Показват се публикациите с етикет Русия. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Русия. Показване на всички публикации

понеделник, 4 януари 2016 г.

Европа и ислямския свят. Да се върнем към успешните модели.

Източното общество е много по-сложен в социологическия смисъл на думата организъм от европейското, американското, дори постсъветското общество. В един прекрасен филм от съветско време - "Бялото слънце на пустинята", това бе изразено с блестящата формулировка "Восток дело тонкое" *. Т.е., не може да го разберем рационално. И това не е метафора, а брутален факт.

Това не е боец на ИДИЛ, а кадър от "Бялото слънце на пустинята" - в Средна Азия пушките и ислямът вървят заедно не от днес...

В източните общества са съхранени такъв тип социални връзки, начини на производство и социални групи, които в Европа и изобщо в Западния свят са изчезнали преди векове - номадите, клановете, племената, всевъзможните религиозни съобщества. Европейците всеки път настъпват тази мотика, когато се опитват да покорят или реформират дадено източно общество.

Успехи в тези посоки са имали само руснаците и французите. Когато в началото на 20 в. Франция завоюва Мароко, тя привлича най-добрите си специалисти по Изтока и фактически надстроява своята колониална администрация върху ислямското общество. Самата дума "надстроява" носи позитивност - достроява се социално-политическо устройство, а не се руши старо, за да се създава ново. Какъв е резултатът, погледнат от днешния ден? В Мароко се запазва монархията като безусловен гарант за стабилност, а и до днес на фона на "арабските пролети" страната е като мирен залив в сравнение с арабските и мюсюлманските страни. По същия начин Руската империя до 1917 г., използвайки своите мюсюлмани (най-вече татарите), доста спокойно и успешно управлява Средна Азия. Там съветските преобразования обаче се оказаха разрушителни, именно защото не включваха идеята за надграждане върху съществуващите обществени структури и ценности.

Днешната криза в Близкия Изток е породена от краха на светската постколониална система, наследена от миналия век. Източните монархии там рухнаха доста отдавна и бяха заменени от различни видове диктатури, легитимиращи се и с леви лозунги като БААС в Ирак и Сирия например. Сега този модел си отива. Вместо него на преден план излизат военизирани групировки, вкл. терористични, които поемат/изпълняват държавните функции по места. И този нов ред се оказва доста по-стабилен, отколкото реда при монархиите или светските диктатури. Защото се базира на основните структури и ценности на ислямските общества.

Лингвистично-семантична справка:

* "Восток – дело тонкое"

Фраза от филма "Бялото слънце на пустинята", която става емблематична като коментираща реплика по повод на разказ, съобщение за объркан случай  или сложна ситуация, свързан с Азия или с Изтока въобще.  Често се употребява изобщо съм ситуации, които изискват внимание и размисъл (в тези случаи компонентът "Восток" обикновено се заменя с друг).

четвъртък, 1 октомври 2015 г.

Защо Русия не отстъпва, а препотвърждава подкрепата си за Асад

Все повече се скланям към мисълта, че препъни-камъкът за международното съгласие как да се приключи конфликтът в Сирия, е Асад. Един отделен, конкретен човек. 
 
САЩ и арабските им съюзници настояват, че Асад няма място и трябва да си ходи, а след него да се урежда новото държавно устройство на Сирия. Иран и Русия смятат, че Асад трябва да е страна в уреждането на това устройство и едва след като то бъде договорено, да се оттегли по предварително договорен начин. 

В случая смятам, че блокът Иран-Русия има сериозни основания да не отстъпва. Саддам и Кадафи се оттеглиха от властта без предварителни споразумения и бяха не само убити, а и позорно поругани. Ако Асад се оттегли без да има международно споразумение, съдбата му ще е същата. 

Отделен, но много важен, е личният опит на Путин с предаването на властта. Една основна причина да стане той президент, бе гаранцията, която даде на президента Елцин, че той и семейството му няма да бъдат преследвани. Въпреки че голямата част от руския народ искаше това. Путин изпълни своята част от договора. В замяна на което получи пълната лоялност на елцинския елит във властта. 

Затова е съвършено разбираемо, че Путин сега предпочита подобен политически изход от сирийската криза - договорено оттегляне на Асад, но в замяна на пълни лични гаранции. Западът в момента не изглежда склонен към това. А според мен в случая позицията на Запада е неразумна.. Защото води до вариант като "Ирак след Саддам" и "Либия след Кадафи". САЩ би следвало да се откажат от принципната си идея Асад да бъде низвергнат. В интерес на мира и на сирийския народ да се откажат. Което ще им даде допълнителна сила да договорят максимално благоприятни условия в следасадовския период.

вторник, 29 септември 2015 г.

Откъде иде митът за дядо Иван

От началото на съществуването си Московската държава - тя никога не се е наричала Русия докъм 17 век, е страдала от липсата на международна легитимност. Извор на легитимността по онова време е била само църковната власт. За западните държави това е бил папата, но за православната московска държава е трябвало византийският патриарх да я признае. Което не е желаел да стори докъм края на 14 век по понятни геополитически причини.

Но когато Византия започва да се разпада и да загива пред нашествието на османците, византийската патриаршия предприема хода за признаване - а именно разрешава брака на гръцката принцеса София Палеолог, племенница на последния император на Византия Константин 11-ти (управлявал през 1449-1453 г.) с московския княз Иван III през 1472 г. Понеже принцесата е наследница на гръцкия императорски род на Палеолозите и на самия последен император - оттам тръгва мегаломанската руска митология за Москва като Третия Рим, сиреч Византийската е империя е Вторият Рим, наследил разпадналия се Първи Рим - Римската империя, а пък Русия наследява разпадналата се Византийска иомперия.

Но да се върнем от геополитиката към брачния съюз между московския княз и гръцката принцеса. Князът придобива истинска легитимност по отношение на другите славянски князе - защото зад него е и Светата Цариградска църква. Което има значение и в последвалите вътрешни сблъсъци и войни между руските племена и държави.

За нас кое е интересно в тая руско-византийска каша?  Че поради признаването на руския княз Иван III за пълноправен монарх от православните държави, неговото име - цар Иван, влиза в задължителните думи на хвалебствие, които се произнасят в началото на всяка църковна служба и в които до падането на Византийската империя се упоменавал нейния император . Като империята пада, очевидно последна грижа е било на оцелялото висше духовенство да се занимава с това кой кого упоменава в молитвите си. И задължителното споменаване на "цар Иван" си е останало. Така във  всяко градче или селце влиза оня тайнствен и могъщ мит за дядо Иван, за когото слушат в църквата непрекъснато, и който е истинският им цар и ще ги спаси.

Който иска да чете повече--> ИСТОРИЧЕСКО ОБЯСНЕНИЕ НА ВЯРАТА В "ДЯДА ИВАНА" (РУСИЯ) У БЪЛГАРСКИЯ НАРОД*  от Юрдан Трифонов

сряда, 23 септември 2015 г.

Русия продължава да обича Путин. Въпросът е какво става след него

Подкрепата за Путин според последните изследвания е 86%. Нищо учудващо за Русия. Все пак тази държава е живяла не повече от 10-тина години в условията на демокрация - 1917-1918 г. плюс елцинските 1991-2000. Руснакът не може да си представи как може да се живее без Голям Баща (Бащица), който се грижи за всички - и това не е генетична, а културно-психологична характеристика

Сиреч руснакът е възпитаван в тези ценности още от най-ранна възраст в семейството. После към това неосъзнато и неструктурирано авторитарно възпитание се прибавя абсолютно структурираното и и отработено като технология образование в детската градина и в училище. Като резултат на 18-годишна възраст имаме като завършен продукт съвършено авторитарния човек. Т.е., човек, който не може и не желае да живее в друг - освен авторитарен - режим. Човек, който не само се нуждае от такъв режим, но и го налага около себе си - в семейството, сред подчинените си, дори опитва и сред приятелите. 

Това последното - за аевторитарния режим в приятелските групи, е особено интересно, защото засяга една характерна черта на руските неформални групи. На Запад тези групи по правило нямат строга и фиксирана вътрешна йерархия - за разлика от руските. В руските неформални групи, нтезависимо пза какво са се събрали, винаги бързо се оформя строга йерархия начело с лидера и приближените му. Базисното обяснение е, че за руснака е изключително важно да има ясен и разписан порядък на социалния ред. Но за разлика от западния човек, руснакът не смята, че този порядък може да се изработи и усъвършенства чрез общите усилия на всички. За руснака порядъкът или редът трябва да бъдат въведени от Бащицата, т.е. от най-силния човек в обществото/държавата. Няма значение кой играе тази роля - скандинавските князе, които създават и първоначално управляват Киевска Рус; хановете на Златната орда, която до 14 век управлява Русия; или по-късните руски абсолютни монарси - от чиято абсолютна власт не успяват да се отърсят  за разлика от Европа. 

Е, сега - сиреч от 15-тина години, Бащицата е Путин. Въпросът е какво става след него? Това е ключов, съдбоносен въпрос за империите, базирани на личности. Именно затова Великата монголска империя се разпада като хартиена куличка след смъртта на Чингиз хан. Защото е базирана само върху авторитета на неговата изключителна личност. И обратният пример - Руската федерация (като фактически правоприемник на СССР) не се разпада при всеобщия хаос в първата половина на 90--те. Причината: властта е в голяма степен децентрализирана и не е възможно да бъде бързо завзета. Имахме - централна и местна власт, политическа и икономическа власт. Плюс абсолютно свободната медийна власт. Днес нищо от това го няма. Което не ме кара в случая да роня сълзи за несъстоялата се демокрация, а да се питам "Как Русия ще излезе от блатото след Бащицата Путин без кървави безредици?"

петък, 28 август 2015 г.

Война? Защо пък не? Дори ядрена.

Точно преди месец Михаил Ходорковски даде голямо интервю за журналиста Дмитрий Биков. А тоий  принципно не приема масата конюнктурни, или популистки, или жълти искания за интервюта. Дмитрий Биков обаче е "друга бира", както се казва. На мен най-много ми въздейства темата за евентуалната/идващата война. Преди да оценявам оценките на Ходорковски (добър лаф ми се получи - "да оценяваш оценките"), мисля, че е важно в България тези оценки да се чуят. Дори чрез скромния ми блог. Ето:

Разглеждате ли една война като възможен сценарий?

