неделя, 26 февруари 2012 г.

Защо искат да скрият досиетата на банкерите. Истината как БКП/ДС ограбиха България


Писах, че се боя как Бойко Борисов поради личностовите си особености практически ще одобри вторичното засекретяване на досиетата. Но голямата, сериозната причина за това, което се страхувам, че ще стане, е друга - иде ред да се отворят досиетата на банкерите. А точно това реалната, но прикрита власт няма да допусне, защото излезе ли истината, тази власт ще загуби и сила, и легитимност.

Искам да изложа същността на проблема максимално обективно, затова няма аз да разказвам как ръководната роля на БКП и обслужващата я ДС бяха заменени с ръководната роля на БНБ и търговските банки, а верните кадри само смениха имената си - вместо комунистически номенклатурчици и ченгета започнаха да се наричат банкери. Затова ще използвам текстове на изследователи на този процес, мнения на политици и законови текстове.

Моментът със сезирането на Конституционния съд е съвсем навременен, ако погледнем докъде стигна изпълнението на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (нататък Закон за досиетата). Според алинея 2 на неговия член 1 той засяга българските граждани, заемащи публични длъжности или извършващи публични дейности. В алинея 1 на член 3 са изброени 29 категории публични длъжности - практически основната част от тях вече е проверена. Сега текат проверките по алинея 2 - лицата, ипълняващи дейности, определени като публични. Пресен е скандалът с точка 6 от тази алинея - досиетата на ръководствата на религиозните общности. Вече само 2 точки ни делят от отварянето на светая светих на българския преход - точка 9, която визира:
"Членовете на управителните, контролните и надзорните органи и прокуристите на банки, на застрахователи и презастрахователи, на фондови борси, на акционерни дружества, организиращи неофициален пазар на ценни книжа, на инвестиционни посредници и на инвестиционни дружества."
Тази светая светих е толкова мръсна и опасна, че входът към нея вече един път бе запечатан, като пътьом доведе и до падането на първото демократично правителство. Случката е от далечната 1992 г., когато управляваше правителството на Филип Димитров.  На 27 март в "Държавен вестник" бе обнародван Законът за банките и кредитното дело (ЗБКД), в който бе прокаран първият лустрационен текст - параграф 9 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗБКД:
"Не могат да бъдат избирани в ръководните органи на банките и немогат да бъдат назначавани по чл. 7 лица, които през последните 15 години са били избрани в централните, областни, окръжни, градски и общински ръководни органи на БКП, ДКМС, ОФ, Съюза на активните борци против фашизма и капитализма, Българските професионални съюзи и БЗНС или са били назначени на ръководна щатна длъжност в ЦК на БКП, както и служители, платени и неплатени сътрудници на Държавна сигурност. Това ограничение се прилага за срок от 5 години."
Веднага се намират 49 народни представители, които сезират Конституционния съд и твърде експедитивно, въпреки че за други дела е муден до ориенталщина, на 27 юли той обявява този текст за противоконституционен (по-точно като противоречащ на чл. 6, ал. 2 от Конституцията, който гласи, че „всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол,произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност,лично и обществено положение или имуществено състояние.“)

Ето какво си спомня тогавашният конституционен съдия Станислав Димитров:
"Половината съдии подписаха това решение с особено мнение и решението бе взето, благодарение на един глас, който се колебаеше до последно и който накрая се присъедини към становището, че този закон противоречи на Конституцията.  

Това решение на КС имаше много, много тежки последици за България – спомнете си последвалото източване на банките, фалитите им, загубата на спестяванията на хората, кредитните милионери.  Всичко това стана възможно, защото в управата на банките бяха допуснати хора от висшата комунистическа номенклатура и служители на Държавна сигурност – а това бяха хора без необходимия морал, отговорност и професионална компетентност."
Верен на характерната за юристите дискретност, г-н Димитров не посочва кой е изиграл ролята на Юда, но протоколите пазят имената на тези, които санкционираха ограбването на България. Съдът заседава в 11-членен състав: Асен Манов - председател, и членове: Младен Данаилов, Цанко Хаджистойчев, Станислав Димитров, Нено Неновски, Николай Павлов, Теодор Чипев, Милена Жабинска, Любен Корнезов, Пенчо Пенев и Александър Арабаджиев.

