сряда, 13 декември 2006 г.

"Няма нищо по-хубаво от лошото време"


Няма нищо по-хубаво от лошото времеФотоконкурс с лого "Няма нищо по-хубаво от лошото време" обявява Photosynthesis. Много приятно ми стана да видя снимката на първата им страница, която виждате и вие. Радвам се, че днес все още има почитатели на Богомил Райнов, защото идеята на конкурса е безспорно на такъв почитател.

Стихът е от "Голямата скука", според мен най-стойностния роман от серията за разузнавача Емил Боев. Между другото от този роман в ранната си младост съм почерпила доста аргументи за предимствата на онази система. Защото Богомил Райнов, използвайки привилегиите на "придворен" автор на Людмила Живкова, можеше да си позволи по-свободно писане и под "безобидната" форма на криминален роман да говори за неща, които в "сериозната" литература бяха забранени. Като резултат на всичко това при сегашното четене не "Голямата скука" тя не звучи идеологически демоде.


Джанго Райнхард
И също от романа "Голямата скука" научих името на Джанго Райнхард, а по-късно потърсих музиката му. В романа стиховете за лошото време се появяват в контекста на и са смислено неотделими от музиката на Джанго, един от най-големите джазкитаристи на всички времена, оказал влияние върху Джими Хендрикс, Джеф Бек, Карлос Сантана, Марк Кнопфлер, B.B.King, Томи Йоми и др. Музика на Джанго е използвана в "The Matrix" в сцената с Оракула. Белгиец от ромски произход, той е от първите големи европейски китаристи. Ромските музикални традиции - но не само те - формират уникалността на саунда му. Твърде интересен в посока на музикалните му корени, е фактът на пребиваването му в Баския (май не е политически коректно да наричам така страната на баскския народ, но нали и Испания наскоро й призна значима автономия). Имам малка колекция негови парчета, но не мисля, че има смисъл да се преразказва музика, особено джаз. А, и да не забравя - той не бе почитан особено у нас, не знам по какви причини. Знам само, че беше бахти трудността да намериш негова музика. За разлика от Ела Фицджералд, Нат Кинг Кол и подобни. С което не принизявам стойността им, само се чудя как и защо Джанго е изпаднал в немилост. Него и досега не кльопат много (гаменски казано). Според мен причината е лошо музикално възпитание и липса на нормална музикална традиция. Друг път пък си казвам кой съм аз с двете ми уши, в които слон е стъпил, да се произнасям за музикални стойности и традиции. Може и да съм никой, но знам, че ако една музика се слуша (значи ти харесва, не слушаш нещо, което не ти харесва) значи си струва. А щом се слуша повече от половин век, значи много си струва. Е, Джанго е от тези, които си струва.

3 коментара:

Стойчо каза...

Да беше питала за Джанго Райнхард - щях да те осветля по въпроса:-)
Той един от водещите личната ми класация музиканти:-)

Вени Г. каза...

@ Пък ти влезе като нъмбър уън в личната ми класация на хора, с които искам да общувам(не се стряскай - отдавна съм надхвърлила етапа на автоматичното прехвърляне на виртуалния контакт в реален такъв). Като за начало на виртуалното ни - ако нямаш нищо против - общуване би ли могъл да ми пратиш някои неща на Джанго? Имам ги на аудиокасети, чието качество с годините е такова, че не стават за прехвърляне на диск. Ще съм ти благодарна, ако го направиш. Ако имаш такова намерение, но имаш проблеми как да ми ги предоставиш оналйн, пиши на мейла от профила ми, имам няколко идеи.

Стойчо каза...

Ще помислим....;-)
Бъзикам се;-) етсетсвено че ще се свържа с теб, но нека мине Нова година, че евроинтеграцията разгонва фамилията на всички софтуери, които поддържаме - абе изобщо заринта съм до гуша в работа до тогава.

Поздрави