петък, 6 януари 2006 г.

Трите "квантови чудовища"


Не е само книгата на Стивън Хокинг, която мъча от два месеца. Вманиачих се в теоретичната физика (общата и специална теория на относителността /ОТО и СТО/, квантовата механика и (не)възможността да бъдат в обединени в обща теория), за което определено не ми достига математическа подготовка, тук съжалявам, че съм забравила почти всичко от петте математики, които взех в Техническия университет преди години. И си мислех, че е поредната ми лудост. Обаче днес открих, че не е.

От два дена се занимавам с три "квантови чудовища" (три мисловни експеримента):
- мишката на Айнщайн (създател на ОТО и СТО),
- котарака на Шрьодингер (един от създателите на квантовата физика),
- приятеля на Уигнер (един от създателите на квантовата физика)

Мишката на Айнщайн се отнася до неговия аргумент, че тъй като според квантовата теория наблюдателят създава или частично създава (резултата от) наблюдението, една мишка може да пресъздаде Вселената като я гледа. Тъй като това изглежда абсурдно, Айнщайн стига до извода, че в квантовата теория има съществена неоткрита грешка.

Котаракът на Шрьодингер се отнася до неговото доказателство, че котаракът може да съществува в математическо състояние (eigenstate), при което да се нарече мъртъв или жив има също такъв смисъл както да се нарече мъртъв и жив едновременно - с което той иска да покаже неприложимостта на квантовата механика при прехода от субатомни системи към макросистеми.

Приятелят на Уигнер се отнася до допълнението към Шрьодингер, че дори когато стане определено мъртъв, или определено жив за един физик, котаракът остава едновременно мъртъв и жив за друг физик, намиращ се на друго място - с което той иска да покаже, че съзнанието е част от процеса на наблюдение в квантовата механика и че съзнанието причинява колапса на вълновата функция (редукцията на Нойман). Така Копенхагенската интерпретация на квантовата механика според Уигнер поставя проблема за отношението съзнание-материя и се приближава до източната философия, вкл. будизма, според която всички неща са преходни и взаимносвързани и разделението дух-материя е илюзорно.

Тъй най-сетне намерих смисъла, който ме доведе до "квантовите чудовища":

"... дълбокото сходство, което обединява квантовата механика и невронауката (и определени аспекти на източната философия)."

Така Робърт Уилсън (той не е физик, а психолог) обяснява мотивите си за книгата си "Квантова психология", която сбърках, че прегледах по диагонал. Сегашното ми забиване в теоретичната физика всъщност ме връща към несвършената задача да изуча внимателно тази книга. Неслучайно баща ми специално я намери да ми я подари. А неговият критерий за книги е твърде, твърде висок. Също така, когато следвам вътрешния си глас - той ме води докато свърша важна за мен задача.

Когато се оправя с квантовата механика, определено ще продължа с проблемите за създаването на единна теория (възможността за обединяване на ОТО и СТО с квантовата механика), защото с това е свързан проблемът за наличието/липсата на Бог и неговата същност. А Богът е задача, която се мъча да решавам от повече от половин година.

6 коментара:

Анонимен каза...

matematika i fizika... obozavam/zen meditatsia.. fizika.. metmatika..mngo mis e zanimava samo s tova..ot 10 godini nasam, no poradi non stop rabota..i drugio..risuvane grafika matemaika fisika medisattsia harmonia.. pogubihme telata si... beshe greshka..

ganuk каза...

"А Богът е задача, която се мъча да решавам от повече от половин година"
Glupak si ti...dano se varne6 sled godini pak tuk i da vidi6 kolko si samonadeqn i glupav :D

Filip каза...

Признавам, че от трите чудовища бях чувал само за котката на Шрьодингер :)

Истината е, че и петте математики няма да могат да ти помогнат, защото тук става дума за много по-сложен математически апарат, или поне така казват учените. На мен лично ми е много интересно това, че все идва ден, когато и най-абстрактните математически теории намират възможен физически смисъл, което значи, че съществува дълбока връзка между физика и математика. По-дълбока, отколкото смятаме.

Доказано е, че две от фундаменталните сили на природата - електромагнетизмът и слабото ядрено взаимодействие - се обединяват ако се върнем достатъчно назад към Големия взрив, когато плътността и температурата на Вселената са били огромни. Ако успеем да се върнем до самия Голям взрив, тогава вероятно ще се обединят и четирите взаимодействия, а моето предположение е, че тогава (т.е. като намерим теорията за всичко) математика и физика също ще се обединят в едно общо. А може би и останалите науки ще се слеят с тях? Има логика, нали? Щом е теория за всичко...

Анонимен каза...

препорачвам ви книгата на Джеймс Ролинс "Черният орден". става въпрос за приложението на квантовата механика в опитите на нацистите през втората световна война. тя може да ви помогне да си отговорите на въпросите за Бог, интелигентния дизайн и много други. Всащност двете теории( квантовата и тази на относителността)едва ли могат да се обединят в една, защото имат някои сериозни различия. Например квантовата обеснява наличието на енергия при 0К (абсолиутната 0), а теорията на Айнщайн - не.

Вени Г. каза...

Стивън Хокинг също обмисля теория на всичко

Iliyana каза...

Теорията на суперструните е обединението на двете.