четвъртък, 2 февруари 2012 г.

ACTA - текст и коментар



Поради много изкривени и заблуждаващи публикации на традиционните меадии и на официални лица, вкл. министър-председателят, публикувам "ACTA - текст и коментар" от блога "Луд на шарено се радва", защото кратко, точно и разбираемо за всеки обяснява същността на проблема:


Това е кратък анализ на текста на ACTA.

Поставям условието, че не съм го обследвал в дълбочина, но все пак мисля, че е полезно да изложа на достъпен език и съвсем накратко основните неща, които ме притесняват.

Текст на Търговското споразумение за борба с фалшифицирането между Европейския съюз и неговите държави-членки, Австралия, Канада, Конфедерация Швейцария, Кралство Мароко, Мексиканските съединени щати, Нова Зеландия, Република Корея, Република Сингапур, Съединените американски щати и Япония н портала Eur-lex.europe.eu: http://eur-lex.europa.eu/Notice.do?mode=dbl&lang=en&lng1=en,bg&lng2=bg,cs,da,de,el,en,es,et,fi,fr,hu,it,lt,lv,mt,nl,pl,pt,ro,sk,sl,sv,&val=577911:cs&page=1&hwords=null (текстът е на английски и на български)

Споразумението е съставено с брюкселска предпазливост - забележете, че се минава по механизма на ратификации от държавите-членки, а не на директно сближаване в областта на наказателното право, по отношение на което повечето държави са доста чувствителни. За сметка на това са достатъчни само 6 ратификации, за да започне да действа (вж. чл. 40 и 43).

1) Наказателна репресия в защита на корпоративни търговски интереси

Въобще идеята да се охраняват търговски интереси с помощта на наказателна репресия е много остаряла за обществото, в което живеем. Ние и сега имаме такива разпоредби в НК, но благодарение на това, че те са лошо написани и че има капка здрав разум у нашите съдии, тези текстове не се прилагат.

Да преследваш с наказателни норми някого, защото на дадена корпорация това й излиза по-евтино, отколкото сама да си води граждански процес и да си търси правата, е крайно лицемерно. Това е нещо като... корпоративен тоталитаризъм.

Например Майкрософт си има армия от адвокати и определено разполага с достатъчно ресурси, за да си търси правата по съдебен ред. Същото важи и за организациите за колективно управление на авторски права.

2) Мерки, насочени срещу търговската дейност с пиратски стоки

Предвижда се приемане в националното законодателство на наказателни санкции за "умишлено фалшифициране на търговски марки или пиратство на авторски или сродни на тях права в търговски мащаби" (вж. чл. 23 и 24). Тоест изисква се да извършваш търговска дейност със защитени стоки, за да могат да те затворят. От една страна това е добре, защото излиза, че твърденията за вкарване в затвора заради сваляне на mp3 файлове, филми или игри са спекулации; от друга страна обаче, един торент тракер не може и реклами да си сложи на сайта под страх от наказателна отговорност на собствениците му.

3) Директна намеса на държавата

Още по-притеснителни ми изглеждат разпоредбите на чл. 27. Те предвиждат възможност за широка намеса на държавата в интернет с репресивни мерки – събиране на информация, принуждаване на интернет доставчиците да предават трафични данни, сваляне на сайтове и пр.

"Дадена страна може, в съответствие със своите законови и подзаконови норми, да оправомощи компетентните си органи да разпоредят на даден доставчик на онлайн услуги да предостави незабавно на носителя на правата информация, достатъчна за идентифициране на абонат, чийто достъп се предполага, че е бил използван за извършването на нарушение, когато носителят на правата е подал юридически обоснована искане, свързано с нарушение на права върху търговска марка или за нарушение на авторско или сродно право, и когато такава информация е необходима за целите на защитата или прилагането на тези права."

4) Обръщане на доказателствената тежест

Това може би е най-страшното от правна гледна точка. Това означава, че корпорацията, която е предполагаемо пострадала от вашите пиратски действия, няма да има нужда да доказва, че вие сте я увредили – напротив, вие ще трябва да давате обяснения, за да докажете своята хипотетична невинност. Обаче основен принцип на съвременната защита на правата на човека е „невинен до доказване на противното”. Противното се доказва от онзи, който твърди нарушението, поне в гражданския и в наказателния процес.

Съдете сами (чл. 11):

„...възможността (...) при обосновано искане от страна на носителя на правата, да разпоредят нарушителят или предполагаемият нарушител да предостави на носителя на правата или на съдебните органи, поне за целите на събирането на доказателствен материал, информацията от значение, съгласно предвиденото в нейните приложими законови и подзаконови актове, намираща се в притежанието или под контрола на нарушителя или предполагаемия нарушител. Тя може да включва информация относно всяко лице, замесено в който и да е аспект на нарушението или предполагаемото нарушение и относно средствата за производство или каналите за разпространение на създадените в нарушение или в предполагаемо нарушение стоки или услуги, включително идентифицирането на трети лица, за които се твърди, че са замесени в производството и разпространението на такива стоки или услуги, и относно техните канали за разпространение.”

Като цяло тази перла на законотворчеството е едно сериозно отстъпление от развитието на защитата на човешките права. Споразумението е неадекватно като методи на защита и непропорционално като степен на намеса на държавата в гражданските отношения (защото отношенията между една „пострадала” от пиратство корпорация и гражданите са гражданскиотношения).

От друга страна, нашата държава отдавна нехае за тези неща и има достатъчно неприятен уклон към полицейщина. У нас тоталитарният подход няма как да се избие от главите на управляващите и на „органите” – за тях събирането на доказателства и воденето на справедлив процес понякога се явява непосилно трудно. Много по-лесно е да разбиеш няколко врати, да унижаваш и тормозиш някакви хора и да конфискуваш там нещо, пък съдът как ще се оправя – негова си работа. Лошото е, че такова едно споразумение ще им развърже ръцете за повече репресивни правомощия в ущърб на обществото. Европа може да си мисли, че изписва вежди – нашите тук обаче ще извадят очи.

Споразумението още не е ратифицирано от България и не е станало задължително.

Протестирайте.

Има смисъл.

Няма коментари: