Има ли чукчи в БТВ новините (несоциологическо изследване)

Едно от любимите ми влечуги - Венко от форума "Политика" на Dir.bg, проведе тия дни уникално изследване на тема: "Има ли чукчи в БТВ новините и ако да, колко?", което препубликувам изцяло с оглед на приносното му значение за теорията и практиката на БГ журналистиката:

"За иследването е използван методът "Интернет разследване", което означава, че то е направено, без да се става от компютъра освен за бира и до тоалетната

1. Описание на методиката

Изпраща се мейл до БТВ новините (news@btv.bg). Мейлът трябва да е без атачмънт, който да бъде заподозрян, че е вирус и да е със заглавие (subject), което хем да не казва много, хем да напомня за нещо познато, така че да привлече вниманието и на най-русата журналистка.

За целта избрах за заглавие фразата "Спирам лъжите и манипулациите", което трябваше да им напомни за девиза на Татяна Дончева от миналите избори за кмет на София, но да не е съвсем същото и освен това да възбуди доколкото може и професионалното им любопитство, тъй като всички знаем че професията на журналиста е тясно свързана с лъжите и манипулациите.

Съдържанието на писмото няма никакво значение за изследването, но не трябва да е голямо по обем, за да не плаши обекта на изследването.

Най-важното за успешното провеждане на изследването е при изпращане на писмото да е активирана онази опция, която изисква автоматичен обратен отговор за съдбата му - получено ли е и кога, прочетено ли е (т.е. поне отворено ли е), изтрито ли е и дали е изтрито преди или след като е прочетено (отворено).

Пощенският сървър на реципиента, както е в такива случаи, разпраща копия от писмото до личните мейли на всички, записани за тази обща пошенска кутия.

След изпращане на писмото е необходимо да се стане, да се отиде до хладилника за бира и след това да се чака

Изследването e извършено в периода 27-29 септември 2007 г. и беше с продължителност 48 часа (много бира отиде!), така че да се обхванат всички дежурни екипи.

Какви са резултатите:

а) За 48 часа от работещите в БТВ новините 42 души писмото получиха 28 души, което е 2/3 или 66.6666 в период процента, т.е. много повече от необходимото за представителна извадка.

b) От изследваните 28 обекта само 7 обекта са отворили писмото. Дали са го чели, не се знае. Това са по реда на отварянето:

Елица Димитрова, Петър Томов, Ивайло Василев, Димитър Анестев, Ани Салич, Анна Цолова и Константин Караджов

Тези журналисти може би не са чукчи. Това са 25% от изследваните обекти.


c) Останалите 21 (или 75% от изследваните обекти) са изтрили писмото, без дори да го отворят, т.е. за тях със сигурност може да се каже, че са чукчи. По реда на изтриването те са:

Иван Попов, Мариела Драголова, Кристина Баксанова, Канна Рачева, Вяра Китанова, Николай Чавдаров, Мариана Векилска, Галина Валчева, Миролюба Бенатова, Габриела Наплатанова, Румяна Кинкина, Борислав Петров, Валентин Костов, Николай Бареков, Генка Шикерова, Александра Тренкова (чисто нов продуцент на БТВ новините), Теодора Енчева, Анна Арнаудова, Виктория Бехар, Весела Кисьова и Мартина Костова


Систематизирани резултати от изследването:

1. 75% от работещите в БТВ новините журналисти със сигурност са чукчи

2. 25% от работещите в БТВ новините журналисти може би не са чукчи

3. 66.67% от работещите в БТВ новините журналисти ползват Интернет, което е над средното за страната, но под средното за САЩ и Канада.

4. Мъжете сред изследваните обекти са 32.14%

5. Мъжете сред тези, за които със сигурност се знае, че са чукчи са 19%, т.е. доста под средния процент на мъжете в изследваната извадка.

След направения анализ на резултатите достигнах до следния извод:

Тъй като чукчите са преобладаващ процент, не е правилно БТВ да се нарича "американска телевизия" само защото собственикът й бил американец. Иначе ще трябва да считаме Челси за отбор на чукчите

БТВ си е телевизия на чукчите!

