Колко дълго московецът с ледено сърце...

Господи, колко още ще продължава това?
Колко дълго този московец с ледено сърце
Ще подтиска страната? Прости ни, Справедливи и Добри [Боже],
За това, че се смеехме, когато тя бе разкъсана на три;
На нас, изправящите се сега, когато трябва да помогнем на праведните --
[които] трябва да оплакваме с кървави сълзи.

Това е от един ранен сонет на лорд Алфред Тенисън, писан за руско-полската война 1830-31 г., последвала героичното Ноемврийско въстание на поляците. Хич ме няма в превода, камо ли в поетическия, тъй че ето оригиналът:

Poland

Reprinted without alteration in 1872, except the removal of italics in
"now" among the 'Early Sonnets'.

How long, O God, shall men be ridden down,
And trampled under by the last and least
Of men? The heart of Poland hath not ceased
To quiver, tho' her sacred blood doth drown
The fields; and out of every smouldering town
Cries to Thee, lest brute Power be increased,
Till that o'ergrown Barbarian in the East
Transgress his ample bound to some new crown:--
Cries to thee, "Lord, how long shall these things be?
How long this icyhearted Muscovite
Oppress the region?" Us, O Just and Good,
Forgive, who smiled when she was torn in three;
Us, who stand now, when we should aid the right--
A matter to be wept with tears of blood!

И още от Тенисън за същото въстание:

SONNET

Written, on hearing of the outbreak of the Polish Insurrection.

Blow ye the trumpet, gather from afar
The hosts to battle: be not bought and sold.
Arise, brave Poles, the boldest of the bold;
Break through your iron shackles--fling them far.
O for those days of Piast, ere the Czar
Grew to this strength among his deserts cold;
When even to Moscow's cupolas were rolled
The growing murmurs of the Polish war!
Now must your noble anger blaze out more
Than when from Sobieski, clan by clan,
The Moslem myriads fell, and fled before--
Than when Zamoysky smote the Tartar Khan,
Than earlier, when on the Baltic shore
Boleslas drove the Pomeranian.

Битката при Олшинка Гроховска на 25 февруари 1831 г. между полската и руската армия в горите близо до варшавското предградие Грохов, рисувана от Войцех Косяк.


Това е най-голямото сражение в Европа след битката при Ватерло. Срещу 72-хилядната руска армия, командвана от фелдмаршал Дибич-Забалкански, се изправя 56-хилядната полска армия, предвождана от княз Радзивил. Дибич е обещал на императора, че ще превзема Варшава на марш и така ще приключи въстанието, респ.войната с един удар, но въпреки численото превъзходствмо се проваля. Поляците губят битката, но нанасят такива загуби на руснаците, че Дибич се отказва от щурма на Варшава. Историците оценяват битката като полска победа, защото руския план за смазване с един удар е провален. Руските (и съветски) учени твърдят обратното.

[политически некоректно] За нашите русофиляци:

Въпросният фелдмаршал Иван Дибич, наричан още Забалкански, заради забележителните си успехи си в Руско-турската война от 1828-29 г., е руснак, колкото аз съм рускиня. Руският императорски фелдмаршал е немец, родом от Силезия, Източна Прусия (днешна Полша), именуващ се Ханс Карл Фридрих Антон фон Дибич (Hans Karl Friedrich Anton von Diebitsch).

Изобщо в руско-турските войни, които според бг русофилите били водени "заради братушките българи", фигурират твърде много неруснаци (разбира се, не само като висши военни, достатъчно е да се разгледат имената върху Докторския паметник в едноименната софийска градинка, издигнат в памет на загиналите медицински чинове - поне 20-25% от тях не са руски.) Това е нормално - предвид на факта, че Русия е империя, но НЕ Е НОРМАЛНО, че русофилите ни изтъкват непрекъснато тези войни като доказателство за някакви си връзки между руския и българския народ.

* * *

Но да се върна на стиховете - някак странно грузински мисли ми пораждат. Всъщност е обратното - от грузинските мисли се сетих за Тенисън, Полша, Ноемврийското въстание...

И за вината на Европа. Тогавашната вина.

Сега е по-удачно да кажа "вината на Запада".