tag:blogger.com,1999:blog-171701272024-03-18T05:00:18.614+02:00Семки и бонбонкиРазни неща, случки и хора, които са ми интересниAnonymoushttp://www.blogger.com/profile/04886869924879122075noreply@blogger.comBlogger1918125tag:blogger.com,1999:blog-17170127.post-50404113859041644562016-10-05T12:21:00.001+03:002016-10-05T12:30:59.796+03:00"Утиная охота" на Александър Розенбаум и на Александър ВампиловЛюбима моя руска песен е "Утиная охота" на големия бард <a href="https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%B7%D0%B5%D0%BD%D0%B1%D0%B0%D1%83%D0%BC,_%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%80_%D0%AF%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D1%87" target="_blank">Александър Розенбаум</a>. На български името й звучи някак тъпашко - "Лов на гъски",но в руския няма такова звучене. Още повече като се има предвид цялата конотация, с простички думи казано - с какво е свързана тази песен, за какво се разказва. Дълго време нямах ясна представа, само нещо вътре в думите и музиката ми говореше, че това е песен-метафора на битието ни в комунистическия свят. Затова може би не е случайно, че чух песента за първи път от <a href="https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%B0_%D0%93%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B0" target="_blank">Грета Ганчева</a>, и то я пееха в дует с покойния <a href="https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%BE_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8" target="_blank">Иво Карамански</a>. Грета и покойният Иво бяха страхотен дует, даже издадоха и своя съвместна касета, по времето когато още нямаше компакт дискове. Казвам "неслучайно", защото човек, израсъл след соца няма как да почувства скрития драматизъм на песента. А че е заредена с драматизъм знаех не от конкретния текст, а от това, което се нарича контекст, от недоизказаното с думите. Но за това - след малко, а сега:<br />
<br />
[видео]<br />
<br />
<div style="text-align: center;">
<iframe allowfullscreen="" frameborder="0" height="315" src="https://www.youtube.com/embed/LJz2G9ryRks" width="560"></iframe></div>
<br />
[край на видеото]<br />
<br />
Ето и текста:<br />
<br />
<blockquote class="tr_bq">
<span style="background-color: #fce5cd;"><i><b>Утиная охота</b><br />
<br />
Слова: А. Розенбаум, Музыка: А. Розенбаум<br />
<br />
<br />
В плавнях шорох - и легавая застыла чутко.<br />
Ай-да выстрел, только повезло опять не мне.<br />
Вечереет и над озером летают утки,<br />
Разжирели - утка осенью в большой цене.<br />
<br />
Снова осень закружила карусель мелодий.<br />
Поохочусь, с ветерком по нотам прокачусь.<br />
И сыграю, если я еще на что-то годен,<br />
И спою вам, если я на что-нибудь гожусь.<br />
<br />
Припев:<br />
<br />
Я помню - давно - учили меня отец мой и мать<br />
Лечить так лечить, любить так любить,<br />
Гулять так гулять, стрелять так стрелять.<br />
Hо утки уже летят высоко - летать так летать -<br />
Я им помашу рукой.<br />
<br />
Hе жалею, что живу я часто как придется,<br />
Только знаю, что когда-нибудь в один из дней<br />
Все вернется, обязательно опять вернется:<br />
И погода, и надежда, и тепло друзей.<br />
<br />
Так поскучаем, чтобы радостней была минута<br />
Hашей встречи, а она уже не за горой.<br />
Вновь весною из полета возвратятся утки,<br />
Стосковавшись по озерам с голубой водой.<br />
<br />
Как когда-то за лисой гонялся быстрый кречет,<br />
Так и ныне он свою добычу сторожит.<br />
Hе "прощайте" говорю я вам - "до скорой встречи",<br />
Все вернется, а вернется, значит, будем жить.<br />
<br />
Припев:<br />
<br />
Я помню - давно - учили меня отец мой и мать<br />
Лечить так лечить, любить так любить,<br />
Гулять так гулять, стрелять так стрелять.<br />
Hо утки уже летят высоко -<br />
Летать так летать - я им помашу рукой.</i></span></blockquote>
<br />
И вчера, ровейки се в рускоезичния нет, случайно попаднах на въпросния контекст на песента, т.е. защо и за какво е създадена. Ключът е в самото й заглавие - "Утиная охота" ("Лов на гъски") се казва известна пиеса на Александър Вампилов. Сега ще мина на руски цитати - "цитати", защото преди мен са го казали други хора, "руски" - защото не съм добър преводач, за да предам богатството на руската реч, пък и хората, които харесват "Утиная охота", имат представа от руския език ;-)<br />
<br />
Александр Вампилов известен в русской драматургии как автор четырех больших пьес и трех одноактных. Он трагически погиб в возрасте 35 лет. Новаторские пьесы Вампилова произвели революцию в русской драматургии и театре. Писатель создал образ героя своего времени, молодого, самоуверенного, образованного человека, переживающего крушение своих романтических надежд и идеалов. Автор осмелился в условиях жестких идеологических ограничений показать <b>молодежь 1960-х годов как обманутое поколение</b>. Своих героев писатель ставит в критические ситуации, когда от них требуется жить дальше, а смысла в этом они не видят. Автор блестяще изобразил <b>душный застой советской эпохи, когда всякая инициатива наказывалась, свобода отсутствовала</b>, полной сил молодежи невозможно было проявить себя.<br />
<br />
Оригинальность пьес Вампилова в том, что в их основу положен не драматический, а лирический конфликт. Это пьесы-исповеди, герои которых так ничего и не совершают, в пьесах нет трагического или остродраматического начала. Перед зрителем герой, который пытается разобраться в себе и в абсурде окружающего мира. Главное в пьесах – процесс лирического самосознания человека. Вампилов попытался показать на сцене то, что нельзя сыграть, и у него получилось.<br />
<br />
Пьеса «Утиная охота» (1971) – наиболее яркое и зрелое произведение А. Вампилова. В ней выражен <b>основной</b>, по мнению автора, <b>конфликт его эпохи – девальвация духовных ценностей</b>.<br />
<br />
Главный герой пьесы – Виктор Зилов. Именно через призму его воспоминаний мы наблюдаем события пьесы. Утиная охота для Виктора – воплощение мечты и свободы: «<i>О! Это как в церкви и даже почище, чем в церкви… А ночь? Боже мой! Знаешь, какая это тишина? Тебя там нет, ты понимаешь? Ты еще не родился…</i>» Больше чем за месяц до заветного дня он уже собран и ждет охоты как избавления, как начала новой жизни, как периода для передышки, после которого все станет ясно.<br />
<br />
<b>«Утиная охота» – пьеса о ценностях поколения «оттепели», если говорить точнее, об их распаде</b>. «Утиная охота» считается одной из самых сложных пьес русской драматургии XX века. В ней видят и отголоски чеховского театра, и несомненное влияние древнерусской житийной литературы, и, в то же время, пронзительную современность, остроту и болезненность высказываний. <br />
<br />
Действие в «Утиной охоте» основывается на перекличке между прошлым и настоящим: <b>герой восстанавливает в памяти утраченные куски своего прошлого</b>. Зилов словно выпал из бытового времени окружающих. Можно, конечно, объяснить это тяжким похмельем. Однако не будем торопиться: чем дальше мы читаем пьесу, тем больше понимаем, что Зилов и раньше выпадал из времени окружающих. Он один живет «в ожидании». <b>В ожидании начала сезона утиной охоты</b>. Свою жизнь он измеряет тем, сколько осталось дней до этого события. Поведение Зилова определяется этим же (<i>«Сам подумай, какая разница: сегодня я гляжу на эти рожи, а завтра я на охоте»</i>). Он так много говорит об утиной охоте, что становится ясно: <b>это не обычное хобби. Это нечто большее, гораздо более важное, чем другие события его повседневной жизни</b>.<br />
<br />
<b>Охота – суть изображенного мира</b>. Большинство героев охвачено погоней за добычей (за квартирой, например). Но для Зилова охота не равняется получению добычи – не зря он никогда уток с охоты и не привозил. Да и в его рассказах об утиной охоте фигурируют не выстрелы по уткам, а нечто другое: «<i>Какие-то сутки – и мы с тобой уже в лодке, а? В тишине. В тумане</i>», «<i>Ты увидишь, какой там туман, - мы поплывем, как во сне, неизвестно куда. А когда подымается солнце? О! Это как в церкви и даже почище, чем в церкви… А ночь? Боже мой! Знаешь, какая это тишина? Тебя там нет, ты понимаешь? Нет! Ты еще не родился. И ничего нет. И не было. И не будет (…) Конечно, стрелок я неважный, но разве в этом дело?</i>»<br />
<br />
Для Зилова охота – это <b>мечта, идиллическая картина другой, идеальной жизни, это возможность остаться одному, в простом, молчаливом, честном природном мире</b>. Это очищение, которого Зилов так жаждет...<br />
<br />
Донякъде ключов за разбирането на психита на хората от времето на късния соц е финалът на пиесата: ... <b>Открытый финал</b>. «Зилов некоторое время стоит неподвижно. Затем медленно опускает вниз правую руку с ружьем. С ружьем в руках идет по комнате. Подходит к постели и бросается на нее ничком. Вздрагивает. Еще раз. Вздрагивает чаще. <b>Плачет он или смеется, понять невозможно</b>, но его тело долго содрогается так, как это бывает при сильном смехе или плаче. Так проходит четверть минуты. Потом он лежит неподвижно. К этому времени дождь за окном прошел, синеет полоска неба, и крыша соседнего дома освещена неярким предвечерним солнцем. Раздается телефонный звонок. Он лежит неподвижно. Долго звонит телефон. Он лежит неподвижно. Звонки прекращаются. Звонки возобновляются. Он лежит не шевелясь. Звонки прекращаются. Он поднимается, и мы видим его спокойное лицо. <b>Плакал он или смеялся – по его лицу мы так и не поймем</b>.<br />
<br />
А ние плачем или се смеем, спомняйки си миналото? Anonymoushttp://www.blogger.com/profile/04886869924879122075noreply@blogger.com15tag:blogger.com,1999:blog-17170127.post-8992416903114973672016-10-03T16:28:00.000+03:002016-10-03T16:28:11.460+03:00Утопията на пролетариатаЧета много напоследък - книги, които съм чела, и нови; книги основополагащи и книги, детайлни към отделности. Не е безразборно четене, прилагам мои критерии за значимост. И ми хрумват често разни мисли - във вид на свободно щръкащи мисли, непривързани къмто конкретен мисловен предмет. Последната:<br />
<br />
Маркс може и да го смятат за гениален, но е направил елементарна логическа грешка, казвайки, че пролетариатът ще свали капитализма от историческата сцена.<br />
<br />
