Какво е любов

Видях го някъде в мрежата и го пускам без коментар:

Група от професионалисти задали на деца от 4 до 8 години въпроса: „Какво според теб значи ЛЮБОВ?”

Когато баба получи артрит, тя не можеше повече да се навежда и да си лакира ноктите на краката. Оттогава дядо прави това вместо нея винаги, дори след като и той получи артрит на ръцете. Това е любов.
Ребека, 8 години

Когато някой те обича, той произнася името ти различно. Ти просто знаеш, че името ти е чисто, произнесено от него.
Били, 4 години

Любов е, когато едно момиче си слага парфюм и едно момче си слага афтършейв и те излизат заедно и се миришат.
Карл, 5 години

Любов е, когато ти отиваш да си купиш нещо за ядене и даваш на някого повече от твоя чипс, без да искаш той да ти дава изобщо от своя.
Криси, 6 години

Любов е това, което те кара да се усмихваш, когато си тъжен.
Тери, 4 години

Любов е, когато мама прави кафе на татко и сръбва от чашата му, преди да му я даде, за да е сигурна, че е хубаво и не пари.
Дани, 7 години

Любов е, когато се целуваш с някого през цялото време и когато се уморите да се целувате, ти искаш още да бъдеш с него и да си говорите още. Мама и татко са такива. Те изглеждат неприлично, когато се целуват.
Емили, 8 години

Любов е това, което е в стаята с теб на Коледа, ако ти спреш да отваряш подаръците си и се заслушаш.
Боби, 7 години

Ако искаш да се научиш да обичаш по-добре, трябва да започнеш с приятелите, които мразиш.
Ника, 6 години

Любов е, когато казваш на едно момче, че харесваш ризата му, когато го виждаш с нея всеки ден.
Ноил, 7 години

Любов е, когато една стара жена и един стар мъж са още приятели, макар че се познават много добре.
Томи, 6 години

По време на моя рецитал по пиано, когато излязох на сцената, много се страхувах. Видях колко много хора има в залата! Всички ме гледаха. И видях татко, който ми махна с ръка и ми се усмихна. Той беше единственият, който направи това. Повече не се страхувах. Това е любов.
Синди, 8 години

Мама ме обича повече от всеки друг. Никой друг не ме целува, преди да си легна.
Клер, 6 години

Любов е, когато мама дава на татко най-хубавото парче от пилето.
Илейн, 5 години

Любов е, когато мама вижда татко мръсен и потен, и въпреки това му казва, че е по-хубав от Робърт Редфорд.
Крис, 7 години

Любов е, когато кученцето те близва по лицето дори тогава, когато си го оставил цял ден само.
Мери-Ан, 4 години

Зная, че по-голямата ми сестра ме обича, защото ми дава всичките си стари дрехи, а после трябва да излезе и да си купи нови.
Лорен, 4 години

Когато обичаш някого, клепачите ти подскачат нагоре и надолу и очите ти излъчват звездички.
Карен, 7 години

Любов е, когато мама вижда татко седнал на тоалетната, и не мисли, че това е срамно.
Марк, 6 години

Наистина не трябва да казваш на някого „Обичам те”, ако не мислиш така. Но ако го мислиш, то трябва да му го казваш много пъти. Защото хората забравят.
Джесика, 8 години

Как да помогнем на Дари

Почивах 10-тина дена и бях откъсната от света. Сега най-важното, което трябва да пиша, е какво става с Дари.

Тя се лекува в специализираната детска болница по онкохематология в София при проф.Драган Бобев. Приключен е втори курс на химиотерапия. Сега се води в ремисия, но спасението е костно-мозъчна трансплантация. Въпреки необходимата голяма сума, има реална надежда, защото за по-малко от месец са събрани дарения около 60 000 лв. Още 9 пъти по толкова и детенцето ще бъде спасено. В последните дни на декември информацията се разпространи по много сайтове, по Би Ти Ви и Сити ТВ бяха излъчени репортажи. Дарителите се увеличават, започнаха да се отзовават с дарения и българи от чужбина.

Мтел и Глобул дариха номера за дарения чрез SMS - 1365 и за двата оператора. Пратете празно съобщение и Дари ще получи 1 лв чрез Мтел или 1,50 чрез Глобул.

Банковата сметка:

Darina Rosenova Pencheva
PROCREDIT BANK (Central Branch)
CITY OF VARNA
1 GENERAL KOLEV STREET
TEL. +359 52 687 878
BIC: PRCBBGSF
BGN: BG83 PRCB 9230 2013 9512 15
EUR: BG06 PRCB 9230 2413 9512 10

Подробна информация за Дари, новини, форум, медицински документи, галерия, ход на кампанията и събрана сума.

Да спасим Дарина

Това е Дарина - до неотдавна тя беше просто усмихнато 3-годишно дете като всички останали деца по света. Преди няколко седмици семейството на Дарина научи страшната новина, че детето страда от неподозирана и ужасна болест - левкемия.

Заболяването е от много рядка форма и единственият шанс да се спаси живота на Дарина е трансплантация на костен мозък от донор. Операцията, освен тежка, е и изключително скъпа. Приблизителната сума е около 300 000 евро и семейството й е принудено да се обърне за помощ към всички вас - непознати хора, които споделят болката им и биха помогнали за спасяването на живота на тяхното малко съкровище.

Още инфо за живота на Дарина

Екзистенциалната ми котка

Аз се интересувах от "Холографската вселена" преди нея, обаче тя бързо докопа първенството,

Да помогнем на бебетата!

Умишлено оставям английския текст, защото реална помощ може да бъде оказана само чрез международно валидна кредитна карта. Аз нямам, но чрез приятел пратих - не много, а колкото мога. За директни помощи -
https://secure.hsus.org/01/yearend2_seals/n-p_9bjE1SL7D?source=gabavb


"The HSUS's ProtectSeals team, joined by Heather and Paul McCartney, traveled to Canada's seal nursery in March to shine a global spotlight on the commercial seal hunt.
We’ll never know whether this little girl survived the Canadian seal hunt, but more than 300,000 baby seals were slaughtered in 2006.
Dear Nevena,

The ice floes off Canada’s East Coast are one of the world’s most remarkable animal nurseries -- where the soft cries of baby seals echo through one of the most stunning landscapes on earth. As a committed supporter of the campaign to protect seals, you know that this nursery is turned into an open-air slaughterhouse each spring when seal killers take to the ice with their guns and clubs.

As you know, protecting seals from this horrible and needless slaughter -- which claims the lives of some 300,000 baby seals every year -- is a top priority for The Humane Society of the United States.

With your continued support, we will charge ahead in 2007 to end this annual disgrace. Click here to continue the fight for seals with a special year-end, tax-deductible gift to The Humane Society of the United States today.

Not only is our campaign to end the seal hunt moving ahead with full force, but The HSUS is working to confront cruelty on many other fronts. We'll put your donation to work immediately to:

* Ban horse slaughter for foreign export once and for all
* Increase the penalties for illegal dogfighters and cockfighters
* Serve rural communities nationwide to get pets spayed and neutered
* And so much more

Looking ahead to 2007, I know we can continue to make a difference in the lives of animals. I hope you’ll continue your commitment to The HSUS with your year-end gift today.

Thank you for all that you do to help animals every day.


Sincerely,

Wayne Pacelle
President & CEO
The Humane Society of the United States"

Толкова е красива

Граматика за икономисти и политици

Чета една като цяло нелоша статия на Стефан Нешев, че най-големите спекуланти са монополите и мафията, но още в началото чувствам как нещо дращи изтънченото ми филологическо чувство: "След 10 ноември 1989 г. контролните институции и функции на държавата бяха разрушени, без да бъдат заменени с адекватни нови. Паралелно се срина и икономиката."

Като прост филолог - какъвто съм по диплома - питам какво идат да рекат страдателният залог и безличните глаголи? "Бяха разрушени, без да бъдат заменени", ама от кого? от Светия дух или дяволския му ортак? "Паралелно се срина и икономиката" - явно паралелно на действията на въпросния (не)Свети дух, щото инак трябва да й признаем някаква свръхестествена същност и да забраним изучаването й в университетите. Щом тя си прави каквото си ще, от какъв зор да я изучаваме?

Та като съм похванала езико(в)едски, да отбележа, че ме кефи промяната във функционирането и оттам в същността на доскоро възвратни глаголи като "сбъдвам се" и "случвам се". В началото на 21 век те вече не са възвратни. Дали и доколко някои БАН-ски корифеи (не произлиза от баня!) са прави, че това са модни клишета, налагани от платени лобита и подражатели пред западни спонсори - ще замълча от чувство за възпитание. Ако загърбим мърморенията на банските старци, е очевидно, че промяната е факт. А какво показва тя?

Младите хора все повече мислят бъдещето си в ролята на активни негови субекти - не "то им се случва", а "аз го случвам". Не "сбъднаха се мечтите ми", а "аз ги сбъднах". Тази рязка (в рамките на по-малко от 10 години, което за езиковото развитие е нищо) промяна в същността на два семантично свързани глагола си струва дисертация и според мен тя ще има обществен смисъл. Защото езиковата промяна е индикатор (не единствен) за факта, че нашият, балканският човек, от десетилетия интерпретиран от социологията като инертен, изчакващ, приспособяващ се, а оттук и неспособен към иновации, към върхови национални усилия - не че няма основания за тези описания - но те дотолкова станаха догма, че дори нашенските социолЪзи не и помислят да опитат да ги оборят. Включително фундаментални мислители като Генчо Дайнов и Мира Янова. Но езикът е нещо, което освен че съществува по-отдавна от Генчо и Мира, е и "по-мъдър" - ще ме простите за персонификацията, ама алтернативата беше да изкажа съмнение в аналитичните способности на гореупоменатите, което би било признак на лошо възпитание.