Против лустрацията на банкерите гласуват:

Асен Манов
Младен Данаилов
Нено Неновски
Милена Жабинска
Любен Корнезов
Пенчо Пенев
Александър Арабаджиев

С особено мнение, т.е. за банкерската лустрация:

Цанко Хаджистойчев
Станислав Димитров
Николай Павлов
Теодор Чипев


Съвсем неслучайно всички съдии, обявили лустрационния текст за противоконституционен, са избрани от квотата на Върховния съд и от квотата на Великото народно събрание през 1991 г., когато те бяха изцяло доминирани от БСП. И закономерно - несъгласните Цанко Хаджистойчев, Николай Павлов и Теодор Чипев са избрани през 1991 г. от квотата на президента - тогава все още Жельо Желев действаше в синхрон с опозицията; Станислав Димитров е избран през 1992 г. от 36-тото народно събрание, в което мнозинство има СДС.От това по-ясен знак за комунистическата мотивация на решението - здраве му кажи :-(

В историята няма "ако", но е любопитно да се запитаме: Какви облаги или принуди са били приложени при съдията Х, за да се изметне в последния момент? А ролята му е била наистина съдбовна, защото според чл.151 от Конституцията "Конституционният съд взима решенията си с мнозинство повече от всички съдии". Те са 12 на брой, следователно, за да се вземе решение, са необходими 7 гласа. Ако въпросният не се бе изметнал, щеше да се получи ситуация 6:5, което щеше да означава, че лустрационният текст щеше да остане и може би България днес щеше да е доста по-напред икономически и политически. Защото междувременно бе вече приет един излючително либерален, стигащ до слободия закон за БНБ.

Иван Костов:
"Приемането на закона за БНБ на 25.06.1991 год. даде такава автономност и безконтролност на УС, каквито няма дори националната банка на Великобритания.".
Венцислав Антонов, бивш шеф на Агенцията за икономическо прогнозиране и развитие:
"Асоциацията на търговските банки трябва да престане да бъде пионерско-комсомолско сборище, на което полупияни пишман-банкери си правят, каквото си искат."
Бившият премиер Жан Виденов като свидетел по делото за фалита на Туристспортбанк:
"През 1995 г. банките бяха неспасяеми."
Логиката на последвалите събития, чиято сърцевина е "свещената" банкерска прослойка,  е ясна на всеки учен, изследвал който и да е аспект на прехода. Ето какво пише например философът доц.Сергей Герджиков в книгата си "Хаос и ред след комунизма":
"Да създадеш и да източиш банка от пепелищата на реалния социализъм значи да си опитен играч вътре в бившата власт. Прослойката на “кредитните милионери” се формира още преди 1989. Елитът на БКП малко под върха, знаейки, че социализмът се сгромолясва, замисля запазването на парите и властта в сянка. Замислят се каналите на изпомпване на социализма в ръцете на онези, които са го “построили”. Те помагат техни близки, роднини и познати да получат кредити от нови банки, създадени от тях с държавни пари и управлявани от техни подставени лица. Кои са най-близките? Онези, които по силата на своята служба са били в кухнята на номенклатурния комунизъм и знаят за какво става дума, дори да са само “общи работници”. Така бъдещите първи “строители на капитализма” се оказват привилегировани ползватели на социализма с неговите пари. Така довчерашни бармани, сервитьори и шофьори от обслужващия персонал на голямата номенклатура се включват в първите редици на капитализма. ...Най-често новите банки се създават с цел източване от самото начало. Капиталът им се учредява със закупени по номинал на ниски цени акции на държавни банки. Това става често с благословията на централни институции. Ярък пример е създаването на ПЧБ.

При създаването на нови банки инициаторите, най-често големи досегашни политически фигури в партията-държава или стопански номенклатурчици, стават сами собственици, или ако това е невъзможно, подбират внимателно бъдещите стопани на банките. Те се спират на свои силно приближени, но не по критерия на чисто приятелство, а по критерия на взаимозависимостта. Целта е постоянно да се държи създателя под контрол. Това обяснява куриозното наглед участие в управителните тела на тези банки на шофьори и сервитьори от миналото – хора, които са мечтали години на ред да се изравнят със своите господари и да поделят с тях благото на присвояването.

Рефинансиране. “Не може банка да фалира!”е аксиома в екс-комунистическото управленско мислене. “Как ще фалира банка!” – успокояваше зрителите и слушателите авторитетният и симпатичен професор Вълчев, управлявал Народната банка по време на привидната стабилност от ляв тип, зад която се осъществява огромно по обем рефинансиране при мек режим на банкови лицензи и множество съмнителни банки. Това би значело хората да загубят спестяванията си, да настъпи непредсказуема каскада от фалити. Губещите банки, особено държавните и онези, които са затънали поради неизправни длъжници от държавния сектор, трябва да се рефинансират. (Тук се присъединяват и груповите интереси на “банкерски” кръгове, които заблуждават или вербуват висши чиновници, за да бъдат рефинансирани заради лошите дългове, които са раздали срещу комисионна). Този факт показва колко порочно е екс-комунистическото регулиране след комунизма и колко пагубна е менталната смисловост на “безболезнеността” на този “преход”. В синергия с този ирационален позитивен смисъл веднага влиза рационалния негативен смисъл на разграбването. Покровителството на централната банка се забелязва и използва от банкерите и техни близки, за да се правят безотговорни заеми, да се губи за сметка на новите рефинансирания и в полза на лошите длъжници.

