Голата истина за българските медии

от Photos of Часът на Милен Цветков

Окупирай България!

от Окупираме България Occupy Bulgaria's Photos

Има добри ченгета. Въпреки Цвинокио и кума му Калин Георгиев

Плюя често МВР и ченгетата. Най-принципнит критик на милиционерските пороци - сайтът Афера.бг, често ме препечатва. И коментарите в този сайт ме карат да се замислям, дори негативните - или може би най-вече негативните. Един от тях бе за това, че само плюя МВР. Наистина, така изглежда. Защото имам малко поводи за обратното. А всеки човек съди за работата на държавата си най-вече по преките си впечатления от досега с нея. Може административния ни капацитет да е оценен супервисоко, но ако си загубил седмица по опашки на гишета, ще ги плюеш чиновниците, без да те интересува какъв им е капацитетът. И с МВР така - хората не ги интересуват нито приказките на Цвинокио, нито обвиненията на опозицията. Интересува ги всекидневният им допир с престъпността - тази битовата, уличната, дребната; тази, която пряко ги засяга. Затова публикувам втори път нещо, което писах преди повече от три години. Съжалявам само, че оттогава не съм имала друг повод да пиша за достойни ченгета. А  такива има, знам. Въпреки началниците им:

Добра дума за две ченгета

Удивена съм приятно от инспектор Георгиев и инспектор Борисова от Пето РПУ, София, които работят по случая с ограбването ми.

Първо се изненадах, че изобщо ме потърсиха. Не го очаквах, защото съм чувала, че в подобни "малкозначителни" случаи полицията често дори не търси потърпевшия.

Втора - дребна, но съществена - изненада:
Инспекторите Георгиев и Борисова се държаха не само любезно и възпитано, но и психологически предразполагащо. Сиреч не ме накараха да се чувствам като досадна буболечка , пречеща на сериозния държавен механизъм - а като гражданин, за чиято полза работи този механизъм.

Изненада №3:
Свършиха си професионално работата - в резутат на което сега в архива на 5 РПУ има снимки на двамата грабители. Не са идентифицирани лицата (наистина не е възможно), но ги има! И съм убедена, че рано или късно, тази информация ще е полезна на някого, сиреч при някой друг случай друго съвестно ченге ще я използва, за да закопчае двамата престъпника.

Тук, в блога си често ругая МВР и ченгетата. Основателно ги ругая - в смисъл на конкретните гафове, които са повод за даден постинг. Но има и друго, което досега не съм казала ясно. Че въпреки престъпната наглост на вътрешния министър Румен Петков и свитата му, въпреки голямото количество негодни и/или корумпирани служители в системата - въпреки това мисля, че не те определят лицето на българското ченге. Мисля, че в по-голямата си част в МВР работят почтени хора, които искат и се опитват да си вършат добре работата.

Затова смятам, че е твърде важно да не подминавам такива читави хора, когато ги срещна, защото те заслужават добра дума. Не само читавите в МВР, а читавите изобщо.

Писах предишната "Добра дума за..." преди повече от 10 месеца. Не защото съм забравила идеята си, а защото не съм имала причина оттогава. За съжаление. Защото си мисля, че ако всеки човек дава най-доброто от себе си в кръга на компетенциите и отговорностите си, светът ще е много по-добро място за живеене.

Смъртта на пълния член. Реплика на Юлиан Попов в Дневник.бг

Реплика към Юлиан Попов, "Националното преселение от ЪТ към НА", Дневник,бг 28.01.2012. Текстът ми е писан и публикуван отдавна, но го поствам в контекста на дискусията втори път.

Смъртта на пълния член

Това не е новина, а констатация на процес, протекъл в последните 10-15 години и безвъзвратно завършил. Това, че не е издаден смъртен акт по надлежния ред, не значи, че въпросният член е жив и здрав.

Дискусия в един форум по повод реклама "Търсете бикът" ме накара да се замисля за неграмотността, но и отвъд нея. На практика вече не може да се срещне книга, вестник, субтитри на филм или надписи по телевизията, в които да не намериш нарушение на правилото за пълния и краткия член. За обявите отдавна сме претръпнали - "Магазина е затворен", "Ресторанта работи до 24 часа" дори не ги забелязваме.

Убедена съм, че ако се направи изследване на значителен брой неофициални текстове от Интернет (от форуми, мейлове и чатове), ще се потвърди отдавна известният факт, че поради правилото за пълния и краткия член практически 95% от българите са неграмотни. Казано инак, за 95% от българите правилото за пълен и кратък член е трудно за усвояване и прилагане.

И фактът, че езикови носители, които традиционно са базирани на книжовния език и са негови носители (книги, вестници, субтитри) по правило нарушават това правило, означава само едно - то е мъртво, усетът за него на пазителите му (коректори, редактори, автори) е умрял.

Лесно е да потърсим причините за това в последните 15 години - оттеглянето на държавата от поддръжката на културата, упадъка на българското образование, безхаберието на свободната преса, желанието на издателите да спестят пари за добри коректори..., сигурно още много неща могат да се изредят. И не че няма да са верни, но не са достатъчни като обяснение.

Проблемът с пълния и краткия член не само съществува преди 1989 г., той съществува откак през 19 век започва да се формира българският книжовен език и буни непрестанно езикови, литературни и политически страсти до 1944 г. Същината му е много проста - няма български говор/диалект, в който да съществува това правило. То е изкуствено съчинено - на синтактичен (квазипадежен) принцип - граматичният извършител на действието, т.е.
подлогът на изречението се членува с пълен член. Членува се този обект от мъжки род, който извършва действието от граматична гледна точка. Граматичният извършител невинаги съвпада с реалния или логическия. Как да се прецени кой е извършителят? Ами преценява се кое е действието и се пита кой го върши. Само с дребната подробност, че не е съществувал реален български говор/диалект, където това да е функционирало. Т.е., никога не е имало езикова среда, езикови носители на това мислене, на тая логика.

Първоначално това правило е установено още в практиката на Пловдивската и Търновската езикови школи преди Освобождението, а се свързва с една по-стара традиция, създадена от Неофит Рилски. Каравелов и Марин Дринов са запазили само пълния член, но след Освобождението в широката практика са разпространени и двете форми, характерни за различни говорни области. В края на 19 век има три държавни опити за реформи.

Комисията за езикова реформа от 1893 г. предлага механическо правило за разграничаването им (пълен член се употребява при безпредложни съчетания, независимо от синтактичната (квазипадежната) им функция, а кратък член — в предложни съчетания, например "столът падна", "донеса столът", но "седни на стола", "стани от стола").

Комисията от 1895 г., Ив. Вазов като просветен министър през 1898 г. и Тодор Иванчев като просветен министър през 1899 г. възприемат изкуственото синтактично възрожденско правило. Този правопис, наречен Иванчевски (също и Дриновско-Иванчевски), слага край на правописните спорове от последното десетилетие на 19 век.

След войните новата земеделска власт се заема решително да промени устоите на държавата, вкл. и правописа. През 1921 г. министърът на просветата Стоян Омарчевски от кабинета на Стамболийски, след допитване до малка комисия изтъкнати езиковеди, предприема опростяване на правописа. За употребата на пълен и кратък член при имената от мъжки род се въвежда фонетично (еуфонично, т.е. благозвучно) правило: пълен член пред думи, които започват с гласна (за избягване на хиатуса, т.е. зева), а кратък член пред думи, които започват със съгласна, например "човека дойде", "ловецът уби орела",
"българският език", "българския народ".

