E-библиотеките и copyright-а

Това са начални размисли, но за мен твърде важни, зяащото нямам идея за посока на възможен отговор, но знам, че въпросите са буквално пред нас. И ако не намеприм отговорите им, много ще ...плачем.

Томас Джеферсън е въвел copyright-а в американското право с идеята не да защитава правата на авторите да печелят, а правата на хората да имат достъп до културните блага. Библиотеките трябвало да купуват екземпляри от всяка книга, а достъп до библиотеките имал всеки.

Какво става сега, когато има Интернет? Всяака книга може да бъде дигитализирана. И къде отива идеята на Джеферсън? Ако следваме духа му, би трябвало всеки да има свободен достъп (евентуално срещу годишна такса за читателска карта, коята е съвсем поносима); но ако следваме буквата на правото на САЩ (а то все още, слава на Бога, не е право на целия свят), не би било законно да ползваме е-вариант на книга от обществена библиотека.

Въпросът е принципен: знанието/културата е ли са частна собственост? Дигитилазицията постави този въпрос, разделяйки материалния носител от съдържанието. Може ли писанията на Платон да са частна собственост? Абсурд - ще кажете. Да, но е абсурд, защото е умрял преди хиляда и кусур години и не са ясни наследниците му. А писателите от 19-ти и 20-ти век? Тях не можем да четем свободно, понеже има 70-годишно авторско право, което пък се и наследява. Къде отива идеята за свободната култура за народа - за която мечтае Джеферсън?

В хартиените библиотеки можем да ги четем, а в дигитални - не. Това последното ми звучи като пълна безсмислица. Знам, че зад безсмислицата има яка и жестока логика, свързана с печелене на много пари - и това не са пари от книги - но сега говоря за книгите. Защо в хартиените библиотеки можем да четем свободно всичко, а в електронните - не? Смислен отговор не съм намерила досега. Което не значи, че няма, разбира се.