Психологическия портрет на Хитлер, съставен от американските специални служби

ЦРУ още го е нямало, както и цялата общност на американските специални служби, ориентирани към чужбина. Имало е само Управление на стратегическите служби (от което по-късно ще се роди ЦРУ), създадено през 1942 г., с шеф Уилям Донован. През 1943 г. той привлича психоаналитика Уолтър Лангер, професор от Харвард, да направи оценка на Хитлер от психологическа и психоаналитична гледна точка, както и на начина, по който той води германския народ:

"Ние имаме нужда от реалистична оценка на ситуацията с Германия. Щом Хитлер държи всичко в ръцете си, какъв тип човек е той? Какви са амбициите му? Как го възприемат германците? С какво би искал да го свързват? Какъв е неговият произход и минало? И най-вече, искаме да знаем как се справя с това, което го изкарва от релси? Също така, трябва да знаем какво може да направи, ако нещата се обърнат срещу него."

Лангер се заема сериозно със задачата. Суровият резултат са 11 000 страници извлечения от трудове и речи на Хитлер, както и от интервюта и публикации на хора, които го познават. Те са приложени като "Източници за Хитлер" към крайния психологически профил на Хитлер с прогнози за бъдещото му поведение. И макар впоследствие немалко от аналитичните му обяснения са оспорвани, той се оказва удивително точен в прогнозите, според които:

Хитлер се потапя в бездните на лудостта и или ще инсценира убийството си (което ще реаълизира мита за предадения герой); или ще се затвори и ще се самоубие ефектно.

Сега психологическото профилиране на чуждестранни политически лидери, представляващи интерес за външната политикая на САЩ е нормална практика в ЦРУ, но резултатите естествено са секретни. Профилът на Хитлер стана публичен 50 години след написванвето му (следователно Путиновия ние с вас няма да дочакаме ;-) Но за него - по-късно)

Човекът:


Най-интересните за широката публика части от профила (сиреч жълтите) са свързани със сексуалните проблеми на фюрера - импотентността и хомосексуализма му (латентен или реализиран).

Както и да е, предоставям за интересуващите си може би за първи път у нас пълния тест на психологическия профил на Хитлер:

A Psychological Analysis of Adolph Hitler His Life and Legend

Walter C. Langer Office of Strategic Services, Washington, D.C.

With the collaboration of-
Prof. Henry A. Murr, Harvard Psychological Clinic
Dr. Ernst Kris, New School for Social Research
Dr. Bertram D. Lawin, New York Psychoanalytic Institute

Подробности и даунлоуд

Полша си има чернокож депутат

Писах по повод на преговорите за присъединяване към ЕС, че е абсурд да се сравняваме с Полша. Още една - екзотична, илюстрация на това:

Преди два Джон Годсън положи клетва в полския Сейм като депутат от победилата Гражданска платформа на Доналд Туск. Той е нигериец, установил се в Полша през 1993 г., когато се оженва за полякиня и от 2001 г. е полски гражданин. Работил е като преподавател, пастор на Петдесятната църква и член на градския съвет в Лодз. Има три висши образования и две докторски степени.


Още за Полша:
Колко дълго московецът с ледено сърце...

Ирена Сандлер. Да й се поклоним.

Да се поклоним пред тази жена, която си отиде на 98-годишна възраст.

Научих за нея от Таня Стилянова, която постна линк във Фейсбук. Линкът е към верижно писмо - по принцип ги игнорирам, но случаят с Ирена Сандлер е уникален.

По време на Втората световна война тя получава разрешение да работи във варшавското гето като санитарен техник и заварчик. Тя има своите мотиви за това. На дъното на куфарчето с инструменти тя изнася деца от гетото, а в задната част на камиончето си има специална торба за по-големите. Там вози и куче, което е научила да лае, когато немската охрана я пуска на влизане и излизане да влезе и да излезе от гетото. Войниците не искат да имат работа със свадливото куче, а лаят му заглушава евентуалните звуците на децата. За времето, когато работи в гетото, Ирена успява да изнесе и така да спаси 2500 деца.

Залавят я през 1943 г. Нацистите я измъчват жестоко, счупват ръцете и краката й, и я осъждат на смърт . Спасена е от Zegotа, нелегална полска организация за помощ на евреите, която подкупва полицаите, водещи я на разстрел. В официалните документи тя е обявена за екзекутирана. До края на войната Ирена Сандлер е нелегална, но продължава да помага на еврейските деца. През цялото време тя води записи за всички спасени деца. Пази ги в стъклен буркан, заровен в задния й двор, и след войната се опитва да ги събере с родителите им, но за съжаление повечето са умъртвени в газовите камери.