След преврата през 1923 г. е назначена незабавно нова правописна комисия, начело с проф. Любомир Милетич, по препоръка на която се възстановява синтактичното правило за употреба на пълния и краткия член в м. р., ед. ч., например "столът се обърна", но "подай ми стола", "седни на стола".

След преврата от през 1944 г. новата власт назначава голяма комисия от езиковеди и писатели и извършва правописна реформа със специална наредба-закон. Правописната комисия предлага да се употребяват свободно двете форми на члена в м. р., ед. ч. (пълен и кратък член). Министерският съвет обаче не приема това и запазва старото синтактично правило, доста трудно за прилагане.

Трудността идва от това, че граматичният извършител на действието невинаги съвпада с реалния или логическия и за да се види извършителят, трябва да се прецени кое е действието. В живите говори/диалекти никога и никъде не е имало такова правило и то не съществува в говоримия език, а само в писмения. Децата трябва да го усвояват изкуствено в училище, без да се базират на околната говорна среда. А като добавим и трудностите със
страдателния залог, става майка плаче. Да вземем изречението "Носът е счупен от камъка на пакостника" и да питаме едно дете кое е действието. Обзалагам се, че според повечето счупването е действието, но от граматична гледна точка действието е "е счупен". Ей ти пълно разминаване на граматичния извършител (носа) с логическия (камъка) и с реалния (пакостника). В случая граматичният извършител пък е и реалният потърпевш.

В кръга на шегата, казват че академиците държат на пълния член в езика ни само по политически причини. Например, за да се вижда, че македонскиОТ език има нещо доста общо с българския. И пак по логиката на шегата, понеже си оправихме проблемите с македонците (в основни линии), мисля, че спокойно вече можем да узаконим един реално съществуващ факт - синтактичното правило за употрбата на пълен и кратък член в мъжки род единствено число не съществува реално в българския книжовен език. Езикът е жива система, която се развива, а езиковите норми рано или късно се променят, съобразно с
развитието на реалния език. И след като не само огромната част от българите не са в състояние да го прилагат в лични текстове, но и в по-голямата част от официалните писмени текстове (книги и вестници) правилото не функционира, редно е да напишем смъртния му акт. По мое мнение най-добър е вариантът на комисията от 1944 г. - дублетност, т.е. свободна употреба и на двете форми.

Стъкмистиката на МВР. Правото като излишен лукс

Според статистиката на МВР..през 2009 г. има 123 196 престъпления, като от тях са разкрити 56 350.

Център за изследване на демокрацията (ЦИД)

Почти 46% разкриваемост има родното МВР! А тия холандски и прочие бунаци не ни пускат в Шенген! Нашата разкриваемост е супертурбохипер на фона на европейската и всякаквата. Така така излиза от мнението на МВР министъра на Грузия, която имаше дългогодишни сериозни проблеми с престъпността. Имаше...до неотдавна. Докато не направи решителна реформа [как - (1) (2)] Та този министър казва: "Разкриваемостта е 30-35%, което също съвпада с европейските показатели. Ако някой ви говори, че те разкриват 60 и повече процента от престъпленията, значи ви лъже"

Значи нашите херои малко са поизлъгали. И без грузинския министър си го знаем. Всеки като погледне себе си, роднините, съседите и колегите - кой и какво е пострадал, статистиката ще му се светне. И не само статистиката. Ще му се светне, че в районното полицейско управление НЕ СЕ занимават с престъпността [Не искам да живея така (настроение злобно)]. И дори да има свестни ченгета, системата на лъжовна отчетност ги премачква като валяк. Ако в срок от 30 дена след жалба не открият извършител или поне заподозрян, молят жалващия се гражданин да се откаже от жалбата си; или го отказват от негово име. Причината - трябва да отчитат процент разкриваемост, защото иначе жална им майка. Като откажеш жалващия се от жалбата му - повишава се процентът разкриваемост.. УТОЧНЕНИЕ: В един форум ме критикуваха, че нямало такова отказване от жалба, пояснявам - след като мине срокът молят те да напишеш, че нямаш повече претенции. Или те написват, (че жалващият се няма повече претенции.

По същата причина масово не се приемат жалби и не се завеждат полицейски производства за разбито мазе, откраднат мобилен и подобни "дреболии". Всеки знае, че за "нашата милиция", която ни пази, това не са престъпления.

Но основната лъжа на МВР е във формулировката на самото понятие "разкриваемост". Всяка преписка, приключена с предаване в прокуратурата, я броят за разкрито престъпление. Огромната част от тези преписки даже не стигат до дело, а от малката останала част - се продънват като кухи хелоуински тикви. Защото милиционерите хал хабер си нямат от процесуално право, респ. от това що представлява омразното им понятие "годно за пред съд съд доказателство". В Магнаурската школа в Симеоново (откъдето са масата меверейски кадри) и в ПУЦ-а на ВИФ за учители по физическо (откъдето е самиот министър) не губят времето на студентите си да учат такива излишности.

По принцип в цялата система на националната сигурност правото е вид излишност. Лукс некъф. За префърцунени. Което е видно от  публичния отчет на прословутата ДАНС - дето по думите на придворния на всички дворове социолог Андрей Райчев, била българското ФБР. Та въпросното бг-ФБР за 2011 г. отчита, че "при 100 преписки през 2011 г., има 32 досъдебни производства, от които са приключили 13, от тях 5 са с обвинителен акт. Има 19,които продължават да се разследват". Мерсим и на туй! 

Щото от МВР-то и това не казват - колко са общо преписките и колко общо досъдебните производства. Но не можем да не отбележим хероичното ДАНС-ово мълчание относно числото на завършилите с осъдителна присъда преписки от "огромния"  брой 5, стигнали до обвинение..


Щото може да не сме учили пожарникарство в Магнаурската школа, ама все ни се стру,ва, че броят осъдителни присъди е важен, да не кажем най-важен критерий за качеството на полицейската работа. И на ония мъже в черно от ДАНС също.

Българските медии - Свободни, но не независими, пропити от клиентелизъм и непрофесионализъм, рупор на политици и олигарси, а отчасти и корумпирани

Поведението на медиите около последната издънка на МВР ме вдъхнови да напиша материал за падението и мерзостите на родната журналистика, който да публикувам тук, но да не съдържа само субективните ми оценки. Сериозният проблем  при такъв подход е, че фактите и събитията от медийното задкулисие са много малко, да не кажа никак известни на широката публика - защото медиите премълчават всичко нелицеприятно и критично по свой адрес, независимо дали е от популярни сайтове като Afera.bg и E-vestnik.com, или от Асоциацията на европейските журналисти. Затова преди да пусна моята статия, ще публикувам няколко "неудобни" за бг медиите публикации - да създам контекст.

Български недъзи

Свободни, но не независими, пропити от клиентелизъм и непрофесионализъм, рупор на политици и олигарси, а отчасти и корумпирани: такива са медиите в България според Матиас Барнер от германската фондация "Конрад Аденауер".

Един доста странен метод за проучване на свободата на медиите в България е направил явно голямо впечатление на Матиас Барнер. Германецът е ръководител на медийната програма за Югоизточна Европа на фондация "Конрад Аденауер" със седалище в София. Става дума за писмото, изпратено от премиера Бойко Борисов до главните редактори и шефове на най-влиятелните медии в страната, в което ги питаше дали не се чувстват изложени на правителствен натиск в работата си.