Поради известните тук факти, че страдам от злокачествен мързел, и че съм лицензирала блога си под условията на Creative Commons Признание - Споделяне на споделеното 2.5. следва, че всеки дисертант, докторант, академик може да използва както си ще всичките ми идеи само да ме спомене. Ах, мда... забравих втората част на лиценза - Споделяне на споделенето - изисква да не лицензира производното си творение под собственически лиценз. Целта е никой да не може да захапе свободно предоставените за всички идеи, модели, софтуер и квото си помислите - да го захапе свободно, именно защото са заявени като свободни от създателите му - и с козметични промени да го регистрира като омразния ми copyright. Всъщност това е основната пиричина да съм привързана към лиценза CC - Признание - Споделяне ня споделеното и да имам резерви при цялото си уважение към идеята на Public Domain.

Не доверяй, а проверяй!

През младостта ми тоя лаф от сталинските време беше използван за пълен майтап, сега вероятно малцина го помнят. "А зря", как бы отметил тов.Сталин, закуриваю трубку. По очевидни причини обаче не може да ни смъмри бащински за липсата на революционна бдителност. Поради което аз поемам ролята, само заменяйки "революционна" с "пазарна бдителност".

Развали ми се ципът на единия ботуш от чифт, който освен че харесвам, ми е много удобен. Препоръчаха ми две добри ателиета в Центъра, където имали златни ръце и всичко поправали. В едното златото беше в размер на 7 лева, в другото - на 12. Срок - 3 дена, за експресна услуга - 40% отгоре. Аз им теглих майната и се разтърсих из кварталните нереномирани обущари. Един ми оправи ботуша за 45 минути и понеже твърдеше, че не струвало никакви пари, а било ловкост на ръцете (а ония, реномираните искаха да ми слагат нов цип), бях принудена да стимулирам ловкостта му с една хубава бира. От което той съвсем не остана недоволен.

Що е кадастър и има ли той почва у нас?

Един критичен поглед на Георги Ангелов за съдебната практика по Закона за устройство на територията (ЗУТ) ме боцна като с кабарче. Неговата точка 7 гласи "Липсата на пълен кадастър значително спъва както строителния процес, така и съдебното производство – не могат да се правят справки за доказателство, които често биха решили спора веднага."

Като злостен и непоправим буквояд си спомних, че през 2001 г. Световната банка ни отпусна заем по Проект „Имотна регистрация и кадастър”, финансиран по заемно споразумение No 4619-0 BUL между Световна банка и Република България, ратифицирано от Народното събрание на България на 5 юли 2001 г.

Основни бенефициенти на проект „Имотна регистрация и кадастър” са Министерство на правосъдието и Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Те изпълняват дейностите по проекта чрез своите изпълнителни агенции: Агенция по вписванията (за Министерство на правосъдието) и Агенция по кадастъра (за Министерство на регионалното развитие и благоустройството).

NB! Продължителността на проекта е 5 години. (А сега коя сме, ве?!)

Проектът на книга е приключил. А резултатът? За цялата страна нямам данни, но знам, че София кадастър няма. Знам, че пилотните и последващите (сигурно следпилотни, или стюардесни?) проекти започнаха не в големите градове, където очевидно започваше строителен бум, свързан с масивно раздвижване на имотните пазари, а по диви чукари като самоковските баири. Не знам кой колко и кому шари пачки за това София да е последна, но мога да предполагам. Знам също, че за въпросните 5 години на проекта Агенцията по кадастъра смени 5 директора, всеки от които прекарваше минимум по 1/5 от работните си дни в командировки в чужбина - да усвоява опит. Знам, че в същата Агенция отделът, който работеше със Световната банка, си направи тоалетните с мрамор. Това иди-доди разбирам го - и те са хора, зер, допикава им се. Обаче за какво им бяха джиповете и лимузините, които накупиха, след като всеки редови геодезист знае, че не си мърдат дупетата от бюрата, камо ли на терен да отидат.

Като обобщение:

1. Проектът се провали като изключим факта, че едни хора усвоиха едни пари.

2. За това цари и до днес пълно информационно затъмнение

3. Световната банка вместо да ни нашляпа по дупетата, си мълчи като щипана мома. Което е очевиден знак, че пачките, за да върви гладко проектът, не са подминавали и нейните функционери.

И всичко това течеше първо при кабинет, рекламиращ се като десен, после при друг - либерален, сега при некъв социалнолиберален. И течеше пред яко затворените очи и запушените уши на винаги правите и справедливи медии, безкомпромисните борци за истината, каквото и да им коства това. В случая по неофициална информация некои девойки са се продали буквално за жълти стотинки в сравнение с пачките, движещи се в други посоки. Ама то и да си тъп не е лесно. Дори в журналистиката.

Ей на тая цялата далавера, дето ще я плащаме ние, данъкоплатците, й се вика всеобщ консенсус :-)

Коледа - виртуална

Всеки час, прекаран - не, глупав израз - изживян от нас във виртуалността, може да е Коледа. Коледа за нас и Коледа за други Ама баш при Коледа ли да правиш отчет на приходите и разходите?

Моята Коледа я започна Глиги, пращайки ми великолепната книга Gödel, Escher, Bach;Планинският крал ми прати Alabama song (Whiskey Bar) на безсмъртните Doors; Nick Angelow ми прати неизвестен за мен графит; Орлин ми каза къде е името на автора на една великолепна нова статуя; dzver ми написа скрипт за блокиране на "Труп" ,
но също така ми даде аргументите за и против... Пропускам много хора, знам и съжалявам, ама нали знаете, че съм много мързелива и нема начин да прегледам системно архива 6 месеца назад ;-)

Иска ми се много и за мен някой да мисли така - че съм му дала нещо - просто без причина - като дядо Коледа - защото тези, за които говорих, и много други бяха същи дядо Коледовци - даваха, не за да получават, а просто така - защото им харесва. Вики, aka Oldspook ми благодари, че съм й дала един великолепен ирански певец, обаче аз, тъпото животно, овълчено във всекидневните проблеми, не й отговорих на мейла. От което ме е срам. Мисля, че и аз съм дала някому нещо, но мисля също, че най-тъпото е да се пресмята даденото. Бляк и гнъф!

А двата най-неочаквани коледни подаръка получих от двама най-неочаквани за мен хора:

Jesika - с нея не се понасяхме. Тя имаше причини за това. Аз също. Но нещата между нас бяха сбъркани. Защото изначално и базисно много си пасвахме, допадахме си и се харесвахме. Може би времето тогава - преди 7 години - беше много сбъркано. Сега тя живее на хиляди километри оттук и ме е открила случайно, чрез този блог. Вчера получих мейл от нея и се разплаках. Не бяхме сърдечни приятелки, по-скоро приятелки-скандалджийки. И раздялата ни бе някак тъпа - "она ушла безмолвно, по-английски", както пееше Висоцки. Никога не се разбрахме как и защо. А с вчерашния й мейл, днешния ми отговор и нейния отговор разбрах колко е тъпо да ровиш какво е било, защо е било и как е било. Живеем тук и сега и това е огромното благо, което ни е отпуснато. Да го пропиляваме в човъркане на миналото и във фантазии за бъдещето е все едно милионер да си хвърля милионите в океана. С две думи - Джес ми бе коледен дар. Ще направя каквото мога да бъда и аз за нея.

Явор Колев, шеф в ГДБОП, който се занимава с компютърните престъпления . Тук съм писала няколко пъти за него и наред с основателните критики, като цяло говорех за него на директен гаменски език. Това не е трудно. Писаните думи са като куршумите - не виждаш жертвата, и особено очите й. Жертвата е анонимна и това прави действията ти рационално оправдани и емоционално себененараняващи. Колко от войниците в днешните войни биха били така железни, ако трябваше да мушкат с щик корема на противника, виждайки как с изпадащите му черва помръкват очите му? Тайната на тоталната война е, че жертвата е анонимна, тя няма лице, тя не е човек - следователно ние, добрите, не сме аморални. Съвестта е ирелевантна. С днешните медии е същото. Аз с моето медийно минало не само съм склонна да правя това, но и да не го съзнавам. Можех да плюя действията, методите, мотивите на Явор Колев, но не него самия като личност. А го правех - както хАмерикански войник ликвидира движещ се обект. Майната му, че обектът бил човек. Така се почувствах след мейла на Явор Колев. Позволявам си да го преразкажа, тъй като е написан като коментар, сиреч публичен по дефиниция: интересно му било да се запознае с мислите в блога ми и ме кани да се срещнем да поговорим по общите въпроси, които ни интересуват. Оставя и телефон. Очевидно е, че ще се обадя. Очевидно, че след празниците. Може би не толкова очевидно е защо. Защото културната реакция на г-н Колев на фона на гаменското ми поведение просто ме задължава. Защото може би възгледите ни за еволюцията на copyright законодателството не се различават толкова. Може би защото аз - като свободен електрон - не си давам сметка какво е да си минишеф в колониална администрация. И още мога да продължавам... Но едно поне съм сигурна, че ще му кажа - "Извинявай". Това няма да значи, че приемам действията му спрямо Виктор и прочие подобни, но заради мен съм длъжна да почна разговора така.

Болната жлъчка - какво да я правим?

Като установих, че за 15 години три пъти имам проблеми с жлъчката, които "невидимо" причиняват сериозни проблеми в други органи и системи, ми трябваше около час, за да реша, че трябва да я махам.

Работата е там, че съм хипохондрик, но от особен вид - научен хипохондрик. Когато преди 15 години заболях от остър пиелонефрит и нещата бяха такова мазало, че 3 и кусур месеца търках леглото в урологията на Александровска болница, на шкафчето ми освен вътрешните болести, бяха наредени основните бг монографии по урология (те не са много) и някои важни руски. Лекарите понякога се гавреха със студентите като ги пращаха при мен, без да ги предупредят що за чудо съм. Научният хипохондрник не е този, който го е страх, че ще се разболее ей тъй на, а го е страх, че той - или най-често лекарят му - ще пропусне симптомите на ранен стадий, няма да назначи необходимите изследвания или няма да ги интерпретира правилно и т.н. Абе научният хипохондрик е мелез между студент-зубрач и сухар-изпитвач. Да не дава господ!