След войната комунистите я изпращат в затвора, защото е била свързана с некомунистическото полско правителство в изгнание и с антикомунистическата партизанска съпротива "Армия Крайова". Суровите затворнически условия я довеждат до аборт. Другите й деца са лишени от правото да учат в университет. Обявявайки я за колаборационист (понеже е работила за немците), полските комунистически управници не я пускат да излезе в чужбина. Тя успява да посети Израел чак след падането на комунистическия режим и там се среща със спасените от нея деца.

Ирена Сандлер е обявена за "Световен праведник" - почетно звание, присъждано от Израел на хората, спасявали евреи, и с израелския Командорски орден със звезда. Удостоена е и с един от най-старите полски ордени, който е и най-висшият, присъждан на граждански лица - на Белия орел; с ордена "За Възраждане на Палша", а също така и с наградата в името на Иван Карски "За мъжество и сърце". Ирена Сандлер е и най-възрастния носител на Ордена на усмивката, присъждан за изявена любов към децата.

През 2003 г. папа Йоан Павел ІІ й пише лично писмо, с което благодари за всичко, което е направила през войната.

Последните години от живота си Ирена Сандлер живее в ед0ностаен апартамент в центъра на Варшава. Отива си от света на 12 май 2008 г. на 98-годишна възраест. През 2009 г. за нея е направен американско-полският филм “The Courageous Heart of Irena Sendler“.


P.S. Ако по света имаше повече такива верижни писма, той би бил по-добро място за живеене.

Прошко Прошков и Меглена Кунева

Ще гласувам за тях - за Прошко на кметските и за Кунева на президентските.

Следя Прошко откак стана кмет на община "Лозенец" и се убедих, че той е най-успешният районен кмет в София. Въпреки че правомощията на районния кмет са изключително малко, той ги изпълни с максимално съдържание.

Също като Меглена Кунева, която стана еврокомисар на годината, защото успя да изпълни със съдържание една институционална фигура, създадена протоколно - нали трябваше да дадат комисарски места на новоприетите българи и румънци, а никой от "старите" европейци не си даваше ресора, та се спряха на безобидното "защита на потребителите". А Кунева направи тази "безобидност" хапещо куче. Господа китайците това най-яко го усетиха.

Познавам я повече от 20 години и тя е сред малцината публични фигури, които продължавам да уважавам и харесвам. При комунизма Меги правеше радиопредавания за екологичното право и срещу смъртното наказание. В началото на прехода в нейното предаване се появиха за първи път и станаха популярни юристите на СДС, но за разлика от мнозина тя не осребри антикомунизма си. Отиде да работи в правния отдел на Министерския съвет, поканена от сините. Като обикновен юрист - без облаги и слава, но изключително полезен при изграждането на новите институции и закони. Десетгодишният й опит там като реално законотворчество и организационната му технология бе солидната основа, на която стъпи като министър по евроинтеграцията и после като еврокомисар. И го направи без медийни фанфари и прочие евтин пиар. Колцина помнят, че тя свърши къртовската работа по присъединяването ни към ЕС практически сама - нямаше министерство, респ. чиновници за всекидневната рутинна работа. Тогава се поразих от уменията й да убеждава и ръководи без сила - Кунева накара ограничените и тъпи царски министри да си свършат работата (което само по себе си е изумително).

И като слушам глупостите, че като главен преговарящ не била издействала добри условия за присъединяването ни и че не защитавала и като еврокомисар не била защитавала българските потребители - се ядосвам от тъпотата на журналистите и читателите/зрителите им, както и от безочливата наглост на опонентите й.

Сравняват поведението й с това на полския преговарящ. Но никой от вестникарските драскачи не си направи труда да анализира съществените разлики в позициите на Полша и на България в европреговорите, както и на реалните ни възможности. Полша е на пето място в Евросъюза по брой на населението. Антикомунизмът е водеща идеология в Полша още от 80-те години на миналия век. Тя е единствената страна от соцлагера, която запази частното селско стопанство. И е първата, на която Запада предложи помощ. Е, може ли представителят на най-верния съветски сателит, в който нямаше и мисъл за дисидентство, камо ли за съпротива, който дори не събра сили за собствена "нежна революция", а получи демокрацията като дар от съветския посланик - може ли представителят на тази страна да има същите позиции, респ. възможности като полския?

