понеделник, 3 януари 2011 г.

Продължават да обричат болните. Твоите министри, Бойко


[Здравният министър]: ...са много хубави и с много добра цена пътеките [клиничните - уточнение на автора]

[Въпрос] ..Показахме преди време и с участието на шефа на бърза помощ ситуация, в която пациент чака няколко часа за линейка. Обяснението на бърза помощ, на Спешна помощ беше, че имат много малко екипи, много малко линейки, с предимство обслужват малките деца и така, и работят в много непривлекателни условия, ниско заплащане, затова спешната помощ понякога я чакаш 4-5 часа.

[Същият министър]: ...за да има повече линейки, ето точно това, което казахме, и на д-р Гелев сме го предложили, и трябва да стане от следващата година.

Упссс! Бате здравен министър, бате Константинов, тези, които преебавате с липсата на адекватен транспорт - а повечето от тях са основно от малки градове и села и повечето са бедни, а там, където живеят, няма апарати за хемодиализа - преебавате ги с идиотската ви система от министерството за хемодиализата, а сега още повече я затягаш - за тях какво какво ще кажеш?

Източник: Интервю на здравния министър Стефан Константинов пред "Дарик радио"

Няма да сквернословя, само въпрос мой:
Абе, бат`Бойков министре - защо продължаваш делото на двата предходни кабинета? Даже ги затягаш още (лимитът на направления и прегледи)
Пояснявам, че у нас няма клинична пътека за лечение и рехабилитация след инсулт - и близките шарят яко пари - ако имат - обаче в повечето случаи си струва, защото при добро медикаментозно лечение, съпроводено с добра рехабилитация, немалък брой се възстановяват до степен на възстановен интелект, да говорят, да ходят, да се самообслужват, даже някои - Йоско Сърчаджиев и един мой далечен роднина в някаква степен опитват да вършат професионалната си работа - не с предишното качество и интензивност, разбира се.

Също няма клинична пътека за деменциите. Близо 60% процента от хората над 65-70 години страдат от деменция и при много е в начален стадий. Не знаете, че при навременна диагностика и адекватно лечение при значим брой от тях процесът се забавя до степен да не са 24-часово зависими от близките си.

Съпоставка: в Австрия се отделят около 30-35 млн. евро за страдащите от деменция. А тук ако близките имат - яко пачки на докторите.

За децата с детска церебрална парализа (ДЦП) родната държава също не дава лев. А при тях е особено важно - защото при подходящо лечение голям брой се възстановят дотам, че (почти) не се различават от здравите. Не знаете и че голям от децата с ДЦП имат съвършено нормален интелект, само тялото им е увредено и то - обратимо.

Не знаете, че страдащите от хидроцефалия трябва да бъдат оперирани, за да се имплантира в мозъка шънт (нещо като клапа), който отвежда излишната цереброспинална течност от мозъка в стомаха, така че натискът й върху мозъка да спре и те да се развият като здрави деица. Без шънт се развиват (разговорно казано) слабоумни. Да, държавата поема операцията, но не и цената на шънта, която е 1000 евро.

Знам във всички детайли проблема с хидроцефалият не само заради мамама, а защото наскоро я установиха, (и эпонеже съм медицински маниак изучих повече от психиатъра й и от невролога й. Знам по-малко от неврохирурга (щото той слага шънтовете и е наясно с практиката - за разлика от мен). Неврологът, при който я прати джипито й, каза каквото и да е, освен, че има начална деменция. Психиатърът, който аз намерих установи начална мозъчно-съдова деменция (просто казано - артериите, които снабдяват мозъка с кислород, са стеснени от холестерол и мозъкът страда). Почнах да плащам (тестът при психолог за установяване степента на увреждане на мозъка = 40 лв.) установи, че деменцията е в съвсем начален стадий. Той не поиска нищо, щото е верен приятел. Праща я на на скенер, от който се установява не деменция от мозъчно-съдова болест, а хидроцефалия със съпътстващите я нарушения (тежка депресия, проблеми в паметта, в ходенето - бавно ходене с малки стъпки, влачейки краката по пода, стигащи до често падане, проблеми със задръжката на тазовите резервоари (т.е., понякога изпускане по малка и голяма нужда). Шънтът ще реши почти всичко - за около 7-8 години (после трябва нов шънт, но голямата част не преживяват тези години, поради други старчески заболявания). Майка е на 77. Кръвното й е овладяно с подходящи медикаменти, исхемичната болест на сърцето - също. Защо да не получи още 7-8?

Немалко възрастни (над 10% от близо 60%-те, диагностицирани като съдова деменция всъщност имат хидроцефалия.. Причината не е както при децата с ДЦП /сериозни усложнения при раждането/, а, общо казано, възрастови изменения). И при тях в около 80% шънтът помага.

Но!!!! Касата покрива стойността на операцията, не и цената на шънта - 1000 евро. Същото е положението със замяната на абсолютно износена тазобедрена става (която прави болния инвалид) - операцията се плаща, новата става- не. И там цената е от сходен порядък. Сигурна съм, че има немалко подобни случаи при други сериозни заболявания.

Да коментирам? Да изразя чувствата си - което не мога без сквернословия? Няма смисъл. Тези, които правят тези неща, не четат блога ми. И да го четат - пука им.

А другите, непричастните към жестокостта и неизбежната присъда на болните - сърцето и умът им коментират. Със сквернословия - мисля.

2 коментара:

Bioethics каза...

Ш-ш-ш-т, темата за имплантологията е табу. Моля, не посягайте на този дълбоко хуманен бизнес, изхранващ толкова лекари и фирми-производители, а, да, и спестяващ милиони на здравната каса. Е, малко солено излиза на пациентите, но пък имаме медицина на световно ниво (поне когато поставяме изкуствени стави, клапи, шънтове, лещи, платна за хернии, автоматични ушиватели и т.н.)

Unknown каза...

Хич не е праведно, а истински греховно - но поемам този грях върху себе си:

Да се въздаде справедливост на всеки "хуманен бизнесмен" да страда от същото, което е правило бизнеса му.