петък, 11 юни 2010 г.

"Президент на Ръ Бъ"


Първанов Президент на РъБъНовата книга на Иво Инджев е нещо, което не бива да се пропуска. Тя представя в чист вид редкия (в Ръ Бъ) жанр "журналистическо разследване". Ако Ръ Бъ бе нормална държава от Евросъюза, т.нар. сериозна преса щеше да е обявила за скандалните разкрития в книгата и да е разпънала Първанов на кръст да отговаря на въпросите й. Което, между другото, би сторила и драгата ми дясна опозиция; упс! - и бат`Бойко, нали, божем, беше срещу президента. Но каквато е "сериозната" ни преса, такива и управляващите десноцентристи, такива и десните.

Иво изнася факти за поредната далавера и манипулация на президента Георги Първанов, известен още на Държавна сигурност и на обществеността като Гоце. А именно - за посочения (за първи път пак от Иво, за което и трябваше да напусне Би Ти Ви) мезонет, подарен му от бесепарския оръжеен бос Петър Манджуков.

Книгата не е основание за импийчмънт (какъвто неотдавна симулираха управляващите с цел пиар) . Защото журналистическите възможности за разследване у нас са ограничени и от законите, и от (само)наложения обществен страх, което е видно и от медийната (не)реакция - леле, не пипай Първанов! - и не са достатъчни за юридически доказателства. Но са достатъчни за основно разследван от медиите и от политическите опоненти на Първанов.

Детайл за любопитните: в книгата има адрес и външна снимка на апартамента.

Също толкова значим е и фактът, който Иво подробно разнищва - че до ден днешен Първанов не е опровергал официално информацията за мезонета. Също както на питанията бил ли е на лов в Симитли часове след трагедията с изгорелите във влака не посмя директно да излъже, а каза само, че е е бил в района на Симитли, но "не е участвал в прояви, които влизат в противоречие с трагичните събития, свързани с пожара във влака". Типичния за тоя плужек (последното е личното ми впечатление за Първанов от 1990 г. насам) страх да се ангажира категорично с каквото и да е.

Бягството от официално опровержение също не доказва нищо, освен психологически. Но припомням, че американският президент Ричард Никсън до момента, в който подаде оставка поради заплахата от импийчмънт, не опроверга категорично ролята си в Уотъргейт. Не я потвърди, но и не посмя да я опровергае (сиреч директно да излъже).

Единственото, което не ми харесва в книгата, е, че Иво бяга от цялостна оценка за родните медии. Подробно описва тяхното премълчаване на скандала, също така подробно анализира основната роля на Първанов в "опитомяването" им, но пропуска явно да каже основното - че в преобладаващата си част те - българските традиционни (т.е. не Интернет) медии, са слугински в същността си. Мисля, че го разбирам - не го е страх да не го емнат и демонизират, но не му се ще като дългогодишен бивш елитен журналист да напада колегията.

Драги ми Иво, рано или късно (мисля, че по-скоро рано) ще застанеш пред моралния избор да кажеш ли категорично оценката си за бг медиите и бившите си колеги, или да продължиш компромиса си.

Но последното няма отношение към безпорните качества на книгата.

Купете си я и като я прочетете, дайте я другиму. Конспиративно звуча, но такава е действителността: основният механизъм на гражданското общество - медиите, не работи; а политическата опозиция на Първанов (засега?) - също.

2 коментара:

Анонимен каза...

Браво и за статията и за книгата(нямам възможност да си я купя, защото след ОББ, ЕОН, ВИК, Виваком и М-тел ми остава само за храна)! Моето мнение за Първанов е същото.

Ivanka каза...

Great job!!!Bravo, Ivo i za statiyata! I love You !
Alo, prokuraturata, zashto Goce e oshte na svoboda???