Това е мисловен експеримент на физика Шрьодингер. В една затворена кутия слагаме котка и механизъм, съдържащ радиоактивно ядро и контейнер с отровен газ. Параметрите са така подбрани, че вероятността за разпад на радиоактивното вещество е 50% за 1 час. Ако то се разпадне, контейнерът се отваря и котаракът умира. Въпросът е какъв е котаракът - жив или мъртъв, ако не отворим кутията през този час. Квантовата механика не ни казва нищо по въпроса, по-точно казва, че е котаракът е и жив, и мъртъв с еднаква вероятност. Шрьодингер е измислил този експеримент, за да покаже неприложимостта на квантовата механика към макросвета. Айнщайн, който никога не е бил съгласен с квантовата механика, е казал прословутото си изречение "Не вярвам, че Бог играе на зарове". Той е мислел, че има "скрити параметри", т.е. неизвестни (засега) същности, чието познание би елиминирало вероятностния характер на универсума. Развитието на физиката го опровергава. Ама за това ще пиша по-късно. Щото е сложно.
Задайте си въпроса: котаракът жив или мъртъв е, ако не сте отворили кутията. И ако мислите последователно, ще стигнете до извода, че глаголът "е" не описва адекватно универсума. "Е" е измамлив глагол/предикат, който предпоставя наличието на "същности", които не могат да бъдат верифицирани.
7 коментара:
portokalovata obelka v okeana na 3000mili ottuk:) av.
Защо не си си дойдеш? Обичам те.... Знаеш....
Здрасти, чета ти блога отскоро, интересен е. Какво значи "Параметрите са така подбрани, че вероятността за разпад на радиоактивното вещество е 1 час" ?
Здрасти :)
Неправилно съм се изразила - в рамките на 1 час вероятността за разпад на радиоактивното вещество е равна на 50%
Котаракът, както се изразява един приятел Пратчетящ, е адски ядосан. ;)
Намесим ли и влиянието на съзнанието върху универсума, никакъв глагол "Е" няма да ни влезе в речника вече.
(Което ми дава идея защо в англоезичната литература има течение, при което to be въобще не се използва...)
Не съществува обаче начин да не намесваме състоянието на съзнанието при изследването/наблюдението на универсума. Същия Нилс Бор, който е от създателите на квантовата механика, посочва, че тя описва само това, което нашето съзнание може да каже за нея. Забележи - не описва някаква дълрбока нейна "същност", а само това, което ние можем да наблюдаваме, експериментирайки.
Нека тръгна по обратния път. Здравият разум би казал: "Проклетата котка е или жива, или мъртва дори ако никой не отвори кутията." Но тъй като това само по себе си няма начин да бъде проверено, то е безсмислено твърдение. В момента, в който направим проверката, ние напускаме здравия разум и/или Аристотеломвата логика и сме влезли в операционалната, неАристотелова реалност.С две думи, тази реалност предполага използването на т.нар "език-прим", който отказва да да използва глагола/предиката "е".
Например Джеймс Джойс, без да е физик, но бидейки гениален писател, е писал основно на този език-прим.
Интересен казус възниква в САЩ в един университет, когато преподавателят се опитва да обясни "призрачната", фикционална същност на "е". Той питал студентите дали Е вярно, че Джон Кенеди е президент на САЩ. Идеята му е била да покажа, че коректното операционално изречение гласи "Според последната информация, която имам, Кенеди е президент на САЩ. Парадоксално се оказало, че около половин час преди лекцията, Кенеди бил убит.
Има купчина по-тривиални примери, които всеки психолог би посочил. Когато едно дете излъже, не е правилно да се казва, че "то Е лъжец", а, че "то е излъгало току-що". Защото няма никакъв начин да проверим и докажем, че детето винаги във всяка ситуция лъже.
Последно да се върна пак на ниво универсум. Една от посткопенхагенските интерпретации на квантовата механика е така наречената "могоуниверсумна вселена". С две думи, това значи, че съществуват много паралелни вселени и всеки път, когато вълновата функция колабира (както при отварянето на кутията с котарака), вселената, в която се прави този опит, се разцепва на две вселени - едната с жив котарак, и едната с мъртъв. Вероятно това ти звучи като научна фантастика, но с това се занимават най-великите физици в днешно време. Не всички, разбира се, приемат тази "многоуниверсумност", а смятат, че това е само елегантна математическа техника за описание.
Но във всеки случай във всекидневния свят е по-добре да избягваме метафизичното "е", тъй като в повечето случаи то е обикновена безсмислица.
Аз имах предвид намесването и на съзнанието като участник в описаниесътворяването на действителността ни. А ла "Холографската Вселена" на Майкъл Толбот, в която например се говори за прелестната елементарна частица "аномалон", която проявява различни свойства в зависимост от това кой ги измерва. Авторът предлага хипотезата, че тъй като това е наскоро постулирана частица, липсата на консенсус сред физиците за свойствата в известен смисъл я "адаптира" към наблюдаващия; един електрон, от друга страна, проявява стабилни свойства, тъй като в човешкото съзнание съществува отдавнашна "консенсусна представа" за тях. Чела? Мога да ти я намеря, ако ти звучи интересно.
(Обожавам горния пример и ответните реакции на хората. Помага ми да преценя с кого мога да деля свободата си, и с кого да се разделя по-бързо. :)
Дейвид Зиндел пък е ("е" като частна дефиниция за целите на примера :) авторът, който пръв ме светна за безсилието на глагола "съм" и съществителните имена в един вечно изменящ се свят. На български е издадена "Падналите богове" (в оригинал The Broken God), а аз съм превел около 100 страници от следващата част. Няма да се опитвам да преразказвам - текстът е завидно концентриран и само бих му навредил. :)
А мултивселената си я обичам, та чак прегръщам, още отпреди Тери Пратчет - май Хокинг ми беше първи... :)
(Не оставяш емотиконите да те заблудят, нали? От изброените пишещи няма нито един, който да не си познава материала, каквото и да си чувала за тях.)
Публикуване на коментар