Криза в премиерското риалити шоу

На нашето Слънце май почват да му се събират облаци на хоризонта, показателно е, че в."Труд" почва да взима завоя: Циничен ли е премиерът или неосведомен?, За 2 пържоли повече, На тъмно кучешко място в историята

Това са заглавия на коментарни и аналитични материали в газетата от последните дни. Вярно, пишат го още Генерала с главно "Г", ама това е технологичен детайл. Преди 10 години когато Тошо смени плочата и вместо "Осанна на Иван Костов" почна да пее "Разпни го", думата Командира с главно "К" по същия начин бе оставена за известно време - да създава вид, че не се сменя навеждането така рязко, на 180 градуса.

Наша милост не е като да не знае какво е заповед по гарнизона и как се изпълнява - преживяхме лично връткането на тошовия глутеус спрямо Костов и ще споделим на днешните медийни роби, че не е леко. Шефът, в момента на промяна на позицията на глутеуса си, за да му е удобно на по-високостоящия в глутницата, е като жена в оня период. Да не си й насреща. По възможност избягвайте да ви вижда, ако може - и да чува за вас. Защото видът на всеки нормален човек го кара да се тормози с тъпи въпроси дали е от същия биологичен вид. Той си знае, че е избрал да не е, но още не се е примирил с избора си и си го изкарва на другите. Ще му мине до половин година.

Това беше като предисловие за великолепния текст, който току що видях и не мога да се стърпя да не го споделя:

Криза в премиерското риалити шоу

Веселин Стойнев

в."Труд" 

Напоследък премиерът много се изнерви. Гражданството в интернет се изнерви още повече на изнервянето на премиера. А всеобщата изнервеност може да роди всеобща загуба на ориентация. Или пък да доведе до смяна на матрицата за ориентиране. И харизмата да остане по долни гащи. А публиката да изпадне в еротичен амок.

Цялата работа идва от това, че когато човек много говори, започва и много да си вярва. Почти няма ден, в който Бойко Борисов да не е на интервю в някоя телевизия, вестник или радио. Отделно са изявите за пред камера при рязане на ленти, на пресконференции и в есемесите до журналисти.

Като него няма втори медиен герой

Ако някой си направи труда да сметне обема на медийните му участия и го съотнесе не към работен, а към цял човешки ден, резултатът със сигурност ще е впечатляващ. Едва ли има друг премиер не само у нас, но и по света, който да е такъв неуморен медиен герой.

Вярно, работата на политиците в наше време е да общуват все повече и повече с публиката чрез медиите. И Борисов е ненадминат майстор в тая работа. Разбираем до болка език, остро до нахалство поведение, бърза до фриволност реакция, строго до командирско или умилително до битово излъчване, прости и повтаряни до рецитация послания.

Бойковият медиен сериал тече още от главното му секретарство в МВР. В премиерския сезон образът на главния герой е още по-плътен, а драматургията - все така завладяваща. Сериалът обаче е вече изцяло риалити шоу - повече импровизация, по-малко сценарий. Защото главният източник на легитимност на това управление е достоверността на образа на главния герой. От екрана имаш довереник, който е пълнокръвен дори когато си противоречи. С едно или друго решение на властта може да не си съгласен, но начело й е човек от "нашата кръв", който няма как да не е на "наша страна".

Риалити героят е човек от народа не просто по произход, а по манталитет и светоусещане. Да си винаги готов да се самопохвалиш или оправдаеш с другите, е идентично с народния манталитет. Да си представяш държавата като запушена от течове бюджетна каца плюс магистрали, е идентично с народния светоглед. Можеш много да грешиш като управленец, може и много да успяваш. Но единственото, което нямаш право да правиш в риалити формата, е да скъсаш връзката с народния бит и душевност. Тогава автоматично те номинират за изгонване.

Краставичар на краставичари - с краставици

Ако отлагаш или провеждаш непопулярни реформи -ще губиш и печелиш подкрепа почти като всеки друг премиер. Но ако пращаш хората да садят картофи и да гледат овце - няма да ти се смеят както на някой друг премиер. Защото краставичар на краставичари краставици да продава, е предателство. А още по-голямо предателство е да искаш майка на убито момиче да се извинява на МВР. И весело да заръчваш пържоли за намерилото трупа куче.

В риалити формата супергероят, колкото и супер да е, рано или късно се изхабява. Трудно е ежедневно и ежечасно да си интересен на публиката. Да реагираш като информационна агенция и да не насмогваш на информационния поток. И колкото и лесно да е да играеш сам себе си, като при всеки добър актьор ставаш подвластен на героя си. Задълбаваш все повече в образа и започваш да се раздвояваш - не просто играеш себе си, а твориш образа си. В една фиктивна, драматургична реалност.

Което може да доведе до честа дезориентация, а установяването на дезориентацията - до изнервеност и нови прояви на неадекватност. Адекватно си запитал защо Ангел Марин ще получава орден "Стара планина". Но неадекватно сам си подписал предложението месец преди това. Адекватно Марин ти връща ордена, неадекватно ти си опитал часове преди това да замажеш кучешкия с орденовия гаф - ордените за хората били като пържолите за кучетата.

Симптомите на криза в премиерския риалити формат изискват известно завръщане към сценарното начало. Улисаната импровизация трябва да се укроти, в играта дългосрочно да се заложат нови драматургични линии и второстепенни персонажи, както и да се обърне повече внимание не само на телевизионната, но и на онлайн публиката, от която тепърва ще идват много ядове.

Антикризисна драматургия

Да си представим една възможна антикризисна драматургия. Бойко Борисов силно редуцира медийните си изяви и започва да произвежда повече новини, отколкото впечатления. Освежава посредствения кадрови образ на ГЕРБ с нови, непартийни лица, на чиито идеи става личен продуцент. Забравя магистралите до финалното им откриване и прерязва лентите на няколко дългосрочни решения в образованието и здравеопазването. Сваля фуражката на оперативен полицай и налага граждански контрол върху некачествената услуга вътрешен ред...

Не е ясно дали такъв обрат в сериала ще е успешен. И дали тогава премиерът ще играе сам себе си, или себе си като някой друг. Но за добрия актьор няма непосилни роли. Пък и всеки добър актьор копнее да израсне до по-по-най.

Публикувам по ВеВести и поздравявам Велислав :-)