Но самият пролетариат е класа от тази капиталистическа система и от никоя друга. От чисто теоретична гледна точка ще отбележа, че селячеството, както и лумпенариатът - за разлика от работническата класа, могат при определени условия да унищожат капитализма. Но в този случай побеждава не посткапиталестическото (=социалистическо) общество, а докапиталистическото. И се получава всичко наопаки на прекрасната теория - вместо "държава на пролетариата", която "вече не е държава" - свръхдържава, тоталитарно държавно устройство; вместо световна революция - 70 години самоокупация и гражданска война.<br />
Anonymoushttp://www.blogger.com/profile/04886869924879122075noreply@blogger.com46tag:blogger.com,1999:blog-17170127.post-9833415911781434062016-01-04T12:32:00.000+02:002016-01-05T14:34:15.400+02:00Европа и ислямския свят. Да се върнем към успешните модели.Източното общество е много по-сложен в социологическия смисъл на думата организъм от европейското, американското, дори постсъветското общество. В един прекрасен филм от съветско време - <a href="https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%B5_%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%BD%D1%86%D0%B5_%D0%BF%D1%83%D1%81%D1%82%D1%8B%D0%BD%D0%B8" target="_blank">"Бялото слънце на пустинята"</a>, това бе изразено с блестящата формулировка <i><b>"Восток дело тонкое" *</b></i>. Т.е., не може да го разберем рационално. И това не е метафора, а брутален факт. <br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://i1181.photobucket.com/albums/x422/neon_goat/%20%20%20_zps2pknrpp4.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="http://i1181.photobucket.com/albums/x422/neon_goat/%20%20%20_zps2pknrpp4.jpg" height="175" width="320" /></a></div>
<span style="font-size: small;"><b><i>Това не е боец на ИДИЛ, а кадър от "Бялото слънце на пустинята" - в Средна Азия пушките и ислямът вървят заедно не от днес...</i></b></span><br />
<br />
В източните общества са съхранени такъв тип социални връзки, начини на производство и социални групи, които в Европа и изобщо в Западния свят са изчезнали преди векове - <b>номадите, клановете, племената, всевъзможните религиозни съобщества</b>. Европейците всеки път настъпват тази мотика, когато се опитват да <u>покорят или реформират </u>дадено източно общество.<br />
<br />
Успехи в тези посоки са имали само руснаците и французите. Когато в началото на 20 в. Франция завоюва Мароко, тя привлича най-добрите си специалисти по Изтока и фактически надстроява своята колониална администрация върху ислямското общество. Самата дума "надстроява" носи позитивност - достроява се социално-политическо устройство, а не се руши старо, за да се създава ново. Какъв е резултатът, погледнат от днешния ден? В Мароко се запазва монархията като безусловен гарант за стабилност, а и до днес на фона на "арабските пролети" страната е като мирен залив в сравнение с арабските и мюсюлманските страни. По същия начин Руската империя до 1917 г., използвайки своите мюсюлмани (най-вече татарите), доста спокойно и успешно управлява Средна Азия. Там съветските преобразования обаче се оказаха разрушителни, именно защото не включваха идеята за надграждане върху съществуващите обществени структури и ценности.<br />
<br />
Днешната криза в Близкия Изток е породена от <b>краха на светската постколониална система</b>, наследена от миналия век. Източните монархии там рухнаха доста отдавна и бяха заменени от различни видове диктатури, легитимиращи се и с леви лозунги като БААС в Ирак и Сирия например. Сега този модел си отива. Вместо него на преден план излизат <u>военизирани групировки, вкл. терористични, които поемат/изпълняват държавните функции по места</u>. И този нов ред се оказва доста по-стабилен, отколкото реда при монархиите или светските диктатури. Защото се базира на основните структури и ценности на ислямските общества. <br />
<i><br /></i>
<u><i>Лингвистично-семантична справка:</i></u><br />
<br />
<b>* "Восток – дело тонкое"</b><br />
<br />
Фраза от филма "Бялото слънце на пустинята", която става емблематична като коментираща реплика по повод на разказ, съобщение за объркан случай или сложна ситуация, свързан с Азия или с Изтока въобще. Често се употребява изобщо съм ситуации, които изискват внимание и размисъл (в тези случаи компонентът "Восток" обикновено се заменя с друг).Anonymoushttp://www.blogger.com/profile/04886869924879122075noreply@blogger.com18tag:blogger.com,1999:blog-17170127.post-54397937189153296862016-01-03T21:33:00.003+02:002016-01-04T09:18:14.422+02:00Лайното като градивен елемент на цивилизацията<br />
<br />
Вие си мислите, че свещеният бръмбар <a href="https://en.wikipedia.org/wiki/Scarabaeus_sacer" target="_blank">скарабей</a> се е качил и се търкаля върху гнусновонящо топче от слонско лайно:<br />
<br />
<img alt="701" src="http://ic.pics.livejournal.com/crustgroup/21152339/281660/281660_original.png" title="701" width="560" /><br />
<br />
<br />
Но скарабеят напълно основателно смята, че е победил конкурента си в борбата за брачното ложе, хранилката и яслите на своите деца. <br />
<br />
Презрението на съвременните хора към свещените бръмбари скарабеи по интересен начин свидетелства как в преследването на прогреса много бързо сме забравили какво са означавали за нас животинските изпражнения. Само да напомня, че допреди 150-200 години с животински тор са се измазвали/изграждали къщите по селата. Технологията, която са използвали, е каменна основа, дебели греди, между които се е плетял плет от "вършини" (тънките, но здрави дървени пръчки). Плетът се попълвал със смес от глина, ситно нарязана слама и говежди тор.<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://i1181.photobucket.com/albums/x422/neon_goat/%20_zpsooigumwu.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="http://i1181.photobucket.com/albums/x422/neon_goat/%20_zpsooigumwu.jpg" height="245" width="320" /></a></div><br />
Не по-малко важно е, че животинският тор е основа на аграрната революция, при която се преминава към интензивна обработка на земята. Допреди това е трябвало да оставят изтощената земя да почине необработвана няколко години, за да се възстанови. Но Европа е малък континент и годните за оран земи не достигат за бурно размножаващото се население. Революцията на торното земеделие променя картата на Европа и й дава историческите завоевателни перспективи.<br />
<br />
<br />
<u><i>Биологико-митологическа справка:</i></u><br />
<br />
Скарабеят е вид едро насекомо, които достига до 2,5 сантиметра. Наричат ги още торни бръмбари или бръмбари-лешояди, понеже се хранят с животинска тор и разложена плът. И мъжките, и женските скарабеи оформят топчета тор. Женската снася в тях яйцата си, след което те биват заравяни в земята. Когато се излюпят ларвите, те се хранят от торните топчета.<br />
<br />
Скарабеите са символ на възкресението и са придобили тази си слава най-вече с това, че когато ларвите пораснат, бръмбарите излизат изпод земята, сякаш от нея се раждат. Египтяните са вярвали, че свещеният бръмбар е символ на здравето, на закрилата на висшите сили и на безсмъртието.Anonymoushttp://www.blogger.com/profile/04886869924879122075noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-17170127.post-11385920917145439392015-12-21T20:49:00.002+02:002016-01-05T14:38:38.957+02:00Спомен за Бъдни вечерДа припомня на младите - допреди 1989 г. нямаше Коледа. При
комунизма нямаше такъв празник. Нямаше изобщо такава дума. Господстваше
Нова година и тя като празник бе изместила Коледа. А някъде и го бе забранила. В провинциалните градчета не бе рядкост да се тормозят хората, които ходят на църква за Коледа. <br />
<br />
Но във всекидневието Нова Година не бе могла да
премахне Бъдни вечер. Повечето семейства тачеха Бъдни вечер като
истински семеен празник и ритуалите по посрещането й бяха радост за
душата. Елхата също се правеше за Бъдни вечер.<br />
<br />
Особеното на Бъдни вечер
бе, че трапезата трябваше да е постна - макар че религиозният <span class="text_exposed_show">смисъл
отдавна да бе забравен. На Бъдни вечер се постеше, а на другия ден -
Коледа, се ядеше напровала. Седем постни ястия се слагат на Бъдни вечер
по традиция - най-често питка с паричка за късмет, зелеви сарми, боб,
пълнени чушки, ошаф, туршия, тиквеник (баница с тиква), също така важна
за трапезата е паничката с мед, Също така и трошените орехи. Хубаво бе и
да се пали тамян за аромат. Църковният смисъл както казах бе
изчезнал.</span><br />
<br />
<span class="text_exposed_show">Важно бе, че трапезата от Бъдни вечер не се раздига. Защо - отдавна бе забравено. А причината е връзката на коледните тържества с празника на мъртвите, те идват след живите да ядат от трапезата. Също така друга особеност бе, че не се става по време на бъднивечерна трапеза. Всичко трябваше да е сложено предварително и никой не можеше да става.</span><br />
<span class="text_exposed_show"><br /></span>
<span class="text_exposed_show">За нас, децата Бъдни вечер бе голям празник. Защото ритуално сурвакахме възрастните и те ни даряваха с пари. По правило в нашето семейство се даряваха сериозни банкноти и коледните спестявания бяха важна част от годишния ни бюджет. Тук заговорих за сурвакането - и то бе запазено като ритуал, даже се произвеждаха сурвакници и имаше държавно спонсорирани сурвакарски празници. </span>Anonymoushttp://www.blogger.com/profile/04886869924879122075noreply@blogger.com4tag:blogger.com,1999:blog-17170127.post-12320340687587049672015-12-21T20:20:00.000+02:002015-12-21T20:20:18.566+02:00Свинско - какво да правим с него и от какво точно- Идва времето на свинското и е ред да кажем коя част за какво е подходяща. Прясното свинско месо има лек червеникав цвят. Колкото по-влакнеста е структурата му, толкова по- старо е прасето. В хладилника може да издържи 1-2 дни, замразено - до 9 месеца. При мариноване с твърд алкохол свинското месо омеква. Посолявайте месото към края на топлинната обработка, за да не стане твърдо. Винаги "запечатвайте" (запържвайте) месото леко в мазнина, преди печене за да се запази сочността му.<br />
<br />
