петък, 24 февруари 2012 г.

Как властта засекрети престъпното си минало през 1995 г. По повод готвещото се повторение със засекретяването на досиетата


Не вярвам на искреността на Бойко Борисов, изразена чрез решението на кабинета Му, че е против да се скриват досиетата само с картончета. Не му вярвам, защото:

1. Стоян Сталев - агент "Маринов", чиято жалба доведе до сезирането на Конституционния съд, е толкова отдавна и толкова здраво вързан с душащата ни 20 години олигархия, че няма накъде. И защо не се сети да се жали още през 2008 г., когато го осветиха за първи път? Явно сега е назрял моментът агентът да изпълни поредната задача.

2. Лобито на ченгетата - от бившата ДС и от настоящите цецкови физкултурници, е достатъчно мощно и го показа на практика като прати поръчковата жалба до Конституционния съд

3. Основната причина за неверието ми е, че Бойко е удивително подобен на Тато в подобни "маньоври" - за пред публиката прави/говори едно - а след последвалото му обратно решение обяснява, че не е господ и така народът/законът е решил

маньовър - любима татова дума за прекарване на партньорите, публиката, народа или когото трябва

Сега остава да се убедим доколко силно е комунистическо-милиционерското лоби в Конституционния съд. За съжаление съм песимист....

И песимистично ще пусна един стар свой текст, който е удивително актуален в светлината на готвещото се поредно замитане на истината:



в."Шоу", 11 юни 2011, 17:01


София, България
Присъедини се към WebClub Blitz 
изпрати на приятел
Добави в Twitter
Добави в Facebook
Разпечатай   
 
Луканов мобилизира целия си клан, за да не стане ясно как е създадена олигархията
Невена Гюрова беше медиен съветник на експремиера Жан Виденов. За пръв път тя преобръща представата за най-сатанизирания премиер в българския преход и разкрива пред в. "ШОУ" истината за т.нар. Бяла книга, която не е видяла бял свят и до ден днешен.

- Всяка нова власт обещава да разкрие кирливите ризи на предшествениците си. И не го прави. Така вече 20 години се сменят правителства. Вие като бяхте на власт с Жан Виденов, защо не ги разкрихте? 


- По-малко от месец-два след като кабинетът на Жан встъпи в длъжност, започнаха мъките около Бялата книга. За какво става въпрос? В предизборната кампания на БСП Виденов беше обещал, че като дойде на власт, ще изкара на показ всички далавери и простотии на предишните правителства. Главната мишена бяха правителствата на СДС и на Димитър Попов - трябваше да се покаже какво лошо наследство е получила БСП.

Жан Виденов изпълни обещанието си, но не както си го представяха някои в БСП. Без да се бави, той нареди на министрите си всеки да направи “опис” на времето преди него. Всички обаче взеха да се ослушват. Стигна се дотам Виденов да им напомня, а те викат сега, сега, още утре.

Скатаваха се по всякакъв начин! 
Само един-двама пратиха нещо, което ставаше единствено за кръглата папка, както журналистите викаха на кошчето за боклук. Сега разбирам, че имаше и обективна причина. Когато Филип Димитров дойде на власт, направи радикална чистка. И точно тия министерства се представиха най-зле при Виденов.

Най-добре беше финансовото министерство, защото Костов там не направи чистка. Да, уволни някои хора от върхушката, но надолу – не! Размести ги по постове, но пазеше министерството от политически чистки и това по-нататък се превърна в традиция за финансовото ведомство. Затова той беше толкова успешен финансов министър. Това е една от много заслуги на Костов пред новата българска държава.

- А какво стана с Бялата книга? 
- Вместо да вдига скандали, Виденов викна мен от пресслужбата, шефа на кабината Краси Райдовски, говорителя Кольо Балтов и вика: "Министрите ги оставете, вземете и напишете една книга. Пишете по журналистически, като публицистика, това е положението, трябва да имаме нещо."