За жлъчката ми консултантът, който после ми стана оператор, бе категорично съгласен с мен - да я махаме. Малко се учуди, че взимам така леко такова решение, но след дълбоко научния подход, който му приложих, оттегли почудата си. Имах полип 8 мм. До 10 мм не се смятат за големи. От 15 ги броят за големи. Въпросът за големината е пряксо свързан с вероятността от злокачествена дегенерация. Колкото по-голям, толкова по-голяма. Общоприетата тактика при полипи до 15 мм е ехографски прегледи на 6 месеца и ако се установи, че растежът продължава, се реже жлъчката. Ама това го бях чела и направо го ковнах: "Вие, докторе, ако имате 8 мм полип, ще го махате ли?" Той вика "Да, ама аз съм професионално деформиран". "Значи сме колеги", казвам, "и аз съм деформирана". И след 3 дена ме сряза. След операцията ми каза, че решението ми е било абсолютно правилно не само заради полипа, а заради това, че жлъчният мехур се бил превърнал в гнойна язва и тормозел целия организъм.

Ама аз пак се отплеснах да говоря за себе си, а исках да кажа нещо на хората с болна жлъчка, които не са луди глави като мен за няма и ден да се решат да я режат:

ДИЕТА ПРИ ЖЛЪЧНОКАМЕННА БОЛЕСТ
МЛЯКО И МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ
РАЗРЕШЕНИ: прясно обезмаслено мляко, най-добре краве, прясно приготвена извара, диетична извара, добре обезсолено краве сирене, прясно подквасено прясно кисело мляко, прясно подсирено сирене, айран, таратор без чесън.
ОГРАНИЧЕНИ: пресен кашкавал “Витоша”, пълномаслено прясно мляко.
ЗАБРАНЕНИ: тлъсти и пикантни сирена, кашкавал “Балкан”, пушени и топени сирена, сирене “крема” , овче бяло саламурено сирене, овче и биволско кисело мляко.

МЕСО И МЕСНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ
РАЗРЕШЕНИ: питомен заек, телешко, крехко говеждо, агнешко - варени или печени на фурна или скара, пиле бройлер, нетлъста млада кокошка.
ОГРАНИЧЕНИ: младо нетлъсто свинско месо, главно на скара, телешки черен дроб, нетлъста шунка, филе, кюфтета на скара.
ЗАБРАНЕНИ: животински вътрешности, джолани, всички консервирани меса и колбаси, тлъсти меса, пържени и запържени храни и ястия, пача, пушени гърди, сланина, месни бульони, дивеч.

РИБА И РИБНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ
РАЗРЕШЕНИ: нетлъсти речни риби (мряна, клен, млад шаран, таранка, оклей, бяла риба, пъстърва, щука, червеноперка - главно варени или печени на скара).
ОГРАНИЧЕНИ: нетлъсти морски и океански риби.
ЗАБРАНЕНИ: тлъсти речни, морски и океански риби - сом, моруна, змиорка, паламуд, хайвер, чирози, нерибни морски и океански продукти - рибни пастети, мариновани, пушени и осолени риби.

ЯЙЦА И ЯЙЧНИ ПРОДУКТИ
РАЗРЕШЕНИ: яйчен белтък, снежни топки
ОГРАНИЧЕНИ: цели кокоши яйца - до 2-3 броя седмично - до ½ яйце дневно.
ЗАБРАНЕНИ: яйчен жълтък, майонеза, гъши и пачи яйца.

МАЗНИНИ
РАЗРЕШИНИ: растителни салатни масла - слънчогледово, маслиново
ОГРАНИЧЕНИ: прясно краве масло (до 20 грама за денонощие)
ЗАБРАНЕНИ: свинска мас, говежда и овча лой, маргарин, сланина, мандраджийско масло.

ЗЕЛЕНЧУЦИ И ЗЕЛЕНЧУКОВИ КОНСЕРВИ
РАЗРЕШЕНИ: марули, салатки, домати, млади краставици, моркови, картофи, цели сладки печени пиперки, бяло сурово зеле, карфиол, стерилизирани консерви, обезсолени маслини, сокове от зеленчуци, замразени зеленчуци.
ОГРАНИЧЕНИ: варено зеле, праз, лук, сурово кисело зеле, варива (пасирани)- зрял фасул, леща.
ЗАБРАНЕНИ: спанак, киселец, лапад, коприва, патладжани, туршии.

ПЛОДОВЕ И ПЛОДОВИ КОНСЕРВИ
РАЗРЕШЕНИ: почти всички добре узрели плодове, сушени ябълки и круши,банани, сокове, нектари, компоти.
ОГРАНИЧЕНИ: касис, къпини, боровинки, френско грозде, стафиди, сушени кайсии. цитрусови плодове.
ЗАБРАНЕНИ: фурми, смокини, сини сливи, орехи, бадеми, фъстъци, семки.

ХЛЯБ И ТЕСТЕНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ
РАЗРЕШЕНИ: бял хляб, хляб “Добруджа”, сухари, ориз, макаронени изделия, грис, овесени ядки, брашно.
ОГРАНИЧЕНИ: обикновени бисквити, гевреци, кифли, типов хляб.
ЗАБРАНЕНИ: топъл хляб, пържени закуски - мекици, понички, баници и варено жито, варена и печена царевица, качамак, соленки и солети.

ЗАХАР И СЛАДКАРСКИ ИЗДЕЛИЯ
РАЗРЕШЕНИ: чист пчелен мед, глюкоза, мармалади, конфитюри, желета, локуми, сладка, индустриална захар, сусамов тахан, халва.
ЗАБРАНЕНИ: какао, шоколад и шоколадови изделия, бонбони, сладолед, кадаиф, баклава, реване, торти с шоколадови и маслени кремове, толумбички.

ПИТИЕТА
РАЗРЕШЕНИ: слаб руски чай, чай от липов цвят, от мента, от лайка, отвара от корени на цикория /синя жлъчка/, от червен кантарион, от шипка, от глухарче, заместители на кафето - инка, леблеблия, ръж, комбиниран чай - букет разредени сиропи, сокове, минерални води - хисарска, горнобанска, велинградска.
ЗАБРАНЕНИ: студени питиета, всички газирани разхладителни напитки, кафе, боза, вина, всички алкохолни напитки, включително и бира.

ПОДПРАВКИ
РАЗРЕШЕНИ: магданоз, копър, чубрица, джоджен, ванилия.
ЗАБРАНЕНИ: черен пипер, бахар, дафинов лист, канела, карамфил, лютив пипер, лютиви чушки, горчица, лютеница, оцет, чесън, лимонов сок.

ДА СЕ ИЗБЯГВА КОНСУМАЦИЯТА НА СУХОЕЖБИНА И ДА СЕ ПРИЕМА ДОСТАТЪЧНО КОЛИЧЕСТВО ВИТАМИН С, ПО ВЪЗМОЖНОСТ В ЕСТЕСТВЕН ВИД ОТ ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ.

Фонтанът през зимата

Графити еволюция - 2

Преди хиляди години пуснах снимки на новаторски като изпълнение и идея графити. Канех се да пусна скоро 2-ра част, но поради мързела ми (споменаван тук нееднократно) го правя чак сега. Харесвам графитите като градско изкуство, но не смятам, че всяка огромна цапаница по стени и подлези е достойна да се нарече изкуство. Изкуство са някои графити по оградата около срамния соцпаметник пред НДК. Те са единственото, което придава човешки вид на грозилото:


Авторите около НДК работят с класическата техника (разноцветни шпрейове, големи образи, които често могат да се възприемат в пълнотата си само от далеч) Камерните автори, за които писах в "Графити еволюция - 1", работят с щампа, залепена върху стена и отгоре се минава с шпрей. Изобразяват се преди всичко хора. Картините са малки и за да ги въприемеш, трябва да доближиш. Нямат огромната аудитория на класическите артисти, но пък таргетът са по-мислещите и по-неконвенционалните хора. Типичен пример за школата е графитът, който ми прати Nick Angelow:

Сега представям друга графити модификация, даже не знам доколко е коректно да се нарича графити, защото артистите не работят с боя върху стена, а с хартия, лепена върху стена. С ксерокс или нещо подобно произвеждат известен брой малки картинки, които после разлепват. Решени са по правило в бяло и черно, цветове се срещат рядко, но и когато ги има, са пестеливо употребени. Много често произведенията се изрязват по контурите на образите. Доминиращата образност е абстрактна, но има и активистки произведения, които с известно терминологично насилие бих могла да видя като алтерглобалистки. Целта на автора според мен е културният шок и мисля, че я постига.Чудя се за технологията на лепене - пипкава работа е да лепиш малки хартийки, а резултатът е толкова здраво залепване, че почти няма изчегъртване.

Планинският крал и близкият уиски бар

Срещнах в блога на Асен, aka Планиският крал, фразата, но не само като фраза като заглавие, а фраза, която ми е някакъв ипмпринтигов отпетъчатък от юношекството - "Just show me the way to the next whiskey bar… Необходимо ли, Асене, да обясняваме на четящите, че заглавието не се слага току-тъй, както ти падне? Те това си го знаят и без нас. А сега ти благодаря, че ми прати записа на тази култова за тийнейджърския ми период песничка. И се запитах: ако си спомняш нещо култово от тийнейджърството (защото съвсем не си спомняш всичко така, даже повечето не си го спомняш), не значи ли, че то е в някаква степен важно за теб и сега?

