четвъртък, 16 юни 2011 г.

Деволюцията на Евросъюза. Новите му приоритети: социализъм, безотговорност и мързел

"Европейският спасителен фонд ще трябва да бъде удвоен, ако политиците искат да присъединят частните инвеститори към втория пакет за Гърция, заяви Ноут Велинк, член на управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ), цитиран от "Ройтерс".

Доходността по облигациите на Гърция, Ирландия и Португалия достигна до най-високите си нива от въвеждането на еврото през 1999 г. Пазарите са нервни покрай неизвестностите около втората помощ за Атина и възможността към нея да бъдат привлечени и инвеститори от частния сектор."

За първи път ни казват открито, че основополагащата идея на Евросъюза я хвърлят в кошчето за боклук. Великите политици и държавници, имали визията и реализирали я, са имали нещо доста друго придвид:

Европа на сигурността и благоденствието, осъществявано с честния труд на всичките й членове.

- Честен труд на Гърция? Смукала десетилетия от фондовете на ЕС поради политически причини - че е южен фланг на НАТО? И реализирала милиардите не в развитие, а в социални придобивки за всеки, включително сульо и пульо - несравнимо по-големи от всяка страна с реален социализъм?

- Честен труд на Ирландия? Избрала рисковия вариант на Исландия и САЩ, базиран не на реална оценка на потенциала на даден бизнес, а на комарджийската преценка на борсовите пазари?

- Португалия? Смес от мързел и риск

Това ли мечтаха създателите на Съюза? Товя ли мечтаехме ние, 10-те нови - надявахме се, че влизаме в рая?

Не казвам и не смятам, че проектът ЕС, вкл и еврото са катастрофирали. Но смятам, че решението е в твърда, проведена от най-високо ниво на ЕС политика - включваща ограничение на националния суверенитет в областите на бюджета, касаещи вътрешния и външен дълг; както и възможностите за заемане на дълг и от частни, и от държавни пазари; и задължение за приватизаця на даден процент държавни активи.

Мисля, че 10-те нови членки на Съюза могат да излязат с предложение за такъв пакет мерки и основните донори на Евросъюза (диреч тия дето дават най-много пари) - Германия и Франция, ще ни подкрепят. Оттам нататък смятам, че достигането до консенсус е въпрос на време и преговори.

Вярвам в това, защото не мисля, че както всеки европолитик, така и всеки гражданин на евродържава иска да плаща сметките на социалисти, борсови авантюристи и мързеливо желе от двете.

Духовната недостатъчност на българските елити (и на българския етнос?) Средновековната култура.

Първа част от темата --> Митът за ролята ни в регионалната политика

Българската средновековна култура е друг основополагащ мит на родния национализъм (вкл. и професионалния - на историците). Та Златен век на Симеон ли, та Манасиева хроника ли, та втори разцвет на културата при Иван Александър... С кулминация в нелепото твърдение, че от нас почнал Ренесансът (е, ако не той - то поне протоРенесансът): доказателство - стенописите в Боянската църква.

Малко, но съдържателно отклонение:
Какво става през това време в съседна и вражеска Византия?

► Разцвет на поезията, вкл. и не строго религиозната
► Невероятен разцвет на философията. Поява на различни философски школи със съответните сериозни дебати помежду им
► Несекващо творене на теологични трудове - както тълкуващи и развиващи патристиката, така и творчески теологични достижения като например исихазма
► Разцвет на прозата: както "висока", така и "низша" - за простолюдието. Хроники, историографски творби, житиета и други средновековни жанрове
► Забележително е, че във връзка с развитието на прозата се появява масова литература на простонароден език
► Преводи на класически антични и латински автори като Аристотел, Тома Аквински, Гийом де Мербеке...
► Изтънчено изящно изкуство - както църковни икони, така и брилянтни илюстрации в хроники и други "високи" творби"

А какво има през това време в България:

► Едно (1 !) стихотворение от Константин Преславски - "Азбучна молитва"
► Нула (0 !) философия и теология
► Малък брой писания от "низшата" проза и хроники - повечето взаимствани от византийски източници
► Няколко очевидно авторски творби - "За буквите" на Черноризец Храбър"; за събора в Търново, съдил еретиците
► Манасиевата хроника - очевидно адаптирана от гръцки оригинал

И ще се осмеля да посегна на светая светих на родното чувство за супервеличие: Кирил и Методий. (Отделен е въпросът за връзката им с българския етнос - доста трудно защитима исторически.) Те не оставят никакво теологическо съчинение, никаква популяризация, камо ли авторски труд за християнската религия. Да, превеждат Светото писание, но в това няма грам творчество. Очевидният извод е, че това не ги е интересувало. Една възможна интерпретация на този очевиден (но игнориран от нашите историци) факт е, че смисълът на делото им е била християнизацията под византийско влияние на славянската маса, доминираща в Централна Европа. Неслучайно те никога не са проявили интерес към България, а едва учениците им, прогонени от латинското духовенство, избягват от Централна Европа и се установяват в Македония.

Не е нужно да формулирам категоричния и безусловен извод за българската средновековна култура. Който може да чете, разбира.

* Умишлено не споменах нелепостта боянски стенописи. "Нелепост" не като качество, оценявано по критериите на своето време, а като идеологически конструкт на къснокомунистическия национализъм. Всеки почтен изкуствовед знае истината, нямаща нищо общо с националистическата идеология.

вторник, 14 юни 2011 г.

Ангажиментът на НЕК да купува тока от АЕЦ "Белене"?

При вече официално споменаваните цени това означава минимум 6 евроцента/кВтч. С оглед на развитието на региона това е неконкурентна цена. Щото не трябва да забравяме изграждащите се ядрени мощности в Турция (евентуално и в Румъния) и общата за региона тенденция (инспирирана от Евросъюза) за намаляване на енергоемкостта. А колко време сме длъжни да го купуваме? По договора с Русия ще трябва да упуваме енергията от "Белене". Задължително. Но по каква цена никой не ни казва, щото била търговска тайна, а всеки първокурсник по еленергетика знае, че тя е функция от цената на инвестицията. Ядреното лоби казва, че 13 години трябвало да им купуваме тока. Като знаем лъжите това проруско лоби, ми се струва, че минималната оценка е 20-30 години. Има ли някой, който да се чуди на чий гръб ще се стовари това? Правителствата си отиват, партиите се изсулват като прани гащи. А кой плаща масрафа?

Бате Бойко: единственото, което може да постигне

Предупреждение: Пиша съвършено сериозно. Макар че крайните изводи може да се окажат немного хубави. За разлика от междинните.