Разглеждам максимума на възможните сценарии, тъй като сега Путин е непрогнозируем, нерационален и едва ли даже сам се контролира. Той живее в друга реалност - не икономическа, не политическа, а вече (така мисля) в религиозна реалност. Той наистина се смята за лидер на постамериканския свят. И ако му се стори, че няма друг вариант за запазване на властта му освен войната - то тя е вероятна.

Включително ядрена?

Вероятността за това е по-малка, но не бих я отхвърлил. И не мислете, че само Путин иска война. Като бях в САЩ разговарях с много влиятелни хора. И независимо от това дали ще спечели Хилъри Клинтън или някой от републиканците, там много им се иска да размахат юмруци. Обяснявам: Ако доставите на Украина летални оръжия, Путин в оттговор ще достави на опълченците вертолети или авиация, и ще се наложи да се затваря въздушното пространство, вие ще изпратите там авиационна дивизия, а от Донецк до Москва е по-малко от 1000 км. Наличието на американска авиационна дивизия плюс армия на хиляда километра от Москва - това е война, в Кремъл ще го възприемат точно така. Помислете, готови ли сте за това? Мнозина са готови.

И какъв сценарий за тази война ви се струва най-реален?

Според мен има три точки, откъдето може да започне всичко. Украина - като продължение на сухопътната операция - това е най-очевидният вариант. Нещо в Прибалтика, където продължават непрекъснатите провокации, нагнетяване на напрежението, на взаимните упреци - това е вторият вариант. А третият, мисля, е Близкия Изток - който е винаги резервен вариант. Обаче този вариант ще е "тънък",чрез "трети ръце" - Иран или Сирия.

Но тази война може да завърши за Русия като последната й катастрофа.

- Там (в смисъл Кремъл - бел.моя) това не се брои. Там виждат само признаците на личната катастрофа - и  са готови да я отлагат колкото е възможно. Или ако не стане, да треснат вратата на целия свят.

Цялото интервю


неделя, 12 април 2015 г.

Украинският парламент обяви Русия за 100-годишен враг

Върховната Рада (украинският парламент) прие закон, с който обявява за "борци за независима Украина" участниците във всички националистически движения в Западна Украина, включително организациите от началото на 20 век, действали още преди Първата световна война в Галиция и Закарпатието. "Всички лица, участвали във въоръжени, паравоенни и политически организации, а също и персонално, се признават за борци за независимостта на Украина" - заяви депутатът Юри Шухевич, син на командира на Украинската въстаническа аърмия (УПА). В тези категории влизат казашките стрелци, членовете на Централната Рада и всички нейни органи, армията на Украинската народна република, въоръжените сили на Хетманството, на Карпатската сеч, на Украинската въстаническа армия (УПА), на Организацията на украинските националисти (ОУН) и др.

"Ние изминахме много дълъг път до този закон. Нашата война е 100-годишна война. Преди 100 години през октомври 1914 г. първите наши доброволци влязоха в бой с руските окупанти в планината Ключ. 100 години ние водим война срещу руския империализъм и руската окупация. И дойде времето, когато всички, които са се борили пъд жълто-синия флаг и тризъбеца (герба на Украина), да бъдат чествани като борци за украинската държава" - обяви вицеспикерът на парламента Андрей Парубий.

четвъртък, 9 април 2015 г.

Димитър Благоев за русофилството

Основополоожнът на социализма в България Димитър Благоев:

"Русофилството е грубо политическо суеверие, умишлено култивирано сред народните маси; политическо знаме, вървенето и воюването под което неизбежно води към предателство и национална катастрофа. Защото русофилите, плувайки безогледно във водите на руската дипломация, неизбежно и фатално правят от България едно сляпо и послушно оръдие в ръцете на руската завоевателна политика на Балканите". („Принос към историята на социализма в България, С., 1976)

Още публикации по темата в този блог:
Наши възрожденци за Русия - 2
Пейо Яворов за Русия
Наши възрожденци за Русия - 1
Иван Вазов за Русия

Достоевски за руската завист към българите
 

Достоевски за руската завист към българите

Спомняте ли си, господа, как още през лятото, още дълго преди Плевен, изведнъж навлязохме в България, появихме се на Балканите и онемяхме от негодувание. Е, не всички, дори не и половината, а много по-малко, нека веднага си признаем — но все пак възнегодуваха доста хора и се надигнаха гласове.
Първо на кореспондентите от армията и веднага след тях гласове в нашата преса, най-вече в петербургската. Това бяха пламенни гласове искрени, пълна с най-добродетелно негодувание…
Така стана, понеже притежателите на тия гласове бяха тръгнали, както се знае в цял свят и особено у нас, да спасяват угнетените, унизените, смазаните и изтерзаните. Помня, че още преди обявяването на войната бях чел в наши най-сериозни вестници предвиждания за шансовете в предстоящата воина и за необходимите разходи и излизаше, че безспорно, „навлизайки в България, ще бъдем принудени да изхранваме не само нашата армия, но и умиращото от глад българско население”. Лично съм го чел и мога дори да посоча къде съм го чел; та с така изградена представа за българите ние тръгнахме от бреговете на Фниския залив и на всички руски реки да проливаме кръвта си за тях – поробените и изтерзаните, и изведнъж видяхме китните български къщички с градинки около тях, цветя,’ плодове, добитък, обработена земя, която богато се отблагодарява за грижите, и като връх на всичкото по три православни църкви на всяка джамия — и ще се бием за вярата на поробените! „Как смеят!” — кипнаха мигновено оскърбените сърца на някои освободители, лицата им пламнаха от обида. „Ами ние сме дошли да ги спасяваме, значи те трябва да ни посрещат едва ли не на колене. Да, ама те не коленичат, те ни гледат накриво, даже май не ни се и радват! Не ни се радват на нас! Вярно е, посрещат ни с хляб и сол, ама гледат накриво, накриво!…”

И се надигна врява. Чуйте, господа, как смятате: получавате ненадейно невярна или неправилно разбрана от вас телеграма, че някой ваш близък, ваш приятел или брат лежи болен, ограбен е или влак го е прегазил или нещо от тоя род. Зарязвате всичко и хуквате при горкия си брат и изведнъж срещате човек, по-здрав и от вас, седи си на масата, обядва, с радостен вик ви кани да седнете и се смее на вашата фалшива тревога, на станалото qui рго quo. Не е толкова важно дали обичате или не особено тоя човек, но нима ще му се разсърдите, задето не е бил ограбен или сгазен от влака? Ще му се разсърдите за червените му бузи и за това, че той с такъв апетит яде и пие вино? Естествено, няма. Напротив, би трябвало дори да се зарадвате, че той е жив и по-здрав от вас. Разбира се, човешко е да се ядосате малко — но не за това, че влакът не му е отрязал краката! Та нима ще станете от масата и ще тръгнете да пишете дописки и анекдоти за него, да петните неговия характер и да вадите наяве недостатъците му…А с българите се постъпи тъкмо така. „Ха, та у нас и заможните мужици не се хранят така, както тоя поробен българин.” А други по-късно направо стигнаха до извода, че именно русите са причината за всички български бедствия: ако не бяхме почнали да държим сметка на турците заради поробените българи, без да знаем как стоят нещата, и не беше се наложило след това да освобождаваме тия „ограбени” богаташи, българинът и досега щеше да си живее безгрижно. И продължават да го твърдят.

Ф. М. Достоевски

Иван Вазов за руско-българската война през 1916 г.

ИВАН ВАЗОВ

На руските воини

О, руси, о, братя славянски,
защо сте вий тука? Защо сте
дошли на полята балкански
немили, неканени гости?

Желали би вас възхитени
да срещнем со сълзи и с китки…
Но идете вий настървени,
на грозни зовете ни битки!

Желали би вас да прегърнем
и тоз път сърдечно, горещо.
Но взорът ви свети зловещо…
Как ръце сега да разгърнем?

Дошле сте да браните,клети,
на хищник грабежа хайдушки,
та вместо любов и привети
вий срещате нашите пушки.

О, руси! Аз друг път ви славях
за подвиг велик и чудесен,
високо ви ликът поставях
във мойта душа, в мойта песен!

Вий някога знаме Христово
развяхте за благо човешко –
строшихте ни игото тежко,
а днеска ни носите ново!

И пак не ви мразим (не крия:
обича ви още народа);
но любим и свойта свобода,
стократно по любим я ния.

За тоз кумир ние се бием
и с чужд, и със близък упорно
и няма ний врат да превием
пред никакво иго позорно!

Още публикации по темата в този блог:
Наши възрожденци за Русия - 2
Пейо Яворов за Русия
Наши възрожденци за Русия - 1

Пейо Яворов за Русия

ШИПКА

Пейо Яворов

Две думи и отъ насъ за нея.

Да за Шипка; но не за оная дивна историческа Шипка преди 25 години; а за днешната, за утрешната Шипка, за Шипка следъ 25 години, за... „дивните" Шипченски тържества...
Тържества!

Нищо чудно. Братска среща между освободители и освободени! Освободителят на гости у освободения ! Праздненство велико и рядко!

Но ... 200-те хиляди герои не умряха вчера; а преди 25 години! Да, 25-те години!

Народъ единъ малъкъ празднува своето освобождение предъ стъпките на своите освободители.

Но това е тукъ; а тамъ? Връзка нявкаква няма ли между тукъ и тамъ ! ВСЕКИ ще каже: има. Генерали и министри ще потвърдятъ това на Шипка. Това е петното на Шипченските тържества!

Официалииятъ блясъкъ на шипченската среща, гръмовитите манифестации на българските войски, шумните тренове, параходи, екипажи и пр.— всичко това може да завладее и разтупка сърцата, може да увлече душите, но едно само не може: да покрие и забърше следъ Шипченската история на Македония.

Колко грозна е тая история!

И ние се питаме: какво би требало да прави оня тамъ задъ Рила, когато свободния българинъ празднува своето освобождение?

Да се моли за дългоденствието на „усмирителя на бунтовниците" Зинониева ли?
Да се моли за здравето на „достойния защитникъ на угнетените" - Машкова ли?
Да празднува 7-годишнината на богоугодното руско-австрийско съглашение ли?

Да. Въ дните на славните шипченски тържества той не може да си припомни нищо друго....
Той иска милость — не му се даде; иска туй що му бе дадено — и то не се даде; поиска, най-сетне, да помисли самъ за себе си — и тукъ братска ръка се изпречи и го спре. Освободителятъ на България стана джелатинъ на Македония!