--------------

Ползвана литература:

Чукча - писатель
Отишъл един чукча в редакцията на московско издателство да му публикуват творбата. Огледал редакторът творението му, но му било неудобно да му каже право в очи и попитал:
- Чукча, ты Лермонтова читал?
- Ну - не читал.
- А Толстова читал?
- Не четал. Товарищ, чукча не читатель, чукча писател...

из "Фолклор на съвеЦките народи"

Оригинална публикация:
"Изследване на тема: "Има ли чукчи в БТВ новините и"
клуб Политика на Dir.bg

Честит рожден ден!

На мене си като блогър честит втори рожден ден!

Чувствам се ето как:


За разлика от първия си рожден ден, сега изглеждам много СЕРИОЗНО, защото Йори е най-сериозният от всички в Голямата Гора. Той е по-сериозен даже от Бухала и от Кристофър Робин, които могат да пишат


Още за мен като за Йори в блоГората:
--> Искам да съм магаре в Минесота (обява)
--> "Някои могат, други не можем"
--> Психология на кредита

Цялата история, разказана от Алън Милн
--> Рожденият ден на магарето Йори

Масларова се изгаври със социалните работници

Вчера 120 социални работника от 73 социални домове излязоха на протестен митинг-шествие под мотото "Не на мизерията в социалните домове". Исканията:

1. 20% увеличение на средната брутна работна заплата от 1 януари 2008 г.
2. 10% увеличение на заплатата на всеки от 1 юли 2008 г.
3. Дофинансиране на издръжката на социалните заведения

Из декларацията на протестиращите до Министерския съвет:

"Има сериозни проблеми в тези заведения, нека заедно потърсим начин за решаването им, нека да има публичен дебат, нека обществеността прецени - с каква издръжка, определена от държавата, могат да се отглеждат, лекуват, обгрижват деца, младежи и възрастни хора с около 1600 лв. годишно на човек, при положение, че тази издръжка е усвоена на 80% в първото шестмесечие на годината. И като се прибавят и стар сграден фонд, отдалеченост от населени места, трудности в осигуряването на храна, топлина, елементарни хигиенни изисквания, психично натоварване на работещите в резултат на всекидневната отговорност за живота и здравето на домуващите, заплащане, колкото да се каже, че имат заплати, неотразяващо образователен ценз и специфика на труд, липса на всякакъв опит за квалификация на кадрите, невероятно текучество, довеждащо до 10-12 часа работа на ден, незаплащане на извънреден труд или изплащане на стотинки. Каква мотивация осигурава държавата за около 1800 работещи в социалните заведения?!

От октомври миналата година молим да се потърсят решения, предлагаме варианти, скромни по своята същност и съобразени със заплатите в бюджетния сектор. Много писма с уверения за "искрено желание, готовност и подкрепа за намиране на решения" от Ваша страна се получиха във Федерацията. ДОСЕГА НИКАКЪВ РЕЗУЛТАТ! Повечето заведения не са получили и юлското увеличение. А там, където са го получили, в повечето случаи е далеч под заявеното 10%-во увеличение от министъра на финансите на срещата, проведена през месец юни с представители на заведенията от цялата страна.

Уважаеми госпожи и господа министри, цените на хранителните стоки и услуги се вдигат, а ние, работещите в социалните заведения си стоим със заплати от 190 - 200 - 240 лв. Питаме:

Как физически да оцелеем? Как да отглеждаме децата си с тези заплати?

Как са задържим специалисти и всякакъв вид персонал, за да се преустанови непрекъснатото текучество?

Как да задържим млади хора, образовани и с желание да работят в тази система?

Ще има ли средства за квалификация на кадрите? Как ще прилагаме европейски стандарти без европейска квалификация?

