Взех си епикризата от операцията и се почувствах добре, че биопсията е показала, че полипът на жлъчката не е бил злокачествен. Знаех, че е малко вероятно полип под 10 мм да е злокачествен, но все пак..., друго е да си сигурен, особено ако си хипохондрик.В хирургичното отделение на Първа градска болница беше много приятно (доколкото думата е уместна по отношение на болница) - лекарите, сестрите и санитарките бяха свестни като компетентности и като отношение към болните. Затова съм длъжна да кажа пак добра дума, като с това се извинявам за последните си думи в този постинг. Заглавието му е правилно - функционерите на Българския лекарски съюз са мафия воглаве с капо ди тути капи Андрей Кехайов (не го наричам д-р, тъй като скоро ще станат 5 години, откак не е практикувал професията си). Редовите лекари са като всички хора - има читави, има и нечитави. Благодарна съм оператора ми д-р Седмаков, който за разлика от други хирурзи не разглежда пациента само като орган, който трябва да бъде ремонтиран/премахнат, а като човек, който е болен. Изобщо двете отделения на Първа градска болница, в които бях през изминалия месец (гастроентерологичното и хирургичното) , искрено ме изумиха - не само, че не искат рушвет, не те карат да плащаш за лекарства и изследвания и да си носиш консумативи - а се отнасят към теб като към човек.
Господи, докъде сме стигнали - да се изумяваме, че има свестни хора в бели престилки...
П.П. Суетата ме кара да поясня, че изобщо не съм дебела както изглежда на снимката, а просто съм се снимала в лош ракурс, тъй като камерата ми е такава, че не мога да виждам дисплея като се снимам себе си. 48 килограма съ-ъ-ъ-ъм!!! А черното са следите от лепенките, с които бях облепена да държат превръзката.
5 коментара:
за дебело не се замислих, само се уплаших колко голям е белегът (още рана). за тази ти операция нямаше ли възможност за лапароскопия (т.нар. безкръвни)??? това изглежда нечовешко.
безболезнено зарастване и пълно оздравяване от мен!
Не знам, аз съм от докторско семейство и винаги се засягам, когато чета за лошите доктори. Не отричам, че има и черни овци, което донякъде се дължи на лошата практика през комунизма да се приемат за доктори партийни изчадия с връзки. И двамата с брат ми сме попадали на скапаняци, в прекараните от нас по-екзотични болести. Като цяло обаче е редно позитивните теми за докторите да са много повече от негативните.
Като отвориш вестниците - вътре ма направо антидокторска истерия.
Никой няма да напише, че докторите са работили почти цял живот за безпари, докато голяма част от останалите професии са се замогвали и че младежи като мен не са получили равен старт, заради по-лошо финансово състояние на родителите. Никой няма да напише за точна диагноза или спасен живот, което във всяка болница и поликлиника се случва по 100 пъти на ден. Но всеки ще даде глас на психично болен пациент, решил че докторката му е сбъркала диагнозата. Недайси боже да загине някой. А хората си измират - доста са кекави.
@Lemon
Благодаря за пожеланията :) вече съм почти пълно свежарче. Само доста се уморявам, което ми обясниха, че е нормално, нарича се "синдром на отстранената жлъчка" - някое време след операцията, може и цяла година, лесно се уморяваш. Забравих каква е причината.
@dzver
И аз това имам предвид - както се пише за "лошите" доктори, така трябва да се пише и за добрите. Обаче нали знаеш основното правило на медиите - "добрата новина не е новина" :-(
Съгласна съм с коментара, че докторите са като всички хора- едни са свестни добри и отговорни, а други не!. Що се отнася до това, че всяка болница спасяват по 100 живота на ден, това не е много вярно! Защото на мен един хроничен апандисит не можаха да ми установят четирима хирурзи и един личен лекар. Последствията, кото последваха е тежка вътрешна инфекция - отстраняване на апендицит - 6 см., Киста - 6см., Яйчник и тръба. Преди операцията и след оперативния период изтърпях не човешки болки и страхове, защото първото мнение на лекаря, който ми каза, че имам туморно обрсзивание, ми заяви, че мож би е злокачествен И че нямам много време за мислене, а трябва да се оперирам. Изживях истински ужас, защото единия туморен маркер беше около 33 пъти над нормата. Слава богу скенера показа други и другите - все големи специалисти и Светила, дава различна прогноза. В крайна сметка се отървах и не е рак, а както го описах. И това всичко от апендицит - проста и рутинна операция, една от първите операции. Докато лекарите не са научат пред самите себе си, че са сбъркали, много пациенти ще са, извинете за израза, ама 3м. под земята и няма да могат да се защитят.