Тая е връзката между тукъ и тамъ. Ако възъ основа на миналото единъ българинъ може да казва „великий освободителю", защо единъ македонецъ възъ основа на настоящето да не каже „ великий джелатино" ?

Ако единъ българинъ благоговее предъ пролятата за свободата му руска кръвь, защо единъ македонецъ да не проклина всичките п о к р о в и т е л и на турската зверщина?
Ако единъ българинъ може да мисли, че свободата му е дарена отъ Русия, защо единъ македонецъ да не мисли, че робството му е дарено от същата Русия?И тукъ и тамъ изхождат отъ историята. Сквернословие няма!

„България съ всички жизнени сили, които държи се готви за този день и ще го посрещне
съ възторгъ, защото тогава тя ще изпълни кървавия дългъ, който има спрямо Русия", — казва органътъ на българското правителство. И после продължава: „Наще надежди са осветени въ единъ заветъ, за изпълнението на който Русия се е ангажирала съ своята мощь и съ своята честь. Тя няма да го наруши".

Значи: тържествата на Шипка „не са само единъ воененъ праздникъ". Праздненстрото на Шипка не е само праздненство на България, а праздненство и за оня день, когато Русия ще изпълни заветътъ, за който се е ангажирала съ своята мощь и честь. Както се вижда, нищо не пречи на малкатаБългарийка д а м е ч т а е за оня д е н ь, да мечтае за кървавия дългъ, да мечтае за царския заветъ. ... Просякътъ все се надява. . .

Но ако ти, шипченска невесто, можешъ да висишъ спокойно предъ царската капия и никога ръката си надолу да не сваляшъ, може ли съ твоята вяра и съ твоите надежди, може ли съ твоето просяшко безмълвие да виси и Македония?На каква мощь и на каква ч е с т ь има да се осланя тя?

Мощь — да насърчаватъ турскитъ свирепетва! Ч е с т ь — да насъскватъ християнските нарoди единъ срещу другъ! Историята така говори. Кому са дотрябвали тая мощь и тая честь!

„Дипломация е туй" — ще кажатъ. „Русия си има своите врагове; да раздава милости тя не може когато ще!"

Да. Вярно е, че не може когато ще. Но да остави свободенъ единъ робъ, да не покровителствува неговите джелати, да не всява раздоръ тамъ дето единодушие трябва, може ли?

— Може.

Нищо не й пречи да стои на страна. А ако тя си има с в о и сметки, тогава не смущавайте македонския робъ съ „ кръвни данъци и завети!" „3 а в е т ъ т ъ" отдавна е изфирясалъ за Македония. Тя не иска нищо друго, а само свобода. За тая свобода нищо не й се даде отъ вънъ и сама се грижи за нея.

Не я смущавайте!

13 СЕПТЕМВРИЙ 1902 Г., в. "Право"

Още публикации по темата в този блог:

Наши възрожденци за Русия - 1
 Наши възрожденци за Русия - 2

понеделник, 5 ноември 2012 г.

Рабфак - Прочь, Демократия! (Pussy будут сидеть!) [видеоклип]

Рабфак - Прочь, Демократия! (Pussy будут сидеть!)

[видео]

[край на видеото]

Рабфак

Прочь, Демократия! (Pussy будут сидеть!)

Как меня бесит этот бардак
Лезет в мессии каждый мудак
Каждая сволочь гонит волну
Как обустроить нашу страну

В телеке рожи бывшей братвы
Учат нас жить а сами мертвы
Правые, левые, всякая шваль
Всё, по домам! Закрывай фестиваль!

Прочь, демократия, старая блядь!
Нас не заманишь в хитрую сеть
Кремль стоит и будет стоять
А Пусси сидят и будут сидеть

Пусть кто-то вякнет из-за бугра
Вспомнят в Берлине наше "ура"!
Класть я хотел на Лондон и Рим
Мы по посольствам не шестерим

Прочь, демократия, старая блядь!
Нас не заманишь в хитрую сеть
Кремль стоит и будет стоять
А Пусси сидят и будут сидеть

Зреет по кухням праведный гнев
Раем скоту покажется хлев
Выдай кнуты нам, главный пастух
Будут порядок, вера и дух!

Прочь, демократия, старая блядь!
Нас не заманишь в хитрую сеть
Кремль стоит и будет стоять
А Пусси сидят и будут сидеть

Прочь, демократия, старая блядь!
Тут у нас рулят водка и плеть
Кремль стоит и будет стоять
И Ходор сидит и будут сидеть

Само песента, без видео, даунлоуд като mp3:
http://rusfolder.com/33465485

Очевидно постингът ми е за хора, които имат понятие от руския език, но по ред причини може да не са напълно наясно с интензивното развитие на сленга и също толкова интензивното му инкорпориране от нормативната реч:

братва - Член на, или цялата компания - хулиганска преди всичко, престъпното не е основното в значението; но братва - это потенциальные преступники

шваль - Жалки, нищожни хора, боклуци

из-за бугра - Западът като такъв. Директна проява на  рекомунизацията, характерна на словесно-смислово ниво за путиновия режим. "Из за бугра" значеше буквално ония отсреща с директен елемент на противостояние, защото "бугор" значи "хълм, могила", сиреч пространствено сме разделени, сиреч принципно сме противопоставени.

шестерить - угоднича, подмазвам се, прислужвам, слагам се, подлагам се

хлев - специално оградена площ, обикновно за коне и крави, оградена със стабилна ограда, където могат да се разхождат, играят, най-важното - да пасат, и всичко това като вид свобода

плеть - камшик, бич

Ходор - Михаил Ходорковский. Олигарх, който легализира целия си бизнес, извади го на открито, легализира го в смисъл публикуване на всички отчети, баланси, акционерни участия. И предложи всички като него да го направят, и още -  предложи на Путин всички олигарси да дадат безвъзмездно значителни суми на държавата за социални цели поради това, че са придобили собствеността си в една ситуация на хаос, която не беше честна. По принцип Путин възприе идеята, но побесня, когато при обща среща с големите бизнесмени Ходорковски му каза, че корупцията и рекетът от страна на държавните чиновници и милиционерите убиват бизнеса. Ходорковски не разбра, че удари в най-болезнената точка на Путин - а именно начина, по който той и приближените му забогатяват в много по-огромни размери, отколкото олигарсите по времето на Елцин през 90-те години на миналия век. Още повече, че Ходорковски бе започнал да финансира социалдемократически формации съвсем открито, декларирайки това - без разрешението на Путин. Не вярвам да има 1% българи, които да знаят, че финансирането на всяка политическа или имаща отношение към политиката формация се надзирава лично от Путин. Но е така. Оттам нататък Империята съсипа Ходорковски - лепнаха му обвинения в престъпления, които са безумни за всеки юридически второкурсник, осъдиха го, взеха му компанията. И понеже той не се призна за виновен, не подаде молба за помилване, а продължи борбата - дори от лагера - чрез писма и интервюта - го осъдиха втори път. Което бе абсурдно смешно вече и за първокурсник. При първото дело го осъдиха, затова, че е укрил дължимите данъци от неговите приходи. А във второто дело го осъдиха, че тия приходи не били негови, а  били откраднати. Феерично!


Други феерични парчета на Рабфак:

Рабфак - Путин, прощавай завинаги 

Рабфак - Наш дурдом голосует за Путина

Рабфак - Эх, Россия моя…

От последното ще цитирам припева, койта ми е любим:

Эх, Россия моя!
Нефти до жопы
Угля до хуя!
Лес до небес и дичи полно
Жаль только — люди говно.

 

 

петък, 2 ноември 2012 г.

Анатолий Чубайс - Экономика и управление в современной электроэнергетике России - с линк за даунлоуд

След всенародните циркове, организирани съвместно и (подозирам) не независимо от ГЕРБ и БСП за АЕЦ"Белене", обилно поляти с гнусния вмирисан салатен медиен сос - довели ни до "съдбовния" и дебилнобезсмислен референдум - си промених мнението за базисните, вродени, така да се каже, познания на българите. Допреди да почнат цирковете около "Белене" мислех като всички традиционалисти от десетилетия насам, че всеки българин разбира от футбол и политика. Сега разбрах, че всеки българин разбира и от енергетика. Интересно заключение. До какви изводи води - всеки според колкото е способен мисловно, да решава.

Поради тази причина - всъщност заради няколко души като Дамян от форума на Дневник.бг, пускам една изключително професионална книга, която има един сериозен недостатък и едно сериозно достойнство, а именно:.

Тя определено е за специалисти енергетици, в нея няма милиграм от това, което приемаме за "научно-популярно". А е изключително подробна, професионално аргументирана и идеологически (в смисъл на енергетическа идеология) консисентна, тъй че ще е полезна за хората, интересуващи се професионално от българската енергийна система и започналата й либерализация. Тук трябва да напомня, че Чубайс извърши нещо, в което никой не вярваше - направи демонополизацията на държавния гигант монополист РАО "ЕЭС", както и започна либерализацията на енергийния сектор. Но няма смисъл лаик като мен да се опитва да прави представяне на книгата. Самото й съдържание говори достатъчно за разбиращите и интересуващите се, затова давам подробно съдържанието. А линкът за сваляне на книгата е накрая:


Оглавление

Введение (Предисловие)

Раздел I. Российская энергетика, ее роль в России и мире

Глава 1. Электроэнергетика – базовая отрасль российской экономики
1.1. Значение, особенности, технологическая структура и топливная база электроэнергетики
1.2. Российская электроэнергетика и ее место в мире
1.3. Основные этапы развития отечественной электроэнергетики
1.3.1. Становление и развитие отечественной электроэнергетики в период до 1990 года
1.3.2. Структурная перестройка электроэнергетики России в 1990-е годы
1.3.3. Реформирование электроэнергетики в 1998-2008 гг.
1.4. Техническая база российской электроэнергетики
    1.4.1. Генерация
    1.4.2. Электропередача
    1.4.3. Оперативно-диспетчерское управление
    1.4.4. Электромашиностроение и электротехника
1.5. Экология электроэнергетики
    1.5.1. Экологический аспект производства и передачи электроэнергии
1.5.2. Особенности экологических проблем ТЭС и ГЭС, пути их решения
1.5.3. Проблема эмиссии парниковых газов

