Изначалната порочност на еврофондовете за недоразвити икономики като нашата

Евросубсидиите изкривяват тотално средата за бизнес в БГ подобно на едновремешните държавни субсидии. Дават въздух на нерентабилни проекти, само защото са близки до управляващите и така изземват ресурс от независимите от управниците проекти, защото им подбиват цената на финансирането. Ака си независим, се финансираш от банка на 12% примерно. Ако си близък на някой властимащ и той те включи в европрограма, се финансираш на 6-7% . Това ако не е изкривяване на пазара, аз не знам какво е. С всички произтичащи последствия, а именно: 
1) скапваш развитието на независимата фирма, дори до пълното й изчезване 
2) субсидираната фирма се скапва сама като спре цицането й от европейските фондове. 
Общият резултат от цялото упражнение = загуба за националната икономика. 
Затова съм върл противник на идеализирането и промотирането на европейските фондове. Те поставят истинските български предприемачи в неравнопоставено положение за сметка на краткосрочни далавераджии, свързани с политическите управляващие.
Който си може, го може и заради моженето ще си номери пари. Имаме вече достатъчно примери на подобнио предприемачи -  Телеринк, Нетинфо, Булсатком - които възникнаха от нулата, сами се изградиха, без грам европейски и държавни субсидии.
С две думи поуката: Да спрем мантрата колко са важни чуждите инвестиции. Да, много са важни, но не могат да заменят вътрешния потенциал, който имаме. А ние го имаме. Телеринк от компания с нулев капитал стигна да 300 млн долара капитална капитализация. Без грам държавна и европейска помощ. Големият брой фирми, произвеждащи комплектоващи части за автомобили, вкл и високотехнологични, се развиха по този модел - в резултат на което БГ сега е привлекател център  за комплектни доставки на високотехнологични части за автомобили с цел износ за европейските и другите пазари. И пак защото държавата не се бъркаше. Лекарствата - ами политиката на Актавис и на Софарма ни остави да си върнем руския пазар, където сме конкуретнтоспособни, и плюс туй излизат на нови пазари. И това въпреки и неизависимо от държавата. Оптоелектрониката, мехатрониката, гъвкавите системи за производствено управление - много сме добри и произвеждаме за износ. За лекарствата, където сме сред лидерите в бившите соцстрани казах. 
Но навсякъде в тези отрасли успехите ставаха не поради държавата, а въпреки нея :-(

Да гласуват ли емигрантите?

Мине се не мине и току някой нададе вой, че трябва да се премахне правото на емигрантите да гласуват. Аргументът е, че те живеейки далеч от България, не познават положението и проблемите у нас и нямат реална връзка тях - затова нямат право да определят как ние да живеем. Има и друга причина за искането да се премахне правото на емигрантите да гласуват , но за нея почти не се говори - целта са българските турци в Турция, които традиционно гласуват за ДПС.

Относно реалната връзка на емигрантите с България е достатъчно да видим приносът им към българската икономика. 12,2 млрд. лв са вкарали у нас българите, живеещи и работещи в чужбина, през последното десетилетие, сочат данните на БНБ.  От 2004 година до края на миналата 2013 година парите, пратени у нас от българските емигранти, формират респектиращата сума от 6,239 млрд. евро. Това ги нарежда на второ място по "инвестиции" в родната икономика. За сравнение, най-много преки инвестиции у нас са дошли от Холандия - точно 7,683 млрд. евро, сочат данните на БНБ за географската структура на вложенията, изчислявани от 1999 г. на база балансова стойност към края на 2013 го. Веднага след тях се нареждат българите зад граница с 6,239 млрд. евро, а на трето място остава Австрия с инвестиции, достигащи сумата от 5,435 млрд. евро. Далеч зад тези цифри остават страни като Гърция (инвестиции за 2,7 млрд. евро), Великобритания (2,058 млрд. евро), Кипър (2,001 млрд. евро), Германия (1,898 млрд. евро), Русия (1,818 млрд. евро). От началото на 1914 г. в местната икономика са привлечени средства на обща стойност 825.3 млн. евро, а емигрантските парли пак са на второ място -519.9 млн. евро.

Официалната статистика обаче не хвърля светлина върху реалния икономически принос на над 2-та млн. българи зад граница. Това е така, защото данните отразяват само тези суми, пратени в България по банков път, които надхвърлят 2500 евро, т.е. не отчита по-малките суми.

И това не са спекулативни пари, каквито бяха немалко от капиталите, инвестирани от чужбина през периода на икономическия растеж преди кризата от 2007 г. и изтеглили се след него. Емигрантските пари влизат в реалната икономика, т.е. използват се за потребление, потреблението стимулира производството и търговията и така се генерира растеж и работни места. Потреблението е особено в важно в настоящия период на стагнация, започнал от 2008 г.

Стагнацията се характеризира със застой на производството и търговията за дълъг период от време. Тя се съпровожда с увеличаване на безработицата, намаляване на работната заплата и жизненото равнище. Изразява се в нулеви или незначителни темпове на растеж, статична, непроменяща се структура на икономиката, дължаща се на невъзприемчивостта й към нововеденията и научно-техническия прогрес.

Толкова по въпроса имат ли или нямат връзка емигрантите с родината си.

Не е вярно, че промишлеността ни е разрушена и нищо не произвеждаме

Широко е разпространен този мит, и то не само сред неизкушените в икономиката хора, а и сред политиците, даже ред икономисти го споделят. Още по-лошо - не само го споделят, а и пропагандират, което му придава допълнителна сила, и което ще рече, че са пишман икономисти.

Каква е истината? Да видим графиката на Световната банка средно за ЕС, за еврозоната и за света (които се базират на данните на Евростат) за добавената стойност, създадена от производството, като процент от БВП:

Виждаме, че за ЕС е малко над 20%, за еврозоната малко повече. Според разбивката по отделни страни на Световната банка, т.е. на Евростат, в България дялът на добавената стойност, създадена в промишлеността е 28% - по-голям е от средния за ЕС.
Ето данните не само за ЕС, а и за другите страни в Европа плюс САЩ:

Ако приемем мита за разрушеното ни производство, трябва да стигнем до извода, че Евросъюзът и САЩ са си разрушили промишлеността още повече от нас. Което очевидно е абсурдно. Какво да говорим повече?

Необлагаемият минимум при плоския данък - истината и лъжите

Прекалено много лъжи се изприказваха за въвеждането на необлагаем минимум при плоския данък.. Който междудругото е нещо нормално, обратното - плосък данък без необлагаем минимум е някаква социалистическа иновация. Така поне пишеше в програмата на ГЕРБ "Новият десен договор за България". Те даже бяха по-радикални, цитирам т.2 от глава V:

"Въвеждане на истински плосък данък върху доходите от 10% с висок необлагаем минимум от 1000 лева, вместо сегашната социалистическа иновация. В рамките на първия управленски мандат ще се анализира събираемостта и при втори управленски мандат съобразно разчетите и възможностите на бюджета ще се цели намаляването на плоския данък до нива от 7%. Също така, продължаване на реформата с актуализиране/увеличаване на необлагаемия минимум всяка година, според възможностите на бюджета."

Днешните лъжи се въртят около тезата, че щели да бъдат ощетени хората, които взимат малко над 310 лв - толкова е днешното предложение за необлагаем минимум, т.е. да е равен на минималната работна заплата. Те, видите ли, щели реално да получават по-малко от тези с минимална работна заплата: примерно човек с 310 лв. заплата получава 310 лв., а този с 320 лв. му вземат 32 лв. и получава 288 лв.. Тази глупост се повтаря от Владо Каролев, от ГЕРБ, от "икономистите" от Института по Пишман  Икономика (ИПИ). За ГЕРБ е ясно, те могат да смèнят една теза от сутринта до вечерта, ако каже Бойко Борисов. Но е феерична амнезията на ИПИ, защото в знаменитото интервю На Бойко с блогърите  Константин Павлов и Асен Генов (в което той призна истината за записа за Мишо Бирата) каза, че от ИПИ са му писали програмата преди 4 години. Както и да е. Да се върнем към необлагаемия минимум. Винаги, когато при някой данък има необлагаем минимум, той се отнася до всички, а не само до тези, получаващи минимума. Иван Костов много добре обясни предложението на ДСБ за необлагаем минимум:

"Ако приемем, че минималната работна заплата е 310 лв., това означава, че върху нея няма да се плаща данък, което означава веднага увеличаване с 10% на доходите на тези хора, които са на минимална работна заплата. След това, когато вече растат доходите от всеки доход се махат 310 лв. и тогава се облага отгоре това, което е с плоския данък. Ако доходът е 1000 лв. се приспадат 310 лв. и се плащат 69 лв. за 1000 лв., а не сегашните 100лв., т.е. облагането започва след 310-тия лев. Това струва на бюджета около 200 млн.лв."

В случая с нашите лъжи как човекът с примерно 320 лв. заплата щял да бъде ощетен излиза друго: от 320 лв. се приспадат 310 лв., останалите 10 лв се облагат с 10% и той плаща 1 лв. за 320 лв, а не сегашните 32 лв.. Т.е. той получава чисти 319 лв. вместо сегашните 288 лв. С две думи, от необлагаемия минимум печелят всички. Затова идеята не е нито лява, нито дясна. Тя е обществено справедлива.

Малко повече мозък няма да ви е в излишък, г-да журналисти

Или по-високо билото, майстори

В някой от жълтите вестници, гордо величачещи се като "свободни и независими медии", видях заглавие "Социалната политика остава за след 2016 година". Брилянтно балансирана обективна новина! Хем ни информира, че ще го духаме още 4 години, хем ни обещава, че след това нямало да е така. Махам настрана лъжите на управляващите. Всички допреди ГРОБ лъжеха, лъжеха, но в рамките на приличното. Шебеците - къде от умствената си недоразвитост, къде от милиционерската си наглост, лъжеха така безобразно, та дори чичо от село се усещаше, че го пращат за зелен хайвер.В случая ми е интересна дълбоката тъпота на журналистите. Те пускат бюджетна прогноза за следващите 4 години, подадена им от служебния финансов министър (отделен е въпросът, доколко е компетентен да прави прогнози , тъй като само действащият финансов министър от управляващото правителство може да прави прогнози, но карай...).

Да се върнем към журналистите, които преписват информацията, подадена от министерството на финансите, като демонстрират "свободата си, обективността си и независимостта си" в заглавието. Вместо да напишат аналитично-критична статия, базирана на самата тъпота, индиректно заложена в подадената информация - че социалната политика е нещо съвсем отделно, независимо от икономическата политика.

Алоу, шебеците и медийните ви слугинчета! Не може да нямате поне един-двама, знаещи немски, да ви преведат програмите на немските десни - тази на ХДС, и тази на ХСС относно дясното виждане за социалното. Разбирам , че сте потресени от "новината", че ХДС и ХСС са отделни партии, всяка със своя програма. Но още по-потресени ще бъдете, като ви кажа, че големите и тежки реформи на пазара на труда, коиго сега правят гърците, испанците, ирландците - изобщо всичките PIIGS + прибалтийските бивши съветски републики - Латвия, Литва и Естония. Та тия тежки реформи в Германия ги направи още през 2004 г. социалдемократът Герхард Шрьодер, когато беше канцлер. Далеч преди да се развилнее кризата 2007- 2009. Анализаторите смятат, че тези реформи на пазара на труда, орязвайки до някаква степен социалните придобивки, облекчиха бизнеса, който пък увеличи работните места.. Поради което Германия почти не усети Голямата криза от 2007-2009. Малкото, което Германия усети от кризата 2007-2009, бе външен резултат - от партньорите й в еврозоната.

У нас е важно преди всичко да се облекчи дребният бизнес, който  създава най-много работни места. Най-важното за него е да се премахне идиотската данъчна дискриминация,  според която едноличният търговец  (ЕТ) плаща корпоративен данък 15%, а  всичките ООД-та и АД-та - корпоративен данък, ама плосък - 10 %.

А за целия бизнес, не само за дребния, ще подейства като допинг премахването на административно-данъчния тормоз - ДДС да се връща максимум до 30 дена; данъчна ревизия да се прави до 2 пъти в година до 30 дена максимум; да се се намалят излишните регулации, за които се губят седмици или месеци. Не може за начало на един бизнес да са необходими 58 документа. Докато извадиш последния, току-виж на първия вече е изтекъл срокът.

Така че малко повече мозък няма да ви е излишен, госпойци и господа (там, където сте останали за цвят) журналисти. За да мислите върху информацията, която ви подават от държавните ведомства, а не само да я преписвате едно към едно, свеждайки мисловната си дейност единствено до какво по-"свободно и независимо" заглавие да сложите.

Икономическата депресия, или в какво ни набута Дянковчето

По повод на икономическата депресия, в която ни набута очилатият социопат съвършено излишно и съвършено изкуствено очилатият социопат, реших, че е добре да пусна книгата на нобеловия лауреат Пол Кругман "Завръщането на икономиката на депресията и кризата от 2008 г." Подробности и линк за даунлоуд --> тук

Дянков òвреме побегнà. А Бойко не вижда айсберга пред своя "Титаник"

Ако Бате Бабуин пак стане премиер (при наличния матрял вече не изключвам и тази екзотика като възможност) ни чакат съвсем неприятни случки есента-зимата, тъй като бюджетът е оплескан отвсякъде, на дянковчето бюджетчето. Служебният финансов министър вече си го призна. Е, без да казва самите лоши думички "бюджетът се издъни", но описвайки как всички показатели ще са по-лоши от записаните в него.

И какво следва от издънването на бюджета? Ами нищо особено - само ръстче на фалитчетата, ръстче на безработицата, ръстче на обедняването, свиване на потреблението, оттам - още фалитчета, още безработица, още обедняване и още от същото, и още от същото... - изобщо чудната спиралка на икономическата депресия, в която ни вкара очилатият социопат.

И отникъде взорът надежда не види, както е казал поетът. Основният ни външнотърговски партньор - Евросъюзът, очаква мижав ръст. Бюджетът му е намален, съответно и евросубсидиите. Поради лошата бизнес среда (а милиционерите я направиха откровено враждебна) и поради политическата несигурност - мартенските събития, оставката на кабинета, предсрочните избори не се забравят лесно от инвестиционната общност. Да не говорим за това, че след изборите очевидно ще имаме нестабилно коалиционно правителство или пак нестабилно правително на малцинството, основано на нестабилно мнозинство. Ако имаме изобщо, а не се наложи да правим нови избори - както колегите византийци.

В този фееричен контекст лятото ще го изкараме някак. Не е случайна приказката "ще се хванем за зелено". Пък и сметките за отопление (ток или парно, или дърва, или въглища) ги няма.

Ама есенес и зимъс - не ми се говори. Ще завижда Шебек паша на Виденов. Щото няма да се размине само с една потрошена врата на парламента и с един депутат, улучен с камък по главата, докато червените кхмери тичаха от парламента към автобуса, охранявани от полицаи със щитове. Ще завижда, ох, как ще завижда.

Изобщо, чакат ни интересни времена. Интересни в смисъла на китайското проклятие: "Да живееш в интересни времена!"

Жан Виденов за греховете на БСП и за големите грехове от самото начало на прехода

Досега не съм чувала толкова остра и принципна критика на БСП. Също както и на основните грехове, извършени - без да се казва директно, но ясно се разбира - пак от хора от БСП или под тяхно влияние. И понеже за съжаление медиите отразиха отделни цитати, но не и цялото интервю или поне най-важните части от интервюто, мисля, че е важно сега, когато осмисляме последните 23 години, да чуем и неговата оценка. Защото е безкомпромисно честна.