Така, че има и много свестни, има и некадърни. Не мисля, че трябва да се премълчава този факт. За да не звуча, като не мислещ пациент, заслепен от яда, че му се е случило всичкото това ще кажа, че винаги когато тръгна при специалист по някакъв повод, го правя с дълбока вяра, че намеря доктора, който да ми помогне и съм попадала и на двата типа доктори. Мисля и за напред да е така, защото вярата е това, чуество, което може да ни спаси живота. От сърце съм БЛАГОДАРНА на Д-р Начева от ВМА, в отделение: "Онкология и гинекология", от сърце БЛАГОДАРЯ на д-р Лесичкова, гинеколог,който в този толкова тежък момент ми помогна със всичко - насочи ме, какво да правя и къде, издейства ми направление за Скенер, нещо което малко лекари ще направят ( защото си пазят ресурсите на болниците, а ние пациентите нека като печатници за пари да ходим по изследвания и да плаща ме, при положение, че ни се полагат, но не се дават). Благодаря за останалите документи и помощ, която ми оказа! Поклон пред тези двама лекари, които ми спасиха живота - на 32 г. Само благодаря не е достатъчно - искам имената им да се знаят, от колкото се може повече хора, изпаднали в нужда и да се знаят, да служат като еталон за всички останали лекари предстоящи да станат такива. Само ще вметна, че имах лошия късмет да се срещна с д-р Седмаков, така хвален, че е човечен, (в по-горен пост) и да кажа, че по нервен груб и брутален лекар, не съм срещала, да но да не срещна друг такъв аналог. Може да има точна ръка като хирург, изобщо няма да обсъждам това и сигурно е така, но отношението, което има към пациентите е възмутително. За първи път ми се случва доктор да хвърли епикриза и да не иска да прочете състоянието на пациент и да го изхвърли от кабинета си с крясъци, заради техническа грешка, допусната от негов колега! Няма да кажа подробности, от уважение към лекарите от другия тип.
Въпреки това, което на мен ми се случи, вярвам, че имаме много много добри лекари, на които трябва да сме благодарни! Скептицизмът не е полезен за никого, защото е израз на нашите страхове, които могат да ни разболеят.
За финал ще потвърдя, че лекарската професия си остава, една от най-тежките
Продължение: и освен, че е такава е една от най-неблагодарните, изискваща най-продължително обучение, изтощителни и продължителни смени, и денем и нощем, специализации, който наша Родина не им осигурява и за които трябва да се борят, за да ги получат или са принудени да ги записват в чужбина. Редно е всички да се възмотим на това изначално неуважение към лекарската професия и да ги подкрепим, в техните искания! Вярно е, че не всички лекари получават равен старт в професията си ( за съжаление, това е проблем, срещан в много други професии) и причината, поради която сега завършилите лекари, заминават с нетърпение в чужбина и отиват на места, където знаят, че ще получат шанса да се научат и да работят, за което ще получат адекватно възнаграждение и вероятно отношение! Пожелавам на българския народ да съуми да запази добрите си лекари (колкото и да са изпратили от некомпетентността и безотговорността на част от тях, защото всеки лекар е сам за себе си не бива да търпи негативно отношение заради други колеги). Всеки пациент да има търпение и уважение в комуникацията си и да търси, цени и да не забравя най-добрите сред тях. Успех на всички, нуждаещи се! от
Публикуване на коментар