1. Споделяне на опит - като се занимавам с нещо ново, било то програмиране, избор на място за почивка, на магазин за даден тип стока, или на марка, аз винаги търся информация из мрежата; после на свой ред давам своето;
2. Обичам чувството за свобода, което ти дава възможността да изкажеш мнението си;
3. "Сверяване" на часовника - чрез обратната връзка, която се надявам да получа. Приятно е да знаеш, че не си сам в мнението си.
Ако знаех, нямаше да го правя :) Ако трябва да отговоря сериозно: не блогвам, защото намирам някакъв смисъл в това или очаквам някакво удовлетворение от тази дейност. Просто ми е забавно. За сметка на това го правя искрено и съвестно :)
Приемам го по принцип като форма на себеизява и общуване с околните, но също искам и да съм полезна с нещо. Писмената форма ми помага да развивам начина си на изразяване, а понякога се случва да осъзная нещо и да взема някакво решение, едва когато го напиша.
записвам си неща, които по някакъв начин са ме впечатлили, линкове, които по-късно може да ми потрябват отново, това е начин да изразя себе си, да кажа мнението си (пък дори и никой да не го чие) и то лесно, удобно, бързо
Харесва ми - свързва ме с много хора и това, че имам постоянни читатели ми казва, че има и други, които мислят като мен. Не че съм кой знае, колко различна, но ми харесва да знам, че имам себеподобни. Винаги съм обичала писмената комуникация - още като дете си пишех с най-различни хора - по адреси от списания, от кръжоци в училище и т.н. През 99 г., когато за първи път имахме в къщи компютър с интернет, нямах голяма представа какво да търся и къде и попаднах в разни глупави чатове и форуми и загубих всякакъв интерес към общуването в мрежата. Но когато открих блоговете, се захванах с тях и ми харесва. Следя си редовно определени блогове, проверявам си моя и вярвам в това, че се обогатяваме взаимно по този начин :-)
По своеобразен начин открих мотивите си за блогване в отговорите ви. Не бях мислила сериозно по въпроса - може би затова го и зададох - а с вашите отговори вие ми открихте моя отговор, който и да го бях мислила, нямаше да го измисля. Но това не го прави по-малко истински за мен.
Още не знам защо блогя, а и не чета много блогове, за да знам по принцип каква е целта...
Написвам неща, за които с приятелите никога не говорим, пък аз искам да си ги кажа. Може би оффлайн разговорите са ни постни. Недостатъчни. Може би в писмен вид им е по-лесно да ме слушат.
Оффлайн не се интересуваме по този начин един от друг.
@vilse Слава богу, няма общодефинирана цел на блогването. За всеки блогър тя е различна. За някои тя е съвсем конкретна, включително и да печелят пари /да, на Запад го има и това/, за други е доста неосъзната, за трети частично осъзната.
А аз си мисля, че като питаш повечето блогъри защо блогват, те самите за първи път си задават сериозно този въпрос. С други думи казано - блогват, защото им харесва или защото имат някаква необходимост, или и двете в някаква пропорция.
Това, което искам да ти кажа, че няма по принцип цел на блогването, сиреч за всеки тя е различна, дори и неосъзната докрай. Тъй че, особено щом си що-годе блогър-новак, изобщо не си задавай този въпрос. Блогвай, ако ти харесва, и не мисли за целите на това.
А това, че офлайн с приятелите ти не сте си достатъчни, е малко тъжно...
Аз запачнаях да блогвам за едно - като автопсихотерапия; после продължих като едно усъвърщенстване на изказа и така стигнах до върха, който бях целяла /буз дя зням/ - спокойствието от една страна да си независим като мислене, а от друга - да не вредиш другиму с това.
Някои наричат това будизъм. Не знам, аз го открих сама.
И блогванаето имаше някакво значение за това ми откритие.
18 коментара:
Защото ми помага да:
1. си събирам мислите, един вид бележник, но не и личен дневник.
2. помага ми да изразявам себе си, като създавам нещо
и заради обратната връзка, която понякога може да се окаже ценна.(макар в моя случай да я няма много много)
1. Споделяне на опит - като се занимавам с нещо ново, било то програмиране, избор на място за почивка, на магазин за даден тип стока, или на марка, аз винаги търся информация из мрежата; после на свой ред давам своето;
2. Обичам чувството за свобода, което ти дава възможността да изкажеш мнението си;
3. "Сверяване" на часовника - чрез обратната връзка, която се надявам да получа. Приятно е да знаеш, че не си сам в мнението си.
