началник на кабинета на Богомил Бонев), Бриго Аспарухов.

- ген. Васил Василев – директор на ДНСП. Като редови служител по "стопанска линия" в РУ-МВР - гр. Сливница наказван за кражба на бензин, а също така засечен с помощта на СРС да предлага подкуп с цел предрешаване изхода на футболен мач, за което е наказан с "непълно служебно съответствие". Издигнат за зам.-началник на РДВР-София с протекцията на Александър Сталийски пред тогавашния вътрешен министър Йордан Соколов. Като полицейски началник в РДВР – София разпоредил предоставянето на различни фирми на места за рекламни пана по протежение на магистралите "Тракия" и "Хемус". Поддържал е тесни връзки с Боян Петракиев "Барона" и Васил Илиев (ВИС). Отстранен от длъжност от системата на МВР през 1995 г. поради констатирани сериозни слабости в работата му при извършена проверка от служба "Инспекторат" - МВР. Преминал работа в служба “Сигурност” на “Тексимбанк” по линия на събирането на т. нар. лоши кредити, при което установил връзки и използвал съдействието на силовите лидери Юри Галев, Георги Илиев (ВИС) и др. за връщане на дългове към банката. Назначен за директор на РДВР- София през 19997 г. от Богомил Бонев. Издигнат за директор на ДНСП през 1998 г. с протекциите на Евгений Бакърджиев и Йордан Соколов. Брат му е митничар на Калотина. Счита се, че Василев е един от организаторите на контрабандната дейност на ГКПП-Калотина, заедно с:

-Иван Илчов - н-к митница;

- Боби Соколов - н-к ГКПП;

- Николай Стефанов - зам.н-к РГС по ГКПП (през 1994 г. е почивал на Китен с група митничари на разноски на Ангел Кръстев “Геле Черния”, като “награда” за оказаната помощ по осъществяване на контрабандния трафик в периода на югоембаргото);

- Христо Ангелов - н-к РГС. Данните са, че в периода на управлението на СДС Иван Илчов е предавал парите на Димитър Маринов - директор на РМД-София, а Николай Стефанов - на шефа на НДГП Валери Григоров и ген. Василев. Пак тогава е получавал по 500 ДМ на всеки камион преминал през който и да било ГКПП в страната. Според негови изказвания половината от парите е предавал на Ева Соколова, а 10% - на бившия главен секретар на МВР Божидар Попов.

- ген. Красимир Петров, директор на РДВР- Бургас. Започнал работа в системата на МВР като районен инспектор. Бил е командир на СОБТ ("баретите" през периода на мащабния контрабанден трафик на гориво и други стоки през западната граница (1992 – 1995 г.). Налице са конкретни сведения, че е осигурявал охраната на ТИР-ове на Георги Агафонов, пренасящи цигари по трасето Бургас - ГКПП Калотина (стоката не е била собственост на Георги Агафонов, а на други лица и фирми). През 1995 - 1997 г. е директор на СДВР. Впоследствие последователно работи към звеното за сигурност на БРИБ (данните са, че понастоящем банката е напълно източена) и шеф на охранителната фирма "ЛУКома" на "ЛУКойл-Нефтохим", чийто тръбопроводи се охраняват от “Ипон”. Издигнат за директор на РДВР-Бургас от Бойко Борисов на мястото на Георги Пенев (осигурявал чадър над производството на фалшиви цигари във фабриката на Бойко Борисов в Крайморие, “пенсиониран с почести” и назначен за регионален директор на “Ипон”). Ползва се с доверието на Стефан Софиянски и Богомил Бонев.