"Единодушието на отговорите (че никога не е имало натиск) несъмнено е повод да се постави под въпрос честността на тези реакции", коментира Барнер, който смята, че въпросният метод е "симптоматичен за ситуацията на медиите в Югоизточна Европа и особено за отношението им към политиката и властимащите.

И журналистите са виновни

Авторът смята, че през последните години отрицателните тенденции в  журналистиката се засилват. Налице са лошо качество на журналистическия продукт, слабости в професионалното обучение на журналистите, разминаване между медийно право и медийна реалност, принуда и административни вмешателства от страна на държавната власт, политически и икономически зависимости, както и смесването на частно с държавно.

"Тези отрицателни тенденции са повод за загриженост, защото след влизането на България и Румъния в ЕС, медийната ситуация в двете страни изобщо не върви към подобряване", констатира Барнер и търси корените на проблема в "преетикетирането на старите елити" - т.е. превръщането на висши партийни функционери и служители на службите за сигурност в "частници", приватизирали и медии.

Подобно развитие е опасно особено в медийната сфера, защото нарушава демократизиращата роля на медиите като "Четвърта власт". Анализът проследява и проблематичните чуждестранни инвестиции в региона, например на ВАЦ в България, където, както пише Барнер: "Мениджмънтът беше модерен, но журналистическото качество остана на по-ниско ниво. Булевардният стил доминираше все повече, в редакциите бяха ангажирани някои доста съмнителни от професионална гледна точка кадри, а трайна стратегия за обучение на младите журналисти така и нямаше".

Той обаче смята, че анализът би бил едностранчив, ако търси вината за тази ситуация единствено у политиците и олигарсите. Съществена част от проблемите са породени от самите журналисти: от "професионалната им слабост, от непоследователното спазване на етични стандарти, та чак до наличието на корупция сред тях", пише той.

Къде е смисленият анализ?

Според Барнер особено проблематичен е начинът, по който медиите отразяват политическите събития: "Медиите в Югоизточна Европа често пъти само възпроизвеждат казаното от политиците, вместо да анализират и да задават критични въпроси." Това се дължи както на слабата журналистическа подготовка, така и на факта, че много собственици на медии предпочитат да вземат на работа съвсем млади, неопитни хора, които са по-лесно манипулируеми и готови на подчинение, смята той.

В резултат на всичко това медиите създават примитивна информационна култура на обществото. На свой ред пък много от хората в региона възприемат медиите като част от политическата класа, а не като независима инстанция, на която може да се има доверие.

Преодоляването на тези проблеми, според Барнер, зависи от това колко бързо медиите ще съумеят да се разделят с клиентелизма и непрозрачните структури на собственост, доколко ще успеят да се отърсят от опекунството на олгарсите и да поемат истинската си роля на "пазачи" на демокрацията и информационен източник за обществеността. "Нужно е и журналистите по-самокритично да се отнасят към собствените си слабости, вместо да сочат укорително с пръст към другите или да воюват помежду си. Само така медиите постепенно могат да спечелят ново доверие", заключава Матиас Барнер.

Дойче Веле

Предишни публикации от серията "Слугинските медии"

Журналистите оценяват бг медиите като слугински
Цветанов е последовател на Гьобелс, медиите - негови хрисими ученици
Как да "сготвиш" журналист

Други публикации по темата

Криза в премиерското реалити шоу
Краси Гергов срещу Кеворкян = дяволът срещу сатаната
За медийната и политологико-социологическата прислуга, дето се изненадва от Бойко
"Президент на Ръ Бъ"
Случаят "Коритаров" - аларма, която никой не чува
Казах ли, че са паплач?
Изгорелите 14 войничета и кървавото хоро на Виденов
Как пишех сценариите на Гарелов (признание на един зомбиращ пиар)
Как Тошо Тошев обезглави "Поглед"
Тошо Тошев пак се изсра върху вентилатора
Вестникар ли?
"Труп"-ният дъх на българската журналистика

Песента на Андрей Макаревич за Путин

Андрей Макаревич от култовата «Машина времени» изпя вдъхновено за Путин. Някога в теритеорията бг имаше фенове на руския рок, за тях пускам:

[видео]

[край на видеото]

Андрей Макаревич

Наш путь к вершинам(к нам в Холуёво приезжает Путин)

Наш путь к вершинам бесконечно труден:
То лбом об стену, то наоборот.
К нам в Холуёво приезжает Путин,
Чтобы увидеть как живёт народ.

Народ в ключе такого поворота
Поднялся на великие дела,
И церковь поменяла план работы,
И исполком забил в колокола.

ЖелДорВокзал достроили мгновенно,
В буфете понаставили всего,
Бармена заменили на бармена
С погонами майора ФСО.

Бомжей свезли на нары у пар*ши,
С центральных улиц выгребли навоз,
Всех школьников одели в форму «наших», —
На всякий случай, вдруг задаст вопрос…

По городу натыканы знамёна,
Проверен дым над каждою трубой,
И вся трава покрашена в зелёный,
А небо — в безмятежно голубой.

Всю ночь «менты» решали оргвопросы,
Друг другу наступая на мозоль,
И до крови дрались «единороссы»:
Кому встречать и подносить хлеб-соль.

Кому смешно, а вышло не до смеха, —
Элита на перроне собралась,
Вот только Путин так и не приехал,
А жизнь уже почти что задалась…

Я работаю в Единой России (Песня Путина) выборы 2012

[видео]

[край на видеото]

Вася Обломов - Путин, иди на Хуй!!!.

[видео]

[край на видеото]

И моето мнение за Юлияна Плевнелиева

@yumito - съпругата на президента Юлияна в Twitter

Тонкости русского мата или загадки на руското сквернословие

От декемврийските руски събития - дали е революция? ще видим - забелязах повишено посещение на малкото руски неказионни сайтове, на блоговете и форумите. Опасявам се, че на значима част от четящите ги им се губи сериозна част от смисъла поради непознаването на съвременния руски, който още не е отразен в учебниците, а изобилства като езикова норма в рунета. Например използването на нецензурна лексика е прието за нормално и сред културния елит. Драстичен - за българите, пример: Известната писателка Татяна Толстая има блог в Livejournal (най-популярната сред руснаците блогплатформа) И на въпроса "Вярно ли е че синът ви Артьом Лебедев (известен дизайнер и фигура в рунета)) псува?", който й задават в блога,  отговаря - и след това цитира отговора си в интервю за медия "Тема? Матом? Ни хуя себе!"  Значи казва "Тьома? Да псува? Ни хуя себе" Последното изречение не мога да го преведа адекватно - българското сквернословие е несравнимо с руското по богатство смислово. Тънкостите на руското скваернословие са твърде объркващи и за илюстрация на това богатство и своего рода тест са следващите въпросчета (по-нататък ще пусна сериозен пост на тема "русский мат или руското сквернословие"):

Изпит по руски за чужденци: 

Класирайте според повишаването на качеството "добре" (от "най-лошо" до най-добро"):

заебись

пиздец

хуево

охуительно

пиздато

невъебенно

* * *

Как объяснить иностранцу выражения:
"охуенно пиздато" и "хуевый пиздец" и различия между ними?
- Нафиг объяснять различия? Научи произносить, по интонации всё ясно.. 

 * * * 

 Как объяснить иностранцу, что "хуево" - это плохо, а "охуительно"

- наоборот? Или что "пиздато" - это хорошо, а вот "пиздец" - ужасно,

плохо? А как объяснить что фраза "Ты охуел?" означает "Твои 

действия не правильные". Или вот, например, "заебал" - это плохо,

а "заебись" - очень даже хорошо, но не так, как "охуительно". 