Асен ми прати песничката - обект на всички тези рошавости - "Alabama Song (Whiskey Bar)" на вечните "The Doors"

Както съм обяснявала вече, който я иска, да влезе в пощата Gmail.com, юзърнейм veny.gjurova, пасуърд 17071935, писмото e в Sent Mail със събджект "THE DOORS - "Alabama Song (Whisky Bar)"

Лириката я има в текста на писмото, но я пускам и тук:

Alabama Song (Whiskey Bar)

Oh, show me the way to the next whiskey bar
Oh, don't ask why, oh, don't ask why
Show me the way to the next whiskey bar
Oh, don't ask why, oh, don't ask why

For if we don't find the next whiskey bar
I tell you we must die, I tell you we must
I tell you, I tell you, I tell you we must

Oh, moon of Alabama
We now must say goodbye
We've lost our dear old mama
And must have whiskey, oh, you know why

Oh, show me the way to the next little girl
Oh, don't ask why, oh, don't ask why
Show me the way to the next little girl
Oh, don't ask why, oh, don't ask why

For if we don't find the next little girl
I tell you we must die, I tell you we must die
I tell you, I tell you, I tell you we must die


Асене, благодаря ти :)

(Блого)авторът

От някое време мислех да пиша за хората, които четат блога ми, но подобно намерение ме плашеше. Плашеше ме идеята, че пишейки го, ще се поставя в ролята на автор с очевидната му, макар незаявена, но явна претенция, че се взима насериозно като автор със своя публика/аудитория, респ. със своя стойност, която при някои се възвеличава въздигащо (или се въздига до възвеличаване?), и всякаква подобна простотия на тема "Авторът", която с удоволствие забравих, магистърски загърбвайки факултета "Българска филология"

Блогърът изначално не е автор като класическия. Класическият автор пише с оглед на определена публика/аудитория, пък после нагажда (малко или много) следващите си писания според очакванията на реалната му публика, а пък с това и нейните очаквания се променят и... отделно трябва да се изследва тоя процес на "дявол на магаре".

Блогърът пише, за да изразява себе си. По какви причини - отделен интересен въпрос. Но блогърът същностно е различен от класическия автор - той пише заради себе си, а не заради наличието на потенциална публика. Прочутите блогъри по света са прочути и с това, че постигайки прочутост, не са изневерили на себе си и не са започнали да се съобразяват с огромната си аудитория. Защото така възжелаваната от всеки класически автор публика/аудитория дълбоко в същността си е безмилостен хищник, описан брилянтно от Стивън Кинг" в "Мизъри" и в "Тъмната половина". Няма по-лесно за един автор от това да се остави да бъде всмукан от тази сладострастно-гнусна фенска плазма. И немалко класически автори така са и завършвали. Блогърите са далеч от подобна опасност. Техните отношения с аудиторията им са изградени на същностно друг принцип, в който съществена роля играе и липсата на комерсиалност. Но отношението блогър - аудитория е отделна и интересна история.

По стар свой табиет (или дефект?) пак втънах да разказвам истории. Историите са като ромски хлапета с голи задничета, които видят ли някое от тях на комютърния екран, те начоголват неудържими "аре, бе, бате, аре и мене, аз моем повече да пра'а". А кротката ми непретенциозна идея, преди да нахлуят несресаните ромски хлапетии, беше да пиша за двама от читателите ми:

- Асен, aka Планинският крал
- Явор Колев, шеф на отдела за борба с компютърните престъпления в ГДБОП

Споменавам ги като астрозастраховка, че утре ще напиша за тях, преди други истории да са ме награчили.

Социална дисфункция: шизотип

Повечето Интернет тестове са откровени тъпни, но се срещат и смислено направени. Вторите се познават и по това, че авторите предупреждават, че не са психолози или психиатри и ако смяташ, че имаш проблем, трябва да потърсиш специалист.

Преди време дадох пример с такъв тест - коя религия е подходяща за теб - и за мен той бе дори предсказващ, удивително предсказващ. Освободи ме от илюзиите, които хранех към някои конфесии и религии, и намерих собствения си път.

Та днес се пробвах на един тест "Каква е социалната ми дисфункция". Резултати:

(На български): Социалната ви дисфункция е шизотипност. Проявявяте социални дефицити и странности на мисленето. Възприятията и комуникациите ви са подобни на тези при шизофренно болните.

Бляк! Що ли не се изненадвам, въпреки много лошо конотирания у нас корен "шизо". Преди близо година направих реномирания тест MMPI (Minnesota Multiphasic Personality Inventory), известен като Минесота, съкратената версия и дадох пик на шизотипността. А преди 3 години на пълната Минесота пак дадох пик на шизотипността. Тогава се изненадах, наистина не можех да се възприема като шизотип, защото разните психиатри (с изключение на Рали Димитров, който и досега ми е психиатър), с които бях контактувала дотогава, ме бяха квалифицирали по всякакви други начини, но не и така. Даже първата ми диагноза беше психопатия от хистеричния кръг - което е напълно противоположно на шизотипността, освен че няма нищо общо с мен. Ама явно докторите са отчитали кви ли не бюрократщини и не им е било до болните. Разбирам ги. Но не ги оправдавам.

Цял живот допреди 5-6 години се стремях към и постигах успехи в поприща, абсолютно противопоказни за един шизотип. Да, постигнах ги максималните успехи. И в крайна сметка стигнах до крах. Защото от една страна, вече нямаше какво още да постигам - ударих си главата о българския таван за журналистика - "оттук по-нагоре не може", разбирано като "по-навътре". От друга страна, цената която плащах повече от 10 години за всичко това - да съм нъмбър уън, а бях - не си струваше. Не си струваше и в двата аспекта - личен и обществен.

В личен план се превърнах в безнадежден работохолик. В живота ми нямаше друго освен работата. Излизах да се забавлявам с хора, които ми бяха важни за работата. Не падах до нивото на... айде да не споменавам имена, да излизам с шефове и тузари, за да ме лансират. Излизах да купонясвам с хора, от които можех да имам някаква информация. Връзките ми и те бяха такива. Приятелите ми бяха същите. Старите приятели ги загубих - аз, по моя вина. Оценявах хората по ценността им като източник на информация. Като критерий - неоспоримо, като същност - дълбоко цинично. Всичко това обяснявах за себе си - или оправдавах - или и аз не знам какво - но животът, който водех, не ме правеше щастлива - и трябваше да има обяснение.

Дълго време го имах обяснението - общественият интерес. Журналистът е хрътката, гончето, дратхаарът, който намира, догонва и задушава вредния хищник. Прекрасно, нали? Така ги учат в журналистическите факултети. Так и би трябвало да бъде. Но не е. По цял свят отдавна не е. Но у нас "но-не-е"-то придоби уродливи форми. Продажността и слугинството на медиите надминават многократно европейските норми за продажност и слугинство. И когато след много самолъжи разбрах, че това, в което съм вярвала, са били куп илюзии, беше много тежко. Включително и за това, че за тези илюзии и аз бях работила. Не, не директно. Това и днес мога с гордост да кажа - няма лъжа, която да съм написала; всичко бих го написала и сега. Да, но има неща, които не написах - и е лесно да кажа "не ми даваха", далеч по-трудно е да призная, че не съм направила опит да ми дадат. Да, след много опити, попарвани отвсякъде, съм приела удобната каюта на моряка, комуто всеки ден младшия борден офицер свежда мъдрите указания на капитана. Ей това е приносът ми за илюзията за свободна и независима преса - фактът, че продължавах да играя ролята на младшия, комуто се свежда от старшите какво се полага. С чиста съвест обаче мога да кажа, че мръсните поръчки (политически или икономически) не ги приемах. На системата обаче съвсем не й пукаше от това - по великолепното описание на Александър Кьосев - журналистически момиченца винаги се намират. Даже се ритат коя да излезе напред.

Така се събраха в едно личният ми срив - достигнах тавана си на максимално допустимото от "властимащите"; и общественият - убедих се, че никаква трета власт, коректив и прочие не сме, а гадни слугини. Сривът беше ужасен. Но не пиша това с очакване за съжаления. Беше ужасен физически и психически срев. Трябваха ми няколко години да се съвзема. Ако някому това звучи пресилено, ще посоча известните факти, че журналистите са една от най-рисковите професии за инсулти, инфаркти, алкохолизъм и че като цяло средната продължителност на живота на журналиста е значимо по-ниска от средната за страната.

И какво стана по-нататък? Като изкушен писач (както вече се демаскирах) ще оставя историята отворена, чакаща продължението си някъде в друг постинг. А ще приключа с това, с което започнах основната история. Всяка добра история започва с нещо, към което във финала се връща. Не се връща буквално, а в течението на разказа го е разгърнала, извадила вътрешните му драматизми и неочакваните потенции, разбила е изглеждащата му едноплановост и яснота, понякога го е обърнала в собствената му противоположност (а противоположгността на нещо е същото нещо с обратен знак, м?) Но за да не се отплесна сега в историята как се пишат истории (а постоянните читатели на блога ми знаят, че си умирам да наслагвам истории в истории като матрьошки), ще кажа простичко:

Цялата тая история можеше да не я разказвам, защото нямаше да се е случила. Ако имаше по мое време училищни психолози и развита counceling (не мога да намеря превода) система - професионалисти, занимаващи се с психологически консултации на тийнейджърите, пристъпващи към зрелостта. Всеки от тях би ми казал, че с моите психологически характеристикти е самоубийствено да се хвърлям в поприще като журналистическото и че дори да постигна големи успехи (което е напълно възможно по механизма на свръхкомпенсация на дефицитите), това ще финишира с крах от някакъв вид - соматичен, психологически, семеен, общожитейски.

Мунк, Google и авторското право

Оня ден ми направи впечатление промяната в заглавната страница на Google, на която имаше част от най-известната картина на Едвард Мунк - "Викът". Причината - рождения ден на големия художник. Благодарение на Нели Огнянова, разбрах, че срещу Google може да има претенции за авторските права върху творчеството на Мунк. Проблемът е, че той е починал през 1944 г., което значи, че според сега действащото copyright законодателство, до 2014 г. не може рожденият му ден да бъде отбелязван без съгласие и без възнаграждение за носителите на права.

Как да кажа каква тъпня и безсмисленост е това? Идеята на copyright-а е да се гарантират интересите на автора, така щото той да може да твори свободно. Ако се зачетем внимателно в теоретиците на въпросното законодателство, никъде няма да видим пряко позоваване на интереса на наследниците на авторите. Ами не могат и да се позоват, защото самата философия на авторското право е основана на интересите на автора. Действащия автор, който може да сътвори нови произведения, и затова интересите му трябва да бъдат охранявани, защото това е както в негов личен интерес, така и в обществен - чрез създаването на нови произведения. Къде е общественият интерес при сега установеното времетраене на правата 70 години? Не само аз, всеки, който може да брои до десет и знае азбуката, ще заключи, че няма такъв. Сиреч налице е законодателство, което не охранява никакъв обществен интерес. Даже му пречи.