Как да храним, да осигуряваме нормални битови условия, медицински и специални грижи на децата, възрастните хора и на тези с физически и психически отклонения с определената [на 1600 лв. - б.м.] издръжка?"

Делегация от няколко човека влиза в министерството за предварително договорена среща с министър Масларова, на която да бъдат връчени исканията. Протестиращите тръгват на шествие по бул. "Дондуков" и после по "Раковски" към Министерството на финансите, където се провежда втори митинг. "Ние сме тук, защото обещанията на Орешарски не са изпълнени", звучи от микрофона. Става дума за неизплатеното все още юнско увеличение. Става дума за това че жалките 1600 лв. годишна издръжка на човек в социален дом, заложени в Бюджет 2007, са механично повторените 1600 лв. от Бюджет 2006. Т.е., според Орешарски не съществува такова нещо като годишна инфлация, щом е запазил издръжката в номинално изражение.

От някаква телевизия интервюират една протестираща и се заслушвам в разговора - мизерни заплати, тежки условия на труд и прочие вече известни ми безобразия. Една фраза обаче ме изненадва и не мога да я разбера - "Ние си обичаме децата, преминахме в друга категория, за да си ги запазим". Изчаквам телевизионерката да приключи (явно тя е по-умна от мен и е разбрала) и питам жената какво означава това. Историята ме шашва. Става дума за Дома за младежи с физически и психически увреждания в с.Три кладенци, община Враца. Допреди три години той е бил Дом за деца, но служителите са подали искане да стане дом за младежи, сиреч да я няма горната възрастова граница 18 години. "Искахме да си задържим децата, защото те нямат друг свят освен нас", обяснява жената, "Извеждането им в друг дом е огромна травма за тях, имахме и починали при подобни извеждания. Те не познават нищо извън дома, не познават други хора освен нас, не могат да се справят в непознати условия. Тук са израснали, ние сме им семейството, Домът е техния дом. Невероятно трудно е за едно такова дете да започва на 18 години наново да свиква с нови хора и с нов дом." Оказва се, че телевизионерката на свой ред се е заслушала и се намесва с въпрос колко са младежите в дома. "41 са ни децата", отговаря жената и се поправя: "Младежите, де, ама за нас са си деца, щото в ръцете са ни израсли." Служителите в дома са 28, работят на въртящи се смени, защото питомците им се нуждаят от непрекъснати 24-часови грижи, повечето трябва да пътуват от Враца, където живеят. По-късно вкъщи поглеждам в Bgmaps за конкретните измерения на пътуването - 30 километра, които рейсовете изминават за 48 минути по разписание. Мдааа... 48 отиване, 48 връщане, става час и 40 минути пътуване по второкласен път, и тия хора продължават да се лашкат всеки ден като изоглАвени за 200-220 лв.... Питам жената за името и моля да я снимам. Тя ми казва името си, но моли да не го пиша, а също така да не я снимам. Мисля, че се сещам защо и я снимам с плаката, закриващ главата й.

Предположенията ми се потвърждават в следващия разговор - с Емануела от Дома за слепи в столичния квартал "Иван Вазов", който е по същата схема - след същата телевизионерка. Емануела е магистър по психология, владее английски и има компютърна грамотност. От 2005 г. работи в дома, постъпила е със 170 лв. заплата, сега е на 180. След удръжките остават 157 чисти, пояснява тя. Повечето от колегите й, грижещи се за 33-мата слепи обитатели на дома, също са на минимална работна заплата. Емануела е отишла да работи там, защото иска да работи именно като психолог в социален дом. "Но вече не издържам , харесвам си работата, разбирам се с колегите, но трябва да се яде, нали?" - така обяснява защо наскоро е започнала е да търси работа в чужбина, а междувременно търси и в български фирми. Когато ми казва името си, ме моли да не го пиша. Питам я защо се бои, а също така казвам, че аз ще се съобразя с молбата й, но телевизионерката , която я снима, едва ли. Тя много се притеснява и в тоя момент се сещам за нещо, което чух от няколко протестиращи - че шефката на Дирекция "Социални дейности" в Столичната община Мина Владимирова е заплашвала работещите в социалните домове и служби да не стачкуват. В тоя момент се вбесявам - мамка й на Мина, на общината, на Масларова - мамка им на проклетите пари в края на краищата - никой няма право да мачка хората със силата на властта си - никой няма право да кара това момиче да се чувства потенциален престъпник. Споделям с Емилия тези си мисли (за роднините по майчина линия на Мина и Масларова) и й предлагам да телефона си - ако някой й направи какъвто и да е проблем, мисля, че мога да намеря адвокати, които pro bono ще съсипят държавните гадове. Тя взима координатите ми и се усмихва плахо, питам пак - дали вече мога да напиша името й, и тя се съгласява. Затова сега пиша "Емилия", имам и фамилията й, но не е в това въпросът. А кой е въпросът всъщност?

