Вестникар ли?

Пропуснах двете най-разпространени напоследък теми в блогосферата - големия протест на 19 юли в защита на природата и свободата на словото, и грандиозното осиране на "24 часа" в статията "Влечуги зад компютъра".

Причината? Беше ме обхванал гняв, а гневът е лош водач. Гняв от българските медии. С изключение на "Дневник" те "пропуснаха" протеста и изобщо неглижираха скандала "Странджа". И както изглежда не толкова поради некадърност, а преди всичко защото са слугински и продажни. Митко Новков в "Култура" е описал добре слугинажа на вацовия "Труд", бранещ собствениците на земи в Странджа, и на телевизията на Петър Манджуков. Да, същия Манджуков - крупен оръжен търговец, собственик на "Инфорадио", телевизия ВВТ и в."Дума", спонсор на БСП и президента и носител на орден "Стара планина". За пореден път лъсна, че управниците ни освен безотговорни и некадърни, са и корумпирани. Защото в случая със Странджа, Рила и колко още безобрязия играят големите пари на техни спонсори от строителството и туризма.

В защита на тези пари бе впрегната добре известната служба за обслужване на частни интереси - ГДБОП, която - явно приключила с организираната престъпност - се зае да разработва и профилактира блогъри. И неслучайно почти по същото време малкият вацко, "24 часа" идеологически разгроми гадните и престъпни хора, пишещи във форумите и блоговете. Потресающото творение на зам.главния часовникар Борислав Зюмбюлев "Влечуги зад компютъра" бе в отговор на великолепната публикация в е-vestnik на Иван Бакалов - "24 часа" или мизерията на журналистиката". Която пък статия взема повод от хвалебствения часовникарски опус за Вальо Топлото. Повечето коментари на статията очевидно бяха дело на журналисти, вкл. и от "24 часа" - което пък накара главната часовникарка Венелина Гочева да прави вътрешно разследване кой аджеба си е позволил да я плюе без да си казва името.

Тъжно. Корумпирани управници, слугински медии...

Липсата на Странджа и появата на влечугите ясно очертаха страха на властимащите от Интернет. Страх от свободата и желание тя да бъде смачкана. Към властимащите се включват и медиите, тъй те отдавна не са нито независими, нито коректив на властта, а са собственост на корпорации и част от властта.

На тоя гнуснярски фон плагиатството е детска закачка. В последния си брой "Капитал" пусна голяма статия на великата разследвачка на Би Ти Ви Миролюба Бенатова за връзката между случая със сестрите в Либия и случая с осъдения за етантата в Локърби. Бих казала, че статията е добра, ако не беше самохвално. Щото основното в нея едно към едно е преписано от мен. Сравнете капиталската статия "Часовникът в Либия спря" с постингите ми "Медицинските сестри и случаят Локърби" и "Калфин или е невежа, или е лъжец", написани половин година по-рано. Неприятното ми е, че непочтеността на мърдоковата Бенатова се изля в един от двата вестника, които са нормални и които уважавам.

П.П. Заглавието не е мое, Вазово е. В драмата му "Вестникар ли?" имам един любим пасаж:

"Павел (Съглежда края на един вестник изпод възглавницата.): Кой е мушнал това тука? Аз гнусотии в къщата си не ща, сто хиляди пъти съм казвал.... (Отваря прозореца, па зима щипците от от печката.) Жаба да видя, не ме толко гнус. (Изтегля с щипците вестника и го фърля из прозореца, като гледа надолу.)