За да не влизам в теории, което наскоро правих, ще разгледам случая с презумирането на вина за нарушение на авторските права от страна на Google. Натъртвам на думата "презумиране", защото докато компетентен съд по надлежния ред не установи, че корпорацията нарушава нечии права, тя е невинна. Претендиращият трябва да докаже основателността на иска си, а не ответникът - основателността на своето действие. А малцина знаят, че дори в мракобесните по отношение на copyright законодателството САЩ нарушението не се преследва наказателно, не е углавно престъпление. Уреждането на спорове за нарушени copyrights e въпрос на гражданското право.

Собствеността, свързана са авторското и сродните му права, е дефинитивно различна от останалата, традиционната собственост. Отношенията на собственост се пораждат от акта на създаването от страна на автора и според духа на закона са свързани с гарантирането на възможността за продължаващо създаване от негова страна. Ама тоя дух отдавна е изфирясал. Какво е основанието на правата на наследниците? Въпросът ми не е от формален порядък, а от съдържателен. Каквото е придобил авторът в резултат на авторските си права, това е логично да им остави като обикновена наследствена собственост. Но какво наследяват при случая с правата? Наследяват поток/поточе пари, които по никакъв начин не са свързани с авторство, създаване, обществена полза, култура и дъра-бъра. "Дъра-бъра" са тези неща не в същността си, а във вида, в които са извратени от днешната copyright - чудя се "мафия" ли да напиша, или "транснационална олигархия".

Случаят Мунк-Google придобива коренно различен смисъл, ако го разгледаме през призмата на обществения интерес, и в частност обществения интерес от развитие и разпространение на културата. Убедена съм, че от инициативата на Google огромно количество хора са научили за съществуването на този гениален художник и една малка част от тях е продължила да гуглира за него и творчеството му. Сиреч благодарение на Google Мунк e станал известен на огромно количество хора и част от тях (неголяма, но съществуваща) са му станали фенове. Което никакви наследници, музи, неправителствени организации и държавни програми не могат да направят. Комерсиална полза Google очевидно няма. Остава обществената полза.

Гуглирайки самата картина "The Scream" ("Викът") - тя е най-известното му произведение, попаднах на твърде интересни подробности. В САЩ тя е в областта на Public Domain (обществената област, където не съществуват собственически права), тъй като за първи път е публикувана преди повече от 95 години. Обаче авторските й права се защитават от Норвегия, където авторското право се охранява като се сметне животът на автора + 70 години. Важна и с далеч вървящи последствия е Директивита на ЕС за Хармонизирането на copyright защитата, която явно тепърва ще проучвам.

И май целият авторско-правен бардак остави съвсем на заден план великата картина. Общоприето се смята, че тя изразява човешкото усещане на екзистенциален страх.

Има запазени доста конкретни инспирации - образни и емоционални:
- Изображението на небето е вдъхновено от червените сияния поради изригването на вулкана Кракатау през 1883 г.
- Пейзажът на задния фон е фиордът на Осло, гледан от хълма Екберг.

Поразяващото умение, което оставя един артист във вечността, е способността да съчетава несъчетаеми неща, подчинена на извеждането на свръхидея. Както е в случая. Нерде катастрофата Кракатау, нерде обикновен скандинавски фиорд, но те се обединяват от водещата фигура на преден план, изразяваща чист, неподправен ужас. Ужас, непредизвикан от нищо сюжетно в картината. Ужас абстрактен и затова още по-силно въздействащ. Отпращащ към някакви фундаментални основания - изригващите сияния от Кракатау, доминиращи мирния фиорд, са ключът към ужаса; а чисто цветово - червеното от катастрофата, неподвластна на каквато и да човешка сила. Сиянието на Кракатау доминира както цветово цялата картина, така и конструктивно я "натиска" надолу, подсилвайки екзистенциалния ужас. Ужас не от нещо конкретно, тъй като човекът е все пак близо до фиордите (безкрайно далеч от Кракатау), а от установяването на самия факт, че има Кракатау, т.е. ужасът от това, че има неподвластни ти неща. В случая Кракатау е несъществен за възприемането. Всичко може да е негово място - всичко над нас, неразбираемо за нас, заплашващо ни в самото основание на съществуването ни. Съществуването на западния човек е базирано на рационалността. И когато рационалността се сблъска със смъртта, с холокоста, с Кракатау, с миналогодишните цунами, тя "дава на късо". Оставя човек да се бори сам със страховете си. С екзистенциалния страх.

Но пак по мой табиет тръгнах за Пловдив, а се отзовах нейде из карстовите райони на Северна България. От казуса Google, Мунк и copyrights, без да усетя, се забих в някоя от дълбоките карлуковски дупки на екзистенциализма. А човек, който не е влизал в дупка (така на пещернячески жаргон се нарича пещерата) и не е усетил чара й, трудно може да усети удоволствието и обсебеността от този начин на писане и мислене.

Дупката никога не знаеш къде ще те изведе, особено ако ти е сефте. Но и да я знаеш, тя винаги те изненадва. Малцина са тези, които могат да кажат, че познават една дупка като петте си пръста. Пещернячеството е непрекъснато предизвикателство, по-трудно в известен смисъл от катерачеството, защото там всичко е ясно, открито, нямаш неизвестности, а долу пълният мрак винаги крие по някоя изненада. Неслучайно в пещерняческия фолклор има една песничка, която казва:

"Господ когото намрази
прави го той пещерняк
Да пада, да става, да лази
и да се лута във мрак"

Айде, крайно време е да излизам от copyright екзистенциалната пещера. Обаче явно екзистенциализма си струва да го обмислям.

Петър Стоянов - блогър

Към българската блогосфера се присъедини и политик от тежката артилерия - Петър Стоянов си направи блог. Обещава, че ще пише редовно, ама това предстои да го видим. Резервираността ми произтича от една склонност на родните политици - да се захващат ентусиазирано с нещо ново и не след дълго да го зарязват заради следващата новост. В основата на това, според мен, е съзнанието за собствената им некомпетентност, поради което са податливи на всякакви идеи с окраската на "магическо решение".

Дедо Тодор беше такъв - все захващаше "магически" неща, които ще ни решат проблемите. То ли не бе мултипликационен подход, то ли не бе бригадна организация, стопанска сметка, фирмена организация, нов икономически механизъм... За дедо Тодор е разбираемо, защото той цял живот чувстваше недостига на формално образование и се опитваше да го компенсира със силата на интуицията си (малцина са българските политици от миналия век, които могат да му съперничат в това отношение, може би само Борис ІІІ) и с прагматичната си ориентираност (кой, ако не гений на прагматиката, може години наред да продава на Брежнев целувки и ордени срещу потоци нефт и други стратегически суровини?) За чест на дедо Тодор трябва да река и друго - той не действаше като маймуна при възприемането на поредната новост и някои от тях доведоха до реални стопански резултати.

Сред малкото истински новатори в родната политика е Иван Костов. В политиката "новатор" не значи да измислиш нещо ново, а да не плащаш дан на догми, в това число и своите собствени, като тази формална психологическа характеристика намира плът в способността да прилагаш всичко, което смяташ, че върши работа. Като казах "да върши работа", няма начин да не си спомня Дън Сяо Пин, архитектът на китайското икономическо чудо, чиято философия той самият синтезира в една фраза - "Не е важно какъв цвят е котката, важното е да лови мишки."

А масата ни политик възприема политиката като несекващ семинар за лова на мишки. Всеки, дошъл от улицата в парламента, се смята задължен да направи фундаментално изследване на въпроса "що е то мишка, има ли смисъл да я ловим и каква е ролята на котката в този процес". Веднъж изяснили несъмнената важност на промишленията си, те се захващат със следващия въпрос - коя котка лови най-добре. Тук се разгръща сериозната политическа борба. Защото по първия въпрос има пълен консенсус - мишките са вредители, затова се унищожават, а котките ги ловят. Простете, ще каже неизкушеният в родната политика наблюдател : какъв е смисълът да губят време по тема, за която всички са съгласни, и ще добави, че за избирателя и данъкоплатеца това време има съвсем реални измерения във вид потрошени парични знаци. Този въпрос олицетворява пълната безпомощност на здравия разум срещу прогресивните сили. Всеки от кандидатите за клуба на политиците трябва да докаже своята правоверност (в смисъл, че е загубил и последната си капка здрав разум) и това е целта на първия етап.

Купонът започва на втория етап. Всички дружно се карат коя котка е най-добра - лявата котка, дясната котка или либералната котка. Тук иде моментът да разясним някои тънки детайли. По някакви забравени от всички причини на етническата котка й викат либерална, а ако някой новодошъл я нарече "етническа", всички дружно го наругават и той веднага става ако не фашистка, то поне ксенофобска котка. Което преведено на обикновен човешки език, значи, че другите котки няма да си играят с нея.

При левите котки се наблюдават дребни разлики, които отделни леви мачета са склонни да въздигат във фундаментални различия. Никой обаче не взима това котешко мяцане насериозно, защото всички знаят, че има една - но за сметка на това голяма и мъжка - лява котка. Този котак е доброжелателно настроен и позволява на котетата да се правят на интересни.

Къде-къде по-интересна е картинката в десния коткарник. Някои десни котки (опонентите им ги наричат котенца) се чудят къде има повече кльопачка и ха да тръгнат къмто либералните си посестрими, ха пак да се фръцнат обратно. Зер даром кльопачка е туй, не е като да се хабиш да ловиш мишки.

С двата големи десни котарака нещата са още по-поразяващи. Така не могат да се траят, че и с куче ортак стават, само и само да причинят щети на противника. А пътьом опикават де що видят, за да се знае, че това е Тяхна територия, а не на мизерния съперник. Представяте си каква воня се носи вдясно.