[видео]

[край на видеото]

http://www.youtube.com/watch?v=ci56qd-3UOg

За Костовите злодейства с "Мариците"

Темата с продажбата на "Марица Изток 1" и "Марица Изток 3" и с цените на произвеждания от тях ток шества из медии и форуми с този израз, затова и почнах с него.  Много силно впечатление ми направи разказът на форумец от "Дневник - пряк участник и свидетел на цялата история на "Мариците". За съжаление не записах името му и моля, ако някой се сети или той се разпознае, да се обади. Разказът му няма да види бял свят, а мисля, че повечие хора трябва чуят един обикновеин работник, прекарал целия си трудов живот там:

Най напред за ТЕЦ 1 ", Първа комсомолска". Много от вас може би не знаят това име, но аз съм закърмен с него, там съм прекарал един месец през лятото на1962 г. на комсомолска бригада, и това е нещо непознато за мнозина от вас.
Та тази ТЕЦ 1 (така ще я наричам за по-кратко, както и ТЕЦ 3) е построена през 1961-62 г. и е с обща мощност 200 Мвт. През 1974 г. става голяма авария в тази ТЕЦ (гръмва бункер за въглища), което налага почти основен ремонт на ТЕЦ-а. Захранва се с въглища основно от рудник "Трояново-1". И така до 1995 г., когато този ТЕЦ спира да произвежда ток, а едва крета да подава пара за брикетна фабрика. При това положение рудник "Трояново-1" става излишен с неговите 3000 работника. През периода 1995 г. до 1996 г. се търси инвеститор, който да поеме цялостната рехабилитация на ТЕЦ-а, но предвид тогавашното положение няма такъв. В края на 1996 г. - началото на 1997 г. пада правителството на БСП и на власт идва Костовото правителство, климатът рязко се подобрява, продължава търсенето на инвеститор, идва един от Япония, но като вижда положението в самия ТЕЦ (а положението е такова, че всичко трябва да се срине със земята и започне отново) се отказва, през това време напрежението в рудника расте поради неясното бъдеще и евентуално съкращение на 3000 работника. През 1999 г. май се появява американски ивеститор, който казва "наемам се, но при условие, мощността ще я направя три пъти по голяма, но искам в продължение на десет години след пуска на ТЕЦ-а токът да ми се изкупува на цена 500 долара за Мвт. Стига се до компромиса 250 за Мвт". Същата история се завърта и за ТЕЦ-3. И така двата ТЕЦ-а са напълно рехабилитирани, като им са монтирани и тъй наречените сероочистки и от 200 Мвт за ТЕЦ-1 която става на 650 Мвт и ТЕЦ-3 от 450 на 900 Мвт. и могат да работят още около 35-40 години.Това го знам, защото там, в тези рудници съм се пенсионирал.

Икономиката продължава да губи мощност

Не обичаом да пействам готовои текстове. Но в случая мисля, че е твърде важно:

Икономиката продължава да губи мощност

Публикуваме анализа на Десислава Николова от Института за пазарна икономика.
Вече разполагаме с данни за ръста на икономиката през 2012 г., които показват скромен ръст от 0.8% за годината. Представянето на икономиката миналата година се оказва изцяло в унисон с нашите очаквания за продължаваща стагнация и минимален растеж от около 0.7-0.8%. Статистиката освен това оповести преди дни, че според окончателните ѝ данни растежът през 2011 г. е бил 1.8% или с 0.1 пр. п. по-висок от предварително обявения, т.е. забавянето през 2012 г. е още по-чувствително, ако се гледат тези ревизирани данни.
Какво показват данните за БВП през 2012 г.?
1/ Брутната добавена стойност на отраслите в икономиката е нараснала само с 0.3% миналата година.
2/ Растежът на БВП с 0.8% се дължи на ръст от 3.8% на данъците (минус корективите), което пък е следствие от по-високите приходи от непреки данъци – заради високи цени на горивата, ръст на вноса и електронното свързване на търговски обекти с данъчната администрация, което изсветли част от сивите обороти.
3/ От страна на предлагането растежът на годишна база се дължи основно на селското стопанство (+3.5%) и индустрията (+1.9%), докато строителството и повечето подотрасли на услугите (финанси, информация и далекосъобщения) показват спад. Изключение прави подсекторът, обединяващ търговията, транспорта, складирането, пощите и туризма с растежа си от 1.8%, зад който трябва да стои добрата туристическа година.  
4/ Тревожна е тенденцията на постепенно забавяне на растежа в течение на годината, като последното тримесечие показва най-слабо представяне на годишна база както според сезонно изгладените, така и според неизгладените  данни. На тримесечна база тримесечието отбелязва 0% растеж (сезонно изгладен). 
5/ От страна на търсенето се вижда ясно, че (неизгладеното) индивидуално потребление за  първи път през 2012 г. бележи годишен спад през последното тримесечие, който пък стои зад свиването на общото потребление. Сезонно изгладените данни не показват спад, но там също се вижда значително забавяне на ръста през последното тримесечие.
6/ Инвестициите също преминават в "червената зона" през последното тримесечие, като отбелязват първия си спад (ако се гледат неизгладените данни) след три последователни тримесечия на лек ръст. Последните данни поставят въпросителна пред устойчивостта на възстановяването на инвестициите в икономика и подкрепят нашата теза, че по-скоро инвестициите са стигнали дъното, но по-сериозно оттласкване от там няма да дойде без помощта на по-значителни чужди инвестиции.
Като цяло последните данни за БВП дават повод за притеснения, тъй като показват по-нататъшно забавяне на дори и плахия растеж от предишните месеци. Тези данни помагат и да се разберат (част от) причините за протестите от последните седмици – икономиката едва крета вече трета година, в края на 2012 г. се забавя до един санитарен минимум на растеж, инфлацията запазва положителните си стойности (3% средно за 2012 г.), а работодателите продължават да съкращават работни места.
Износно ориентираната индустрия и туризмът остават основните надежди за ръст на икономиката през 2013 г. Индивидуалното потребление също ще получи известен тласък от по-високите бюджетни разходи за пенсии, заплати в бюджетна сфера и социални плащания, но надали ще отбележи ръст от над 2-3% за годината, предвид продължаващото съкращаване на работни места и загуба на трудови доходи.
Ако се отчете настоящата политическа криза и нейният дан върху инвестициите и бизнес активността (под формата на отлагане на проекти), 2013 г. най-вероятно ще запази модела на символичен икономически растеж от последните години и надали ще надхвърли 1% ръст. На този фон на икономиката е необходимо повече от всякога стабилно правителство след изборите и бързи реформи за облекчаване на бизнеса, който все още работи. 

http://www.dnevnik.bg/biznes/2013/03/08/2018547_ikonomikata_produljava_da_gubi_moshtnost/

 

10 СэИван Чалъков, Иво Христов: Десет семейства в България източват годишно 1,5 млрд. лв. от енергетиката

http://www.glasove.com/ivan-chalukov-ivo-hristov-deset-semeystva-v-bulgariya-iztochvat-godishno-15-mlrd-lv-ot-energetikata--12254

24.02.2011 / 10:26

От сегашната структура на българската енергетика се възползва една малка група, която твърди, че поддържа наследеното от социалистическата държава богатство, а всъщност взема наготово цялата инфраструктура, като същевременно отказва да я направи печеливша. По този начин влива печалбата в пенсионни и други фондове и взимайки нарастващите доходи от износ на ток, ги вкарва обратно в поддръжка, ремонт и безопасност, но на цени три пъти по-високи от реалните. Така тези хора превръщат енергийната инфраструктура в дойна крава, заявиха пред ГЛАСОВЕ социолозите Иван Чалъков и Иво Христов*. И още: След приватизацията на ремонтните и консултантски услуги през 1995 г. до днес годишно от енергетиката се източват между милиард и милиард и половина лева. Ние твърдим, че това е базата – една от двете, ако петролът е другата – на българската олигархия. Тя има сигурен ресурс от 500 млн. евро по най-минимални оценки (според някои твърдения 1 млрд. евро), които всяка година се разпределят кеш в десет семейства.

