събота, 4 декември 2010 г.

Кумчо Вълчо (продължение)



Това, което разказах в миналия постинг за Кумчо Вълчо, ужасно прилича на един великолепен (но не по отношение на мен) виц:

Професор по математика чете лекция и пише на дъската некФа формула и казва "от това очевидно следва" и пише следваща формула. Един студент плахо пита "ама не се разбира, защо следва?" Професорът се замисля, мисли, мисли, излиза от аудиторията и след един-два часа се връща с куп изписани листа, казвайки - "ами така е, съвсем очевидно е".

Та и аз така в предишния постинг - от Кумчо Вълчо - та на британското общество със затворените клубове и реминисценциите от инициацията. Значи за мен е очевидно, ама това значи, че съм завеян професор (апропо, в училище прякорът ми беше Професорът, съкратгно Профа, викаха ми "Профе, еди-кво-си"), че всеки трябва да знае за ritte de passge, за праиндоевропейците и за младежките общества на войните, идентифиращи се с вълка. Т.е, да кажа какво пише на листовете, дето ги изписах, докато излязох:

Смята се, че праиндоевропейците са се деляли на три касти - свещеници, войни и скотовъдци/земеделци - първи тази теория излага известният Жорж Дюмезил. По-нататъшните изследвания сочат, че вероятно войните са били не точно каста, а група на млади нежени мъже (които и са били водещите воини) и чиито правила и начин на живот са били недостъпни са другите, т.е. били са вид затворено общество . Т.е., това е било някакво мъжко братство, в което за да встъпиш, е трябвало да преминеш някакъв вид изпитание - нарича се инициация, още и rite de passage - изпитание, с което да докажеш, че си достоен да встъпиш в братството. Има следи в северноевропейските митологии, които сочат, че тези затворени групи млади мъже, преминали инициациацията, са се идентифицирали с вълка.

И така се връщам към нашия Вълчо. Затворените групи млади воини са се идентифицирали с вълка - което пък намира по-късен отзвук в митовете за берсерките и werewolf (на български се превежда "върколак", но при това се губи връзката с понятоието "вълк" - "wolf").

Терминът Rite de passage (ритуал на прехода) акцентира върху преминаването от един социален статус в друг - от хлапе, юноша - в мъж-воин. Понеже сега не пиша научен труд, посочвам съвременен пример - ритуалите и/или изпитанията, на които са подложени кандидатите за членове в прословутите студентски братства в САЩ; или пък подобните по същност изпитания/престъпления, които трябва да извършат кандидатите за членове в младежки банди.

Маркирам само по-нататъшното (след праиндеоевропейското) историческо развитие на инициацията - че от реално физическо изпитание тя постепененно губи физическите характеристики на изпитание и придобива все по-символичен характер. За да се стигне до масоните например - където според мен ритуалът за встъпване е напълно смахнат - ама коя съм съм аз? жена - че да се произнасям за тях. Щото ако забелязвате, и при тях е основен моментът, че те освен затворено, са и мъжко братство - сиреч в известен смисъл са наследници на праиндоевропейските войни-вълци. В този контекст мога да спомена също американското студентско братството "Череп и кости", от което са излезли президенти, министри и всякакви влиятелни фигури; английските клубове - които по дефиниция са мъжки; дори с известна насмешка ще упомена и родните футболни агитки.

И тук периферно се докосваме до Баба Яга. При жените няма подобни затворени общества на връстници, допускащи членове след инициация - нито при праидоевропейците, нито и сега май не се сещам. Защо за мъжете хилядолетия наред, та досега - е било, и е важно да са част от някаква затворена общност на равни на тях - абе, дори една постоянна компания в кварталната кръчма е крайно профанизиран пример на същата необходимост; а на жените явно не им трябва и никога не им е трябвало това?

Очевидно е, че последното ми заключение е феминистко, тъй като предполага, че между необходимостта от участие в братство от равни, преминали изпитание, за да докажат, че са равни; и липсата на такава необходимост няма ценностна разлика . Но също така очевидно е, че това го казва жена от 20-ти век, а не отпреди 5000 години, когато воюването (като нападение или като отбрана е било жизнено важно за общността).

Нямам някакво мнение, камо ли извод за тази разлика - само ми прави впечатление. И поради огромното количество доказващи я факти, е очевидно, че не е случайна. Защо? Не знам.

3 коментара:

Peter StJ каза...