В либералния котешарник етническата и роялистката котка са си заплюли по едно кюше. Чуждото не искат, но и своето не дават. Съвместното им съжителство е плод на факта, че само ако се признават взаимно, могат да съществуват като официално признати либерални котки.

Напоследък уютно подредената менажерия бе вкупом разтърсена от появата на нов котарак - уличен, обаче с бойни умения. Засега ги изразява главно с фучене и съскане и не е ясно има ли нещо повече от това. Обаче рангът му в котешката общност непрекъснато се повишава, защото никоя от другите котки не се осмелява да провери новият, аджеба, може ли нещо друго освен да фучи и съска.

След този бегъл обзор става ясно защо мишките си живеят както си щат. Щото на котките от изясняването на фундаментални и недотам разлики не им остава време да ги ловят. Ако съвсем ви е писнала тая котешка менажерия, сложете на мястото на мишките който и да е стопански, политически и обществен проблем. И няма вече да се питате "ама защо не го решават?"

С всичко това исках да кажа, че фактът на регистриране на блог и първите ентусиазирани постове съвсем не са гаранция, че се е появил нов блогър. Поздравления за Петър Стоянов и с очакване.

Богатите или бедните дават по-лесно заем?

Последващите резултати са от микроизследване (почесах се за момент със суетата да го нарека "представително по телефон" както масата медии, титулуващи се "национални" - щото представителността му е същата - но реших да съм коректна, за разлика от тях) та затова:

"- Не се потвърждава мнението, че богатите дават повече.
- Не се потвърждава мнението, че богатите не дават повече

За подробности: Автора на изследването, заплащане по договаряне"

Метод на изследване:
Лично интервю на около 100 души, вероятно обхващащо 300-400 (мнението и опита на хората, преценени от респондента като негови близки близки и близки приятели), като за близките приемаме тегло на релевантността 0.25

Ами това е, всеки може да направи "социологическо изследване" като писаните по медиите, вкл. националните, а може би най-паче като тях. За който се нуждае от методическа помощ, в блога има контакти - за разлика от социолЪгическите агенции, изследванията на Вени Г. за индивидвуални юзъри са от Public Domain - сиреч можете да ги ползвате за квото щете. За останалите - по договаряне.

Ох, дали да се изхиля? Не, няма!

Фото и copyrights

Защо пускам поясня два пъти една картикнка. Първият отговор е, че вече я няма - виж тук



Вторият отговор защо я няма: чети сега:

Тъпите копелета от Imageshack, където си хоствах имиджите и го бяха обявили за напълно свободен, го правят без смислено обяснение, може би, за да искат в бъдеще пари. Или са натиснати от издателската индустрия. Дори и тъпото хАмериканско позоваване на copyrights не обяснява действията им, които са основани на очевидно двойни стандарти. Те шкартират, сиреч забраняват за сайта им снимки и текстове, които са лицензирани под public domain или creative commons, и същевременно оставят видими снимки, защитени от традиционните авторски права. Моите качени неща, които са близо хиляда доказват това - те газят закона с двата крака, отвсякъде.

Засега ще ползвам препоръчания ми от Divedi - Photobucket. Е". А що иде реч до кръвожадщините на авторското право - ще се боря с тях, доколкото мога.



А сега да напиша пак това, заради което пуснах тази снимка:

Това пише на дясната стена под отговора на втората стена. Стените се намират в Градската градина, до Градската художествена галерия. Отскоро ще да са, не ги бях виждала. Великолепна хрумка, жалко, че никъде не пише автора.

Това е образец на съвременно градско изкуство, за разлика от традиционните паметници и бюстове или псевдоконцептуалните бетонни и железни конструкции, посадени в зелените площи на градинки и паркове. Да не говорим за недомислицата на мастития социалистически скулптор Величко Старчев в градинката пред НДК, великолепно наречена навремето от народния гений "крилат петохуй" (композицията е от пет свързани стърчащи неща). От три-четири години е оградена, за не утрепят някого падащите от нея плочи. Казват, че от общината искали да я разрушат, но Старчев не давал, щото за народа загуба велика, както би рекъл вазовият Иванчо Йотата. И нали има авторски права, нищо не можело да се направи. Единственият признак на изкуство в нея са графитите върху ламаринената ограда.

И снимките поради новите copywright цензори ги няма. Драмата е, че мнозина от тези, които бяха несъгласни, днес удобно живеят в статуса си на несъгласни, който им предлагат корпорациите и медиите. В БГ не по-малко. Това не е драматично за тях. За тях е комфортно. Те играят какво преживяваме, какво чувстваме, какво мислим - и - с гнусния нарцисизъм - че от тях зависи - какво ние ще чувстваме, преживяваме и мислим.

Това аз наричам гадост и затова не гледам телевизия. Знам, че не само нашата е гнусна. Тя е гнусна по дефиниция. Тя е въплъщение на съвършенството на управлението от страна на корпорациите.

Край

Търся приятел за куче

Аз, Арчи и Берта търсим приятел, който да ги приеме за свои - поотделно разбира се. Проблемът ми е, че имам 3 кучета и 5 котки и те двамата ми идат много. А ги отгледах от едномесечни - не ми даде сърце да зарежа случайно срещнатите едномесечни кученца в кашонче - братчетата и сестричетата им (6 на брой) вече имат стопани.

Желанието да имаш куче е по-силно и ползата от него е по-важна от това да имаш жена - жената спори с теб, кучето не; с жената се съобразяваш - с кучето не; жената не обича мача, телевизора, бирата, приятелите те, кучето не; на жената като кажеш "майната ти!", ще ти счупи чиния о главата, а кучето само ще те лизне по ръката.

Като размишлявам така, въобще се чудя защо хората се женят. Но всеки стига до своя край ;-)

Исках да кажа - търся добър стопанин за Арчи и Берта. Не са расови - майка им е немска овчарка, баща им гонче. Средни на ръст, с типичната окраска на немска овчарка. Който има интерес, винаги е добре дошъл при нас да ги види.

Златната пишка

Предидущият постинг за бога и подобията му бе изцяло вдъхновен от една златна божия пишка - в най-буквалния смисъл на думата. Но от някои реплики разбрах, че това не е ясно.

Вдъхнових се от един фалос, божествен фалос, златен фалос - в най-буквалния смисъл на думата. Позлатената пишка на ангелчето бе обект на майтапи още преди години, но явно гилдията на позлатителите (малка и поради това със здрави традиции) пази и в демократичните времена златното х...че.

Май си го заслужаваме.

Бог и подобията му

Сметам дето с тази снимка изчерпвам въпроса. За фриза на Народния театър иде реч. За пишката на ангелчето.

Хехех, смея се, ама има за какво да размислим. Дори за Фройдовата идея за връзката на религията със секса. Кому как. Примерно за религията като сексуална сублимация, или - уф, да не дава господ - като сублимация на садистични импулси, или на по-приемливи обществено, но защо приемливи морално, авторитарни такива - абе на тоя фон ангелчето със златната пишка е приказка, господа и другари :-)''http://www.youtube.com/watch?v=984-K2mjlhg

Хостингите за имиджи и copyrights

От Imageshack, без да ме уведомяват са отстранили част от снимките, които хоствах там. При граждански спорове за права, държателят им трябва да доказва основанието за държанието им, а не както в наказателния процес тежестта на обратното да лежи върху подозирания за виновен. Но и това е част от хАмериканския суперлегализъм, който опитват да наложат на целия свят. Нищо няма да доказвам никому. Нека, който се чувства засегнат, да докаже пред съд, че съм го ощетила. Работата е в там, че именно против този здрав разум е насочена днешната copyright индустрия. Наричам я индустрия, различна от развлекателната, защото тя вече се захранва с достатъчно ресурс, генерира такъв и изисква специфична квалификация на работещите в нея (различна от тази за развлекателната индустрия), за да може да я наречем отделен вид индустршия.

Според мен за пореден път става очевадно безумието на издателския бизнес - "бий противника, докато е по-слаб с обвинението, че е априори виновен". Защото ако се откаже от наказателния подход с присъщата му презумпция за виновност, ще лъсне цялата антиобществена същност на издателския бизнес, а оттам и липсата на морално основание за легитимацията му, такава каквато е днес.

П.П. Междувременно ще търся друго решение за снимките в блога си и въпреки господата от издателския бизнес, знам, че ще го намеря. Не можете да сложите оглавник на Интернет, господа от корпорациите.

Непреходният трабант

Нов паметник в градинката зад двореца (място - сбириток на кухи соцскулптури, които от кумова срама не изхвърлят) изненадва със свежото си чувство за хумор и пародийното разиграване на нетдавнашни житейски клишета.

Ето го, в цялото си великолепие - малкият боец по големия път, шампионът по енергийна социкономичност (или соценергийна икономичност?), гордостта на източногерманската автомобилна промишленост - незабравимият трабант! Увековечен от ръката на неизвестен ми майстор, който е оставил скромното Donev върху предната част на колата, където е мястото за табелката.



Ако имаше конкурс за паметници на тоталитаризма (NB! - не от, а на) този малък звяр, мечта на социалистическия шофьор и гордост на социалистическия автомобилостроител, щеше да е сред номинациите ми. Да не говорим за великолепната находка на съчетаване на несъчетаемото - в оная стилистика: гордият, невъзмутим образ на вожда, издигнат над всичко и всички - и дешифрирането на това "над" като един обикновен трабант. Даже не "Мерцедес", господа и другари :)

Както казах по повод "Стената" на Селинджър, ей такива неща са съвременното градско изкуство. А не купчината камънаци и железарии, за които никой (дори и авторите им) не знае какви свръхестествени съобръжения са ги въздигнали в качеството на изкуство. За соцстатуите, които не пораждат грам сантимент, или поне грам туристически интерес (това последното е също вид оценка), за какво да говоря. Май ще се захвана с нещо като фоторепортаж за софийските статуи, идеята навлиза в мен като вирус ;-)

Offtopic: Случайно установих, че безплатния image-server, който ползвах - Imashack, съвсем не е толкова юзър-френдли. За постинги, които гуглирах по ключонви думи, се оказа, че вместо картинки излиза това:



Мисля, че трябва сериозно да се размисля, не за всички тия, дето ни предлагат и продават разни неща, а за себе в света на абсолютното предлагане и продаване. Апропо, смятам, че всеки от нас, особено компютърно и Интернет изкушените, сме в тази ситуация. За Imageshack и подобните сървизи по-нататък ще пиша. Сега ми е важно осмислянето.