<div style="text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiMTJAlLgUjrqrEF8KQ8iEZa6pX5IiqAKDRA90wlLygK6zCap3C8dTWZ4hmFPJQQslwbqf7gKgZWRj-kUYFSJHNFxuPN0pFPyKuXN997MDlzghGwL-Xj1O3z9jXvhEGEY4nChNh/s1600/%25D1%2581%25D0%25B2%25D0%25B8%25D0%25BD%25D1%2581%25D0%25BA%25D0%25BE.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="320" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiMTJAlLgUjrqrEF8KQ8iEZa6pX5IiqAKDRA90wlLygK6zCap3C8dTWZ4hmFPJQQslwbqf7gKgZWRj-kUYFSJHNFxuPN0pFPyKuXN997MDlzghGwL-Xj1O3z9jXvhEGEY4nChNh/s320/%25D1%2581%25D0%25B2%25D0%25B8%25D0%25BD%25D1%2581%25D0%25BA%25D0%25BE.jpg" width="320" /></a></div>
<br />
<b>Глава</b> - Може да се открие в по-големите месарници - най- вече се използва за бульони и супи. Напоследък се продават разфасовки - свински бузи - изключително мазно и още толкова вкусно. <br />
<br />
<b>Уши</b> - Прекрасни са за супа заедно с крака, а също и просто сварени с оцет и сол - за мезе. Езикът и мозъкът също се ядат - даже се водят деликатес.<br />
<div class="text_exposed_show">
<br />
<b>Врат</b> - от него стават любимите свински вратни пържоли - прекрасни за скара и тиган ( и за фурната са страхотни). Най-често са леко прошарени - т.е имат мазнина. Продават ги с и без кост.<br />
<br />
<b>Котлети</b> - По-сухо от вратното, без жилки, в зависимост от коя част е, може да има малко сланинка отстрани и задължително е с кокал. Подходящо за печене. Поради сухотата си не е подходящо за скара.<br />
<br />
<b>Заден бут</b> - Страхотен на фурна за пълнене, за рула от месо и пържолки. Често се използва за приготвяне на мезета и готвене.<br />
<br />
<b>Преден и заден джолан</b> - Най-често се използва за супа. Предният е по-малък и има по-малко месо. Задният е страхотен сварен и после изпечен.<br />
<br />
<b>Крачета</b> - Заедно с ушите са класически за студена и топла пача. Но и сварени и запечени са просто страхотни.<br />
<br />
<b>Ребра</b> - Подходящи за печене и скара. Култови са за барбекюта.<br />
<br />
<b>Гърди</b> - По-мазни от ребрата, продават се с и без кост. Подходящи изключително и само за зимни гозби - свинско с кисело зеле, гювеч с месо, боб с ребра и т.н.<br />
<br />
<b>Бон филе</b> - Изключително нежно, с почти никаква мазнина, подходящо<br />
даже за диетични ястия. Цената му е доста висока и от него се приготвят предимно специалитети.<br />
<br />
<b>Плешка</b> - Подобно на бута, но много по крехка - страхотна за печене.<br />
<br />
<b>Дреболии</b> - Сърце, бъбрек, дроб, далак - използват се за готвени ястия и на скара.<br />
<br />
<b>Сланина</b> - Най- хубавата част е от гърба - прошарена е и от нея се прави бекон.<br />
<br />
<br /></div>
Anonymoushttp://www.blogger.com/profile/04886869924879122075noreply@blogger.com6tag:blogger.com,1999:blog-17170127.post-78436187428209189722015-12-21T17:26:00.000+02:002015-12-21T20:23:09.347+02:00Топчета сирийчетаПомните ли топчетата сирийчета? Чудни цветни в прозрачно стъкло топчета, които ценяхме като съкровище. <br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEh3nZmD0imMBnjNpzjy9zSF_sFbjo3jyxhBHyCIuaayQKI2PHChbmnRtlEvrHJkAW7xksO_Esm-Io1t9MoMbOt6Ds92kutzT9DkJc0HiwFUJHWszw_TI0IMG7EU-foj1R8ymhBM/s1600/%25D1%2581%25D0%25B8%25D1%2580%25D0%25B8%25D0%25B9%25D1%2587%25D0%25B5%25D1%2582%25D0%25B0.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="245" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEh3nZmD0imMBnjNpzjy9zSF_sFbjo3jyxhBHyCIuaayQKI2PHChbmnRtlEvrHJkAW7xksO_Esm-Io1t9MoMbOt6Ds92kutzT9DkJc0HiwFUJHWszw_TI0IMG7EU-foj1R8ymhBM/s320/%25D1%2581%25D0%25B8%25D1%2580%25D0%25B8%25D0%25B9%25D1%2587%25D0%25B5%25D1%2582%25D0%25B0.jpg" width="320" /></a></div>
<br />
А днешните деца май изобщо не играят на топчета. Изглежда заедно с комунизма си е отишла тая вечна момчешка игра. Тя имаше сложни правила, които вече съм забравила, но някъде в кутийка все още си пазя сирийчетата от онова време. Те бяха скъпи топчета и трудно се намираха. Обикновените топчета бяха от мътнистозелено стъкло и нямаха никаква красота. Особено ценни бяха гудите сирийки - още по-рядка придобивка. Гуди се наричаха големите топчета, които имаха специална функция в играта.<br />
<br />
Понеже съм забравила правилата, ще цитирам Уикипедия:<br />
<br />
"Играта има много версии по света. Един начин за игра е да се начертае
кръг с пръчка в пясъка, и отделните играчи да се редуват и с тяхното
топче да се опитат да избутат топчетата на другите от кръга. Друг начин е
да се издълбае дупка в пясъка или земята и да се правят опити да се
вкара топчето в дупката като междувременно се елиминират топчетата на
другите играчи. В трети вариант целта на играта е да се уцелят и
„пленят“ противниковите топчета, като така те преминават от едни в други
ръце и сменят собственика си. Четвърти вариант е да се целят заложени
топчета, като може да се цели и топчето на противника.<br />
<br />
За спечелването на играта се използват различни тактики, като
например хвърляне на топчето в защитена или отдалечена територия. Както
при всички детски игри, правилата търпят промени и се адаптират към
обстановката. Не по-маловажно значение от ловкостта за играта има и
естетическото удоволствие от различните цветове и по-рядко
разпространените топчета."Anonymoushttp://www.blogger.com/profile/04886869924879122075noreply@blogger.com4tag:blogger.com,1999:blog-17170127.post-69150140167571536972015-12-18T07:52:00.001+02:002015-12-21T16:52:18.984+02:00Истинският Мечо Пух и приятелите муВсички познаваме <a hight="400" href="https://en.wikipedia.org/wiki/Winnie-the-Pooh" target="_blank">Мечо Пух</a> - който живее в Голямата гора и е приятел с Прасчо, Ийори, Кенга и другите. Освен това Пух е любимото мече на Кристофър Робин, и на Кристофър Робин всъщност му разказват приказките за Пух - ако помните. Но не знаете, че много много преди чудния филм на Уолт Дисни за Мечо Пух, във Великобритания живее едно истинско момче наречено Кристофър Робин Милн. За първия му рожден ден му подаряват плюшено мече, което той първо нарича Едуард, а после - Мечо Пух, и така го обиква, че през цялото си детство си играе с него и приятелите му животни. <br />
<br />
А таткото на Кристофър Робин е писател (<a hight="400" href="https://en.wikipedia.org/wiki/A._A._Milne" target="_blank">Александър Алан Милн</a>) и веднъж заедно с художника <a href="https://en.wikipedia.org/wiki/E._H._Shepard" target="_blank">Ърнст Шепард</a> им хрумва идеята, че от Мечо и приятелите му става великолепна приказка. Така се появява любимият ни "Мечо Пух". А това са истинските плюшени играчки на Кристофър Робин Милн, които сега ги излагат в Ню Йоркската публична библиотека. За мен удивителното е, че още преди да ги видя, горе долу така си ги представях :-)<br />
<br />
<img alt="Играчките от 'Мечо Пух'" src="http://i1181.photobucket.com/albums/x422/neon_goat/%20%20%20%20%20_zpskhauppfj.jpg" height="380" /> Anonymoushttp://www.blogger.com/profile/04886869924879122075noreply@blogger.com4tag:blogger.com,1999:blog-17170127.post-89291117082403333712015-10-14T16:51:00.002+03:002015-10-14T16:51:49.953+03:00Софийското Ларго или как си измисляме гордост в миналотоСъс скърцане на зъби приемам бойковата налудност за строене на зали и магистрали. Да, харчат се огромни пари по изобщо не най-ефективен начин. Но все пак в края на краищата, с приспаднатото на скапанато и откраднатото, остава нещо като краен резултат. Ние, българите, сме такива - готови сме да се примирим и с малкия резултат<br />
<br />
Но това, с което не мога да се примиря, е божидардимитровската оргия, която се вихри из Ларгото на София - под формата на реставрация, там се руши културното ни наследство и се извършва бутафорната му фалшификация. Изграждат се наново крепостни стени и други строителни елементи, за да се създаде представата като че ли те са били такива и ние само сме ги изровили изпод земята. Изключително порочен подход, отдавна отречен от ЮНЕСКО и от международните организации на археолозите и на реставраторите. Отречен е, защото така се унищожават истинските останки от културното наследство. Като строиш зали и магистрали, все пак създаваш нещо. А като строиш бутафорни замъци и базилики върху старини, ти унищожаваш старините.<br />
<br />
Но това е методът на ичиргу професора II степен Божидар Кубратович Димитров - е шаманът на правителствената мания по историческите бутафории: "Като нямаме достатъчно поводи за гордост в настоящето, трябва да си ги измислим в миналото!" И логично се появява несебърският вампир. После избликва свещената вода! С която помазваме премиера! Тук стана малък гаф - ХЕИ отстоя независимостта си и не отстъпи от експертизите си, че водата е малко лайняна. Сега е ключов момент - дали малкото останали професионални общности - на историци, археолози, културолози, реставратори - ще съумеят да озаптят неутолимия апетит на ордите на ичиргу професора Божидар Димитров? Засега първият човек до него - министър Вежди Рашидов, дава знак, че е готов за диалог. Но проблемът на Веждичката е, че нищо не разбира. Което го разбират и двете спорещи страни. Тъй че схватката тепърва предстои. И е много вероятно в крайна сметка да бъде изнесена на най-високо ниво, сиреч - "Бате Бойко да каже". <br />
<br />Anonymoushttp://www.blogger.com/profile/04886869924879122075noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-17170127.post-30772495779136836142015-10-13T11:48:00.002+03:002015-10-13T11:55:16.769+03:00Как изгоря истината за фалита на България<br />
<i>Този текст бе писан през 1999 г. и публикуван със съкращения само в „Труд“, който все още бе частично свободен вестник. Поводът - изгоряло вследствие на пожар складово помещение на Булбанк близо до София, което бе обявено, че е съдържало "незначителни" архивни документи.</i><br />
<br />
<b><span style="font-size: large;">Изгоря истината за фалита на България</span></b><br />
<b><br /></b>
<b><u>Изпепеляването на част от архива на най-голямата ни банка бе предизвестено. Тя трябваше да пречисти миналото си, за да влезе в светлото си бъдеще. То е предстоящата й продажба. А миналото й крие истината за банкрута на България.</u></b><br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: right;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhI8IrMR_97yimqeP-Mq9mZAXSZs7w_jAnWyiTfcnlJh8gdWVOoTs69tcntk_ZL6VE1MkwkOrssiChrd-uW29agraDTsACCOzzAZR6aS2WBHBsbZZplN4Ih1cRfxDe30esJUPFk/s1600/bulbank.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="113" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhI8IrMR_97yimqeP-Mq9mZAXSZs7w_jAnWyiTfcnlJh8gdWVOoTs69tcntk_ZL6VE1MkwkOrssiChrd-uW29agraDTsACCOzzAZR6aS2WBHBsbZZplN4Ih1cRfxDe30esJUPFk/s200/bulbank.jpg" width="200" /></a></div>