ББ е на път да опровергае, или поне успешно го прави досега, една родна поговорка (макар че споменаването на друга раса е странно, но го го тълкувам като творческо претворяване на трудноразбираемите днес понятия "войвода" и "хайдути".)

Днешноактуализирана поговорка гласи: Вождове много, индианец малко

Засега Бате Бойко успешно я опровергава: и в правителството, и в парламентарната група няма и помен от хора, дори случайно присънили им се, че биха били да бъдат вождове. Единственият - не само ограничаващ се със сън "бих бил бъдел" - бе шкартиран като със стилет.

Сериозният проблем иде оттук нататък: президентът. Всички знаят, че кандидатът на ГЕРБ ще бъде избран (освен ако не е Румяна Желева или нейно подобие).

И кво прави Бойко? Много труден избор. Аз лично нямам самочувствие на аналитик да прогнозирам. Едно обаче мога да кажа със сигурност: ако Бойко си направи удобен президент - не само ще си изкара мандата, а вероятно ще получи и втори.

Кво обаче става с нашите индианци? Почти никой не ги е ебавал, освен преди избори - пенсии тва онова, малки проекти с европари, отпушване на безсмислено задържани проекти, гювеч за крупни олигарси да пуснат далавера на наемниците и прочие други бюджетни фокуси. Щото по отношение на фокусите всеки рОден бюджетар е хиляда пъти по-опитен от разните световно нашумели магьосници, които летят във въздуха, свалят суперманекенки и печелят луди мангизи.

Нашият бюджетар има една черта, която рязко го разграничава от крадливите бюджетари в "белите страни". Той може да открадне - и най-често го прави - заради началника си. О, не мисля, че началникът му поставя ултиматум "или крадеш, или си уволнен". На практика предложението е почти сексуално: "Знаеш, че те ценя много, но научих, че и по-горе те ценят." Според интелекта на съблазнявания може да се спомене политическия кабинет на министъра, даден зам.министър, или самия министър. Последното се прилага при твърде интелигентни субекти, които именно поради тази си интелигентност вече се понагазили яко не закона, то някои подзаконови актове. (То иначе няма начин интелигентен човек да стигне до висок пост без да нагази нещо.)

Да се върнем на нашия вожд и любим лидер. Кво става с индианците - аз ги описах по министерствата, но същите са и в парламентарната група, и в местните организации, дори и в групата му евродепутати. Аз не знам дали вождът ще съумее да се справи с кандидат-вождовете индианци. Но ако успее, това може да значи както мек авторитарен режим, така и сносен икономически възход. Двете опции не са алтернативи.

Което не значи, че аз съм техен привърженик, или противник. Сямо размишлявам.

Духовната недостатъчност на българските елити (и на българския етнос?) Ранното средновековие.

От ранна детска възраст ни облъчват с твърдения колко велика е била България - докато за нещастие не паднала под турско робство (оставям настрана научната несъстоятелност на този термин). И как това "турско робство" създало съществуващите ярко изявени и днес отрицателни народо-психологически черти.

Дрън-дрън! Да видим фактите:


1. Учат ни от малки, че имало добри/кадърни ханове и царе, които побеждавали Византия; и не толкова кадърни, които или тя ги побеждавала, или изобщо не воювали с нея. В основата на тази измислица лежи митът, че съществуването на средновековнаБългария е зависело от това дали е имала кадърни царе. Тази огромна глупост се опровергава лесно от географията. Но не от тези в нашите учебници, в които България е в центъра, а Византия е някакво малко парче встрани от нея. Три карти от друга гледна точка:

Ами Византия е огромна държава в сравнение с нас, и още по важно - на източната й граница са изключително войнствените и агресивни араби - с които Византия води почти непрекъснати войни. Докато мощта й е концентрирана на ишзточната граница, се случва някой западен управник да я нападне. И кво? Дори така нареченият Симеон Велики (ама какво сравнение може да става с Карл Велики или с Фридрих Велики) - не успява не да превземе, а дори да атакува Константинопол. Дето му е на един хвърлей, да не употребя друга дума за разстояние с х...

Това е цялата история, която ни се втълпява от невръстни - битките с Византия са основното в историята ни и това, че не сме я разбили, е въпрос на случайност.

Глупост историческа: когато Византия е била сериозно ангажирана на изток с арабите, е отделяла по-малко внимание на балканските варвари (тогава се появват Симеон и подобните му "успешни" владетели). Когато Византия установи някакъв modus vivendi с арабите, веднага слага ред в задния си двор.


Май прекалих с шока на развенчаването, та ще продължа. До т.нар. Възраждане и след това.

Марк Солонин, последовател на Суворов - за СССР в началото на Втората световна война

У нас е много популярна версията на Виктор Суворов за причините за крупното поражение на съветската армия от германската през 1941:

1. Тя се е готвила за настъпателна агресивна война срещу Германия и Хитлер я е изпреварил.
2. По идеологически причини тя изобщо не се е готвила за отбрана.

Въпреки негласната цензура в западните държави върху книгите на Суворов, в Русия той вече има много последователи, повечето професионални историци (патриото-комуноидите ги наричат "ревизионисти", в комуножаргона е почти равно на комплимент) и те свободно публикуват статиите, изследванията, и книгите си. Не всички от тях са съгласни изцяло с версията на Суворов, но огромният нов фактически материал, който въвеждат в обращение, и научната им добросъвестност и почтеност, правят приноса им не по-малко значим от този на първопроходеца Суворов.

Марк СолонинЕдин от тях е Марк Солонин, работещ по темата за СССР в началото на Втората световна война, ето повечето му публикации:
Основната разлика между Суворов и Солонин е, че според последния главната причина за военната катастрофа през 1941 г. не е в сферата на оперативното изкуство, тактиката, количеството и качеството на въоръженията. Нещо повече - ако тези категории бяха определящи за изхода от въоръжения сблъсък, то победата на Червената армия щеше да е бърза и неизбежна.

Най-лаконично възгледът му за причините за невероятното в съвременното бойно изкуство поражение се свежда до 4 думи: ЧЕРВЕНАТА АРМИЯ НЕ Е ВОЮВАЛА.

Сражавали са се - нерядко с огромно упорство и самоотверженост - отделни части, подразделения, хора. Ако и те не бяха воювали, немците щяха да стигнат до Владивосток. Но ако бе воювала организирана армия, през октомври 1941 г. войната можеше да завърши в Берлин. Но не става така.

