събота, 28 януари 2012 г.

Смъртта на пълния член. Реплика на Юлиан Попов в Дневник.бг


Реплика към Юлиан Попов, "Националното преселение от ЪТ към НА", Дневник,бг 28.01.2012. Текстът ми е писан и публикуван отдавна, но го поствам в контекста на дискусията втори път.


Смъртта на пълния член

Това не е новина, а констатация на процес, протекъл в последните 10-15 години и безвъзвратно завършил. Това, че не е издаден смъртен акт по надлежния ред, не значи, че въпросният член е жив и здрав.

Дискусия в един форум по повод реклама "Търсете бикът" ме накара да се замисля за неграмотността, но и отвъд нея. На практика вече не може да се срещне книга, вестник, субтитри на филм или надписи по телевизията, в които да не намериш нарушение на правилото за пълния и краткия член. За обявите отдавна сме претръпнали - "Магазина е затворен", "Ресторанта работи до 24 часа" дори не ги забелязваме.

Убедена съм, че ако се направи изследване на значителен брой неофициални текстове от Интернет (от форуми, мейлове и чатове), ще се потвърди отдавна известният факт, че поради правилото за пълния и краткия член практически 95% от българите са неграмотни. Казано инак, за 95% от българите правилото за пълен и кратък член е трудно за усвояване и прилагане.

И фактът, че езикови носители, които традиционно са базирани на книжовния език и са негови носители (книги, вестници, субтитри) по правило нарушават това правило, означава само едно - то е мъртво, усетът за него на пазителите му (коректори, редактори, автори) е умрял.

Лесно е да потърсим причините за това в последните 15 години - оттеглянето на държавата от поддръжката на културата, упадъка на българското образование, безхаберието на свободната преса, желанието на издателите да спестят пари за добри коректори..., сигурно още много неща могат да се изредят. И не че няма да са верни, но не са достатъчни като обяснение.

Проблемът с пълния и краткия член не само съществува преди 1989 г., той съществува откак през 19 век започва да се формира българският книжовен език и буни непрестанно езикови, литературни и политически страсти до 1944 г. Същината му е много проста - няма български говор/диалект, в който да съществува това правило. То е изкуствено съчинено - на синтактичен (квазипадежен) принцип - граматичният извършител на действието, т.е.
подлогът на изречението се членува с пълен член. Членува се този обект от мъжки род, който извършва действието от граматична гледна точка. Граматичният извършител невинаги съвпада с реалния или логическия. Как да се прецени кой е извършителят? Ами преценява се кое е действието и се пита кой го върши. Само с дребната подробност, че не е съществувал реален български говор/диалект, където това да е функционирало. Т.е., никога не е имало езикова среда, езикови носители на това мислене, на тая логика.

Първоначално това правило е установено още в практиката на Пловдивската и Търновската езикови школи преди Освобождението, а се свързва с една по-стара традиция, създадена от Неофит Рилски. Каравелов и Марин Дринов са запазили само пълния член, но след Освобождението в широката практика са разпространени и двете форми, характерни за различни говорни области. В края на 19 век има три държавни опити за реформи.

Комисията за езикова реформа от 1893 г. предлага механическо правило за разграничаването им (пълен член се употребява при безпредложни съчетания, независимо от синтактичната (квазипадежната) им функция, а кратък член — в предложни съчетания, например "столът падна", "донеса столът", но "седни на стола", "стани от стола").

Комисията от 1895 г., Ив. Вазов като просветен министър през 1898 г. и Тодор Иванчев като просветен министър през 1899 г. възприемат изкуственото синтактично възрожденско правило. Този правопис, наречен Иванчевски (също и Дриновско-Иванчевски), слага край на правописните спорове от последното десетилетие на 19 век.

След войните новата земеделска власт се заема решително да промени устоите на държавата, вкл. и правописа. През 1921 г. министърът на просветата Стоян Омарчевски от кабинета на Стамболийски, след допитване до малка комисия изтъкнати езиковеди, предприема опростяване на правописа. За употребата на пълен и кратък член при имената от мъжки род се въвежда фонетично (еуфонично, т.е. благозвучно) правило: пълен член пред думи, които започват с гласна (за избягване на хиатуса, т.е. зева), а кратък член пред думи, които започват със съгласна, например "човека дойде", "ловецът уби орела",
"българският език", "българския народ".

След преврата през 1923 г. е назначена незабавно нова правописна комисия, начело с проф. Любомир Милетич, по препоръка на която се възстановява синтактичното правило за употреба на пълния и краткия член в м. р., ед. ч., например "столът се обърна", но "подай ми стола", "седни на стола".