Оставям настрана факта, че изобщо не отговаряхме на еврокритериите и ако бяхме изпуснали последния влак през 2007 г., щяхме да чакаме да цъфнат евроналъмите неизвестно кога - като Хърватска например. А малцина знаят, че водейки и приключвайки успешно преговорите, Кунева практически "удари рамо" и на Румъния (тя изоставаше повече от нас, обаче ни разглеждаха в пакет).

За защитата на българските потребители - пак журналистичска тъпота и комунистическо-атакаджийски лъжи. Еврокомисарят по дефиниция представлява не страната си, а Евросъюза и категорично не му е позволено да лобира национални интереси. Очевидно е, че действайки за общите евроинтереси, той практически ще допринесе и за интересите на своята страна. Успешните действия на Кунева срещу отровните китайски играчки и изобщо срещу вноса на китайски боклуци, ограниченията на грабителството на мобилните оператори, новата европейска директива за договорите за потребителски кредит и защитата на потребителите имаха директно благоприятно действие върху нашите пазари.

Най-далеч от действителността обаче е лъжовната спекулация, че била "снаха на Политюро", защото е омъжена за Андрей Пръмов. Да, той е син на политбюровеца Иван Пръмов, но новоизпечените антикомунисти удобно забравят, че:

1. В края на 80-те години, когато Меги завършва право в СУ Иван Пръмов е практически никой в реалната комунистическа йерархия

2. За разлика от етърва си Уляна Пръмова (съпруга на другия син на стария политбюровец - Климент, и дългогодишна привилегирована тв журналистка от комунистическо време та до царското и неокомунистическо такова, въздигнало я до шеф на БНТ) - та за разлика от Уляна, Меги не смени бащиното си име при комунизма, въпреки че щеше да има полза. Предаността към фамилията Куневи дефинитивно определя Меги като човек и като обществени и политически позиции - както при комунизма, така и след него -->

3. Тя е дъщеря на Щилиян Кунев - изключително своеобразен и талантлив актьор, който е почти съсипан от комунистите - пращат го на лагер, после му забраняват да играе и чак през 60-те "милостиво" го допускат до сцената. И въпреки всички гадости, Щилиян Кунев бе бликащ от жизнерадост комик - такъв го помни по-старото поколение. Като един от създателите и основен член на прочутите "Буфосинхронисти". През 70-те години те развеселяваха цяла България, бяха първите "шоумени" и досега никой не успя да повтори техния всенароден успех. Кратки спомени на буфосинхрониста Трифон Джонев: "Играли сме в 39 страни и пред сума държавни глави - Тодор Живков, Хрушчов, Брежнев, Бургиба... Този последният беше президент на Тунис. Изиграхме си програмата, тръгват те с Тато на обяд, а Бургиба минава покрай мен, хваща ме за бузите и започва да ме целува: “Бебе! Бебе!” А в Съветския съюз ни викаха “американския състав”. Големи турнета правехме там. От едно турне изкарвахме по една лада. Русия беше нашето спасение, в Англия ни платиха много добре, в Източна и Западна Германия - също. Бисовете бяха навсякъде почти. Много авторитет имахме."

Шоу-квартетът печели любовта на публиката, защото практически изхвърля всякаква идеология и играе единствено за своите зрители, за техния смях и тяхното удоволствие. Което по ония времена ги обрича на маргиналност, но и днес е достойно за уважение. Те не са борци, а реалисти - пак Трифон Джонев, на въпрос дали си е представял, че щерката на колегата му Щилиян Кунев ще стане евроминистър: "О, никога. И той, и Хаджикостов са били царски офицери, “врагове на народа”. Аз съм от партизанско семейство в Карабунар. Партиен член. Третият от буфото Васил Клисуров също не беше от нашите. Обаче онзи, дето го смени, покойният ректор на ВИТИЗ Христо Руков, беше партиен секретар. Така че имаше баланс."

Бащата на Щилиян Кунев, т.е. дядото на Меги е виден възрожденец, селско-стопански предприемач (сега бихме го нарекли среден фермер) и юрист - първият българин завършил парижката Соробона (колцина днешни - пък и вчерашни люде биха се завърнали в българското си село с диплома от престижен европейски университет?) Родът Куневи е от ямболското село Генерал Тошево. Прапрадядо й Куньо е първият учител в килийното училище в селото. Още две поколения учители просвещават децата на Генерал Тошево, като дядо й учителства над 50 години.

