В Статистиката доказва фалшифицираните руски избори показах как се установяват манипулациите на парламентарните избори в Русия на 4 декември 2011 г. Какво е мястото на Русия в световната практика при фалшифицирането на избори обяснява Алберто Симпсер, професор по политология в Чикагския университет:
Според моите разчети приблизително един от всеки 4 президентски избори през последните две десетилетия в света се характеризира със значителни нарушения и подмяна на резултатите. Според разпространения предразсъдък целта на изборните манипулации е победата. Но нещата не са толкова прости. Преди няколко десетилетия избори имаше предимно в богатите демократични страни като САЩ, Австралия или Япония. Но в последно време много държави преминаха към политическа система, основана на избори. Някои наричат това демокрация, други - не. Изборните манипулации в развиващите се страни често се правят със съвършено различни цели, отколкото на Запад. В тези страни даден кандидат-президент може да е уверен в победата си, но въпреки това манипулира изборите с цел не просто да победи, а да победи с голямо преимущество.
Добър пример са руските президентски избори през 2004 г. Невижданата популярност на Владимир Путин правеше победата му очевидна. Но има много доказателства, че тогава имаше крупно подправяне на резултатите - по някои разчети с около 10 млн. гласа, т.е. с 1/5. Резултатът бе огромно откъсване на Путин от най-силния му съперник - 49 млн. гласа срещу 9 млн. Путинските избори не са единственият подобен пример. Подобна бе ситуацията в Мексико до началото на 90-те години на миналия век, в Зимбабве през 2000 г., същото става сега в Нигерия, Замбия, Йемен. Въпросът е защо на управляващите в подобни страни са им необходими такива победи? Основните причини са две, като и двете са свързани с идеята за сила.
Първата причина е, че огромното преимущество на даден кандидат, което демонстрира неговата сила и власт, облегчава победата му на следващите избори. Забележете: "сила и власт" в случая не са синоним на "легитимност". Населението знае или подозира, че кандидатът мошеничества. Неговото послание към света не е за легитимност или популярност, то говори за силата на кандидата без оглед на народната любов към него. Това най-често води до апатия сред населението и поражда усещането, че гласът на избирателя не значи нищо и няма смисъл да се гласува. Резултатът е, че на следващите избори за кандидата е по-лесно да победи. Представете си, че вие харесвате Каспаров и не харесвате Путин. Но същевременно разбирате, че Каспаров няма никакъв шанс да победи. Възможно е това да ви ядоса и да гласувате въпреки всичко. Но по-вероятно е, че просто няма да отидете на избори, защото ще смятате, че са безсмислени. Според моите разчети, базирани на анкети с избирателите в 56 страни, хората, които не вярват в честността на изборите, е 10% по-малко вероятно да гласуват в сравнение с хората, които са уверени, че те са честни. Подобна апатия важи не само за избирателите. Тя обхваща всички значими участници в избирателния процес: олигарсите, които финансират кампанията; бюрократите, които я обезпечават на регионално ниво; амбициозните политици, които избират коя партия да ги издигне.
Втората причина е, че победата с голяма разлика и свързаната с нея проекция на сила спомагат за отслабването на опозицията и облекчават процеса на управление. Спомнете си Борис Елцин. През 1996 г. той водеше на изборите с нищожно предимство и "слабата" му победа активизира опозицията. От друга страна, погледнете Путин. Повечето някогашни опозициционери работят за него, останалите са маргинализирани. Логично е, че амбициозният политик, който иска да прави кариера, рано или късно ще застане на страната на силната партия.
Разбира се, и в САЩ има изборни мошеничества. Но американските избори се различават качествено от изборите в развиващите се страни. Първо, в САЩ има две еднакво силни партии, които периодично побеждават. Второ, в Америка има независим съд, независима полицейска система и власт на закона. Това не значи, че американската законодателна система е идеална - тя има маса дефекти. Но при е нея е много по-рисковано да се манипулират избирателните гласове. При нея фалшификацията на резултатите може да е само класическа - не за увеличаване на откъсването, а за самата победа. Да си спомним президентските избори Джордж Буш - Ал Гор. Не мога да твърдя, чеимаше манипулации, но ако ги е имало, ставаше дума за хиляди гласове, а не за милиони както в Русия.
По отношение на изборите Русия може да се сравнява със Зимбабве, която получи независимост в началото на 80-те години на миналия век. И в двете страни имаше както класически изборни манипулации, целящи победа; така и извънредни, огромни - даващи на определн кандидат голямо предимство. И в двете страни имаше преломен момент, точка на пречупване, когато един тип манипулации се смени с друг. В постсъветска Русия ясно се открояват два периода - елцински и путинско-медведевски. Първият бе по-демократичен от гледна точка на това, че на изборите различните партии партии реално се конкурираха. Елцин не можа да монополизира достатъчно ресурси, за да се противопостави на опозицията. През 90-те години, когато започнаха да растата цените на нефта и газа, настъпи прелом. На власт дойде Путин, който бе силен лидер, защото имаше популярност сред населението и поддръжката на бюрокрацията. Той направи всичко, за да укрепи и увеличи тази сила, включително прибягна до изборни манипулации, увеличавайки значително преимуществото си пред опозицията.
През 1980 г. лидер на Зимбабве стана героят от движението за независимост Роберт Мугабе. Също като Путин той не се съмняваше в изборната си победа, но въпреки това прибегна към сериозни манипулации. Той искаше да смаже опозицията, да изтръгне корените й. Правеха се мащабни фалшификации и той победи с огромна разлика, която след това продължи да расте, докато на президентските избори през 1996 г. Мугабе не получи 92,7%. Но в края на 90-те години страната се изправи пред множество икономически проблеми. Партията на властта отслабна, опозицията укрепна и създаде "Движение за демократични промени". Резултатът бе, че на последните избори фалшификациите целяха не увеличаване на откъсването на управляващата партия от опозицията, а само победа. Извънредните манипулации се смениха с класически, т.е. в Зимбабве стана същото като в Русия - един тип манипулациио се смениха с друг; само че с обратен знак. Затова може да се каже, че в последните две десетилетияРусия стана по-малко демократична, а Зимбабве - обратно, по-демократична страна.
Какво да се прави, когато знаеш, че държавата манипулира изборите и то в космически мащаби? Нямам отговор на този въпрос, но съм уверен, че апатията прави нещата още по-лоши. Дори избирателят да знае, че неговият кандидат няма да победи, ако все пак отиде да гласува, това може да доведе до победа с по-малко преимущество на водещия кандидат. А това само по себе си е важно.
Източник:
Выбирать не приходится - Esquire, 1 декември 2011
Статистиката показва фалшифицираните руски избори. Първа част
Статистиката показва фалшифицираните руски избори. Втора част
Следва: Фалшифицирането на избори. Българският случай.
Няма коментари:
Публикуване на коментар