Така се получава точно обратният на възнамерявания социален ефект от намесата на държавата в банковата система – вместо да се оздравява, тя се срива чрез ескалиращо недоверие и корупция. Наистина може ли да се очаква, че обезболяващите инжекции ще лекуват. За разлика от медицината, където те намаляват поне болката, тук такива инжекции увеличават общото страдание, притъпяват разбирането на хората за пазарната реалност и нейния смисъл и понижават техния жизнен стандарт чрез стопените им влогове и недадени заеми.

Рационални процедури на изпомпване. Заеми “за спасение на държавната фирма”. Като директор на държавно предприятие вземам заеми за “оздравяване” или “оцеляване”, за енергия, за материали и т. н. и ги оформям като загуби, за да ги използвам в моята частна фирма. Банките дават лоши несъбираеми кредити на държавни губещи фирми по настояване на правителството. Банките вземат рефинансиране от Държавната банка по настояване на правителството, с което се влошава положението на Националната банка или расте държавният дълг

Кредити на приближени. Банките се научават да дават несъбираеми кредити на свои хора срещу комисионна или срещу делене на парите. Банките фалират. Вложителите губят своите пари. Парите не се връщат, а се пренасочват към западни банки. Губещите банки се рефиннасират от Народната банка. Парите отново се изпомпват и така до довеждане на банката до фалит. Тогава се поставя банката под надзор, но често нейните създатели вече са в този момент зад граница и движат бизнес или просто обикалят по света. Вложителите изгарят или част от парите им се връщат чрез закон за гарантиране на влоговете, за сметка на Народната банка. Така намаляват парите на народна банка.

Държавни субсидии. Бюджетът и извънбюджетните сметки, както и държавни и частни банки, са мощен източник на финансиране на губещи предприятия, което ги прави обект на форсирано изпомпване под формата на субсидии. Многобройни извънбюджетни сметки и фондове като фонд “Енергейни ресурси” и “Държавен фонд за реконструкция и развитие” се използват за “безконтролно субсидиране на фирми и цели подотрасли...

Пост-комунистическите правителства са изкушени да “отпускат колана” и да “облекчават” болките на прехода, като продължават да опрощават несъбираеми дългове на държавни фирми, да рефинансират банки, да поддържат изкуствено ниски цени, да не ликвидират губещи фирми. Така тези правителства стават най-голямата сила, действаща “във фаза” с нарастването ентропията.

Така банките, подпомагани от държавата и подпомагащи държавните фирми, стават вместо институция за пазене на парите на хората и за финансиране на техните инициативи, места, където пропадат спестяванията на хората, държавните пари от хазната, и голяма част от парите на Националната банка. Губят държавните институции и хората. Печелят престъпниците.Такъв е ефектът от "социалната държава" в банковото дело."

А това е обзор на бившия депутат и доктор по социология Тошо Пейков от книгата му "Записки по българските реформи":
"Главната стратегия на търговските банки (след приемането на Закона за опрощаване на „лошите кредити) след 1993 г. се заключаваше в ТРУПАНЕТО НА НОВИ ЛОШИ КРЕДИТИ, които „чакат“ за ново опрощаване и превръщане в държавен дълг. Всичко това доведе до непосилно за бюджета увеличаване на държавния дълг, а следователно до огромни тежести за населението.    

Днес многобройните частни, държавни и полудържавни банки, брокерски къщи, обменни бюра, инвестиционни и застрахователни фондове са финансови институции на определени от БКП/БСП лица или групировки, които посредством банките извършват финансови операции, недостъпни за обикновените търговци. По този начин те реализират предоставената им от политическия елит привилегия да печелят при условие, че отчисляват процент от печалбата за нуждите на партийната олигархия. Техните основни привилегии се осигуряват от Българската народна банка:    

    а) БНБ извършва тяхното рефинансиране;

    б) Централната банка ги поставя в привилегировано положение при тегленето на кредити на междубанковия паричен пазар, където кредитът е по-евтин от тоя за обикновените, несвързани с БСП търговци;

    в) банковите институции държат чужди пари, които те въртят в операции, нямащи нищо общо с легалния общественополезен бизнес.

Всички толерирани от номенклатурата български банки се намират в неизлечима ликвидна криза – т.е., ако в един ден вложителите решат да си изтеглят от тях парите, банките няма да има с какво да им платят. Досега неизменно се намесваше Българската народна банка, която печаташе нови пари за сметка на обедняващото население и захранваше ненаситните банкови „лами“, вместо да обяви отдавна настъпилите им фалити.