Наскоро излезе книгата ви „Черните дупки на българската енергетика”, в която признавате, че си давате сметка за сложността на предмета, за трудно уловимите връзки и здраво вкоренените в обществото митологеми за сектора на енергетиката. Успяхте ли да разберете в какво се състои сенчестата природа на българската енергетика и кое е онова, което прави възможно системното отклоняване на сериозни обществени средства за корупционни плащания?
Иван Чалъков: Типична за целия преход е симбиозата между политически, икономически, правни, медийни и даже технологични полета. Андрей Бунджулов нарече тази симбиоза „молекулата на прехода” – става дума за мрежите, които проникват между всички тези на пръв поглед автономни полета. Това, което не бяхме изследвали в нашия първи проект „Мрежите на прехода”, е корпоративният сектор. В България имаше жизнеспособни остатъци от онова, което беше социалистическата икономика в края на 80-те години. А тя при всичките й кризи и недостатъци беше корпоративна икономика. Тогава имаше десетки предприятия с развойна дейност и в късния социализъм под натиска за реформи им бяха дали право да излизат сами на външния пазар. Тезата ни в „Мрежите на прехода” беше, че дизайнерите на злополучния български преход не оставиха съществуващите корпоративни структури, те не дадоха автономност на стопанската номенклатура да се опита да се справи и да оцелее или да загине в конкуренцията със западните корпорации. Тези структури просто бяха обезглавени и по този начин не без натиска на Запада беше разчистен пътят на западните корпорации. Почти всички корпорации бяха сринати до отделни заводи. До 1989 г. всички български заводи бяха организирани и се управляваха стратегически заедно – „Фармахим” например имаше няколко фармацевтични завода, имаше голям изследователски институт, външнотърговски фирми и т.н. В момента всичко това е раздробено и всеки е хванал нещо от баницата.
В енергетиката, слава Богу, може би защото е ключов отрасъл, това не се случи. Още преди това, през 1985 г., енергетиката се срива тъкмо поради политически намеси, след като през 1984 г. е сменен министърът на енергетиката Никола Тодориев, който е технократ и изключително кадърен човек, с едно политическо назначение – Тодор Божинов. Въпросният Божинов започва реформи, в резултат на които енергетиката просто рухва през зимата на 1985 г., когато се стигна до режим на тока. След това са нужни 2 години за нейното възстановяване. Всичко това става много скоро преди началото на прехода, така че никой от управляващите, включително Луканов, помнейки случилото се, не смее да пипне там след 1989 г. В това е щастието на самите технократи – давано им е онова, което искат.
В какво се състоят реформите на Тодор Божинов?
Иван Чалъков: Той решава, че енергетиката трябва да бъде ефективна, че трябва да се преизпълнява планът, да има по-големи премии и пр. Само че енергетиката изисква едни тежки ремонти всяко лято, които са много скъпи, но ако не ги направиш, следващата зима в атомната, водните и топлоцентралите започват да стават аварии. Затова е необходимо да се инвестира изключително много в качеството на машините и в безопасност. Една атомна централа не би могла да работи, ако всички нейни системи не са дублирани, така че ако се случи нещо, да може да се реагира веднага. Нещо повече, освен че са дублирани, тези системи са и третично подсигурени, защото ако правиш ремонт на първата система и включиш втората, тя също трябва да има резерва. Там всичко е тройно осигурено, това са скъпи системи. Тодор Божинов намалява ремонтите, опитва се да прави икономии и намалява запасите, като ги свежда от 2 месеца до 2 седмици. Когато запасите започват да свършват, а в централите стават аварии, се срива цялата енергетика.
Как сложността на този отрасъл предопределя отношението към него след 1989 г?
Иван Чалъков: Всички тези фирми, които са посредници и които реализират огромни печалби от енергетиката от ремонтни дейности, консултантски дейности, безопасност и пр., това са всъщност хора, които идват от мозъка на енергетиката. Това е огромният институт „Енергопроект”, с който би се гордяла всяка нация. Това са хора с огромна професионална култура. В българската енергетика има традиции от над 70 години. Всички тези специалисти са запазени и след 1944 г., включително Иван Иванов, който е бил осъден на смърт, но една седмица преди да го убият, го освобождават и по-късно той прави язовир „Искър”. Когато след 1989 г. тръгват да разрушават „Енергопроект”, когато тръгват да приватизират енергетиката през 1992 г., извън списъка за приватизация остават само АЕЦ „Козлодуй” и няколко централи. Един заместник-министър от онова време ни разказа: „Ние се хванахме за главата и им казахме, че енергоремонтните предприятия и изследователските центрове трябва да бъдат приватизирани най-накрая, защото те са стратегията на целия сектор”. Обаче никой не ги пита, от Агенцията по приватизация казват, че искат отчети, защото тези предприятия са в списъка и ги обявяват на търг. И тези хора, енергетиците, се усещат и още през 1991 г. си правят частните фирми.
Как се осъществява преструктурирането на българската енергетика след 1989 г., как е променен изходният централизиран модел?
Иво Христов: Има една особеност в енергетиката, нещо, което аз наричам специфика на нейния технологичен фасон. За да може да съществува този отрасъл, за да може да бъде той печеливш и в този смисъл дори да бъде експлоатиран със задни цели, егоистичният интерес на този, който експлоатира отрасъла, е, че трябва да го пази. Грубо казано, трябва да пазите кокошката, ако искате да снася златни яйца. Пазенето в енергетиката означава да спазвате първо технологична дисциплина, второ, да спазвате междуотрасловите връзки, трето, да спазвате технологичните зависимости, защото това означава мрежи за високо напрежение, това означава поддържане на запаси и пр. Тоест самият технологичен фасон на системата дисциплинира дори най-глупавия и егоистичен играч, защото в противен случай той няма да може да извлече ползи от тази система. Поради това, за разлика от всички останали отрасли на българската икономика, след 10 ноември в енергетиката не се случи това, което наричаме разпарчетосване, продаване на парче и унищожаване, защото същите тези играчи имаха интерес от нейното запазване, така да се каже, от замразяването на нейния институционален и технически фасон до края на 90-те години. Поради това интересът беше не да се отделят отделни парчета от енергийния комплекс, а да се контролира той изцяло. Големият залог е той да се контролира изцяло, а не отделни негови части, защото отделните негови части не водят до позитиви за този, който ги контролира. Ако си спомняте, в началото на 90-те години стратегията на Луканов, респективно на „Мултигруп”, беше да се контролира енергетиката като цяло, да се стои на входа и на изхода й. Тъй като това е изключително финансовоемко и ресурсоемко производство, всички създаващи се тогава български групировки нямаха интерес от непосредствено упражняване на правата на собственик вътре в системата. За тях беше по-добре тя да бъде оставена на държавата, тоест на всички нас да плащаме нейните негативи, а те да извличат позитивите чрез входно-изходната икономика, тоест доставяне суровини на входа и износ на изхода.
Иван Чалъков: Планът на Луканов за енергетиката през този период беше тя да бъде запазена като мост за трансфер на руски и украински ток към Балканите. Тоест нашата система да поема и да пренася ток. Същевременно групировките овладяха експортно ориентираните отрасли като металургия и химия, които гълтат много ток. Особено черната металургия. Една електропещ е 40 мегавата, това означава, че съществуващи електропещи в „Кремиковци” и в Перник гълтат ток, колкото цяла София. И когато токът е евтин и се плаща под себестойност, а ти приватизираш метала и химическите продукти и ги изнасяш на Запад на конкурентни цени, ти всъщност си скрито субсидиран от нас, от тези, които плащаме.
Иво Христов: Когато говорим за играчите, трябва да видите към съответния момент кои са били господстващите и разполагащи със съответен ресурс политико-милиционерско-икономически структури, които осъществяват контрола. Можем да говорим за едни и същи интегрално конструирани, така да се каже, мрежи, които са едновременно и тук, и тук, и тук.
Нека да назовем тези мрежи.
Иво Христов: Ако погледнете системата към онова време – към началото на 90-те години – се оказва, че грубо казано, има политическа шапка на енергийното лоби. Както вече обясних, в енергетиката, ако не спазвате определени технологични правила, просто кокошката ви няма да снася яйца и ще умре. Тоест, грубо казано, вие трябва да коткате технократската част, защото само тя знае как да поддържа системата, тъй като иначе ще гръмне самоварът. Има известно разделение на функциите и взаимни концесии между технократското, управленското и политическото ниво.
Иван Чалъков: На технократите винаги им е плащано колкото искат – когато казват: искаме пари за оборудване, винаги им е давано. Същевременно им е казвано: „Няма да се месите в другите неща – къде ще продаваме, кой ще продава и т.н.”.
Как се разбират помежду си самите технократи и отделните фирми, няма ли противоборство и конкуренция между тях?
Иван Чалъков: Единоначалието е ключово за енергетиката. Това е почти военна дисциплина, защото, както каза един от интервюираните, във всеки момент в системата има един човек, който казва: „Пусни” или „Спри”, и по цялата верига са длъжни да спазват това, защото едно своеволие или самоинициатива може да срине една подстанция например. Социалистическата енергетика е била на дотации през цялото време. Бившата зам.-министърка на енергетиката Иванка Диловска ни разказа: „През 1984 г. в „Енергопроект” изчислихме цената на тока, който тогава струваше 2 стотинки, и се оказа, че реалната му стойност е към 70 стотинки. Заради тези изчисления ни наказаха, удържаха ни заплатите и едва ли не се отнесоха към нас като към врагове”. Тъй като  енергетиката се субсидира централно от Държавния комитет, а цените се определят политически, още тогава става ясно, че чрез енергетиката се изнася национален доход. Социалистическата държава е можела да си позволи тази дотация, тъй като тя свръхексплоатира своите поданици. Тя извлича огромна принадена стойност чрез сталинската система на икономика и може да хвърли средства за енергетика, за металургия или за каквото си поиска, плащайки заплати по 150–200 лв. Когато идва 1990 г., изведнъж Костов и първото правителство на Димитър Попов казват: „Стига субсидии за енергетиката”, и енергетиката клеква. Люлин Радулов, който тогава е шеф на Комитета за енергетика, разказа: „Тогава бяха най-черните ми години, защото пари няма, подиграват ни се, не дават субсидия и в същото време не разрешават да увеличим цената на тока”. И до днес цената на тока в България не е реална. Това е един от големите митове. Аз ви казвам, през 2011 г. българинът не плаща цената на тока, която би трябвало да върне разходите, от него непрекъснато се взема по скрити канали като пари за АЕЦ „Белене”, като пари за „Цанков камък” и пр. Тоест вместо в енергетиката да има цени, чрез които да се получи печалба, която да се реинвестира, всъщност има цени, които стигат само да се поддържа съществуващата система, а всички пари за инвестиции идват от нас, от държавни инвестиции. През 1993 г. държавата иска да сключи договор със Световната банка за заем, с който да довърши 6-и блок на АЕЦ „Козлодуй”. От Световната банка казват: „Ще ви дадем пари, но дайте да видим балансите на НЕК”. След което те виждат, че НЕК е перманентно на червено, и казват: „Ние не можем да ви дадем този заем, ако вие не повишите цената на тока”. Тогава правителството на Беров под натиска на Световната банка започва да вдига цените, но това винаги е с догонване на инфлацията. Това е един от скритите парадокси, както го нарекохме ние.
Каква е причината този скрит парадокс да бъде поддържан вече повече от 20 години след началото на прехода?
Иван Чалъков: Това означава това богатство да бъде публично отделено от държавата. От сегашната ситуация се възползва една малка група, която твърди, че поддържа това богатство, а всъщност взема наготово цялата тази инфраструктура, отказва да я направи печеливша, за да влива печалбата в пенсионни и други фондове, и вземайки все пак нарастващите доходи от нея от износ на ток, вкарвайки ги обратно в поддръжка, ремонт и безопасност, но на цени три пъти по-високи от реалните, превръща тази инфраструктура в дойна крава. От 1995 г. след приватизацията на ремонта и консултантските услуги до днес годишно от енергетиката се източват между милиард и милиард и половина лева. Тези пари се източват от една малка група хора. Ние твърдим, че това е базата – една от двете, ако петролът е другата – на българската олигархия. Тя има сигурен ресурс от 500 млн. евро по най-минимални оценки (според някои твърдения са 1 млрд. евро), които всяка година се разпределят кеш в десет семейства.
Иво Христов: Ако си представите системата като един айсберг, в началото на прехода от него започват постепенно да отпадат най-външните страни – консултантската дейност, ремонтните дейности и пр. В енергетиката, както беше казано, ремонтните дейности са жизненонеобходими, защото без тях системата спира. В резултат на всичко това става ясно, че ремонтите, възстановителните и консултантските дейности в енергетиката са една перманентна дейност, която ви гарантира сигурни доходи. Дори не би могло да се каже, че това е пазар, защото няма пазар на ремонтни услуги, в който да се надпреварват някакви конкурентни играчи, за да спечели най-добрият. Напротив.
Иван Чалъкъв: Има още едно условие, за да работи всичко това – трябва да има голямо потребление на ток. Това беше следващият парадокс, на който се натъкнахме – високото потребление на ток, защото за да плащаш, ти трябва да натоварваш всички централи. Ако направят системата ефективна, спокойно могат да бъдат спрени половината централи. България е страната, която има най-високи загуби – три пъти по-високи, отколкото в Холандия.
Да разбирам ли, че това са умишлени загуби?
Иван Чалъков: Вижте, това са опортюнистични среди. Те просто са осъзнали, че е по-изгодно, вместо да инвестират пари, които след това няма да се връщат в ремонтни дейности, защото ще направят изведнъж системата по-добра и по-ефективна, е по-добре да поддържат най-лошото качество на преносните съоръжения. Второ, България е сред страните с най-високо собствено потребление на електроенергия. Ние имаме 25 на сто като цяло загуби от пренос и собствено потребление на системата.
Иво Христов: Бих нарекъл това късогледство на типичния технократ. Непрекъснато припламва тази дискусия – дайте да направим системата на електропотребление по-икономична, дайте да въведем алтернативни енергийни източници, дайте да направим самата икономика и българските домакинства енергоикономични и т.н. Тази работа не става с призиви. Има мощен интерес, който няма интерес от това. Има интерес от това електроенергетиката да бъде доминираща, има интерес тя да бъде с такъв фасон, има интерес от това там непрекъснато да се изливат дотации, има интерес от това колкото се може повече да се разширява пазарът на потребление на ток, а не да се увеличават алтернативните източници. Има мощен технократски интерес. Например България е една от страните с най-висока цена на природния газ в Европа. Погледнете, че ние нямаме читава битова газификация. Това не е случайно. Ние нямаме други алтернативни източници. Това не е случайно.
Иван Чалъков: Тези алтернативи ще намалят електропотреблението, с което ще се намалят печалбите на тези, които приватизират цялата тази дейност.
Иво Христов: Не споря, че новите енергийни източници имат много трески за дялане, че те в момента все още имат повече минуси, отколкото плюсове. Аз например съм ядрен фундаменталист и съм за това в България да се развива ядрената енергетика. Ние 20 години бяхме продукт на геополитически технократски игри отвън, за да не се развива в България ядрена енергетика.
Като стана дума за ядрената енергетика, как се вписва  в цялата тази конюнктура толкова дълго обсъжданият проект за АЕЦ „Белене”?
Иво Христов: Чудесно се вписва. Последното нещо в него обаче е техническият компонент, а предпоследното – икономическият компонент, тоест колко ще ни струва централата. Въпреки че в момента на публиката се задават само техническите, финансовите и някакви организационни компоненти. Няма какво да се лъжем – проблемът е геополитически и това е публично известно. Ако Русия успее да направи тук ядрена централа, която да бъде сертифицирана от ЕС, това означава прецедент, който ще й позволи да прави ядрени централи и в други европейски страни. Ако тя не постигне това, съответно друг тип играчи ще се наложат с техните стандарти. България е просто заложник в борба между гиганти. Но вторично българската олигархия паразитира върху този геополитически разлом. Защото вместо да се повдигне въпросът за това от какъв тип електроцентрала имаме нужда, с какви параметри да бъде тя, как да бъде построена, за какъв срок, как да се продава и пр., олигархията има интерес да се разширява необосновано пазарът на електроенергия в страната.
Споменахте, че парите, които се източват от енергетиката, се разпределят между десет семейства. Ще ви помоля да назовете имената на тези хора или на техните фирми.
Иво Христов: Това ще промени ли нещо? Ако ги кажа например с ЕГН-тата, какво ще стане?
И все пак докъде стигна вашето изследване в това отношение?
Иво Христов: Имената ги има, но аз не смятам, че проблемът въобще е персонален. Въобще не смятам, че който и да било български проблем опира до конкретни персони, колкото и уникално творение да е човекът. В момента ви казвам, че имате матрица, която възпроизвежда тези практики. За мен това е важният проблем.
Но тези персони безспорно са свързани с всички политически играчи, след като наблюдаваме такова учудващо постоянство, с което се възпроизвежда матрицата?
Иво Христов: Това е съвсем категорично.
Иван Чалъков: В продължение на 20 години политиците налагат политически данък рекет върху тези фирми и те, за да бъдат на пазара, го плащат. С което обаче си запазват капацитета и ресурсите. Някои от тях вече излизат на международния пазар. Неслучайно една от тези компании, които участват в АЕЦ „Козлодуй” и „Белене”, в момента е един от ключовите подизпълнители в проекта за атомна централа в Египет.
За „Риск инженеринг” на Богомил Манчев ли говорите?
Иван Чалъков: Да. Ако нашата политическа класа въведе честни правила на играта и не им иска рушвети, те няма да ги дават. В този смисъл аз съм много предпазлив и не бих казал, че това е козелът, изкупителната жертва. Държат цената на електричеството сравнително ниска, а цената на газа висока. Аз бях слисан, когато разбрах, че в Дания е забранено да се отопляваш с ток, защото когато се отопляваш с ток, използваш една трета от енергията, която отива в ток, а другото отива в атмосферата. За сравнение, когато се отопляваш с газ, изразходваш над 90% от суровината. В този смисъл третият парадокс е, че ТЕЦ-овете са изключително ефикасни съоръжения, но вместо да ги развиваме и да ги усъвършенстваме, обратно – тъй като те представляват конкуренция на отоплението с ток, са непрекъснато оплювани и ограбвани от местните партийни функционери. Но въпреки че са ограбвани, понеже са много ефикасни, те продължават да са конкурентоспособни. Ще дам пример с ТЕЦ „Сливен” – когато Ковачки купува тази централа, той я дава на едни местни технократи и им казва: „Оправяйте се”. За две години те ремонтират тръбопроводите и цената на отоплението с парно в Сливен става в пъти по-ниска в сравнение с отоплението на ток.
Да, обаче в София не е точно така.
Иван Чалъков: И в София е така – ако си отоплявате апартамента с ток, вие ще давате между 300 и 400 лв.
Много от сметките за парно са такива.
Иван Чалъков: Не е така. Когато парното се регулира, сметката за един средно голям апартамент няма да е повече от 200 лв.
Да, но не можете да подцените проблема с доставките и цените на природния газ, както и зависимостта ни от Русия в това отношение. Спомняме си какво се случи преди три години, когато Русия спря доставките на газ. 
Иван Чалъков: Вижте, това, което излезе от изследването, е, че по времето, когато е министър на енергетиката, Румен Овчаров, за да подмени шефа на „Булгаргаз”, по договор с руснаците ги моли да се съгласят на кадрови промени срещу по-висока цена на газа. Това беше единственото правителство, което получи кадрови контрол върху ресурсите и схемите за преразпределяне срещу по-високите цени, които плащаме сега – това е била сделката за кадрови промени. Това съсипва индустрията, защото с тези високи цени на газа българската индустрия е действително неконкурентоспособна. Нашите фирми плащат по-скъп газ, отколкото германските, френските и други фирми.
Как оценявате позицията на това правителство по отношение  на руските енергийни проекти – „Южен поток” и АЕЦ „Белене”?
Иво Христов: Това му е позицията, че няма позиция. То изчаква топката, за да мине мандата. Това правителство е заложник на геополитиката, тъй като то зависи и от САЩ, и от Русия, от различните лобита. Съответно единствената им позиция е следната – като имате два силни магнита, вие просто се парализирате по средата. В момента те не взимат никакво решение нито в едната, нито в другата посока, докато някак си може би нещата се решат от само себе си. Ако говорим за „Южен поток” – това е италианско-немски-руски проект. Ако говорим за „Набуко”, очевидно, че това е американски проект без каквото и да е гарантирано газоподаване на този етап. Очевидно по-скоро става въпрос за политически проект. За АЕЦ „Белене” ви казах – залогът тук е кой ще наложи своята технология, респективно преработката на ядрено гориво. Това означава създаване на своя школа, на свои ремонти, доставки и пр., тоест вкарване на цял един нов икономически, политически и социален свят на връзки и зависимости. В това отношение не виждам голяма разлика дали ще бъдат французите или руснаците. И едните, и другите ще гонят едни и същи интереси.
Нека се върнем към приватизацията в енергетиката в годините на прехода. Не разбрах до какъв извод стигна вашето изследване в това отношение.
Иван Чалъков: Парадоксално се започва с приватизация на ремонтните мощности и на инженерните консултантски услуги – „Енергопроект” и „Техноенергопроект”. След което тихомълком се приватизират малките ВЕЦ-ове, които са изключително изгодни. След това се приватизираха големите топлоелектроцентрали, купени от италианци, германци и американци. Даже има една такава история с ТЕЦ „Марица Изток 2”, когато германците идват. Влизат, и както казва един инженер: „Събухме гащите и им показахме всичко, защото там има евтини въглища и всичко останало”. Германците предлагат в договора цената на електроенергията да не бъде повече от 2 цента и половина, само че току-що правителството на Иван Костов е подписало договор с американците за цена 3,75 цента, което е с почти 40 на сто по-висока цена, и инженерът разказа, че „германците изглежда се уплашиха”, и така и не сключиха този договор. Тоест германците са дошли и по немски са направили сметката, че при тази въглищна централа и с тези технологии могат да изкарат достатъчно печалба, и то при цена 2,5. Според мен разликата от цент и половина, което е няколко десетки милиона долара, е влязла в някои каси, включително и партийни. Но проблемът не е в приватизацията. Друго е интересно – след като централите са приватизирани, особено големите топлоцентрали, там текат ремонтни дейности. След 2001 г., когато са приватизирани централите, разходите по тяхната поддръжка не намаляват, тоест и държавните, и частните централи имат сходна много ниска печалба и големи амортизационни разходи за поддръжка. Това само отчасти може да бъде обяснено с ниските цени на тока. По-скоро според мен освен всичко друго става дума и за укриване на доходи. Това означава, че чрез присъщи разходи се отклоняват значими суми, които да бъдат обложени данъчно. Това според мен се отнася и за електроразпределителните дружества. Факт е, че електроразпределителните дружества, които са обект на унищожителна критика през последните години, особено от последното правителство, наследяват най-изостаналата техническа част на енергийната система. Те действително имат нужда от достатъчно печалба, за да могат да инвестират в обновяване, а при тези цени на тока нямат възможност да го правят. Самите фирми, които работят с тях, твърдят, че е по-добре да са частни, отколкото държавни, защото с частните се работи по-добре. В този смисъл аз смятам, че по-скоро трябва да се мисли за създаване на някаква конкуренция между тях, с пазар на големите потребители. От интервютата стана ясно, че с идването на власт на БСП и на Овчаров като министър на енергетиката през 2005 година те започват систематична кампания срещу ЕРП-тата, които току-що са продадени, за да прехвърлят всичките негативи върху тях, а всъщност, особено през първите години, те нямат никаква вина за това, което са наследили.
Премиерът Борисов също подхвана доста яростна кампания срещу тях. 
Иво Христов: Защото му носи популистки дивиденти, а да сте видели нещо да се е случило на терена?
Иван Чалъков: И това, което трябва да имат смелост да кажат, е, че цените на тока са ниски. България продължава да има най-ниските цени на тока в Европа за потребителски нужди.
Иво Христов: Това няма да стане никога. Тук има политическа целесъобразност, която никога няма да се смеси с техническата.
Каква е връзката на службите за сигурност с големите играчи в този сектор?
Иван Чалъков: Не искам да обвиняваме фирмите, които са на пазара – те са пет фирми, които печелят поръчки – защото, когато печелят поръчки, на тях им е казано предварително, че е възможно да спечелят проекта, но 30 или 50 на сто от парите трябва да отидат еди-къде си. Тези фирми съответно казват на своите подизпълнители: „Ние ви даваме 20 на сто и вие се оправяйте, не ни интересува как ще довършвате проекта”. И тъй като те са инженери, те трябва да свършат работата на някакво прилично ниво, за да не гръмне после системата. Печалбата на тези хора е между 3 и 5%, много рядко стига 10%. Тоест, след като си принуден с години и десетилетия да участваш в подобни схеми, за да можеш да оцеляваш, да плащаш и т.н., ти имаш нужда от гръб, така че плащанията към службите за сигурност са разбираема част от играта.
Гръб за какво?
Иван Чакъров: Това са незаконни сделки и тръгне ли разследване, няма спасение. Това, което ги спасява в момента, е, че са затворена общност. Изследване на атомната безопасност струва 100 млн. или 300 млн. долара според някои договори, а реално неговата стойност е към 50 млн. долара. Експертите там са едни и същи и се въртят – днес едните, утре другите. Но потенциално, ако направят проверка в енергетиката, ако видят средностандартните разходи за ремонт, веднага ще лъснат едни огромни нелегитимни схеми.
Какво сочи анализът ви – как медиите отразяват темите, свързани с енергетиката, кои са основните заблуди и манипулации?
Иво Христов: Въобще не споделям съзнателно поддържаното клише за медиите като четвърта власт в България. За всеки е ясно, че както организираната престъпност е въоръжената ръка на българската олигархия, така медиите са не по-малко поразяващата друга ръка. В този смисъл е доста нелепо да се говори за някакво самостоятелно медийно поведение. Медиите са елемент от цялата гадна приказка на прехода и ние трябва да бъдем наясно с това. Знам, че на журналистите това въобще не им е приятно. В този контекст обаче трябва да поставим и въпроса за отразяването на тази тема.
Иван Чалъков: Ние имаме няколко примера за кампании във в. „Дума” срещу приватизацията на топлоцентралите, срещу опитите за затварянето на блокове на АЕЦ „Козлодуй” и в полза на АЕЦ „Белене”. Там просто се вижда по дни как в тези кампании участват на вълни, на вълни едни и същи хора. Същевременно сравнихме публикациите за енергетиката във в. „168 часа” и във в. „Капитал”. Там всичко се вижда кристално ясно: в „168 часа” няма нищо лошо за руската енергетика и за атомната енергетика, а целият шум се насочва срещу цените на тока, срещу приватизацията и обратно, в „Капитал” има една систематична линия с призиви за либерализация, за повишаване на ефективността и пр.
Това не е ли позитивно?
Иван Чалъков: Позитивно е, но същевременно ключовите парадокси, от които зависи преобръщането на енергетиката, там ги няма. Там почти не открихме систематично питане защо цената на тока е толкова ниска. Нещо повече, когато през май миналата година Евростат излезе със съобщение, че цената на тока в България е най-ниска, един вестник, свързан с „Капитал”, излезе с публикация, че България има най-високата цена на електроенергията, с подзаглавие, че разбира се, това било така спрямо доходите на домакинствата.
Какво е обяснението ви за това медийно поведение?
Иван Чалъков: Особено в последния период се оказа, че „Икономедия”, собствениците на в. „Капитал”, също влизат в енергетиката, във възобновяемите енергийни източници и в продажбата на ток, произведен от тях. Така че те също имат интерес от голямото потребление на електроенергия, от откупуване на скъпия ток от възобновяемите източници и пр. Съгласете се, че не може цената на тока от АЕЦ „Козлодуй” да бъде 6 или 8 ст. на киловатчас, а цената на тока от една вятърна централа да бъде 87 ст. – тоест 15 пъти по-скъп. Последното увеличение на тока дойде от това, че ние трябва да плащаме по няколко процента от нашите сметки, за да дотираме вятърните паркове. Има реална опасност олигархията да обсеби този бизнес, както стана през 90-те години с ремонтите, и държавата да взима средства от данъкоплатците, за да ги разпределя между петте големи собственици на ветропаркове. Тоест непрекъснато се създават условия за монопол, за пренасочване на капитали в енергетиката. В. „Капитал” всъщност не си постави за цел да отиде докрай и да разкрие тези неща.
Иво Христов: Другото, което се оказа много интересно, е това колко измамно звучат клишета като демонополизация, децентрализация, либерализъм. Представете си цялата парадигма на либерализма и неолиберализма в Източна Европа и по-специално в българския контекст. Това са едни слаби общества без защитни сили. Представете си, че двама души, единият от които е трениран спортист от 20–30 години, а другият почти не е влизал в басейн, трябва да преплуват едно и също разстояние. Идва съдията и казва: „Сега ще дам изстрел със сигналния пистолет, след което ви давам пълна свобода и ви поставям при равни условия всеки да плува кой както може”. Хайде познайте за кого всъщност работи съдията. Истината е, че целият този дискурс лепна идеално не само на българската, но и на руската олигархия. Оказа се, че целият този римейк на неолиберализма много добре обслужва олигархията, защото в мътната вода най-добре се лови риба. А хамсиите – те просто бяха изядени в условията на този преход. Чувам, че някои хора чак сега са прочели в пълнота Милтън Фридман, който казваше в началото на 90-те години: „Приватизирайте, приватизирайте, приватизирайте”. Кой знае защо обаче тези хора пропуснаха нещо друго, което беше казал навремето известният икономист: „Първо гарантирайте правовия ред и институциите”. Знаете ли, българският преход метафорично ми прилича на някаква банда, която е решила да ограби склад. Какво прави тя? Първата й работа е да махне телените ограждения и бариерите, след това да подкупи пазача или да го гръмне, и накрая да започне да изнася. Същото се случи с нашия преход – бяха премахнати всички защитни механизми на обществото. И всичко това беше представено като либерална реформа, като дерегулация, като оттегляне на държавата.
* Доц. Иван Чалъков е роден в Пловдив. Завършил е социология в Софийския университет през 1984 г. През 1988 г. защитава докторат по социология на познанието в Института по социология на БАН. От 2004 г. е преподавател в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.
* Иво Христов e роден през 1966 г. в Киев. Завършил е право в СУ "Св. Климент Охридски". Доцент, доктор по социология. Дългогодишен главен експертен сътрудник на Комисията по правни въпроси в 38-ото, 39-ото и 40-ото народно събрание. Ръководител на катедра „Социология на науката, технологиите и иновациите" в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”.

