Коледа - виртуална

Всеки час, прекаран - не, глупав израз - изживян от нас във виртуалността, може да е Коледа. Коледа за нас и Коледа за други Ама баш при Коледа ли да правиш отчет на приходите и разходите?

Моята Коледа я започна Глиги, пращайки ми великолепната книга Gödel, Escher, Bach;Планинският крал ми прати Alabama song (Whiskey Bar) на безсмъртните Doors; Nick Angelow ми прати неизвестен за мен графит; Орлин ми каза къде е името на автора на една великолепна нова статуя; dzver ми написа скрипт за блокиране на "Труп" ,
но също така ми даде аргументите за и против... Пропускам много хора, знам и съжалявам, ама нали знаете, че съм много мързелива и нема начин да прегледам системно архива 6 месеца назад ;-)

Иска ми се много и за мен някой да мисли така - че съм му дала нещо - просто без причина - като дядо Коледа - защото тези, за които говорих, и много други бяха същи дядо Коледовци - даваха, не за да получават, а просто така - защото им харесва. Вики, aka Oldspook ми благодари, че съм й дала един великолепен ирански певец, обаче аз, тъпото животно, овълчено във всекидневните проблеми, не й отговорих на мейла. От което ме е срам. Мисля, че и аз съм дала някому нещо, но мисля също, че най-тъпото е да се пресмята даденото. Бляк и гнъф!

А двата най-неочаквани коледни подаръка получих от двама най-неочаквани за мен хора:

Jesika - с нея не се понасяхме. Тя имаше причини за това. Аз също. Но нещата между нас бяха сбъркани. Защото изначално и базисно много си пасвахме, допадахме си и се харесвахме. Може би времето тогава - преди 7 години - беше много сбъркано. Сега тя живее на хиляди километри оттук и ме е открила случайно, чрез този блог. Вчера получих мейл от нея и се разплаках. Не бяхме сърдечни приятелки, по-скоро приятелки-скандалджийки. И раздялата ни бе някак тъпа - "она ушла безмолвно, по-английски", както пееше Висоцки. Никога не се разбрахме как и защо. А с вчерашния й мейл, днешния ми отговор и нейния отговор разбрах колко е тъпо да ровиш какво е било, защо е било и как е било. Живеем тук и сега и това е огромното благо, което ни е отпуснато. Да го пропиляваме в човъркане на миналото и във фантазии за бъдещето е все едно милионер да си хвърля милионите в океана. С две думи - Джес ми бе коледен дар. Ще направя каквото мога да бъда и аз за нея.

Явор Колев, шеф в ГДБОП, който се занимава с компютърните престъпления . Тук съм писала няколко пъти за него и наред с основателните критики, като цяло говорех за него на директен гаменски език. Това не е трудно. Писаните думи са като куршумите - не виждаш жертвата, и особено очите й. Жертвата е анонимна и това прави действията ти рационално оправдани и емоционално себененараняващи. Колко от войниците в днешните войни биха били така железни, ако трябваше да мушкат с щик корема на противника, виждайки как с изпадащите му черва помръкват очите му? Тайната на тоталната война е, че жертвата е анонимна, тя няма лице, тя не е човек - следователно ние, добрите, не сме аморални. Съвестта е ирелевантна. С днешните медии е същото. Аз с моето медийно минало не само съм склонна да правя това, но и да не го съзнавам. Можех да плюя действията, методите, мотивите на Явор Колев, но не него самия като личност. А го правех - както хАмерикански войник ликвидира движещ се обект. Майната му, че обектът бил човек. Така се почувствах след мейла на Явор Колев. Позволявам си да го преразкажа, тъй като е написан като коментар, сиреч публичен по дефиниция: интересно му било да се запознае с мислите в блога ми и ме кани да се срещнем да поговорим по общите въпроси, които ни интересуват. Оставя и телефон. Очевидно е, че ще се обадя. Очевидно, че след празниците. Може би не толкова очевидно е защо. Защото културната реакция на г-н Колев на фона на гаменското ми поведение просто ме задължава. Защото може би възгледите ни за еволюцията на copyright законодателството не се различават толкова. Може би защото аз - като свободен електрон - не си давам сметка какво е да си минишеф в колониална администрация. И още мога да продължавам... Но едно поне съм сигурна, че ще му кажа - "Извинявай". Това няма да значи, че приемам действията му спрямо Виктор и прочие подобни, но заради мен съм длъжна да почна разговора така.