понеделник, 12 февруари 2007 г.
Война срещу Иран - два въпроса
Обичайното напоследък обяснение от Белия дом за необходимоста от нападение срещу Иран (изместило доскорошния аргумент за възможността държавата да придобие ядрено оръжие) е, че Иран подкрепя и организира религиозните сблъсъци в съседен Ирак. Нелепостта е очевидна.
Над 80% от терористичните актове са дело на индивидуални сунити или на сунитски милиции. И политическо безумие от страна на Иран е да подкрепя сунитската съпротива, особено с оглед на стратегическата му цел - създаване на теократична шиитска държава в Ирак.
Вторият въпрос е за България. Независими военни стратези и аналитици от различни държави са единодушни, че един предвестник на нападението ще е базирането на самолети-танкери за гориво, служещи за презареждане във въздуха на бойните самолети, на необичайни досега места и за подобна дестинация почти единодушно посочват България.Ако това стане - а се опасявам, че ще стане по нашенски табиет, без политически и публичен дебат, игнорирайки парламента - последствията от това участие във войната могат да са катастрофални. Независимо от съпътствашите обяснения, че това, видите ли, не било участие, а логистична подкрепа. Ама за иранците тези али-бали не хващат дикиш. И да не дава господ, при подобно развитие на ситуацията да се разминем с ответни реакции - било преки държавни, било дело на индивидуални шиити-камикадзета.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
6 коментара:
Аз лично предпочитам ядрените съоръжения на Иран да се разрушат еднократно сега, отколкото да не се направи нищо и след това аятоласите десетилетия да размахват атомни бомби срещу Запада, включително и срещу България.
А Индия и Пакистан да се заплашват с ядрени оръжия е приемливо?
Или Израел да заплашва кой ли не близкоизточен режим, негативно отнасящ се към него?
Наистина не виждам защо Израел и ЮАР да имат ядрен потенциал, а Иран да няма?
Ами много е просто, това за ЮАР и Израел. Южна Африка няма атомна бомба и това е ясно. Израел има и това също е ясно. Само че Израел не заплашва никого с нея. Дори по време на Войната от Йом Кипур през 73-та, когато има реална възможност държавата на евеите да загуби войната и да изчезне, не е поставян въпрос дали да не се използва атомно оръжие. Докато Иран сега не признава Холокоста и призовава да се "изтрие Израел от картата на света". Ти, ако си на мястото на някой израелски държавник, какво ще си помислиш? Каквото си мисля и аз - че това не трябва да се допуска и трябва да се спре, докато не е станало късно.
И накрая, Израел все пак е една демокрация. В Кнесета има представени 3 арабски партии с общо 10 депутата (от 120 общо). Има и един арабин-министър, но от друга партия - "Авода". Така че няма място за сравнение между Израел и Иран...
Само една поправка към текста на статията. Мисля че уважаваната от мен авторка е допуснала грешка, като смята че Иран не се намесват в Ирак. Там кръвопролитията наистина са на верска основа - сунити срещу шиити. Иран подържа явно шиитските милиции "Ал Махди", а пък Сирия - тези на сунитите. По този начин двете страни съюзници, се мъчат да дестабилизират Ирак. Отделно и американците дават своят принос за многото жертви, разбира се.
Доколкото знам - а черпя инфото си предимно от иракски блогове (прошиитски, просунитски и най-вече на независими блогъри, които изповядват същите ценности като нас)- шиитите рядко прибягват до терористични актове. Защото са мнозинство и имат организирани милиции, така че не им се налага да прилагат самоубийствени атентати. Припомни си, че всички атентати срещу джамии и по време на големи религиозни празници бяха срещу шиитските. Което очевидно сочи кои са извършителите.
За подстрекателската роля на Иран и Сирия си напълно прав, но в немалка степен това е резултат на зле планираната и още по-зле реализирана стратегия на САЩ "Шок и ужас". За да успее да установи стабилен полудемократичен режим (в Близкия и Средния Изток няма чисти демокрации), трябваше да заложи предимно на следвоенното възстановяване. Разпускането на иракската армия и сили за сигурност беше една от кардиналните глупости на тогавашния американски наместник Пол Бремър. Също и прочистването на администрацията от бившите баасисти. Така страната беше лишена от основните структури за сигурност и за държавно управлениеь, и логичен беше последвалият хаос. Аргументите на Бремър, че това били потенциални враждебни структури, са тъпи - защото мнозинството от редовите участници в армията и службите за сигурност, както и членовете на администрацията не бяха фанатични Саддамови последователи. Времето потвърди това - нито залавянето на Саддам, нито отвратителната му екзекуция не предизвикаха насилия, сиреч бившият диктатор съвсем нямаше популярността, която толкова плашеше САЩ, че сътвориха маса глупости в окупационната си стратегия. Ако въобще имаха стратегия.
Но глупостите са си глупости, въпросът е какво да се прави сега? Очевидно е, че без някаква степен на съдействие от страна на Иран и Сирия, гражданската война ще продължи знам ли до кога. В този дух са и препоръките на двупартийната комисия, излъчена от американския конгрес - паралелно с окупационните действия, да започне търсене на дипломатически канали за преговори с тези две страни. Те самите дават подобни индикации - че са склонни да обсъждат (преведено от дипломатически на обикновен език, това означава да променят) ролята си в иракската гражданска война.
А изказването на Ахмадинеджад е гола политическа риторика - търси политически дивиденти от арабските държави, които в по-голямата си част са сунитски, а освен това са и етнически различни от иранците - които не са араби, а индоевропейци, известни преди години като персийци. Ахмадинеджад опитва да играе ролята на обединител на ислямския свят, но близката история на Средния и Близкия Изток сочи, че подобни амбиции са нереалистични. Ислямският свят съвсем не е толкова единен, колкото се привижда на ястребите около Буш.
Вени, подписвам се под всеки твой абзац. Не виждам противоречие, говорим за едно и също. Но едно е положението в Ирак - там сме на едно мнение - друго е с Иран. И аз мисля че Ахмединеджад блъфира, но знае ли някой наистина...
Публикуване на коментар