Русия, май 2012

На нашите медии не им е интересно какво става в Русия. Което е глупаво, защото сме силно зависими от нея - към 90% от енергийния ни внос е от Русия, следователно за нас има значение какво става там. Особено когато иде реч за властта, защото тяхната власт не е демократична, та да има относителна стабилност и предсказуемост.

А там стават интересни неща. Антипутинското движение премина в нов етап на развитие, който - след неизбежното лятно затихване - ще избликне наново през есента.

Най-интересното според мен е движението "Оккупай" - къвърверсия на движението  срещу финансово-банкерското всевластие "Occupy Wallstreet".

Всичко започна след като на 6 май, ден преди третата путинова инаугурация, властта първо разгони брутално протестиращите, вървящи по улица Голяма Якиманская, а след това провокира тези, които искаха да отидат на Блатния площад, където бе насрочен разрешен от московското кметство митинг. Действията на властта, чрез специалните части ОМОН, на практика осуетиха митинга. С невиждана досега бруталност протестиращите бяха разгонени, имаше десетки задържани  и стотици бити.

Властта, изненадана от размерите на протеста, предприе безпрецедентни мерки за сигурност на следващия ден, когато бе инаугурацията на Путин. Целият център на Москва и маршрутът на Путин бяха буквално почистени. Никакъв гражданин не можеше да премине полицейските заграждения. Тягостна бе гледката на инаугурацията. Вместо народна радост и приветствия - пусти булеварди и площади. Сякаш неутронна бомба бе поразила центъра на Москва. Чрез телевизията това стана достояние на западните страни, а Путин се вбеси от сриването на пиар плана му - народната радост от избирането му да прелее в тържествата на 9 май.

Случи се нещо по-лошо. Видни руски писатели обявиха, че ще се разходят в центъра на Москва, говорейки си за литература, за да проверят може ли московчани да се разхождат, без да ги бият и арестува. Всеки можеше да се присъедини, с единственото условие да няма плакати и скандиране на лозунги. Сиреч, формално разходката не отговаряше на определението за митинг и масово мероприятие, следователно не бе необходимо разрешение от кметството. Около 20 000 души излязоха да се разходят с писателите по централните булеварди. На 19 май пък ще се състои разходка на московските художници, за която се очаква, че ще има същия брой участващи.

Два дена след бруталното разгонване на протестиращите спонтанно се зароди "Оккупай Абай". Обикновени млади хора, без да ги призовават опозиционни лидери започнаха да се събират в парка на Чистие пруди край паметника на казахския поет Абай Кунанбаев. Буквално за дни там се оформи лагер. Не палатков, защото при всички протести от декември насам властта твърдо показа, че дори при призив за палатки действа брутално. Както и направи при два-три такива призива на лидера от Левия фронт Сергей Удалцов. Младите хора в лагера на Чистие пруди си носеха постелки. Бързо бе създадена кухня и информационен център, започна да се издава вестник, сложиха подвижни биотоалетни, беше пуснат wi-fi. В лагера нощуваха около 200 души, но всеки ден идваха хиляди московчани да участват в мероприятията - четене на стихове, четене на лекции с последващи обсъждания, диспути, импровизирани театрални представления и всякакъв вид хепънинг и улично изкуство, което може да си представите. Писателските разходки, които продължиха, започваха на централни булеварди и завършваха на Чистие пруди при "Оккупай Абай". В лагера и неговата част от парка имаше идеална чистота, според очевидци по-добра, отколкото на околния булевард и улици. В лагера имаше привърженици на различни политически сили, както и неидентифициращи се с определена сила, но освен изрядна чистота, имаше и изряден ред. Дори националистите се държаха прилично и възпитано.

Лагерът бе разгонен на 16 май сутринта, към 5 часа. Младите се преместиха на Кудринския площад, където се появи нов лагер, също организиращ просветни и културни акции. Днес сутринта полицията арестува хора от лагера и взе походната кухня, както и касата, в която имаше около 280 000 рубли (4 600 лв). Действията на полицията бяха съпроводени със силни викове "Крадци!" Лагерът обаче не бе разгонен. Даже днес московското кметство дава знаци, че при спазване на обществения ред няма да бъдат предприемани крути мерки. На което, общо взето, протестиращите не вярват много.