И преди и сега банките се контролират от най-подготвените кадри на Българската комунистическа партия и Държавна сигурност. В Управителния съвет на БНБ, в Пленарния съвет, в Банковата консолидационна компания и начело на всички държавни частни банки са бивши или настоящи членове на БКП/БСП и ДС/НСС. За един кратък отрязък от време, използвайки конспиративни милиционерски и партийни методи, най-мощната партия на неуспешния преход изгради от свои номенклатурни кадри банковата система. Това бяха хора, извадени от милицията, от стопанските звена на БКП, от подложената след 1989 г. на съкращения апаратна администрация на Партията. Едновременно с освобождаването (и на около 300 стопански ръководители от правителството на СДС) на хиляди партийни кадри, се формираха институциите на новия, особено доходоносен за стария елит, бизнес. Те бяха устроени и в София и по места в банковите офиси, в митническите служби, в данъчните органи, във финансовия контрол Бившият министър на финансите в кабинета на Луканов – Белчо Белчев, неговият заместник – Евгени Узунов и управителите на най-големите държавни банки организираха трескаво и по спешност тайни курсове за първоначално обучение на не особено интелигентни бивши милиционери, комсомолски и партийни функционери. През цялата 1990 година вървяха такива банкерски „вечерни училища“.

Чрез законите за БНБ и за банките и кредитното дело членовете на предишната елитна каста запазиха своето привилегировано положение, а човешките права на обикновените хора бяха нарушени."

И когато искат да засекретят наново досиетата, пак за същото става дума - за привилегированите членове на елитната каста. Искат да скрият имената на тези, които разграбиха България, а с тях - и безупречнофункциониращите механизми, с които го направиха.

П.С. Мисля, че си заслужава отделно и подробно да напиша за непростимите грехове на Българската народна банка за опропастяването ни през 1997. Които грехове закономерно доведоха до практическото й насилствено скопяване - отнемане на основните за всяка централна банка правомощия чрез Закона за валутния борд.


3 коментара:

jj каза...

Много хубава статия. Любопитно ми е нещо - какво се случи с Жан след като сдаде властта. С какво се занимава той в момента?

jj каза...

Благодаря за информацията. Винаги ми е било любопитно, а и по вестниците не съм срещал нищо по темата. Няма и да срещна - никой вестник няма да напише че определен управник е продължил честно и достойно да си изкарва прехраната - това не се продава като евтините скандали. Адмирации за Жан само мога да кажа.

Вени Г. каза...

След като подаде оставка като премиер и председател на БСП на 21 декември (курсът на долара тогава беше около 500 лв), той отказа категорично на доминиращото искане, т.е. на мнозинството от конгреса да бъде избран наново.
След това, през февруари, когато се съставяха листите за новия парламен, той категорично отказа да бъде номиниран, макар зад него да стояха солидни регионални организации, които практически го бетонираха като депутат. Нещо повече, той отказа на неофициалните покана на новите силни - Добрев и Първанов, да му осигурят депутатско място.
Слуд това отказа да стане член на Висшия съвет на БСП.
След това - личния му живот:
Прибра се в Пловдив при жена си Каталина, която известно време го издържаше, тъй като работеше прилична работа в частна фирма - несвързана никога по никакъв начин с БСП.
В двустайната панелка с Каталина и сина им Васил (тогава 7 годишен), Виденов живее и до днес.
Учени с лява - не комуниситическа или социалистическа ориентация, го поканиха да чете лекции по международни иконимически отношения в Пловдивския "Европейски колеж по икономика и управление". Междудругото това е специалността, за която има магистърска степен. Любопитно и показателно е, че студентите му оттогава и до днес го оценяват доста високо като преподавател.
Имаше кратък опит в уеб бизнеса си на бившия си съветник и пловдивски съгражданин Владимир Жеглов, който го назначи за контент директор в Dir.bg. Информирани източници твърдят, че Виденов скоро се е отказал от сътрудничеството с Жеглов, въпреки завидното заплащане и бонуси - поради морално-етични съображения.
5-6 години след 1997 г. Виденов категорично отказваше на предложенията на различни крила и фракции в БСП да оглави фракция против Първановото ръковоство. В края на 1999 той прекрати и формално членството си в БСП.
Досега не е изкарал - въпреки че има много възможности, един сериозен компромат за уж съратниците му, които си наредиха пасианса не негов гръб.
Сега е среден мениджър в търговска компания, занимаваща се предимно с внос-износ. Средна по мащаб, неползваща се от с национални или местни, пловдивски протекции от партии и кръгове.
С две думи - Виденов е някъде в средната част на нещастната класа, която у нас управляващите наричат "средна".