Че властта сплашва хората да не търсят правата си по законен път? Че държавата абдикира от отговорностите си към най-слабите членове на обществото? Че държавата не ще да задържи младите и образовани хора - да ги задържи не само в безобразно издънения откъм компетентни кадри бюджетен сектор, а изобщо в България да ги задържи? Или че телевизионерката, гонеща да си направи "материала", не само не мисли върху това, което хората й казват (както беше при разговора с жената от Три кладенци), ами не мисли въобще за тях (кво й костваше да поеме ангажимент пред Емилия, че телевизията няма да позволи да бъде наказана заради това, че протестира)?

Докато си приказвам с протестиращите, се връщат хората, които влязоха в социалното министерство и получавам ново шашване - кучката Масларова не ги е приела. "Имахме предварително уговорен точен час със зам.министър Иванка Христова, в който министър Масларова ще ни приеме да й връчим исканията си за започване на преговори", обяснява от микрофона казва Геновева Вълчева, зам.-председател на Синдиката на социалните работници към КНСБ. Обаче тц! - ни министър, ни никой. Синдикалистите повисели като коне на празни ясли, накрая питали все пак кво става и като им казали, че министърката имала среща с журналисти, депозирали исканията си в деловодството и си тръгнали. Как да удържа цивилизован изказ в този момент?

Тая не е само не е социална, а кучка, ами е и тъпа кучка. Много тъпа. Кво й костваше да приеме хората в уговорения час? Нямам предвид да говори сериозно, да започне преговори или каквото и да е реално. Имам предвид нещо, което хората научават в първите си седем години - елементарното възпитание, от което Масларова явно е лишена.

Имам предвид и елементарните управленски умения в смисъл: приеми ги, усмихвай им се, говори с тях, бъди загрижена, обещавай, пусни журналистите да ви снимат как задълбочено търсите решения на тежките проблеми - инак казано, като си осрал нещата дотук и не знаеш как да се оправиш, давай яко пиар, докато търсиш финансовия си колега да оправя простотиите ти - а ако наистина ти е възникнал неотложен ангажимент (срещата с журналисти не бих я нарекла така), упълномощи някой зам.министър да приеме хората. Елементарни управленски хватки. Ама не, другарката Масларова освен нагла, е и глупава - мачка и гази в стил "късен социализъм" - заплахи към стачкуващите + демонстративен отказ от предварително договорени разговори.

Някакви подобни мисли за Масларова споделя от микрофона Геновева Вълчева - "Що за безумие, що за отношение? Ние не сме нейни лични служители, ние сме служители на министерството, което не е лично нейно, а на Република България. Ние сме гласували тя да е министър. Поне за цирк да беше излезнала да ни посрещне. Но ние явно не сме хора за тях. Ние сме мравки, които трябва да бъдат смачкани."

Свинщината на Масларова очевидно ядосва протестиращите, които изказват мнението си с викове "У-у-у!". Усилено се обменят нЕкои нецензурни съображения относно министърката и цените на тоалетите и аксесоарите й, с които доста протестиращи са запознати от светските страници на вестниците. Аз лично успявам да се сетя само за една чанта от около 800 лв., за която бях чела май в "Стандарт".