"Охуительно" все равно лучше. На простой, казалось бы, вопрос

"Зарплату подняли?" ответ "Хуй там" иностранцу не понятен,

и больших трудов стоит объяснить ему, почему это словосочетание

означает "нет".

Юлияна Плевнелиева може да бъде скрит коз на президента

На вниманиоето на пиарите на Тиквата и Плевнелиев:

Не бързайте да се цупите, че Юлияна Плевнелиева ни се води, ни се кара. Помислете от друга гледна точка: Ащо гербавите започнат да се сриват, та сриват в очите на общественото мнение и вие, драги пиари, трябва да противодействате.Не можете да пречупите тренда, знаете го - при характера на бг медиите. Но можете да го оглавите. Стига, разбира се, вашият Павиан да разбере, че е хубаво да се дръпне назад и да остави работливото послушно момче да пере и изстисква пешкира му. Как най-добре да направи тази стъпка? Ами като момчето каже, и Павиана потвърди, че момчето винаги е било против тези тези "някои недостатъци" на гербавите, което се вижда от туитовете на жена му. И момчето смело да признае на мадам В., че винаги е бил против..., абе против квото трябва, против това е бил.

Тъй че, госпожо Румяна Бъчварова, като крепите имиджа на Бойко, не въртете номера на президентската госпожа, щото не се знае кога ще опрете до нея ;-)

За митрополитите, които не се каят, че са били ченгета

"Във връзка с изнесената информация от добилата популярност Комисия по досиетата, заявяваме, че във всяко свое действие сме се ръководили първо от интересите на родната ни Църква, отстоявали сме нейното съществуване през годините на комунизма, защитавали сме правата си на духовници."

Това гласи изявление на Варненския и Великопреславски митрополит Кирил, Неврокопския митрополит Натанаил и Старозагорския митрополит Галактион, цитирано от агенция "Фокус".

"Дълбоко сме убедени, че макар и да сме обвинявани, че сме правили компромиси, сме избрали да отстояваме интересите и съществуването преди всичко на Църквата в нашата Родина и по този начин сме били полезни на вярващите православни християни, на държавата и народа ни", гласи обръщението им.

Допълват, че "ако някой от нас е прекрачил мярата в "сътрудничеството" и вместо жертва е бил причина да се принесат в жертви човешки съдби, е понесъл и носи своето покаяние като лично дело пред Бога".

 Dnevnik.bg, 27.01.2012

Имам въпрос, който мисля, че би го задал всеки искрено вярващ:


Ваши преосвещенства,

ако вярвахте в това, което казвате сега, имахте достатъчно време да го съобщите, без да се срамувате. Както направи Йосиф Американски. Фактът, че мълчахте, сочи, че нещо във вашето сътрудничество според вас е нередно. Пак повтарям - ако всичко бе редно от християнска гледна точка и от гледна точка на Светата ни православна църква, трябваше да огласите сътрудничеството си много по-рано.

Да го кажа още просто: Ако не ви е срам от това, което сте вършили, защо мълчахте за него докато институции извън вас не го огласиха?

Как да се оправи бардакът МВР. Грузинският опит. Част 2

В контекста на назрелия гноен цирей, наречен МВР, пускам статията на Николай Коварски "Ред по грузински. Как да създадем ефективна държава от нищото: грузинският опит за реформа на правоохранителните органи", публикувана в руския "Forbes"

Първата част --> Как да се оправи бардакът МВР. Грузинският опит

Ред по грузински

Как да създадем ефективна държава от нищото: грузинският опит за реформа на правоохранителните органи

Патрулът обикновено се състои от двама полицаи, но те постоянно се сменят, така че няма постоянни двойки. Ако полицай забележи, че партньорът му е извършил неприемлива постъпка или престъпление, той е длъжен да доложи. В противен случай го заплашва затвор, още повече, че колегата му може да се окаже поредната "подстава" на т.нар. Генерална инспекция - специално поделение в състава на МВР. В него работят около 100 човека, които всекидневно измислят рафинирани начини за ловене на "предателите" в системата, т.е. на хората от МВР, извличащи страничен доход от работата си, извършващи престъпления и правонарушения, търгуващи с нелегитимни силови услуги. "Подставите" могат да варират от "пияни" водачи, грубо нарушаващи правилата за движение по пътищата, а след това провокиращи патрулните към подкуп, до "бандити", работещи по сложни схемии за доставки на оръжие и наркотици. Инспекцията работи с "подстави" в борбата с коруцията и в други ведомства - от фалшиви "родители", искащи срещу рушвет да устроят чадото си в чужбински университет до ужкимски "купувачи" на вино менте.

В резултат на работата на Генералната инспекция държавният апарат непрекъснато и последователно се чисти от корупция. В първите години от реформата от МВР бяха уволнени или отидоха в затвора няколкостотин души. Сега по думите на министър Мерабашвили месечно арестуват или уволняват 2-3 служители.

Попитах един служител  на инспекцията не му ли е тежко да подвежда колеги, да ги провокира към престъпления, а след това да ги праща в затвора.

Той ми отвърна - "Аз прочиствам нашата система от предатели и се гордея с работата си". Крайният резултат е, че вече почти няма случаи на "покриване" на полицай-нарушител от началника или колегите му. Ако стане ясно, че някой върши престъпление, целият му екип започва да го разработва. В началото с подобно разработване наказваха цели поделения. Днес това не съществува. "Хората станаха нетърпими към подобно поведение на колегите си и ги осъждат", обяснява министърът.

Криминалната полиция се освободи от дейностите по предварителното следствие и дознание. Редът за започване и приключване на углавни дела е максимално опростен. Промени се и длъжностната структура - няма следователи, а няколко ранга детективи. МВР няма право да се занимава с икономически престъпления. Тази функция е предадена към специално звено в Министерството на финансите - финансова полиция.

Ликвидацията на професионалните престъпни босове

[Така превеждам руското понятие "воры в законе", може да не е перфектно, но не знам друго адекватно - бел.моя] Съвършено ме порази една особеност на реформата - практически пълната ликвидация на обширната и твърде влиятелна в миналото прослойка на професионалните престъпни босове. Грузинските босове са институция, формирана преди десетки години, чието влияние се простира далеч извън границите на републиката. Идвайки на власт, новото правителство веднага разработи ново антимафиотско законодателство, по-голямата част от което беше взаимствана от италианците и американците. Започна лов на професионалните престъпни босове, в резултат на който днес на територията на Грузия останаха около десетина такива. Те лежат в затворите. "Всички наши босове сега са или у вас [в Русия - бел.моя], или в Европа", обяснява Мерабишвили.

Организираната престъпност е сериозен елемент в обществения живот на всяка страна, още повече в страна с такъв особен манталитет като Грузия. Запитах министъра "Как се решихте? Това е опасно, сложно, а и грузинците винаги са се отнасяли към своите професионални престъпни босове с особен пиетет". Министърът ми отговори простичко "Не искахме да делим властта с никого".

С босовете работеха твърдо, понякога даже жестоко. "В някои случаи, особено когато ставаше дума за тези, които държаха общата престъпна каса, приемахме за възможно в случаи на съпротива да не ги залавяме живи", отбелязва министърът. Престъпният бос може да получи присъда само за това, че е бос - когато го признае или когато за това има свидетелски показания. Въведени са драконовски мерки срещу помагачество на босовете; за тези, които контролират общата престъпна каза; и просто за недонасяне за среща с тях.

