неделя, 12 февруари 2012 г.

"Истинска кръв" . Непознатият американски Юг


Аз съм фен на сериала "Истинска кръв", макар да знам, че това признание ще ме принизи в очите на мнозина. Доставя ми удоволствие играта на признатата и от феновете на високото изкуство (Оскарът й е достатъчно доказателство за майсторството й) Ана Пакуин, умелото водене на фабулата и най-вече тънката ирония на американския мейнстрийм, с която е пронизан всеки епизод.

Още на пръв поглед се набива в очи пародията на епичната борба за граждански права на чернокожите. Далеч съм от това да я омаловажавам, но паралелът с борбата на вампирите за пълно гражданско признаване е великолепен. Изводите за всеки са според възгледите му. За мен са в посока на разбирането за ограничеността на всяка крайност. Образинте на вампирите са блестяща пародия на фанатизма и крайностите на човешките страсти - представени чрез стереотипите на масовата култура.

Особено ме кефи гаврата с консервативната южняшка традици, най-паче с протестантските секти. Тя е явно зададена още в началните кадри - шапка на първите сезони, което видео по-нататък пускам. Това са безумните кадри на потапянето - какво потапяне, това е давене, но според християнските фундаменталистки секти е истинското кръщение. Кадрите с танцуващите, не - подскачащи в неистов религиозен екстаз на богослужението жени. И особено шокиращите нашето трезво око автентични кадри на истерично обезумяване, неистовско гърчене (те го наричат "обземане от светия дух") - жените, която се гърчат и пасторите, които ги овладяват  и контролират..

Особено силно подсъзнателно действа непрестанният контраст на природата, дивата природа с човешките (от наша гледна точка често съвършено дивашки) реалии. Още по-дълбоко е закодирано внушението, че най-първичните, най-традиционните американски ценности и душевни нагласи са бременни с ексцеси и крайности. Но да се върнем към началото.

То завладява - кадри на почти джунгла, пътуването е с ритъма на движещата се камера (влияещо първично дори с неравномерността й), и непроходимата зеленина, дива растителност - приключението към постигането на американската душевност, която противно на прогресисткия мит се корени в Юга не по-малко, отколкото в спечелилия Гражданската война Север.

За да нямаме колебания относно идентифицирането на Юга - като културна основа на разказа, веднага след спретнатите къщички в предградията следва чернобял кадър на фанатизирани чернокожи, пляскащи под религиозните ритми. Следват кадрите на порока (извиващата се сластно стриптизьорка успоредена със змията). По-нататък порокът неколкократно е съпоставен/противопоставен на всекидневния, нормален, приличен ход на живота. И следва още по-силният контраст - бруталните кадри с размазания плъх, с кръвта по детскитпе уста... Пак глъбинното противоречие на американската душа.

И пак верското безумие, редуващо се с полицейско насилие - в контраст с невинното детско детско лшце. Да, детето е част от религиозен ритуал и затова още по-силно действа контрастът между невинността и верската предопределеност. Мога да продължа по-нататък с разчепкването на кадрите, но не мисля, че си струва. Който е усетил същото в "Истинска кръв", той ме е разбрал вече. А който не е - няма смисъл за него.

Домашната уютност, всекидневност, доминиращото чувство на общност между хората, дори различаващи се по ценностите и възгледите си - е южняшката нагласа, базисно противоположна на северняшката рационалност и социална атомизираност.

Иронията към базисни американски нагласи и топлото, домашно, свойско представяне на Юга са нещата, които ме привличат в сериала. В нашата култура американският Юг е малко познат. Незаслужено. У нас - дори след комунизма, него го броят като общо взето ретроградно общество. А Югът привнася в американската душевност така липсващата на индустриалния Север топлина, човещина и всекидневност. Неща, които изпълват сериала. С добродушна ирония, но и с уважение. След "Отнесени от вихъра" (в тийнейджърските ми години) и Фокнър (вече като голям човек) "Иситниска кръв" ми носи автентичния дух на американския Юг. Даже по-силно от Фокнър и "Отнесени...", защото е направен като масова култура.

Отделно смислово и музикално обогатяване на внушенията е великолепната песен на Jase Everett, която в оригиналното изпълнение (а не само като музикален фон и акомпанимент за уводните кадри) е по-добра. Ще повторя старите си думи, защото допълват усещането, което сега опитах пълно да опиша:

Едно от безспорните достижения в тв сериала "Истинска кръв" ("True Blood") е музикалната тема "Bad Things" - композитор Нейтън Бар, автор на текста и изпълнител Джейс Еверет - кънтри певец, който извежда категорично южняшката душевност, заложена от Бар, и мощно я допълва с неустоимо първично, тъмно, сексуално влечение. Още по-поглъщащо, защото е изказано със съвършено чисти, непорочни слова - изкуство, което се удава на малцина. Секс и чистота...

И тази неудържима ирационална сила неизбежно е преводачско предизвикателство. Аз не съм преводач, още повече не владея перфектно английския. Само го обичам, както обичам поезията и затова често се вторачвам и търся начина, по който английският стих (духът му преди формата, но не пренебрегвайки я) да се пресъздаде/претвори на български.

Прекрасният първи стих - When you came in the air went out - ми изглежда, че го улових - Ти идваш и въздухът изчезва. Сигурна съм, че има по-истински преводи, но аз толкова мога. Голямото предизвикателство е фразата, която задава дионисиевските, тъмни смисли и енергии: bad things. "Лоши неща", "мръсни неща" очевидно са глупости. "Нередни неща" е скучно-бюрократично. "Непозволени"? Или описателен израз, който предполага и промяна в строфите със съответната промяна в звучението? Опираме до вечния проблем при превода на английска поезия - техните думи са по-къси от нашите, което поражда проблеми с ритъма/стъпката. Иска ми се тези стихове да изкушят някой българин с поетична дарба.

Завладяващата сила на песента надхвърля филма, в чийто саундтрак е. Защото в нея няма грам вампирски сюжет, дори намек. "Bad Things" e песен за засмукващия водовъртеж на мощната река на първичната любовна страст, преминаващ прага на първичната чистота.
Bad Things

Soundtrack: True Blood
Title: Bad Things (Jace Everett)

When you came in the air went out.
And every shadow filled up with doubt.
I don't know who you think you are,
But before the night is through,
I wanna do bad things with you.

I'm the kind to sit up in his room.
Heart sick an' eyes filled up with blue.
I don't know what you've done to me,
But I know this much is true:
I wanna do bad things with you.

When you came in the air went out.
And all those shadows there filled up with doubt.
I don't know who you think you are,
But before the night is through,
I wanna do bad things with you.
I wanna do real bad things with you.
Ow, ooh.

I don't know what you've done to me,
But I know this much is true:
I wanna do bad things with you.

Ето и видеото - великолепна  квинтесенция на многото изказани от мен дотук думи, която ги превъзхожда с органичността си:

[видео]
[край на видеото]

2 коментара:

Ana каза...

От всичко изгледано напоследък - определено тази зима това беше и моят сериал. Може би топлият Американски юг някак естествено се намести като противовес на студа навън.

Вени Г. каза...

Напълно споделям усещането ти. Зимата и мен ме скапва. Но затова допълнително ме вдъхновява топлината на исконния американски Юг срещу студения, Уолстрийтски Север.