"The Meatrix 2.5"

Като пуснах двете части на "The Meatrix", не знаех, че има и трета, затова сега enjoy it:


Реших да въведа още една категория - "Видео", защото след като Антония ми откри какво мощно изразно средство е видеоебмедването, съзнавам, че често приягвам до него. Ако правилно се използва, е по-мощно изразно средство от фотото.

"Няма нищо по-хубаво от лошото време"

Фотоконкурс с лого "Няма нищо по-хубаво от лошото време" обявява Photosynthesis. Много приятно ми стана да видя снимката на първата им страница, която виждате и вие. Радвам се, че днес все още има почитатели на Богомил Райнов, защото идеята на конкурса е безспорно на такъв почитател.

Стихът е от "Голямата скука", според мен най-стойностния роман от серията за разузнавача Емил Боев. Между другото от този роман в ранната си младост съм почерпила доста аргументи за предимствата на онази система. Защото Богомил Райнов, използвайки привилегиите на "придворен" автор на Людмила Живкова, можеше да си позволи по-свободно писане и под "безобидната" форма на криминален роман да говори за неща, които в "сериозната" литература бяха забранени. Като резултат на всичко това при сегашното четене не "Голямата скука" тя не звучи идеологически демоде.



И също от романа "Голямата скука" научих името на Джанго Райнхард, а по-късно потърсих музиката му. В романа стиховете за лошото време се появяват в контекста на и са смислено неотделими от музиката на Джанго, един от най-големите джазкитаристи на всички времена, оказал влияние върху Джими Хендрикс, Джеф Бек, Карлос Сантана, Марк Кнопфлер, B.B.King, Томи Йоми и др. Музика на Джанго е използвана в "The Matrix" в сцената с Оракула. Белгиец от ромски произход, той е от първите големи европейски китаристи. Ромските музикални традиции - но не само те - формират уникалността на саунда му. Твърде интересен в посока на музикалните му корени, е фактът на пребиваването му в Баския (май не е политически коректно да наричам така страната на баскския народ, но нали и Испания наскоро й призна значима автономия). Имам малка колекция негови парчета, но не мисля, че има смисъл да се преразказва музика, особено джаз. А, и да не забравя - той не бе почитан особено у нас, не знам по какви причини. Знам само, че беше бахти трудността да намериш негова музика. За разлика от Ела Фицджералд, Нат Кинг Кол и подобни. С което не принизявам стойността им, само се чудя как и защо Джанго е изпаднал в немилост. Него и досега не кльопат много (гаменски казано). Според мен причината е лошо музикално възпитание и липса на нормална музикална традиция. Друг път пък си казвам кой съм аз с двете ми уши, в които слон е стъпил, да се произнасям за музикални стойности и традиции. Може и да съм никой, но знам, че ако една музика се слуша (значи ти харесва, не слушаш нещо, което не ти харесва) значи си струва. А щом се слуша повече от половин век, значи много си струва. Е, Джанго е от тези, които си струва.

Паметник

Докторският паметник в едноименната софийска градинка. Знам, че растенията, по точно корените им го разрушават. Но е красиво и има някакъв по-дълбок смисъл. Всички медици, чиито имена са изписани по плочите, мисля, че биха се радвали на избуялата зеленина.

Жлъчка

Според Google analytics на блога ми попадат редовно хора, които търсят "жлъчка", "въшки" и "аутизъм". Реших да напиша нещо по темата, защото явно има необходимост от такава информация, а покрай операцията си станах същи спец . Въшките и аутизма ще почакат по-нататък, не са ме оперирали от тях :-)

Жлъчният мехур е малък нечифтен орган, намиращ се в дясното подребрие. Основната му функция е да събира жлъчните сокове, отделяни от черния дроб. Когато храната навлезе в стомаха, тези сокове се отделят като правят мазнините на емулсия и частично неутрализират киселините.

Симптомите на жлъчно заболяване често са оскъдни и нерядко то бива откривано случайно. Ако изпитвате умерени болки и тежест в дясното подребрие, дискомфорт и коремни болки след нахранване е хубаво да се консултирате с лекар, особено ако сте в някоя от рисковите групи.

Холестаза (задръжка на отделянето на жлъчката). Тя бива интрахепатална (вътре в черния дроб) и естрахепатална (извън него). Проявява се с жълтеница и се диагностицира с нивото на билирубин в кръвта.

Жлъчна колика е налице, когато жлъчния проток е запушен от жлъчен камък. Тогава болките могат да са са непоносими и да ирадиират към гърба.

Около 25% от хората имат жлъчни камъни, но значителна част не го знаят. Жлъчнокаменната болест (холелитиаза) се проявава с коремни болки, обикновено във връзка с обилна храна, които могат да се разпространяват към гърба. Рискови фактори за развитието на холелитиаза са наднорменото тегло, високото ниво на кръвен холестерол, приемът на контрацептиви, съдържащи естрогени.

Консервативното лечение с медикаменти и диета (отказ от животинските мазнини, от червените меса, от алкохола и цигарите) в повечето случаи има ефект, но при усложения трябва да се мисли за отстраняване на жлъчния мехур.

Острото или хроничното възпаление на жлъчката (холецистит) се проявява със стомашни болки. Около 90% от случаите на острия холецистит се причиняват от жлъчни камъни. При хроничния холецистит симптомите може да са съвсем оскъдни и болестта се открива по друг повод.

Когато жлъчни камъни запушат основния жлъчен канал, говорим за холедохолитиаза. Проявава се с жълтеница, увреждане на чернодробните клетки и е индикация за спешна операция.

Ракът на жлъчния мехур е много рядък, но с висока смъртност. Сред факторите, суспектни като причинители, са жлъчните камъни, естрогените, тютюнопушенето, затлъстяването и употребата на алкохол. Въпреки напредъка на хирургията, смъртността е над 90% като качеството на живот на болните е силно увредено - болка, жълтеница, асцит и загуба на телесно тегло.

Жлъчните полипи обикновено се откриват случайно при изследване за хроничен холецистит. Малките полипи (до 10 mm) крият никакъв или минимален риск, но големите (над 15 mm) крият значим риск за развитие на рак и трябва да бъдат оперативно отстранени. При междинни размери се правят ехографски прегледи веднъж на 6 месеца и при растеж на полипа той се отстранява.

Операцията на жлъчка не е тежка. Има две техники - лапароскопска и класическа. При първата се вкарват сонди в коремната кухина, а при втората тя се отваря с класически разрез. Първата се понася много по-добре и в рамките на ден болният може да бъде изписан. При класическата операция престоят в болница е около седмица. Козметичното съображение също е важно, особено за жените. Лапароскопията оставя 4 отвора максимум до сантиметър за разлита от големия класически разрез. У нас има и друго съображение: лапароскопската операция е значимо по-скъпа и гледат да минават без нея.

Малко пример с мен:

Не съм и подозирала, че имам хроничен холецистит, докато не влязох в болница по повод на хроничен гастрит. Не мислех дотогава, че симптомите на тези заболявания са толкова неизразени и неспецифични. Което ме навежда на мисълта, че само от нас зависи собственото ни здраве и трябва да гуглираме. Това не е хипохондрия, а съвсем разумна мярка срещу лекарска некомпетентност.

Което е особено важно при редки заболявания, при което джипито няма достатъчно опит. И не мога да не посоча пак класическия случай на рядко заболяванe, диагностицирано благодарение на Google. Не мисля, че съображението, че тези случаи са много редки и "аз нямам шанс да ми се случи", е валидно. Те все се случват на някого и каква е гаранцията, че няма да сте вие?

Илюстрация:
gallbladder - жлъчен мехур
common bile duct - общ жлъчен провод (за извеждане на жлъчните сокове)
stomach - стомах
pancreatic duct - панкреасен провод (за извеждане на панкреасните сокове/хормони)
duodenum - дванадесетопръстник
pancreas - панкреас

Сайтчета

http://search.creativecommons.org/#
Търсачка за творби, лицензирани под Creative Commons

Zamzar
http://www.zamzar.com/
Конвертиране на всякакви файлови формати

Digital Inspiration
http://labnol.blogspot.com/
Практически ориентиран ИТ блог

Free Public Domain Music
http://www.musopen.com/
Свободна музика

Magnum Photos
http://www.magnumphotos.com/archive/C.aspx?VP=XSpecific_MAG.AgencyHome_VPage&pid=2K7O3R1VX08V
Великолепни снимки на една фотографска общност.-------------

http://www.psycheducation.org/mechanism/MechanismIntro.htm
Какви са причините за депресията. На общоразбираем език се обясняват най-сложните и най-нови възгледи за много подробно мозъчната биохимия, ролята на генетиката и на външните фактори. С много схеми, правещи материята общо по-разбираема.

Clipmarks
http://www.clipmarks.com/
Новинарски клипинг, с възможност за избор по тематика

Librarian Chick
http://librarianchick.pbwiki.com/
Свободни текстове

Must-see филми

От Projections Beyond научих за два филма, важни за идеята за свободна култура:

Третата прожекция с вход свободен в кино “Одеон” по проекта на СБФД “Силата на закона и гражданското общество: уроците на филмовото изкуство", подкрепен от Посолството на Кралство Нидерлания, е на 18 декември, понеделник, от 19 часа.