Глава 2. Взаимодействие российской и мировой электроэнергетики
2.1. Либерализация электроэнергетики — мировой опыт
2.1.1. Эра вертикально-интегрированных энергетических компаний  и предпосылки изменения структуры электроэнергетики
2.1.2. Общие черты и суть либерализации электроэнергетики
2.1.3. Примеры рынков электроэнергии
2.1.4. Уроки либерализации и функционирования рынков электроэнергии
2.2. Синхронная зона ОЭС/ЕЭС — роль и стратегия развития на евроазиатском континенте
2.3. Торгово-экономическое сотрудничество российской электроэнергетики
2.3.1.  Экспорт и импорт  электроэнергии
2.3.2. Приобретение и эксплуатация энергетических активов   

Раздел II. Государственные и рыночные механизмы управления современной энергетикой и ее организационно-экономическая структура

Глава 3. Реформа электроэнергетики в России
3.1. Экономические предпосылки и технологические ограничения реформирования электроэнергетики
3.2. Организация реформирования электроэнергетики
3.2.1.  Реорганизация отрасли
3.2.2.  Переход к конкурентным рынкам
3.2.3. Структурные преобразования

Глава 4. Организационно — экономическая структура отрасли
4.1. Модель товарно-денежных потоков
4.1.1. Общая логика модели, экономический и финансовый анализ потоков
4.1.2. Операционная деятельность
4.1.3. Инвестиционная и финансовая  деятельность
4.1.4. Применение модели товарно-денежных потоков для оценки текущего состояния, прогнозов развития и инвестиционных проектов

4.2. Основные участники рынка электроэнергии
4.2.1. Поставщики
4.2.2. Единая национальная (общероссийская) энергетическая сеть
4.2.3. Распределительные сети
4.2.4. Системный оператор
4.2.5. Организации коммерческой инфраструктуры
4.2.6. Энергосбытовые организации в энергетике
4.2.7. АО-энерго – энергосистемы изолированных регионов

4.3. Организационно-экономическая структура энергетики Дальнего Востока
4.3.1. Особенности функционирования Объединенной энергосистемы (ОЭС) Востока
4.3.2. Цели и задачи реформирования энергосистем Дальнего Востока

Глава 5. Система государственного регулирования в электроэнергетике

5.1. Функции и органы государственного регулирования
5.2. Сфера и методы тарифного регулирования в современной электроэнергетике
5.2.1. Регулирование на основе экономически обоснованных затрат   
5.2.2. Стимулирующее регулирование
5.2.3. Система регулируемых тарифов в российской электроэнергетике
5.3. Недискриминационный доступ к услугам естественных монополий
5.4. Регулирование конкурентных видов деятельности в электроэнергетике
5.5.  Антимонопольное регулирование рынка электроэнергии
5.6.  Регулирование рынков топлива
5.7. Прогнозирование и проектирование развития электроэнергетики
5.7.1. Разработка перспектив развития электроэнергетики
5.7.2. Системное проектирование электроэнергетики

Глава 6. Система рынков в электроэнергетике
6.1. Состав и взаимосвязи рынков
6.2. Основы построения оптового и розничных рынков
6.2.1. Рынок электроэнергии на сутки вперед и двусторонние договоры купли-продажи электроэнергии
6.2.2. Балансирующий рынок
6.2.3. Рынок мощности
6.2.4. Рынок системных услуг
6.2.5. Финансовые права на передачу
6.2.6. Производные финансовые инструменты
6.2.7.  Розничный рынок электрической энергии

6.3.Особенности оптового рынка в российской электроэнергетике
6.3.1. Субъекты российского оптового рынка
6.3.2. Основные принципы функционирования переходного оптового рынка электроэнергии (мощности)
6.3.3. Особенности российского розничного рынка электроэнергии

6.4. Рынки сервисов
6.4.1. Сервисные виды деятельности
6.4.2. Организация конкурентного оказания сервисных услуг
6.5. Рынок тепловой энергии и его взаимосвязь с рынком электроэнергии

Глава 7. Управление надежностью в электроэнергетике
7.1. Надежность объектов электроэнергетики и энергосистем
7.2. Обеспечение надежности
7.2.1.  Механизмы управления надежностью
7.2.2. Технологические и организационно-экономические возможности регулирования уровня надежности
7.2.3. Рынок системных услуг и основные направления повышения надежности

Раздел III. Управление и экономика предприятий электроэнергетики

Глава 8. Основы современного менеджмента и построения организационных структур
8.1. Развитие науки управления и современный менеджмент
8.2. Уровни и методы управления
8.3. Основные  функции менеджмента
8.4. Организационные структуры и их проектирование
8.4. Организационно-структурные преобразования в РАО «ЕЭС России»   

Глава 9. Корпоративное управление на энергетических предприятиях
9.1. Органы и процедуры управления энергокомпанией
9.1.1. Общие положения
9.1.2. Структура органов управления и контроля, модель управления
9.1.3. Процедуры управления

9.2. Организация взаимодействия менеджмента с акционерами и инвесторами
9.2.1. Статус акционера и порядок учета его прав
9.2.2. Права и  классификация акционеров в зависимости от их прав
9.2.3. Инвесторы
9.2.4. Система взаимодействия с инвесторами (акционерами)

9.3. Оценка бизнеса энергопредприятия и его рыночная капитализация
9.3.1. Стоимость предприятия. Факторы, влияющие на стоимость предприятия электроэнергетики
9.3.2. Методы оценки стоимости предприятий электроэнергетики
9.3.3. Порядок распоряжения активами

9.4. Реорганизация на энергопредприятиях: разделение, выделение, слияние и поглощение
9.4.1. Разделение и выделение как способы реорганизации
9.4.2. Порядок реорганизации в форме выделения (разделения)
9.4.3. Укрепление разделившихся компаний. Формирование холдингов, присоединение (слияние)

Глава 10. Планирование, бюджетирование и оценка финансовых результатов предприятия электроэнергетики
10.1. Стратегическое планирование
10.1.1. Введение в стратегическое планирование
10.1.2.  Примеры стратегий энергетических предприятий

10.2. Бизнес-план и планирование
10.2.1. Общие принципы бизнес-планирования. Система планов
10.2.2. Организация бизнес-планирования в ОАО РАО «ЕЭС России»
10.2.3. Структура бизнес-плана
10.2.4. Особенности бизнес-планирования в электроэнергетических компаниях разного профиля деятельности
10.2.5. Порядок разработки бизнес-плана
10.2.6. Консолидированный бизнес-план межрегиональных компаний

10.3. Бюджет движения потоков наличности в системе бюджетирования электроэнергетических компаний
10.3.1. Бюджетирование
10.3.2. Современная организация бюджетирования
10.3.3.  Казначейское исполнение бюджета

10.4. Учетная и налоговая политика электроэнергетических компаний
10.4.1. Особенности учетной и налоговой политики электроэнергетической  компании
10.4.2. Организация бухгалтерского и налогового учета в компаниях электроэнергетики
10.4.3.  Аудиторское заключение по финансовой отчетности
10.4.4. Управленческий учет
10.4.5. Переход от российских стандартов бухгалтерского учета к международным стандартам бухгалтерской отчетности

10.5. Оценка финансовых результатов
10.5.1. Прибыль как основной финансовый результат работы электроэнергетической компании
10.5.2. Особенности расчета прибыли в российской системе бухгалтерского учета и в международной системе финансовой отчетности
10.5.4. Экспресс-анализ финансовых результатов
10.5.5. Основные направления распределения и использования чистой прибыли

Глава 11. Важнейшие функциональные подсистемы в электроэнергетических компаниях
11.1. Управление персоналом
11.1.1. Структура кадров, методы оценки и отбора, подготовки и переподготовки
11.1.2. Мотивация и стимулирование персонала
11.1.3. Нематериальное стимулирование персонала
11.1.4. Социальное партнерство

11.2. Управление издержками
11.2.1. Издержки на энергопредприятиях
11.2.2.  Программа управления издержками: структура, порядок разработки, утверждения и контроля

11.3. Управление закупками
11.3.1. Оптимизация закупочной деятельности
11.3.2. Организация закупочной деятельности в элетроэнергетике

11.4. Управление инвестиционным процессом
11.4.1. Инвестиционные проекты и оценка их эффективности
11.4.2. Проектное финансирование
11.4.3.  Формирование инвестиционной программы и портфеля заказов. Управление проектами

11.5. Управление ремонтными услугами
11.5.1. Система комплексного ремонтного обслуживания
11.5.2. Основные  подходы к организации технического обслуживания и ремонта оборудования, зданий и сооружений тепловых электростанций
11.5.3. Планирование ремонта оборудования

11.6. Управление инновациями
11.6.1. Интеллектуальная деятельность, ее учет и оценка
11.6.2. Организация структуры в инновационной сфере
11.6.3. Формирование рынка инноваций и интеллектуальных ресурсов на основе IT-технологий

11.7. Техническое регулирование в электроэнергетике и управление качеством
11.7.1. Закон «О техническом регулировании» и его применение в электроэнергетике
11.7.2. Практика стандартизации в электроэнергетике
11.7.3. Системы менеджмента  качества согласно ИСО 9000

11.8. Управление воздействием энергопредприятий на окружающую среду
11.8.1. Электроэнергетика и окружающая среда
11.8.2. Экологическая работа в энергокомпаниях
11.8.3. Формы и методы участия энергопредприятий в механизмах Киотского протокола

11.9. Оперативное управление
11.9.1. Функции, структура и особенности оперативного управления
11.9.2. Задачи оперативного управления
11.9.3. Оперативное управление рисками (риск-менеджмент) и антикризисное управление
11.9.4. Общие требования к инженерному менеджменту в области оперативного управления производственной деятельностью
11.9.5. Контроль и анализ в оперативном управлении
11.9.6. Оперативное управление технологическими процессами предприятий электроэнергетики
11.9.7. Оперативное управление финансами
11.9.8. Оптимизация режимов работы электроэнергетического оборудования

Глава 12. Основные подсистемы предприятий электроэнергетики, обеспечивающие их жизнедеятельность
12.1. Юридическо-правовая защита
12.1.1. Организация правового обеспечения
12.1.2. Направления и оценка качества правового обеспечения
12.1.3. Опыт РАО «ЕЭС России»

12.2. Связи электроэнергетических компаний с общественностью и органами государственной власти –  PR и GR
12.2.1. Связь с общественностью
12.2.2. Особенности PR-деятельности электроэнергетических компаний различных видов деятельности
12.2.3. Взаимодействие электроэнергетических компаний с органами государственной власти
12.2.4. Организация, формы и методы GR-работы

12.3. Информационные технологии
12.3.1. ИТ-служба в системе управления электроэнергетической компании
12.3.2. Информационные системы электроэнергетики

Глава 13. Развитие энергетики в условиях рынка
13.1. Концепция инвестиционного развития электроэнергетики
13.2. Реализация перехода в фазу развития в 2006-2008 гг.
13.3. Институционные условия эффективного развития электроэнергетики в условиях рынка

Глава 14. Долгосрочное планирование и проектирование  развития электроэнергетики

14.1. Целевое видение развития ЕЭС России на период до 2030 года
14.2. Генеральная схема размещения объектов электроэнергетики до 2020 г.
14.3. Прогнозный баланс электроэнергетики на 2008-2015 годы


Рекомендуемая литература
К разделу I
К разделу II
К разделу III
К разделу IV

Федеральные законы РФ
Постановления Правительства РФ
Приказы Министерств РФ
Методические указания


Размер 13.57 Мб Формат Word 93 (doc) страници 1074


Даунлоуд: http://rusfolder.com/3343208




четвъртък, 1 ноември 2012 г.

Какво става в Русия и какво тепърва ще става

Малко наши журналисти, политолЪзи и социолЪзи се интересуват от Русия и затова руската тема почти не присъства в медиите.

Което освен невежество, е и груба грешка. Тъй като сме твърде зависими от Северната империя и е добре за нас да сме наясно какво става там. А не да слушаме цирковете на Дянков с напляскването, да гледаме кашата, която Баце забърка с АЕЦ "Белене" и глупостите, които изприказва покрай това,  импотентността на външния ни министър по отношение на Русия или унижението да получим отказ от предварително договорено посещение на руския президент.

И необходимото познание на процесите там е важно не толкова за русофилите, колкото за русофобите. Затова давам заглавията и линкове за сваляне на 4 много нашумели в Русия аналитични доклада, които имаха голям обществен отзвук сред политическите среди и интелигенцията. Професионално написани доклади, от истински професионалисти - политолози и социолози, а не като нашите търчи-лъжи рейтингометри.

2011. Политический кризис в России и возможные механизмы его развития - ЦСР (Сергей Белановский, Михаил Дмитриев).doc
Размер: 397 кб


2012-05. Общество и власть в условиях политического кризиса - ЦСР.pdf
Размер: 1.49 Мб

2012-08. Большое правительство Владимира Путина и «Политбюро 2.0» - Минченко.pdf
Размер: 443.12 кб

2012-08. Схема на участниците и връзките им в Политбюро 2.0.gif
http://rusfolder.com/foto/view_foto/5ash7b_rp0lc/ 

2012-10-23. Изменения политических настроений россиян после президентских выборов - ЦСР.pdf
Размер: 1.80 Мб

сряда, 23 май 2012 г.

Русия. "Духът на времето" - група Lumen (видео)

Първоначално идеята е била репортажните кадри да бъдат само част от клип, като цяло по-хуманистичен и с по-богати образи. Но както казват авторите, "реалността се оказа много по-груба и промени сценария. Думите на песента сами  се превръщаха в образи на ставащото..."

Това е реалността днес в Русия. Изглеждащи като имперски гвардейци от "Звездни войни" специални части, които, като непреодолимо зло, надвисват и тъпчат обикновените, цветни, мирни хора. Които просто са несъгласни.

Ако трябва да съм честна, такава е реалността в Москва, Петербург и още няколко големи града. В провинцията от това няма и помен. Но такава е руската традиция от столетия. Общественият, политическият, културният, научният и всякакъв вид живот, различен от примитивното оцеляване, е бил съсредоточен в големите градове. Енергичните, творческите (тук включвам и бизнеса, защото той е творчество), съзидателните, образованите, квалифицираните хора са били в големите градове.

Хората над 40 би трябвало да си спомнят, че такава беше картинката и у нас през 1990 г. Току-що създадената опозиция загуби изборите поради масовото й неприемане в българската провинция. Селата и малките градчета дадоха гласа си за бившите комунисти БСП. Сега, след гигантската трансформация, изнесена със силите на оная опозиция (която плати тежка политическа цена за това), която ни доведе до членство в НАТО и Евросъюза - подобна голяма роля на провинцията е невъзможна. Предполагам, за добро.

Руските реформи през 90-те години на миналия век бяха хаотични, липсваше им стратегическа основа, цел и на практика оставиха непокътнато старото руско деление и противопоставяне "столица/големи градове - провинция". Силата на Путин е там. В Москва и Петербург загуби на изборите, в големите градове беше на кантар или близо до него. Което гарантира най-малкото, че в новия му мандат няма да има никаква промяна в реалната икономика и в законодателството, даващи свобода и възможности на хората от провинцията да управляват живота си независимо от държавата.

Но, както е известно, властта може да се удържи с щикове, но не може да се основава на тях (фразата в оригиналния език беше по-скоро "да седне на тях"). Живи ще сме, ще видим. Аз съм скептик относно поредния мандат на Путин - по-вероятно е да завърши, но с тежки последици за руското общество и държава. Защото колкото повече задържаш духа в бутилката, толкова по-вероятно е той да се овободи взривно или поне деконструктивно.

[видео]
[край на видеото]

Lumen - Дух Времени


Ночь стучит в окно и наступает передышка.
Всё принимаю близко к сердцу, даже слишком.
До утра будут мелькать страницы сайтов,
Чашки с кофе, сигареты.
И я не первый кто с тоской и без ответа.
Она стара...
И Я не знаю, какие результаты и проценты
Видны из окон всех Московских телецентров
И из Кремля.
Но за моим окном два пьяных в жопу человека
Друг друга бьют уже почти что четверть века
Из-за рубля...
Припев:
И на асфальтовых полях
Зреет только чёрный дым
И не видно нихрена
В этой темени...
Лужи крови и дерьма
Густо заливает нефть
Это просто дух времени!
Просто дух времени...
Крик не сдержат тонкие панели перекрытий
И он заставит многих бросить всё и выйти
Чтоб поглазеть
В первом ряду обыденно, легко и безучастно
На драку, на пожар, на боль несчастных
На чью-то смерть...
Засними на телефон
Чей-то стон и стёкол звон
Продолжает перегон
Наш отцепленный вагон
Кто-то спрыгнет налету
Но без толку эта паника
Ведь наш вагон несёт по борту
Общего для всех титаника!
Припев (2 раза)
И на асфальтовых полях
Греет только чёрный дым
И не видно нихрена
В этой темени...
Лужи крови и дерьма
Густо заливает нефть
Это просто дух времени!
Просто дух времени...




вторник, 22 май 2012 г.

Русия. Мейнстриймът на масовата култура е срещу Путин

Три емблематични личности записаха клип срещу Путин, който бе излъчен по кабелния канал "Дождь" - рапърът Вася Обломов, тв водещата Ксения Собчак и журналистът и тв водещ Леонид Парфьонов. Неприятното за властта е, че двама от тримата са лица, напълно вписващи се в понятието мейнстрийм, сиреч по дефиниция далечни, чужди на каквато и да е политика. Вася Обломов е малко по-различен, като всеки рапър реториката му е антивластническа, но освен тази реторика, която продава рапа, като цяло той е също добре вписан в мейнстрийма. А Собчак и Парфьонов бяха и са типични мейнстрийм фигури на масовата култура през последните 12 години - двата мандата на Путин и последващия на Медведев.

С известно приближение можем да ги оприличим на Венета Райкова и Иван Гарелов. С приближение, казвам, защото нашата тв реалност е толкова убога и жалка, тв журналистите толкова елементарно слугински и безлични, че не могат да се сравняват с качеството на руската телевизия, дори скована от путинския авторитаризъм.

Щом и такива напълно успешни в личен и професионален план хора като Собчак и Парфьонов, които направиха кариерата и успехите си през путинските години, се изправиха срещу него - лоша му е работата. Дългосрочно, имам предвид.

ВВП (общоприето назоваване на Путин по инициалите Владимир Владимирович Путин)

[видео]
[край на видеото]

В клипа се говори, че Путин го прекарват като левак ("вас разводят как лоха"), всички го лъжат, че не се краде, че има реформи, че всичко е наред. Песента завършва със съвет да си направи акаунт в социалните мрежи, за да е в час какво става в страната.

Два месеца по-рано същото трио записа прощално обръщение към Медведев, освобождаващ президентския пост, в което се говори, че с нищо не е останал забелязан, освен с приказките си. Заглавието "Превед, медведь" е непреводим идиом - преди години възникна в интернет субкултурата на падонките ("подонки"), която се характеризираше с умишлено опростяване и преиначаване на правописа. "Превед, медведь" е култова фраза, интернет-мем - възникнал от картинка, изобразяваща двойка, правеща секс, и мечок излязъл от гората, който им казва "Привет" ("Превед" на езика на падонките). Оттам нататък фразата широко се използва в рунета в ироничен смисъл към този, към когото е насочена.

Превед, Медведь

[видео]
[край на видеото]

Руските протести срещу Путин последния месец

Русия, май 2012


събота, 19 май 2012 г.

"Рабфак": Путин, прощавай завинаги (видео)

Нова култова песен на "Рабфак" (писах вече за тях, вижте линковете накрая). Групата стана невероятно популярна в контексхта на декемврийско-февруарските прогести. Популязирана от  конкурса за антипутински клипове на Алекей Навални, продължява да получаява десетки покани седмично за клубни учястия. А  песни като тази, и популярността, която получават чрез новите медии, би трябвяло стратегически да плаши Путин. Да не забравяме, че както Фреенската революция, така и руската не са дело на обеднелите маси, а на просветеното малцинство. Това - в днешните реалности  - руско просветено малцинство, се обърна против Путин. А няма диктатор, който да е успял да се справи със станалата недоволна от него средна класа.

[видео]



[край на видеото]

Текст:
Есть один парень в родимой державе,
Он популярен почти как Аршавин,
В небе летает и в воду ныряет, не бздя.
Ладой Калиной уделал он Форда,
С ним даже в жопе особенно гордо —
Вот почему беззаветно мы любим Вождя.