Иван Чалъков и Иво Христов са сред авторите на книгата „Мрежите на прехода: какво всъщност се случи в България след 1989 г.“, която ocвeтявa "cкpититe пoлeтa" нa пpexoдa и oчepтaвa дeйcтвитeлнитe влacтoви цeнтpoвe (кaтo cpeщaнe и пpecичaнe нa paзлични мpeжи). Наскоро от печат излезе тяхното изследване „Черните дупки на българската енергетика” за сенчестите практики в енергетиката, захранващи политическата корупция и олигархичния тип управление в България.
С Иван Чалъков и Иво Христов разговаря Димитрина Чернева

Още малко факти за социопата, наречен суперкомпетентен финансов министър

Първо искам да припомня някои негови обещания. Обеща да намали социалните плащания при приемането на поста. После каза, че страната няма да има бюджетен дефицит, но обърка бюджетен с касов дефицит. В резултат на което не плати на бизнеса огромни средства и той влезе в тежка криза. На следващата година обеща да намали ДДС, после да влезем в ЕРМ 2. Обеща безработицата да не надхвърля 10% през мандата. След което национализира резерва на НЗОК и го опука. След него взе 100 млн. от универсалните пенсионни фондове, после отново посегна на НЗОК. Опита се да национализира и Сребърния фонд, но БНБ и Европейската централна банка му скръцнаха със зъби и не посмя. Не се сбъдна нито една от прогнозите му за ръста на БВП. Например за 2012 - 2,3%. А несбъдната прогноза на финансов министър в отрицателна посока означава единствено, че той е некадърен. Предвиди да излезем от кризата през април 2010 г., после още на три пъти предсказваше, че излизаме от кризата. Опука фискалният резерв. Увеличи външния и вътрешния дълг. Направи невероятно калпав бюджет 2013, който управляваше още по-калпаво. В резултат на което страната се оказа в ликвидна криза и трябваше да се тегли нов вътрешен заем (извънредната емисия около 850 млн.лв ДЦК) за земеделските субсидии на единица площ. А беше длъжен да знае, че през януари му предстои такова плащане. Има меморандум с Националната асоциация на зърнопроизводителите през 2010 г., според който директните плащания за единица площ, финансирани от ЕС, ще се изплащат до края на януари. Като финансов министър беше длъжен да си сметне паричните потоци, а не да се изненадва, че през януари се събират прекалено много разходи. Такива освен въпросните субсидиите за малко над 841 млн. лв. са още главницата по глобалните облигации в евро – 1600 млн. лв., 120 млн. лв. лихви по тези книжа, 89 млн. долара лихви по другата емисия глобални облигации, падежираща през януари 2015 г., плащания по ДЦК на вътрешния пазар – 139.4 млн. лв. Само дотук се събират над 2.5 млрд. лв., при положение че всички публични разходи през януари 2012 г. са 2.1 млрд. лв., като последните включват още пенсии, заплати, издръжка, лихви, капиталови разходи и други. Накратко – трябва да е било ясно, че приходите няма как да покрият плащанията за януари. Връщането на главницата по глобалните облигации беше подсигурено с емисия външен дълг през лятото на 2012 г., а останалите средства?
Извод: СОЦИОПАТЪТ Е ПЪЛЕН НЕКАДЪРНИК.

Кой и защо ни пробутва тъпата лъжа, че Дянков бил добър финансов министър

Правителството имаше меморандум с Националната асоциация на зърнопроизводителите през 2010 г., според който директните плащания за единица площ, финансирани от ЕС, ще се изплащат до края на януари. На фона на този ангажимент е тъпо, че никой в Министерския съвет или в Министерството на финансите не е предвидил, че през януари се събират прекалено много разходи. Такива освен въпросните субсидиите за малко над 841 млн. лв. са още главницата по глобалните облигации в евро – 1600 млн. лв., 120 млн. лв. лихви по тези книжа, 89 млн. долара лихви по другата емисия глобални облигации, падежираща през януари 2015 г., плащания по ДЦК на вътрешния пазар – 139.4 млн. лв. Само дотук се събират над 2.5 млрд. лв., при положение че всички публични разходи през януари 2012 г. са 2.1 млрд. лв., като последните включват още пенсии, заплати, издръжка, лихви, капиталови разходи и други. Накратко – трябва да е било ясно, че приходите няма как да покрият плащанията за януари. Връщането на главницата по глобалните облигации беше подсигурено с емисия външен дълг през лятото на 2012 г., а останалите средства?

Хората против ГРОБ (и против политическия сговор)

ГЕРБ започна да изгражда не само магистрали, а нещо непостижимо преди него: Обединеното противодействие на опозицията - лява и дясна. Не защото левите и десните са залюбили, или защото са в конспиративна връзка помежду си. Причината е очевидна и за аполитичните, и антиполитичните хора - ГРОБ обслужва единстевно олигархията и прислужващия й апарат милиционери и държавни служитули.

Почти вицово доказателство за това е диалог от форума на в."Капитал". Необходимо пояснение: В този форум пишат основно форумци от "Дневник", а старите форумци се знаем от много време. Авторите и на двете реплики са форумци, пишещи от поне 2-3 години. Соча го, за да е ясно, че диалогът изразява съществуваща обществена тенденция, а не моментен изблик на минаващ човек. Ето диалога:

- Аз, дето съм червена бабичка, ми идва да строша бастуна си в теб.
 
- Доживях и на теб да ти пиша +   Тва червените сте цвете в сравнение с мутромилиционерите.

Алоу, тия дето сте членове на ПЕС и ЕНП! Дотяам ли ни докарахте?
Организирана престъпна група начело с наркотрафикант да смачква дребния бизнес (близо 100 000 са фалиралите фирми), да изхвърля хората на улицата (400 000 нови безработни са заслугата на ГРОБ), да налага полицейната във всички сфери на общеиствения живот (тук няма да ми стигнат скобите до дам най-драстичните примери).

Тия, дето си дремете в парламента, не ви ли боде съвестта, че легитимирате управлението на мутромилиционерската шайка?

Анатолий Чубайс - Экономика и управление в современной электроэнергетике России - с линк за даунлоуд

След всенародните циркове, организирани съвместно и (подозирам) не независимо от ГЕРБ и БСП за АЕЦ"Белене", обилно поляти с гнусния вмирисан салатен медиен сос - довели ни до "съдбовния" и дебилнобезсмислен референдум - си промених мнението за базисните, вродени, така да се каже, познания на българите. Допреди да почнат цирковете около "Белене" мислех като всички традиционалисти от десетилетия насам, че всеки българин разбира от футбол и политика. Сега разбрах, че всеки българин разбира и от енергетика. Интересно заключение. До какви изводи води - всеки според колкото е способен мисловно, да решава.

Поради тази причина - всъщност заради няколко души като Дамян от форума на Дневник.бг, пускам една изключително професионална книга, която има един сериозен недостатък и едно сериозно достойнство, а именно:.

Тя определено е за специалисти енергетици, в нея няма милиграм от това, което приемаме за "научно-популярно". А е изключително подробна, професионално аргументирана и идеологически (в смисъл на енергетическа идеология) консисентна, тъй че ще е полезна за хората, интересуващи се професионално от българската енергийна система и започналата й либерализация. Тук трябва да напомня, че Чубайс извърши нещо, в което никой не вярваше - направи демонополизацията на държавния гигант монополист РАО "ЕЭС", както и започна либерализацията на енергийния сектор. Но няма смисъл лаик като мен да се опитва да прави представяне на книгата. Самото й съдържание говори достатъчно за разбиращите и интересуващите се, затова давам подробно съдържанието. А линкът за сваляне на книгата е накрая:


Оглавление

Введение (Предисловие)

Раздел I. Российская энергетика, ее роль в России и мире

Глава 1. Электроэнергетика – базовая отрасль российской экономики
1.1. Значение, особенности, технологическая структура и топливная база электроэнергетики
1.2. Российская электроэнергетика и ее место в мире
1.3. Основные этапы развития отечественной электроэнергетики
1.3.1. Становление и развитие отечественной электроэнергетики в период до 1990 года
1.3.2. Структурная перестройка электроэнергетики России в 1990-е годы
1.3.3. Реформирование электроэнергетики в 1998-2008 гг.
1.4. Техническая база российской электроэнергетики
    1.4.1. Генерация
    1.4.2. Электропередача
    1.4.3. Оперативно-диспетчерское управление
    1.4.4. Электромашиностроение и электротехника
1.5. Экология электроэнергетики
    1.5.1. Экологический аспект производства и передачи электроэнергии
1.5.2. Особенности экологических проблем ТЭС и ГЭС, пути их решения
1.5.3. Проблема эмиссии парниковых газов

Глава 2. Взаимодействие российской и мировой электроэнергетики
2.1. Либерализация электроэнергетики — мировой опыт
2.1.1. Эра вертикально-интегрированных энергетических компаний  и предпосылки изменения структуры электроэнергетики
2.1.2. Общие черты и суть либерализации электроэнергетики
2.1.3. Примеры рынков электроэнергии
2.1.4. Уроки либерализации и функционирования рынков электроэнергии
2.2. Синхронная зона ОЭС/ЕЭС — роль и стратегия развития на евроазиатском континенте
2.3. Торгово-экономическое сотрудничество российской электроэнергетики
2.3.1.  Экспорт и импорт  электроэнергии
2.3.2. Приобретение и эксплуатация энергетических активов   

Раздел II. Государственные и рыночные механизмы управления современной энергетикой и ее организационно-экономическая структура

Глава 3. Реформа электроэнергетики в России
3.1. Экономические предпосылки и технологические ограничения реформирования электроэнергетики
3.2. Организация реформирования электроэнергетики
3.2.1.  Реорганизация отрасли
3.2.2.  Переход к конкурентным рынкам
3.2.3. Структурные преобразования

Глава 4. Организационно — экономическая структура отрасли
4.1. Модель товарно-денежных потоков
4.1.1. Общая логика модели, экономический и финансовый анализ потоков
4.1.2. Операционная деятельность
4.1.3. Инвестиционная и финансовая  деятельность
4.1.4. Применение модели товарно-денежных потоков для оценки текущего состояния, прогнозов развития и инвестиционных проектов

4.2. Основные участники рынка электроэнергии
4.2.1. Поставщики
4.2.2. Единая национальная (общероссийская) энергетическая сеть
4.2.3. Распределительные сети
4.2.4. Системный оператор
4.2.5. Организации коммерческой инфраструктуры
4.2.6. Энергосбытовые организации в энергетике
4.2.7. АО-энерго – энергосистемы изолированных регионов

4.3. Организационно-экономическая структура энергетики Дальнего Востока
4.3.1. Особенности функционирования Объединенной энергосистемы (ОЭС) Востока
4.3.2. Цели и задачи реформирования энергосистем Дальнего Востока

Глава 5. Система государственного регулирования в электроэнергетике

5.1. Функции и органы государственного регулирования
5.2. Сфера и методы тарифного регулирования в современной электроэнергетике
5.2.1. Регулирование на основе экономически обоснованных затрат   
5.2.2. Стимулирующее регулирование
5.2.3. Система регулируемых тарифов в российской электроэнергетике
5.3. Недискриминационный доступ к услугам естественных монополий
5.4. Регулирование конкурентных видов деятельности в электроэнергетике
5.5.  Антимонопольное регулирование рынка электроэнергии
5.6.  Регулирование рынков топлива
5.7. Прогнозирование и проектирование развития электроэнергетики
5.7.1. Разработка перспектив развития электроэнергетики
5.7.2. Системное проектирование электроэнергетики

Глава 6. Система рынков в электроэнергетике
6.1. Состав и взаимосвязи рынков
6.2. Основы построения оптового и розничных рынков
6.2.1. Рынок электроэнергии на сутки вперед и двусторонние договоры купли-продажи электроэнергии
6.2.2. Балансирующий рынок
6.2.3. Рынок мощности
6.2.4. Рынок системных услуг
6.2.5. Финансовые права на передачу
6.2.6. Производные финансовые инструменты
6.2.7.  Розничный рынок электрической энергии

6.3.Особенности оптового рынка в российской электроэнергетике
6.3.1. Субъекты российского оптового рынка
6.3.2. Основные принципы функционирования переходного оптового рынка электроэнергии (мощности)
6.3.3. Особенности российского розничного рынка электроэнергии

6.4. Рынки сервисов
6.4.1. Сервисные виды деятельности
6.4.2. Организация конкурентного оказания сервисных услуг
6.5. Рынок тепловой энергии и его взаимосвязь с рынком электроэнергии

Глава 7. Управление надежностью в электроэнергетике
7.1. Надежность объектов электроэнергетики и энергосистем
7.2. Обеспечение надежности
7.2.1.  Механизмы управления надежностью
7.2.2. Технологические и организационно-экономические возможности регулирования уровня надежности
7.2.3. Рынок системных услуг и основные направления повышения надежности

Раздел III. Управление и экономика предприятий электроэнергетики

Глава 8. Основы современного менеджмента и построения организационных структур
8.1. Развитие науки управления и современный менеджмент
8.2. Уровни и методы управления
8.3. Основные  функции менеджмента
8.4. Организационные структуры и их проектирование
8.4. Организационно-структурные преобразования в РАО «ЕЭС России»   

Глава 9. Корпоративное управление на энергетических предприятиях
9.1. Органы и процедуры управления энергокомпанией
9.1.1. Общие положения
9.1.2. Структура органов управления и контроля, модель управления
9.1.3. Процедуры управления

9.2. Организация взаимодействия менеджмента с акционерами и инвесторами
9.2.1. Статус акционера и порядок учета его прав
9.2.2. Права и  классификация акционеров в зависимости от их прав
9.2.3. Инвесторы
9.2.4. Система взаимодействия с инвесторами (акционерами)

9.3. Оценка бизнеса энергопредприятия и его рыночная капитализация
9.3.1. Стоимость предприятия. Факторы, влияющие на стоимость предприятия электроэнергетики
9.3.2. Методы оценки стоимости предприятий электроэнергетики
9.3.3. Порядок распоряжения активами

9.4. Реорганизация на энергопредприятиях: разделение, выделение, слияние и поглощение
9.4.1. Разделение и выделение как способы реорганизации
9.4.2. Порядок реорганизации в форме выделения (разделения)
9.4.3. Укрепление разделившихся компаний. Формирование холдингов, присоединение (слияние)

Глава 10. Планирование, бюджетирование и оценка финансовых результатов предприятия электроэнергетики
10.1. Стратегическое планирование
10.1.1. Введение в стратегическое планирование
10.1.2.  Примеры стратегий энергетических предприятий

10.2. Бизнес-план и планирование
10.2.1. Общие принципы бизнес-планирования. Система планов
10.2.2. Организация бизнес-планирования в ОАО РАО «ЕЭС России»
10.2.3. Структура бизнес-плана
10.2.4. Особенности бизнес-планирования в электроэнергетических компаниях разного профиля деятельности
10.2.5. Порядок разработки бизнес-плана
10.2.6. Консолидированный бизнес-план межрегиональных компаний

10.3. Бюджет движения потоков наличности в системе бюджетирования электроэнергетических компаний
10.3.1. Бюджетирование
10.3.2. Современная организация бюджетирования
10.3.3.  Казначейское исполнение бюджета

10.4. Учетная и налоговая политика электроэнергетических компаний
10.4.1. Особенности учетной и налоговой политики электроэнергетической  компании
10.4.2. Организация бухгалтерского и налогового учета в компаниях электроэнергетики
10.4.3.  Аудиторское заключение по финансовой отчетности
10.4.4. Управленческий учет
10.4.5. Переход от российских стандартов бухгалтерского учета к международным стандартам бухгалтерской отчетности

10.5. Оценка финансовых результатов
10.5.1. Прибыль как основной финансовый результат работы электроэнергетической компании
10.5.2. Особенности расчета прибыли в российской системе бухгалтерского учета и в международной системе финансовой отчетности
10.5.4. Экспресс-анализ финансовых результатов
10.5.5. Основные направления распределения и использования чистой прибыли

Глава 11. Важнейшие функциональные подсистемы в электроэнергетических компаниях
11.1. Управление персоналом
11.1.1. Структура кадров, методы оценки и отбора, подготовки и переподготовки
11.1.2. Мотивация и стимулирование персонала
11.1.3. Нематериальное стимулирование персонала
11.1.4. Социальное партнерство

11.2. Управление издержками
11.2.1. Издержки на энергопредприятиях
11.2.2.  Программа управления издержками: структура, порядок разработки, утверждения и контроля

11.3. Управление закупками
11.3.1. Оптимизация закупочной деятельности
11.3.2. Организация закупочной деятельности в элетроэнергетике

11.4. Управление инвестиционным процессом
11.4.1. Инвестиционные проекты и оценка их эффективности
11.4.2. Проектное финансирование
11.4.3.  Формирование инвестиционной программы и портфеля заказов. Управление проектами

11.5. Управление ремонтными услугами
11.5.1. Система комплексного ремонтного обслуживания
11.5.2. Основные  подходы к организации технического обслуживания и ремонта оборудования, зданий и сооружений тепловых электростанций
11.5.3. Планирование ремонта оборудования

11.6. Управление инновациями
11.6.1. Интеллектуальная деятельность, ее учет и оценка
11.6.2. Организация структуры в инновационной сфере
11.6.3. Формирование рынка инноваций и интеллектуальных ресурсов на основе IT-технологий

11.7. Техническое регулирование в электроэнергетике и управление качеством
11.7.1. Закон «О техническом регулировании» и его применение в электроэнергетике
11.7.2. Практика стандартизации в электроэнергетике
11.7.3. Системы менеджмента  качества согласно ИСО 9000

11.8. Управление воздействием энергопредприятий на окружающую среду
11.8.1. Электроэнергетика и окружающая среда
11.8.2. Экологическая работа в энергокомпаниях
11.8.3. Формы и методы участия энергопредприятий в механизмах Киотского протокола

11.9. Оперативное управление
11.9.1. Функции, структура и особенности оперативного управления
11.9.2. Задачи оперативного управления
11.9.3. Оперативное управление рисками (риск-менеджмент) и антикризисное управление
11.9.4. Общие требования к инженерному менеджменту в области оперативного управления производственной деятельностью
11.9.5. Контроль и анализ в оперативном управлении
11.9.6. Оперативное управление технологическими процессами предприятий электроэнергетики
11.9.7. Оперативное управление финансами
11.9.8. Оптимизация режимов работы электроэнергетического оборудования

Глава 12. Основные подсистемы предприятий электроэнергетики, обеспечивающие их жизнедеятельность
12.1. Юридическо-правовая защита
12.1.1. Организация правового обеспечения
12.1.2. Направления и оценка качества правового обеспечения
12.1.3. Опыт РАО «ЕЭС России»

12.2. Связи электроэнергетических компаний с общественностью и органами государственной власти –  PR и GR
12.2.1. Связь с общественностью
12.2.2. Особенности PR-деятельности электроэнергетических компаний различных видов деятельности
12.2.3. Взаимодействие электроэнергетических компаний с органами государственной власти
12.2.4. Организация, формы и методы GR-работы

12.3. Информационные технологии
12.3.1. ИТ-служба в системе управления электроэнергетической компании
12.3.2. Информационные системы электроэнергетики

Глава 13. Развитие энергетики в условиях рынка
13.1. Концепция инвестиционного развития электроэнергетики
13.2. Реализация перехода в фазу развития в 2006-2008 гг.
13.3. Институционные условия эффективного развития электроэнергетики в условиях рынка

Глава 14. Долгосрочное планирование и проектирование  развития электроэнергетики

14.1. Целевое видение развития ЕЭС России на период до 2030 года
14.2. Генеральная схема размещения объектов электроэнергетики до 2020 г.
14.3. Прогнозный баланс электроэнергетики на 2008-2015 годы


Рекомендуемая литература
К разделу I
К разделу II
К разделу III
К разделу IV

Федеральные законы РФ
Постановления Правительства РФ
Приказы Министерств РФ
Методические указания


Размер 13.57 Мб Формат Word 93 (doc) страници 1074

Даунлоуд: http://rusfolder.com/3343208

Какво прави бойковата власт с парите на инвалидите?

Допреди Бойко, може би по-правилно да кажем до преди новата ера, интеграционните добавки за инвалидите (които са мизерни - около 18 лв на месец) се превеждаха по дебитните карти (които всеки инвалид трябваше да има) 2-3-4 дена преди началото на новия месец. Така беше при Костов, при царя и при Станишев. Откакто дойде очилатото недоразумение от Световната банка, нещата коренно се промениха. Не само че не се изплащат преди първи 1-ви от следващия месец, а се бавят и след това. От разговор с приятелски настроен банков служител разбрах далаверата:

- дебитните карти на пенсионерите са от банка ДСК
- логиката сочи, че Агенцията за социално подпомагане (АСП) трябва да превежда парите директно на ДСК
- обаче във всяка област областната дирекция на АСП превежда парите на банка-посредник, която след това ги превежда на ДСК.

Не съм банков спец, но знам, че това е далавера. Най-малкото защото банките посредници взимат такси за тези услуги. А имам и подозрение защо се задържат няколко дни в сравнение с всички правителства преди тях - ами заради лихвата по овърнайт-депозитите. Може и да бъркам. Но принципно съм права - за да се вкара банка-посредник означава, че тя има някаква далавера.

И тук иде въпросът: Как областните дирекции са избрали банките-посредници? Чрез обществена поръчка? Чрез конкурс? Дрън-дрън.

И още въпрос имам: Сред банките-посредници фигурират ли ПИБ на Цеко Минев, КТБ на Цветан василев, Инвестбанк на Петя Славова, Българо-американската кредитна банка на Цветелина Бориславова?

Мнозина здрави и прави хора ще си кажат "е, какво, задържали ги няколко дена". Ама вижте общия размер на  сумата и таксите върху оперирането с нея; както и евентуалните лихви по овърнайт депозити, които подозирам. Резултатът в парично изражение съвсем, ама съвсем няма да е малък.


Според мен псипопатът с очилата започна да задържа всички плащания в края на миналата - началото на тази година, когато усети, че ни заплашва ликвидна криза. Опасността от нея мина. Но новооткритата далавера разцъфтя.

Съжалявам, че съм боса в банковото право - закони, правилници, наредби - така че да мога да изготвя компетентно искане по Закона за достъп до обществена информация за тая далавера.

Edit:
Понеже изтрих един коментар, който ме обвияваше, че след като признавам, че не съм компетентна, продължавам да пиша в блогосферата лайна - издтрих го за обидата, не за упрека. И се зарових малко. Хората учат 5 години за банкери и с голата си диплома след това 10 години им трябват, за да станат такива. Но ако човек иска да научи нещо конкретно, е твърде вероятно да успее. За какво иде реч - за нещо, което по-горе казах, че подозирам, а сега разбрах, че съм права:

За така нарачените overgnight депозити. Това са еднодневни депозити на банките, за които получават, макар и минимална лихва (под1%). Два-три деня задържаш плащането на инвалидните добавки и ей ти я лихвата на тепсия - която не е хич не е малка, ако  погледнем целия и паричен еквивалент.

