събота, 17 февруари 2007 г.

За добрите хора и тежкоболните деца


Хората, които направиха невъзможното - да осигурят лечението на Дарина, без да са организация или институция, а просто са добри хора, имат намерение да продължат инициативата за спасяване на деца. На сайта на Дари сега е публикувана историята на 7-годишния Светльо и силно се надявам, че и той ще има шанс за живот - благодарение на всички добри и отзивчиви хора, които се оказа, че има в България.

Свeтлозар Асенов Чолаков е едно прекрасно дете, което изпълва с възхищение хората около себе си. Още от малък той е много любвеобвилен и бързо печели симпатиите на хората. До 15 октомври животът на Светлозар беше като на всички други деца – щастлив и изпълнен с много любов, фантазии и игри.

На 15 септември той тръгва на училище. Това го прави щастлив, нетърпелив и любопитен. Две седмици след започването на учебната му година обаче, той започва да вдига силна температура. Разболява се. На шестгодишното дете му се налага да се бори с нетърпими болки в костите, които го обездвижват. Идва ред на силните антибиотици, които не подобряват здравословното му състояние. Започват да се правят изследвания и става ясно, че той се е разболял от една от най-тежките болести – левкемия. Точната диагноза на Светльо е лимфобластна левкемия наличие на филаделфийска хромозомна форма – 190. Това е една от най-тежките форми на левкемията.

Това е шок, за който не може да се обясни с думи. Това е трагедия. Всички близки и познати са сразени от убийствената новина. Животът на едно малко прелестно дете изглежда свършва до тук. Той не се е наиграл, не се е налудувал, още няма драскотини по коленете си от колелото.

Светльо влиза в болница внезапно. Започва химиотерапията. Тя е дълга и тежка, неминуемо води до странични ефекти. Майка му Вили заедно с татко му Асен влизат в ада. Коледа посрещат в болничната стая, а Нова година – в интензивното. За Светльо и родителите му животът придобива други измерения. Нищо вече не ги радва.

А на Светльо му се живее...

Той не иска детството му да свършва. Играе му се навън с другите деца. Затъжил се е за приятелите си. Иска да му се пак да ходи на училище и да задава безброй въпроси на учителката, а после и на мама. Сега той всеки ден пита: „Мамо, кога ще се приберем вкъщи?” Но и мама Вили трудно отговаря на този на пръв поглед лесен въпрос.

За да се прибере вкъщи, да върне детския си живот, да стане всичко по старому, Свельо се нуждае от трансплантация на костен мозък. Ние – неговите каки и батковци, лели и чичовци, баби и дядовци, умоляваме всеки, който може да помогне да се отзове.

Малкият ни Светльо се нуждае от вашите средства, защото за родителите му донорството и следоперативното лечение са непосилни. В момента се търси международен донор. Докато се намери такъв детето ще продължи своето лечение с химиотерапия и с надежда и вяра, че няма да има повече усложнения.

Съдбата се оказа така жестока към шестгодишния Светльо и към родителите му, чието единствено щастие е самият той.

Всички ние се обръщаме към вас: „Моля ви помогнете! Помогнете на Вили и Асен да спасят единствената си рожба! Да върнат щастието си...

Благодарим ви! Че страдате и се молите с нас, че сте съпричастни с това тежко изпитание, пред което се изправяме всеки ден!

Вили и Асен Чолакови

Tи можеш да му помогнеш като изпратиш средства, според възможностите си, на :

IBAN BG92UBBS80021005296320

BIC UBBS BGSF

БАЕ 20080023

СМЕТКА 1005296320

за Светлозар Асенов Чолаков

Майката Вили и бащата Асен благодарят на лекуващия екип в Детска онкохематология гр. Пловдив, в т.ч. на д-р Стоянова, д-р Спасова, д-р Мумджиев, д-р Сапунарова и всички мили хора

Епикризата, която показва заболяването на Светлозар и защо се налага откриването на банкова сметка за лечението му





Семейството на Светлозар отговаря на телефон: 0 896 232 676

ЕDIT:
Сайтът на Дари се реконструира поради приключването на кампнанията за нея - аз се надявам, че идеята на инициаторите - той в нова форма - да продължи да събира усилията на обикновените хора да помагат на тежкоболни деца. А дотогава сайтът на Светльо е Седемгодишният Светлозар се бори с левкемията - една от най-страшните болести на 21 век

5 коментара:

Анонимен каза...

В крайна сметка се налага да има паралелна здравна каса, защото "истинската" такава е неадекватна?

Unknown каза...

То е ясно, че добрите хора пак ще съберат пари и за това дете.
Аз си мисля обаче, че най-сетне някой трябва да поиска сметка къде са парите от Фонда за лечение в чужбина. Иначе по-добре да уволним "държавата" и да изберем нова.
Къде в ЕС има подобни кампании? За какво плащаме данъци и има бюджетен излишък - да го усвояват "обръчите" ли?

Unknown каза...

Държавата ни отдавна е за уволнение. Това, което може да я замести, е гражданското общество. То не позволява "обръчи" и излишъци от финансите си.

А да чакаме държавата ни стане като тези в Евросъюза - само защото сме формален член - е като да чакаме от умрял писмо.

Анонимен каза...

Аз си мисля, че е най-добре да се направи уговорка с мобилните оператори да има постоянен номер за смс. Ето сега например, след като парите за Дарина са събрани, да се започне за следващото дете - Светльо.Някой има ли идея как може да се организира това?

Unknown каза...

@Anonymous

Имам някаква идея, но основните двигатели са групата хора - не оржганиздация, даже не лични познати на Дари и семейството - мисля с тях да обсъдя това. Защото те са много по-навътре. Например една от тях е проагитирала Прокредит банк да направи безплатна сметка за Дари, сиреч без такси за преводи. Други са агитирали отделните оператори за телефони без да прибират 40% за себе си, а цялата сума да отива за Дари. Тази група добри хора имат опит, придобит опит от кампанията с Дари. И понеже разбрах, че обсъждат идеята да продължат, мисля, че ще бих могла да съм полезна с идеите си. Поне ще опитам.