вторник, 19 декември 2006 г.

Граматика за икономисти и политици


Чета една като цяло нелоша статия на Стефан Нешев, че най-големите спекуланти са монополите и мафията, но още в началото чувствам как нещо дращи изтънченото ми филологическо чувство: "След 10 ноември 1989 г. контролните институции и функции на държавата бяха разрушени, без да бъдат заменени с адекватни нови. Паралелно се срина и икономиката."

Като прост филолог - какъвто съм по диплома - питам какво идат да рекат страдателният залог и безличните глаголи? "Бяха разрушени, без да бъдат заменени", ама от кого? от Светия дух или дяволския му ортак? "Паралелно се срина и икономиката" - явно паралелно на действията на въпросния (не)Свети дух, щото инак трябва да й признаем някаква свръхестествена същност и да забраним изучаването й в университетите. Щом тя си прави каквото си ще, от какъв зор да я изучаваме?

Та като съм похванала езико(в)едски, да отбележа, че ме кефи промяната във функционирането и оттам в същността на доскоро възвратни глаголи като "сбъдвам се" и "случвам се". В началото на 21 век те вече не са възвратни. Дали и доколко някои БАН-ски корифеи (не произлиза от баня!) са прави, че това са модни клишета, налагани от платени лобита и подражатели пред западни спонсори - ще замълча от чувство за възпитание. Ако загърбим мърморенията на банските старци, е очевидно, че промяната е факт. А какво показва тя?

Младите хора все повече мислят бъдещето си в ролята на активни негови субекти - не "то им се случва", а "аз го случвам". Не "сбъднаха се мечтите ми", а "аз ги сбъднах". Тази рязка (в рамките на по-малко от 10 години, което за езиковото развитие е нищо) промяна в същността на два семантично свързани глагола си струва дисертация и според мен тя ще има обществен смисъл. Защото езиковата промяна е индикатор (не единствен) за факта, че нашият, балканският човек, от десетилетия интерпретиран от социологията като инертен, изчакващ, приспособяващ се, а оттук и неспособен към иновации, към върхови национални усилия - не че няма основания за тези описания - но те дотолкова станаха догма, че дори нашенските социолЪзи не и помислят да опитат да ги оборят. Включително фундаментални мислители като Генчо Дайнов и Мира Янова. Но езикът е нещо, което освен че съществува по-отдавна от Генчо и Мира, е и "по-мъдър" - ще ме простите за персонификацията, ама алтернативата беше да изкажа съмнение в аналитичните способности на гореупоменатите, което би било признак на лошо възпитание.

Поради известните тук факти, че страдам от злокачествен мързел, и че съм лицензирала блога си под условията на Creative Commons Признание - Споделяне на споделеното 2.5. следва, че всеки дисертант, докторант, академик може да използва както си ще всичките ми идеи само да ме спомене. Ах, мда... забравих втората част на лиценза - Споделяне на споделенето - изисква да не лицензира производното си творение под собственически лиценз. Целта е никой да не може да захапе свободно предоставените за всички идеи, модели, софтуер и квото си помислите - да го захапе свободно, именно защото са заявени като свободни от създателите му - и с козметични промени да го регистрира като омразния ми copyright. Всъщност това е основната пиричина да съм привързана към лиценза CC - Признание - Споделяне ня споделеното и да имам резерви при цялото си уважение към идеята на Public Domain.

Няма коментари: