Много харесах този текст на Биляна Господарска от нейния блог, затова го пускам целия тук
Сламени кучета
В кръвосмразяващия филм “Straw dogs”, заснет отпреди повече от 40 години, едно цяло британско село се въоръжава не срещу бежанци, а срещу образован, кротък, възпитан, платежоспособен астрофизик, оттеглил се със семейството си в опит да битува идилично. Човек от тяхната раса и вероизповедание, носител на техните език и култура, макар и от по-висша проба. Същевременно в големите градове на Острова вече е започнало преселението на малограмотни иноверци, които някак си се оказват стълб в икономиката, срещу които поне тогава никой не възразява. На финала на филма кроткият герой на Дъстин Хофман сам освирепява зради кошмарния тормоз и сам хваща оръжието да се саморазправи с бандата нискочели зверове. Ако пък смятате, че сценаристът преувеличава, поговорете с български интелектуалци, преселили се в малки български селца, и ги питайте те как са били приети там и как са се интегрирали. Ще се изненадате неприятно от отговора. В това отношение малкото селце не дискриминира ни свои ни чужди – приема всички като заплаха. За мен е ясно, че филмът е символика. Излизам обаче от нея, за да направя смелото предположение, че ако героят на Дъстин Хофман се беше преселил някъде в Мароко, сигурно щеше да бъде посрещнат по-радушно. Не защото мароканците са по-малко ксенофоби от нас, а защото в общия случай – “своите” от по-висша каста, са по-мразени от “чуждите” от по-нисша. Никой не приема различията без съпротива, особено, когато в едно 60% от случаите днес, става въпрос за хора, които не желаят да се интегрират, но за сметка на това и желаят да наложат на останалия свят своя начин на живот. В никакъв случай не говоря за онези 10-на хиляди сирийци, посрещнати на нож у нас, което беше глупаво и срамно от страна на сънародниците. Спокойно можехме да ги приемем, имахме всички условия. Да не говорим, че адаптивността и интеграцията от хилядолетия са в културата на онези хора .Друг е въпросът, че изобщо не възнамеряваха да останат в България.(за мен е далеч по-изумителен фактът, че в момента ОАЕ не издават визи дори на богати, образовани сирийци)
Просто ситуацията с бежанците е много по-сложна, отколкото ни се ще да бъде, няма никаква полза да правим протести и контрапротести. Нито да се замеряме с плакати. Винаги на едните ще пише “Спасете бежанците”, а на другите “Бежанците вън”. Процесите са отключени отдавна, и оттогава не сме станали ни по-добри, ни по-лоши отколкото сме сега, да не се заблуждаваме и да не се изкарваме по-черни отколкото се налага. Вулканът е активен, само че земен трус под формата на ислямски екстремизъм предизвика лавата, която доскоро безопасно цъцреше и застиваше, да изригне. След “арабската пролет” и рухването на режимите в Северна Африка вече нямаме естествен щит. Лидерите от ЕС в момента не могат да се решат не само да се влезе с пехотинци в Сирия и Ирак, ами дори само да разположат превантивно свои военни части в Египет и Магреб. Мога да ги коря единствено за липсата на единна политика и за нищо повече. Този въпрос не се решава с щракване на пръсти, ако и да ни се виждат като едни, позволете свободната инвенция “сламени кучета” “. Само през тази година на Острова са пристигнали 300 000 имигранти, 400 000 хиляди са влези във Франция, в Испания влизат по 200 на ден.
Сложно е. Гадно е. И засега безизходно.
(б.а. “Straw dogs” е великолепният филм на Сам Пекинпа от 1971. Да не се бърка с блудкавия холивудски римейк от 2011)
Показват се публикациите с етикет бежанците. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет бежанците. Показване на всички публикации
понеделник, 28 септември 2015 г.
събота, 26 септември 2015 г.
Традиционното бг животно - камилата
Коментар на Любомир Кольовски в някаква тема за бежанската криза:
"Бежанците ще дойдат с камили! Камилата е традиционна твар по нашите земи."
Хем прихнах да се смея, хем се сетих, че като малко дете - на 4-5-6 години бях виждала много повече камили, отколкото магарета или прасета например. Защото съм трето поколение градско дете и си нямам село, тъй че откъде да ги зная животните отблизо? Само на картинка ги гледах. Тогава нямаше прекрасни тв канали като National Geographic и Animal Planet, че да ги гледам по телевизията. А камилите ги срещах редовно всяко лято на морето, където нашите ме водеха да летуваме. На всеки плаж задължително се появяваше поне един камиларо-фотограф - собственик на камила, който печели от това, че прави снимки на летовниците с нея. Камилата клякаше по заповед и се качваш върху нея, чувствайки се като истински господар на това огромно животно. А чичко фотограф те снимаше. Тъй че камилите ми бяха съвсем познати - за разлика от обичайните български домашни животни. Даже познавах и проклетия им камилски нрав като се разсърдят, да плюят. А който не е виждал или не е бил наплют от камила, нищо не знае за тази им проклетия. Все едно, че те обливат с концентриран разтвор на шампоан - толкова мехуресто-плюнчесто и огромно е, само че без хубавата миризма
"Бежанците ще дойдат с камили! Камилата е традиционна твар по нашите земи."