Обаче се оказа, че ние не разбираме същината на финансите, социалната политика, можем да напишем нещо, но то няма да е добро. Тогава на мен ми хрумна да се обадим на Гриша Лилов, който работеше в “Труд”. Оказа се, че Краси Райдовски пък познава жена му, която беше икономистка, работеше в банка. Отидохме и се срещнахме с Григор и жена му. Обяснихме им какво-що. Жан Виденов ни беше дал карт-бланш да търсим истината, да не щадим никой - ни Беров, ни комунистите. Обективна картина.

Шапка му свалям на Гришата! Писа пет дни по десет часа с помощта на жена му и излязоха около 150-200 страници. Писаха всеотдайно, без пари, без нищо, за идеята. Целта беше да бъде разбита цялата олигархия. Политическата класа беше почнала да се корумпира, срастваше се с властта, с мафията, с бизнеса. Вихреше се югоембаргото. Бедна ти е фантазията какви пари се правеха от него.

Тогава почна създаването на

измислените банки, чрез които групировките смучеха огромни пари.

Но това стартира още през 1992 г., още при Филип, хайде да не се лъжем. Разгърнаха се при Беров, да, след това започнаха да източват предприятията. “Мултигруп” такова смучене му удари, че просто не е за вярване. А далаверите, които правеше БНБ, бяха в невероятни мащаби.

Дилърите или какви бяха там - сега са собственици на една нашумяла банка, имаха вътрешна информация и направиха луди пари. След това превърнаха Първа финансова брокерска къща в ПИБ, като смукнаха пари от Първа частна банка. Венци Йосифов им даде.

Значи, как се прави? БНБ определя лихвата и се вдига валутният курс, но тия научават по-рано и купуват голямо количество валута и след това го реализират.

БНБ беше толкова корумпирана институция начело с Дедо Тото - Тодор Вълчев, 

че ти е бедна фантазията. Гришата пишеше в книгата си, че на книга състоянието им е много добро, но на практика банките са фалирали и е въпрос на време кога ще рухнат. И всичко това заради политиката на БНБ, която пет пари не дава и позволява на банките да изсмукват пари от гражданите и от реалната икономика.

На Жан много му хареса написаното от Гришата. Не можем да отречем вината на БСП, най-вече за банковата система. Представиха книгата на Министерския съвет, напечатаха я, аз просто координирах нещата, но запазих името на Григор Лилов и жена му в тайна.

Луканов си мислеше, че аз съм я писала. Виденов първо я изпрати на министрите да я прочетат, а после да си нанесат поправките и да си кажат мнението. После имаше заседание и на първото по принцип я одобриха. Гласуваха по принцип, въпреки отделните забележки.

Ако не беше Георги Пирински, щеше да бъде приета още на първото заседание. Само че Пирински изрева на умряло. Каза, че изобщо не приема раздела за външното министерство. Тогава Жан му рече: добре, ще махнем тоя раздел, напиши го ти!

- И Пирински написа ли го?


- Написа го. Сложиха неговия раздел. Излезе, че СДС са едва ли не убийци на българската дипломация, която била страхотна и като дошло лошото СДС, унищожило дипломацията и сега нямало дипломация... На 13 март 1995 г.

Луканов вдигна чутовен скандал на Жан Виденов - чак пяна излизаше от устата му!

- Неговото управление имаше ли го в Бялата книга?


- Имаше го много яко. Примерно с пълната пасивност през 1990-а. Как Луканов нищо не вършеше, само пишеше програми и говореше какви хубави неща ще направи, а и пръста си не мръдна. Дейността му се изчерпваше да премести един стол от тук до тук.

- Луканов винаги го е мъчил някакъв аристократичен мързел?


- Него го беше страх да поема отговорност, да взема решения. Между другото казах за Бялата книга на една приятелка от “Нощен Труд” и тя го написа. Тогава той отново вдигна скандал. Информацията аз я давах, разбира се, не на своя глава, имах съгласието на Райдовски.