Движението "Оккупай" и разходките породиха изненадваща и неприятна за властта реакция в провинцията. Акции "Оккупай" и граждански разходки имаше в Екатеринбург, Киров, Красноярск, Нижни Новгород, Новосибирск, Пенза, Самара, Петербург, Саратов и Уляновск.

Протестът в провинцията, солидаризиращ се с московския "Оккупай" и московските разходки, е едната лоша изненада за властта. По-голямата е промяната в организацията на протестите и характеристиката на участниците в тях - както при "Оккупай", така и при писателските разходки. Известните опозиционни лидери ги няма там. Или се присъединяват, но като обикновени граждани. Организатори са от една страна писатели, а от друга - млади хора, образовани, квалифицирани, с добро материално положение. Лумпени - подобни на нашите при палатковия лагер на площад Батенберг през лятото на 1990 г., там изобщо няма. Оказа се - за изключително неприятна изненада на управляващите - че протестите от декември-февруари не са плод единствено на опозицията, изпълняваща нарежданията на "вашингтонския обком". Последното безумно словосъчетание е широко употребявано от медиите, подкрепящи властта, в смисъл, че опозиционното движение действа по поръчка на "врага" и с неговите пари.

Писателските разходки, и очакваните радходки на други интелектуалци, движението "Оккупай" - спонтанно, без публични разправии, някак естествено игнорираха лидерите на опозицията. Това е в дълбоката си същност логично. Политически опозицията е водена от хора на 90-те години, на Елциновото управление. А протестиращите съвсем не протестират, за да върнат старото състояние на олигархичната власт. Хората от късната Елцинова власт (Немцов, Касянов, Рижков и др.) не могат да са носители на промяната. Единствените, които се ползват от подкрепата на новите недоволни, са Сергей Удалцов и Алексей Навални. Те са много различни като възгледи и поведение, но имат нещо общо - млади са и нямат никакво отношение към предишната власт (елциновата).

Удалцов е крайно ляв, той е координатор на клонящия към радикализъм Ляв фронт. Печели одобрението не само на левите, но и на немалка част от центристко и дясно ориентиентираните протестиращи със самоотвержеността си, стигаща до саможертва. Той е редовният арестуван при всички опозиционни прояви, защото при всички е в центъра и в организацията на протеста. Той призова към палатков лагер в центъра на Москва и започна да разпъва палатка (разбира се, веднага го арестуваха). При поредния му арест през декември обяви безсрочна гладна стачка, защото арестът му бе незаконен и така предизвика мощно движение в цяла Русия, без значение на политическа ориентация, за освобождаването му. И в крайна сметка властта се уплаши и го освободи. И нещо немаловажно: Удалцов е млад и няма нищо общо нито с властта, нито с опортюнистическата, де факто прислужваща на властта комунистическа партия. Огромната му популярност е проява и резултат на един от вродените пороци на авторитарната власт - тя практически налива вода/подхранва радикални, по правило леви, политически течения.

Алексей Навални е със съвършено друг профил. Той е твърд при опозиционните акции (сиреч и него го арестуват много често, даже при протестите от 6 май го осъдиха на 15 дена), но не е ляв. Даже трудно се вмества в традиционното деление леви-десни. Ако трябва да търсим определение, Навални е лидер от Интернет епохата. Той сам, без каквато и да е политическа сила или организация, завоюва огромна популярност в Русия миналата година. Навални е блогър (освен адвокат) и като такъв спечели хиляди привърженици с борбата си против държавните корпорации, чрез които се краде огромно количество държавни пари. Той създаде и поддържа проекта "РосПил" (на руски се произнася като "распил" - крадене на държавни пари) - сайт, който събира и публикува данни за конкретни кражби и далавери с бюджетни пари от държавни фирми, който - особено важно - възоснова на тях, изисква официална информация по техния Търговски закон - който предвижда задължително предоставяне на информация на всеки акционер, дори притежаващ единична акция. Навални е закупил голямо количество единични или малко акции на големи руски предприятия и като такъв започна да иска - и след известен брой съдебни процедури - получаваше информация, които веднага публикуваше на "РосПил". В проекта участват юристи и икономисти, които за всеки публикуван документ обясняват къде е закононарушението и къде е далаверата. Много хора започнаха да изпращат документи на Навални в рамките на "Роспил" и хората от проекта се задействаха по тях. Междудругото, ако бях на мястото на Меглена Кунева бих стартирала подобен проект. Доказващ на практика, че тя работи против монополите. Друга акция, която повиши популярността на Навални, е конкурсът, който организира преди изборите за Думата (руския парламент). За тези избори той предложи позицията "Гласувай за всеки, освен "Единна Русия" (партията на властта). В блога си той обяви конкурс за видеоклип на песен за този лозунг. Откликът бе невероятен. От цяла Русия бяха изпратени стотици клипове. Всеки клип бе качван на блога на Навални, така всички те действаха като антипутинска агитация. В рамките на конкурса се появи групата "Рабфак", която днес има невиждана популярност и несекващи покани за клубно участие с песните си против властта.

