събота, 4 февруари 2012 г.

Заплахата ACTA for Dummies (видео)


Напоследък много ми бе се смъкнал в очите Емил Кошлуков поради флиртовете си с гербавите, но последното му предаване изтри всичките му грехове. Във "Факторът Кошлуков" обясни брилянтно, на моменти дори нагледно, и напълно разбираемо за всеки човек със средно образование какво е ACTA и защо трябва да се борим против нея.

А това - да се обясни опасността на ACTA не е лек проблем. Аз самата съм наясно, защото от години се ровя в темата за интелектуалната собственост, в частност авторските права в дигиталната сфера, но непрекъснато се сблъсквам с трудността как стотиците страници, които съм изчела по въпроса, да ги резюмирам на човек, който знае за пиратството само от медиите. А Кошлуков го е направил фантастично!

Затова свалих видеото на тази част от предаването му, конвертирах го и го качих в Youtube, откъдето го ембедвам. Сигурна съм, че г-н Кошлуков няма да ми се разсърди, че го пиратствам ;-) Даже смятам, че ще е доволен, като изгледате видеото, ще разберете защо.

[видео]
[край на видеото]


И понеже смятам, че ще е полезно това видео да се разпространява колкото се може повече преди протеста на 11 февруари, и изобщо преди ратификацията в парламента, ето възможности да го разпространявате:

- видеото в Youtube --> http://www.youtube.com/watch?v=8kNK1L_B5Ww&feature=youtu.be

- код за вграждане на видеото в блог или сайт:

код за вграждане

- линк за сваляне на видеото от файлообменник --> http://ifolder.ru/28512524



Какво друго можеш да направиш:

- Подпиши петицията до Европарламента срещу ACTA --> http://www.avaaz.org/en/eu_save_the_internet/

- Присъедини се към групата  Ние казваме "НЕ" на ACTA! / Bulgaria says "NO" to ACTA! във Фейсбук

- Ела на пилоните до НДК, в 11:00 часа на 11 Февруари (събота) - начална точка на протеста срещу приемането на ACTA в България - част от общоевропейския протест срещу ACTA.

_________________________________

Ако на някой му се четат други публикации по темата интелектуална собственост в съвременния свят , да отвори от категориите вдясно Copyleft and Open Culture

2 коментара:

Алекс каза...

Колкото и да не го харесвам Кошлуков, много силен беше този откъс от предаването му.

Кирил Ценев (Партилан) каза...

"не е лесно да обясниш" само ако си изчел хиляди страници по темата
и си забравил откъде всъщност си тръгнал...
Познато усещане, и аз също съм го изпитвал -или забравяш да кайеш нещо, или се отплесваш в подробности, или излиза твърде радикално, или твърде абстрактно и все става така, че се получава или не за "дъмиис", или не съвсем точно това, което си искал да кажеш...
Обаче преди 2 дни един колега (също юрист и също автор) го написа в един форум съвсем из4ерпателно и без нищо излишно-

"А може би началото на проблема тръгва оттам, че някои хора не правят или по-скоро не искат да правят разлика между реалното и виртуалното времепространство...
"Виртуално" е относително прилагателно име.
Прилагателното име е част от речта, която служи за обозначаване на определен признак, качество или свойство на предметите (съществителните).
Качествените прилагателни указват даден признак на предмета (съществителното) и могат да се степенуват.
Относителните прилагателни не могат да се степенуват, тъй като указват от какво са направени предметите (съществителните), тоест - тяхното естество, свойство, природа.
Относителното прилагателно "виртуален" от своя страна означава "квазиреален" ("като истински") и указва, че характеризираният с него предмет (съществително) изпълнява същите функции и/или има същото предназначение като на реално съществуващ предмет (съществително), но за разлика от последния, виртуалният няма физическа (механична, онтологична...) реализация и е резултат на мисловна дейност - тоест, виртуалният предмет е един въображаем продукт, един измислен образ, една игра на индивидуалната фантазия, една фикция - нещо, което по лично и/или взаимно споразумение или внушение приемаме по определени причини за реално, въпреки че всъщност сме наясно, че то не е и че ние само сме се съгласили да се престорим, че е.
Както е известно, картата не е територията.
Виртуалното времепространство е само една игра, само една симулация на реалното времепространство, само една споделена въображаема реалност, в която не може и е абсолютно недопустимо да съществуват каквито и да било общоважащи задължителни правила или ограничения, поради самото изначално естествено противоречие на същите с феноменалната природа на техния първоизточник, а именно - въображението.
Ще ми се да вярвам, че всички биха се съгласили с общоприетите концепции за характерните свойства на въображението, според които то е неограничено и неограничаемо по природа, а доколкото бихме могли да обсъждаме неговата подчиненост на някакви закони или правила, то те по своя дериватен (производен) от него характер биха могли да бъдат единствено въображаеми, условни, игрови, принадлежащи на виртуалното времепространство, но не и на реалното.
Метафорично казано, тук обсъжданото чудовищно и противоречащо на всички исторически извоювани с цената на множество жертви естествени човешки права и свободи намерение на една малобройна, но разполагаща с огромен финансов ресурс (и респективно - влияние) групичка хора, е да принуди всички останали играчи на една дъска за "Монополи" да се съгласят с това, когато в хода на играта някому се падне (мал)шанс-картата "Влизате в затвора", той да не пропуска определен брой ходове в играта, а съвсем реално да бъде лишаван от свобода за определен период от време в реално съществуващ затвор.
Ние съгласни ли сме с това? Сигурни ли сме къде е границата между въображаемата игра и реалността? Нима? Е, това къде ще е тя утре, зависи от всеки един от нас.
Ще си п(р)оиграем ли заедно...? "