През лятото на 1941 г. на бойното поле се срещат не две армии, а организираните и работещи като часовников механизъм Въоръжени сили на Германия от една страна, а от другата - една почти неуправляема въоръжена тълпа. Резултатът от сблъсъка на армията с тълпата на би могъл да бъде друг. Даже огромното количество първокласно въоръжение на тълпата, не й позволява да победи армията. И за поражението си неорганизираната тълпа заплаща със загуби, много по-големи от загубите на противника.

Причините за превръщането на Червената армия в неуправляема тълпа нямат нищо общо с прословутата "липса на средства за свръзка" или с митичното "внезапно нападение"

И причината, и следствието, и главното съдържание на процеса на стихийното разпадане на армията са:

►масовото неизпълнение на заповедите
►масовото дезертьорство (и явно, и скрито)
►масовото предаване в плен

СССР се оказва неготов за войната заради "човешкия фактор". В пълно противоречие с набиваната десетки години съветска пропаганда, Червената армия не е отстъпвала на противника в оръдията, танковете, картечниците, а в готовността, умението и желанието на войниците да изпълняват дълга си. В сблъсъка с истински, упорит и силен противник се оказва, че Червената армия има много танкове, но малко мотивация за въоръжена борба.

Според Солонин една от причините за това е рязко отрицателното отношение на голяма част от населението към съветската власт, излъгала народа с обещанията "земята - на селяните; фабриките - на работниците", а фактически превърнала колхозниците в нови крепостници, организирала разкулачването и голодомора.

Масовите репресии в армията през 1937-38 г. според Солонин "превръщат значителна част от командните кадри на Червената армия за цял живот в смъртно уплашени хора", които се боят да проявят каквато и да е инициатива и са само прости трансмисии между войските и Сталин.

Още една причина за нежеланието на армията да воюва според него е съветската външна политика през 1939—1941 г., когато Хитлер първо е "подпалвач на война", а после става "най-близък съюзник".

Важно е да се отблежи обаче, че Солонин многократно подчертава, че не бива всичко да се свежда до прости формулировки от типа на "армията отказва да воюва за Сталин" и че причините, обусловили ниското ниво на мотивация и квалификация на бойците и командния състав, са твърде многообразни и имат своите дълбоки корени в руската история.

понеделник, 13 юни 2011 г.

Вината на Сталин, както за Втората световна война, така и за инспирираните от него зверства на Homo sovieticus

От сайта на авторитетния "ревизионистки" автор на официалната съветска история на Втората световна война Марк Солонин:

Миша Шаули
- mishauli: 31.03.11 19:36

Раак, Р. "Роль Сталина в приходе Второй Мировой Войны: Международное обсуждение продолжается", Уорлд Эффэйрс, том 159, №2, осень 1996.

В важнейших частях этой истории Суворов был прав с самого начала. Почти все остальные авторы, включая меня, крайне скептичного к идее Суворова, были неправы. Большинство так и остались.

Вне России, за исключением недавней огласки, данной этому предмету в Германии, основная масса Западных исследователей войны и сталинской эпохи просто хранили молчание об исторических вопросах, поднятых Суворовым. Молчание рецензентов перед лицом его потрясающих идей рассказывает страшную сказку о добровольном обете молчания, ставшим мерзкой, но эффективной цензурой.

Многие историки на Западе, долго писавшие о войне так или иначе в соответствие с официальной советской пропагандисткой версией о возникновении войны, часто наивно не понимали, что делают. Много лет восточноевропейские архивы были закрыты для независимых исследователей. Но когда они открылись, многие авторы с впечатляющим списком работ оказались просто неспособны воспользоваться этими огромными новыми возможностями для исследования. Некоторые были практически безграмотны в языках открывшихся для них источников. Иные, возможно, оказались в ловушке своих прежних профессиональных публикаций, на которых построили впечатляющие академические карьеры и которые им не хотелось бы опровергать. После того, как в течение многих лет поддерживали в своих работах, прямо или косвенно, сталинистскую линию, согласно которой намерения диктатора были оборонительными, многим историкам предстояло бы потерять многое - начиная с гонораров за учебники-бестселлеры и кончая репутациями - если бы идеи Суворова были когда-либо общепризнанны верными. С появлением всё новых архивных документов, некоторым становится всё неуютнее в их профессорских креслах. В этом, вероятно, причина их выразительного молчания.

Гитлер был "ледоколом" – заявил Суворов с самого начала спора. Главы его новых книг появляются под большими заголовками в воскресных приложения ведущих независимых российских газет. Но поиск на англоязычном книжном рынке 1995-6 годов показывает, что в продаже нет ни одной из его книг. Издательская чистка по эту сторону Атлантического Океана и на большей части Европы – почти тотальна.

Но джин правды теперь уже вылез из бутылки, как минимум в Европе, благодаря бывшему редактору Аугштайну, который хотел, но не смог похоронить своих настойчивых оппонентов-историков оживлением устаревшей сталинистской и после-сталинистской пропаганды, и благодаря трудолюбивым российским историкам и редакторам журналов, недавно нашедшим и опубликовавшим ключевые подтверждающие документы в кампании по разоблачению жуткой игры Сталина в войне. Долго ли придётся ждать, пока битва за гласную дискуссию о кровавой военной авантюре Сталина начнётся, в пользу читателей и зрителей, и на западном побережье Атлантического Океана?Раак посмел написать это лишь после выхода на пенсию. С тех пор его практически не публикуют в академических журналах, не приглашают на конференции и, как он рассказывал со слезами на глазах, некоторые коллеги перестали с ним здороваться.

Он был счастлив, когда его пригласили в прошлом году выступить на Таллинской конференции (http://www.kelam.ee/in-english/conferences/undone-conclusions), где выступали также Солонин и Суворов (по СКАЙП). А Городецкий отказался приехать.

Для дополнения картины нужно напомнить, что два года назад Гланца пригласили выступить на конференции в США, где Суворов представлял свою книгу The Chief Culprit. За полтора месяца до конференции Гланц сообщил, что в тот день у него назначена встреча с его студентами...