В нелепото на пръв поглед престъпление има желязна логика - въпросът е "какво изгоря" и "какво беше Булбанк?" очертават опорните й пунктове. Изгоряха папки, съдържащи оригинали на акредитиви, преводи и инкасо (т.нар. документи за първичните операции) от 1986-90 г. През този период, особено през втората му част (1988-89) е натрупана основната част от външния ни дълг. Българска външнотърговска банка (БВтБ), както тогава се нарича Булбанк, е титуляр на 9/10 от него. Държавата поема този дълг като свой със споразумението с Лондонския клуб през юни 1994 г. Според пресата тогава е изтекъл срокът на 5-годишните депозити в чужди банки, по чиито сметки по времето на мораториума отлежават 5 млрд долара. Така приключва втора част от операция "замитане на следите". Първата е самият мораториум. "При Булбанк бяха освободени от задължения крайните получатели на парите, борчовете отпаднаха от балансите й", казва Румен Георгиев, бивш зам.-председател на БНБ, "държавата не искаше да ги легализира. Това е основната причина за мораториума по външния дълг.<br />
<br />
През април 1997 г. служебният премиер Софиянски заявява, че седма година не можем да се оправим с парите, внесени у нас като заеми през 80-те години, които не знаем къде са. Вицепремиерът Хараламби Анчев казва, че тайните се крият в архива на БНБ. Ексуправителят на БНБ Тодор Вълчев парира, че който иска да намери нещо, трябва да търси в Булбанк, защото до 1990 г. всички валутни операции са извършвани през БВтБ. Тя е създадена през 1964 г. на базата на валутното управление на БНБ, именно за да обслужва външнотърговските операции на националната икономика. БВтБ всъщност е валутната част на централната банка. Това има пряк политически смисъл - предпазване и хвърляне на прах в очите на западния враг. Чак през 1991 в БНБ се сформира управление "Валутни операции". Тясното срастване на функции на БВтБ като втора централна банка в страната не позволява докъм 1991 г. да бъдат разграничени тези функции.<br />
<br />
Спорно е доколко признатите от държавата дългове на БВтБ са държавни. Банкери смятат, че в около 30-40% от външния дълг на Булбанк държавата няма пръст. Публично навремето бе лансирана тезата, че става дума за 100%-во държавни поръчки. Така бе избягната възможността да се търси персонална вина за действия на Булбанк и всичко се приписа на комунистическото управление. През 1993 г. Мариана Тодорова, ключов участник в екипа, преговарящ за сделка по облекчаване на външния ни дълг, съобщава, че БВтБ е взимала заемите при много по-изгодни условия, отколкото е бил кредитният рейтинг на България. Това, според нея, може да се дължи на две неща - или там са работили много добри специалисти, или е имало "нещо друго". За аргумент тя сочи и структурата на дълга: 90% от него е към частни банки, за разлика от Русия и Полша, които са длъжници главно на официални кредитори (правителства и техните агенции). Намекът с "другото" е прозрачен. Общият интерес на кредитори и кредитополучатели.<br />
<br />
Обаче изпаряването на 1,8 млрд. долара от стратегическия резерв през 1990 г. сочи, че има стратегия, но в посока, противоположна на държавния интерес. "Когато нашето правителство дойде на власт, заварихме само 50 млн долара", оплаква се публично експремиерът Димитър Попов. "Допуснато е нарушение, плащанията не съответстват на целите на валутния фонд", пише през 1992 г. в докладна записка шефът на БНБ Тодор Вълчев, "трябва да се извърши ревизия на всички плащания от януари до март 1990 г., когато се стопи валутният резерв." Неслучайно през 1997 г. проф. Вълчев пита дали архивът на БВтБ от 1986 до 1990 г. включително е налице заедно с документите за първичните операции. Няма отговор. Онзи ден горяха точно те. "2 млрд долара, вложени в чуждестранни банки, изчезнаха след моето отстраняване, нека кажат защо ги откраднаха", казва през 1997 г. и Тодор Живков.<br />
<br />
Последната мистерия в Булбанк е дългът към партньорите от бившия СИВ, възлизащ на над 1 млрд долара. През 1994 г. бившият премиер Андрей Луканов казва в парламентарната икономическа комисия, че реално той е около 300 млн преводни рубли, другото е формирано от фиктивни сделки през 1990-91 г. Според Луканов това е колосална злоупотреба с т.нар Карлмарксщадски споразумения, книжни спекулации, извършени зад гърба на неговото правителство и това на Димитър Попов.<br />
<br />
3 пъти се правят безуспешни опити да се вдигне завесата, забулваща милиардите. Във Великото народно събрание се създава специална комисия, но беззъбият й доклад дори не влиза в пленарна зала. През 1992 г. кабинетът на Филип Димитров се свързва с американската фирма "Крол", специализирана в диренето на нелегално изнесени пари. По-късно бившият вицепремиер Йордан Соколов казва, че се отказали да търсят милиардите заради високите тарифи на "Крол". Същата година финансовият министър Иван Костов и шефът на БНБ Тодор Вълчев разпореждат проверка на БВтБ. Причина е докладна записка на група експерти до премиера Филип Димитров, в която сигнализират, че през 1991 г. от прокуратурата, следствието и финансовото министерство са проверявали секретна информация на БНБ и БВтБ и установили, че от БВтБ са изнесени над 1 млрд долара депозити в чужди банки, които не се знае къде са отишли. Проверката приключва скоро след падането на Филип Димитров със заключение, няма данни.<br />
<br />
Отговорите буквално издимяха в онзиденшния пожар. Завърши трета и последна част от операция "замитане на следите". Новият собственик на Булбанк ще влезе в една чиста и почтена институция.<br />
<br />
Невена ГЮРОВАAnonymoushttp://www.blogger.com/profile/04886869924879122075noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-17170127.post-34086451532704324062015-10-03T02:07:00.000+03:002015-10-03T02:07:12.444+03:00Да не позволим да убият благоевградската питомна лисица!<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgBMjzjMu8Aixi4PAV1ZEbRx5KSx9QaaiuswhgVMRCBWnGfTRk-kLpeW2ifgNUMi3EdgaH51ThZ48dSvPhdJLxYVvIVxn4rBvvQ0l7p6k9CKEi1KwH56O7ydf0-x7x8ZgAtLM-N/s1600/%25D0%25BB%25D0%25B8%25D1%2581%25D0%25B8%25D1%2586%25D0%25B0.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="190" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgBMjzjMu8Aixi4PAV1ZEbRx5KSx9QaaiuswhgVMRCBWnGfTRk-kLpeW2ifgNUMi3EdgaH51ThZ48dSvPhdJLxYVvIVxn4rBvvQ0l7p6k9CKEi1KwH56O7ydf0-x7x8ZgAtLM-N/s320/%25D0%25BB%25D0%25B8%25D1%2581%25D0%25B8%25D1%2586%25D0%25B0.jpg" width="320" /></a></div>
<b>За всички, обичащи животните - споделете, моля!</b><br />
<br />
ДА НЕ ПОЗВОЛИМ ДА УБИЯТ БЛАГОЕВГРАДСКАТА ПИТОМНА ЛИСИЦА.<br />
<br />
ЗА ДНЕС, СЪБОТА Е НАСРОЧЕНА ХАЙКАТА ЗА УБИВАНЕТО Й.<br />
<br />
<br />
А каква е историята й?<br />
<br />
Лисицата от началото на лятото се появява редовно в парк хотел "Бачиново", в местност на около 5 км от града. Тя напълно се е социализирало и се разхожда спокойно между масите в ресторанта на открито, а клиентите я галят и хранят. "В района има поне 3-4 лисици, които приближават до хотела ни, но само една се престрашава да се доближи и да се разхожда сред хората. Многократно сме сигнализирали на тел. 112, в общината, до различни институции, но досега те не са преприели мерки, за да я заловят. Предлагахме да я хванат и настанят в зоопарка, но ни обясниха, че това няма как да стане", казаха от комплекса. Нито клиентите, нито персоналът се страхуват от животното и вече го приемат като домашен любимец. "Вероятно в планината няма храна, изгладнява и затова идва при нас", допълниха от хотела.<br />
<br />
За огромно съжаление, официалната държавна реакция към днешния ден е да организират хайки да убият полупитомната лисица под предлог, че можела да има бяс. Което е връх на тъпотата - едно бясно животно няма да търси близост до хора, а и хората ще бягат от него - защото бясът си личи отдалеч. А и не може да носи бяс от началото на лятото и още да е жива и здрава.<br />
<br />
Линк към официалното инфо, където се обяснява за убиването: <a href="http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=5021143" target="_blank">След хайка за вълчица, почва хайка за лисица в Благоевград</a>Anonymoushttp://www.blogger.com/profile/04886869924879122075noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-17170127.post-62385926879710341472015-10-02T14:44:00.000+03:002015-10-03T02:17:30.034+03:00800-те дни на Симеон. Той ли ни излъга или сами себе си излъгахме<img alt="Симеон" src="http://i1181.photobucket.com/albums/x422/neon_goat/_zpsdbcwdyt7.jpg" height="130" />Ровейки се из архивите си, бекъпнати от диска, който ми гръмна, попаднах на точните думи на Симеон (<i>цар Симеон, Симеон Сакскобурготски или както ще да се нарича</i>) за прословутите 800 дни. Заради които му вадиха душата години след това, та и до днес - в смисъл, обещал да ни оправи за 800 дни, а не го сторил. А сега като чета архива си, излиза, че не е обещал той да ни оправи, а да направи така, че да се оправим сами, цитирам прословутата фраза:<br />
<blockquote class="tr_bq">
<span style="background-color: #fff2cc;">"Готов съм да предложа схема от икономически мерки и социално-икономическо партньорство, посредством които не по-късно от 800 дни прочутото българско трудолюбие и предприемчивост ще променят живота ви."</span></blockquote>
Тъй че ако търсим вина у някого, че за 800 дни не сме разцъфтели, то поне половината вина е у <b>"прочутото българско трудолюбие и предприемчивост"</b>. Т.е., в тяхната липса.<br />
<br />
<i><b>За протокола: </b></i><br />
<br />
<i>Категорично не съм и не съм била фен на Симеон. Смятам, че той изигра много мръсна роля в отстраняването на Иван Костов и десните от властта. Но в случая с 800-те дни го смятам за жертва на типичната наша медийна непочтеност. Каквито жертви бяха всичките ни лидери. Ще напиша утре за медийните злоупотреби с думи на премиерите ни Димитър Попов, Жан Виденов и Иван Костов, както и с думи на президента Петър Стоянов.</i><br />
