петък, 15 декември 2006 г.

Петър Стоянов - блогър


Към българската блогосфера се присъедини и политик от тежката артилерия - Петър Стоянов си направи блог. Обещава, че ще пише редовно, ама това предстои да го видим. Резервираността ми произтича от една склонност на родните политици - да се захващат ентусиазирано с нещо ново и не след дълго да го зарязват заради следващата новост. В основата на това, според мен, е съзнанието за собствената им некомпетентност, поради което са податливи на всякакви идеи с окраската на "магическо решение".

Дедо Тодор беше такъв - все захващаше "магически" неща, които ще ни решат проблемите. То ли не бе мултипликационен подход, то ли не бе бригадна организация, стопанска сметка, фирмена организация, нов икономически механизъм... За дедо Тодор е разбираемо, защото той цял живот чувстваше недостига на формално образование и се опитваше да го компенсира със силата на интуицията си (малцина са българските политици от миналия век, които могат да му съперничат в това отношение, може би само Борис ІІІ) и с прагматичната си ориентираност (кой, ако не гений на прагматиката, може години наред да продава на Брежнев целувки и ордени срещу потоци нефт и други стратегически суровини?) За чест на дедо Тодор трябва да река и друго - той не действаше като маймуна при възприемането на поредната новост и някои от тях доведоха до реални стопански резултати.

Сред малкото истински новатори в родната политика е Иван Костов. В политиката "новатор" не значи да измислиш нещо ново, а да не плащаш дан на догми, в това число и своите собствени, като тази формална психологическа характеристика намира плът в способността да прилагаш всичко, което смяташ, че върши работа. Като казах "да върши работа", няма начин да не си спомня Дън Сяо Пин, архитектът на китайското икономическо чудо, чиято философия той самият синтезира в една фраза - "Не е важно какъв цвят е котката, важното е да лови мишки."

А масата ни политик възприема политиката като несекващ семинар за лова на мишки. Всеки, дошъл от улицата в парламента, се смята задължен да направи фундаментално изследване на въпроса "що е то мишка, има ли смисъл да я ловим и каква е ролята на котката в този процес". Веднъж изяснили несъмнената важност на промишленията си, те се захващат със следващия въпрос - коя котка лови най-добре. Тук се разгръща сериозната политическа борба. Защото по първия въпрос има пълен консенсус - мишките са вредители, затова се унищожават, а котките ги ловят. Простете, ще каже неизкушеният в родната политика наблюдател : какъв е смисълът да губят време по тема, за която всички са съгласни, и ще добави, че за избирателя и данъкоплатеца това време има съвсем реални измерения във вид потрошени парични знаци. Този въпрос олицетворява пълната безпомощност на здравия разум срещу прогресивните сили. Всеки от кандидатите за клуба на политиците трябва да докаже своята правоверност (в смисъл, че е загубил и последната си капка здрав разум) и това е целта на първия етап.

Купонът започва на втория етап. Всички дружно се карат коя котка е най-добра - лявата котка, дясната котка или либералната котка. Тук иде моментът да разясним някои тънки детайли. По някакви забравени от всички причини на етническата котка й викат либерална, а ако някой новодошъл я нарече "етническа", всички дружно го наругават и той веднага става ако не фашистка, то поне ксенофобска котка. Което преведено на обикновен човешки език, значи, че другите котки няма да си играят с нея.

При левите котки се наблюдават дребни разлики, които отделни леви мачета са склонни да въздигат във фундаментални различия. Никой обаче не взима това котешко мяцане насериозно, защото всички знаят, че има една - но за сметка на това голяма и мъжка - лява котка. Този котак е доброжелателно настроен и позволява на котетата да се правят на интересни.

Къде-къде по-интересна е картинката в десния коткарник. Някои десни котки (опонентите им ги наричат котенца) се чудят къде има повече кльопачка и ха да тръгнат къмто либералните си посестрими, ха пак да се фръцнат обратно. Зер даром кльопачка е туй, не е като да се хабиш да ловиш мишки.

С двата големи десни котарака нещата са още по-поразяващи. Така не могат да се траят, че и с куче ортак стават, само и само да причинят щети на противника. А пътьом опикават де що видят, за да се знае, че това е Тяхна територия, а не на мизерния съперник. Представяте си каква воня се носи вдясно.

В либералния котешарник етническата и роялистката котка са си заплюли по едно кюше. Чуждото не искат, но и своето не дават. Съвместното им съжителство е плод на факта, че само ако се признават взаимно, могат да съществуват като официално признати либерални котки.

Напоследък уютно подредената менажерия бе вкупом разтърсена от появата на нов котарак - уличен, обаче с бойни умения. Засега ги изразява главно с фучене и съскане и не е ясно има ли нещо повече от това. Обаче рангът му в котешката общност непрекъснато се повишава, защото никоя от другите котки не се осмелява да провери новият, аджеба, може ли нещо друго освен да фучи и съска.

След този бегъл обзор става ясно защо мишките си живеят както си щат. Щото на котките от изясняването на фундаментални и недотам разлики не им остава време да ги ловят. Ако съвсем ви е писнала тая котешка менажерия, сложете на мястото на мишките който и да е стопански, политически и обществен проблем. И няма вече да се питате "ама защо не го решават?"

С всичко това исках да кажа, че фактът на регистриране на блог и първите ентусиазирани постове съвсем не са гаранция, че се е появил нов блогър. Поздравления за Петър Стоянов и с очакване.

3 коментара:

Veni Markovski каза...

Чудесно е, че и той има блог. Два важни проблема:

- съдържанието му е (С) 2006 by Петър Стоянов. Т.е. няма да може да се ползва никъде.
- Как може човек да се регистрира, за да пуска коментари.

lyd каза...

пробвах да оставя коментар, но ... чудя се как смята да промотира блога си

Вени Г. каза...

И двамата потвърждавате опасенията ми - че блогът за г-н Стоянов е начин да прави "модерна политика", без да разбира смисъла й.

Разбрал е напоследък, особено от хАмериканските си приятели, че блоговете са фактор в политическата борба, дочул е, че и в БГ има блогъри и рекъл що па не и аз. Щом това модерно нещо работи там, значи ще работи и тук.

В блогосферата, драги ми Смехурко, всички сме равни и докогато ти не докажеш, че твоят блог си струва да се чете, все едно че нямаш такъв. Липсата на възможност за коментари е директен път в тази посока (да не те четат).

Лицензирането ти под традиционния copyright допълнително те тика натам.

Що, бе, драги ми Смехурко? Готвиш се в блога си да изкажеш фундаментални мисли, от които никой не бива да печели, м? За фундаменталните мисли си имате партийните форуми, а както ти сам пишеш - искаш блогът ти да е обикновен разказ и разговор. Защо тогава го оковаваш с "всички права запазени"? Фамилията лицензи Creative Conmmons ти дава възможност да запазиш определени права - например липсата на производни и липсата на комерсиална употреба. Лошото е, драги ми Смехурко, че за разлика от потенциалните ти читатели, ти май не си в час с проблемте на copyriht-а.

Писах толкова пространно тук, именно защото в неговия блог няма как да пуснеш коментар.