Добра дума за докторите

Колчем стане дума за здравеопазването, по правило хората бълват змии и гущери. Аз също - и тук, и тук. Основанията не можеш ги изброиш. Затова обаче ми се струва твърде важно да не подминаваме - макар не често срещаните - случаи, когато въпреки мизерията на здравеопазването (умишлено създавана и поддържана от управляващите), срещаме свестни лекари и здравни мениджъри. Те заслужават добра дума. Затова преди време писах за директора на болницата по неврология и психиатрия "Св.Наум" (известна като "Четвърти километър") проф.д-р Иван Миланов. Сега ще пиша за д-р Ирина Софрониева от ІІ поликлиника и д-р Андреева от гастроентерологичното отделение на Първа градска болница.

Д-р Софрониева ми е джипи. Избрах я още в началото по препоръка на приятелката ми Нели Димова и не сбърках. Винаги е внимателна към мен, дава ми направления за специалисти и изследвания - без да си иска стотинка рушвет подобно на маса нейни колеги. Когато ме праща при специалист, винаги ме насочва към някого, за когото лично знае, че е добър. По този начин на нея "дължа" психиатъра си д-р Рали Димитров, който е може би най-добрият специалист по депресиите у нас и изигра огромна роля за лечението на депресията ми, за решаването на проблемите, които ме бяха мъчили цял живот, и за израстването ми като личност.

Високата ми оценка за определени лекари не се дължи единствено на внимателното отношение и отзивчивостта (макар че и те не са без значение). Водещото е компетентността. А нея добре преценявам, защото съм безнадежден хипохондрик, но в специфична форма, а именно: Чета много медицинска литература, за да знам причините, симптомите и лечението на болестите, така че да мога да ги откривам, съответно да контролирам дали правилно ме лекуват. Малко нагло, нали? Обаче е ефикасно, защото в няколко случая се оказа, че аз съм права, а не лекуващият ме лекар. Джипито ми знае тази ми особеност и не само, че не се сърди, а понякога се шегува, че й спестявам сума време за обяснения, тъй като си ги знам нещата.

По-миналата седмица отидох при нея с оплаквания в областта на стомаха и поисках да ме прати в болница, защото мисля, че трябва да ми се направят пълни изследвания, които ще й изразходват сума ти направления (нали здравната каса им ги дава в толкова малки количества). Тя ме насочи към гастроентерологичното отделение на Първа градска и вече цяла седмица съм там.

Лекуващ лекар ми е д-р Андреева, която също се оказа много внимателен и компетентен лекар. Направи ми всички изследвания (в други болници си спестяват някои или искат пари), обясняваше ми резултатите и отговаряше на всичките ми въпроси (много лекари се дразнят, когато пациентът разбира много). Без за нищо да ми искат пари или консумативи.

И се оказа, че всичко това имаше смисъл. Гастрит че имах - имах; но по-сериозното е, че ми откриха голям полип на жлъчния мехур (картинката е ехография на жлъчен мехур с полип, но още не съм изучила както трябва ехографията, че да посоча със стрелки кое какво е). Жлъчните полипи биват различни видове, някои от които злокачествени, а от ехографията не може да се установи какъв е. Затова и д-р Андреева, и хирургът, който ме консултира - д-р Седмаков, бяха категорични, че при голям полип най-добре е да се махне целият жлъчен мехур. Пък после от биопсията ще се разбере какво е и дали (да не дава господ) ще трябва следващо лечение. Ако джипито ми и лекуващата ми лекарка в болницата бяха безхаберни като мнозина техни колеги и ме бяха отсвирили като хипохондрик, щях да си живея с растящия полип и дявол знае докъде щеше да стигне това.

В сряда ще постъпя в хирургичното отделение и вероятно ще ме оперират в петък, а ще ме изпишат седмица след това. От гастроентерологичното отделение пускат в събота и неделя (затова имам възможност да пиша това), обаче от хирургията - не, тъй че десетина и кусур дена ще съм в блог ваканция.