----

Роман - romul: 01.04.11 09:12

Во многом согласен с уважаемыми Марком Семеновичем, Егором, Олегом, Мишей Шаули, и другими авторами. Но у меня впечаление, что о главной причине, по которой ученые историки Европы и Северной Америки не желают знать правду, упоминается вскользь, как одна из многих. Конечно, как в любом деле, здесь присутствует совокупность причин. Но главная все же одна - если начинать писать и говорить правду о других, в данном случае о Сталине и Гитлере, реальной политической и военной ситуации, то придется говорить и писать правду о "себе любимых". Мы сами себя убедили в некоем идеальном Западе, в котором процветают демократия, закон и свобода слова. Но это не совсем так. Конечно, в сравнении с РФ, в США, Канаде и Европе, со всем этим, дела обстоят несравнимо лучше. Но, идеала к сожалению нет. И тамошняя элита, в том числе и научная, не очень хочет, или может, знать правду о себе, своих странах, и их политике в том числе в связи с СССР и нацистской Германией. Следовательно, лучше не говорить всю правду и о СССР, особенно периода 2-ой мировой войны. Никто не желает полоскать свое грязное белье на виду у всех. У Запада, нечистое белье тоже имеется, отсюда чисто комформистский вывод - лучше промолчать или не заметить, чтобы не только чужое, но и свое - ненароком не завоняло. Всвязи с чем, пробивать себе дорогу, правда будет еще очень долго. И независимым историкам-исследователям, также долго не придется расчитывать на "...цветы, награды, женщин..." и прочие атрибуты признания.


неделя, 12 юни 2011 г.

Някои важни факти за енергийната политика на България

Износ на електроенергия

До 1992 г. България бе планов вносител на електроенергия. Поради радикалните политически изменения (преминаването от държавно планова към пазарна икономика и последвалите социални изменения и миграционни вълни) потреблението на електроенергия в страната силно намаля. Появи се излишък на електропроизводствени мощности и от 1997 г. България се превърна в износител на електроенeргия, без да са строени нови електроцентрали. Максималният годишен износ достигна 7790 ГВтч през 2006 г. при условията на много влажна година. Последва спиране на трети и четвърти блок в АЕЦ „Козлодуй“. Експортните възможности намаляха до около 5000 ГВтч за година.

До средата на 2007 г. целият износ се реализираше от държавната Национална електрическа компания (НЕК). Разликата между изкупна и продажна цена се използваше за поевтиняване на електроенергията при националните потребители, въпреки че продажните цени бяха определяни чрез посредници, а не пряко с купувача. В резултат от дезинтеграцията на НЕК и безотговорни продажби на електроцентрали и електроразпределителни дружества на чужди собственици износът започна да преминава от НЕК към други търговци и да облагодетелства инвеститори и потребители зад граница в ущърб на националния потребител. Освен това в края на 2008 г. финансово-икономическата криза предизвика намаление на потреблението на електроенергия в Европа и в Турция, поради което търсенето на едро спадна и цените на износа достигнаха нивото на себестойността. От трета страна, следва обективно да се анализират съществуващите амбициозни програми в съседните страни за изграждане и разширяване на електроцентрали.

В резултат от споменатите процеси могат да се направят два извода.

► Доскорошният дефицит на електроенергия на Балканите се превръща в средносрочен излишък.

► Българската държава, съответно българският потребител, не е заинтересувана от строителство на нови електроцентрали за износ, защото вложените в тях средства напускат страната.

В заключение следва да се подчертае най-елементарният и в същото време най-съществен аргумент. Износ на енергоносители се извършва от страни, които имат залежи и добиват първичните енергийни ресурси, независимо дали това са петрол, газ, въглища, уран, водна или друга първична енергия, при това в разумни, устойчиви мащаби. Освен малко водна, вятърна и слънчева енергия България има залежи от лигнити и незначителни други изкопаеми ресурси. Те задоволяват около 30% от енергийните нужди на страната и не могат да бъдат сериозен източник на износ. Строителство на ядрени или други електроцентрали в България за целите на износа означава еднократен внос на изключително скъпо строителство, в това число на скъпо технологогично оборудване и инсталации, последвано от непрекъснат внос на гориво, преработването му и съхраняването на високорадиоактивни материали върху „земя като една човешка длан“. Всичкото това без гаранции за възстановяване на вложените капитали в срока на живот на електроцентралата.

Поради изложеното нито един разумно определян сценарий за развитие на електроенергетика в която и да е страна в света не съдържа в себе си вариант със строителство на електроцентрала на вносни горива, предназначена за износ на електроенергия: нито в Италия, нито в Гърция, нито дори в Зимбабве или „Нубия“.

Резултатът от мощностния и електроенергийния баланс показва огромен излишък от електропроизводствени мощности в България. Той е в резултат от вече реализираните инвестиции и ще се увеличава още повече, ако се реализират всички обявени инвестици-
онни намерения. Излишъкът вече обхваща и целия Балкански регион. Износът на електроенергия от съществуващите декапитализирани електроцентрали става нерентабилен, камо ли от самоцелно изградени нови скъпи мощности. Ето защо всички съществуващи проекти за изграждане на нови електропроизводствени мощности трябва да бъдат преоценени от гледна точка на тяхната необходимост и конкурентоспособност.Липсата на прираст в търсенето на електроенергия показва очевидната необходимост в препоръчителния сценарий за развитие да останат само обекти, които се конкурират с вариантите за модернизация на съществуващите електроцентрали.

А) По реда на появяване на нови агрегати в таблица започваме нашия анализ с най-големия и най-вреден за България проект: АЕЦ „Белене“. Приведените оценки не са нови за посветените в сагата „Белене“.

● Балансите показват, че незаконното събаряне на съществуващите строителни конструкции в „Белене“ и незаконно започнатото ново строителство на втора атомна централа не са били нужни за потребителите на електроенергия в страната. Едно изграждане на централата би увеличило съществуващия излишък в страната и региона с нови две хиляди мегавата и би довело до намалена използваемост на съществуващите и новоизградените мощности, което ще предизвика невъзстановяване на вложените средства в „Белене“ и фалити за производителите с неконкурентни цени. По споменатите вече причини досега не са намерени инвеститори, които да поемат пазарния риск за нейното изграждане. Националната електрическа компания бе декларирала, че гарантира частичното или цялостното изкупуване на електрическа енергия, произведена от централата, поне през следващите 15 години. Това означава, че към негативите от досегашните дългосрочни договори на НЕК ще се добавят нови.

При очаквана себестойност над 6 евроцента/кВтч държавата гарантира (поема пазарен риск) около 12–13 млрд. евро. Ако към тази сума се добави и декларираното 50% участие в разходите за строителство в размер на 8–10 млрд. евро, изграждането на АЕЦ „Белене“ води до фантастично икономическо бреме върху седемте милиона и петстотин хиляди жители, присъединени чрез над три милиона и половина обществени и частни електромера към мрежите в страната.