В резултат на всички тези мерки, особено на разрушаването на солидната корупционно-професионална база на уличната престъпност, за няколко години броят на престъпленията, особено уличните и насилствените, намаля няколко пъти. Нивото на престъпността в Тбилиси е сравнимо с европейските градове с неособено висока престъпност. Разкриваемостта е 30-35%, което също съвпада с европейските показатели. "Ако някой ви говори, че те разкриват 60 и повече процента от престъпленията, значи ви лъже", казва министърът.

Едно от технически правилните решения на реформата е повсеместното поставяне на остъклените участъкови полицейски управления. В тези прозрачни помещения, за радост на гражданите, можещи с очите си да видят как работи полицията, се намират полицейските участъци.

МВР рязко съкрати хартиения документооборот. В системата функционира електронен оборот на дументите, което позволи качеството на работата да се повиши в пъти. "Не успяхме да цифровизираме само 5% от документите, свръхсекретните", обяснява министърът, "всичко останало е в полицейската мрежа, програмата разпределя документите по служителие, с възможност да се проследява как се изпълняват задачите, с норматив за времето на отговор и автоматично архивиране." ътрудноиците

Отделен въпрос е полицейската отчетност за престъпленията. Не я премахнаха, но престанаха да я смятат за основен критерий за работата на МВР и служителите му.

Много работа легна върху Генералната инспекция, нейните служители постоянно "подлагат на изпит" низовите поделения. Например като обикновени граждани идват в районното и искат да се заведе дело по дребни поводи, за които по-рано никой не би и разговарял, да кажем кражба на мобилен телефон. Отказът от възбуждане на дело заплашва полицая с углавна отговорност, да не говорим за уволнението и санкциите, затова броят на възбудените дела рязко се повиши. Но понеже броят на делата вече не е основен показател за работата, полицаите сами започнаха да работят по тях много по-активно.

Значителна част от функциите на министерството, особено свързаните с взаимоотношенията с гражданите е аутсорсната и комерсиализирана. Функции като издаването на свидетелство за правоуправление, на регистрационни документи за автомобилите, техническите прегледи са прехвърлени към Сервизната агенция на МВР и са подчинени на твърд регламент (включително и в сроковете). За освобождаване на автомобил от митницата, техническият му преглед и издаването на документи и номер нормативът е 20 минути.

В миналото останаха "тузарските" автомобилни номера, буркани имат само няколко правителствени автомобила. Номерата се получават от компютър. При това срещу заплащане можеш да поръчаш всякакъв номер, стига да е уникален и да съдържа които и да е 7 символа. Няколкото опита за издаване на "тузарски" номера на избрани бяха осуетени твърдо - включително с уволнение на въпросните служители и шефове на съответните отделения. Също така под страх от уволнение е забранено чиновниците да бъдат обслужвани по специален ред. Лично наблюдавах как на опашката за номер стои заместник генералният прокурор на републиката.

Благодарение на новата система за регистрация двама души от различни градове могат, без да се срещат, да осъществят покупко-продажба - сделката се извършва чрез терминалите на Сервизната агенция.

Когато се реформираше системата на КАТ, мнозина се опасяваха, че тя ще доведе до нарастване на автомобилните кражби (една от основните сфери на престъпния бизнес). Но в същото време МВР започна и борбата си с организираната престъпност, за която писах по-горе, специално акцентирайки върху автомобилните кражби. Миналата година в Тбилиси бяха откраднати... 0 (нула) автомобила.

Как да се оправи бардакът МВР. Грузинският опит. Част 2

В контекста на назрелия гноен цирей, наречен МВР, пускам статията на Николай Коварски "Ред по грузински. Как да създадем ефективна държава от нищото: грузинският опит за реформа на правоохранителните органи", публикувана в руския "Forbes"

Първата част --> Как да се оправи бардакът МВР. Грузинският опит

Ред по грузински

Как да създадем ефективна държава от нищото: грузинският опит за реформа на правоохранителните органи

Патрулът обикновено се състои от двама полицаи, но те постоянно се сменят, така че няма постоянни двойки. Ако полицай забележи, че партньорът му е извършил неприемлива постъпка или престъпление, той е длъжен да доложи. В противен случай го заплашва затвор, още повече, че колегата му може да се окаже поредната "подстава" на т.нар. Генерална инспекция - специално поделение в състава на МВР. В него работят около 100 човека, които всекидневно измислят рафинирани начини за ловене на "предателите" в системата, т.е. на хората от МВР, извличащи страничен доход от работата си, извършващи престъпления и правонарушения, търгуващи с нелегитимни силови услуги. "Подставите" могат да варират от "пияни" водачи, грубо нарушаващи правилата за движение по пътищата, а след това провокиращи патрулните към подкуп, до "бандити", работещи по сложни схемии за доставки на оръжие и наркотици. Инспекцията работи с "подстави" в борбата с коруцията и в други ведомства - от фалшиви "родители", искащи срещу рушвет да устроят чадото си в чужбински университет до ужкимски "купувачи" на вино менте.

В резултат на работата на Генералната инспекция държавният апарат непрекъснато и последователно се чисти от корупция. В първите години от реформата от МВР бяха уволнени или отидоха в затвора няколкостотин души. Сега по думите на министър Мерабашвили месечно арестуват или уволняват 2-3 служители.

Попитах един служител  на инспекцията не му ли е тежко да подвежда колеги, да ги провокира към престъпления, а след това да ги праща в затвора.

Той ми отвърна - "Аз прочиствам нашата система от предатели и се гордея с работата си". Крайният резултат е, че вече почти няма случаи на "покриване" на полицай-нарушител от началника или колегите му. Ако стане ясно, че някой върши престъпление, целият му екип започва да го разработва. В началото с подобно разработване наказваха цели поделения. Днес това не съществува. "Хората станаха нетърпими към подобно поведение на колегите си и ги осъждат", обяснява министърът.

Криминалната полиция се освободи от дейностите по предварителното следствие и дознание. Редът за започване и приключване на углавни дела е максимално опростен. Промени се и длъжностната структура - няма следователи, а няколко ранга детективи. МВР няма право да се занимава с икономически престъпления. Тази функция е предадена към специално звено в Министерството на финансите - финансова полиция.

Ликвидацията на професионалните престъпни босове

[Така превеждам руското понятие "воры в законе", може да не е перфектно, но не знам друго адекватно - бел.моя] Съвършено ме порази една особеност на реформата - практически пълната ликвидация на обширната и твърде влиятелна в миналото прослойка на професионалните престъпни босове. Грузинските босове са институция, формирана преди десетки години, чието влияние се простира далеч извън границите на републиката. Идвайки на власт, новото правителство веднага разработи ново антимафиотско законодателство, по-голямата част от което беше взаимствана от италианците и американците. Започна лов на професионалните престъпни босове, в резултат на който днес на територията на Грузия останаха около десетина такива. Те лежат в затворите. "Всички наши босове сега са или у вас [в Русия - бел.моя], или в Европа", обяснява Мерабишвили.

Организираната престъпност е сериозен елемент в обществения живот на всяка страна, още повече в страна с такъв особен манталитет като Грузия. Запитах министъра "Как се решихте? Това е опасно, сложно, а и грузинците винаги са се отнасяли към своите професионални престъпни босове с особен пиетет". Министърът ми отговори простичко "Не искахме да делим властта с никого".

С босовете работеха твърдо, понякога даже жестоко. "В някои случаи, особено когато ставаше дума за тези, които държаха общата престъпна каса, приемахме за възможно в случаи на съпротива да не ги залавяме живи", отбелязва министърът. Престъпният бос може да получи присъда само за това, че е бос - когато го признае или когато за това има свидетелски показания. Въведени са драконовски мерки срещу помагачество на босовете; за тези, които контролират общата престъпна каза; и просто за недонасяне за среща с тях.

