От няколко дена размишлявам и изпитвам емоции - бамааму, как да го кажа с човешки думи това, което се изразяваше с универсалния соцжаргон "развълнува ме...."?! - за качеството на българското образование.
Ми мразя този жаргон, ама наистина ме развълнува. Калпаво образование, калпав образователен продукт... Тъжно :(
Толко ме скапа медийната производна на данните от изследването на "Медиана" за бг образованието, че буквално се парализирах, не можех да напиша свързан текст поради обзелия ме гняв. Брилянтното миниесе на Йовко по темата ме извади от интелектуалния паралич --> "Смешен плач. Не по Ботев, а по Йовко ;-)"
Оттогава допреди малко се готвех да напиша по-спокоен, аналитичен текст за кусурите на бг образованието и събирах инфо за този анализ, а именно следях спонтанно оформилата се мрежова дискусия, сиреч - коментарите в
1. блога на Йовко
2. статията на Лили Границка в "Дневник"
3. блога на Симион Патеев
4. моя блог
В съвкупността си тези коментари очертават цялата сложност и нееднозначност на бг образователния проблем, която сложност тотално убягва на идеологическата/духовната власт в лицето на науката (в случая социологията) и медиите.
Толко се впрегнах над готвения от мен анализ, че даже подадох пипалца-очета извън удобната си а/социална черупчица (използваната в случая метафора е охлювче). Сиреч потърсих познати, от които да намеря координатите на Кольо Колев, щото отдавна ги бЕх затрила. Защо се прежалих да ги потърся? Защото Кольо преди всичко е
- стар приятел
а след туй
- компетентен и съвестен социолог
за разлика от социологически ментета като Мира Янова или Андрей Райчев - двамата последни съвсем не са еднакви, напротив - същностно се различават - дори в това, че Мира ми е симпатична, а Андрейчо не - или че Мира е малце неграмотна, а Андрейчо е своего рода гений - което обаче не променя факта, че Мира като цяло е почтен човек за разлика от Андрейчо - абе, явно темата си плаче отделно да я бистря - харесва ми на първо четене бъдещо заглавие от типа на "социологията като тъпа идеология" - в смисъла на младия Маркс, според когото всяка идеология като превърната форма на обществено съзнание е тъпа, вж. "Немска идеология" и "Икономически и философски ръкописи" от началото на 40-те години на 19 век - интересно би ми било да обсъдя с Андрейчо този неомарксистки прочит - все пак той е досега се гордее, че е един от двигателите на знаменития Марксов семинар в Софийския университет - но все пак според мен Петър-Емил бе по-близо до автентичния дух на младия Маркс...
- автентичен социалдемократ
сиреч не като партийна принадлежност и/или партийно-идеологическа идентификация и/или принадлежност към съответните олигархично-мафиотски кланове; а като базисна ценностна ориентация
- собственик на "Медиана"ЕООД
Та изпълзях от асоциалната си черупка и се видях с Кольо. Видях се и с други хора, които ценя, и тези срещи ми бяха много ценни, защото ми породиха мисли, които инак вероятно бих пропуснала. Вероятно някои от тях ще се появят в този блог, разбира се, със съответното позоваване на вдъхновителя им.
Щото аз така - по балкански нерегламентирано и по балкански просташки - прилагам и ГНУ, и Криейтив комънс - взимам идеи, когато мисля, че е в обществен интерес и коректно соча откъде ги взимам. Мога да го кажа и по-наукообразно:
В света на Интернет и дигиталните технологии институцията на авторското право, която е продукт на политическо-икономическата реалност на ранното индустриално общество на 19 век, е една от най-големите бариери срещу творческата мисъл и свободата. Бариера във всички сфери.
Фактите, които научих от Кольо и другите приятели и познати, потвърдиха изградената ми дотогава представа, че никоя власт не схваща сериозността на образователния проблем, камо ли да си мръдне пръстчето да направи нещо.
И си извеждам тази сутрин кучетата, мърморейки си на глас последната редакция на текста-анализ за образованието, над който работя от няколко дена, когато... Когато на тротоара виждам нещо, клякам да го разгледам, изпадам в невероятен кеф и вадя фотоапарата да го снимам:
В детайли - пищова "Въведение в темата за времето и пространпството":
Е как де не започна да го снимам това? Естетически кеф, обаче... Строгата стъпка на закона ме застига. Полицаят, охраняващ Британския съвет, ми устройва нещо средно между опит за сплашване и опит за засрамване - "Абе, госпожа, нали живеете тука, защо снимате, като знаете че до посолство не бива да снима?"