- полк. Иван Драшков, зам.-директор на НСС. В системата на МВР работи от 1985 г. (ВГУ ДС - 04 отдел, "немското" отделение). Напуснал през 1991 г. по собствено желание и започнал частен бизнес. През 1992 г. е върнат в НСС-МВР (заявен мотив от него – “Навън е много трудно. Няма "служба за родината", няма "България", просто бизнесът им не върви, няма пари, няма изгледи за успех в търговията”). Израства в йерархията (началник на “руския” сектор "Б - 02" от началото на 1997 г. и зам.-директор на НСС от м. октомври 1999 г.) с помощта на кръга “Банкя” (основно Чавдар Чернев) и бизнесмените Димитър Събев, Петър Манджуков и др. Връзката и сближаването с тях осигурява чрез брат си Петър Драшков – дипломат от кариерата, изп. директор на БОДК през 1994 г., когато е изведен от системата след скандал и следствие за отклоняване на средства. Семеен приятел с ген. Атанасов (посрещали са заедно Новата година'2001 в х-л “Кемпински – Зографски, луксозният апартамент на генерала в жк. Белите брези от контингента на БОДК е предоставен от Петър Драшков). Като зам. директор на НСС е изпълнявал негови поръчки по разработката на политически дейци и други неудобни по времето на управлението на СДС лица. Има сведения от митничари, че е осигурявал чадър над контрабандните канали. Петко Петков - бивш директор на РМД – София и ключова фигура в осъществяваната по време на кабинета “Костов” контрабанда, като нещатен сътрудник на НСС е бил ръководен от Иван Драшков. Понастоящем близките връзки между Драшков и ген. Атанасов не са прекъснати. Участвал е в срещи на последния с Бойко Борисов.

- полк. Огнян Атанасов, директор на ДОИ-МВР. Заел длъжността след отстраняването на предишния директор Румен Паров, за когото предоставил събрани от него компрометиращи сведения. Понастоящем приближен на гл. секретар на МВР и използван от него за изпълнение на частни поръчки за проучване на интересуващи го лица и фирми. Свързан с регистрираната на действаща понастоящем секретна квартира на ДОИ-МВР и изпълняваща частни проучвателни задачи по следене и наблюдение на обекти Асоциация на бившите служители от II отдел на ДС и БОИ-МВР. (При учредяването на Асоциацията присъстващият представител на ДОИ-МВР - н-к отдел “легендировка” Владимир Русчев, открито обявява, че идеята за създаването на организацията е на Огнян Атанасов.) Приближен на Трендафил Трайков (прокурор от ГП с много налични данни, вкл. публикации в пресата, за корупционна обвързаност), Пламен Владимиров (шеф на столичната общинска фирма “Пътни съоръжения и мостове”, поел изплащането на някои разходи на О. Атанасов и негови приятели - GSM-сметките и СОТ на бившия юристконсулт на БОИ, сега военен прокурор, Данчо Данев).

- полк. Стоян Велчев - зам.-директор на СДВР. Съученик и лично доверен на Бойко Борисов. Засичан в срещи с Косьо “Самоковеца” (вкл. и като участник в даден от него банкет в началото на т. г. в хотел на “Боровец”, заедно с Николай Григоров - зам.директор на СДВР и протежирания от директора ДНСП Васил Василев Цветан Сечанов – началник служба "Полиция" в РДВР – София окръг). Бил е началник сектор “Убийства” – СДВР в периода на създаването на организираните силови структури. Приближен и подконтролен на полк. Ботьо Ботев и Христо Георгиев (бивш началник Направление "Криминална полиция" в СДВР, приближен на Иво Карамански, сега адвокат на силова структура, с пряко участие в провокацията на Емил “Макарона” през 1999 г. - подкупа от $75 000, предаден на тогавашния началник на “Икономическа полиция” – СВДР).

- полк. Ботьо Ботев, началник сектор “Тежки престъпления срещу личността”-ДНСП. Бил е приближен на Иво Карамански. Участник в случая "Белите брези". Пряко съпричастен към разстрела на агент на Паспортна служба - ДНП през 1993 г., както и към ликвидирането на трима издирвани ирански граждани, въпреки необходимостта от залавянето им живи, с оглед цялостно разкриване на престъпната им дейност и обслужвания от тях наркоканал;

- полк. Александър Василев, началник на 02 РПУ – София. Свързан с групировката на Димитър Митрев "Богровеца", занимаваща се с магистрални грабежи. Запазил длъжността, въпреки наличните данни за поддържани от него нерегламентирани контакти и корупционни обвръзки, с оглед оказаното съдействие по издаването на разрешителни за оръжие на охранителите от “Ипон”. След назначаването му за гл. секретар на МВР офисът на "Ипон" често се посещава от бивши ръководни служители на органите за сигурност - Владимир Манолов, Васил Берберов, Николай Радулов и др. Регулярни контакти осъществява и с Милчо Бенгарски (бивш директор на полицията