След преврата от през 1944 г. новата власт назначава голяма комисия от езиковеди и писатели и извършва правописна реформа със специална наредба-закон. Правописната комисия предлага да се употребяват свободно двете форми на члена в м. р., ед. ч. (пълен и кратък член). Министерският съвет обаче не приема това и запазва старото синтактично правило, доста трудно за прилагане.

Трудността идва от това, че граматичният извършител на действието невинаги съвпада с реалния или логическия и за да се види извършителят, трябва да се прецени кое е действието. В живите говори/диалекти никога и никъде не е имало такова правило и то не съществува в говоримия език, а само в писмения. Децата трябва да го усвояват изкуствено в училище, без да се базират на околната говорна среда. А като добавим и трудностите със
страдателния залог, става майка плаче. Да вземем изречението "Носът е счупен от камъка на пакостника" и да питаме едно дете кое е действието. Обзалагам се, че според повечето счупването е действието, но от граматична гледна точка действието е "е счупен". Ей ти пълно разминаване на граматичния извършител (носа) с логическия (камъка) и с реалния (пакостника). В случая граматичният извършител пък е и реалният потърпевш.

В кръга на шегата, казват че академиците държат на пълния член в езика ни само по политически причини. Например, за да се вижда, че македонскиОТ език има нещо доста общо с българския. И пак по логиката на шегата, понеже си оправихме проблемите с македонците (в основни линии), мисля, че спокойно вече можем да узаконим един реално съществуващ факт - синтактичното правило за употрбата на пълен и кратък член в мъжки род единствено число не съществува реално в българския книжовен език. Езикът е жива система, която се развива, а езиковите норми рано или късно се променят, съобразно с
развитието на реалния език. И след като не само огромната част от българите не са в състояние да го прилагат в лични текстове, но и в по-голямата част от официалните писмени текстове (книги и вестници) правилото не функционира, редно е да напишем смъртния му акт. По мое мнение най-добър е вариантът на комисията от 1944 г. - дублетност, т.е. свободна употреба и на двете форми.

12 коментара:

Trader каза...

Браво за статията. Игри

Марин каза...

+1
Всъщност пълният и краткият член в момента служат за различаване на високо образовани от по-малко образовани. Време е високо образованите да спрат да ползват граматиката за не граматически нужди и да се откажат от това правило. В пълният член има и патриархален момент - той важи само думи за мъжки род.

Анонимен каза...

"И след като не само огромната част от българите не са в състояние да го прилагат в лични текстове, но и в по-голямата част от официалните писмени текстове (книги и вестници) правилото не функционира, редно е да напишем смъртния му акт."

По тази логика да отменим и почти всички закони, тъй като българите не са в състояние да ги спазват, може направо и да ги избием (българите), защото и нормите на възпитание са на много високо ниво за интелекта и характера на нашего брата.

И какво му е толкова сложното! Ако се колебаеш дали в някоя дума да сложиш пълен или непълен член просто трябва да се опиташ да заместиш думата или с "той" или с "него". Ако приляга повече "той" - значи пълен член, ако "него"- непълен. Сложнотия голяма.

Bai Angel каза...

Демонстрация на "желязна логика". Учудвам се, че средностатистически "по-тъпи" народи използват далеч по
-сложни езици, където нашият именителен падеж е песен. А относно дублетната форма: сигурно пълният член е бил сложен и за тези, които са я приели, имайки предвид кои са били те - новите управници, излезли от кошарите и неуспели да завършат 4-ти клас. Поредната крачка към iStupiT-обществото.

Мировлад каза...

Според мен е напълно оабсудрно гледището, че "ако трябва да отменим официално пълния член, трябва да отменим почти всички закони" и т.н. Същото така смятам за напълно неадекватно, твърдението, че правилото било видите ли маркер, че носителят на езика е тъпанар и не разбира от какво има нужда, а пък Господ е пратил една върхушка снобовидни мъдреци да спасяват езика.

Българският (и всеки друг език) е рожба на носителите си и търпи непрестанно развитие. Да се додява на носителите, че не разумяват сложността на езика си, е все едно някой учен, дето изучава делфините, да почне да придиря на делфина как точно да издава звуците си за общение с другите делфини или да придава наклон на плавниците му, та да плува изискано и интелигентно.

Езиците еволюират, променят се, едни правила и конструкции отпадат, появяват се нови. Речниците и книжовната граматика не водят този процес, те само заснемат текущия състояние на езика. А специално пък пълният член е върхът на наглостта от страна на езиковите "разбирачи" -- да наложиш изкуствено в езика едно несъществуващо правило е като да се опиташ да вклиниш пластмасова измишльотина в тялото на делфина, за да задоволиш собствената си представа за грация на неговите движения.

Оплакването, че носителите изпростяват и съответният език а-ха ще умре, а хората ще е превърнат в скотове без намесата на старейшините се носи от векове. Още по времето на Шекспир е имало регистрирани такива. Това са измишльотини и е като вайкането на масата хора, които от някаква възраст нататък възраст, почват да се вайкат колко невъзпитани са "днешние млади", пък те на тая възраст какви са били.

Езикът се грижи сам за себе си.

Анонимен каза...

Чудесно ,!!! Мисля си. Езикът понася следствията от всичко това което се случва в икономически и културен план в страната .Той както и изкуството се нуждаят обаче от история. Именно тази хронологична зависимост позволява да се правят сравнения, а от там и изводи.Всеки може да ги изведе сам за себе си.Личното ми мнение е каквото повикало такова се обадило.Тоест чалгата, слави, бойко и Азис това е от което има нужда съвременника. Представете си да тормозите тези хора с пълен член намирам го за вулгарно.Това би означавало че всички чалга и хип хоп текстове са грешни. Смсите и писмата се пишат грешно.Новият ви познат пише грешно,рекламите,вестниците. Представете си каква каша Нямаме нужда от пълният член както и от стойностно изкуство. Дайте ни зрелище, хляб, тривиални копия на чуждестранна музика и псевдо-герой за да наричаме изпразнени от идея ефекти изкуство.Разбира се всичко това , да бъдем гъвкави да оцелеем , да се нагодим към този абсурд. Наречете ме сноб ако щете, но има някой правила създадени за да крепят устойте на културата свързвайки я естествено с паметта и . Канонът се създава именно в времена като тези . Ограничаващ твореца неспособен да го осъзнае ,но и извеждащ профана от тъмнината сочейки му пътя към познание.Според мен се прави от мухата слон .Понеже образованите хора така или иначе ще изчезнат с времето.Няма смисъл да ги убеждаваме, че книгите които четат са написани с архаична за времето форма наречена пълен член .Те това го знаят. Благодаря за вниманието на аудиторията в този блог и на неговият автор за възможността да се разгърне мнение по темата .

Мировлад каза...

Там е работата, че пълният член не е "стойностно изкуство"; корелацията с интелигентността е само повърхностна (кой е овладял правилото, кой има желание да го прилага и т.н.) и не е по съшество. Въпросът за изкуствеността на това конкретно правило, неговата неадекватност (още с пръкването му), липсата му на връзка с реалността, неговата нецелесъобразност и нежизнеспособност е съвсем отделен.

Анонимен каза...

По силата на същата тази чалгарска логика, дайте да отпаднат и главните букви ... Така де, "в живия говор" на кой му пука за главни и малки букви? Тогава за какво са ни и в писмената реч?

А, и още: запетайките също бая тормозят нашенеца .... Да отпаднат! Изобщо пунктуацията да отпадне! Като нашенецът си пие ракийката и бистри политиката в селската кръчма, кво начение има къде има и къде няма запетая? А и на кой му пука?

Мировлад каза...

Това, че едно правило е сложно и изисква интелигентност за разбиране и прилагане, не означава автоматично, че то е адекватно на практиката или е някакво златно яйце. Теоретично могат да се въведат всякакви усложения в писмения език, например всяко изречение да завършва с корен кубичен от броя на думите в него, защо не и да се решава по някакво сложно диференциално уравнение за всеки абзац. Тъкмо ще вдигнем степента на математическа образованост на носителите :)

SEOLab.bg каза...

То това да беше проблемът, с пълния и непълния член, песен ще бъде :)
Рядко може да се видят текстове без елементарни граматически грешки.
Убиват ме надписи, като "Извенете" или "Извените"
Примери много.
Разбирам, че много грешки могат да бъдат допуснати просто от бързане.
Но има грешки, които се вижда, че са от неграмотност.
Преди година създадох (нямам намерение да правя реклама) услугата editor.bg.
И ми направи впечатление, че почти всички свалят тази услуга от сайта си, защото започват да получават купища съобшения за грешки :)
Така, че това с членовете е най-малкият проблем.
Проблемът е много по-дълбок и е свързан основно с това, че масата пишат на латиница, а там няма как да предадеш такива нюанси, като членуването на една или друга дума :)
А образованието си е башка, че отсъства.

Вени Г. каза...

@ автора на постинга за стойностното изкуство

"има някой правила", казвате. Ави сред тях е правилото, че в множествено число се пише "някоИ", а не "някоЙ".
Така че сам сте илюстрация на това, срещу което пишете - че нормите, които нямат опора в говоримия език, имат тенденция да отпадат, и то първо в писмения език.

Анонимен каза...

Пълниът член
http://unustamatubg.wordpress.com/