<br />Anonymoushttp://www.blogger.com/profile/04886869924879122075noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-17170127.post-8197917282102220002015-10-02T04:27:00.001+03:002015-10-02T04:27:21.247+03:00Култовият филм"Авантаж" - изцяло! (видео)<div style="text-align: center;">
[начало на видеото] </div>
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<iframe allowfullscreen="" class="YOUTUBE-iframe-video" data-thumbnail-src="https://i.ytimg.com/vi/wLYWheqSpAY/0.jpg" frameborder="0" height="266" src="https://www.youtube.com/embed/wLYWheqSpAY?feature=player_embedded" width="320"></iframe></div>
<div style="text-align: center;">
[край на видеото]</div>
<br />
Руси Чанев навърши 70 години. На снимката той е в образа на Петела от
филма "Авантаж"; гледали ли сте го? Ако не, сега е времето! Давам ви линк от ютюбата за целия филм. Който не
е гледал и другия негов култов филм "Мера според мера", много е
пропуснал! И двата филми звучат и изглеждат днес
така, сякаш са слезли току-що от монтажните маси в Киноцентъра. Anonymoushttp://www.blogger.com/profile/04886869924879122075noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-17170127.post-4787857715355380112015-10-01T20:14:00.000+03:002015-10-01T20:14:27.549+03:00Защо Русия не отстъпва, а препотвърждава подкрепата си за Асад<span data-offset-key="e5h3p-0-0" data-reactid=".0.1.0.1.0.0.$editor0.0.0.$e5h3p.0:$e5h3p-0-0"><span data-reactid=".0.1.0.1.0.0.$editor0.0.0.$e5h3p.0:$e5h3p-0-0.0">Все повече се скланям към мисълта, че препъни-камъкът за международното съгласие как да се приключи конфликтът в Сирия, е Асад. Един отделен, конкретен човек. </span></span><br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: right;">
<span data-offset-key="e5h3p-0-0" data-reactid=".0.1.0.1.0.0.$editor0.0.0.$e5h3p.0:$e5h3p-0-0"><span data-reactid=".0.1.0.1.0.0.$editor0.0.0.$e5h3p.0:$e5h3p-0-0.0"> </span></span><a href="https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/7/7d/Bashar_al-Assad_(cropped).jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="320" src="https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/7/7d/Bashar_al-Assad_(cropped).jpg" width="192" /></a></div>
<span data-offset-key="e5h3p-0-0" data-reactid=".0.1.0.1.0.0.$editor0.0.0.$e5h3p.0:$e5h3p-0-0"><span data-reactid=".0.1.0.1.0.0.$editor0.0.0.$e5h3p.0:$e5h3p-0-0.0">САЩ и арабските им съюзници настояват, че Асад няма място и трябва да си ходи, а след него да се урежда новото държавно устройство на Сирия. Иран и Русия смятат, че Асад трябва да е страна в уреждането на това устройство и едва след като то бъде договорено, да се оттегли по предварително договорен начин. </span></span><br />
<br />
<span data-offset-key="e5h3p-0-0" data-reactid=".0.1.0.1.0.0.$editor0.0.0.$e5h3p.0:$e5h3p-0-0"><span data-reactid=".0.1.0.1.0.0.$editor0.0.0.$e5h3p.0:$e5h3p-0-0.0">В случая смятам, че блокът Иран-Русия има сериозни основания да не отстъпва. Саддам и Кадафи се оттеглиха от властта без предварителни споразумения и бяха не само убити, а и позорно поругани. Ако Асад се оттегли без да има международно споразумение, съдбата му ще е същата. </span></span><br />
<br />
<span data-offset-key="e5h3p-0-0" data-reactid=".0.1.0.1.0.0.$editor0.0.0.$e5h3p.0:$e5h3p-0-0"><span data-reactid=".0.1.0.1.0.0.$editor0.0.0.$e5h3p.0:$e5h3p-0-0.0">Отделен, но много важен, е личният опит на Путин с предаването на властта. Една основна причина да стане той президент, бе гаранцията, която даде на президента Елцин, че той и семейството му няма да бъдат преследвани. Въпреки че голямата част от руския народ искаше това. Путин изпълни своята част от договора. В замяна на което получи пълната лоялност на елцинския елит във властта. </span></span><br />
<br />
<span data-offset-key="e5h3p-0-0" data-reactid=".0.1.0.1.0.0.$editor0.0.0.$e5h3p.0:$e5h3p-0-0"><span data-reactid=".0.1.0.1.0.0.$editor0.0.0.$e5h3p.0:$e5h3p-0-0.0">Затова е съвършено разбираемо, че Путин сега предпочита подобен политически изход от сирийската криза - договорено оттегляне на Асад, но в замяна на пълни лични гаранции. Западът в момента не изглежда склонен към това. А според мен в случая позицията на Запада е неразумна.. Защото води до вариант като "Ирак след Саддам" и "Либия след Кадафи". САЩ би следвало да се откажат от принципната си идея Асад да бъде низвергнат. В интерес на мира и на сирийския народ да се откажат. Което ще им даде допълнителна сила да договорят максимално благоприятни условия в следасадовския период.</span></span>Anonymoushttp://www.blogger.com/profile/04886869924879122075noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-17170127.post-25272286242438930542015-09-30T14:05:00.000+03:002015-09-30T14:10:05.491+03:00Култовата песен на Подуене блус бенд "Ден след ден" (видео)<div style="text-align: center;">
[начало на видеото]</div>
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<iframe allowfullscreen="" class="YOUTUBE-iframe-video" data-thumbnail-src="https://i.ytimg.com/vi/Ai5u53L3Rcg/0.jpg" frameborder="0" height="266" src="https://www.youtube.com/embed/Ai5u53L3Rcg?feature=player_embedded" width="320"></iframe></div>
<div style="text-align: center;">
[край на видеото]</div>
<br />
<br />
Текст:<br />
<br />
<blockquote class="tr_bq">
<span style="background-color: #fff2cc;"><b>Подуене блус бенд</b></span><br />
<span style="background-color: #fff2cc;"><b><br /></b></span>
<span style="background-color: #fff2cc;"><b>Ден след ден</b></span><br />
<span style="background-color: #fff2cc;"><br /></span>
<span style="background-color: #fff2cc;"><br /></span>
<span style="background-color: #fff2cc;">Храстът казал на дървото</span><br />
<span style="background-color: #fff2cc;">Слез и ниско залегни</span><br />
<span style="background-color: #fff2cc;">Виждаш, буря се задава</span><br />
<span style="background-color: #fff2cc;">Тук до мен и ти се наведи</span><br />
<span style="background-color: #fff2cc;">Ще преживеем дружно с тебе, братко</span><br />
<span style="background-color: #fff2cc;">Ще се скатаем от вятъра студен</span><br />
<span style="background-color: #fff2cc;">Ще оцелеем сладко, сладко</span><br />
<span style="background-color: #fff2cc;">Ден след ден </span><br />
<span style="background-color: #fff2cc;"><br /></span>
<span style="background-color: #fff2cc;">Дървото клоните разклати</span><br />
<span style="background-color: #fff2cc;">Погледна тъжно старата гора</span><br />
<span style="background-color: #fff2cc;">Обрасла от досадни храсталаци</span><br />
<span style="background-color: #fff2cc;">Вещаят бури, а цял живот пълзят</span><br />
<span style="background-color: #fff2cc;">И преживяват си под чужда сянка</span><br />
<span style="background-color: #fff2cc;">Така на завет от вятъра студен</span><br />
<span style="background-color: #fff2cc;">И оцеляват сладко, сладко</span><br />
<span style="background-color: #fff2cc;">Ден след ден</span><br />
<span style="background-color: #fff2cc;">Ден след ден</span><br />
<span style="background-color: #fff2cc;"><br /></span>
<span style="background-color: #fff2cc;">И така животът продължава</span><br />
<span style="background-color: #fff2cc;">Вечния си мъдър кръговрат</span><br />
<span style="background-color: #fff2cc;">Някой постоянно оцелява</span><br />
<span style="background-color: #fff2cc;">Защото други срещу бурята стърчат</span><br />
<span style="background-color: #fff2cc;">Ден след ден</span><br />
<span style="background-color: #fff2cc;">Ден след ден</span><br />
<span style="background-color: #fff2cc;">Ден след ден</span><br />
<span style="background-color: #fff2cc;">Дeн след ден.</span></blockquote>
<br />Anonymoushttp://www.blogger.com/profile/04886869924879122075noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-17170127.post-66382823515008771012015-09-29T17:53:00.001+03:002015-09-29T17:53:09.469+03:00Откъде иде митът за дядо ИванОт началото на съществуването си Московската държава - тя никога не се е наричала Русия докъм 17 век, е страдала от липсата на международна легитимност. Извор на легитимността по онова време е била само църковната власт. За западните държави това е бил папата, но за православната московска държава е трябвало византийският патриарх да я признае. Което не е желаел да стори докъм края на 14 век по понятни геополитически причини.<br />
<br />
Но когато Византия започва да се разпада и да загива пред нашествието на османците, византийската патриаршия предприема хода за признаване - а именно разрешава брака на гръцката принцеса <a href="https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F_%D0%9F%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3" target="_blank">София Палеолог</a>, племенница на последния император на Византия Константин 11-ти (управлявал през 1449-1453 г.) с московския <a href="https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_III_%D0%92%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB%D1%8C%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D1%87#.D0.A6.D0.B5.D1.80.D0.BA.D0.BE.D0.B2.D0.BD.D0.B0.D1.8F_.D0.BF.D0.BE.D0.BB.D0.B8.D1.82.D0.B8.D0.BA.D0.B0" target="_blank">княз Иван III</a> през 1472 г. Понеже принцесата е наследница на гръцкия императорски род на Палеолозите и на самия последен император - оттам тръгва мегаломанската руска митология за Москва като Третия Рим, сиреч Византийската е империя е Вторият Рим, наследил разпадналия се Първи Рим - Римската империя, а пък Русия наследява разпадналата се Византийска иомперия.<br />
<br />
Но да се върнем от геополитиката към брачния съюз между московския княз и гръцката принцеса. Князът придобива истинска легитимност по отношение на другите славянски князе - защото зад него е и Светата Цариградска църква. Което има значение и в последвалите вътрешни сблъсъци и войни между руските племена и държави.<br />
<br />
За нас кое е интересно в тая руско-византийска каша? Че поради признаването на руския княз Иван III за пълноправен монарх от православните държави, неговото име - цар Иван, влиза в задължителните думи на хвалебствие, които се произнасят в началото на всяка църковна служба и в които до падането на Византийската империя се упоменавал нейния император . Като империята пада, очевидно последна грижа е било на оцелялото висше духовенство да се занимава с това кой кого упоменава в молитвите си. И задължителното споменаване на "цар Иван" си е останало. Така във всяко градче или селце влиза оня тайнствен и могъщ мит за дядо Иван, за когото слушат в църквата непрекъснато, и който е истинският им цар и ще ги спаси.<br />