Явно оживлението, предизвикано от Масларова, се усеща и вътре във финансовото министерство, защото иде следващият ми шаш - от сградата излиза лично Кирил Ананиев, зам.-министър на финансите и кани представителите на протестиращите да влязат да започнат преговорите. Хората от синдиката изливат върху му всичко, което мислят за Масларова. Той деликатно опитва да брани колежката си - "административна грешка" било това, че социалното министерство не приело исканията им. Преди делегацията да влезе в министерството, успявам да разменя няколко приказки с него. Човекът не само не отказва да говори с неизвестно лице като мен, ами е е толкова мил и възпитан, че гаменският ми гняв се смирява. А може би все пак не всички, които ни управляват, са идиоти?

Следва продължение

Шекспир, 66 сонет: Reloaded

Месец след като ни прибраха по милост (+ добре калкулирана сгода) в Евросъюза, усетих, че нещата тръгват на недобре и смътното си усещане маркирах (не "Практикер"-ски) като блогнах този велик Шекспиров сонет. Без коментари.

Сега също не искам да коментирам. Щото искам да вия. И не само. Ако у нас имаше радикални групи и мрежи (от типа на Earth Liberation Front или "17 септември"), щях да се присъединя към тях. Защото радикалната наглост на управляващите може да бъде озаптена само радикално. Но нашите анархисти и алтерглобалисти са прекалено "цивилизовани". Да, знам, че още "не е дошло времето" за радикализъм. Знам, че че българите сме си все така овце...

Не знам докога ще продължава да е така. Както и да е, да се върна на топика:

"Зова смъртта. На този свят съм сит:
достоинства - родено лицемерие,
нищожества, придаващи си вид,
и гаврата с човешкото доверие

и с чест удостоени подлеци,
и с девственост търгуваща нечестност,
и силата в ръцете на скопци,
и съвършенство в мрак и неизвестност,

и с вид на вещ, на сведущ глупостта,
и в глупост обвинена прямотата,
и творчеството с вързана уста,
и истината в служба на лъжата.

Отдавна бих напуснал тази кал,
но друже мой за тебе ми е жал."

П.П. Причина за презареждането на 66 сонет - днешните протести на работещите в социалните домове. Бях тям и толкова съм потресена от това, което видях, че освен любимите ми стихове на Шекспир не мога да намеря други думи. Утре ще ми мине и ще пусна подробен репортаж със снимки.

П.П.П. Заглавието (и метафората "презареждане") е инспирирано от "The Matrix: Reloaded" ("Матрицата: Презареждане").

Децата на България. На коя България?

Продължение от:
Обречени: Яремът на образованието и досиетата
Една атомна бомба пред Италианския лицей

Днес започва учителската стачка. Мисля, че това е едно от най-важните неща, които се случват в БГ тази година, по-важно от евроизборите например. От хода на стачката, от поведението на синдикатите (защото те съвсем не изразяват 1 към 1 интересите на учителите), от реакцията на правителството, от общественото отношение към стачниците ще стане ясно доколко всички ние като общество осъзнаваме огромния проблем, който създадохме за последните 18 години. И който далеч не се свежда до въпроса откога и с колко да се повишат учителските заплати.

МЕДИЕН ОБЗОР В СЕДМИЦАТА ПРЕДИ УЧИТЕЛСКАТА СТАЧКА

14 септември
Британският в "Telegraph" публикува статия за излъчения предния ден от Канал 4 на Би Би Би Си филм "Изоставените деца на България", сниман в продължение на 9 месеца в дома за социални грижи за деца с физически и умствени недостатъци в с.Могилино, Северна България. На 15 септември статията е спомената/преразказана от няколко български медии:

"Филмът съдържа 90-минутен неподправен ужас... Всички, които са запознати със скандалите с домовете за сираци в Румъния в началото на 90-те години, сигурно са били шокирани от факта, че близо 15 години по-късно същата отвратителна жестокост и занемареност се повтарят и в друга бивша комунистическа страна. Основната разлика е в това, че България вече е член на ЕС... Не би било преувеличено да се каже, че повечето домашни животни са третирани по-добре от тези нещастни момичета и момчета".