В резултат на всички тези мерки, особено на разрушаването на солидната корупционно-професионална база на уличната престъпност, за няколко години броят на престъпленията, особено уличните и насилствените, намаля няколко пъти. Нивото на престъпността в Тбилиси е сравнимо с европейските градове с неособено висока престъпност. Разкриваемостта е 30-35%, което също съвпада с европейските показатели. "Ако някой ви говори, че те разкриват 60 и повече процента от престъпленията, значи ви лъже", казва министърът.

Едно от технически правилните решения на реформата е повсеместното поставяне на остъклените участъкови полицейски управления. В тези прозрачни помещения, за радост на гражданите, можещи с очите си да видят как работи полицията, се намират полицейските участъци.

МВР рязко съкрати хартиения документооборот. В системата функционира електронен оборот на дументите, което позволи качеството на работата да се повиши в пъти. "Не успяхме да цифровизираме само 5% от документите, свръхсекретните", обяснява министърът, "всичко останало е в полицейската мрежа, програмата разпределя документите по служителие, с възможност да се проследява как се изпълняват задачите, с норматив за времето на отговор и автоматично архивиране." ътрудноиците

Отделен въпрос е полицейската отчетност за престъпленията. Не я премахнаха, но престанаха да я смятат за основен критерий за работата на МВР и служителите му.

Много работа легна върху Генералната инспекция, нейните служители постоянно "подлагат на изпит" низовите поделения. Например като обикновени граждани идват в районното и искат да се заведе дело по дребни поводи, за които по-рано никой не би и разговарял, да кажем кражба на мобилен телефон. Отказът от възбуждане на дело заплашва полицая с углавна отговорност, да не говорим за уволнението и санкциите, затова броят на възбудените дела рязко се повиши. Но понеже броят на делата вече не е основен показател за работата, полицаите сами започнаха да работят по тях много по-активно.

Значителна част от функциите на министерството, особено свързаните с взаимоотношенията с гражданите е аутсорсната и комерсиализирана. Функции като издаването на свидетелство за правоуправление, на регистрационни документи за автомобилите, техническите прегледи са прехвърлени към Сервизната агенция на МВР и са подчинени на твърд регламент (включително и в сроковете). За освобождаване на автомобил от митницата, техническият му преглед и издаването на документи и номер нормативът е 20 минути.

В миналото останаха "тузарските" автомобилни номера, буркани имат само няколко правителствени автомобила. Номерата се получават от компютър. При това срещу заплащане можеш да поръчаш всякакъв номер, стига да е уникален и да съдържа които и да е 7 символа. Няколкото опита за издаване на "тузарски" номера на избрани бяха осуетени твърдо - включително с уволнение на въпросните служители и шефове на съответните отделения. Също така под страх от уволнение е забранено чиновниците да бъдат обслужвани по специален ред. Лично наблюдавах как на опашката за номер стои заместник генералният прокурор на републиката.

Благодарение на новата система за регистрация двама души от различни градове могат, без да се срещат, да осъществят покупко-продажба - сделката се извършва чрез терминалите на Сервизната агенция.

Когато се реформираше системата на КАТ, мнозина се опасяваха, че тя ще доведе до нарастване на автомобилните кражби (една от основните сфери на престъпния бизнес). Но в същото време МВР започна и борбата си с организираната престъпност, за която писах по-горе, специално акцентирайки върху автомобилните кражби. Миналата година в Тбилиси бяха откраднати... 0 (нула) автомобила.

Цветан Цветанов дава знак, че е договорено сриването на Бойко Борисов с гръм и трясък

Граждански комитет срещу случаите на насилие над българските граждани ще бъде учреден след случая с ареста на семейство Начкови в Мировяне. Това обявиха днес на пресконференция семейство Начкови и Ангел Гаджев, който се представи като общественик. Те призоваха всички, които са пострадали от полицейско насилие, да се присъединят към комитета.

Готовност да се включи в инициативния комитет изрази и Николай Велков. Името му нашумя, след като през февруари 2010 г. бе задържан по подозрение за участие в престъпната група "Октопод".

 Дневник.бг, 24 януари 2012

Не е случайно и че пак днес, 24 януари 2012 Цветан Цветанов за втори път атакува съдия Маргарита Попова. Въпреки че тя аргументирано опроверга клеветите му, въпреки, че трима авторитетни в колегията и обществото съдии я подкрепиха и апелираха към главния прокурор да озапти физкултурника.

 Да се върнем малко назад във времето:

Арестуваният Николай Велков става известен като шеф на компанията "Фининвест". Тя  е представител на 10 чуждестранни фирми, повечето от които с офшорна регистрация, които купуват Корпоративна търговска банка през 2000 г. Сделката е осъществена при условията на пълна конфиденциалност. "Фининвест" обаче е приемник на едно друго популярно дружество, което се свързва със скандалната наркоафера "Опицвет" -“Юнона монета". По време на разследването през 1998 г. на заловените 330 кила готов амфетамини плюс 666 субстанция става ясно, че лабораторията на Кристиян Младенов и химика Валери Величков е финансирана от "Юнона монета". Това влиза и в обвинителния акт на прокурора по делото Маргарита Попова - сега правосъден министър. Тогава Попова защитава тезата, че "Юнона монета" е била звено във верига за пране на пари, част от която е била и фабриката в Опицвет. Николай Велков, който по онова време е управител на "Юнона монета", също е призован като свидетел по делото, но връзката между пазарджишката финансова къща и фабриката за дрога така и не се доказва в съда. 

в."Стандарт", 12 януари 2010

 

Ангел Гаджев: Въпросът за шистовия газ е национален проблем и като такъв няма да бъде забравен от Алексей Петров, когато той стане президент... Ние работим екипно и заявихме, че 22 годишния партиен модел на управление е погрешен и искаме да принудим партиите да отстъпят на гражданите възможността да поемат управлението на държавата. Партиите са най-голямото зло за този 22 годишен период...

Гласът на обществото news359

Значи Бойко го предупреждават сериозно тия, дето му дърпат конците. Аргументи:

За Николай Велков се знае, чe e Алексеев, но излизането на втори тракторов човек под прожекторите значи, че целта е да се демонстрира, че на Трактора не му пука. Че зад него голяма сила.


Бате Бойко явно не знае това. Ако знаеше, нямаше да се репчи за оставки. Обаче Цецо го знае - иначе нямаше нагло да се изЦвъка на главата на вожда си.

Готви се издалеко (след около две години) поредна "радикална" смяна и нов спасител. Сега се дава тон да започнат народните недоволствата от Бойко, които ще ескалират следващите 2 години. Както при Костов, при царя, при Станишев.

Николай Велков е брънка в амфетаминовия  бизнес. Амфетаминовото производство и трафик за Близкия изток е под надзора на ДЕА Ангел Гаджев е закачен с  газовия бизнес (антишистовите протести бяха в интерес на "Газпром").

ДЕА е американската Агенция за борба с наркотиците. "Газпром" е проводник на руската геополитика. Явно Големите ни братя са се разбрали, че на територия ще има нов политически проект. Насочен към окончателно ликвидиране на партийната система. Както се разбраха през 2001 г. царят да започне подриването й.