Не е спазен чл. 46 (1) от Закона за безопасното използване на ядрената енергия.Полезно е да се отбележи, че в основния документ за енергийната политика на Европейската общност себестойността на произвежданата от AEЦ електроенергия до 2030 г. остава 4–4.5 евроцента/кВч, а в европейската база данни за енергийни технологии D.04.1. инвестициите на единица ядрени мощности до 1300 МВт са 1850 евро/кВт eлектрическа мощност, което значи, че АЕЦ „Белене“ би следвало да струва под 4, а не 10 млрд. евро.

● Държавните гаранции и молбата за държавен заем сами по себе си са в противоречие с Илюстративната ядрена програма на EO, където в раздела „Финансови проблеми“ изрично е подчертано: „Важно е да се осигури, че в EO ядрените енергийни проекти няма да бъдат подпомагани от каквито и да са държавни субсидии“ („It is important to ensure in the EU that nuclear energy projects do not benefit from any State subsidy“). Как да обясним тогава защо поради затруднения с финансирането бившето правителство на България се обърна към Русия с молба за държавен заем около 4 млрд. евро за изграждането на централа, която до 2030 г. не е необходима за националното електропотребление?

● Понастоящем енергийната зависимост на България е около 72% при 100% за суровия нефт, природния газ и вноса на ядрено гориво от Русия. Изграждането на АЕЦ „Белене“ и експлоатацията и` ще увеличат енергийната зависимост на страната от Русия, което е в противоречие с политиката за национална сигурност и политиката на EO за намаляване
на енергийната зависимост;

● Както вече стана ясно, големите единични мощности изискват също толкова големи резервни мощности. Това означава, че 1000 МВт в други електроцентрали стоят в резерв и само при повреда на основната мощност се включват. Такава резервна мощност има само 300–400 часа използваемост през годината и изобщо не възстановява инвестициите. Но у нас такова допълнително резервиране се заплаща от крайните потребители и електренергията се оскъпява, без да е получено съгласието им. (Непрекъснато поддържаната резервна мощност от 1000 МВт трябва да може да се въведе до 15 минути след изключване на работещия агрегат и да продължи да работи до неговото възстановяване, което може да бъде след седмици. У нас първоначалното резервиране се реализира предимно от ВЕЦ. След 6–8 часа водният лимит на резервиращите ВЕЦ се изчерпва и те трябва да бъдат заместени от студен резерв в ТЕЦ. Това означава, че у нас се поддържа и заплаща двойно по-голяма резервна мощност. За смекчаване оскъпяването на електроенергията при крайния потребител следва да се преоцени съществуващата методика за резервиране.)

● За страната не са приемливи единични енергийни мощности, по-големи от 400 МВт, с известни компромиси 600–700 МВт, защото застрашават динамичната устойчивост на електроенергийната система и намаляват надеждността на електродоставянето.

● За навлизане на енергийния пазар към 2035 г. понастоящем група от 10 страни разработват шест типа ядрени реактори 4-то поколение – високотемпературни с възможност и за производство на водород, значително по-енергоефективни или използващи затворен горивен цикъл, където ядрените отпадъци са или частично, или напълно рециклирани. Втора цел на тези разработки е намаляване на капиталоемкостта и експлоатационните разходи, като се предполага, че АЕЦ с такива реактори ще се експлоатира в продължение на 60 години.

Поради изложените главни причини вариантът за изграждане на АЕЦ „Белене“ бе изваден от препоръчителния сценарий за електроенергийно развитие на страната до 2030 г.

събота, 11 юни 2011 г.

АЕЦ "Белене" - професионална еспертиза

Следващият текст не е препоръчителен за лица от всякаква възраст, зомбирани от проядреното лоби!!!

За хората, които професионално се интересуват от технико-икономическите и екологични аспекти на бъдещия (да не дава господ!) АЕЦ "Белене" - две монографии на енергетици-професионалисти:

"EЛЕКТРОЕНЕРГЕТИКАТА на България развитие и обществена цена"


"АЕЦ `Белене` (БАН)"


Много ми се ще да се надявам, че сред властниците от изпълнителната и законодателната власт, не всички са лица, дето не им е препоръчително да четат такива книги. Ама знае ли човек... Особено сред човекобойковците...

петък, 10 юни 2011 г.

Да изберем дружно Бойковата марионетка за президент

Бойко Борисов


И ще получим "3 в 1 - неочаквано добра комбинация". По-християнски казано - един бот в три лица. Абе, мисля си, че 3-те и от кафето от христианството не са достатъчно за Него. Ще трябва да видим кви ги правят кафеджиите и църквите с ДДС-то. Абе, к'вото и да е - все нещо правят - Цецо ще ги опердаши и ще си признаят. НикФи 3 поне 103!!!

Да се върнем на важното: защо трябва всички заедно да изберем който Бойко каже! Ами за да не му пречат вече. Щого досега кво - всички му пречат. Защото няма цялата власт и го саботират от безвластието. А като си го направим всевластен - ха да видим кой ще му пречи!

вторник, 7 юни 2011 г.

За пенсионерската добавка, популизма и икономическата неграмотност/вредност на ББ и обслугата му

От близо месец из пенсионерските среди се шири обнадеждаващият слух, че щели да увеличат всички пенсии с по 136 лв. Това освен, че е икономическо-социална тъпота, се оказа и лъжа. Първо Бойко би отбой (чунким му е за сефтеа сутрин да каже едно, вечерта - точно обратното): нямало било пари в бюджета, затова щели да дадат само на тези с най-малки пенсии. Тутакси заприглася и финансовият му паж:

Добавката за пенсиите няма да е диференцирана, защото това е дискриминация. Това заяви финансовият министър Симеон Дянков.
Източник: News.bg

Язък ти, господине Дянков, за чужбинските образования и световнобанковата ти работа. Икономическо-социалната ти тъпота е проста като за студент по икономика:

Когато увеличаваш пенсиите недиференцирано, това значи, че даваш пари на пенсионерите без оглед колко пари са внасяли за пенсионно осигуряване. Много си внасял - няма увеличение. Или ако има - същото като на този, дето е внасял жълти стотинки. Социална справедливост ли!? Спестявам си нецензурния отговор. Но по-вредно и директно опасно за бюджета и за НОИ е посланието, което властта праща на бизнеса и на днешните осигуряващи се:

ПЛАЩАЙТЕ МИНИМАЛНИ ИЛИ НИКАКВИ ОСИГУРОВКИ! ЗАЩОТО АКО ЧЕСТНО СИ ПЛАЩАТЕ ВСИЧКО - ЩЕ ВИ ГО ВЗЕМЕМ И ЩЕ ГО РАЗДАВАМЕ КАКТО НИ Е ИЗГОДНО ПРЕДИ ИЗБОРИ.

