Авторското право - 1

Вчера обясних кое ме накара най-сетне да започна да пиша за авторското право и бъдещото ми развитие, та започвам:

До Средновековието човешкото общество не познава авторското право. Авторите в Древна Гърция и Римската империя са първите, които започват да държат на признаването на авторството на творбите им, но тава няма никакъв икономически смисъл, от признаването не произтичат никакви икономически права. Хм, защо ли ми иде наум за Creative Commons :-) Наченките на авторско право се появяват с възникването на масовото книгопечатане през 16 век. Възможността евтино и бързо (в сравнение със средновековното преписване на ръка) да се произвеждат книги поражда пиратството.

В Англия книгопечатането става най-масово, появяват се много печатари и през 17 век кралят, използвайки правото си да регулира търговията, издава закона за лицензирането, с който се създава регистър на лицензираните книги и се задължава всеки печатар да представи екземпляр от книгата си за лицензиране. Спорен е въпросът доколко този закон е бил израз на желанието за цензура и доколко е бил насочен да защитава правата на печатарите и книготърговците от пиратите, според мен в някаква степен присъстват и двата компонента. Книгите се депозират в Книготърговската компания (нещо междинно между бизнес асоциация на книгоиздателите и средновековна гилдия на печатарите), която има властта да иззема книгите с враждебно на църквата или държавата съдържание. Това - междудругото - е в пълно противоречие с икономическата догма за "спонтанното" възникване на капитализма в Англия. Капитализмът се въвежда от държавната власт със закони и със сила. Но за това друг път ще напиша. По-късно правата на членовете на Книготърговската компания се разширяват с правото на собственост върху регистрираните от тях книги. През следващия век кралица Анна издава първия закон за авторското право в собствения смисъл на думата. С него се въвеждат две нови концепции - за правото на авторите на собственост върху творбите им и за ограничения срок на това право. Следващите закони за авторското право разширяват обхвата му и удължават сроковете, докато се стига до Бернската конвенция за защита на писмените и художествени творби от 1886 г.

Дотук с кратката история, сега със смисъла й. Новото време, наричано още капитализъм означава не друго, а индустриално производство на стоки, с които се търгува. Авторите, не бидейки производители или търговци на крайния продукт, ползват държавните протекции за защита от издателите и търговците. Те създават особен вид стока (т.е. нещо, което се търгува на пазара) - интелектуална стока, която продават на издателите. По такъв начин държавата гарантира свободното развитие на културата и науката (по-нататък пропускам науката, тъй като навлизам в областта на правото на интелектуалната собственост, което е по-обща категория, изиксваща отделно внимание).

Да, ама вече не. Ние живеем в общество, което първоначално наричаха постиндустриално, а сега - информационно общество. Т.е., не материалните стоки са ценността, движеща обществото, а информацията, чиито потоци се движат свободно между държавните граници на планетата. Отгоре на всичко то е и дигитално общество. Което освен всичко означава и възможността да се възпроизвеждат невероятни евтино копия, неотличими от оригинала. Копието на един диск е неотличимо от оригинала и чрез интернет практически всеки може да го притежава. С разходи, клонящи към нулата.

От което на цялата издателска индустрия й настръхват косите. Тя междувременно се е разраснала като раково образувание в тялото на културата, оставяйки на творците невероятно малко място. Огромните пари се правят и получават от издателите, за авторите остават трохи. Например в САЩ музикантите получават около 7-10% от приходите, при това при невероятно заробващи условия. Без издателските компании не може да пробие нито един автор, а за да пробие, е принуден да им продава творбите си за жълти стотинки. Жълти в сравнение с огромните печалби, които се правят. А успехът на пазара отдавна не е функция на стойността на творбата, а на парите, вложени в продуцирането и промотирането й. Колкото и качествена музика да правиш, ще си останеш неизвестен, ако зад теб не стои голяма компания.

И къде остана подкрепата на развитието на културата? Ами на боклука. Където е и подкрепата на творците. Тези, които са били посредници между творците и потребителите - издателите - са се превърнали в господари на едните и на другите. Бидейки господари в един пазар, в който отдавна не съществува свободната конкуренция (тя е само в главите на догматичните икономисти), те налагат монополно високи цени, получавайки съответно огромни печалби. Губещите са творците и потребителите - първите получават нищожна част от печалбите и са длъжни "да играят по свирката" на издателите, вторите са ограбвани материално - с високите цени, и интелектуално - тъй като нямат свободен избор да потребяват това, което биха харесвали, защото няма как да го познават. Те могат да избират само между това, което издателите предлагат, а както казах, издателите решават кой творец да промотират и кой не.

Обаче Интернет и дигиталните технологии заложиха барут под фундамента на самата паразитна индустрия, освобождавайки авторите и потребителите от необходимостта да използват посредника. Днес издателската индустрия е обществен паразит, защото ограничава както свободата на творците, така и свободата на потребителите и в резултат спъва развитието на културата. Единственото, което поддържа господството й, са драконовските закони, налагани със силата на държавата. Хайде да си го кажа направо, на хАмериканската държава. А бидейки единствена суперсила, тя ги налага на целия свят.

Уффф, много дълго стана, тъй че ще пиша отделна втора част за бъдещето развитие на авторското право.