По повод необходимостта на мъжете да принадлежат на равна група: подозирам две неща; едното е малко по смислено от другото за това ще започна с него: и сега, (а още по вероятно и преди хилядите години, за които говорте) мъжете стават по-смели, ако имат подкрепата на групата. Най-баналния пример е кварталното сбиване, винаги се инициира от мъжа с по-голяма подкрепяща група, мозъка изчислява че има по-голям шанс за победа така или дори да се обърка нещо, нещата няма да отидат твърде на зле. Това много лесно оправдава 'тумбите кочове'. Ако изключим физическия фактор отново остава психологическия такъв и дълбоко насаденото "какво може да направи един човек сам". Разбира с епо традиция човек не е същото като жена, в патриархалните общства и до ден днешен женат е просто придатък на мъжа, нещо като колата, телефона и прочее аксесоари, просто иска малко повече грижи и внимание, от колкото да речем кучето. Достатъчно е да видим мъжкото отношение към успелите жени и всякакви коментари на тази теза се обезсмислят.

От друга страна имаме и повяващото се макар и по-късно чувсто на неудовлетвореност от това че нищо не постигаш в живота, нищо значимо във всеки случай. Всеки има някакви стремежи и мечти и представа как ще се стекат нещата когато е младеж/юноша, но най-често нищо такова не се случва и макар повечето запитани да отговарят че са точно на мястоот където искат да са в живота си, най-често лъжат за да не излязат слабаци и loosers. Принадлежността към нещо по-голямо, някаква група (най-често в групата единствения който знае какво прави е лидера, но това е друга тема), нещо което да дава спокояващото чувство на принаджленост и осмисляне на съществуването. Отново в нашето общество висш стремеж на жената е отгледжането на децата. Извинявам се, ако обиждам феминистката у Вас, но за жалост (или пък не) наблъдавам това многокатно в делника си ( а може би не контактувам с правилните жени?) - супер амбициозна, самостоятелна, на ръба да успе жена изведнъж се отдава на майчинството и запитана след година и половина (когато вече детето е на ясла) смята ли да продължи напред - "мнее, аз искам да съм си домакиня и майка". При все че мъжа, когото са избрали за баща на децата си е далеч не толкова успял, колкото е била тя преди това. Не знам дали е жертва това от страна на жените или наистина това искат или и двете, но е факт. Плюс това мисля че така само се разваля хубавата жена, аз си падам по такива, горди, силни, успяващи в мъжкия свят мадами. Ама на... пустия му биологичен часовник:)

Вени Г. каза...

Колко сте прав... :-) И без да сте професионалист в груповата или джендър психологияна, нито в антропологията (извинете ме ако сте професионалист, но в постинга създавате впечаотление не на такъв).

Толкова ми се струва смислено и важно това, което сте написали - особено за жената в света на мъжа (аз може да съм феминистка, но не радикална такава, а обикновен реалист), тъй че ще си позволя да го извадя като постинг в моя блог, разбира се, позовавайки се вас. Даже мисля, че вашият постинг ще е по-интересен за читателите от моя.

Поздрави,
Вени Г.

Анонимен каза...

Svoboda:

Вени,

С риск да ти противореча, има "затворени" женски общества. Т.е. те са затворени и само женски, просто защото мъжете - по особеностите на биологията си - не могат да участват в тях. Става въпрос за невидимите или не толкова видимите днес общности на родилите жени (майките). В тях също има инициация - самото раждане. Но си правя: в много голяма степен това е "индивидуална" инициация - изпитание, при което присъства по-възрастна или по-възрастни опитни в израждането на деца жени. Като правило в миналото мъжете не са имали право да присъстват на този акт-чудо :) В България и досега на "питата" - първото показване на бебето в "обществото" присъстват само жени и то раждали (за да осигурят здраве и късмет на новото човече :)

Антропологичните обяснения ще ги прескочим, но ми се ще да направя забележката, че господинът от първия коментар много точно е уловил нещата, особено в очудването си защо много жени, проспериращи в "мъжкия", видим, свят на социалната йерархия, изведнъж му обръщат гръб щом родят и се задълбочат в очовечаването на децата си :))) Наблюдението е фактологично вярно, но спорно единствено в последвалата интерпретация. А може би пък тези жени се връщат към един свят, успореден на съществуващия, в който - най-вероятно подсъзнателно, а някои и напълно съзнателно, продължават да изпълняват "космическите" си отговорности, приемайки да принадлежат към безименната група на майките, чиито подвизи се заключават в опазването, отглеждането и възпитанието на самите деца :)))