Шлют тебе самый горячий привет
Нижний Тагил, Москва и Уфа!
Нам бы еще футбольных побед —
Путин, возглавь FIFA!
Нам бы еще футбольных побед —
Путин, возглавь FIFA!

Саакашвили отбуцкан, как мячик,
И Лукашенко стал паинька-мальчик,
И Украина не тырит наш газ втихаря.
Русский работает лучше китайца,
Ангелу Меркель мы держим за яйца —
Нашего лидера все уважают не зря.

Венесуэла, Иран и ХАМАС
Строем идут мочиться в сортир.
Дать бы еще Америке в глаз —
Путин, возглавь весь мир!
Дать бы еще Америке в глаз —
Путин, возглавь весь мир!

Что там Земля, есть покруче разборки —
Срутся пацаки и пакостят орки.
Кто разведет их и кто с них получит откат?
Кто остановит полёт Энтерпрайза?
Кто им назначит пилотом Чубайса?
Кто поведёт на Пандору ударный отряд?

Альфа Центавра, Тау Кита
Ждут тебя, добрый сверхчеловек!
Твой звездолёт готов — от винта!
Путин, прощай навек!
Твой звездолёт готов — от винта!
Путин, прощай навек!
Путин, прощай навек!
Путин, прощай навек!Рабфак - Наш дурдом голосует за Путина

Рабфак - "Наш дурдом голосует за Путина" 

Рабфак - Эх, Россия моя…

 

 

 



петък, 18 май 2012 г.

Русия, май 2012

На нашите медии не им е интересно какво става в Русия. Което е глупаво, защото сме силно зависими от нея - към 90% от енергийния ни внос е от Русия, следователно за нас има значение какво става там. Особено когато иде реч за властта, защото тяхната власт не е демократична, та да има относителна стабилност и предсказуемост.

А там стават интересни неща. Антипутинското движение премина в нов етап на развитие, който - след неизбежното лятно затихване - ще избликне наново през есента.

Най-интересното според мен е движението "Оккупай" - къвърверсия на движението  срещу финансово-банкерското всевластие "Occupy Wallstreet".

Всичко започна след като на 6 май, ден преди третата путинова инаугурация, властта първо разгони брутално протестиращите, вървящи по улица Голяма Якиманская, а след това провокира тези, които искаха да отидат на Блатния площад, където бе насрочен разрешен от московското кметство митинг. Действията на властта, чрез специалните части ОМОН, на практика осуетиха митинга. С невиждана досега бруталност протестиращите бяха разгонени, имаше десетки задържани  и стотици бити.

Властта, изненадана от размерите на протеста, предприе безпрецедентни мерки за сигурност на следващия ден, когато бе инаугурацията на Путин. Целият център на Москва и маршрутът на Путин бяха буквално почистени. Никакъв гражданин не можеше да премине полицейските заграждения. Тягостна бе гледката на инаугурацията. Вместо народна радост и приветствия - пусти булеварди и площади. Сякаш неутронна бомба бе поразила центъра на Москва. Чрез телевизията това стана достояние на западните страни, а Путин се вбеси от сриването на пиар плана му - народната радост от избирането му да прелее в тържествата на 9 май.

Случи се нещо по-лошо. Видни руски писатели обявиха, че ще се разходят в центъра на Москва, говорейки си за литература, за да проверят може ли московчани да се разхождат, без да ги бият и арестува. Всеки можеше да се присъедини, с единственото условие да няма плакати и скандиране на лозунги. Сиреч, формално разходката не отговаряше на определението за митинг и масово мероприятие, следователно не бе необходимо разрешение от кметството. Около 20 000 души излязоха да се разходят с писателите по централните булеварди. На 19 май пък ще се състои разходка на московските художници, за която се очаква, че ще има същия брой участващи.

Два дена след бруталното разгонване на протестиращите спонтанно се зароди "Оккупай Абай". Обикновени млади хора, без да ги призовават опозиционни лидери започнаха да се събират в парка на Чистие пруди край паметника на казахския поет Абай Кунанбаев. Буквално за дни там се оформи лагер. Не палатков, защото при всички протести от декември насам властта твърдо показа, че дори при призив за палатки действа брутално. Както и направи при два-три такива призива на лидера от Левия фронт Сергей Удалцов. Младите хора в лагера на Чистие пруди си носеха постелки. Бързо бе създадена кухня и информационен център, започна да се издава вестник, сложиха подвижни биотоалетни, беше пуснат wi-fi. В лагера нощуваха около 200 души, но всеки ден идваха хиляди московчани да участват в мероприятията - четене на стихове, четене на лекции с последващи обсъждания, диспути, импровизирани театрални представления и всякакъв вид хепънинг и улично изкуство, което може да си представите. Писателските разходки, които продължиха, започваха на централни булеварди и завършваха на Чистие пруди при "Оккупай Абай". В лагера и неговата част от парка имаше идеална чистота, според очевидци по-добра, отколкото на околния булевард и улици. В лагера имаше привърженици на различни политически сили, както и неидентифициращи се с определена сила, но освен изрядна чистота, имаше и изряден ред. Дори националистите се държаха прилично и възпитано.

Лагерът бе разгонен на 16 май сутринта, към 5 часа. Младите се преместиха на Кудринския площад, където се появи нов лагер, също организиращ просветни и културни акции. Днес сутринта полицията арестува хора от лагера и взе походната кухня, както и касата, в която имаше около 280 000 рубли (4 600 лв). Действията на полицията бяха съпроводени със силни викове "Крадци!" Лагерът обаче не бе разгонен. Даже днес московското кметство дава знаци, че при спазване на обществения ред няма да бъдат предприемани крути мерки. На което, общо взето, протестиращите не вярват много.

Движението "Оккупай" и разходките породиха изненадваща и неприятна за властта реакция в провинцията. Акции "Оккупай" и граждански разходки имаше в Екатеринбург, Киров, Красноярск, Нижни Новгород, Новосибирск, Пенза, Самара, Петербург, Саратов и Уляновск.

Протестът в провинцията, солидаризиращ се с московския "Оккупай" и московските разходки, е едната лоша изненада за властта. По-голямата е промяната в организацията на протестите и характеристиката на участниците в тях - както при "Оккупай", така и при писателските разходки. Известните опозиционни лидери ги няма там. Или се присъединяват, но като обикновени граждани. Организатори са от една страна писатели, а от друга - млади хора, образовани, квалифицирани, с добро материално положение. Лумпени - подобни на нашите при палатковия лагер на площад Батенберг през лятото на 1990 г., там изобщо няма. Оказа се - за изключително неприятна изненада на управляващите - че протестите от декември-февруари не са плод единствено на опозицията, изпълняваща нарежданията на "вашингтонския обком". Последното безумно словосъчетание е широко употребявано от медиите, подкрепящи властта, в смисъл, че опозиционното движение действа по поръчка на "врага" и с неговите пари.

Писателските разходки, и очакваните радходки на други интелектуалци, движението "Оккупай" - спонтанно, без публични разправии, някак естествено игнорираха лидерите на опозицията. Това е в дълбоката си същност логично. Политически опозицията е водена от хора на 90-те години, на Елциновото управление. А протестиращите съвсем не протестират, за да върнат старото състояние на олигархичната власт. Хората от късната Елцинова власт (Немцов, Касянов, Рижков и др.) не могат да са носители на промяната. Единствените, които се ползват от подкрепата на новите недоволни, са Сергей Удалцов и Алексей Навални. Те са много различни като възгледи и поведение, но имат нещо общо - млади са и нямат никакво отношение към предишната власт (елциновата).

Удалцов е крайно ляв, той е координатор на клонящия към радикализъм Ляв фронт. Печели одобрението не само на левите, но и на немалка част от центристко и дясно ориентиентираните протестиращи със самоотвержеността си, стигаща до саможертва. Той е редовният арестуван при всички опозиционни прояви, защото при всички е в центъра и в организацията на протеста. Той призова към палатков лагер в центъра на Москва и започна да разпъва палатка (разбира се, веднага го арестуваха). При поредния му арест през декември обяви безсрочна гладна стачка, защото арестът му бе незаконен и така предизвика мощно движение в цяла Русия, без значение на политическа ориентация, за освобождаването му. И в крайна сметка властта се уплаши и го освободи. И нещо немаловажно: Удалцов е млад и няма нищо общо нито с властта, нито с опортюнистическата, де факто прислужваща на властта комунистическа партия. Огромната му популярност е проява и резултат на един от вродените пороци на авторитарната власт - тя практически налива вода/подхранва радикални, по правило леви, политически течения.

Алексей Навални е със съвършено друг профил. Той е твърд при опозиционните акции (сиреч и него го арестуват много често, даже при протестите от 6 май го осъдиха на 15 дена), но не е ляв. Даже трудно се вмества в традиционното деление леви-десни. Ако трябва да търсим определение, Навални е лидер от Интернет епохата. Той сам, без каквато и да е политическа сила или организация, завоюва огромна популярност в Русия миналата година. Навални е блогър (освен адвокат) и като такъв спечели хиляди привърженици с борбата си против държавните корпорации, чрез които се краде огромно количество държавни пари. Той създаде и поддържа проекта "РосПил" (на руски се произнася като "распил" - крадене на държавни пари) - сайт, който събира и публикува данни за конкретни кражби и далавери с бюджетни пари от държавни фирми, който - особено важно - възоснова на тях, изисква официална информация по техния Търговски закон - който предвижда задължително предоставяне на информация на всеки акционер, дори притежаващ единична акция. Навални е закупил голямо количество единични или малко акции на големи руски предприятия и като такъв започна да иска - и след известен брой съдебни процедури - получаваше информация, които веднага публикуваше на "РосПил". В проекта участват юристи и икономисти, които за всеки публикуван документ обясняват къде е закононарушението и къде е далаверата. Много хора започнаха да изпращат документи на Навални в рамките на "Роспил" и хората от проекта се задействаха по тях. Междудругото, ако бях на мястото на Меглена Кунева бих стартирала подобен проект. Доказващ на практика, че тя работи против монополите. Друга акция, която повиши популярността на Навални, е конкурсът, който организира преди изборите за Думата (руския парламент). За тези избори той предложи позицията "Гласувай за всеки, освен "Единна Русия" (партията на властта). В блога си той обяви конкурс за видеоклип на песен за този лозунг. Откликът бе невероятен. От цяла Русия бяха изпратени стотици клипове. Всеки клип бе качван на блога на Навални, така всички те действаха като антипутинска агитация. В рамките на конкурса се появи групата "Рабфак", която днес има невиждана популярност и несекващи покани за клубно участие с песните си против властта.