Причината за поредния ми сблъсък със закона на Румен Петков:
Фотонаходката ми е на тротоара пред Британския съвет, тъй като Музикалното училище е съсед на Съвета. Обяснявам това чинно на полицая, пояснявайки, че съм фотограф-любител. Той продължава да подозира, че заснемам някакви уязвими места на Британския съвет, които ще предам на "Ал Кайда" и ми обяснява подозренията си, умело запазвайки в тайна от мен думи като "Ал Кайда". Цитат: "Абе, госпожа, с тия ваши кучета, не може да не знаете, че фотоапарат нямате право тук."
Влизам в положението на човека, получил страховити инструкции от пикаещия във фонтани министър, и му показвам фотоапарата си с предложението да изгледаме заедно снимките и ако някоя нарушава закона, да я изтрием. След кратко шашване, той отказва. Продължавам да настоявам (верно съм `ноо гадна) да разгледаме заедно снимките и да изтрием незаконните и той започва леко да отстъпва. Физически отстъпва назад. Мисля, че в тоя момент решава, че съм луда и псува на ум шефовете си, че не са го предупредили за наличието ми в поверения му район. Още малко продължавам да му предлагам да видим снимките, след което ми става жално за него, извинявам му се, обещавам му, че повече така няма да правя и се прибирам с кучетата вкъщи.
В този момент телефонът звъни. Приятел ми казва, че в новия си брой в."Уикенд" са ми обърнали внимание и той им е бесен, щото са гнусни лъжци. Отговарям му, че от една страна е прав, тъй като от 19-тината твърдения във въпросната поубликация е вярно едно, но от друга страна жълтият вестник по дефиниция е лъжовен вестник и истинският проблем е дали лъже професионално, като резюмирам накратко подробните си размисли по въпроса --> Голата истина за българския печат*
Той не е съгласен. Смята, че творческата двойка "Недялко-син - Мартин" трябва да го отнесе по някакъв начин и ме обвинява в пацифизиъм, идеализъм, примиренчество, окултизъм и прочие лоши неща - с които аз се съгласявам. Как да е приключваме разговора. Отивам за си купя вестника. После ми се обаждат от друг вестник. По повод публикацията на "Уикенд". Отговорям на всичките им въпроси. Разбирам, че май слвучката е по-сложна. Търся информация. Намирам и се кефя, че инстинктът ми е бил правилен. Друг път ще пиша за всичко това.
Сега се ограничавам до очевадното:
МВР-то на Румен Петков се опитва като октопод да обхване и унищожи гражданското общество. Въпроси относно румевнпетковата престъпна дебилност:
Защо гражданинът няма право да снима близо до посолства и подобни организации? Ченгето до нас, което ми каза това, е добър човек, но безкрайно слуга по дух и не се осмели да ми каже името на началвика, който му е свел до знанието тази заповед. Щото аз много го питах.
Предлагам на всеки четящ тук, който се чувства свободен, да започне да снима около американското посолство и английското посолство, като търси целенасочено информация от охранявяащите относно режима на снимане.
Абе, с две думи - лъжат ни, няма законова забрана да снимаш - но номерът е да внушат, че си виновен, че престъпваш закона. Разчетът им е, че не знаеш закова. По принцип правилен разчет. Ама аз съм си избрала да играя от другата страна :-) Срещу лъжите им.
Като за начало смятам да съдя двойката Недялко-Мартин и в зависимост от реакцията им (щото мъжете с нежни души имат нежни реакции), ще реша като как да си продължа старата дружба с Румен Петков ;-) Щото решението не е лесно. Вярно е, че не е гей, ама е и вярно, че е жалко подобие на ментора си. Щото Кольо Добрев (лека му пръст!) може и да нямаше академично образование, ама знаеше, че мозъкът служи за мислене и използваше своя такъв по предназначение. Обаче Румен ползва всички други свои органи, но не и този... как да подходя към стария приятел?
Следва продължение
Няма коментари:
Публикуване на коментар