И пак да кажа: грабежът е предпоставен със самия факт, че една държавна агенция - Агенцията за социално подпомагане, не превежда парите директно на ДСК (защото само от там ги взимат инвалидите), а набутва банка-посредник. Който посредник очевидно не го прави от алтруизъм. Описах по-горе двата механизма чрез които избраните от властта банки крадат и чрез инвалидите.

Тайната справка на спецслужбите за Бойко Борисов

Преди няколко дена написах постинг "Тайната история на Бойко Борисов", в края на който обещах, че ще следват 4 продължения. Но след като размислих, че това не е добро решение, защото справката е цялостен документ и не може логично да бъде разделена на части, от което се губи цялостната представа за Светиня Му. Затова реших да я пусна цялата, макар и дълга, защото мисля, че е важна за нашето общество.

Тази справка се появява от няколко години в различни форуми, без да е посочен автор. Повечето  хора нямат представа как работят спецслужбите - авторство на аналитични доклади, справки и пр. няма - те са екипно дело. От анализа на справката е очевидно, че е писана през 2002-2003 година от екип служители от спецслужбите. 

И понеже всички медии мълчат, аз публикувам този текст. С ясното съзнание, че в екипа е имало и служители от бившата Държавна сигурност - което за зомбираните гейберасти е поредно доказателство за заговора на комунетата срещу Великия вожд. А въпроси за отношенията на Светиня Му с Държавна сигурност и наследилите я полупрестъпни мрежи гейберастите отказват дори да си задават.

Аз не приемам на доверие нито едно твърдение от нея, но предполагам, че 90% от нещата са верни. Обаче не са написани, за да станат достояние на обществото или на правоохранителните органи, за да вземат съответни мерки. А да са средство за манипулация на нарцистичния пожарникар.

Ето я справката, за която всички медии мълчат:


Бойко Методиев Борисов е роден на 13.06.1959 год. в София – гр. Банкя. Баща му - Методи Борисов, до 1987 год. е служител на Софийско градско управление – МВР.Бил е началник на 2-ри сектор в столичната противопожарна охрана. Членувал в БКП. Уволнен заради извънбрачна връзка.Майка му - Венета Борисова е починала. Била е начална учителка в Банкя. Сестра му Красимира Методиева Иванова, род. 1956 год. и живуща в София, кв. Княжево, работи като лекар-педиатър в бившата ІІІ АГ-болница, Княжево. Болницата е приватизирана от акционерно дружество с нейно дялово участие.

Съпругът й е адвокат. Имат син, студент по право. Бойко Борисов има дъщеря от разтрогнат брак – Венета, която учи в САЩ, Лос Анджелис. Понастоящем съжителства с Цветелина Бориславова - Известна с псевдонима "Цеца- Секса"(вж. Приложение № 1). Бойко Борисов завършва средно образование в гр. Банкя. Бил е секретар на комсомолската организация в училището.

През 1977 год. кандидатства във Висшата специална школа на МВР в Симеоново, факултет "Държавна сигурност", но e пренасочен и приет във факултет "Противопожарна охрана" с оглед миналото на дядо му (разстрелян на 22.09.1944 год.). През 1982 г. се дипломира като инженер по специалността "Противопожарна техника и безопасност" с чин младши лейтенант. Редовната си военна служба отбива в ШЗО-Плевен през периода 1977-1978 год. Активен състезател по карате. Бил е треньор на националния отбор по карате.

В системата на МВР започва работа като командир на взвод, а по-късно е командир на рота в СГУ-МВР - “Противопожарна охрана”. Впоследствие е преназначен в ЦУПО (Централно управление на противопожарната охрана). Известно време е физкултурник на Софийско градско управление - МВР. От 1985 г. до 1990 г. е преподавател и завеждащ катедра във Висшия институт за подготовка на офицери и научноизследователска дейност (ВИПОНД) на МВР. Има защитена докторска дисертация. През 1989 год. е командирован с курсантски взвод в района на Каолиново, Дулово и Разград за охрана на селскостопански обекти и оказване помощ по прибиране на реколтата след масовите изселвания на местните жители в Турция. (Неговите твърдения в интервюта от 2001 г., че в този период е командвал батальон не отговарят на истината.)

През 1990 год. отказва да подпише декларацията за деполитизиране, напуска системата на МВР и започва личен бизнес в областта на охранителната дейност. В този период установява сътрудничество и взаимодействие с публично компрометирани лица и фирми, занимаващи се рекет, връщане на пари от неизправни длъжници и други незаконни дейности (вж. Приложение № 1). Показателно в тази насока е дългогодишната съобщна дейност, вкл. ползването на общ офис в парк хотел "Москва", с Младен Михалев "Маджо", Румен Николов "Пашата" и др. Налице са данни от много източници и публикации в пресата, че охранителната фирма на Бойко Борисов “Ипон” също е съпричастна криминални деяния, в т. ч. и към неразкритото убийство на лице на 05.12.1994 г. в “Зона Б-5” (фирмата е била наета като посредник за възстановяване на дължими от убития няколко десетки милиона лева на известна фирма). Не е разкрит и случаят с кражбата на 500 000 лв. от касата на “Ипон” и последвалото убийство на извършителя (служител във фирмата) и неговата приятелка в района на гр. Враца.

Предвид връзките на Бойко Борисов с организираните престъпни структури през 1998-2000 г. е изучаван от Националната служба за сигурност (ОР Румен Йорданов) с цел привличането му за негласен сътрудник. В този период е давал регулярна информация за поведението и действията на лидери на престъпни силови структури и други криминално проявени лица. (Тогава, а в някаква степен и понастоящем, откриването на оперативна разработка или регистрирането на определени лица като агенти и нещатни сътрудници или кандидати за такива, се е използвало като форма за осигуряване чадър при осъществяване на незаконосъобразни действия в полза на конкретни управленски или корпоративни кръгове. Като пример – Поли Пантев, Косьо “Самоковеца”, Славчо Б. Христов и много други.) Папката със събраните за Бойко Борисов материали, заедно с постъпилите от него сведения са били докладвани на тогавашния директор на НСС ген. Атанас Атанасов и вербовката е била одобрена, но не е осъществена поради настъпилите кадрови и структурни промени в спецслужбата след парламентарните избори през 2001 г.

Понастоящем “Ипон” се нарежда сред най-големите охранителни фирми в страната (охранителният й състав възлиза на около 800-900 души). Фирмата охранява редица обекти и лица, вкл. "Мобилтел", тръбопроводите на "ЛУКойл", хазартната фирма "Ай Джи Ем", Първа източна международна банка, "Булинс"; къщите и вилите на Славчо Христов, Николай Маринов "Маргина", Младен Михалев "Маджо" и др. През лятото на 2000 год. "Ипон" поема физическата охрана на Общинска банка с протекциите на Стефан Софиянски, Сава Джендов (бивш началник на УБО) и др. От пролетта на 2001 год. "Ипон" охранява и алкохолната фирма "Синхрон инвест". След назначаването на Борисов за гл. секретар на МВР, той прехвърля акциите си от фирмата на Д. Бадънков (бивш началник на направление "Охранителна полиция" към СДВР, чийто син е служител на ГКПП-Аерогара София). На възловата длъжност в системата на МВР е лансиран на премиера от бизнесмени и политици със съвпадащи интереси за запазване контрола върху обстановката в страната след последните парламентарни избори:

- о. з. ген. Любен Гоцев, о. з. ген. Бриго Аспарухов и др., ориентирани към съхраняване и разширяване значението и участието си в управлението на обществено-икономическите и политически процеси;

- кръга “Банкя” (контролиращ ключови властови структури - главно в МВР, МФ и МП, и с огромно влияние върху сенчестата икономика и организираните силови структури), включващ Чавдар Чернев, Димитър Събев, Максим Димов, Виктор Вълков, Ивайло Трифонов, Славчо Б. Христов и др., с цел избягване риска от трусово разграждане изградените и функциониращи сенчести финансово-икономически схеми.

За кратък период се налага като ключова ръководна фигура в системата на МВР, въпреки липсата на професионални познания, разбиране и опит в полицейската дейност и очевидните безсъдържателност и хаотичност на предприетите от него действия. За това спомагат:

- атрактивното му публично поведение, ориентирано към формиране на обществена видимост за наличие на решителност, воля и възможности за решаване проблемите на борбата с престъпността на фона на слабите енергичност и реактивност на министър Петканов;

- съдействието на бързо разширилият се кръг от обществено-политически и икономически субекти (фирми, групировки, политически дейци, медии), открили в лицето му шанс за оптимално съхраняване на изградената политико-икономическа властова схема, като резултат от толерантния му подход спрямо реалните възлови фигури, свързани със сенчестия и престъпен бизнес. Ходове на Бойко Борисов в тази посока:

1. Отсъствие на действия по активирането на заведени и откриването на нови оперативни дела и сигнали за определени лица и структури в паралел с наличните безспорни свидетелства за негови регулярни срещи с тях, а именно:

- бивши и настоящи ръководители в системата на МВР (ген. Атанасов, Сл. Босилков, и др.), обезпечавали отклоняването на средства от контрабандните канали за нуждите на кабинета “Костов” и с данни за съпричастност към функционирането на дълбоко вградените корупционни мрежи с базово значение за основни престъпни дейности (контрабандата, наркотрафика, кражбите и задграничния трансфер на автомобили и др., които са практически неосъществими без информационно обезпечаване и техническо осигуряване от страна на полицейските и специалните служби и свързаните с властта охранителни фирми). Това е придружено с тяхната настоятелна немотивирана публична подкрепа, без да се дава ход на наличните данни за техни неправомерни действия в битността им като държавни служители. (Напр. действията им по отношение водените в НСС и ЦСБОП разработки на Косьо “Самоковеца”, сигналите за контролираната от ген. А. Атанасов контрабанда на ГКПП-Русе, оперативните дела на РДВР-Хасково от 1997 и 1998 г.,).

- престъпните лидери Младен Михалев (“Маджо”), Костадин Димитров (“Косьо Самоковеца” – засечени са няколко негови срещи в хотел на Боровец с приближени на Бойко Борисов), Методи Методиев (“Мето Илиенски”), Георги Илиев (проведената среща с него през м. януари т. г. е завършила със скандал). На настоящия етап, извън спорадичните публични бойки заявления срещу членове на техните структури от второ и трето ниво, не съществува готовност и нагласа за разгромяването или поне частичното им неутрализиране за някакъв обозрим период.

2. Провеждане на кадрова политика, ориентирана към възстановяване и укрепване на служители с нееднозначна професионална и личностна характеристика, вкл. такива, за които има множество свидетелства за нерегламентирани контакти и връзки с криминални структури - Красимир Петров, (директор на РДВР-Бургас), Стоян Велчев (зам.-началник на СДВР – МВР), Веселин Павлов (зам.-началник на НСГП), Венцислав Великов (зам.-началник НСБОП), Огнян Атанасов (директор на ДОИ-МВР), Красимир Младенов (зам. директор на НСБОП), Николай Начев (началник на икономическото направление в НСС), Янчо Станчев (началник ДОИ-Хасково), Николай Григоров (началник служба “Полиция” - СДВР), Цветан Сечанов (началник служба "Полиция" в РДВР – София окръг), Александър Василев (началник на 02 РПУ-София, вкл. директора на ДНСП Васил Василев и др. (Вж. Приложение № 1)
Очерталият се паралел между личните амбиции на Бойко Борисов и интересите на корпоративни и партийно-клиентелистки кръгове дава тласък за неговото форсирано оформяне и използване като реален политически фактор с нарастващо значение за бъдещото конфигуриране на политическата власт. Ходове в тази насока:

- дискредитиране и отстраняване от политическата сцена на Стоян Ганев – данните са, че Бойко Борисов е предоставил на премиера компрометиращи материали за Стоян Ганев, в т. ч. подадена му от ген. Атанас Атанасов информация за номерата на негови сметки в задгранични банки. Постигнатата цел е неутрализиране на рисково силното за него влияние на приближения до премиера началник на кабинета му (респективно пресичане достъпа до изпълнителната власт на считания за протеже на БСП Васил Божков “Черепа”) и превръщане на Бойко Борисов в първостепенно довереното лице на Симеон Сакскобургготски. Размиване причастността на главния секретар на МВР към този акт е постигнато чрез подходящи коментари в пресата (в. “Сега”: “Сега генералът изглежда точно на мястото си… Нещо повече - той стана най-популярният човек във властта. За разлика от Ганев, Борисов съвсем ясно заявява, че няма намерение да драпа за по-висок от отредения му пост. От всички думи и действия на главния секретар на МВР може да се отсъди, че той признава един-единствен авторитет над себе си - премиера - и ще му е предан до края.”). Пуснати са в обръщение и всевъзможни предположения и слухове, в т. ч. шоково невероятни (завършила с разрив хомосексуална връзка между премиера и Ст. Ганев).

- настъпателно надхвърляне рамките на отговорностите и компетенциите му като главен секретар на МВР, способствало за принизяване значението и статута на вътрешния министър и установяване на практическо вътрешноведомствено двувластие. - принизяване отговорността на гл. секретар на МВР за състоянието на криминогенната обстановка в страната чрез нестихващи публични атаки срещу следствието, прокуратурата и съда, с цел фокусиране вниманието на обществото (и влиятелните фигури в изпълнителната власт) основно върху пасивите на съдебната система. Удобно формираният резултат е бързо завишаване на личната популярност на Бойко Борисов за сметка на нарастващото междуинституционално напрежение, а следователно и на стабилността на управлението на страната. Разчетът предвижда безусловно ситуиране на Бойко Борисов на възлова властова позиция в бъдещата управленска схема при дискредитиране и отпадане на сегашния кабинет.

- безусловно неутрализиране на конкурентните сенчести структури (Васил Божков “Черепа”, “баретите”, ВИС). Данните са, че отдавнашната остра непрязън между Алексей Петров и Бойко Борисов (респективно Младен Михалев “Маджо” и Румен Николов “Пашата”) прераства в открито противопоставяне с назначаването на последния за гл. секретар на МВР. Причините за това са силните притеснения на Борисов от наличните в Алексей Петров компрометиращи данни за него; значителната поддръжка на влиятелни еврейски кръгове (съвместен бизнес, поддържана стабилна връзка с бившия посланик на Израел Давид Коен); застрашително силните му позиции във Военна и Главна прокуратура (Никола Филчев), службите в системата на МВР (Филко Славов) и политическите партии .(Надежда Михайлова); даващи реални шансове на опитите за неговото лансиране за шеф на НСБОП. Стрелбата срещу Алексей Петров през м. август т. г. беше използвана за легитимиране масираната атака срещу свързаните с него структури и трайното му игнориране като рисков за Бойко Борисов фактор. (Паралелния резултат е отклоняване на общественото внимание от неочаквано проявилата се причастност на Борисов към схемата за продажбата на “Булгартабак” - публикувания в пресата запис на срещата на Майкъл Чорни с консултанта по сделката Георг Цветански”)

- създаване на необходимите предпоставки и условия за изтласкване на Бойко Борисов високо в йерархията на изпълнителната власт. Това се потвърждава от споделеното от него в тесен кръг твърдо намерение да се кандидатира за кмет на предстоящите местни избори, което ще му проправи пътя до поста на министър-председател. Базирано е на преценката му, че много скоро, поради задълбочаващи се здравни проблеми, Симеон Сакскобургготски няма да бъде в състояние да се справя със задълженията на премиер и ще слезе от българската политическа сцена. На настоящия етап заплаха при реализацията на политическия възход на Бойко Борисов се очертава от страна на:

- някои внимателно наблюдаващи страната външни фактори – САЩ и някои европейски страни, разполагащи с достатъчно информация за него самия като личност и за същностните подбуди на подкрепящите го финансово-икономически и политически кръгове. На проведена през м. май т. г. среща в Румъния на министрите на външните работи на ЕС, представителят на Португалия в пряк текст е заявил, че одобряването на кандидатурата на България е силно несигурна, предвид лансирането на криминално проявения Бойко Борисов на високите етажи на изпълнителната власт. След обсъждане присъствалите на срещата български представители постигнали съгласие до срещата в Прага да не се дава гласност на заявената на форума позиция.