Отгоре на всичко се оказа, че Навални е харизматичен лидер и владее площадите.

Както се оказа и че усеща и реагира адекватно на нагласите на електората. Мнозина либерални политици (повечето от елциновото време) го критикуваха за "националистическия уклон". Но Навални прецени правилно  силата на антиемигрантските настроения. А те са много силни, особено в Москва. Причината е, че там се стича огромно количествно имигранти от бившите съветски републики, най-паче от Кавказ. Повече от които работят нелегално. Но по-лошото е, че те формират землячески престъпни групи, а полицията се отнася сравнително търпимо към тази етническа престъпност. Безспорно, трудовата миграция е естествена и в същността си полезна за московската икономика, но това, че полицията, в повечето случаи стимулирана от съответните плащания, е абсолютно безучастна към дейността на кавказките престъпни групи, поражда огромно обществено недоволство.

Като обобщение: Развитието на антипутинското движение - съзнателно не казвам "опозиционно" - е знак, че е размито, разколебано основанието на властта, че тя губи легитимност. През първото десетилетие на века тя изгради легитимността си на базата на негласния обществен договор "ние ви осигуряваме замогване, вие не се интересувате от политика". Тази формула определяше политическия - доколкото го имаше, живот през двата мандата на Путин. При Медведев (2008-2012) се случи неща много неприятно. Средната класа (в Русия я наричат "креативна класа") повярва на Медведев, че започва постепенна либерализация. Креативната/средната класа не искаше революция, не искаше никакви социално-политически трусове. Тя бе повярвала в това, което промедведевските журналисти рекламираха (само на думи, разбира се) - либерална трансформация на властта в установените рамки.

Негласният договор на средната класа с власта бе драстично нарушен, той бе стъпкан на 27 ноември, когато не само Путин бе избран за (кандидат) президент за трети мандат на форума на управляващата партия "Единна Русия", но и това бе направено по безпрецедентно обиден начин. Много интелектуалци след това писаха, че именно начинът е най-обиден: Не само нямаше поне пародия на вътрешнопартийни избори с двама кандидати (Путин и Медведев с предопределен изход), но Медведев каза, че те се били договорили с Путин още като той, Медведев ставал президент.. Всички илюзии на средната класа бяха сринати -. "Нас са ни лъгали. 4 години са ни лъгали."

А това усещане на обида и искане на легитимни права е на фона на доброто материално състояние на недоволните. Тоест, то не е реакция на ощетени от властта, а на хора, които нямат материални проблеми. Което е много страшно. Когато срещу теб са не хора обедняли и ощетени, хора, които нямат материален проблем, а търсят права. Междудругото, такива хора са били водещите в началото на Френската революция.

Средната класа излезе на декемврийско-февруарските протести. Средната класа сега се разхожда протестно и всеки ден прави хилядно множество на на "Оккупай Абай". Неприятният за властта симптом е, че тези нетрадиционни протести не са организирани от опозицията и тя няма никаква роля в тях (въпреки че някои като Немцов се опитаха - неуспешно, да се присламчат)..

Кои са протестиращите? Средната класа, обикновените хора, които не са бедни. Хората, които имат висок за Русия стандарт, които не зависят от държавна заплата, които са високо образовани, квалифицирани, млади - тези хора са против путинската власт. Умишлено казвам "путинската", а не "путиновата". Защото тези хора осъзнават, че не лицето, което е начело, е причината, а самият механизъм, самата формула на властта. Тези хора не са нито леви, нито десни. Може би в бъдеще ще се разслоят на различни течения. Но ще се разслоят в бъдеще, когато има демократична власт и демократични избори.

Най-лошото за властта е, че майските акции разрушиха образа на Путин като любимец нда народа. Както и че това не бе дело на опозиционните политици, а на самоорганизиращата се средна класа. Което вещае лоши времена за управляващата чекистка престъпна група.

неделя, 15 април 2012 г.

Альфред Кох, Игорь Свинаренко - Ящик водки. Т. 1-4


Ящик водки

Альфред Кох, Игорь Свинаренко - Ящик водки. Т. 1-4 

Одну книжку на двоих пишут самый неформатно-колоритный бизнесмен России Альфред Кох и самый неформатно-колоритный журналист Игорь Свинаренко.

Кох был министром и вице-премьером, прославился книжкой про приватизацию - скандал назывался "Дело писателей", потом боями за медиа-активы и прочее, прочее. Игорь Свинаренко служил журналистом на Украине, в России и Америке, возглавлял даже глянцевый журнал "Домовой", издал уйму книг, признавался репортером года и прочее. О времени и о себе, о вчера и сегодня - Альфред Кох и Игорь Свинаренко.

Два романтических юноши, два писателя, два москвича, два русских человека - хохол и немец - устроили балаган: отложили дела, сели к компьютерам, зарылись в энциклопедии, разогнали дружков, бросили пить, тридцать три раза поцапались, споря: оставлять мат или ну его; разругались на всю жизнь; помирились - и написали книгу "Ящик водки".

Выпьем с горя. Где же ящик?

В России редко пьют на радостях. Даже, как видите, молодой Пушкин, имевший прекрасные виды на будущее, талант и имение, сидя в этом имении, пил с любимой няней именно с горя. Так что имеющий украинские корни журналист Игорь Свинаренко (кликуха Свин, он же Хохол) и дитя двух культур, сумрачного германского гения и рискового русского "авося" (вот она, энергетика русского бизнеса!), знаменитый реформатор чаадаевского толка А.Р. Кох (попросту Алик) не стали исключением. Они допили пятнадцатую бутылку из ящика водки, который оказался для них ящиком (ларчиком, кейсом, барсеткой, кубышкой) Пандоры. И оттуда полезло такое! Даже не пена и не зеленые черти. Оттуда полезла российская история с перезревшего застоя до недозрелой автократии, минуя побитую инеем и молью завязь демократии и либерализма. А где российская история, там крамола. Плохие подданные вышли из двух интеллектуалов, которые даже не лезли на передовую. Они не умещаются в окоп, вот в чем их беда. Ни при Брежневе, ни при Горби, ни при Ельцине, ни при Путине.

Эта книга - рвотное средство, в самом хорошем, медицинском значении этого слова. А то, что Кох-Свинаренко разыскали его в каждой точке (где были) земного шара, - никакой не космополитизм, а патриотизм самой высшей пробы. В том смысле, что не только наша Родина - полное говно, но и все чужие Родины тоже. Хотя наша все-таки - самая вонючая.

И если вам после прочтения четвертого "Ящика" так не покажется, значит, вы давно не перечитывали первый. А между первой и второй - перерывчик небольшой. И так далее... Клоню к тому, что перед вами самая настоящая настольная книга.

И еще, книгу эту обязательно надо прочесть детям. Вслух. Перед сном. Или перед отъездом на учебу в Англию. Чтобы им Родина - причем любая - медом не казалась. 
 
И не пропускайте при чтении вслух неприличных или других матерных слов. Потому что они - очень важные авторские знаки. Типа среднего пальца, выступающего из кулака согнутой в локте руки. 
 
Хотя этому знаку мы научились у совков иностранного происхождения.

петък, 6 април 2012 г.

"Козлодуй" като "Белене"

Идеята да се сложи реакторът, който беше за "Белене", в АЕЦ "Козлодуй" като седми блок, е нелепа, да не кажа тъпа.

Решението е взето ей така, въпрос на хрумка, на елементарно популистко заиграване с общественото мнение - "спираме "Белене", ама вместо това същото го правим в "Козлодуй". Без разчети финансови, без прогнози за потребностите от електроенергия у нас и в региона в близките 20-30-40 години, без всякакво търсене на западен стратегически инвеститор. Ебати формалностите са това за Бойко, макар че поне банка консултант можеше да наеме. Не че щеше да има предвид становището й, ама поне приличие щеше да има.

 А сега въпросите пред  7-ми блок в "Козлодуй" са същите, заради които спряха строежа на "Белене". Ще ги резюмирам лаконично:

Как така един реактор в "Белене" е неизгоден, а същият реайктор в "Козлодуй" - обратното, изгоден е?

Обясненията с инфраструктурата (в "Белене трябва да се прави инфраструктура, а в "Козлодуй" - не, защото там има готова) не са сериозни. Първо, наличната инфраструктура е проектирана, респ. разчетена за досегашните мощности, новият хилядник изисква най-малкото тя да се доизгражда, надгражда. Но да допуснем - за изясняване на същността на проблема, че няма нужда от никакво надграждане. Е, и? Грубите разчети за "Белене" сочеха около 0,8-1 млрд. евро за инфраструктура при около 10 млрд. евро обща цена. Тоест при готова инфраструктура в "Козлодуй" новият блок ще струва 9 млрд. евро. А където 9, там и 10 милиарда - от гледна точка на безотговорно задлъжняване на страната и непростимо бреме за поне 2 поколения. 

Да не говорим, че отново надвисва проблемът с Русия - увеличаване на енергийната ни зависимост от нея и действителното ни превръщане в неин троянски кон в Евросъюза.

Ало-о-о, другарю Бойко, утре ще се наложи същата епопея като "Белене" да почнем да я разиграваме с "Козладуй"...



събота, 31 март 2012 г.

Тънкостите на Бойковата менталност

В "Капитал" прочетох великолепен коментар към статията "4 милиарда лева по-късно" и след като си залях клавиатурата с кафе, защото се здадавих от смях, реших, че трябва да го увековеча за поколенията. Поводът за коментара е част от фундаментално интервю на министър-председателя в предаването на бТВ "Нека говорят" по темата "Белене" отпреди година:

Водещ: АЕЦ-„Белене”?

Бойко Борисов: АЕЦ-„Белене”, какво точно?

Водещ: При положение, че целия свят се е приковал в момента в това, което се случва в Япония... Просто кажете – или правим още един реактор, онзи реактор, го слагаме на готовата площадка в „Козлодуй”, или плащаме на руснаците 6.3.

Бойко Борисов: Много е лошо, когато всеки се изказва по тема, в която не е компетентен.

Водещ: Мен ли имате предвид?

Бойко Борисов: Вас. Това да не е едно бидонче – да го вземеш и да го занесеш на площадката на АЕЦ-„Козлодуй”. Знаете ли колко години работа има, за да се преправи тази площадка и да се насади нов реактор там?