Има ли някой будала, който вярва, че Бойко щедро дарява бюджетни пари на пенсионерите от добро сърце, а не заради идещите избори?

понеделник, 6 юни 2011 г.

Сява - Володя Путин. (И изпадналата бг музика)

Много ме изкефи този клип на руския рапър Сява - "Володя Путин". Иска ми се някой наш рапър, метъл или къвто и да е некомерс артист да изпее нещо такова за Гоце. Или за Бойко.

Но (ша ма извините за неприличието, ама няма как културному ясно и точно да го кажа): Надай се, 'уйо, на пияна жЕна. Родните (уж) некомерсиални артисти са като пияни жЕни - който не ги е пожелал, той не ги е имал (справка - проституцията на известни рапъри с "Три в едно - неочаквано добра комбинация"), а сами за нищо не стават.

А ето и клипът, който ми породи нецензурните прозрения за бг "истинската" музика:

[видео]

[край на видеото]

Звярът "Homo Sovieticus". Първото - и най-голямото - етническо прочистване в Европа.

Задържането и експулсирането на Ратко Младич - безспорно справедливо и необходимо - за мен поражда и други размисли. Предполагам - неприемливи, дори кощунствени - но смятам, че пред фактите и пред историята конюнктурните и идеологически аргументи трябва да замълчат.

Ратко Младич е не пионерче, а чавдарче в сравнение със Съветската армия през 1945 г. Предварвайки възраженията на родните, но безотечествени русофили, ще поясня нещо очевидно за нормалните хора:

Едно зверство не оправдава друго зверство. В противен случай нямаше да съществува нито правото, нито съвременното общество.

Да, германските войски и СС-овци са вършили ужасни зверства спрямо съветските граждани. Значи ли това, че също толкова ужасните зверства на съветските войски (и съюзниците им в "освободената" Източна Европа) спрямо германците не са зверства?

Не е прието и не се смята за проява на добър вкус да се говори за това. Причината: позорната колаборация на западните демокрации, персонифицирана от Рузвелт и Чърчил, с мракобеса Сталин. Това е историческия грях на Запада спрямо прокламираните от него ценности - грях, за който САЩ и Великобритания още не са се покаяли. САЩ се извиниха на индианците - а на нас кога ще се извинят???

Както и да е, да оставим нас, дето тогавашните демокрации ни изоставиха. Да се върнем на немците. Какво са виновни жените, децата, възрастните? И всички, които не са вършили престъпления, само са имали нещастието да живеят в други страни, защото прадедите им са живели там (междувпрочем съвсем законно)?

В края на Втората световна война и годините непосреств4но след нея (1945-1950) от земите, населени с немци извън Германия, са насилствено изгонени 12 милиона души. И са убити над 2 милиона.

А днешната демокрация тържествува за Ратко Младич. Тъпо, а?

За които не знаят или не вярват - да четат за ограмотяване:

Марк Солонин - Весна победы. Забытое преступление Сталина.


Звярът "Homo Sovieticus". Без пощада за свои и чужди

Досега мислех, че знам всичко (поне същественото) за комунизма и СССР като негов родител и развъдник. Но генерално бърках. Не че бе невярно това, което знаех (история, икономика, социология, политология, социална психология и пр.под.) , но ми се губеше най-същественото: ЧОВЕКА. Какво чувства, какво мисли..., кой е той...

Но тия дни ми попаднаха две книги, които ме потресоха - мемоарите на един зек (зэк - съветско съкращение от "заключенный" - ЗэКа) в постсталинския СССР и на една унгарка за съветското й "освобождаване".

Трудно ми е да ги резюмирам със свои думи, защото ми се губят почти всички познати ми такива, освен "смъртен грях" и "кощунство". Затова ще ги представя с думите на автора и преводача. (Тези, които не знаят руски, да затворят страницата - ще дам линкове за даунлоуд на книгите на руски. Съжалявам, но за първата няма друг превод, а за втората не можах да намеря.)

Владислав Майер (Некрас Рыжий) - Чешежопица

ГЛУБИНА ПАДЕНИЯ

Моим друзьям, погибшим в схватке с жизнью.


Возрождение гражданского общества и его систем в Советском Союзе возможно при условии измерения глубины, на которую мы опустились. Только это поможет осознать всю трагичность падения. В 20-е годы, а потом в хрущевско-брежневские в СССР издавалось много пособий на темы: как надо работать, как надо участвовать в социалистическом соревновании, проявлять бдительность, ловить шпионов, поступать в техникумы и вузы: Как стать физиком, лириком, хорошим папой и такой же мамой, пропагандистом и агитатором и т. д. и т. п. Однако странно, что не было пособий в литературе (даже самиздата) на животрепещущую для миллионов тему: как вору, бандиту, насильнику, разбойнику, взяточнику стать примерным заключенным страны Советов. Правда, издано много воспоминаний политических заключенных, своих и зарубежных, но это обычно бытовое, фольклорно-мемуарное освещение жизни зэков. Политзэк в своих описаниях остается, как правило, в стороне от мерзкого уголовного мира. Обычно наш зэковский мир ученые мемуаристы сравнивают с описанным Ф. М. Достоевским в 'Записках из мертвого дома', А. И. Солженицыным в 'Архипелаге ГУЛАГ', доходят до того, что сравнивают ленинградские тюрьмы и зоны с родовым и первобытно-общинным строем (Л. Самойлов. 'Этнография лагеря', Советская этнография N 1. 1990, с. 96-108; В. Р. Кабо. 'Структура лагеря и архетипы сознания', Советская этнография. N 1. 1990, с. 108-113). Многие пишут и говорят, что воля в стране Советов мало чем отличается от тюрьмы и зоны. А сами, попадая туда, вопят на весь шар Земной: 'Спасите меня, помогите!!!'

В период гласности пошла мода меняться делегациями - советские тюремщики желанные гости в западных тюрьмах, западные посещают советские ИТУ. Представим такую ситуацию: страны в знак дружбы и взаимодоверия начали обмен заключенными (политические не в счет - они везде составляют небольшой процент). Исправились бы советские зэки в тюрьмах Америки, Западной Европы, Австралии, а иностранцы, к примеру, американцы, в советских? Вернулись бы наши зэки к себе домой, на волю, в родной СССР, а западные, полюбив лагерную систему страны Советов, стали бы гражданами Советского Союза? Скажем определенно: янки резко сократили бы у себя преступность, если бы их потенциальные арестанты предвидели отправку в Советский Союз. В Союзе же преступность резко возросла бы и появилась единственно отсутствующая ныне очередь в стране - в тюрьмы и зоны, укоротив очередь к чиновникам ОВИРОв и западных посольств. Такие дела.

