Само Левски, Стоунс и Д`Артанян!

Не знаех допреди малко, че ще се сетя за този прекрасен и вдъхновяващ ме в пуберските години лозунг. От разговор във форум с 21-годишно момиче, което се идентифицира чрез хероиновата си зависимост и левскарската си фенщина, преминал в размяна на лични бележки - ми изскочи споменът. Господи, аз бях почти същата като това дете! Но тогава нямаше хероин, защото имаше комунизъм.

Ние, "ние" си имахме лозунг - Само Левски, Стоунс и Д`Артанян! "Ние" бяхме хората от махалата "Сент Джордж" /"Сенча" - накратко/ плюс всички, които не живееха в Сенча, но се мотаха в компаниите от Сенча и в Сенча. "Ние" се различавахме от тези от "Монтето". Но различията са друга и дълга история.

Девизът ни беше прекрасен и се опитвам да възстановя какво влагахме:

- "Левски" беше отборътг на народа, т.е. максимално разрешената степен на съпротива срещу властта

- Стоунс /Rollingstones/ - трябва ли да обяснявам за една от най-великите рокгрупи, особено за възприемането й във времето, когато тях ги нямаше в нашия ефир? Тук има и друго според мен - защо Стоунс, а не Бийтълс? Ами усещахме /чрез радиото/, че властта е склонна да инкорпорира части от творчеството на Beatles, докато Rollingstones са нещо, което не могат да глътнат и изплюят премелено по никакъв начин.

- Д`Артанян - тук няма нужда от обяснения - един за всички, всички за един!

Ох, Господи, само за този прекрасен девиз на Сенча би могло да се напише докторска дисертация. На мен това /дисертация/не ми трябва. Подаравям го на който го види случайно тук и пожелае, ще му помогна всякак.