събота, 24 февруари 2007 г.
Милосърдие - обаче и докъде?
Тази вечер на "Витошка" ме срещна човек в инавлидна количка и му дадох колкъото стотинки имах. Имах по-късна среща в района, и така, без да го целя, видях последващите дейсгвия на тази социална жертва. Той си поръчя два големи дюнера, а явно там си им бе редовен ктлиент, защото само го запитаха "както обикновено ли"
Бах го у инвалида и социалния слаб, дето на вечеря хапва два големи дюнера. Зя обяда му не знам, но мисля, че е по-значителен. А колко реално работещи могат да си го позволят?
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
11 коментара:
Бах ги половината инвалиди у България - нали казаха, че половината са фалшиви, с фалшиви документи. А пък тези, дето просят по улиците, си гледат бизнеса. Така че, моля, който иска да го правят на глупак, да дава на просяци.
винаги имаш избор - да дадеш или да не дадеш на просяк, да работиш или да просиш, да си купиш дюнер или хляб. ако си инвалид и просиш, нямаш право да получиш толкова, че да си купиш два дюнера за вечеря? понеже други, които работят не могат да си го позволят?
Едва ли всички инвалидизирани и просяци са ментета, но има доста. В йерархията нагоре имат тартори, които обират по-голямата част от парсата. Това обаче ни прави недоверчиви и безчовечни, не мислите ли?
бах... ми що не се набутате в инвалидна количка, че да купувате тия дюнери и не ги дарявате на хората, които не могат да си ги позволят?
бах... пф!
Не си мислете, че думите на Масларова "половината инвалиди са ментета" се основават върху обективен анализ на данни. Тя така си е решила да тълкува увеличението в броя. Но всеки, разбиращ малко от социология и математика, знае, че няма как да разберем на какво се дължи по-голямата цифра докато не направим разследване/изследване на тази група. Масларова тепърва е натоварила прокуратурата да разследва. Така че... дали половината инвалиди са ментета или не остава отворен въпрос.
А за инвалида с дюнерите... Аз се радвам, че си купува храна. А не дрога, примерно. Дрогата е лукс. Храната не е.
Давал съм пари на инвалид в количка и с брада на Руски паметник вечер около 18 часа, около 20 часа - два часа след това на кръстовището Опълченска - Сливница аз, той, с разглобена инвалидна количка и брат му - също просяк от района, препускахме като лекоатлети да хванем рейс за Люлин.
Купувал съм закуска на момиче на Славейков, после тя я взе и видях, че 40 метра по-нагоре я разделии с братчето си.
Така, че по-добре направо на такъв човек да му купиш храна.
Изключвам бабичката на пицарията на Денкоглу, която проси в пицарията и в съседната сладарница едновременно кат огладна - в пицарията иска пари, защото пицата и била твърда, а в сладкарницата казва, че има диабет и ще хапне пица.
И на нея съм давал.
Иначе просяци НЕ ОБИЧАМ.
Даваш пари на просяците, защото си добър човек, нещо в тебе иска да помогне, доколкото може, да направи нещо. Ти си такъв човек, независимо че някои от тях са измамници.
Ако тръгнем да мислим кой кога може би лъже или пък не, ще стане като една безкрайна игра на котка и мишка, в която пак някой, който заслужава, ще бъде помислен за измамник, а някой измамник ще си купи ракия с тия стотинки.
Постъпваш според закона вътре в теб.
За инвалидите-ментета - мисля, че това е една от многото приказки, които Масларова приказва "на ангро", ей тъй - да се намира на приказка. А също така и префинена тактика да настройва едни социални групи срещу други, в случая работещите хора, които си плащат здравните вноски, а после трябва да дават и "на черно" в болниците за качествено обсклужване. С приказките за инвалидите-менте се внушавра на тези, работещите хора, че инвалидите са им проблеимът и че ако нямало толкова, едва ли не ще цъфнем и ще вържем. Яна е права, че без сериозно изследване, тези приказки пет пари не струват.
А за просяците - давам, но не на всеки. Има някои,у на които им личи, че са от т.нар мафия на просещите, чиито босове правят пачки. Напоследък предпочитам да купхя храна на просяк и за съжаление, немалко отказват. Което, пак за съжаление, означава, че те не са в реална нужда, а я са част от просешката мафия, я си търсят пари за алкохол. Но и немалко ми благодарят за храната. Което значи, че трябва да пазим човешкото у себе си и да не си затваряме очите пред хората в нужда.
Аз живея на една пряка на Витошка. Когато се преместихме там през 1995 там имаше трима просяка - един с инвалидна количка/патерици, един без крака на ъгъла със Солунска, едно дете. И до днес са си там. Това са повече от 10 години. Този, който пълзи, също е там от поне 6-7 години. На Раковски пък има един с кученца. Вече толкова години все има някое кутре в палтото си. И други знам... Един дядо, който вече година е с гипсирана ръка...
Няма как да не са с мафията. Според мен няма как да просиш в София без да си имаш бос, който прибира лепта. Предполагам и затова отказват храна, щото босът иска кеш... Ако решите да давате, най-добре купете храна и я оставете без да питате. Все ще се издяде.
Помня един случай. Малко дете просеше, седнало на кашон до спираката на трамвая. В съседство продават сладолед. Един мъж забързано купи един, подаде го на детето и хукна да си гони трамвая...
Милосърдни ли са българите?
http://bulpete.wordpress.com/2008/12/20/bggenerosity/
Публикуване на коментар