- професионалните кръгове от системата на МВР и образованите слоеве от населението, разполагащи с информация и възможности за обективна оценка на действията и преследваните цели от Бойко Борисов и поддържащите го кръгове. Индикация за това са преобладаващия брой негативни становища в Интернет-форумите и коментарните рубрики на електронните издания на вестниците (негативните оценки за него като личност и държавен служител далече надхвърлят позитивните - до 80% в полза на негативните), както и огласените в тях видимо обосновани дискредитиращи го информации. (Вж. Приложение 2).

Възприетата тактиката по париране на тези неблагоприятни тенденции е:

- масирана медийна обработка и необратимо трайно насаждане в публичното съзнание неговата успешност като управленец, което да направи невъзможно евентуално противодействие на президента, парламентарно представените партии и критично настроените обществени кръгове срещу политическото му израстване. (Емил Кошлуков, в. "Новинар": “Това, което Бойко Борисов постигна като политическо развитие, трябва да бъде използвано... Днес неговото умение, неговото политическо присъствие трябва да бъде осребрено. И ще бъдем глупави политици, ако не използваме тази възможност… Това си личи по изследванията - човекът е най-уважаван от всички. Безспорно това е лидерът.) За наличието на подобен стремеж може да се съди и по безцеремонно различните трактовка и оценки на определени политически и икономически кръгове и свързани с тях медии за очевадно припокриващите се и като параметри, и като управление криминологични обстановки - настоящата и тази преди 2 години. Конкретен пример за настъпателно ориентиране политиката на медиите в благоприятна за Борисов посока е прекратеното огласяване на компрометиращи данни за него от радио “Нет” през м. февруари т. г. след проведен личен разговор с Андрей Райчев – известен социолог и съпруг на тогавашния програмен директор на радиото Виза Недялкова.

- поддържане на редовни контакти с премиера, президента, политическите лидери и обществено влиятелни фигури с оглед възприемането му като безалтернативен действен фактор в управлението на страната, включително и чрез изграждане на лично ангажирани отношения с тях. (Известно е, че Борисов е настоявал пред началника на НСО да не се снема персоналната охрана на Надежда Михайлова, въпреки липсата на необходимост от такава. Като аргумент посочил постъпили сигнали за заплаха срещу нея и когато службите не потвърдили наличието на такива, се позовал на отправено към него искане от задгранични фактори.)

- установяване на взаимно обслужващи контакти и връзки с представителите на чужди държави, в т. ч. чрез оказване на незаконосъобразни услуги. (През м. май т. г. американски спец. представител е посетил главния секретар в неговия кабинет в МВР и се е интересувал дали българските специални служби могат да подслушват посолството на Иран. Борисов опитал да направи справка по телефона, но останал недоволен от получения уклончив отговор и завел американския разузнавач директно в командния център на СОТИ, където достъп имат само много малък, списъчно ограничен брой длъжности лица. В негово присъствие Борисов попитал една от дежурните операторки: "Абе, можем ли да слушаме иранското посолство?". Слисаната служителка отговорила, че не знае. По подобен начин главният секретар реагирал и във връзка с молба на американски гражданин, служител от охраната на американското посолство, за извършване на справка за лице. На предишна среща двамата се договорили подобни рутинни справки да се извършват директно, а не чрез МВнР. С оглед тази договорка американският служител се свързал с началника на оперативния отчет на СДВР и поискал да му бъде предоставена информация за интересуващото го лице. Получил отказ с обяснението, че това е нарушение на нормативните разпоредби. Веднага след това Борисов се обадил на дежурния офицер в СДВР да се интересува за "бюрократа" и "идиота", който отказал услугата на американския служител.)

ПРИЛОЖЕНИЕ № 1 УЧАСТИЯ ВЪВ ФИРМИ:
1. Ипон-1"ООД, регистрирана на 13.09.1991 год. на адрес София, ул. "Раковски" 209. В тази фирма Бойко Борисов е съдружник с баща си (Методи Борисов Георгиев), Живко Делчев Делчев и Павел Методиев Алексиев.

2. "Ипон-2"-ООД, регистрирана в края на 1992 год. на същия адрес, в която е съсобственик с Цветелина Бориславова.

3. "Ипон-Агенция за сигурност и охрана"-ООД, регистрирана през м. април 1998 год. на адрес: София, ул."Гечкенли". Съдружници и управители - Владимир Петев и Васил Калугеров. Изпълнителен директор - Младен Георгиев.

4. "Интербулпред"-АД, регистрирана през есента на 1997 год. на адрес София, бул."Г.М.Димитров", бл.3, ет. 6. и уставен капитал 1 млн.лв. Съвет на директорите - Бойко Борисов, Евстати, Гюров, Чавдар Чернев, Румен Николов, Димо Кръстинов, Владимир Петев.

5. "Тео Интернационал"-АД, Бургас - до лятото на 1996 год. Бойко Борисов е член на Съвета на директорите заедно с Румен Николов "Пашата". Впоследствие са заменени от Иво Каменов Георгиев и Недялко Кирезиев. В периода 1994–1997 "Тео интернационал" е уличена в производство на фалшиви цигари "Марлборо" и "Мелник" във фабриката й в Крайморие. Борисов се оттегля от нея на 24.06.1996, след скандала и бягството на третият собственик – Емил Райков. Аферата е разкрита още на 25.03.1995 г., но тогава делото било смачкано и фабриката продължила да произвежда още 2 г. Налице е информация, че Бойко Борисов и Румен Николов “Пашата” изобщо не са разпитвани за разбитата фабрика. Има данни, че доверен информатор от I РПУ-Бургас е предупреждавал фирмата за предстоящите проверки. По това време шеф на РПУ-то е Георги Пенев - пенсиониран от Бойко Борисов с почести и назначен през м. ноември 2001 г. за регионален директор на охранителната фирма “Ипон”.

6. "Джи енд Би травъл къмпани", регистрирана през есента на 1994 год. и свързана със СИК. Съдружници са Бойко Борисов, "София Делта"-ООД и др. През април 1996 год. фирмата е одобрена за купувач на 55 % от акциите на грандхотел "София" за 595 млн.лв. (8, 5 млн. долара). Впоследствие сделката е разтрогната, поради неизплащане на първата вноска.

7. "Прахайм"-ООД - Червен бряг, учредена през 1996 год. Дейност – производство на сапуни и миещи препарати. Съдружници - Бойко Борисов, Цветелина Бориславова и "Прайм инвестмънт тръст"(един от учредителите и основните акционери на ТСБанк,). Управители – Цветелина Бориславова и Алипи Алипиев.

8. "Будоинвест"-ООД Съдружници: Румен Цветков, Алексей Петров, Бойко Борисов (до м.август 1998 год.)

9. "Би енд Пи Комерс"-ООД, регистрирано през м.май 2001 год. на адрес: София, ул. "Любен Каравелов" 83, ет. 2. Съсобственици - Бойко Борисов и Пламен Тачев Петров.

10. "Цебра"- ООД, регистрирано през 1994 год. Съдружници - Бойко Борисов, Цветелина Бориславова, Живко Делчев.

11. "Ти Би Ай - 97". Съдружници - Бойко Борисов, Тодор Толев-разстрелян преди няколко месеца .

12. "Сириус-2"- ООД, регистрирано през 1992 год.Собственици – Бойко Борисов и Цветелина Бориславова.

13. "Химтекс"- АД. Членове на съвета на директорите Бойко Борисов, Цветелина Карагьозова и Мирослав Дерменджиев до 1997 год. Впоследствие в СД на дружеството влиза майката на Цветелина


ЛИЧНИ ВРЪЗКИ
1. Цветелина Бориславова Карагьозова, род. 27.09.1958 год. в София, председател на Надзорния съвет на СИБанк, разведена. Баща й - Борислав Карагьозов, преди 1989 год. е бил служител на ПГУ- ДС и е работил като материално отговорно техническо лице към български посолства (САЩ, Индонезия, Румъния). Майка й - Веселина Карагьозова, род. 28.06.1929 год. е акционер е в "Кемисол"- АД, Стара Загора – дружество, търгуващо с химически продукти. Има две дъщери от разтрогнат брак със Стефан Абаджиев (син на бившия член на Политбюро на ЦК на БКП и бивш посланик в Румъния Иван Абаджиев). До 18-годишната си възраст Цветелина живее със семейството си предимно зад граница. В Букурещ завършва гимназия към руското посолство. В Румъния започва да следва философия, но след една година прекъсва, поради завръщане на семейството й в България. В София Цветелина завършва английска и испанска филология. Докато следва, започва работа в международния отдел на СУ. След завършването, известно време работи в свързаното със спецслужбите външнотърговско дружество "Инко". По същото време следва и в УНСС, специалност "Международни икономически отношения". Първоначално е представител за Балканите на международна компания за автоматизирани системи. Впоследствие работи в стопанско обединение "Гъвкави автоматизирани производствени системи" (ГАПС). През 1989 год. напуска ГАПС и започва частен бизнес. Участие във фирми и др. стопански организации:
- "Бентонит" - Кърджали (собственост на СИБанк - пряко и чрез офшорни фирми) - собственик и управител. Предприятието е закупено в периода 1998 – 1999 г. от РМД с участието на частни фирми, като сделката е финансирана от свързаната със Славчо Б. Христов БРИБ. Понастоящем има назначена прокурорска проверка за произхода на парите за неговата приватизация като част от разследването на кръга “Капитал”. "Консорциум каучукова индустрия"- АД, София - член на Съвета на директорите;
- "Ай Ти Пи - България"- ЕООД - собственик и управител;
- "Интерпрайм тобако"- ООД - съдружник и управител. Във фирмата участва Румен Николов “Пашата” чрез фирмата си “Арена 95”.
- “Ипон-2"-ООД – съсобственик;
- “Прахайм"-ООД - Червен бряг – съуправител;
- "Цебра"- ООД (която от своя страна е съдружник в "ИПОН - Агенция за сигурност и охрана" – ООД) – съдружник;
- "Сириус-2"- ООД – съсобственик;
- "Химтекс"- АД - член на Съвета на директорите
- "Трол", Лихтенщайн (офшорна фирма) - управител на търговското представителство на фирмата в България. Представителството се помещава на адреса на "Ипон"; - председател на фондациите “Екофонд-Ра” и “Българска медицина” (свързана със Славчо Б. Христов). Двете фондации” държат 9.87% от акционерния капитал на СИБанк. От м.октомври 2001 год. Цветелина Бориславова е председател на Надзорния съвет на СИБанк (според договореност от проведена среща в Гърция през пролетта на 2001 год., на която присъства и Бойко Борисов).
На 27.03.1997 год. е взривен джипа й, вследствие на което е тежко ранена и претърпява няколко операции.

2. БИЗНЕС ПАРТНЬОРИ:

- Павел Алексиев, съдружник в Ипон-1" ООД. Фигурира в редица други фирми, по-интересните от които са в структурите на гравитиращия около КТ "Подкрепа" "Елтекс холдинг". Някои от фирмите на Алексиев са в списъка на т. н. кредитни милионери, а други са свързани с "Отворено общество" и Георги Прохаски. Алексиев е бил собственик на "Солекс" - с. Петърч - един от най-крупните длъжници на фалиралата БЗК.

- Владимир Цонков Петев, род. 1959 год. във Варна, съдружник в "Ипон-Агенция за сигурност и охрана" ООД. Бивш служител в СГУ – ДС. Един от най-близките приятели на Бойко Борисов. Служили са заедно в ШЗО-Плевен и съвместно са тренирали карате.

- Васил Калугеров, съдружник в "Ипон - Агенция за сигурност и охрана" ООД, бивш началник на охранителна полиция в СДВР. След напускането на МВР работи в "Ипон". До 1999 год. е съдружник в "Россия.Ком"-ООД. Заедно с бившия директор на СДВР Ангел Трифонов Трифонов е съдружник във "Флай инс"-ООД, София. Освободен в началото на 2000 г. и мястото му като съсобственик е заето от "БИУМ-99"-ЕООД – фирма на Б. Борисов, регистрирана през м.май 1999 год. в София, ул."Карнеги" 3 с капитал 5 млн.лв. и управител Йордан Здравков Йорданов. (Всъщност собствеността на Борисов в "Ипон" понастоящем е чрез "БИУМ".)

- Младен Георгиев, управител на "Ипон - Агенция за сигурност и охрана" ООД. Към 1991 год. е бил шофьор и автомобилен механик в ЦСБОП. За известен период е оглавявал сектор "Автотранспорт" в същата служба. Завършил задочно школата в Симеоново, а впоследствие и право, след което е назначен за оперативен работник в сектор "Вътрешен тероризъм" - ЦСБОП. Освободен е със заповед на тогавашния директор Кирил Радев, като истинската причина е връзки с престъпни и силови групировки. Започва работа в "Ипон" и през лятото на 2001 год. пряко отговаря за охраната на царица Маргарита.

- Иво Каменов Георгиев, член на Съвета на директорите Тео Интернационал"-АД, Бургас. Завършил ВИФ и защитил най-висок дан киокушинкай в Япония. Член на ръководството на “Химимпорт”. Един от главните съдружници във фирмите на империята ТИМ – варненска групировка, чието име се свързва с прокурора от Върховна касационна прокуратура Николай Колев. Започнала с охранителен бизнес и съмнения за участие в трафик на крадени коли. Извоювала правото на независима дейност след серия от сблъсъци с ВИС, СИК и „Аполо и Болкан". През 1996 г. участвала в престрелка с хора на бившите барети заради контрола на проститутките на Златни пясъци. През 1998 г. обвинена, че е взривила колата на собственика на, бургаската телевизия СКАТ, кандидатстваща да купи „Варна кабел". Заподозряна и в извършено през 1997 г. покушение срещу Иван Чолаков - тогавашния приватизатор на Варна. Понастоящем собственик на телевизия “М САТ”, “Химимпорт”, 30% дялово участие в Централна кооперативна банка (чрез офшорни фирми)

- Евстати Борисов Гюров, род. 1959 год. в София, член на СД на "Интербулпред" АД и съдружник в "Джи енд Би травъл къмпани"(чрез "София Делта"-ООД). След 1982 год. е работил по линия на ДС в 05 РПУ и IV управление на ДС (икономическо направление), София. Напуснал системата на МВР и започнал частен бизнес през 1988 г. Кредитен милионер. Засичан във връзки с чеченски групировки.

- Димо Генчев Кръстинов, член на СД на "Интербулпред" АД. О. з. офицер от ПГУ- ДС, близък с Максим Димов и Чавдар Чернев.