4. За защитата на нашите потребители, отговор на директен въпрос:

"У нас често може да бъде чута репликата: "Имаме си комисар, но какво от това, след като монополите продължават да ни рекетират?" Не е ли отчайващо?

Отчайващо е.... Но отчайващо не значи, че трябва да се отчайваме. Няма начини да се преодолеят трудностите освен чрез работа, много работа, и след това да опитаме пак. Аз вярвам в постоянството и издръжливостта. Знам, че едва ли ще постигнем този пазар и чувството на удовлетворение у потребителите, което искам да има най-много в България. Искам да знам къде се намират българските потребители, за да могат те да упражнят обратния натиск и да могат да започнат да се случват нещата и у нас. Недопустимо е, след като има правни норми, незаконното тримесечното отчитане на електроенергията да продължава да се прилага от разпределителните дружества. Това е загуба на публичен авторитет. Но аз искам да имам партньор в лицето на неправителствените организации. Да зная с кого да работя. Националният съвет за защита на потребителите не се е събирал с години, а в Комисията за защита на потребителите работят едва 180 души.

С новия ГПК бе предвиден специален ред за разглеждане на колективни потребителски искове. Ще направи ли в случая съединението силата?

Да. Смятам, че да. Но трябва да се действа енергично. Както от страна на потребителските организации, така и на съда."

Да го кажа просто: това, което българите сами не си го направим, и еврокомисар не може да ни го направи. И още: Всичко става с работа, много работа, а не гяволък.

Затова ще гласувам за Меглена Кунева. Защото доказва на практика идеите си (колко бих искала работата и упорството в нея да са национални идеи...)

Гооворих за Меги толкова дълго не само заради собствената й стойност, но и заради Прошко. Защото той, без да има опита и артикулираността й, практически прави същото - упорито работи, без да гони самоцелна известност, при неблагоприятни външни условия и постига резултати, надхвърлящи представата на формалните ограничения.

Двамата не са еднакви от партийно-политическа гледна точка. Но представляват едно и също от гледна точка на обществената полза и обществения морал.

Още за Меглена Кунева:

"Добър ден"

Меглена Кунева - кучето, което хапе. Гласувайте, ако ви харесва

Огнян Минчев - Резерватът на таласъмите

В кой затвор бих искала да съм

Русия. Сдържането й. Роберт Страус-Хюпе

Роберт Страус-Хюпе е един от бащите на доктрината за сдържането на СССР, довела до неговия крах. Неговото есе "Балансът на утрешния ден" започва с думите "Пред Съединените щати стои задачата да обединят планетата под своето ръководство в рамките на едно поколение". А заключението й е - "Мисията на американския народ е да погребе националните държави, да въведе осиротелите народи в по-общи съюзи и да подтисне с мощта си потенциалните саботьори на новия ред, които не могат да предложат нищо на човечеството освен гнила идеология и груба сила."

Най-известната книга на Страус-Хюпе е "Продължаващия конфликт" Тя разкрива методите, с които СССР и съюзниците му осъществяват непрекъснат световен конфликт. Той може да има периоди на примирие, наричани "разведряване" или "мирно съвместно съществуване", които по правило са продиктувани от слабостта на СССР, които обаче са временно явление,тъй като комунистическата идеология не допуска истински мир.

И тъй като мощта на САЩ и съюзниците им значително превъзхожда мощта на Съветския съюз, стратегията на Москва предполага изостряне на конфликта, без да го довежда до конфронтация, като същевременно да раздухва пораженчески настроения у Запада чрез средствата на психологическата война.

"Водещата стратегия за Америка" (1961) предлага да се оказва отпор на тактиката на продължаващия конфликт чрез натиск по целия съветски периметър, като същевременно се укрепват структурите на западното единство и военна мощ. Лишена от стртегическа гъвкавост и сблъсквайки се с превъзходящите я сили, съветската заплаха ще бъде победена от Запада. Американската стратегия трябва "да се основава на постулата, че не приемаме да се примиряваме с политическа система , която има способност за растеж и жестока воля да ни унищожи.". "Водещата стратегия..." аргументира това, което по-късно ще бъде наречено "смяна на режима".

Четвърт век бе достатъчен, за да докаже прогностичната сила на анализите на Роберт Страус-Хюпе. Един от хората, на които трябва да сме признателни.