неделя, 12 февруари 2012 г.

Обречената битка на копирайт индустрията с човешкия прогрес


Известно е, че този, който не изучава историята, е прокълнат да я повтори.В случая с индустриите, свързани с авторски права (зпо-нататък ги наричам copyright индустрии - бълг. копирайт индустрии) те се научиха, че могат да получават нови монополни печалби всеки път, когато се появи нова технология, стига достатъчно шумно да се жалват на законодателната власт.. Но но се научиха, че са обречени да губят.

Защото човешкият прогрес на може да бъде спрян. Не само технологичният прогрес не може да бъде спрян. Неунищожим е исконният човешки стремеж да се споделя създаденото. Защото без него - а стремежът за споделяне на създаденото е това, което се нарича култура (в широкия смисъл на думата) - изобщо нямаше да има човешка цивилизация и човешки вид, различен от животните.

През последните 100 години сме свидетели на множество технически постижения в разпространението, възпроизвеждането, създаването и препредаването на културата. Но и свидетели на непрестанните опити на заблудените законодатели, подложени на натиска на копирайт индустрията, да запазят старото за сметка на новото, само защото старото се оплаква.

Тези усилия започват през 1905 г., когато става популярна пианолата  - механичното пиано, възпроизвеждащо музика чрез перфокарти с кодирани ноти. Тогава продавачите на нотна литература заявяват, че това ще е краят на композиторите и изпълнителите, защото няма да могат да получават нищо от нотните издатели. По тази причина издателите искат механичното пиано да бъде забранено, също както и все по-популярния грамофон. 

През 20-те години с появата и разпространението на масовото радио, друга копирайт индустрия иска забраната му, защото намаляват печалбите й. За 4 години продажбите на записи падат от $75 млн. през 1929 г. до $5 млн. пред 1933 г. Обаче спадът е показателен на фона Голямата депресия, която се развихря тогава - той е много пъти по-малък от общия спад на икономиката. Индустрията започва да съди радиостанциите и в резултат новообразуваните дружества за авторски права започват да прибират част от печалбите им чрез лицензионни схеми.

През 30-те години нямото кино започва да бъде измествано от филмите със звук. Преди това всеки кинотеатър е наемал оркестър, изпълняващ акомпанимент към немите филми. С разпространяването на звуковите филми, профсъюзите на киномузикантите предявяват искания за законодателно регламентиране на работните им места.

През 40-те години киноиндустрията се жалва, че телевизията означава смърт за киното, тъй като печалбите й за 5 години падат от $120 млн. до $31 млн. "Кой ще плаща билет, за да гледа кино, щом може безплатно да го гледа вкъщи?", пита Холивуд.

През 1972 г. копирайт индустрията се опитва да забрани новопоявилия се ксерокс. Искането идва от книгоиздателите и издателите на списания. "Не е далеч денят, когато никой няма да купува книги и списания", жалват се те. 

През 70-те години се разпространяват магнетофоните  и копирайт индустрията полага неимоверни усилия да ги забрани. Масово се пускат плашещи реклами "Домашният звукозапис убива музиката!"

По същото време озвучителните уредби и диджеите започват да изместват живата танцова музика, изпълнявана от групи и оркестри. Профсъюзите на музикантите и копирайт индустрията започват война, искайки законодателно да бъде въведена "диско такса", събирана от частни сдружения и разпределяна между групите. И продуцентите успяват - таксата е въведена и се събира и днес.

През 80-те години се завихря буря около видеорекордерите. Представители на копирайт индустрията заявяват на изслушване в американския Конгрес, в който е много силно е представено филмовото лоби- "За американските филмови продуценти видерекордерите са същото както Бостънския удушвач за жените". Войната е толкова ожесточена, че новото техническо достижение е буквално на ръба на забраната. Медиаконгломератът Sony завежда Срещу производителя на видеокасетофони Betamax е заведено дело, което той губи печели във Върховния съд с 5 на 4 гласа.

В края на 80-те копирайт индустрията успява да убие новъзникналата технология на дигитален звукозапис мърху магнитна лента.

През 1994 г. се появява технологията MPEG-1 Audio Layer III, станала бързо известна като  MP3 аудиозапис. Копирайт индустрията отново оголва зъби, твърдейки, че новата технология може да бъде използвана единствено за престъпни цели и плейърите трябва да бъдат забранени. Първият успешен MP3 плейър - Diamond Rio с 32 MB памет, се появява през 1998 г. Продуцентите завеждат дело срещу производителя Diamond Multimedia и въпреки, че губят, фирмата е разорена от непосилните съдебни разноски.

Столетието завършва с печалноизвестния Digital Millennium Copyright Act (Закон за авторските права в дигиталната ера), прокаран в Конгреса от лобито на музикалната индустрия и киноиндустрията, чиято цел е да убие в зародиш Интернет и социалните медии като канал за разпространение. Копирайт индустрията се опитва да наложи всеобхватна отговорност за Интернет доставчиците и само с големи усилия новите технологични компании успяват да ограничат заплахата срещу тях чрез клауза, според която само крайните потребители са отговорни за евентуални нарушения на законите за авторското право.

В началото на нашия век бурята се завихря около дигиталните видеорекордери, записващи High Definition телевизионни предавания като игнорират рекламите. В тези области копирайт индустрията успява частично да се наложи - поне в САЩ, където е забранено да се произвеждат и продават такива устройства, но за щастие съдилищата отхвърлят ограниченията.

Но идва краят на столетието узаконено господство и грабеж от страна на копирайт индустрията. Дигиталните технологии в съчетание с Интернет неизбежно водят до радикално преформулиране на днешната идеология на авторското право, рожба на индустриалното общество, призвана да го поддържа и укрепва. Това общество си отива пред очите ни. Новите технологии на постиндустриалното общество изискват съвършено нова идеология и съответните нови бизнесмодели. Всъщност тях вече ги има (по-подробно ще пиша друг път) и мракобесните копирайт гиганти ще загубят битката с тях.

3 коментара:

Emil A. Georgiev каза...

Едно минимално уточнение - Sony е производител на продукта Betamax, а не негов съдебен противник.

Всъщност Universal Studios са тези, които съдят Sony в прословутия Бетамакс казус, но губят.

Вени Г. каза...

Благодаря, поправих го.

Stefan Vasilev (vassilev12) каза...

Темата е особено актуална и този текст обяснява много неща, около последните вълнения на хората.

Надявам се това да хвърли повече светлина по въпроса с Индустриализацията в бизнеса с интелектуална собственост.