В уголовном мире СССР произошли качественные изменения. Хотя у создателей советской власти лагерная система появилась 'в мозгах' задолго до ее воплощения в явь, эту систему они смогли создать, перемолов миллионы, только к концу пятидесятых годов. До этого был заключенный, у которого, даже у последнего мерзавца, сохранялось где-то в подсознании что-то из нравственно-религиозного воспитания: христианского, исламского, буддистского, иудаистского, зороастрийского. Он, зэк, не был еще в полной мере советским: родился в начале века, в 20-х годах при звоне колоколов, при бабушках и дедушках, папах и мамах; он жил в семьях, хозяйствах, дворах, и этого зэка можно сравнивать, даже правомочно, с дореволюционным, 'царским' зэком, а также с зарубежным собратом.

В конце пятидесятых годов семья в классическом ее понимании исчезла, бабушки и дедушки присоединились к большинству когда-то живших, унеся с собой христианские понятия о милосердии, о добре и зле, и появился новый, секуляризированный зэк - не понимающий, что такое семья, этакий дебильно-кретинный продукт индустриального ландшафта, мозги которого из головы - вместилища ума, переместились в желудочно-половую и кишечно-трактовую сферы. Этот новый зэк родом из 'особой исторической общности' (людей ли?!) и до осужденных, описанных Ф. М. Достоевским, А. П. Чеховым, А. И. Солженицыным, Е. Гинзбург, А. Варди, Е. Олицкой, И. Бергером, Г. Гильдебрандтом, Ж. Росси, В. Шаламовым и другими, ему далеко. Он лишен дальнейшего развития, он нечто таксидермированное - чучело человека - чучелизированный человек, сокращенно - чучек. Поэтому его трудно вписать в христианские понятия и гаазовское милосердие-сострадание. Чучеки не способны адаптироваться к нормальным условиям человеческого общежития и желают жить только среди себе подобных. У них возвратрецидив составляет более 80 процентов. Реадаптировать чучека к человеческому подобию задача неимоверно трудная в условиях, когда административная часть тюрем и зон заполняется тоже, в общем, 'зэками', и бывшими афганцами, которые густым потоком вливаются в лагерную систему.

Бывшие зэки, сидевшие в тридцатых, сороковых и пятидесятых годах и попадающие в нынешние условия, приходят в ужас. Е. Долигеев, родившийся в 1915 году в Харбине, отсидевший ГУЛАГ в период 1935-1953 годов, снова осужденный в 1985-м, сказал: 'Я счастлив, что мне оставалось не много жить - это не люди и не звери, одним словом - мразь, которую можно покинуть только со смертью'.


Даунлоуд:
http://www.megaupload.com/?d=XXOR8D2B

Файлът е .rar, в архивът са два файла - "Чешежопица" във формати fb2 и rtf


Алэн Польц - Женщина и война

Совершенно серьезно я хотел бы, чтобы воспоминания Алэн Польц “Женщина и война” были включены в программу “дополнительного чтения” для старшеклассников — именно сегодня, когда им со всех сторон дуют в уши, что они живут в какое-то небывало трудное время и что человек не более чем бессильная игрушка материальных обстоятельств: если он видит преуспевающих воров, разумеется же, он тоже будет воровать, если он слышит об удачливых убийцах, разумеется же… Разумеется же, в России всегда были, есть и будут люди, вопреки самым неодолимым обстоятельствам делающие то, что считают нужным и справедливым — вплоть до впадения во всевозможные виды утопизма. Но в литературе нашей чрезвычайно мало примеров будничного противостояния — когда человек противостоит напору страшных событий не ради абстрактной идеи или гордыни, а просто для того, чтобы выжить и не сделаться подонком.

Я думаю, если бы женщины были склонны к писанию мемуаров, мы имели бы неисчислимое множество примеров будничного героизма. Героизма, направленного не на то, чтобы восторжествовать над кем-то, а на то, чтобы кого-то спасти: цель нормальной женщины не победа, а мир и согласие, гармония. Жизненный подвиг Алэн Польц, боюсь, не каждый даже и сочтет подвигом: она не бросалась с гранатой под танк, она не бросала вызов деспотизму — она всего лишь изо всех сил стремилась исполнить свое земное назначение: нести самоотверженность тем, кого любила, и порядочность всем остальным. Нет, больше чем порядочность — доброту. Россия, где эффектному подвигу готовы противопоставить разве что подвижничество, кажется, так и не расслышала Льва Толстого: Наполеона победили мужики Карп и Влас, не пожелавшие везти ему сено. Тем не менее можно продолжить: зло при всех своих явных преимуществах так до сих пор и не сумело стереть добро с лица земли оттого, что такие вот наивные милые девочки, пройдя через чудовищные муки и унижения, все-таки ни на миг не согласились признать жестокость и низость нормой.

Алэн Польц рассказывает о своей жизни с предельной простотой, но ее история в умелых руках вполне потянула бы на голливудскую мелодраму с хэппи эндом, ибо мы беседовали с Алэн об ее книге в ее просторной аристократической квартире среди избранного общества, которое особенно украшал ее муж Миклош Мессей, седовласый красавец и европейски знаменитый писатель. Сама Алэн — известный в Венгрии психолог, до сих пор работает в хосписе и сетует, что в нынешней погоне за деньгами люди забывают обо всем, что могло бы их поддержать перед лицом смерти. Описать сочетание усталой доброты, мудрости и чистосердечия в ее лице было бы по силам разве что Рембрандту. Кажется, ее больше всего беспокоило, не оскорбит ли русского читателя описание надругательств, учиненных когда-то над нею нашими соотечественниками, и она повторяла, что венгры в России наверняка вели себя не лучше и что немцев она боялась больше, чем русских: если немцы пообещают расстрелять, значит, точно расстреляют, а русские вполне могут вместо этого и накормить, эти одичавшие дети, презиравшие страх и боль, увы, не только свою…

Попутно к сведению российских судов, никак не умеющих разобраться, что такое разжигание национальной розни, — это самое разжигание едва ли не в большей степени заключается не в том, что говорится (если, конечно, это не прямая ложь), а в том, что умалчивается. Если действительно рассказывать всю правду о любом народе даже в самых неприглядных его проявлениях, то рядом с отвратительным непременно окажется и что-то достойное восхищения. Мне кажется, книга Алэн Польц служит так называемой дружбе народов в гораздо большей степени, чем все умалчивания былой советской пропаганды, еще и потому, что дружить народам до крайности мешает их преувеличенное представление о собственной безупречности. В нашем будапештском разговоре Алэн мимоходом упомянула о молоденьком русском солдате, который в пятьдесят шестом году брел по расстрелянному Будапешту с такой тоской в глазах… Разглядеть тоску в глазах победителя — какой еще “дружбы” можно желать!