Хем прихнах да се смея, хем се сетих, че като малко дете - на 4-5-6 години бях виждала много повече камили, отколкото магарета или прасета например. Защото съм трето поколение градско дете и си нямам село, тъй че откъде да ги зная животните отблизо? Само на картинка ги гледах. Тогава нямаше прекрасни тв канали като National Geographic и Animal Planet, че да ги гледам по телевизията. А камилите ги срещах редовно всяко лято на морето, където нашите ме водеха да летуваме. На всеки плаж задължително се появяваше поне един камиларо-фотограф - собственик на камила, който печели от това, че прави снимки на летовниците с нея. Камилата клякаше по заповед и се качваш върху нея, чувствайки се като истински господар на това огромно животно. А чичко фотограф те снимаше. Тъй че камилите ми бяха съвсем познати - за разлика от обичайните български домашни животни. Даже познавах и проклетия им камилски нрав като се разсърдят, да плюят. А който не е виждал или не е бил наплют от камила, нищо не знае за тази им проклетия. Все едно, че те обливат с концентриран разтвор на шампоан - толкова мехуресто-плюнчесто и огромно е, само че без хубавата миризма
Колко българи имат по някой бежанец в рода си
Толкова българи имат по някой бежанец в родата си, че чет не можеш да им хванеш. В моето семейство дядо по майчина линия е бежанец от Македония, бил е малък като е избягало семейството му през войните в началото на века. Поне половината от българското население има по някой такъв. И затуй се чудя - откъде тази първична злоба към бежанците? Толкова ли хората не си знаят или не си тачат родовата история?
сряда, 23 септември 2015 г.
СОЦИАЛНИЯТ СТАТУС НА БЕЖАНЦИТЕ (само за сирийските)
Хората от долната класа и ниската част на средната класа се тъпчат в в
лагерите в Турция, Ливан и Йордания. Рискованото пътуване към
"обетованата земя" Европа предприемат заможните сирийци от средната
класа и нагоре. Това е и отговор на несекващите ксенофобски обвинения
защо и откъде имали толкова пари. Ами имат, защото са ги заработили като
бизнесмени в довоенна Сирия, братчеди националисти.
И в условията на несекваща касапница, тези хора инвестират парите си да избягат от нея. Вие бихте ли ги осъдили?
И в условията на несекваща касапница, тези хора инвестират парите си да избягат от нея. Вие бихте ли ги осъдили?
Какво е "европейска християнска култура"? Ако я има изобщо.
Напоследък на фона на европейската криза с бежанците все по-често срещам този израз. Който ми поражда недоумения и въпроси.
Какво е "европейска християнска култура" при тоталната секуларизация (виж 1.), доминиращия атеизъм и упадък на всички християнски конфесии? При доминацията на концепцията за мултикултурализма, който равнопоставя - не, няма да кажа исляма, много елементарно би било, а равнопоставя религията бонго-бонго с християнството? Къде тук е "европейската християнска култура"?
Да не говоря за липсата изобщо на идеята за нещото, наречено от вас "европейско", по-адекватно е да го наричаме "европейскост". Европейскостта е мит - който в десетилетията след Втората световна война бе удивително работещ мит. Но след краха на СССР, респ. края на Студената война митът за общата европейска съдба и идентичност бе обречен - ако не на разпадане, то поне на сериозно трансформиране. Независимо от договора от Маастрихт, Лисабонския договор и каквито и да е договори.
Днешната бежанска криза изкара на бял свят този гноен цирей - има ли обща европейска идентичност и обща съдба, респективно общи решения? А ако няма, какво сме тогава ние, Евросъюзът?
Аз нямам за себе си отговор. Знам как Евросъюзът и Еврокомисията търсят отговора - както са го правили винаги при тежки кризи - заседания на експерти, които да подготвят максимално добри технически решения. Но ми се струва, че този път механизмът няма да сработи.Защото въпросът вече не е технически.
1. Процес, в резултат на който различни области на социалния живот, (като образование култура, възпитание, икономика, политика) постепенно се освобождават от контрола на християнската религия и стават независими от църковните институции.
Какво е "европейска християнска култура" при тоталната секуларизация (виж 1.), доминиращия атеизъм и упадък на всички християнски конфесии? При доминацията на концепцията за мултикултурализма, който равнопоставя - не, няма да кажа исляма, много елементарно би било, а равнопоставя религията бонго-бонго с християнството? Къде тук е "европейската християнска култура"?
Да не говоря за липсата изобщо на идеята за нещото, наречено от вас "европейско", по-адекватно е да го наричаме "европейскост". Европейскостта е мит - който в десетилетията след Втората световна война бе удивително работещ мит. Но след краха на СССР, респ. края на Студената война митът за общата европейска съдба и идентичност бе обречен - ако не на разпадане, то поне на сериозно трансформиране. Независимо от договора от Маастрихт, Лисабонския договор и каквито и да е договори.
Днешната бежанска криза изкара на бял свят този гноен цирей - има ли обща европейска идентичност и обща съдба, респективно общи решения? А ако няма, какво сме тогава ние, Евросъюзът?
Аз нямам за себе си отговор. Знам как Евросъюзът и Еврокомисията търсят отговора - както са го правили винаги при тежки кризи - заседания на експерти, които да подготвят максимално добри технически решения. Но ми се струва, че този път механизмът няма да сработи.Защото въпросът вече не е технически.
1. Процес, в резултат на който различни области на социалния живот, (като образование култура, възпитание, икономика, политика) постепенно се освобождават от контрола на християнската религия и стават независими от църковните институции.
Абонамент за:
Публикации (Atom)