- Какво стана със самата Бяла книга?


- Жан Виденов не отстъпи. Но на заседанието на МС, на което трябваше да се приеме окончателно, Пирински постави ултиматум – ако тази книга се приеме в тоя вид, аз си подавам оставката, - и то въпреки че неговия раздел сме го сложили!

Луканов, като не можа да притисне Жан, задейства марионетката си Пирински. 
- И в крайна сметка какво стана?


- Две седмици Виденов ходи като парализиран. Просто се чудеше какво да прави. Беше адски потиснат. Направо скапан. Съветваше се не само с пресцентъра, но и с много по-отговорни хора от нас, от структурите на БСП. Ние с Райдовски дори не бяхме членове на БСП. Спомням си, че тогава съветвах Виденов: Жан, сега е моментът, в който ще се реши съдбата на твоя кабинет. И това беше искреното ми мнение. Ако отстъпи, губи битката срещу Луканов и стоящата зад него олигархия и мафия. Викам му: в момента имаш адски авторитет и влияние както вътре в БСП, така и в обществото. Обяви война на тия ретроградни, далавераджийски сили, които Луканов олицетворява. Застани зад тая Бяла книга и обяви, че БСП иска да започне на чисто

- Какво означава това?


- Да приеме книгата като решение на МС, да се публикува. А Пирински щял да подаде оставка. Ами, много важно! Народът ще си разплете чорапите за тоя празнодумец! Нито народът, нито електоратът на БСП ще си накриви капата, че Пирински ще си подаде оставката. Качествени хора за външен министър имаш много. 

Но Жан прие другата позиция. След това поддържаше този си начин на действие чак до оставката си – че трябва да се правят компромиси, да се обединяват крилата. Каза: добре, ще пишем нова Бяла книга, обаче тоя път, ако всяко министерство не ни представи по нещо, ще трябва да публикувам първата, а Пирински нека си подава оставката. И всеки написа по нещо, ние само го събрахме в един файл и го пратихме в печатницата на Министерския съвет.

- Две в едно? И какво се получи?


- Пълна тъпанарщина и глупост. Никой не й обърна внимание и правилно. Важното за мен беше, пак да повторя, че Жан направи капитална стратегическа грешка. Ако беше публикувал Бялата книга, тогава историята щеше да се развие по друг начин.

- Там имаше ли го генезисът на групировките?


- Разбира се!

И за Г-13 се пишеше, и за югоембаргото, и за кухите банки – всичко! 


- А за групировките пишеше ли, че в основата на създаването им стои Луканов?


- Е, не можеше чак дотам. За сметка на това вината на Луканов като премиер за ред неблагоприятни явления беше посочена изрично и персонално. Проблемът е, че тази брошура беше засекретена като служебна тайна. И досега си седи в архива на МС.

Бойко Борисов, както разсекрети страшно много неща, включително направи публично достояние в интернет заседанията на МС, нека я разсекрети тая Бяла книга! Тогава всички ще разберат как БСП скри собствената си отговорност за изродения ни преход!

Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ


Да сме живи и здрави, след 10 години ще напиша статия "Ако Бойко беше отворил досиетата, историята щеше да е друга"  



2 коментара:

go! каза...

е хубаво де, ми къде е сега тая бяла книга. едва ли тайно и коварно са изгорили всички екземпляри в мазето на министерски съвет. дайте некой пдф

Вени Г. каза...

Нищо не са изгорили, всичко си е в архива на Министерския съвет с гриф "за служебно ползване". За еб@не съм аз, защото като един от неколцината честни идиоти се отнасях сериозно към правилата и не си приватизирах екземпляр за лично ползване.

Друг източник, без гриф, е журналистът Григор Лилов - авторът на книгата. Ако иска, може да я изкара. Аз лично не съм го молила или искала - той е автор, той решава. Към него мога да изкажа и днес само благодарност - за безкористния труд, който положи.