14 септември, "Дневник"
Интервю на Александър Кьосев "Младите владеят културните кодове по-добре от старите":

"...За да може гражданинът да извършва своите избори, той трябва да е тренирал вътрешната си гражданска автономия. За целта трябва да има време, период от живота, в който той по някакъв начин проиграва тази автономия в себе си - нещо като тренинг, като самообразоване на гражданското чувство и на способността за избор. За да направи това човек в млада възраст, той трябва да е открил едно вътрешно пространство, в което може да разиграва възможни ситуации. Това навремето е било култивирано през печатната култура, през медиите, философията и художествената култура. Сега четенето, както споделят и българските ученици, става скучно занимание.

Интернет - интерактивното общуване, електронната демокрация, способността за бързо набавяне на информация са предимства, които никой не може да омаловажи. Не бива да забравяме колко различен, в негативния смисъл, беше светът преди тях. Заедно с това обаче субектът на избора бавно губи мотивация. Той е така включен в интензификацията на времето и на информацията, че колкото и да е активен външно, става все по-пасивен вътрешно. И това е един дългосрочен проблем - малко видим, но доста по-важен от проблема дали някой знае или не кой е Чарлз Дарвин.

При една друга подобна анкета, която често цитирам, една десетокласничка беше казала - "Аз не обичам да чета, защото авторът ми казва какво да мисля, а аз не мога да му отговоря". Когато Платон преди 25 века възразява срещу писмеността, която измества устната култура, той има сходни аргументи - че когато има някакъв писмен текст, сякаш жив човек ти говори, но ако го запиташ, той не може да ти отговори...

...Предполагам, че Платон би говорил други неща за писмото, ако знаеше, че след него ще се появят Шекспир, Сервантес, Хегел, Гьоте, Достоевски и кой ли не още. Платон не е можел да знае как в един медиум, какъвто е писмеността, има скрит вътрешен потенциал, който ще компенсира дефектите, които той вижда. Ние сме сега в сходна ситуация. Можем да видим много съществени дефекти на интернет общуването, които вероятно електронната комуникация ще компенсира някак си. В далечен исторически план интернет мрежите са може би най-важната промяна, която се случва в последните 4-5 века, и предстоят съвсем нов тип културни отношения, които ние не можем да предвидим. От друга страна, виждаме как в момента се губи нещо съществено. Но ако нещо се губи и то трябва да бъде компенсирано, в последна сметка съпротивата срещу тези процеси ще бъде дело на самите индивиди. Няма да има организация, учреждения и държавни институции, които да се занимават с това..."

15 септември, Нетуъркс БГ
"Филм за дома в с. Могилино ужаси Великобритания":

"Домът в с. Могилино е на подчинение на община Две могили. В него живеят 69 деца с умствени увреждания, за които се грижи персонал от 40 души. Домът има три предписания за затваряне и това е трябвало да стане до една година, а около 20 младежи над 18 години е трябвало да бъдат преместени в други социални заведения, а децата - в други домове или приемни семейства. Кметът Енчо Петров, който е получил разпореждането за затваряне на дома, смята проблемът за политически, защото 60 души ще останат без работа, а това е единствената им възможност за прехрана, а общинският съвет в Две могили решил да не го закрива и дори да запази капацитета му. "

15 септември, "Сега"
Димитър Денков
"15 септември за Исус, Мария и детето от вързопа":