На нея ще бъде показан “НЮРEНБЕРГСКИЯТ ПРОЦЕС” (1961) – най-важният филм в традицията на американската съдебна драма, отличен с два “Оскар"-а, два “Златни глобуса” и куп други награди и номинации. Този уникален филм, възкресяващ процеса на 20. век за престъпления срещу човечеството, е създаден от класика на американското кино Стенли Крамер с помощта на актьорското съзвездие от наистина големите в историята на киното Спенсър Трейси, Бърт Ланкастър, Марлене Дитрих, Максимилиан Шел, Джуди Гарланд, Монтгомъри Клифт и други. Лектор ще бъде проф.Владимир Игнатовски. Не пропускайте! ВХОД СВОБОДЕН! С помощта на киното да осъзнаем, че от всеки от нас зависи върховенството на Закона в демократичното общество! Web page: http://www.filmmakersbg.org/happy-end-film-program.htm

Не оставяйте пръстови отпечатъци!

Изключително полезна инструкция от Васил Колев, предвид на обявяването ни за престъпници. Европа sucks и майната им на всичките еврокопелета. Ако това е цената и смисъла на еврочленството ни, мерсим. Ще го хакнем, апропо, смисъла ви, ох, как ще го хакнем. Нямате си на идея, пък не ви и трябва.

"Най-накрая всички ченгета могат да спят спокойно.

Гражданите на цялата страна, а и на цяла Европа, са престъпници.

Според законите за личните документи в Европа гражданите ще бъдат унижавани като креминални престъпници и ще им бъдат взимани пръстови отпечатъци. Задължително! Разбира се, че у нас ще се приложи челния опит на Европа по отношение на унижението на хората, които плащат данъците в тази държава.

Че простотията е пълна, е ясно от това, че отпечатък може много лесно да се фалшифицира. Т.е. утре аз мога да извърша престъпление от името на друг. Достатъчно е да имам образец от пръстовите му отпечатъци. После полицията услужливо ще погледне в базата с данни на гражданите и ще намери "престъпника". Няма да говорим за възможността за прочита на данните от паспортите или личните карти. Както стана ясно във Великобритания, защитата на данните в личните карти е толкова псевдо, че на практика я няма. Познавайки манталитета на нашите ченгета, опс милиционери, те няма да пропуснат да използват базата данни по предназначение. Не, не за да разкрият някакво престъпление. Стара практика е да се разкриват престъпления на кокошкри. Ще започне една борба с всички, които по някакъв начин не се харсват на управляващите. Ще има инсценировки, масовки, поучителни истории за "гениално" разкрити престъпления, извършени от хора, които никога не са направили нищо лошо, но изведнъж са станали "ужасни" престъпници. Ще има и следене на личния живот на хората. Но при толкова проста маса хора-гласоподаватели, така става

Как да се предпазите от следене?

Знайте, че отпечатък може да остане само върху повърхност, върху която мазнината от кожата не може да попие бързо или да се се захване за подложката (върху която сте пипнали). Ако пипате дреха, особено вълнена или такава от груб плат, вероятността да се получи контрастен отпечатък е много малка. Върху финни изкуствени материи обаче, отпечатък може да остане. Имайте предвид това. Особено лесно отпечатъци остават върху чисти неомазнени повърхности, например стъкло. Достатъчно е да дадете стотачка на обслужващия персонал след коктейл и не ви трябва да се докопвате до списъка с гостите на коктейла. Имайки отпечатъците по чашите и базата данни, вие можете да знаете списъка с гостите, при това напълно актуален. Чашите, особено тези с обли форми (коктейлните чаши са именно такива), са идеални за целта. Идеални са и водните чаши без орнаменти. По такива може да се снемат не само пръстовите отпечатъци, но и тези на дланта. Могат да се проследят и особености при сгъвката на дланта, които да се използват при фалшифициране на отпечатък върху дръжка на оръжие, палка, лост и какво ли още не. Дръжките на врати, особено тези, с гладка повърхност са идеални за оставяне на дланов или пръстов отпечатък. Боядисаните гладко с блажна боя повърхности са също идеална подложка за снемане на отпечатъци. Всеки по навик затваря или притваря врата като я хваща не за дръжката, а за плоскостта, от която е направена. Вратите от алуминиева дограма са облепени с PVC фолио, което е една от най-идеалните подложки за снемане на отпечатъци. Особено в офиси, в които често се мие. Шишета от бира, кутии от безалкохолни напитки и подобни, са също идеални подложки за сваляне на отпечатъци.

Предпазването от оставяне на отпечатъци е лесно, стига да спазвате прости правила. Ако отивате на публична изява или рожден ден, парти и т.н, изтрийте със салфетка стъклената чаша или бутилка, която сте докосвали. Отренирайте това в къщи докато стане незабележимо за околните. Отваряйте врата със салфетка или носна кърпа. Избягвайте да пипате гладки и чисти повърхности. Имайте винаги лична писалка и не използвайте подхвърлени ви усложливо такива, които след това собственика си прибира. Добре е да си намажете ръцете с талк, точно преди да пипате хартия или гладки повърхности. Талкът обезмисля снемането на отпечатъци. Дори при облъчване със специална светлина, контрастен отпечатък се сваля много много трудно и не е убедителен. Разбира се, най-класическият начин за предпазване са латексовите ръкавици (обтрити също с талк).Къде трябва да сте особено внимателни?В магазини за антики. Оглеждайте, но не пипайте. Често се инсценират кражби на антики, за да се получи застрховката им. Едва ли ви се иска, ако случайно крадената антика се намери, вашите отпечатъци да са единствените върху нея.На коктейли или други публични събирания или на гости при хора, на които нямате пълно доверие.

При посещение на офиси, особено след покана.Как става фалшификацията на отпечатъци?

За момента най-успешния начин е създаване на силиконова "отливка" на отпечатък, която за повече достоверност дори леко се омазнява. Ефектът е поразителен. Този начин е малко скъп, но всичко зависи от целта. Ако някой ви е вдигнал мерника, така да се каже, няма да се спре да използва подобни технически средства. Има начини за подхвърляне на отпечатък със специални лепенки, които взимат вече наличен ваш отпечатък и го "пренасят" другаде.И така ...Запитайте се, какво дължите на държава, която ви унижава и тетира като престъпник по подразбиране? Разбира се, че нищо. Освен да ръкопляскате като загива."

За пълни RSS емисии - 2

Идеята на Kaladan за пълни RSS емисии брилянтно се потвърди от един от най-популярните ИТ блогове. Digital Inspiration публикува резултатите от преминаването си към пълна емисия - нарастването на абонатите е показателно:


Подробните аргументи за пълни RSS емисии - тук.

Почина Любен Беров

Беше достоен човек.

Щит и меч

Приеха закона за досиетата - най-сетне. И то в максималия му вид (между другото писах точно за това). Безспорно трябвяше да стане. Но ми липсва нещо. Държавна сигурност беше щит и меч на партията. Липсва ми партията в целия пъзъл. Без нея е невъзможно да има андрейчовци, които ни поучават кое е добро и кое не. Далеч съм от мисълта да оправдавам агентите на ДС, но ми се иска и историците да свършат своята работа - в архивите на ЦК на БКП, за да видим корена на злото. Тази партия не се извини за 45-те години - разбираемо, след като в по-голямата част от тях беше на власт - но именно затова историците трябва да кажат истината за нея.

Free-running/Parkour/urban freeflow

Ударих го ня спомени, ровейки YouTube, и естествено стигнах до Free-running/Parkour/urban freeflow Не съм срещала българско видео за този великолепен градски спорт - дали "спорт" е точната дума? може би е "практическа философия" - затова пускам чужд филм, като си пожелавам да видя скоро и български:

В кой затвор бих искала да съм

Жюстин Томс ме накара да продължа да мисля за затвора. Разказвайки за собственото си преживяване оттам, тя събуди мои спомени, за които не подозирах. Бях първият журналист, влязъл в затвора след 1989 г. Може би преди това е имало такива, но нали е ясно колко независими и обективни са били... В Централния отидох по задача и с протекция на Меглена Кунева, която беше водещ в радиопредаването "Добър ден". Аз обичах да работя с Меги - защото темите й бяха нетривиални и защото тя хем даваше голяма свобода на репортерите, хем контролираше жилязно репортажите ни - така че да са в "хармония" с темата. Нещо като "хармонизиране на законодателството". Тя ни (на репортерите) отваряше очите за друг, различен поглед от официалния, но същевременно ни дисциплинираше да не се поддаваме на емоции, водещи ни до свободни съчинения. Междудругото, затова не се учудих, че отговорът й на провокативния въпрос за медийната й кариера в Европарламента е предизвикал овации.

Да се върна на затвора. Влязох в корпуса (така се нарича тази част от сградата, където са затворниците) и обиколих килиите, разговарях с някои от тях. По-късно разбрах, че самото ми идване е предизвикало вълнения - в корпуса е имало дори счупени врати на килии. И тогава разбрах защо непрекъснато надзирателите бяха край мен. Разбрах и много други неща. Че затворът е ужасно свирепо място, където е трудно да оцелееш като човек - духовно, а не физически. Че за мъжете особено силно деградиращ елемент е сексуалното насилие. По-младите и по-деликатни физически затворници обикновено са принудени да станат "жена" на някои от тарторите. Че алкохолът и стафът не са проблем - имаш ли пари, всичко ти е достъпно. Това беше в началото на 90-те години на миналия век, когато още старата дисциплинарна система не беше разградена. А нова и днес не е изградена. Представете си какво е в затворите днес. И за финал ще разкажа какво ми разказа тогавашният шеф на затворите Здравко Трайков ми каза:

"Ходих в командировки в други държави да се запозная със затворното им дело. В африканските държави се потресох - затвори, представляващи ями, изкопани в земята, отгоре с решетки от дърво, където пикаят, ядат и серат - абе живеят изцяло там. Но се потресох и от скандинавските страни. Стаи за двама, максимум четирима, със санитарен възел, телевизия, разходки сред зелена природа. Направо ми се прииска да съм затворник в техен затвор, защото с моята заплата тук не мога да си позволя такъв живот."

Няма да коментирам. Не виждам какво.