вторник, 6 февруари 2007 г.
Бизнес модел, базиран на Creative Commons
Днешният Copyrtight не само не следва идеологията, с която е създаден - да осигурява свобода на творците и свободен достъп на публиката до културата - а прави точно обратното.
Струва ми се, че измислих бизнес модел, базиран на Creative Commons, който облагодетелства както творците, така и публиката. А именно:
Творбите (песни, албуми, книги, статии) се лицензират под Creative Commons, което мултиплицира печалбите на творците и дава пълна свобода=избор на публиката. Творците не печелят от продажби на творбите си, а от live изяви - певците от концерти и частни партита; авторите - от live дискусии с фенове на книгите им.
Иска ми се да получа отзиви на идеята си, моля.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
12 коментара:
И да работи, ще работи колкото да "преживяват" творците, с виенска кифла и каничка кафе, на една мансарда точно под звездите.
За някои творци това стига. Други стават "творци", защото чакат големите кинти.
Така няма да видиш популярен автор на книга, който да има красива къща на брега на някое езеро. По-скоро ще го видиш с горната каничка кафе.
Не знам доколко реално е възможно това, поради причините, посочени в горния коментар, а ми се струва, че ще пречи на самото създаване на творбите. За музикантите е нормално да свирят музиката си на живо, влиза им в служебната характеристика, така да се каже, но ако трябва да се издържат единствено с концерти, дали ще имат време да пишат нови неща? А за писателите публичните изяви не са добър вариант (мисля). Първо го има това, че не всеки е склонен да общува с публиката (сещам се за доста гениални писатели-отшелници), а другият момент е, че публичните изяви им крадат от времето и енергията за писане (както знаем ние, чакащите поредния том от някоя поредица :)).
Подобна идея не е нова, виж
http://www.longtail.com/the_long_tail/2007/01/give_away_the_m.html
Това не е нова идея. С комънс лиценза се дава на буликата да види какво купува, а след това с по-добро качество и повече екстри се предлага платения продукт. За музиката например по добро качество на звука и дивиди с клип или концерт. За книгите Кори Доктороу го е направил. Читателите харесват книгата онлайн и решават да си купят книжното издание , което е по удобно за четене и т.н.
Така е, идеята не е съвсем нова, защото си спомням, че тази система съм я чел някъде по учебниците - има двама-трима ентусиасти, които успешно я прилагат на практика ;)
А по нашите географски дължини можем да посочим чалга светилата, които взимат по няколко хиляди лева за една вечер пеене на частно мутренско парти. Ето как публичните изяви са напълно достатъчни и без да си особено велик творец :)
Невена, много разсъждавам в последните години по темата. Изводът до който стигам е че творците ако наистина им се твори не следва да разчитат да печелят от творбите си по какъвто и да е начин, т.е. създават и оставят който както иска да ползва; в днешно време човек следва да е мулнифункционален и не може да е само творец и да чака от това да печели, камо ли да печели много. Това е скромното ми мнение. Предполагам ще прозвучи не много приемливо за творците.
мисля, че всеки сам трябва да реши какво и как да продава или да подарява. а от какво да печелят производителите на салами? да раздават салама и да печелят от демострации на това как се произвежда?
аз не си падам по концертите, нито пък държа да разговарям с авторите на книги. тогава какво? да не печелят нищо от това, че слушам запис и чета книга?
copyright е естествена част от капиталистическото общество. може би затова е "right", a не "left".
когато дойде майстор плочкаджия се чудим как да го ухажваме, а в съшото време много ни боли като трябва да дадем пари за книги и музика, за филми.
признавам, че и мене ме боли, понеже не мога да си позволя да купя всички книги, които искам, но не мисля, че авторите не бива да получават пари за труда си, щото все пак трябва да живеят, за да ми доставят удоволсвтие, нали?
загрижени сме как културата да стига до хората. ами по съшия начин следва да сме загрижени и други неща да стигат до тях, вкл. чист въздух. културата не е нещо по-специално - тя е насъщна като всичко друго.
мисля, че вместо да рипаме срещи copyright, трябва да насърчаваме културната благотворителност. тия дето могат, да плащат, за да са ок авторите, а тия, дето не могат да си позволят, да имат достъп.
в капитализъм единствената приемлива форма на свободния достъп до култура е благотворителността. другото противоречи на пазарната икономика.
въпросът дали пазарната икономика ни кефи е обект на друг разговор
а твоята идея, невена, е ... на чужд гръб и 100 тояги са малко. когато възрастта и здравословнито състояние на музиканти / писатели не позволява срещи в публиката, или пък нямат емоционалната нагласа за това, кво да правят? да мрат ли?!?
@Жюстин
Двама иновотивни наши творци печелят не о авторско право, а от живи участия, в Хамбяря например - композитора Тони Раюйжекоав и актрисата Весела Казакова. Георги Гаспаденав също. Заящага п,ублекятя ескяа и цуне живото им участие.