 

Журналистите оценяват бг медиите като слугински

Поведението на медиите около последната издънка на МВР ме вдъхнови да напиша материал за падението и мерзостите на родната журналистика, който да публикувам тук, но да не съдържа само субективните ми оценки. Сериозният проблем  при такъв подход е, че фактите и събитията от медийното задкулисие са много малко, да не кажа никак известни на широката публика - защото медиите премълчават всичко нелицеприятно и критично по свой адрес, независимо дали е от популярни сайтове като Afera.bg и E-vestnik.com, или от Асоциацията на европейските журналисти. Затова преди да пусна моята статия, ще публикувам няколко "неудобни" за бг медиите публикации - да създам контекст.

Журналисти пишат двойка на свободата на словото в България

October 19, 2011

Filled under Дейности, За медиите, Какво ново, От АЕЖ-България, Свобода на медиите

Прочитания: 999
Двойка по петобалната система е средната оценка, която получава свободата на словото в България от журналистите, попълнили анкетата на Асоциацията на европейските журналисти-България (АЕЖ-България). Помолени да оценят по петобалната система (5 – отлична; 4 – добра; 3 – задоволителна; 2 – лоша; 1 – много лоша) степента на свобода на словото в страната, 48 от общо 113 участници посочват оценка две.

Средноаритметичната стойност на всички отговори отново е най-близка до тази цифра – 2,42. Едва четирима колеги определят свободата на словото като отлична, а с един повече са тези, които смятат, че тя е добра. Според 41 свободата на словото е на задоволително ниво, а 15 я оценяват като много лоша.

Анкетата на АЕЖ-България беше проведена онлайн в периода август-септември сред журналисти, работещи в печатни медии, радио, телевизия, интернет, на свободна практика и блогъри.

Анкетата беше разпространена с преки мейли до журналисти от цялата страна, както и чрез средствата за масово осведомяване. Въпреки това мнението си основно са дали тези, които работят в София. Профилът на журналистите, взели участие в анкетата е : работещи в София (95 от участвалите), в печатни медии (65), от медии, които са частна собственост (94).
Интересен резултат от анкетата е, че именно журналистите от София оценяват свободата на словото като лоша, докато участниците от останалите градове и поставят оценка – задоволителна.

Политическият натиск остава основен проблем в работата на журналистите, според самите тях. Общо 58 от 113-тимата, попълнили анкетата, посочват този тип пречка при свободното си изразяване.

Икономически натиск в работата си са посочели 28 участници, същият брой са посочили, че не им е оказван никакъв натиск, друг вид натиск са посочили – 22, останалите не са пожелали да отговорят.

Според 57 от журналистите, медията, в която работят е подложена на политически натиск, 45 от тях твърдят, че медията им е подложена на икономически натиск, само 12 заявяват, че няма никакъв натиск (останалите посочват друг вид или не желаят да отговорят) *.
На въпроса допускат ли се без ограничения критики срещу рекламодателите на медиите, 30 участници са отговорили положително, според 34 по-скоро не се допускат, докато 23 твърдят, че това е недопустимо в техните медии.

Преки свидетели на посегателства срещу свободата на словото са ставали 82 от участниците в анкетата.

Анкетата бе анонимна, но при желание журналистите можеха да участват с имената си. Показателен е фактът, че едва 12 от участниците (9 от които жени) са имали смелостта да посочат името си.

В полето за свободни коментари за свободата на словото и конкретни случаи на посегателства, са се включили 22-ма журналисти. Преобладават случаите за икономически натиск от рекламодатели и политически натиск с обаждания на политици на главните редактори. Двама от участниците са разказали за уволненията им след излъчване/отпечатване на материал, засягащ икономически или политически интереси. В единия случай става дума за журналист с високи постижения в ресора си, заради които е бил отличаван многократно с международни награди.

Няколко цитата от коментарите на журналистите в анкетата (не публикуваме целите текстове поради опасения за разкриване самоличността на участвалите журналисти):

За икономическия натиск:

...сега икономическата зависимост на частните медии влияе пряко върху работата на журналистите, както и обвързаността на собствениците на медии с икономически групировки и компании…

…тясно обвързване на публикациите в много медии с факта дали определени фирми рекламират в тях…

Пишат се предимно платени статии…

….Спирането на публицистично предаване по една от националните ефирни телевизии след пряка намеса и заплахи за финансови санкции от фактическия собственик на банкова институция с интереси в туристическия бранш и зимните спортове…

Голяма зависимост от големи рекламодатели. Пример – срива на информационната система на мобилен оператор, засегнала над милион потребители, останала неотразена…

Повсеместният натиск, с който частна банка и инвеститор в зимните курорти се опитват да заглушат скандала около Банско…

Предаване не излъчва сигнали за нарушения на един от мобилните оператори, поради обвързаност с тях…

…натиск от страна на компания-рекламодател и заплаха, че рекламният договор ще бъде разтрогнат ако медията продължи да пише критични материали…

…вербален натиск от страна на силни икономически субекти върху ръководството на медията…

…получавал съм напътствия да пиша критични материали за компании и други институции, отказващи реклама в медията, или обекти на конфликт с работодателя…

За политическия натиск:

Наложена забрана за задаване на въпроси към министри ….

…високата проводимост на компромати през медиите.

…преки телефонни обаждания от висши държавни служители с указания кои новини да намерят и кои да не намерят място в изданието и как да бъдат подредени.

…чрез гневни обаждания по телефона до издателите или главния редактор от страна на засегнати министри…

Натиск върху полицая, включително и медиен, разгласил практиките за даряване на МВР и списъците с облагодетелстваните дарители…

За медийна среда:

Медийна концентрация в ущърб на плурализма…

…няма орган в БГ, който да следи за свободата на словото…

…публикуват едностранчиви обвинения.

*Въпросите за вида натиск и вида на медията позволяват посочването на повече от един отговор

Резултати от анкетата

Общо попълнили анкетата – 113


1. Вие работите в:

В печатна медия – 65
В телевизия – 21
В радио -14
В интернет медия – 30
На свободна практика – 11
Като блогър – 7


2. Медията, в която работите е:

Частна 94
Държавна 8
Друг вид 11


3. Вие работите в:

Столицата- 95
Град с население над 100 000 души- 9
Град с население под 100 000 души – 6
Другаде в България – 0
Чужбина – 3


4. Смятате ли, че сте били обект на неправомерен натиск в работата си като журналист?

Да, оказван ми е натиск, мотивиран от политически интереси – 58
Да, оказван ми е натиск, мотивиран от икономически интереси – 28
Да, оказван ми е натиск, мотивиран от други интереси – 22 (уточнете, ако желаете, в полето за коментари)
Не, не ми е оказван натиск – 28
Не желая да отговоря -7


5. Смятате ли, че медията, в която работите, е подложена на натиск?

Да, подложена е на политически натиск- 57
Да, подложена е на икономически натиск – 45
Да, подложена е на друг вид натиск – 19 (уточнете, ако желаете, в полето за коментари)
Не, не е подложена на натиск – 12
Не желая да отговоря – 6


6. Допускат ли се във вашата медия материали, съдържащи критики по адрес на рекламодатели и други финансови спомоществуватели?

Да, без ограничения- 30
Да, но по изключение – 20
По-скоро не – 34
Не, в никакъв случай – 23
Без отговор – 6


7. Как бихте оценили по петобалната система свободата на словото в България?

Отлична -4
Добра – 5
Задоволителна – 41
Лоша- 48
Много лоша – 15


8. Ставали ли сте пряк свидетел на посегателства върху свободата на словото?