Ако знаех, нямаше да го правя :)
Ако трябва да отговоря сериозно: не блогвам, защото намирам някакъв смисъл в това или очаквам някакво удовлетворение от тази дейност. Просто ми е забавно.
За сметка на това го правя искрено и съвестно :)
защото мога
Става без да искам...не знам защо..
Приемам го по принцип като форма на себеизява и общуване с околните, но също искам и да съм полезна с нещо. Писмената форма ми помага да развивам начина си на изразяване, а понякога се случва да осъзная нещо и да взема някакво решение, едва когато го напиша.
записвам си неща, които по някакъв начин са ме впечатлили, линкове, които по-късно може да ми потрябват отново, това е начин да изразя себе си, да кажа мнението си (пък дори и никой да не го чие) и то лесно, удобно, бързо
За личен зневник
Обикновено досаждам на хората около мен с всевъзможните си "страхотни" идеи, с настроения, с позиции по всякакви казуси... и изобщо със себе си.
Блогването е форма да споделя всичко това, без да тероризирам невинни слушатели :)
Защото ми е толкова акъла :-)
Anonymous,
като можеш, що не даде връзка към блога си та да проверим и ние? ;)
Пиша мнението си по разни въпроси. Пиша за това с което съм се преборил и споделям решението. Пиша и...глупости :)
Става нещо като wikipedia..., но от кушища блогове, всеки полезен с нещо. И аз допринасям за пълнотата на тая купчина.
Харесва ми - свързва ме с много хора и това, че имам постоянни читатели ми казва, че има и други, които мислят като мен. Не че съм кой знае, колко различна, но ми харесва да знам, че имам себеподобни.
Винаги съм обичала писмената комуникация - още като дете си пишех с най-различни хора - по адреси от списания, от кръжоци в училище и т.н.
През 99 г., когато за първи път имахме в къщи компютър с интернет, нямах голяма представа какво да търся и къде и попаднах в разни глупави чатове и форуми и загубих всякакъв интерес към общуването в мрежата.
Но когато открих блоговете, се захванах с тях и ми харесва. Следя си редовно определени блогове, проверявам си моя и вярвам в това, че се обогатяваме взаимно по този начин :-)
нещата, които мисля, може да се окажат полезни за някого :)
Благодаря ня всички ви :)
По своеобразен начин открих мотивите си за блогване в отговорите ви. Не бях мислила сериозно по въпроса - може би затова го и зададох - а с вашите отговори вие ми открихте моя отговор, който и да го бях мислила, нямаше да го измисля. Но това не го прави по-малко истински за мен.
Още не знам защо блогя, а и не чета много блогове, за да знам по принцип каква е целта...
Написвам неща, за които с приятелите никога не говорим, пък аз искам да си ги кажа. Може би оффлайн разговорите са ни постни. Недостатъчни. Може би в писмен вид им е по-лесно да ме слушат.
Оффлайн не се интересуваме по този начин един от друг.
Това си мисля в момента. :)
@vilse
Слава богу, няма общодефинирана цел на блогването. За всеки блогър тя е различна. За някои тя е съвсем конкретна, включително и да печелят пари /да, на Запад го има и това/, за други е доста неосъзната, за трети частично осъзната.
А аз си мисля, че като питаш повечето блогъри защо блогват, те самите за първи път си задават сериозно този въпрос. С други думи казано - блогват, защото им харесва или защото имат някаква необходимост, или и двете в някаква пропорция.
Това, което искам да ти кажа, че няма по принцип цел на блогването, сиреч за всеки тя е различна, дори и неосъзната докрай. Тъй че, особено щом си що-годе блогър-новак, изобщо не си задавай този въпрос. Блогвай, ако ти харесва, и не мисли за целите на това.
А това, че офлайн с приятелите ти не сте си достатъчни, е малко тъжно...
Аз запачнаях да блогвам за едно - като автопсихотерапия; после продължих като едно усъвърщенстване на изказа и така стигнах до върха, който бях целяла /буз дя зням/ - спокойствието от една страна да си независим като мислене, а от друга - да не вредиш другиму с това.
Някои наричат това будизъм. Не знам, аз го открих сама.
И блогванаето имаше някакво значение за това ми откритие.
Публикуване на коментар