"Бос, опърпан, остриган заради въшките; вързопът в ръцете му помръдва и изплаква. "Сестрата, напикана е", казва делово, после плачливо: "Дай двайсе стинки, чичка, Бог ш'тъ поживи". Сестрата е близо годинка. Влачи я със себе си, понеже майка му и мъжът й работят. "По кофите, това-онова". Били още три деца, две стояли в тях си, в махалата до реката в "Западен парк", едно просело из центъра. Неговото място е пред лъскавия магазин до училището, където е записан. Трети клас ще е, трудно чете, но преписва добре буквите. Без да преписва може да напише името си - Исус. "'Мериканци" дали пари на техните за смяната на предишното - Методи; брат му Кирил си останал така, а той станал Исус. "Ма не съм протестан, хриситянин съм." И в училище го водят Исус, но ходи рядко. Няма да отиде и днес, 15 септември. С какво, нали сменил за цигари обувките, дето баща му намерил? Пък и заради малката. "Два лева днеска нема, само боза, кифла, малко дават, скъпо, ама в събота - повече".

Поскъпнало е и за Мария, също от трети клас. Разбира се, не в това училище, където уж ходи Исус, макар да е най-близко. Баща й я вози до другия край на града; там били най-добрите учители; майка й я прибира с другата кола. Мария не излиза сама навън и изобщо не говори с непознати. Говори майка й: "По-трудно ни стана, нямаме баба, а и бензин, учебници, особено тия по език; ние учим английски и в училище, и частно. Толкова пари даваме за 15 септември, дрехи, обувки, чанта, сега пък - стачка. Но в нашето училище няма да има. Защо да развалят празника на детето?" После забелязва Исус, дръпва Мария и влиза в магазина..."

16 септември, "Дневник"
Юлиян Попов "Децата на България. Или на ББС.":

"Разболях се...", "Тези хора нямат сърца...", "Писах писмо до моя депутат в Европейския парламент да искам обяснение...", "Плаках цяла нощ...", "Издържах само 15 минути. Не можах да гледам повече...", "Директорката (на дома в Могилино) трябва да влезе в затвора.

Как може някой да бъде на свобода след такива извращения.", "Ще пиша на (британския) министър-председател да искам действие...", "Със съпруга ми гледахме филма в състояние на шок. Как може страна от ЕС да допуска подобно нещо...", "Бойкотирайте България! Не ходете там! Не купувайте нищо там!". Така звучат хилядите коментари на английски зрители, видели 90-минутния филм на ББС "Изоставените деца на България" за дома в Могилино...

...Огромната част от обитателите на домове за деца с физически и умствени увреждания не са сираци, а са просто зарязани от родителите си. Когато влезеш в такъв дом, десетки деца просто ти се хвърлят на врата. Поне тези, които физически са в състояние или не са аутисти. Те нямат задръжки, но имат непреодолим порив към любов и емоционален контакт. И, разбира се, болезнена нужда от семейство. Никой не може да оспори това. Колкото и посветен на децата да е персоналът на дома, той не може да замести семейството.

Поне това семейство, което си представяме, когато заговорим за семейство по принцип. Има обаче и друг тип семейства. Голямата част от малтретирането на деца и подлагането им на сексуален, понякога брутален, тормоз, става именно в семейството. България някак е изпуснала положението и се е оказала с най-много институционализирани деца в Европа. Проблемът очевидно е голям. Срамът също. В Европа не може по този начин...

...Осигуряването на онова, което някои наричат европейски грижи, за тези деца може да се окаже една много добронамерена фантазия и по още една причина. В писмото, с което създателите на филма повдигат проблема пред българското правителство, не се споменава нито дума за цигани, роми, етнически малцинства или какъвто и друг евфемизъм ви дойде наум. Разбира се, в правителствения отговор също не се споменават подобни думи. Само това оставаше сега, да ни погнат и по тази линия! Пренебрегването на етническия контекст на проблема с изоставените деца е рецепта за заблуда за това за какво всъщност става дума..."

21 септември, "Капитал"
Е-mail за децата от Могилино, който от няколко дни циркулира в Европейския парламент и други европейски институции:

"....Факт е, че в България има повече институционализирани деца с физически и умствени недъзи отколкото във всяка друга европейска страна.