Да, ставал съм. (уточнете, ако желаете, в полето за коментари) – 82
Не, не съм – 25

Не желая да отговоря – 7

9. Средна оценка на свободата на медиите според местожителство и вид медия:

Столицата	Провинцията	Чужбина
Лоша	Задоволителна	Задоволителна

В печатна медия.	В телевизия	В радио	В интернет медия.	На свободна практика.	Като блогър.
задоволителна	лоша	лоша	лоша	лоша	лоша

Асоциация на европейските журналисти – България

Предишни публикации по темата:

Цветанов е последовател на Гьобелс, медиите - негови хрисими ученици
Как да "сготвиш" журналист

Други публикации по темата:

Криза в премиерското реалити шоу

Краси Гергов срещу Кеворкян = дяволът срещу сатаната

За медийната и политологико-социологическата прислуга, дето се изненадва от Бойко

"Президент на Ръ Бъ"

Случаят "Коритаров" - аларма, която никой не чува

Казах ли, че са паплач?

Изгорелите 14 войничета и кървавото хоро на Виденов

Как пишех сценариите на Гарелов (признание на един зомбиращ пиар)

Как Тошо Тошев обезглави "Поглед"

Тошо Тошев пак се изсра върху вентилатора

Вестникар ли?

"Труп"-ният дъх на българската журналистика

Цветанов е последовател на Гьобелс, медиите - негови хрисими ученици

Поведението на медиите около последната издънка на МВР ме вдъхнови да напиша материал за падението и мерзостите на родната журналистика, който да публикувам тук, но да не съдържа само субективните ми оценки. Сериозният проблем  при такъв подход е, че фактите и събитията от медийното задкулисие са много малко, да не кажа никак известни на широката публика - защото медиите премълчават всичко нелицеприятно и критично по свой адрес, независимо дали е от популярни сайтове като Afera.bg и E-vestnik.com, или от Асоциацията на европейските журналисти. Затова преди да пусна моята статия, ще публикувам няколко "неудобни" за бг медиите публикации - да създам контекст.

Маргарита Михнева: Цветан Цветанов е наследник на Гьобелс!

Колкото и страшно да е сравнението, като министър на вътрешните работи Цветан Цветанов днес, в 21-ви век, е блестящ последовател на Гьобелс. А услужливите медии – негови хрисими ученици. Словото е опозиция. Но продължението на тази мисъл е по-важно – СЛОВОТО Е ОПОЗИЦИЯ НА ВСЯКА ВЛАСТ! Опозицията е естествената територия, нормалността на журналистиката. Наместо да направят собствени журналистически разследвания, да изследват различни гледни точки, да задават различни неудобни въпроси на влъстта, днес медиите разчитат на „истината“, поднесена им на тепсия от самото МВР. Така е най-лесно и безопасно. Преди медиите следваха победителите, сега следват МВР.

Практика е да се осветяват внезапните проблясъци в главата на Цветан Цветанов, който по традиция пуска „истината“ на парче. Като пуснеш телевизора – полицаи, психолози, психиатри, а и самият Цветан Цветанов огласяват своите гледни точки.

България не е психиатрия, та рано сутрин медицински специалисти да говорят от екрана. Родината ни е правова държава и е редно да чуем мненията на юристи, прокурори и авторитетни учени.

След убийството на Мирослава едно е ясно – всички разработки, които МВР направи досега, няма да издържат в съда. И пак ще чуем старата песен – „Ние ги хващаме, те ги пускат“! Не помните ли, че Цветан Цветанов обяви, че убийците са разкрити.

Детекторът на лъжата не е доказателствено следство в съда. Тогава защо толкова много ни занимават кой какво си е признал пред детектора? На всичкото отгоре, нито съдия, нито прокурор е присъствал на тези признания. С днешна дата самопризнанията на самоубилия се Стойчо Стоев – Чочо увисват, те не могат да бъдат никакво доказателство по бъдещото дело.

Тук няма никакво значение кой колко изстрела е чул, с белезници или без белезници е заведен на огледа обвиняемият, счупени ли са били пръстите му, както твърдят близките му, които са го погребали… Значимите въпроси тук са защо убийството или самоубийството е станало в 12.30 часа и то пред най-добрите специалисти от БОП, а два часа след това информацията стига до премиера?

Какво ли се е въртяло в главата на Цветанов през тези два часа и половина? Защо той е укрил този факт от началника си Бойко Борисов?

Не друг, а Цветанов на практика е сценаристът и режисьорът на това нелепо интервю, което премиерът даде за пържолките. Министър-председателят със зъби и нокти брани авторитета на Цветан Цветанов, а точно той крие информация от него и го хързулва по груб и нелеп начин.

Само храбрата Ани Заркова си позволи да извие самотен глас в медийното пространство и попита: „Защо случаят с Мирослава не бе определен като отвличане още от самото начало?“ Нали Цветан Цветанов ни уверяваше, че отвличанията са спрели?

Всеки ден жителита на Перник излизат на протести. Никъде не виждаме роднините на Мирослава. Те отказват да протестират. Благодарение на пълната каша, която забърка МВР днес послушните журналисти сътворяват все нови и нови серии на обиден сапунен сериал. Премиерът се извини с половин уста за пържолките. Но да чухте някой журналист да се извини за хилядите глупости, които се изписаха?

В нито една цивилизована страна споровете не се решават на страниците на вестника или сайта. За това си има съд. Той определя кой е виновен и кой – невинен. А съда, когато разполага с годни доказателства – съди, когато не – оправдава!

Кажете, какви годни доказателства представи МВР по случая „Николай Велков“? Защо Станимир Флоров се изцепи от екрана, че този път няма мърдане от съдебно преследване и то, забалажете – за измама! Съдът още на първа инстанция отхвърли събраните доказателства. Да сте чули Флоров да се извини?

Бившият военен министър Цонев бе обявен за „абсолютен престъпник“, а се оказа, че на втора инстанция „абсолютният престъпник“ печели делата.

24-годишният Юлиан Ковачки беше черпен с бира и водка от психолозите, след което си признал, пак пред детектора на лъжата, за палежа на 23 коли. Съдът категорично отхвърли признанията на Ковачки пред психолозите и го освободи.

МВР трябва да отгонори защо в полицията първо черпят, а после разпитват. Да сте чули за журналистическо разследване по случая Юлиян и извинение от психолозите?

Неколкократно бившият Главен прокурор Никола Филчев бе обявен за убиец – веднъж на ямболската адвокатка и втори път – на прокурора Николай Джамов. В публичното пространство се заговори и за психиатрична диагноза. Този факт бе огласяван както от полицаи, така и от журналисти. Защо главният прокурор Борис Велчев не се самосезира и отговорипублично на този въпрос. Каква е истината? Обществото трябва да разбере!

Лицата на организираната престъпност всяка вечер са на екрана. Хора без съд и присъда се обявяват за престъпници. Внушава се на обществото, че съдът трябва да ги осъди, непременно. МВР, а подир тях журналистите издават присъди. Журналисти хулят съда, издават присъди, категорични са в съдебните квалификации. Това в коя държава е допустимо? Това ли е свободата на словото?

Юридическите спорове се местят от съдебната зала на територията на медиите. Там, където е удобно да се защити властта и да се промиват мозъците на електората. Популярни журналисти сочат с пръст кой е престъпник и кой е мафиот. Няма ли да се сезира по този повод прокуратурата?

А после съдиите ще ги пратим на детектора на лъжата, за да разбере обществото истината ли казват или не!

Skandalno.net

Предишна публикация от поредицата:
Как да "сготвиш" журналист от ETRUD.TK