<br />
Който иска да чете повече--> <a href="http://liternet.bg/publish17/iu_trifonov/izbrani/istorichesko.htm" target="_blank">ИСТОРИЧЕСКО ОБЯСНЕНИЕ НА ВЯРАТА В "ДЯДА ИВАНА" (РУСИЯ) У БЪЛГАРСКИЯ НАРОД* от Юрдан Трифонов</a><br />
<br />
Anonymoushttp://www.blogger.com/profile/04886869924879122075noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-17170127.post-82553059584571935072015-09-28T17:32:00.001+03:002015-09-28T17:32:24.464+03:00За "Сламени кучета" или за бежанцитеМного харесах този <a href="https://bilyanagospodarska.wordpress.com/2015/09/02/%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%BA%D1%83%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B0/">текст на Биляна Господарска от нейния блог</a>, затова го пускам целия тук<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://i1181.photobucket.com/albums/x422/neon_goat/straw%20dogs_zpsgrnlrrmi.jpeg" imageanchor="1" style="clear: left; float: left; margin-bottom: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="http://i1181.photobucket.com/albums/x422/neon_goat/straw%20dogs_zpsgrnlrrmi.jpeg" /></a></div>
Сламени кучета<br />
<br />
В кръвосмразяващия филм “Straw dogs”, заснет отпреди повече от 40 години, едно цяло британско село се въоръжава не срещу бежанци, а срещу образован, кротък, възпитан, платежоспособен астрофизик, оттеглил се със семейството си в опит да битува идилично. Човек от тяхната раса и вероизповедание, носител на техните език и култура, макар и от по-висша проба. Същевременно в големите градове на Острова вече е започнало преселението на малограмотни иноверци, които някак си се оказват стълб в икономиката, срещу които поне тогава никой не възразява. На финала на филма кроткият герой на Дъстин Хофман сам освирепява зради кошмарния тормоз и сам хваща оръжието да се саморазправи с бандата нискочели зверове. Ако пък смятате, че сценаристът преувеличава, поговорете с български интелектуалци, преселили се в малки български селца, и ги питайте те как са били приети там и как са се интегрирали. Ще се изненадате неприятно от отговора. В това отношение малкото селце не дискриминира ни свои ни чужди – приема всички като заплаха. За мен е ясно, че филмът е символика. Излизам обаче от нея, за да направя смелото предположение, че ако героят на Дъстин Хофман се беше преселил някъде в Мароко, сигурно щеше да бъде посрещнат по-радушно. Не защото мароканците са по-малко ксенофоби от нас, а защото в общия случай – “своите” от по-висша каста, са по-мразени от “чуждите” от по-нисша. Никой не приема различията без съпротива, особено, когато в едно 60% от случаите днес, става въпрос за хора, които не желаят да се интегрират, но за сметка на това и желаят да наложат на останалия свят своя начин на живот. В никакъв случай не говоря за онези 10-на хиляди сирийци, посрещнати на нож у нас, което беше глупаво и срамно от страна на сънародниците. Спокойно можехме да ги приемем, имахме всички условия. Да не говорим, че адаптивността и интеграцията от хилядолетия са в културата на онези хора .Друг е въпросът, че изобщо не възнамеряваха да останат в България.(за мен е далеч по-изумителен фактът, че в момента ОАЕ не издават визи дори на богати, образовани сирийци)<br />
<br />
Просто ситуацията с бежанците е много по-сложна, отколкото ни се ще да бъде, няма никаква полза да правим протести и контрапротести. Нито да се замеряме с плакати. Винаги на едните ще пише “Спасете бежанците”, а на другите “Бежанците вън”. Процесите са отключени отдавна, и оттогава не сме станали ни по-добри, ни по-лоши отколкото сме сега, да не се заблуждаваме и да не се изкарваме по-черни отколкото се налага. Вулканът е активен, само че земен трус под формата на ислямски екстремизъм предизвика лавата, която доскоро безопасно цъцреше и застиваше, да изригне. След “арабската пролет” и рухването на режимите в Северна Африка вече нямаме естествен щит. Лидерите от ЕС в момента не могат да се решат не само да се влезе с пехотинци в Сирия и Ирак, ами дори само да разположат превантивно свои военни части в Египет и Магреб. Мога да ги коря единствено за липсата на единна политика и за нищо повече. Този въпрос не се решава с щракване на пръсти, ако и да ни се виждат като едни, позволете свободната инвенция “сламени кучета” “. Само през тази година на Острова са пристигнали 300 000 имигранти, 400 000 хиляди са влези във Франция, в Испания влизат по 200 на ден.<br />
Сложно е. Гадно е. И засега безизходно.<br />
<br />
(б.а. <a href="http://www.imdb.com/title/tt0999913/" target="_blank">“Straw dogs”</a> е великолепният филм на Сам Пекинпа от 1971. Да не се бърка с блудкавия холивудски римейк от 2011)Anonymoushttp://www.blogger.com/profile/04886869924879122075noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-17170127.post-54362301862722856902015-09-28T02:07:00.003+03:002015-09-28T02:07:39.028+03:00Ислямът - култура на срама. Християнството - култура на съвестта.Интересен статус от ФБ - на пръв поглед звучащ съвсем съвременно:<br />
<br />
<div style="text-align: justify;">
<blockquote class="tr_bq">
<div class="_6a _6b">
<h5 class="_5pbw" data-ft="{"tn":"C"}" id="js_16">
<span style="background-color: #fff2cc;"><span class="fwn fcg"><span class="fwb fcg" data-ft="{"tn":";"}"><a data-hovercard="/ajax/hovercard/user.php?id=648704203&extragetparams=%7B%22fref%22%3A%22nf%22%7D" href="https://www.facebook.com/ltomov?fref=nf" id="js_28">Lachezar Tomov</a></span></span></span></h5>
<div class="_5pcp" id="js_17">
<span style="background-color: #fff2cc;"><span class="fsm fwn fcg"><a class="_5pcq" href="https://www.facebook.com/ltomov/posts/10153674907194204" target=""><abbr class="_5ptz timestamp livetimestamp" data-shorten="1" data-utime="1443355297" title="Sunday, September 27, 2015 at 3:01pm"></abbr></a></span><span role="presentation"></span></span><div class="_6a _29ee _4f-9 _43_1" data-hover="tooltip" id="u_jsonp_4_8">
<span style="background-color: #fff2cc;"></span></div>
</div>
</div>
<span style="background-color: #fff2cc;">Има
прекрасни култури, има и ужасни култури. Има места, където режат
гениталиите на жените, за да не изпитват удоволствие от секса, места,
където убиват прелюбодейките с камъни и бесят хомосексуалните, места
където се къпят веднъж годишно и слушат чалга. Да кажеш на такива хора:
"Не се срамувайте от културата си" е откровен идиотизъм. Срамът
пречиства и развива, срамът прави човека - човек, а не ровещо се в
нечистотиите животно.</span></blockquote>
Но тази теза има в основата си едно безкрайно порочно допускане за културата на срама - че тя е основата на съвременната ни модерна култура. Дълбоко невярно. Културата на срама е основа на предмодерните общества и на родово-общинния строй. Защото срамът означава, че се срамуваш от своите хора, от хората, с които живееш, т.е. в крайна сметка от приетите в това, в твоето общество норми.<br />
<br />
Модерното общество, което започва да се развива 18-ти - 19-ти век в Европа и в Северна Америка, е основано на културата на съвестта. Ти не правиш или не правиш нещо, защото ще го одобрят или не хората, с които живееш. А избираш да правиш или да не правиш нещо според вътрешните си морални норми. Които не зависят от чуждото одобрение. <br />
<br />
Това е съществената разлика между западните и ислямските общества, която изглежда твърде трудно преодолима. Как мюсюлманите да възприемат като вътрешни ценности, като вътрешни норми цената на човешкия живот и на човешката неприкосновеност, равноправието на жените, сексуалната свобода, религиозното равноправие? По-лесно бихме могли да разгромим военно ИДИЛ, отколкото да внедрим тези присъщи ни западни ценности в ислямските народи. А докогато те не са вътрешни народопсихологически ценности, винаги ще има геополитически, политически и военни конфликти сред тях и между нас и тях.<br />
<br />
Ислямът не е преживял процеси като Реформацията и Просвещението - през които минава християнството, за да престане да е кръвожадна религия като днешния ислям. Прогресивни ислямски теолози опитват да стартират подобни процеси на Реформацията и Просвещението. Засега неуспешно. По-успешни изглеждат практическите опити в Индонезия например (за която малцина знаят, че е страната с най-голямо мюсюлманско население) и в Индия за практическо постигане на постепенна еволюция в ислямските ценности. Но ми се струва, че процесите на промяна в исляма не биха били успешни, докато Западът поддържа и засилва негативното си отношение към него.</div>
Anonymoushttp://www.blogger.com/profile/04886869924879122075noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-17170127.post-42624322866099184852015-09-28T01:12:00.000+03:002015-09-28T11:22:31.871+03:00Слави Трифонов и българската душевност<div style="text-align: left;">
<a href="http://s1181.photobucket.com/user/neon_goat/media/_zpsuzdd9hsx.jpg.html" target="_blank"><img alt="Слави Трифонов photo _zpsuzdd9hsx.jpg" border="0" src="http://i1181.photobucket.com/albums/x422/neon_goat/_zpsuzdd9hsx.jpg" /></a>По повод острите дискусии за Слави Трифонов и 70 000-ния му концерт. Аз не харесвам Слави и неговата музика. Което практически значи, че не харесвам почти 3/4 от българския народ - чиито митове, фантазии, исторически спомени, мечти, страхове, влюбвания, омрази олицетворява Слави. Да, аз наистина не харесвам 3/4, да не кажа повече от българския народ, неговата душа не харесвам.</div>
<div style="text-align: left;">
<br /></div>
<div style="text-align: left;">
А Слави наистина е еманация на българската душевност. Да, изразява я грубовато, примитивно, понякога просташки. Но я изразява така, защото и самата е такава, българската душа - грубовата, примитивна, понякога просташка. А на мен може да не ми харесва тя, но не мога някак си съвършено да не я харесвам, защото усещам присъствието й в мен - независимо от много силните образователни и културни наслоения, които съм натрупала. Именно поради това понякога ми се е случвало като гледам Слави и оркестърът как пеят, да усещам, че ми докосват нещо много силно и някъде много дълбоко у мен. Много дълбоко у мен дреме оня, първичният българин, когото на съзнателно ниво не приемам. </div>
