Фото и copyrights

Защо пускам поясня два пъти една картикнка. Първият отговор е, че вече я няма - виж тук



Вторият отговор защо я няма: чети сега:

Тъпите копелета от Imageshack, където си хоствах имиджите и го бяха обявили за напълно свободен, го правят без смислено обяснение, може би, за да искат в бъдеще пари. Или са натиснати от издателската индустрия. Дори и тъпото хАмериканско позоваване на copyrights не обяснява действията им, които са основани на очевидно двойни стандарти. Те шкартират, сиреч забраняват за сайта им снимки и текстове, които са лицензирани под public domain или creative commons, и същевременно оставят видими снимки, защитени от традиционните авторски права. Моите качени неща, които са близо хиляда доказват това - те газят закона с двата крака, отвсякъде.

Засега ще ползвам препоръчания ми от Divedi - Photobucket. Е". А що иде реч до кръвожадщините на авторското право - ще се боря с тях, доколкото мога.



А сега да напиша пак това, заради което пуснах тази снимка:

Това пише на дясната стена под отговора на втората стена. Стените се намират в Градската градина, до Градската художествена галерия. Отскоро ще да са, не ги бях виждала. Великолепна хрумка, жалко, че никъде не пише автора.

Това е образец на съвременно градско изкуство, за разлика от традиционните паметници и бюстове или псевдоконцептуалните бетонни и железни конструкции, посадени в зелените площи на градинки и паркове. Да не говорим за недомислицата на мастития социалистически скулптор Величко Старчев в градинката пред НДК, великолепно наречена навремето от народния гений "крилат петохуй" (композицията е от пет свързани стърчащи неща). От три-четири години е оградена, за не утрепят някого падащите от нея плочи. Казват, че от общината искали да я разрушат, но Старчев не давал, щото за народа загуба велика, както би рекъл вазовият Иванчо Йотата. И нали има авторски права, нищо не можело да се направи. Единственият признак на изкуство в нея са графитите върху ламаринената ограда.

И снимките поради новите copywright цензори ги няма. Драмата е, че мнозина от тези, които бяха несъгласни, днес удобно живеят в статуса си на несъгласни, който им предлагат корпорациите и медиите. В БГ не по-малко. Това не е драматично за тях. За тях е комфортно. Те играят какво преживяваме, какво чувстваме, какво мислим - и - с гнусния нарцисизъм - че от тях зависи - какво ние ще чувстваме, преживяваме и мислим.

Това аз наричам гадост и затова не гледам телевизия. Знам, че не само нашата е гнусна. Тя е гнусна по дефиниция. Тя е въплъщение на съвършенството на управлението от страна на корпорациите.