- Чавдар Антонов Чернев, член на СД на "Интербулпред" АД и съдружник в "Джи енд Би травъл къмпани" (чрез "София Делта"-ООД). Бивш зам.началник по ДС на 02 РПУ, София. Директор на столичното управление на МВР през 1990-1991 г. (в периода на създаването на борческите структури; разрешил получаването на оръжие от група борци, извършили първата афиширана публична демонстрация на сила и законова недосегаемост през м. август 1991 г. - охраната на ресторант "Ла Страда" във ВС "Дюни" открито се противопоставя на извършването на полицейска проверка във връзка с осъществено тежко престъпление.). Сега бизнесмен и възлова фигура в кръга “Банкя”. Близък с Лора Виденлиева, Максим Димов, Виктор Вълков, Ивайло Трифонов, с които има съвместен бизнес. Неговият брат Тихомир Чернев от митнически инспектор на летище София е преназначен за главен секретар на ГУ “Митници” през 2002 г.

- Румен Гоцов Николов ("Пашата"), член на СД на "Интербулпред" АД. Род. 26.05.1962 год. в с. Миланово, Благоевградско, член на СД на "Интербулпред"-АД българомохамеданин, бивш служител от спецотряда за борба с тероризма, един от лидерите на силовите структури в България. Съдружник в "Интергруп" (на "СИК", "Интерпетролеум", ЗК "Спартак", "Ин- 80", "Сенатор-ПМ", "Ай-Джи-ЕМ"- АД, "Цебра"- ООД, "Тео интернационал"- ООД, "Ремекс"- ООД и др. Шеф на фирма "Омега- 93", собственик е на "Арена- 95". Според публикувания през януари 1998 год. списък на "кредитните милионери", "Тео интернационал"- АД има необслужван кредит към ПЧБ в размер на 1, 27 млрд.лв.;

- Живко Делчев Делчев, съдружник в "Ипон-1" ООД и "Цебра" ООД. Има съвместна фирма с гравитиращия към СИК Рахмат Сукра – бивш борец, участващ чрез фирмата си “Бухал” в ПИМБ – банка публично известна като “банката на мутрите”. (Доклад на МВР от 1996 г.: "Като най-фрапиращ пример може да се посочи фактическото обсебване на ПИМБ от силовата криминално проявена групировка, действаща под прикритието на ЗПАД „СИК" и „Интергруп" АД." Всъщност освен „Интергруп" и „СИК" в ПИМБ участвуват и фирмите „Бухал" на Рахмат Сукра, „Омега" на Румен Николов - Пашата и др. Непосредствено след овладяването на банката в управителните й органи пряко участвува Младен Михалев - Маджо и Венцеслав Стефанов, които после формално се оттеглят. Наличието на подопечна банка е насъщно за мутрите, за да прекарат през нея натрупаните чрез рекет пари и да участвуват в приватизационните сделки - тъй като при приватизация с кредит необходимостта от доказване произхода на капитала отпада. …ПИМБ бе извадена от списъка за поставяне на банки под особен надзор, въпреки че финансовото й състояние бе по-тежко от това на някои банки, спрямо които беше приложена тази мярка. При това трябва да се подчертае, че опитите да се прави изкуствено дишане на ПИМБ са с по-стара дата. С рефинансирането в размер на 5 550 000 000 лв. от ДСК тя е втората поред след Бизнесбанк в класацията на банките, преживяващи чрез парите на българските спестители. При това огромната част от тях са излети в трезора на мутрите през първите шест месеца на 1996 г."

- Алипи Алипиев, управител на “Прахайм" ООД - Червен бряг. Бивш служител на ПГУ-ДС. Според източници за известен период е имал интимна връзка с Цветелина Бориславова. Бил е привлечен от нея в управлението на СИБанк и напуснал по собствено желание през м. септември 2002 г. По негови твърдения истинската причина е натиск от страна на Цветелина Бориславова след отказа му да подпише искано от нея отпускане на необезпечен кредит на частна фирма.

- Румен Цанков Цветков, съдружник в "Будоинвест" ООД. Известна фигура от силовите структури. До средата на 90-те години ръководи фирма "Реал", която е собственост на "Мултигруп" и осъществява вътрешната охрана на сградите и обектите на групировката.

- Алексей Илиев Петров ("Трактора"), съдружник в "Будоинвест" ООД. Род. м. април 1962 г., бивш служител от спецотряда за борба с тероризма (до 1990 год.). Съосновател на сдруженията “Съюза на бившите барети”, "Българска национална федерация карате" и "Гражданска самозащита". Член на консултативния съвет на Гражданския съюз за стопанска инициатива и надзора на Националния осигурителен институт. Съучредител и член на управителните тела на застрахователните дружества "Аполо и Болкан", ЗК "Спартак" и ЗКА "Левски Спартак". Участва в управата на "Лев интеркорпорация", "Квон България", Спартак-холдинг, "Булпетролиум”. Заподозрян за участие в наркотрафик. Прострелян и ранен в София през м. август т. г. от неизвестен извършител, което е втори опит за покушение срещу него след раняването му в крака през м. март 1999 г.

- Пламен Тачев Петров (“Кашика”), съдружник в “Би енд Пи Комерс” – ООД – бивш служител във фирма “Василка”;

- Мирослав Григоров Дерменджиев, член на СД на "Химтекс"- АД. Ръководил "Макском холд" (фирма - кредитен милионер), бил е изп. директор на фалиралата "Елитбанк", близък с Иво Георгиев. Контактувал е с Андрей Луканов.

- Тодор Толев, съдружник в Ти Би Ай - 97". Участвал в контрабанда на цигари. Близък роднина на бившия н-к служба “Полиция”-СДВР Емил Миланов и ген. Емил Танев (за които има много сведения за поддържани нерегламентирани контакти с криминално проявени лица и причастност към незаконосъобразни действия). Бивш съдружник на Ангел Стойчев – бивш зам.-началник на СГУ-МВР, сега бизнесмен, свързан с кръга “Банкя”, участник в контрабандни схеми. Бил е в бизнесотношения със Славчо Боянов Христов във фирма "Норд" ООД. Председателят на съвета на директорите на тази фирма Владимир Петев е съдружник от своя страна с Георги Лялев - член от управителното тяло на бившата СИК, уредил издаването на документи за завършено висше образование на Младен Михалев “Маджо” и Румен Николов “Пашата” от Благоевградския университет.

3. ДОВЕРЕНИ СЛУЖИТЕЛИ В СИСТЕМАТА НА МВР И СПЕЦСЛУЖБИТЕ:

- о. з. ген. Атанас Атанасов. Макар и извън системата на МВР запазил пълен контрол над НСС чрез: назначените негови доверени лица за ръководители на всички по-важни звена в службата; назначените от него и ръководени понастоящем от приближения му Иван Драшков 22-ма офицери на прикритие; изградената лична агентурна мрежа – от 4 до 6 лица във всички сектори на НСС, повечето от които продължават да са действащи служители; преснетите, изнесени и активно ползвани понастоящем от него огромен брой оперативни дела, сигнали и други материали. С позиции в системата на МВР и спецслужбите, поставени в услуга на Бойко Борисов (макар и не в толкова разгънат мащаб), разполагат Богомил Бонев, Сашо Попов (бивш началник на кабинета на Богомил Бонев), Бриго Аспарухов.

- ген. Васил Василев – директор на ДНСП. Като редови служител по "стопанска линия" в РУ-МВР - гр. Сливница наказван за кражба на бензин, а също така засечен с помощта на СРС да предлага подкуп с цел предрешаване изхода на футболен мач, за което е наказан с "непълно служебно съответствие". Издигнат за зам.-началник на РДВР-София с протекцията на Александър Сталийски пред тогавашния вътрешен министър Йордан Соколов. Като полицейски началник в РДВР – София разпоредил предоставянето на различни фирми на места за рекламни пана по протежение на магистралите "Тракия" и "Хемус". Поддържал е тесни връзки с Боян Петракиев "Барона" и Васил Илиев (ВИС). Отстранен от длъжност от системата на МВР през 1995 г. поради констатирани сериозни слабости в работата му при извършена проверка от служба "Инспекторат" - МВР. Преминал работа в служба “Сигурност” на “Тексимбанк” по линия на събирането на т. нар. лоши кредити, при което установил връзки и използвал съдействието на силовите лидери Юри Галев, Георги Илиев (ВИС) и др. за връщане на дългове към банката. Назначен за директор на РДВР- София през 19997 г. от Богомил Бонев. Издигнат за директор на ДНСП през 1998 г. с протекциите на Евгений Бакърджиев и Йордан Соколов. Брат му е митничар на Калотина. Счита се, че Василев е един от организаторите на контрабандната дейност на ГКПП-Калотина, заедно с:

-Иван Илчов - н-к митница;

- Боби Соколов - н-к ГКПП;

- Николай Стефанов - зам.н-к РГС по ГКПП (през 1994 г. е почивал на Китен с група митничари на разноски на Ангел Кръстев “Геле Черния”, като “награда” за оказаната помощ по осъществяване на контрабандния трафик в периода на югоембаргото);

- Христо Ангелов - н-к РГС. Данните са, че в периода на управлението на СДС Иван Илчов е предавал парите на Димитър Маринов - директор на РМД-София, а Николай Стефанов - на шефа на НДГП Валери Григоров и ген. Василев. Пак тогава е получавал по 500 ДМ на всеки камион преминал през който и да било ГКПП в страната. Според негови изказвания половината от парите е предавал на Ева Соколова, а 10% - на бившия главен секретар на МВР Божидар Попов.

- ген. Красимир Петров, директор на РДВР- Бургас. Започнал работа в системата на МВР като районен инспектор. Бил е командир на СОБТ ("баретите" през периода на мащабния контрабанден трафик на гориво и други стоки през западната граница (1992 – 1995 г.). Налице са конкретни сведения, че е осигурявал охраната на ТИР-ове на Георги Агафонов, пренасящи цигари по трасето Бургас - ГКПП Калотина (стоката не е била собственост на Георги Агафонов, а на други лица и фирми). През 1995 - 1997 г. е директор на СДВР. Впоследствие последователно работи към звеното за сигурност на БРИБ (данните са, че понастоящем банката е напълно източена) и шеф на охранителната фирма "ЛУКома" на "ЛУКойл-Нефтохим", чийто тръбопроводи се охраняват от “Ипон”. Издигнат за директор на РДВР-Бургас от Бойко Борисов на мястото на Георги Пенев (осигурявал чадър над производството на фалшиви цигари във фабриката на Бойко Борисов в Крайморие, “пенсиониран с почести” и назначен за регионален директор на “Ипон”). Ползва се с доверието на Стефан Софиянски и Богомил Бонев.

- полк. Иван Драшков, зам.-директор на НСС. В системата на МВР работи от 1985 г. (ВГУ ДС - 04 отдел, "немското" отделение). Напуснал през 1991 г. по собствено желание и започнал частен бизнес. През 1992 г. е върнат в НСС-МВР (заявен мотив от него – “Навън е много трудно. Няма "служба за родината", няма "България", просто бизнесът им не върви, няма пари, няма изгледи за успех в търговията”). Израства в йерархията (началник на “руския” сектор "Б - 02" от началото на 1997 г. и зам.-директор на НСС от м. октомври 1999 г.) с помощта на кръга “Банкя” (основно Чавдар Чернев) и бизнесмените Димитър Събев, Петър Манджуков и др. Връзката и сближаването с тях осигурява чрез брат си Петър Драшков – дипломат от кариерата, изп. директор на БОДК през 1994 г., когато е изведен от системата след скандал и следствие за отклоняване на средства. Семеен приятел с ген. Атанасов (посрещали са заедно Новата година'2001 в х-л “Кемпински – Зографски, луксозният апартамент на генерала в жк. Белите брези от контингента на БОДК е предоставен от Петър Драшков). Като зам. директор на НСС е изпълнявал негови поръчки по разработката на политически дейци и други неудобни по времето на управлението на СДС лица. Има сведения от митничари, че е осигурявал чадър над контрабандните канали. Петко Петков - бивш директор на РМД – София и ключова фигура в осъществяваната по време на кабинета “Костов” контрабанда, като нещатен сътрудник на НСС е бил ръководен от Иван Драшков. Понастоящем близките връзки между Драшков и ген. Атанасов не са прекъснати. Участвал е в срещи на последния с Бойко Борисов.

- полк. Огнян Атанасов, директор на ДОИ-МВР. Заел длъжността след отстраняването на предишния директор Румен Паров, за когото предоставил събрани от него компрометиращи сведения. Понастоящем приближен на гл. секретар на МВР и използван от него за изпълнение на частни поръчки за проучване на интересуващи го лица и фирми. Свързан с регистрираната на действаща понастоящем секретна квартира на ДОИ-МВР и изпълняваща частни проучвателни задачи по следене и наблюдение на обекти Асоциация на бившите служители от II отдел на ДС и БОИ-МВР. (При учредяването на Асоциацията присъстващият представител на ДОИ-МВР - н-к отдел “легендировка” Владимир Русчев, открито обявява, че идеята за създаването на организацията е на Огнян Атанасов.) Приближен на Трендафил Трайков (прокурор от ГП с много налични данни, вкл. публикации в пресата, за корупционна обвързаност), Пламен Владимиров (шеф на столичната общинска фирма “Пътни съоръжения и мостове”, поел изплащането на някои разходи на О. Атанасов и негови приятели - GSM-сметките и СОТ на бившия юристконсулт на БОИ, сега военен прокурор, Данчо Данев).

- полк. Стоян Велчев - зам.-директор на СДВР. Съученик и лично доверен на Бойко Борисов. Засичан в срещи с Косьо “Самоковеца” (вкл. и като участник в даден от него банкет в началото на т. г. в хотел на “Боровец”, заедно с Николай Григоров - зам.директор на СДВР и протежирания от директора ДНСП Васил Василев Цветан Сечанов – началник служба "Полиция" в РДВР – София окръг). Бил е началник сектор “Убийства” – СДВР в периода на създаването на организираните силови структури. Приближен и подконтролен на полк. Ботьо Ботев и Христо Георгиев (бивш началник Направление "Криминална полиция" в СДВР, приближен на Иво Карамански, сега адвокат на силова структура, с пряко участие в провокацията на Емил “Макарона” през 1999 г. - подкупа от $75 000, предаден на тогавашния началник на “Икономическа полиция” – СВДР).

- полк. Ботьо Ботев, началник сектор “Тежки престъпления срещу личността”-ДНСП. Бил е приближен на Иво Карамански. Участник в случая "Белите брези". Пряко съпричастен към разстрела на агент на Паспортна служба - ДНП през 1993 г., както и към ликвидирането на трима издирвани ирански граждани, въпреки необходимостта от залавянето им живи, с оглед цялостно разкриване на престъпната им дейност и обслужвания от тях наркоканал;

- полк. Александър Василев, началник на 02 РПУ – София. Свързан с групировката на Димитър Митрев "Богровеца", занимаваща се с магистрални грабежи. Запазил длъжността, въпреки наличните данни за поддържани от него нерегламентирани контакти и корупционни обвръзки, с оглед оказаното съдействие по издаването на разрешителни за оръжие на охранителите от “Ипон”. След назначаването му за гл. секретар на МВР офисът на "Ипон" често се посещава от бивши ръководни служители на органите за сигурност - Владимир Манолов, Васил Берберов, Николай Радулов и др. Регулярни контакти осъществява и с Милчо Бенгарски (бивш директор на полицията