<div style="text-align: left;">
<br /></div>
<div style="text-align: left;">
Затова са толкова обширни и остри дискусиите за Слави - защото в същината си това са дискусии между най-дълбоко вкоренените основи на националната ни душевност ни и натрупаните върху нея и модифицирали я образователни и културни наслоения. Човек, който не усеща тия най-глъбинни основания, не би могъл да бъде крайно остър противник на Слави. Защото той е в действителност противник на нещо много силно и дълбоко закопано в неговото подсъзнание. А острите противници на Слави са именно тези, които на някакво подсъзнателно ниво го разбират и приемат това дълбокото, дивото, примитивното и просташкото.</div>
Anonymoushttp://www.blogger.com/profile/04886869924879122075noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-17170127.post-69051070386804920792015-09-27T17:06:00.002+03:002015-09-28T11:18:23.288+03:00През 19 век черкезите разклащат мултикултурализма в българското общество<div data-contents="true" data-reactid=".sx.1.0.1.0.0.$editor0.0.0">
<div class="_209g _2vxa" data-block="true" data-offset-key="6m84h-0-0" data-reactid=".sx.1.0.1.0.0.$editor0.0.0.$6m84h">
<span data-offset-key="6m84h-0-0" data-reactid=".sx.1.0.1.0.0.$editor0.0.0.$6m84h.0:$6m84h-0-0"><span data-reactid=".sx.1.0.1.0.0.$editor0.0.0.$6m84h.0:$6m84h-0-0.0">Много малко хора знаят или осъзнават, че ние няколко стотин години сме живели в типично мултикултурно общество. По принцип всяка империя, вкл. и Османската, е мултикултурно общество - вижте за пример Австрийската и Руската, или по-старата Испанска империя. На имперската територия живеят различни етноси и една основна грижа на имперската власт е да осигурява мирното им съжителство. По османско време по нашите земи са живели основно българи, но и турци, помаци, татари, арменци, евреи, цигани. И като цяло между тези общности е имало прилично, мирно съжителство. </span></span></div>
<div class="_209g _2vxa" data-block="true" data-offset-key="9fldj-0-0" data-reactid=".sx.1.0.1.0.0.$editor0.0.0.$9fldj">
<span data-offset-key="9fldj-0-0" data-reactid=".sx.1.0.1.0.0.$editor0.0.0.$9fldj.0:$9fldj-0-0"></span></div>
<div class="separator" style="clear: both; text-align: right;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjqd-_GBSZ4xFspxyEyi2csdxopxZW3Uvotwf_gENpgBJ9iPvpo0Sq8LbK1N1vApY4AC8w9HXxUShupCYd8bRDSp7PQ2R9K3oq624lAuz8U_5YA8rN2Dxawi43EjCd_wMGeM86s/s1600/%25D0%25A7%25D0%25B5%25D1%2580%25D0%25BA%25D0%25B5%25D0%25B7%25D0%25B8.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><br /></a></div>
<span data-offset-key="57k18-0-0" data-reactid=".sx.1.0.1.0.0.$editor0.0.0.$57k18.0:$57k18-0-0"><span data-reactid=".sx.1.0.1.0.0.$editor0.0.0.$57k18.0:$57k18-0-0.0">Големият проблем за българите идва през втората половина 50-те години на 19 век, когато след края на Кримската война (1853-1856 г.) Турция приема задължението да приеме в Турция изселваните от Русия мюсюлманските етноси и народности от Кавказ. Първоначално е имало такива изселници още от първите руски завоевателни войни на Кавказ, но това изселване не е било толкова масово (Софроний Врачански пише за техни изстъпления през 20-те - 30-те години). Самото това <a href="http://abkhazeti.info/news/1228964691.php" target="_blank">голямо преселение след Кримската война (кавказците и турските историци го наричат "махаджирство)</a> е неимоверно жестоко, загиват десетки хиляди изселници, изчезват цели малки етноси като убъхите например - но това е друга и дълга тема. Значима част от изселниците се установяват в териториите, населени от българи - нашето тогавашно общество ги нарича всички "черкези". В днешна Турция черкезите са около 6,5 млн, т.е. 8 % от цялото население.</span></span><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjqd-_GBSZ4xFspxyEyi2csdxopxZW3Uvotwf_gENpgBJ9iPvpo0Sq8LbK1N1vApY4AC8w9HXxUShupCYd8bRDSp7PQ2R9K3oq624lAuz8U_5YA8rN2Dxawi43EjCd_wMGeM86s/s1600/%25D0%25A7%25D0%25B5%25D1%2580%25D0%25BA%25D0%25B5%25D0%25B7%25D0%25B8.jpg" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="184" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjqd-_GBSZ4xFspxyEyi2csdxopxZW3Uvotwf_gENpgBJ9iPvpo0Sq8LbK1N1vApY4AC8w9HXxUShupCYd8bRDSp7PQ2R9K3oq624lAuz8U_5YA8rN2Dxawi43EjCd_wMGeM86s/s320/%25D0%25A7%25D0%25B5%25D1%2580%25D0%25BA%25D0%25B5%25D0%25B7%25D0%25B8.jpg" width="320" /></a><br />
<div class="_209g _2vxa" data-block="true" data-offset-key="1rkmq-0-0" data-reactid=".sx.1.0.1.0.0.$editor0.0.0.$1rkmq">
<span data-offset-key="1rkmq-0-0" data-reactid=".sx.1.0.1.0.0.$editor0.0.0.$1rkmq.0:$1rkmq-0-0"><br data-reactid=".sx.1.0.1.0.0.$editor0.0.0.$1rkmq.0:$1rkmq-0-0.0" /></span></div>
<div class="_209g _2vxa" data-block="true" data-offset-key="1h5hl-0-0" data-reactid=".sx.1.0.1.0.0.$editor0.0.0.$1h5hl">
<span data-offset-key="185b5-0-0" data-reactid=".sx.1.0.1.0.0.$editor0.0.0.$185b5.0:$185b5-0-0"><span data-reactid=".sx.1.0.1.0.0.$editor0.0.0.$1h5hl.0:$1h5hl-0-0.0">Но с голямото преселение започват и големите проблеми между българите и изселниците, защото вторите идват от полудържавни раннофеодални, да не кажа родово-общинни образувания, в които са живели кавказците, с всичките им примитивни обичаи. С установеното кръвно отмъщение, с установената практика на грабежа (на добитък, имоти, момичета за булки) като икономически механизъм. Мало и голямо у нас пропищява от черкезите. Което е видно от литературата и вестниците от онова време. И този български гняв се трансформира лесно в гняв срещу турците, тъй като и те са мюсюлмани и те заселват черкезите по нашите земи. Даже големият наш историк <a href="http://www.ihist.bas.bg/sekcii/CV/_private/Lyubomila_Solenkova/LSolenkova_Avtoreferat.pdf" target="_blank">Христо Гандев </a>пише, че причина за освободителните движения през втората половина 19-ти век и на Априлското въстание са именно изстъпленията на черкезките изселници.</span>Приятелят ми от ФБ <a href="https://www.facebook.com/julian.karadjov?fref=ufi" target="_blank">Юлиян Караджов</a> правилно отбеляза в коментар, че Захари Стоянов също е посочил черкезите като причина за Априлското въстание.</span></div>
<div class="_209g _2vxa" data-block="true" data-offset-key="185b5-0-0" data-reactid=".sx.1.0.1.0.0.$editor0.0.0.$185b5">
<span data-offset-key="185b5-0-0" data-reactid=".sx.1.0.1.0.0.$editor0.0.0.$185b5.0:$185b5-0-0"><br data-reactid=".sx.1.0.1.0.0.$editor0.0.0.$185b5.0:$185b5-0-0.0" /></span></div>
<div class="_209g _2vxa" data-block="true" data-offset-key="6383p-0-0" data-reactid=".sx.1.0.1.0.0.$editor0.0.0.$6383p">
<span data-offset-key="6383p-0-0" data-reactid=".sx.1.0.1.0.0.$editor0.0.0.$6383p.0:$6383p-0-0"><span data-reactid=".sx.1.0.1.0.0.$editor0.0.0.$6383p.0:$6383p-0-0.0"> И е тъпо и досега да няма сериозни научни изследвания за кавказките изселници у нас и влиянието им върху българското общество. Според мен, защото е неизгодно за националистите (каквито са и повечето историци) да се прави разликата между турци и черкези и да се приеме мултукултурния характер на обществото в тогавашните български земи.</span></span></div>
</div>
Anonymoushttp://www.blogger.com/profile/04886869924879122075noreply@blogger.com8tag:blogger.com,1999:blog-17170127.post-76755272788949475622015-09-26T21:48:00.003+03:002015-09-26T21:48:58.491+03:00Българските турци са мюсюлмани, ама недотам<div data-contents="true" data-reactid=".0.1.0.1.0.0.$editor0.0.0">
<div class="_209g _2vxa" data-block="true" data-offset-key="689kk-0-0" data-reactid=".0.1.0.1.0.0.$editor0.0.0.$689kk">
<span data-offset-key="689kk-0-0" data-reactid=".0.1.0.1.0.0.$editor0.0.0.$689kk.0:$689kk-0-0"><span data-reactid=".0.1.0.1.0.0.$editor0.0.0.$689kk.0:$689kk-0-0.0">Мине се, не мине, и срещам нечие изказване или някоя дописка колко много джамии били построени у нас. Със съответните изводи за настъплението на исляма и дъра-бъра подобна пропаганда. Само че колко хора ходят в тези джамии? Ами много, много малък брой от българските мюсюлмани. Като цяло те са си същите безбожници като българските християни. </span></span></div>
<div class="_209g _2vxa" data-block="true" data-offset-key="689kk-0-0" data-reactid=".0.1.0.1.0.0.$editor0.0.0.$689kk">
<span data-offset-key="689kk-0-0" data-reactid=".0.1.0.1.0.0.$editor0.0.0.$689kk.0:$689kk-0-0"><span data-reactid=".0.1.0.1.0.0.$editor0.0.0.$689kk.0:$689kk-0-0.0"> </span></span></div>
<div class="_209g _2vxa" data-block="true" data-offset-key="689kk-0-0" data-reactid=".0.1.0.1.0.0.$editor0.0.0.$689kk">
<span data-offset-key="689kk-0-0" data-reactid=".0.1.0.1.0.0.$editor0.0.0.$689kk.0:$689kk-0-0"><span data-reactid=".0.1.0.1.0.0.$editor0.0.0.$689kk.0:$689kk-0-0.0">И не е само отиването в джамията е критерий - има ясни битови критерии дали даден човек е правоверен или не. Ако пие алкохол и яде свинско месо, никакъв правоверен не е. Аз познавам доста мюсюлмани, но ни един, който да спазва тези забрани. Затова би ми било много интересно в някое социологическо изследване между другите въпроси да пуснат и два въпроса - за употребата на алкохол и свинско. И като се направят съответните крос таблици (т.е. да се сравни как се разпределят отговорите по етнос), съм съвършено убедена, че мнозинството мюсюлмани хапват свинско и пийват ракийка. Та се сещам за два факта, като се заговорих, че са мюсюлмани, ама недотам:</span></span></div>
<div class="_209g _2vxa" data-block="true" data-offset-key="3sumn-0-0" data-reactid=".0.1.0.1.0.0.$editor0.0.0.$3sumn">
<span data-offset-key="3sumn-0-0" data-reactid=".0.1.0.1.0.0.$editor0.0.0.$3sumn.0:$3sumn-0-0"><span data-reactid=".0.1.0.1.0.0.$editor0.0.0.$3sumn.0:$3sumn-0-0.0"> </span></span></div>
<div class="_209g _2vxa" data-block="true" data-offset-key="3sumn-0-0" data-reactid=".0.1.0.1.0.0.$editor0.0.0.$3sumn">
<span data-offset-key="3sumn-0-0" data-reactid=".0.1.0.1.0.0.$editor0.0.0.$3sumn.0:$3sumn-0-0"><span data-reactid=".0.1.0.1.0.0.$editor0.0.0.$3sumn.0:$3sumn-0-0.0">Единият е масовият шок на българските турци изселници от 1989 г. - че в Турция не ги възприемат като истински турци. А ги третират като някакъв вид мешано, полугяурско население. И всичките им обичаи и табиети силно противоречали на приетите в турското общество.</span></span></div>
