"Добър ден"

Кабинетът предложи за поста еврокомисар сегашния министър на европейските въпроси Меглена Кунева. Имаше голям напън от страна на БСП техен човек да е еврокомисар (спрягаха се имената на посланичките ни във Франция и в Германия, Ирина Бокова и Меглена Плугчиева), обаче Еврокомисията и лично председателят й Барозу оказаха натиск за Кунева. Зарадвах се, защото тя е наистина най-добрата. Мисля, че без невероятните й усилия щяхме да изтървем последния вагон на последния влак за Евросъюза. БСП дамите не биха били лоши еврокомисари, защото имат много достойнства - но бледнеят в сравнение с Меглена Кунева. Зарадвах се и съвсем лично, защото харесвам и уважавам Меги. Познаваме се от 1988 г., когато започнах като нещатен репортер в предаването "Добър ден" на програма "Христо Ботев" на българското радио, в което тя беше една от водещите.

"Добър ден" беше велико предаване. Всеки делничен ден сутрин от 9 до 11 часа то представляваше дискусия по някаква тема, в понеделник - икономическа, вторник - юридическа, сряда - т.нар. човешки теми, четвъртък - общество, петък - външна политика. На живо, с открити телефони - това сега изглежда задължително за подобни предавания, но при социализма имаше твърде малко такива, тъй като бяха потенциално "опасни" - в ефир можеше да излезе нещо "неправилно". "Добър ден" беше изключително популярно, защото през перестройката балансираше на ръба на позволеното. Май бе единственото такова радиопредаване, например в прословутия си "Разговор с вас" (също на живо и с открити телефони) Божана Димитрова в "Хоризонт" изобщо не доближаваше този ръб. Водещите канеха за събеседници компетентни, интелигентни и самостоятелно мислещи личности, които не изповядваха официалните въгледи, а се опитваха в рамките на тогавашните възможности да излизат извън тях.

След 10 ноември 1989 г. "Добър ден" се превърна де факто в трибуна на зараждащата се опозиция. Тук идеха лидерите на СДС - Желю Желев, Петко Симеонов, Александър Каракачанов, Михаил Неделчев, Христофор Събев и още мнозина. Първото интервю, излъчено по радиото, на Петър Дертлиев бе също в "Добър ден", с което лично се гордея, защото аз го направих. В края на ноември разбрах от приятели, че ще се възстановява Българската социалдемократическа партия, разбита няколко години след 1944 г., отидох на сбирката и взех интервюто. В "Добър ден" се появиха за първи път и после непрекъснато идваха Снежана Ботушарова (бъдещ депутат от СДС, зам.-председател на парламента, излъчен от СДС, и посланик в САЩ) и Стоян Ганев (бъдещ СДС депутат, министър на външните работи в кабинета на Филип Димитров, председател на Общото събрание на ООН) - доведе ги Меги, която освен водещ, бе и асистент в Юридическия факултет на университета. Паулиана Новакова пък доведе Димитър Луджев (бъдещ депутат от СДС, вицепремиер от квотата на СДС в кабинета на Димитър Попов и военен министър в кабинета на Филип Димитров). Николай Василев (бъдещ депутат от СДС, вицепремиер и министър на образованието в кабинета на Филип Димитров) се появи за първи път също при нас, но като лидер на фракцията АСО в БСП. Първото интервю на царя бе взето от репортерката на "Добър ден" Аглая Коцева - тя изнамери мадридския му телефон, звънна му и го уговори за телефонно интервю. Другата ми професионална гордост е, че аз доведох за първи път Ахмед Доган (тогава още Меди Доганов) за живо предаване в радиото. Той беше излязъл току-що от затвора, кльощав, без брада и с още личаща си затворническа подстрижка. Открих го чрез съученичката си Таня Желязкова, майка на първото му дете Демир, роден докато Ахмед беше още в затвора.

Наистина беше голяма работа "Добър ден", "Хоризонт" тогава продължаваха да бъдат официозна програма и немалко бъдещи "демократични рупори" като Лили Маринкова, Ясен Бояджиев, Лиляна Попова, Румяна Червенкова и др. бяха по-тихи от водата. Стачката в радиото през лятото на 1990 г., от която тръгна използването на "Let It Be" като стачен радиосимвол, тръгна от "Христо Ботев" и може би щеше да бъде ефективна, ако не бе страхът на хоризонтци. От "Ботев" искахме да се излъчва само музика, но те не се съгласиха и като компромис се реши стачката да е символична - на всеки кръгъл час да се пуска "Let It Be" като знак, че радиото стачкува. Някои от по врелите и кипели колеги казваха, че хоризонтци не толкова се страхуват, колкото не искат да губят хонорари като не водят и като се замисля, че беше така.

Като юрист Меги водеше във вторник. Друг от вторнишките водещи беше Александър Андреев, също юрист. Сега Сашо е известен журналист, преводач и писател, редактор в българската редакция на “Дойче Веле”. Автор е на белетристичните “Степени на свобода” и “Нови степени на свобода” и на документалната “Заговорът на шпионите”. Превеждал е Гюнтер Грас, Якоб Васерман, Райнер - Мария Рилке, Фридрих Дюренмат, Томас Бернхард. Носител на награди за журналистика, литература и превод, сред които от фестивала "Сребърна вълна" в Албена за предаването "Апострофи" по "Дойче веле". Сътрудничи на вестници, списания и радиостанции в България, Германия и други страни, работи като преподавател, референт и консултант по теми, свързани с политиката и медиите. Член на УС на Европейския преводачески колегиум. В четвъртък една от водещите беше Виза Недялкова, която нашумя по-късно като един от малцината талантливи журналисти - привърженици на БСП, а също така и като съпруга на бизнесмена, социолог и съсобственик на " ББСС Галъп" Андрей Райчев.

Виза, Меги и Сашо бяха сред първите ми учители по журналистика, за което и досега съм им благодарна. Чисто човешки съжалявам, че през 1995 г. скъсахме отношенията си с Виза, но ако сега бе същата ситуация, пак бих го направила - причината бе, че нападнах публично Андрей Луканов, а Виза и Андрей бяха плътно негови хора. Но това е друга тема.