Отгоре на всичко се оказа, че Навални е харизматичен лидер и владее площадите.

Както се оказа и че усеща и реагира адекватно на нагласите на електората. Мнозина либерални политици (повечето от елциновото време) го критикуваха за "националистическия уклон". Но Навални прецени правилно  силата на антиемигрантските настроения. А те са много силни, особено в Москва. Причината е, че там се стича огромно количествно имигранти от бившите съветски републики, най-паче от Кавказ. Повече от които работят нелегално. Но по-лошото е, че те формират землячески престъпни групи, а полицията се отнася сравнително търпимо към тази етническа престъпност. Безспорно, трудовата миграция е естествена и в същността си полезна за московската икономика, но това, че полицията, в повечето случаи стимулирана от съответните плащания, е абсолютно безучастна към дейността на кавказките престъпни групи, поражда огромно обществено недоволство.

Като обобщение: Развитието на антипутинското движение - съзнателно не казвам "опозиционно" - е знак, че е размито, разколебано основанието на властта, че тя губи легитимност. През първото десетилетие на века тя изгради легитимността си на базата на негласния обществен договор "ние ви осигуряваме замогване, вие не се интересувате от политика". Тази формула определяше политическия - доколкото го имаше, живот през двата мандата на Путин. При Медведев (2008-2012) се случи неща много неприятно. Средната класа (в Русия я наричат "креативна класа") повярва на Медведев, че започва постепенна либерализация. Креативната/средната класа не искаше революция, не искаше никакви социално-политически трусове. Тя бе повярвала в това, което промедведевските журналисти рекламираха (само на думи, разбира се) - либерална трансформация на властта в установените рамки.

Негласният договор на средната класа с власта бе драстично нарушен, той бе стъпкан на 27 ноември, когато не само Путин бе избран за (кандидат) президент за трети мандат на форума на управляващата партия "Единна Русия", но и това бе направено по безпрецедентно обиден начин. Много интелектуалци след това писаха, че именно начинът е най-обиден: Не само нямаше поне пародия на вътрешнопартийни избори с двама кандидати (Путин и Медведев с предопределен изход), но Медведев каза, че те се били договорили с Путин още като той, Медведев ставал президент.. Всички илюзии на средната класа бяха сринати -. "Нас са ни лъгали. 4 години са ни лъгали."

А това усещане на обида и искане на легитимни права е на фона на доброто материално състояние на недоволните. Тоест, то не е реакция на ощетени от властта, а на хора, които нямат материални проблеми. Което е много страшно. Когато срещу теб са не хора обедняли и ощетени, хора, които нямат материален проблем, а търсят права. Междудругото, такива хора са били водещите в началото на Френската революция.

Средната класа излезе на декемврийско-февруарските протести. Средната класа сега се разхожда протестно и всеки ден прави хилядно множество на на "Оккупай Абай". Неприятният за властта симптом е, че тези нетрадиционни протести не са организирани от опозицията и тя няма никаква роля в тях (въпреки че някои като Немцов се опитаха - неуспешно, да се присламчат)..

Кои са протестиращите? Средната класа, обикновените хора, които не са бедни. Хората, които имат висок за Русия стандарт, които не зависят от държавна заплата, които са високо образовани, квалифицирани, млади - тези хора са против путинската власт. Умишлено казвам "путинската", а не "путиновата". Защото тези хора осъзнават, че не лицето, което е начело, е причината, а самият механизъм, самата формула на властта. Тези хора не са нито леви, нито десни. Може би в бъдеще ще се разслоят на различни течения. Но ще се разслоят в бъдеще, когато има демократична власт и демократични избори.

Най-лошото за властта е, че майските акции разрушиха образа на Путин като любимец нда народа. Както и че това не бе дело на опозиционните политици, а на самоорганизиращата се средна класа. Което вещае лоши времена за управляващата чекистка престъпна група.