Водещ: Ами, тогава дайте на руснаците 6.3 млрд.

Бойко Борисов: Така, но да се върна към популизма, дето лъжат хората, че ще им вдигнат доходите.

Водещ: С това приключихме, говорехме за АЕЦ-„Белене”.... Да се върнем на темата, с която аз не съм компетентна, за бидона, кажете за АЕЦ „Белене”, защото и финансовият министър, и вие сте били категорични, че ние искаме 5 млрд., а руснаците казват, че ако искаме повече сигурност, ще трябва да платим повече от 6,3 млрд., а Европа в момента, въобще целият свят преразглеждат
ядрената политика.

Бойко Борисов: Ами да си спрем и 5-ти и 6-ти реактор и токът не да скача с 2-3%, което всички казват, че дори и това е непосилно, а да скочи с няколко пъти. Що не спрем пети и шести тогава?

Водещ: Аз чух икономическият ви министър да казва, че в следващите 3 месеца тази тема няма да се дискутира, вие какво казвате?

Бойко Борисов: Тази седмица икономическият министър направи няколко много необосновани изявления, така че не бих го коментирал. Аз съм му казал какво имам предвид.

Водещ: Кои са те?

Бойко Борисов: Когато казваш примерно, че една компания се управлява не достатъчно публично и не компетентно, а имаш представител зам.-министър в борда на директорите, трябва да си зададеш въпроса, а какво си правил 2 години ти.

Водещ: Говорите за „Лукойл”?

Бойко Борисов: Говоря за „Лукойл”. Така че първо ще си дадеш самооценка какво си правил 2 години ти и тогава ще даваш оценка на други. Но да се върнем за „Белене”.

Водещ: Другата грешка на министъра е за „Белене” ли?

Бойко Борисов: Що се касае до „Белене”. В това предаване, точно там на другия стол бях при Росен Петров, когато публично отправих за кой ли път, пореден към г-н Първанов да каже какво са се договорили като цена за АЕЦ „Белене”. И ще ви кажа защо спорим за цената в момента.

Водещ: Записаното е 3,9 млрд.

Бойко Борисов: Да, но те когато са го записвали много ясно всичко са знаели в този пиано бар, че ще стане 6-7. И аз единственото, което им казах, за да ме освободят политически от ангажимента и да не ме атакуват политически след това, защото те са достатъчно нагли, е да кажат за колко пари са се договорили. И ако кажат 5-3-4 и веднага да направят видео мост с руската страна, за да кажат дали за това са се договорили. Защото те вече по споразумение 5 са платили преди да дойдем ние по най-високия инфлационен индекс. Те реално, ако сега отидем от 1 април ...

Водещ: Вие ми казвате, че строим „Белене”.

Бойко Борисов: Да, разбира се.

Водещ: Да, разбира се?

Бойко Борисов: Да, ще строим „Белене”. Как няма да го строим.

Водещ: Ще строим „Белене”?

Бойко Борисов: Да.

Водещ: А независимо, че руснаците не са склонни да паднат под 6,3, строим „Белене”?

Бойко Борисов: За това ние сме им направили предложения как, без ние да даваме пари, ако ни дадат финансова схема, за това надявам се тези дни с „Ей-Чи-Би-Сибанк”, която е банката, избрана за консултант по този проект, да ни даде финансова схема, по която да изпълним, да не даваме нито държавна гаранция, нито пари от бюджета.

Водещ: Но вие нямате европейски инвеститор.

Бойко Борисов: А да се привлекат инвеститори.

Водещ: Но нямате такъв.

Бойко Борисов: Нека не бързаме.

Водещ: И европейският енергиен комисар ви каза, че нямате инвеститор и само руснаците са онези, които искат да влагат пари в централата.

Бойко Борисов: Засега не е така.

Водещ: Сега е така.

Бойко Борисов: Не.

Водещ: Как е?

Бойко Борисов: Ще почакате още малко и ще видите.

Водещ: Кои са тези двама европейски инвеститори, за които вие говорите?

Бойко Борисов: Те бяха в София, обявили са се.

Водещ: Това са онези с 2,5% ли?

Бойко Борисов: Колко им дадем. Ние две условия поставяме – 51% държавно и да не даваме пари. Оттук нататък една от най-голямата банка с най-добрите експерти в света, ако разбира се подпишем с нея, която в момента 8 централи, до колкото знам, ядрени консултира по финансово-икономическата обосновка, ще ни направи схемата, защото нито аз, нито Първанов, нито Станишев, нито вие можете да говорите за енергетика, особено ядрена, защото хората са учили много, много години за това.

Водещ: Строим „Белене”, добре.

Бойко Борисов: Но аз ви предлагам да не се приказва повече действително по тази тема, защото пак АЕЦ „Козлодуй” пети и шести реактор са проверявани 24 пъти, а всичките 60 ядрени реактори на Франция – 5 пъти. Извинявайте, сега дали ще има авария, не дай си Боже, в някоя държава, 1000 реактора работят в света. Значи ние само да затворим нашите, да фалираме нашата икономика, за да угодим на кой?

Водещ: Не, г-н премиер, преди месец ви чувах да казвате, че за 6,3 вие не сте склонен да строите „Белене”, а сега ми казахте – да.

Бойко Борисов: Толкова съжалявам, че не слушате и не вниквате. Пак ще повторя.

Водещ: Че нямам да даваме ние пари.

Бойко Борисов: А като не даваш пари, какво те интересува каква е цената и имаш 51%.

Водещ: А ако имаме държавни гаранции?

Бойко Борисов: Аз съжалявам, че не слушате.

Водещ: Не, аз ви чух, че ще се борите.

Бойко Борисов: Две условия сме поставили. До този момент не строим.

Водещ: Кой европейски инвеститор в тази ситуация ще дойде да ви дава тези пари, при тези условия, които поставяте при това, което се случи в Япония, вие ми говорите за мечти.

Бойко Борисов: Знаете ли колко реактора има Япония? Ще ги спрат ли сега?

Водещ: Не, няма да ги спрат, въпросът е, че новите мощности ...

Бойко Борисов: А да си спрем ние нашите. Япония след катастрофата не ги спря.

Водещ: Не. Само Русия и Турция ви казаха, че ще строят. Видяхте ли Меркел какво направи?

Бойко Борисов: А Чехия, а Румъния. Какво направи Меркел? Каза, че 7 от всичките си 70 реактора ще ги провери.

Водещ: Не.

Бойко Борисов: Какво каза?

Водещ: Спираме удължаването на живота на онези реактори, за които Германия беше преразгледала предишния мораториум. Това е сериозно решение.

Бойко Борисов: Така. Икономиката на Германия, ако може да понесе това натоварване, българската икономика не може. Така че, мисля ясно разбрахте.

Водещ: Да, разбрах ви.

Бойко Борисов: ”Белене” се строи при две условия – 51% държавно участие, мажоритарно наше и да не даваме пари.

Водещ: И зависим от руснаците. Така ще се окаже.

Бойко Борисов: С кое зависими?

Водещ: Защото ще видите, че те ще дадат парите на финала.

Бойко Борисов: Когато не даваш ти пари 100%, финансовият риск в кой е?

Водещ: Влиянието също е важно.

Бойко Борисов: Кое влияние?

Водещ: Икономическото, политическото. Вие ли ще ми кажете, че не е важно, че интересите икономически, баланса на световните сили ...

Бойко Борисов: Можете ли да спрете.

Водещ: Спирам.

Бойко Борисов: Пети и шести реактор на Козлодуй какви са?

Водещ: Какви са?

Бойко Борисов: Руски. Имат ли влияние? Нямат. Харчим си тока, най-евтин в Европа и ние е хубаво и продаваме, и печелим пари.

Водещ: Сега ще трябва да започнем да си говорим за политическо влияние.

Бойко Борисов: Никакво политическо влияние. Имаш ли пари, държавата генерира ли печалба, няма влияние друго. 


Оставям настрана въпроса колко е сходно, да не кажа идентично, мнението на премиера отпреди година с мнението на БСП. Разбира се, не му отричам правото да се развива и да се учи, но искрено ме развеселява начинът, по който това става. И така дойдохме до брилянтния коментар:

[Това] според мен най-ясно демонстрира начинът на мислене, действие и вземане на решение за затварянето на тази централа. В цитирания пасаж сме "твърдо за" Белене... два часа преди това за нас Белене беше гьол... два часа след цитата пак бяхме против... след още два дни и някое друго кафе с Уорлик бяхме още по-смели и се заканихме даже да съдим тия престъпници от предишните правителства заради Белене... после пак бяхме "за" - в края на краищата какво ни бърка, ако някой ни я построи... после заговорихме за референдум... отложихме във времето вземането на окочателно решение и си избрахме консултант, на който платихме много пари, за да ни обясни трябва ли ни централата или не и решихме да чакаме доклада му...
Накрая една сутрин се събудихме с оная си работа в десния крачол, което ни се стори странно - досега никога не сме обръщали внимание къде е тя рано сутрин, но сякаш винаги е била в левия!?! Или не беше така?.. Всъщност - няма значение! Самото съмнение е достатъчен сигнал да не строим Белене! Накрая теглихме една майна на всички специалисти - за и против, решихме, че докладът ще го платим, ама няма да чакаме да бъде изготвен и заложихме твърдо на червено! Защото така се прави от истинските мъже по филмите!...
Дали ви харесва или не написаното от мен - хич не ме е Еня! За мен важният сигнал е, че там горе има някой, който не знае какво прави! Защото ако не е това обяснението, другото възможно е, че някой му казва какво да "решава", а това е още по-страшно... Затова ми се ще по-лекия вариант - имаме си Някой, който взема решенията ей-така с лека ръка и се вживява в ролята на Господ! Някой, който както реши да не строим Белене, без да знае защо така е решил, така реши да опука и парите ни - без да знае за какво ги е опукал... Някой, който прави две напред, три назад, сигурен, че правилната посока е надясно... не - наляво... или леко напред и надясно... или... А, бе, какво ви дреме?!? Правилната посока е Неговата! На вас се пада да се надявате топчето да спре на червено, ако Той е заложил там, и на черно - ако такава е била волята му!.. Това е! Толкова е просто! ... И толкова плашещо!!!

коментар №33 към "4 милиарда лева по-късно"
в."Капитал" , 31 мар 2012 09:50