В заключение добавлю, что воспоминания А. Польц вышли на русском языке в будапештском издательстве “Понт” в рамках программы “Корнфлюкс”, что означает приблизительно “созвучие”, “согласие”. “Понт” издает одну и ту же книгу сразу на нескольких европейских языках, что резко ускоряет процесс культурного обмена: в обычном случае книга, даже имеющая успех, переводится на другие языки спустя целые годы. Вот только наша общая проблема — распространение — при разделяющей государственной границе становится еще более острой. Поэтому, пока продукция издательства “Понт” еще не сделалась общедоступной — в Россию попали считанные экземпляры, — мне хочется, чтобы как можно больше людей прочли эту потрясающую книгу. Хотя бы в отрывках.

Не уподобляясь потрясенной матери Алэн: “Доченька, скажи, что это неправда!” Если это и не вся правда, то это та правда, которую мы обязаны знать.



Даунлоуд:
http://www.megaupload.com/?d=ETJWO4N1

Файлът е .rar, в архивът са два файла - "Алэн Польц - Женщина и война" във формати fb2 и rtf

четвъртък, 2 юни 2011 г.

АЕЦ "Белене" - тъпи мисли на тъпо копеле

Дете, родено слуд ЧернобилДете, родено след Чернобил

Знам, че тия, дето управляват, са прави (иначе що управляват?) и затва съм съгласен дето парламентът каза, че ще я строим пущината. Само не уразумях сичко (щото не съм от тех и не им знам кво си говорят и пазарят).

Ние немаме пари - тва го разбрах. Руснаците имат - тва също. Ама ние сме имали още национален интерес и затва те щели земат само 49%. Как ше ги земат - никой не казва. Мое да ни дадат заем, ама и внучето ще го плаща. Затва щели да станат 49% собственици. Да са живи и здрави!

А другите процентове? Бойко вика, може да се напнем да ги земем назаем, ама то и правнучето ке го пцуе, щото ше му плаща бадева харчовете. Но Бате Бойко мисли за правнучето и вика, че другите 51% ше ги земе чужд инвеститор. Ама гледам, че румънските цигани правят нова АЕЦ, и турчолята също, затва сметам, че той требвя да е будала, най-добре - куку. С жълта книжка, бе. Може и да бъркам, щото бате Бойко всичко знае, а аз не.

Знам, че знае, затва се чудя: Като руснаците имат 49%, чуждият знам-ли-го-кой - 51% --- ква ни е далаверата на нас? Печалбата у тех. У нас - тва дето може да гръмне като у Стражица. Щото шуреят, дето е научен трудник в бана, вика, че Стражица и Белене били синджир марка - днес друсне тук, утре там. А братчеда, дето е у енергото вика, че щели сме да купуваме беленския ток задължително и тва било далавера. Аз ги знам влашките цигани и турчолята - те техния атомен ток на евтиния ще го дават. И кво ние? На ескимосите хладилници. Такова, де - се едно тва продаваме. И боклуците от Белене - четох у весника, че щело да ги има чак до внучето на внучето на внучето, на... (мързи ме да пиша колко внучета, щото много страници). Аз моите боклуци ги фъргам, ама техните требвало да се закопват. Ако братушките ги закопват - пак внучето требва да им плаща закопването. Ако ние ги закопваме - пак отгоре ше доде, щото бате Бойко - да е жив и здрав, не са му казали, че и за закопването требва да шари. Затва му викам на бате Бойко - много те уважавам, ама кажи ква ни е далаверата, щото ако не кажеш, ще уважавам и майка ти и... - знаеш - сички наред! Уважение, де.

О-ох, как некога ми иде да ги уважавам сички наред.... :-(

Jase Everett - Bad Things (Theme from "True Blood" - extended/ [темата от "Истинска кръв"]

Jase Everett - Bad Things (Theme from "True Blood" - extended)
[темата от "Истинска кръв"]



Lyrics

Soundtrack: True Blood
Title: Bad Things (Jace Everett
)

When you came in the air went out.
And every shadow filled up with doubt.
I don't know who you think you are,
But before the night is through,
I wanna do bad things with you.

I'm the kind to sit up in his room.
Heart sick an' eyes filled up with blue.
I don't know what you've done to me,
But I know this much is true:
I wanna do bad things with you.

When you came in the air went out.
And all those shadows there filled up with doubt.
I don't know who you think you are,
But before the night is through,
I wanna do bad things with you.
I wanna do real bad things with you.
Ow, ooh.

I don't know what you've done to me,
But I know this much is true:
I wanna do bad things with you.
Едно от безспорните достижения в тв сериала "Истинска кръв" ("True Blood") е музикалната тема "Bad Things" - композитор Нейтън Бар, автор на текста и изпълнител Джейс Еверет - кънтри певец, който извежда категорично южняшката душевност, заложена от Бар, и мощно я допълва с неустоимо първично, тъмно, сексуално влечение. Още по-поглъщащо, защото е изказано със съвършено чисти, непорочни слова - изкуство, което се удава на малцина. Секс и чистота...

И тази неудържима ирационална сила неизбежно е преводачско предизвикателство. Аз не съм преводач, още повече не владея перфектно английския. Само го обичам, както обичам поезията и затова често се вторачвам и търся начина, по който английският стих (духът му преди формата, но не пренебрегвайки я) да се пресъздаде/претвори на български.

Прекрасният първи стих - When you came in the air went out - ми изглежда, че го улових - Ти идваш и въздухът изчезва. Сигурна съм, че има по-истински преводи, но аз толкова мога. Голямото предизвикателство е фразата, която задава дионисиевските, тъмни смисли и енергии: bad things. "Лоши неща", "мръсни неща" очевидно са глупости. "Нередни неща" е скучно-бюрократично. "Непозволени"? Или описателен израз, който предполага и промяна в строфите със съответната промяна в звучението? Опираме до вечния проблем при превода на английска поезия - техните думи са по-къси от нашите, което поражда проблеми с ритъма/стъпката. Иска ми се тези стихове да пизкушят някой българин с поетична дарба.

Завладяващата сила на песента надхвърля филма, в чийто саундтрак е. Защото в нея няма грам вампирски сюжет, дори намек. "Bad Things" e песен за засмукващия водовъртеж на мощната река на първичната любовна страст, преминаващ прага на първичната чистота.

river rapids, речен праг