За Азис и прочеи чалгаджаийки не говоряя - пачките си правят от живи участия, те от авнторски права.
Сиреч, моделът е работещ.
@lyd
Саламът не е творчество. Бандите и певците, свирещи по клубовете и чаостни партита, не печелят от салам.
Copyright-ът в къпитализма е copywrong, модел за експлоация на творците и за ограничаване на свнободния избор на публиката.
Ти не слушаш участия на живо и не общуваш на жево с писатели, но - слава на Бога - такива като теб не са мнозинство.
вени, ами ако аз съм писател или музикант, който не иска да общува на живо? трябва да умра от глад ли?
саламът може да не го смяташ за творчество, затова си склонна да плащаш за него, ама не си склонна да плащаш за книги, така ли? аз пък давам доста пари за книги и не си купувам салам.
зашитата на интелектуалната собственост води до доста сериозни последици от това ти да нямаш достъп до някое музикално парче. в третия свят цели държави изнемогват заради невъзможността да си произвеждат по-евтини лекарства или да засяват посеви ... понеже някой държи правата върху формулата на животоспасяващи лекарства, които са твърде скъпи за тия хора. понеже някои фирми продават зърно, което става за засяване, но от следващата реколта зърното става само за ядене, т.е. трябва отново да си купиш семе от фирмата.
живеем в пазарна икономика и всеки може да реши дали да продава труда / творчеството си и как и дали да го подарява.
и не мога да разбера защо един куп хора, които не са музиканти са седнали да предлагат какво музикантите да правят с творчеството си - какво да продават, какво да подаряват.
сега, честно, не мога да разбера накъде бият повечето хора, които критикуват copyright - милеят за творците, за достъпа на хората до творчеството, за своя личен достъп до творчеството...
може би защото хората на изкуството са малоумни и не знаят как да се справят сами? ако на повечето ужасно им пречеше този закон, дали нямаше да предприемат нещо?
четох това, което ми даде - речта на къртни лав. и си казах - чакай малко, тя едва ли не умира от глад. ами да смени модела като не я кефи! може ли някой някого да задължи да работи по този начин? мисля, че не. сам избираш и подписваш или не подписваш договор. не е нужно после да се правиш на жертва и да обвиняваш този и онзи. звукозаписните компании може би не си мърдат пръста? мисля, че бачкат здраво - така както могат. и ако на творците не им изнася, да си направят друг модел и да си го прилагат.
не е толкова лесно да се измисли модел, който да е приемлив за всички. предполагам, че има доста музиканти, на които им изнася да са с този модел. ама трябва да гледат и в канчето на другия, така ли?
@lyd
Бизнесмоделът, който нахвърлях, е въпрос на бъдещето - не знам дали по-близко, или по-далечно.
Сега ми се иска да се променят някои очевадни опции - безкрайното удължаване на срока на правата. 70 години е твърде много. Какво печели авторът от това, та той отдавна е мъртъв. А наследниците му - с какво са допрвинесли за развитието на културата? Те са интелектуални рентиери. Това е пълно изкривяване на идеята, за която е създаден института на авторското право - да осигурява на творците условия да творят, а на публиката - достъп до културата. Товаъ е, пза което милея.
Ти сама посочи как Третият свят е ощетяван от правото на интелектуалната собственост. Така тези държави са обречени на вечно изоставане, така се фиксира трайно разделението на държавите от Златния милиард и обречения на изоставане Трети свят.
А нелепостта на софтуерните патенти вече е осъзната в Европа и битката срещу тях продължава, надявам се, че постигне успех.
Тук съм писала по-подробно за паразитния характер на съвременното авторско право:
Авторското право - 1
Пиратската партия в Швеция
Великобритания либерализира авторското право?
А това е един добър текст на Григор по темата:
Начинът за действие
Извини ме, че давам линкове, но ме мързи да пиша наново всички съображения против авторското право, много са дълги текстовете.
E-библиотеките и copyright-а
ххахаха. отдавна не бях се веселила така. драгата публика (женската й част) по-скоро би ми издрала лицето, а мъжката би предпочела друго пред това, да ми чете книгите. но най-веселото е да прочетеш , че някой тепърва е измислил нов бизнес модел на основата на сс
@rahenna
Няма да ти дера лицето, чукай си мъжката чаост от публиката на воля ;-)
А сега сериозно: Не се мисля като творец на някакъв нов модел, мисля се за човек, който популяризира в БГ нови идеи в областта на бизнеса с авторнските права. Мисля, че в БГ това е много нужно, и за творците, и за публиката. За търтеите, наречени "издатели", не мисля, че е нужно.
А иначе се кефя, че съм ти създала весела емоция :-)
Публикуване на коментар