В кой затвор бих искала да съм

Жюстин Томс ме накара да продължа да мисля за затвора. Разказвайки за собственото си преживяване оттам, тя събуди мои спомени, за които не подозирах. Бях първият журналист, влязъл в затвора след 1989 г. Може би преди това е имало такива, но нали е ясно колко независими и обективни са били... В Централния отидох по задача и с протекция на Меглена Кунева, която беше водещ в радиопредаването "Добър ден". Аз обичах да работя с Меги - защото темите й бяха нетривиални и защото тя хем даваше голяма свобода на репортерите, хем контролираше жилязно репортажите ни - така че да са в "хармония" с темата. Нещо като "хармонизиране на законодателството". Тя ни (на репортерите) отваряше очите за друг, различен поглед от официалния, но същевременно ни дисциплинираше да не се поддаваме на емоции, водещи ни до свободни съчинения. Междудругото, затова не се учудих, че отговорът й на провокативния въпрос за медийната й кариера в Европарламента е предизвикал овации.

Да се върна на затвора. Влязох в корпуса (така се нарича тази част от сградата, където са затворниците) и обиколих килиите, разговарях с някои от тях. По-късно разбрах, че самото ми идване е предизвикало вълнения - в корпуса е имало дори счупени врати на килии. И тогава разбрах защо непрекъснато надзирателите бяха край мен. Разбрах и много други неща. Че затворът е ужасно свирепо място, където е трудно да оцелееш като човек - духовно, а не физически. Че за мъжете особено силно деградиращ елемент е сексуалното насилие. По-младите и по-деликатни физически затворници обикновено са принудени да станат "жена" на някои от тарторите. Че алкохолът и стафът не са проблем - имаш ли пари, всичко ти е достъпно. Това беше в началото на 90-те години на миналия век, когато още старата дисциплинарна система не беше разградена. А нова и днес не е изградена. Представете си какво е в затворите днес. И за финал ще разкажа какво ми разказа тогавашният шеф на затворите Здравко Трайков ми каза:

"Ходих в командировки в други държави да се запозная със затворното им дело. В африканските държави се потресох - затвори, представляващи ями, изкопани в земята, отгоре с решетки от дърво, където пикаят, ядат и серат - абе живеят изцяло там. Но се потресох и от скандинавските страни. Стаи за двама, максимум четирима, със санитарен възел, телевизия, разходки сред зелена природа. Направо ми се прииска да съм затворник в техен затвор, защото с моята заплата тук не мога да си позволя такъв живот."

Няма да коментирам. Не виждам какво.