<div class="_209g _2vxa" data-block="true" data-offset-key="3sumn-0-0" data-reactid=".0.1.0.1.0.0.$editor0.0.0.$3sumn">
<span data-offset-key="3sumn-0-0" data-reactid=".0.1.0.1.0.0.$editor0.0.0.$3sumn.0:$3sumn-0-0"><span data-reactid=".0.1.0.1.0.0.$editor0.0.0.$3sumn.0:$3sumn-0-0.0"> </span></span></div>
<div class="_209g _2vxa" data-block="true" data-offset-key="6gihi-0-0" data-reactid=".0.1.0.1.0.0.$editor0.0.0.$6gihi">
<span data-offset-key="6gihi-0-0" data-reactid=".0.1.0.1.0.0.$editor0.0.0.$6gihi.0:$6gihi-0-0"><span data-reactid=".0.1.0.1.0.0.$editor0.0.0.$6gihi.0:$6gihi-0-0.0">А другият е много любопитен исторически феномен: През 14-ти век на Балканите се установява владичеството на Османската империя, но основен мюсюлмански социален институт като многоженството, така и не се разпространява. Българските мюсюлмани възприемат/възпроизвеждат християнския семеен модел - един мъж с една жена.</span></span></div>
<div class="_209g _2vxa" data-block="true" data-offset-key="6gihi-0-0" data-reactid=".0.1.0.1.0.0.$editor0.0.0.$6gihi">
<span data-offset-key="6gihi-0-0" data-reactid=".0.1.0.1.0.0.$editor0.0.0.$6gihi.0:$6gihi-0-0"><span data-reactid=".0.1.0.1.0.0.$editor0.0.0.$6gihi.0:$6gihi-0-0.0"> </span></span></div>
<div class="_209g _2vxa" data-block="true" data-offset-key="6gihi-0-0" data-reactid=".0.1.0.1.0.0.$editor0.0.0.$6gihi">
<span data-offset-key="6gihi-0-0" data-reactid=".0.1.0.1.0.0.$editor0.0.0.$6gihi.0:$6gihi-0-0"><span data-reactid=".0.1.0.1.0.0.$editor0.0.0.$6gihi.0:$6gihi-0-0.0">Да оставим настрана пък съвсем очевидно неислямската практика, разпространена в етнически смесените региони, мюсюлмани и християни съвместно да имат общи светци и свещени места за почитане. </span></span></div>
</div>
Anonymoushttp://www.blogger.com/profile/04886869924879122075noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-17170127.post-7781080207006636582015-09-26T15:54:00.000+03:002015-09-26T15:57:02.072+03:00Традиционното бг животно - камилатаКоментар на<span data-reactid=".2u.1:5.0.1:$comment10205090093673617_10205090105273907/=10.0.$right.0.$left.0.0.0"><a class=" UFICommentActorName" data-ft="{"tn":";"}" data-hovercard="/ajax/hovercard/hovercard.php?id=100000565231878&extragetparams=%7B%22hc_location%22%3A%22ufi%22%7D" data-reactid=".2u.1:5.0.1:$comment10205090093673617_10205090105273907/=10.0.$right.0.$left.0.0.0.0" dir="ltr" href="https://www.facebook.com/ecohunter12?fref=ufi" id="js_2l"><span data-reactid=".2u.1:5.0.1:$comment10205090093673617_10205090105273907/=10.0.$right.0.$left.0.0.0.0.0"> Любомир Кольовски</span></a></span><span data-reactid=".2u.1:5.0.1:$comment10205090093673617_10205090105273907/=10.0.$right.0.$left.0.0.1"><span data-reactid=".2u.1:5.0.1:$comment10205090093673617_10205090105273907/=10.0.$right.0.$left.0.0.1.0"> в някаква тема за бежанската криза:</span></span><br />
<br />
<span data-reactid=".2u.1:5.0.1:$comment10205090093673617_10205090105273907/=10.0.$right.0.$left.0.0.1"><span data-reactid=".2u.1:5.0.1:$comment10205090093673617_10205090105273907/=10.0.$right.0.$left.0.0.1.0">"</span><span data-ft="{"tn":"K"}" data-reactid=".2u.1:5.0.1:$comment10205090093673617_10205090105273907/=10.0.$right.0.$left.0.0.1.$comment-body"><span class="UFICommentBody" data-reactid=".2u.1:5.0.1:$comment10205090093673617_10205090105273907/=10.0.$right.0.$left.0.0.1.$comment-body.0"><span data-reactid=".2u.1:5.0.1:$comment10205090093673617_10205090105273907/=10.0.$right.0.$left.0.0.1.$comment-body.0.$end/=1$text0/=010">Бежанците ще дойдат с камили! Камилата е традиционна твар по нашите земи."</span></span></span></span><br />
<br />
<span data-reactid=".2u.1:5.0.1:$comment10205090093673617_10205090105273907/=10.0.$right.0.$left.0.0.1"><span data-ft="{"tn":"K"}" data-reactid=".2u.1:5.0.1:$comment10205090093673617_10205090105273907/=10.0.$right.0.$left.0.0.1.$comment-body"><span class="UFICommentBody" data-reactid=".2u.1:5.0.1:$comment10205090093673617_10205090105273907/=10.0.$right.0.$left.0.0.1.$comment-body.0"><span data-reactid=".2u.1:5.0.1:$comment10205090093673617_10205090105273907/=10.0.$right.0.$left.0.0.1.$comment-body.0.$end/=1$text0/=010">Хем прихнах да се смея, хем се сетих, че като малко дете - на 4-5-6 години бях виждала много повече камили, отколкото магарета или прасета например. Защото съм трето поколение градско дете и си нямам село, тъй че откъде да ги зная животните отблизо? Само на картинка ги гледах. Тогава нямаше прекрасни тв канали като National Geographic и Animal Planet, че да ги гледам по телевизията. А камилите ги срещах редовно всяко лято на морето, където нашите ме водеха да летуваме. На всеки плаж задължително се появяваше поне един камиларо-фотограф - собственик на камила, който печели от това, че прави снимки на летовниците с нея. Камилата клякаше по заповед и се качваш върху нея, чувствайки се като истински господар на това огромно животно. А чичко фотограф те снимаше. Тъй че камилите ми бяха съвсем познати - за разлика от обичайните български домашни животни. Даже познавах и проклетия им камилски нрав като се разсърдят, да плюят. А който не е виждал или не е бил наплют от камила, нищо не знае за тази им проклетия. Все едно, че те обливат с концентриран разтвор на шампоан - толкова мехуресто-плюнчесто и огромно е, само че без хубавата миризма</span></span></span></span> Anonymoushttp://www.blogger.com/profile/04886869924879122075noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-17170127.post-39988627166399633222015-09-26T15:16:00.000+03:002015-09-26T15:16:10.178+03:00България на три моретаТози национално-сакрален образ винаги ме е вълнувал. Като неизбежно ми предизвиква битово-типичната асоциация "българин на три ракии".Anonymoushttp://www.blogger.com/profile/04886869924879122075noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-17170127.post-91012293770746423562015-09-26T13:34:00.003+03:002015-09-26T14:25:45.251+03:00Държавата на брат'чедитеПомня една фраза на Костов, че България е страна, в която всички са
братовчеди. После как ли не злоупотребяваха с нея, но в основата си тя е
вярна - едно защото сме прекалено малко, няма и 8 милиона; и второ -
заради късната ни и непълна модернизация - което се реализира в това, че
роднинските, родовите, съседските, земляческите връзки са много силно
действащ социален фактор. Сравнение с една Унгария, която като население
е горе-долу колкото нас. Там един богат човек, който има майка на
възраст, ще й плаща разходите. А у нас е нормално богаташът да я назначи
във фирмата си на някаква си измислена длъжност. У нас е прието на
работа да наемеш "свой" човек, независимо че за нищо не става. У нас е
прието като ти се обади "братчедът", да му свършиш услугата, която
поиска. Защото утре може да ти се наложи ти да му се обадиш за услуга.
Е, в Унгария - която не е била в Османската империя, а в Австрийската -
това го няма. <br />
<br />
А за "братчедската" социална тъкан не мога да забравя
един прекрасен материал от швейцарския вестник "24 часа" - да, имат
вестник точно с това име и то много отпреди да има българският такъв.
Този материал бе публикуван през 1991 г., четох го в един от многото
бюлетини на БТА. Та в него се казваше, че за разлика от другите бивши
соцстрани у нас политическото противопоставяне е много по-слабо и го
обясняваха именно по този начин: България е малка страна и на практика
всеки има връзки с всеки. Ако не са роднини, то са от един град, или
село. Или са учили в една езикова гимназия. Или са състуденти от
университета. Та от онова време си спомням краен пример на тази всеобща
свързаност: Депутат от СДС беше Георги Марков, бъдещият конституционен
съдия, който бе от най-крайните политически остриета на опозицията. От
другата страна на пленарната зала, т.е. сред депутатите на БСП, бе
братовчед му Огнян Пищиков- също един от най-крайните депутати на
червените. И като любопитен детайл: много се изненадах като разбрах, че
лидерът на СДС Филип Димитров и младата тогава надежда на БСП Янаки
Стоилов са много добри близки познати - като студенти в Юридическия
факултет на СУ са били в една бридж компания, бридж са играели заедно <i class="_4-k1 img sp_6-ALyxN5kwE sx_af8aa1"><u>:-)</u></i><br />
<br />
Чудя се това ли е голямото ни зло - че сме навързани всички като
свински черва; или пък може би е някакво предимство, което не успяваме
да оползотворим? Защото при китайците например лоялността към рода, към
съседите, изобщо към другите китайци - това в чужбина, е много силна и
само им носи предимства. А ние някак си не оползотворяваме в обществена
полза този тип социални връзки.<br />
<br />
И като се замислям за тия неща,
неизбежно се сещам и за собствения си род. Дядо ми по майчина линия е
бил изпратен на лагер след 9 септември. А мъжът на сестрата на баба ми -
също по майчина линия, е бил офицер в Държавна сигурност. Което ме сеща
за великия виц, дето двама братя, които не се били виждали много години,
се срещнали и взели да се питат кой какво прави. Ама преди 9 септември
единият бил партизанин, а другият - полицай. И партизанинът "хъм-мън,
ами не съм добре"и брат му като пита защо, партизанинът казва, че във
всички отчети се водело, че има брат полицай. А полицаят му казал "аз
пък съм си много добре, защото навсякъде ме пишат с брат партизанин".<br />
<br />
Та така с роднините...Anonymoushttp://www.blogger.com/profile/04886869924879122075noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-17170127.post-40293098377588064962015-09-26T11:00:00.003+03:002015-09-26T11:00:48.597+03:00Колко българи имат по някой бежанец в рода сиТолкова българи имат по някой бежанец в родата си, че чет не можеш да им хванеш. В моето семейство дядо по майчина линия е бежанец от Македония, бил е малък като е избягало семейството му през войните в началото на века. Поне половината от българското население има по някой такъв. И затуй се чудя - откъде тази първична злоба към бежанците? Толкова ли хората не си знаят или не си тачат родовата история? Anonymoushttp://www.blogger.com/profile/04886869924879122075noreply@blogger.com0