Защо? Веригите на Съветския Съюз ги няма отдавна и няма никакво извинение за тази ситуация. България се радва на голям туристически интерес и доста европейци купуват ваканционните си домове там, затова не могат да се оправдават с бедност. Авторът на документалния филм изразява загрижеността си от ситуацията в писмо до българското посолство в Лондон и отговорът е абсолютно неадекватен. Можете да го видите на този линк:

http://www.bbc.co.uk/bbcfour/documentaries/features/
bulgaria-prod-letter.shtml

Писах на моят местен евродепутат Бил Нютън Дън, на 16 български евродепутати, британския премиер Гордън Браун, външния секретар Дейвид Милибанд и няколко британски депутати, както и изпратих молба на Би Би Си да пусне филма отново за да може да го видят повече хора. Никое човешко същество не заслужава отношението, на което са подложени тези деца. Трябва да не си човек, за да не искаш да предприемеш нещо, умолявам ви от името на страната си да вземете спешни мерки.

С уважение,
Анет Габард
Нотингам"

22 септември, "Уикенд"
Репортаж на Дейвид Танчев "Децата на известните учат в униформи":

"Има строга охрана, за розите в просторната градина се грижат двама градинари, в двора има параклис, а пък библиотеката съперничи на Народната по брой на заглавията. Има училищни микробуси, които возят хлапетата от къщи до училището, както и уроци по балет, тенис и пиано. Освен задължителния английски, се посещават уроци по италиански и, разбира се, японски и китайски - все пак това са бъдещите най-напредничави страни и тези езици ще бъдат ключови. Всички деца са със задължителни луксозни униформи от 3 части, които са ушити от дизайнерката Жени Живкова.

Сетихте ли се вече? Това е прословутият Национален учебен комплекс по култура (НУКК), по-известен като Италианския лицей в Горна баня. Тук случайни хлапета няма. Още по времето на Людмила Живкова в училището се обучават децата на "Големите".

Хлапета на министри, депутати и шоузвезди - а сега и нова порода - наследници на могъщи бизнесмени, учат в условия, за каквито едно простосмъртно дете може само да мечтае. Сгушен в полите на Витоша и буйна зеленина, лицеят на практика е "държава в държавата". Огромна порта го изолира от външния сив свят.

"Ние обучаваме бъдещия елит на нацията. Децата, които учат тук, един ден ще управляват държавата", обича да казва несменяемата вече 20 години директорка на лицея Величка Велянова. Бюджетът на училището е едва ли не държавна тайна, но при всички положения разходите му са по-високи отколкото на всички училища в голям град като Бургас. Все пак тук не учат случайни деца.

Миналата година в НУКК се дипломира малкият син на президента Георги Първанов, след като преди това гимназията задвърши и голямото му дете. Както и над 900 момчета и момичета от 7 до 18-годишна възраст. Фамилното име на почти всяко дете също показва, че училището не е обикновено...





...Този репортаж е любопитен, но всъщност доста сериозен. Тай дава отговор на най-важния въпрос: Защо на никой от управляващите не му пука за качеството на родното образование. Докато децата на министрите и депутатите имат възможност да се обучават наистина по световен стандарт в едно модерно училище, едва ли някой от тях ще се заинтригува осолбено от от направо варварските условия, при които са принудени да учат обикновените български деца: в рушащи се сгради, без парно и без каквието и да било консумативи. Похвално е, че има училище като Италианския лицей. Но е тъжно, че е единствено. А пък вратите му са затворени за децата на "обикновените родители"."

КАКВО ИСКА ДА КАЖЕ АВТОРЪТ (Вени Г.):

1. Веднъж вече споменах, че "Шоу" и "Уикенд" трябва да се разглеждат заедно с т.нар. сериозна преса, но все не намирах време да обясня защо. Великолепният репортаж на Дейвид Танчев, мисля, дава отговор.

2. А децата на България..., на коя от Българиите?


Статията в "Telegraph" през "Стандарт"
"Децата на известните учат в униформи" - 1 стр., 2 стр.